топор
Облик
топор (български)
ед.ч. | то·пор | |
---|---|---|
непълен член | то·по·ра | |
пълен член | то·по·рът | |
мн.ч. | то·по·ри | |
членувано | то·по·ри·те | |
бройна форма | то·по·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Значението на думата е брадва.
Етимология
старобълг. топоръ. Староиранска заемка в славянските езици. Неотделимо от староиран. *tараrа- „топор“ (= средноперс. tabrak, новоперс. teber, кюрд. tefer, белудж. tараr), откъдето са заети арменското tараr и марийското тавар.
Фразеологични изрази
Превод
|
|