Били Айдъл
| Били Айдъл William M. A. Broad | |
| английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор | |
 29 юни 2012 г. | |
| Роден |
30 ноември 1955 г.
Станмор, Великобритания |
|---|---|
| Учил в | Съсекски университет |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Billy Idol |
| Стил | пънк рок, ню уейв, хардрок |
| Инструменти | бас китара, китара, вокал |
| Глас | баритон |
| Активност | от 1973 г. |
| Лейбъл | „Кризалис Рекърдс“ |
| Участник в | Generation X |
| Уебсайт | billyidol.net |
| Били Айдъл в Общомедия | |
Бѝли А̀йдъл (на английски: Billy Idol), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (на английски: William Michael Albert Broad), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор, който притежава английско и американско гражданство.
За първи път постига слава през 70-те години на 20 век, излизайки от лондонската пънк рок сцена като вокалист на групата Generation X. Впоследствие започва солова кариера, която води до международно признание и го прави водещ изпълнител по време на ръководеното от Ем Ти Ви „Второ британско нашествие“ в САЩ. Името „Били Айдъл“ (Били Безделникът) е вдъхновено от описанието на учителка за него като безделник.[1]
Айдъл започва музикалната си кариера в края на 1976 г. като китарист в пънк рок групата Челси. Скоро обаче той напусна групата. С бившия си колега от групата Тони Джеймс той сформира Generation X. С Айдъл като вокалист групата постига успех в Обединеното кралство и издава три студийни албума, след което се разпада. През 1981 г. Айдъл се премества в Ню Йорк, за да продължи своята солова кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум Billy Idol (1982) има комерсиален успех. С музикални видеоклипове за синглите "Dancing with Myself" и "White Wedding" той скоро се превръща в основна част от новосъздадената тогава Ем Ти Ви.
Вторият му студиен албум Rebel Yell (1983) има голям комерсиален успех, включващ хит синглите "Rebel Yell" и "Eyes Without a Face". Албумът е сертифициран двойно платинен от Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка (RIAA) за продаване на два милиона копия в САЩ. През 1986 г. той издава Whiplash Smile. След като натрупва три сингъла в Топ 10 на Обединеното кралство ("Rebel Yell", "White Wedding" и "Mony Mony"), певецът издава албум с най-големите хитове от 1988 г., озаглавен Idol Songs: 11 of the Best, който става платинен в Обединеното кралство. След това издава албума Charmed Life (1990) и концептуалния албум Cyberpunk (1993).
Айдъл прекарва втората половина на 90-те години на 20 век, фокусирайки се върху личния си живот извън очите на обществеността. Той прави музикално завръщане с издаването на албума си Devil's Playground (2005) и отново с Kings & Queens of the Underground (2014).
Биография
Придобива известност за първи път през 70-те години, когато оглавява пънк групата „Дженърейшън Екс“. След това започва самостоятелна кариера в САЩ, която му носи международно признание и прави Айдъл един от водещите творци през т.нар. „Второ британско нашествие“ по MTV. Псевдонимът му е повлиян от учител по химия на Айдъл, който го нарича „idle“ (т.е. мързелив, бездеен).
Айдъл започва кариерата си през втората половина на 1976 година като китарист в пънк рок групата „Челси“, но не след дълго я напуска. Заедно с бившия басист на „Челси“ Тони Джеймс Айдъл основава групата „Дженърейшън Екс“, на която става главен вокал. Групата постига успех във Великобритания и издава три албума към компанията „Крисълис Рекърдс“, след което се разпада. През 1981 година Айдъл се премества да живее в Ню Йорк, за да следва самостоятелна кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум от 1982 година, озаглавен Billy Idol, е търговски успех. С видеоклипове към синглите Dancing with Myself и White Wedding Айдъл не след дълго се налага като една от главните фигури на създадената телевизия MTV.
Вторият студиен албум на Айдъл, Rebel Yell (1983), има голям търговски успех. В него са включени синглите Rebel Yell и Eyes Without a Face. Албумът е удостоен с двоен платинен диск от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA) за продадени два милиона копия в САЩ.
През 1986 година е издаден албумът Whiplash Smile. С вече три топ 10 сингъла във Великобритания (Rebel Yell, White Wedding и Mony, Mony) Айдъл издава сборен албум с най-големите си хитове дотогава, озаглавен Idol Songs: 11 of the Best; албумът е удостоен с платинен диск във Великобритания. Следва албумът Charmed Life, издаден през 1990 г., и концептуалният албум Cyberpunk от 1993 година, след които Айдъл прекарва творческо затишие в продължение на 12 години.
Айдъл прекарва втората половина на 90-те години далеч от общественото внимание и обръща повече внимание на личния си живот. Завръщането му на сцената е през 2005 година с издаването на албума Devil's Playground, а през 2014 година издава последния си към 2020 г. албум Kings & Queens of the Underground.
През 2021 г. Били Айдъл се завръща с EP под името The Roadside. Втората песен от EP-то – Bitter Taste, е посветена на инцидент, който Били Айдъл прeтърпява със своя мотор.
Албуми
Студийни албуми
- 1982 – Billy Idol
- 1983 – Rebel Yell
- 1986 – Whiplash Smile
- 1990 – Chamed Life
- 1993 – Cyberpunk
- 2005 – Devil's Playground
- 2006 – Happy Holidays
- 2014 – Kings & Queens of the Underground
EP
- 2021 – The Roadside
Външни препратки
|
- ↑ Radio with Pictures // Television New Zealand alternative music show interview with Karyn Hay (cue to 04:30s), broadcast April 1984. Посетен на 25 June 2019.