Били Айдъл

Били Айдъл William M. A. Broad
английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор
29 юни 2012 г.
Роден	30 ноември 1955 г. (68 г.) Станмор, Великобритания
Учил в	Съсекски университет
Музикална кариера
Псевдоним	Billy Idol
Стил	пънк рок, ню уейв, хардрок
Инструменти	бас китара, китара, вокал
Глас	баритон
Активност	от 1973 г.
Лейбъл	„Кризалис Рекърдс“
Участник в	Generation X
Семейство
Уебсайт	billyidol.net Страница в IMDb
Били Айдъл в Общомедия

Бѝли А̀йдъл (на английски: Billy Idol), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (на английски: William Michael Albert Broad), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор с английско и американско гражданство.

За първи път постига слава през 70-те години на 20 век, излизайки от лондонската пънк рок сцена като вокалист на групата Generation X. Впоследствие започва солова кариера, която води до международно признание и го прави водещ изпълнител по време на ръководеното от Ем Ти Ви „Второ британско нашествие“ в САЩ.^[1]

Айдъл започва музикалната си кариера в края на 1976 г. като китарист в пънк рок групата Челси. Скоро обаче я напусна. С бившия си колега от групата Тони Джеймс той сформира Generation X. С Айдъл като вокалист групата постига успех в Обединеното кралство и издава три студийни албума, след което се разпада. През 1981 г. Айдъл се мести в Ню Йорк, за да продължи своята солова кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум Billy Idol (1982) има комерсиален успех. С музикални видеоклипове за синглите "Dancing with Myself" и "White Wedding" той скоро се превръща в основна част от новосъздадената тогава Ем Ти Ви.

Вторият му студиен албум Rebel Yell (1983) има голям комерсиален успех и включва хит синглите "Rebel Yell" и "Eyes Without a Face". Албумът е сертифициран двойно платинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продаване на два милиона копия в САЩ. През 1986 г. той издава Whiplash Smile. След като натрупва три сингъла в Топ 10 на Обединеното кралство ("Rebel Yell", "White Wedding" и "Mony Mony"), певецът издава албум с най-големите си хитове от 1988 г., озаглавен Idol Songs: 11 of the Best, който става платинен в Обединеното кралство. След това издава албума Charmed Life (1990) и концептуалния албум Cyberpunk (1993).

Айдъл прекарва втората половина на 90-те години на 20 век, фокусирайки се върху личния си живот извън очите на обществеността. Той прави музикално завръщане с албума Devil's Playground (2005) и отново с Kings & Queens of the Underground (2014).

Били Айдъл е роден като Уилям Майкъл Албърт Броуд на 30 ноември 1955 г. в Станмор, Мидълсекс, Англия.^[2] Родителите му са вярващи англиканци и ходят редовно на църква. Айдъл е наполовина ирландец; майка му е родена в Корк и е О'Съливан.^[3] През 1958 г., когато е на две години, семейството се мести в село Патчог, Ню Йорк, САЩ. То също живер в село Роквил Сентър, Ню Йорк. По това време се ражда по-малката му сестра Джейн. Семейството се завръща в Англия четири години по-късно и се установява в град Доркинг, Съри.^[4]

През 1971 г. семейството се премества в град Бромли в Югоизточен Лондон, където Айдъл учи в мъжкото училище „Рейвънсбърн“. Семейството му по-късно се премества в предградието Гьоринг бай Сий на град Уърдинг, Западен Съсекс, където той учи в мъжката гимназия „Уортинг“.^[5]

През октомври 1975 г. Айдъл започва да следва в Съсекския университет, но напуска след първата година през 1976 г. След това се присъединява към Контингент Бромли – група фенове на Секс Пистълс от Бромли, която пътува, за да види групата, където и да свири.^{[6] [7]}

Псевдонимът му „Billy Idol“ е измислен поради описанието, което негов учител по химия му дава като „бездействащ“ (на англ. idle). Певецът заявява, че е мразел химията.^{[8] [9]} В интервю от 21 ноември 1983 г. той казва, че името „е малка глупост, но е част от старата английска рок школа. Това бе „двойно нещо“, а не просто сръчкване на звездоподобните хора... Беше забавно, нали знаеш?".^[10] В друго интервю за Би Би Си Брекфаст през октомври 2014 г. той казва, че е искал да използва името "Billy Idle", но е сметнал, че то няма да е налично поради приликата му с името на звездата от Монти Пайтън Ерик Айдъл и вместо това е избрал "Billy Idol".^[11]

В края на 1976 г. Айдъл се присъединява като китарист към ретро-рок групата Челси, сформирана през 60-те години в Западен Лондон.^[12] Вокалистът на групата Джийн Октобър стилизира имиджа на Айдъл, като го съветва да смени очилата си за късогледство с контактни лещи и да боядиса косата си руса и да я подстриже късо за ретро рокерски вид от 50-те години. След няколко седмици концерти с Челси Айдъл и бас китаристът на групата Тони Джйемс напускат и съосновават група Generation X, като Айдъл от китарист става вокалист. Generation X е една от първите пънк групи, които се появяват в Top of the Pops – музикална програма на телевизия Би Би Си.^[13] Въпреки че са пънк рок група, те са вдъхновени от британския поп от средата на 60-те г. в рязък контраст с техните по-войнствени колеги, като Айдъл заявява: „Ние казвахме обратното на Клаш и Секс Пистълс. Те пееха „Без Елвис, Бийтълс или Ролинг Стоунс“, но ние бяхме честни за това, което ни хареса. Истината беше, че всички градихме музиката си върху Бийтълс и Стоунс."^[14] През 1977 г. Айдъл пее "Your Generation" в телевизионния сериал Marc. Generation X подписват звузкозаписен договор с Кризалис Рекърдс, издават три студийни албума, участват във филма от 1980 г. DOA: A Rite of Passage и след това се разпадат.^[15]

През 1981 г. Айдъл се мести в Ню Йорк и става солов изпълнител, работейки с бившия мениджър на Кис Бил Аукойн. Имиджът на певеца като пънкар работи добре с глем рок стила на новия му партньор – китаристът Стив Стивънс.^[16] Заедно те работят с басиста Фил Фейт и с барабаниста Грег Герсън.

Соловата кариера на Айдъл започва с миниалбума Don't Stop („Не спирай“) през 1981 г. Той включва песента на Generation X "Dancing with Myself" („Танцувайки със себе си“), първоначално записана за последния им албум Kiss Me Deadly, и кавъра на песента на Томи Джеймс и Шонделс "Mony Mony" („Пари, пари“). Дебютният солов албум на Айдъл Billy Idol е издаден през юли 1982 г.^[17] и се радва на търговски успех.

Част от ръководеното от Ем Ти Ви „Второ британско нашествие“ в САЩ през 1982 г., Айдъл става основна част от Ем Ти Ви с "White Wedding" („Бяла сватба“) и "Dancing with Myself". Музикалният видеоклип към "White Wedding" е заснет от британския режисьор Дейвид Малет и се върти често по Ем Ти Ви. Каскадата с мотоциклета, разбиващ прозореца на църквата, е дело на Джон Уилсън – лондонски куриер на мотоциклет. През 1983 г. лейбълът на Айдъл издава "Dancing with Myself" в САЩ във връзка с музикален видеоклип, режисиран от Тоуб Хупър, който се върти по Ем Ти Ви в продължение на шест месеца.

През 1983 г. излиза Rebel Yell („Бунтовен вик“) – вторият дългосвирещ албум на певеца, който има голям успех^[18] и налага Айдъл в Съединените щати с хитове като „Rebel Yell“, „Eyes Without a Face“ („Очи без лице“) и „Flesh for Fantasy“ („Плът за фантазия“). „Eyes Without a Face“ достига номер четири в US Билборд Хот 100, а „Rebel Yell“ достига номер шест в класацията за сингли в Обединеното кралство.^{[19] [20]} Албумът е удостоен с двоен платинен диск от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA) за продадени два милиона копия в САЩ.

Айдъл издава албума Whiplash Smile („Усмивка с камшичен удар“) през 1986 г., който се продава добре.^[21] Той включва хитовете "To Be a Lover" („Да бъдеш любовник“), "Don't Need a Gun" („Не се нуждаеш от пистолет“) и "Sweet Sixteen" („Сладки 16“). Певецът заснема видеоклип към песента "Sweet Sixteen" в Кораловия замък – структура във Флорида от оолитов варовик, създадена от латвийско-американския ексцентрик Едуард Лийдскалнин (1887–1951).^[22]

През 1987 г. излиза албумът му с ремикси Vital Idol, включващ концертно изпълнение на "Mony Mony". През 1987 г. сингълът оглавява класацията на Съединените щати и достига номер 7 в Обединеното кралство.^{[23] [24]}

С вече три топ 10 сингъла във Великобритания (Rebel Yell, White Wedding и Mony, Mony) Айдъл издава сборен албум с най-големите си хитове дотогава, озаглавен Idol Songs: 11 of the Best; албумът е удостоен с платинен диск във Великобритания.

През 1990 г. излиза албумът му Charmed Life („Очарован живот“) и е заснет видеоклип към сингъла "Cradle of Love" („Люлка на любовта“). Песента е включена във филма на Андрю Дайс Клей „Приключенията на Форд Феърлейн“. Тъй като Айдъл не може да ходи поради наранявания при при катастрофа с мотоциклет,^[25] той е заснет от кръста нагоре. Видеото включва видеозаписи на него как пее в големи кадри в апартамент, докато Бетси Лин Джордж се опитва да съблазни бизнесмен. Видеото е пуснато в ротация по Ем Ти Ви. „Cradle of Love“ носи на изпълнителя трета номинация за Грами за най-добро мъжко рок вокално изпълнение.^[26]

През 1993 г. Айдъл издава албума Cyberpunk.^[27] Смятан за експериментален, той е записан в домашното му студио с помощта на компютър Мacintosh. Певецътизползва Studiovision и Pro Tools, за да запише албума. Създаването му му отнема десет месеца. Албумът не се представя добре в Съединените щати и водещият сингъл "Shock to the System" („Шок за системата“) не влиза в класацията Билборд Хот 100. В Европа албумът се представи малко по-добре, като постига умерен успех в класациите и достига връх в Топ 20 на Великобритания. Айдъл прави турне в Европа и свири на шоу за събиране на Generation X през 1993 г. ^[28]

Той записва и издава сингъла "Speed" („Скорост“) през 1994 г. – песента е включена като първа песен в саундтрала на филма „Скорост“. Айдъл се появява във версия на живо от 1996 г. на Quadrophenia на Ху. Също така се появява епизодично като себе си във филма от 1998 г. „Сватбеният певец“ (Wedding Singer) с Адам Сандлър, в който певецът играе централна роля в сюжета. Филмът включва "White Wedding" в саундтрака си.^[29]

През 2000 г. Айдъл е поканен да бъде гост вокалист в дебютния солов албум на Тони Айоми. Неговият принос е в песента "Into the Night", на която е съавтор. През същата година той озвучава ролята на Один – мистериозен извънземен герой в анимационния научнофантастичен филм за възрастни Heavy Metal 2000, като също така осигурява песен за саундтрака.

На 16 април 2001 г. Ви Ейч Уан излъчва документалния филм Billy Idol – Behind the Music. Три дена по-късно Айдъл и Стивънс участват в шоуто на Ви Ейч Уан Storytellers. Събраното отново дуо свири поредица от акустични/разказвачи на истории, преди да запише специалния филм за канала.

През 2001 г. излиза сборният албум Greatest Hits, като в него се появява "Don't You (Forget About Me)" на Кийт Форси и Симпъл Майндс. LP-то включва акустична версия на живо на "Rebel Yell", взета от изпълнение на акустичния коледен концерт на KROQ в Лос Анджелис през 1993 г. Албумът му The Greatest Hits е продаден в 1 милион копия само в САЩ.

Айдъл прекарва втората половина на 90-те години далеч от общественото внимание и обръща повече внимание на личния си живот.

Албумът Devil's Playground („Дяволска площадка“), който излиза през март 2005 г., е първият нов студиен албум на певеца от почти 12 години. Той достига номер 46 в Билборд 200. Албумът включва кавър на "Plastic Jesus". Айдъл изпълнява на няколко дати на турнето Ванс Уорпд Тур през 2005 г. и се появява на Даунлоуд фестивал в Донингтън парк, Вуду Мюзик Експириънс в Ню Орлиънс и Рок ам Ринг.^[30]

През 2008 г. "Rebel Yell" се появява като песен за възпроизвеждане във видеоиграта Guitar Hero World Tour и "White Wedding" в музикалната видеоигра Rock Band 2. Платформата Rock Band 2 по-късно получава "Mony Mony" и "Rebel Yell" като песни за изтегляне.

На 24 юни 2008 г. изпълнителят издава албума с най-големите си хитове The Very Best of Billy Idol: Idolize Yourself. Той прави световно турне като съхедлайнер с Деф Лепард.

През юни 2006 г. изпълнява в Конгресния театър в Чикаго за американския телевизионен сериал Soundstage. Това изпълнение е записано и след това издадено на DVD/Blu-ray като In Super Overdrive Live на 17 ноември 2009 г.^{[31] [32]}

На 16 февруари 2010 г. Айдъл е обявен за един от изпълнителите на Даунлоуд фестивал в Донингтън парк, Англия.^[33] През март 2010 г. той добавя китариста на американската хардрок супергрупа Кемп Фреди Били Морисън^[34] и барабаниста Джереми Колсън към състава си на турне.

През 2013 г. Айдъл се появява в третия епизод на сериала на канал Би Би Си Фор How the Brits Rocked America.^[35] Той също дава гласа си като Spikey Hair Bot на Disney XD Ранди Кънингам – епизод "McSatchle".^{[36] [37]}

През октомври 2014 г. издава своя осми студиен албум Kings & Queens of the Underground („Крале и кралици на ъндърграунда“). Докато записва албума между 2010 и 2014 г., той работи с продуцента Тревър Хорн, и с бившите колеги на Хорн от Buggles и Йес Джеф Даунс^[38] и Грег Кърстин . На 7 октомври 2014 г. илзиза автобиографията на певеца Dancing with Myself и тя става бестселър на в. Ню Йорк Таймс“.^[39]

През 2014 година издава последния си към 2020 г. албум Kings & Queens of the Underground.

През 2021 г. Били Айдъл се завръща с EP под името The Roadside. Втората песен от EP-то – Bitter Taste, е посветена на инцидент, който Били Айдъл прeтърпява със своя мотор.

 Основна статия: Дискография на Били Айдъл

• 1982 – Billy Idol
• 1983 – Rebel Yell
• 1986 – Whiplash Smile
• 1990 – Chamed Life
• 1993 – Cyberpunk
• 2005 – Devil's Playground
• 2006 – Happy Holidays
• 2014 – Kings & Queens of the Underground

• 2021 – The Roadside

• Официален уебсайт
• Изпълнение на Dancing with Myself на живо през 1983 г. на Нова година

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF Europeana FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat