Боженците
| Боженците | |
 Централната част на Боженците | |
  Боженците  Боженците | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 34 души[1] (15 март 2024 г.) 4,65 души/km² |
| Землище | 7,335 km² |
| Надм. височина | 547 m |
| Пощ. код | 5349 |
| Тел. код | 067193 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 04964 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
| Боженците в Общомедия | |
Божѐнците[2] е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.
Име
В книгата си „Из общественото и културно минало на Габрово“[3], д-р Петър Цончев нарича селото (което тогава е и община) Боженци.
Единствената промяна е през 1878 г., когато статутът му от колиби[4] е променен[5] на село.
География
Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово. Разстоянието от Трявна е 8 km по черен път и 24 km по асфалтов път, от Габрово – 15 km, от София – 201 km, от Варна – 255 km, от Пловдив – 116 km, от Бургас – 207 km, от Русе – 150 km.
История
Село Боженци е създадено след османското нашествие в Търново в края на 14век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където e село Боженци. Именно на нея то носи своето име. Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейния разцвет е през XVIII, XIX в. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са кожа, вълна, восък, пчелен мед. В непосредствена близост до селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.
През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. На 6 септември 1964 г. Боженци е обявено официално за архитектурно-исторически резерват.
Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.
Архитектура
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.
Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната псевдобазилика „Св Пророк Илия“. Църквата е построена през 1840 г. В долната част на църковния двор има килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия.
Културни и природни забележителности
Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват „Боженци“ има лятно работно време 08:30 – 20:00 часа и зимно работно време
08:30 – 19:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които билет се купува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.
В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история. Има запазени няколко училища – Килийно училище, Старото школо и Новото школо.
- Музей Новото школо
Сградата на Новото школо е прилича на училищата в големите градове и същевременно запазва възрожденската си същност. Създадена е през 1872 година от известния майстор Генчо Кънев. Училището е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. Днес то се намира точно срещу Администрацията на архитектурно-историческия резерват и е една от най-посещаваните и интересни забележителности.
Редовни събития
За официалните празници в резервата се правят възстановки и концерти.
Личности
- Стоян Милчев Мутафчиев (1852-1925) – хъш и опълченец от III-а Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора, почетен гражданин на Габрово[6]; баща на
- Петър Мутафчиев
- Светослав Лучников
- Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859–1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877–1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово[7].
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справка към 31 август 2008 г. в Националния регистър на населените места
- ↑ „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1934 г. (стр.2, стр. 55)
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 7 март 1959 г.
- ↑ Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г., обнародван, ДВ, брой 101 от 26 декември 1978 г.
- ↑ Почетни граждани на Габрово.
- ↑ Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.
