Александър Морфов (режисьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Морфов.
Александър Морфов | |
Александър Морфов през 2012 г. | |
Роден | |
---|---|
Брачни партньори | Рени Врангова |
Значими филми | „Хъшове“, „Хълмът на боровинките“ |
Уебсайт | morfov.com |
Александър Морфов в Общомедия |
Александър Морфов Морфов е български режисьор и актьор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Морфов е роден през 1960 година в Ямбол.[1] Баща му Морфи Морфов е офицер, а майка му Недялка Морфова е учителка по руски език и литература, музика, като дирижира фолклорен хор и ансамбъл в Сливен.
Учи в математическа гимназия „Проф. д-р Димитър Табаков“ в Сливен и след казармата следва две години в Техническия университет във Варна. Участието му в театралната трупа на университета (тогава ВМЕИ) под режисурата на Стоян Алексиев го „запалва“ за театрална кариера.
Напуска университета и работи в Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен като сценичен работник и осветител. През 1984 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, завършва режисура за куклен театър през 1990 г. в класа на Юлия Огнянова и кинорежисура при Георги Дюлгеров през 1994 година.[1]
Играл е в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ (1989 – 1990), Театър „София“ (1991 – 1992) и театър „Ла Страда“ (1993 – 1994). От 1993 г. Морфов е режисьор в Народен театър „Иван Вазов“, а през 2000 – 2001 е негов директор и художествен ръководител. Асистент по режисура на драматичен театър (1992 – 1995). От 2001 до 2006 г. е главен режисьор в Театър „Вера Комисаржевска“ в Санкт Петербург. След 2009 година е главен режисьор на Народния театър „Иван Вазов“, от януари до септември 2015 г. е и негов временен директор. [1]
Член на програмния съвет на БНТ (1998).
Женен за актрисата Рени Врангова, с която имат две дъщери – Неда и Сара.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първите му спектакли на професионална сцена са в Родопския драматичен театър, където прави запомнящото се остро, актуално, авторско „Политическо кабаре“ (1990). Един сезон е режисьор в Театър София, където поставя „Бурята“ от Шекспир. В Народния театър „Иван Вазов“ стартира с авторска версия на „Дон Кихот“ и с нов вариант на „Бурята“. Тези два спектакъла като че слагат началото на привличане на нова публика към театъра. Причина за това е стилът на режисьора: смесването на „високото“ и „ниското“ в една увлекателна забавна игра, откритата условност на този театър и въображение в геговете, в използването на многообразни изразни средства – във визията, музиката и пр. С тези и следващата, „Сън в лятна нощ“ (1996) от Шекспир, Морфов става един от най-популярните и предпочитани от зрителя театрални режисьори. Авторският „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (1999) също е издържан в тази стилистика. С „На дъното“ по Максим Горки режисьорът заявява и силна гражданска позиция, без да се отказва от характерната си театралност. В тази линия е и „Хъшове“ (2004).
Освен като режисьор Александър Морфов се изявява и като актьор – изиграл е главните роли във филмите „Иван и Александра“, „Любовното лято на един льохман“, „Сирна неделя“, „Козият рог“, „Приятелите на Емилия“, „След края на света“ и „Пътуване към Йерусалим“.
Сценарист и режисьор на филмите „Хълмът на боровинките“ и четирисерийния „Хъшове“.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Многократен носител на българските театрални награди „АСКЕЕР“, „ИКАР“ и др.
- Аскеер „Награда за режисура“ за постановката „На дъното“ (1998).
- „Награда за режисура“ на САБ за постановката „На дъното“ (1998).
- Носител е на над 20 международни и най-престижните руски театрални награди („Златна маска“, „Чайка“, „Златен Софит“, „Кристален Турандот“, „Гвоздеят на сезона“ и др.)
- Доктор хонорис кауза на Университета по аудио-визуални изкуства ESRA.
- Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен за „изключителни заслуги към Република България в областта на културата и изкуството“.
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]- Информацията в списъка подлежи на допълване.
Народен театър „Иван Вазов“
- „Дон Кихот“ (1994)
- „Сън в лятна нощ“ (1996)
- „Бурята“ (1995)
- „На дъното“ (1998)
- „Вълшебна нощ“ (1995)
- „Декамерон“ (1999)
- „Хъшове“ (2004)
- „Дон Жуан“ (2006)
- „Полет над кукувиче гнездо“ (2010)
- „Животът е прекрасен“ (2012)
- „На ръба“ (2015)
Санктпетербургски театър „Вера Комисаржевская“
- „Бурята“ по Уилям Шекспир,
- „Дон Жуан“ Молиер,
- „Ваал“ по Бертолд Брехт,
- „Сапунени ангели“ по Х. Кинтеро,
- „Сън в лятна нощ“ Уилям Шекспир
Театър „Et Cetera“, Москва
- „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес,
- „Крал Юбю“ от Алфред Жари,
- „Люсиет Готие“ Ж. Фейдо
Театър „Ленком“, Москва
- „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, с участието на Александър Абдулов,
- „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат, с участието на Мария Миронова
Театър „Гешер“, Тел Авив
- „Примадона“ Дж. Хътчер,
- „Finita la commedia“ по Н. Ердман.
Поставял е още във Франция, Швеция, Македония, Румъния и Латвия.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Актьор
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2009 | Хъшове | 4 | ||
2007 | Приключенията на един Арлекин | 4 | Боса | |
2003 | Пътуване към Йерусалим | България / Германия / Франция | ||
2001 | Версенжеторикс – (Vercingétorix) Друиди – (2 заглавие) |
Франция / Канада / Белгия | ||
2001 | Хълмът на боровинките | |||
1998 | След края на света | България / Германия / Гърция | учителят Стойчев | |
1996 | Приятелите на Емилия | Чолака | ||
1995 | „Тя“ – (Elle) | Франция / България / Чили / Швейцария / Португалия | ||
1994 | Козият рог | Караиван | ||
1993 | Фатална нежност | |||
1993 | Сирна неделя | Ангел – „Ачко“ | ||
1991 | Бай Ганьо | 4 | (в 1 серия: IV) | |
1991 | Бай Ганьо тръгва из Европа | |||
1990 | Любовното лято на един льохман | Куче | ||
1989 | 1952: Иван и Александра | |||
1988 | АкаТаМуС | |||
1987 | Време за път | 5 | крадец рецидивист | |
1987 | Цветове на изгрева (тв сериал) |
3 |
Режисьор и сценарист:
Година | Филми и Сериали | Серии |
---|---|---|
2009 | Хъшове | 4 |
2001 | Хълмът на боровинките |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Димитрова, Десислава. Александър Морфов оглави Народния театър // dnes.dir.bg, 2015. Посетен на 4 юли 2015.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Александър Морфов в Internet Movie Database
- ((en)) Официален сайт Архив на оригинала от 2017-10-16 в Wayback Machine.
- ((ru)) Александър Морфов в КиноПоиск
|
|