ухо
Облик
ухо (български)
ед.ч. | ухо | |
---|---|---|
членувано | ухо·то | |
мн.ч. | уши | |
членувано | уши·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 64
Ухото е чифтен сетивен орган, част от слуховата система, с който се долавят звуци. Част от органа освен за възприемане на звуците, играе и основна роля в чувството за равновесие на организма и правилната стойка на тялото. Поради тази причина често се нарича и слухово-равновесен орган.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|