взискателен
Облик
взискателен (български)
ед. ч. | м. р. | взис·ка·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | взис·ка·тел·ния | ||
пълен член | взис·ка·тел·ни·ят | ||
ж. р. | взис·ка·тел·на | ||
членувано | взис·ка·тел·на·та | ||
ср. р. | взис·ка·тел·но | ||
членувано | взис·ка·тел·но·то | ||
мн. ч. | взис·ка·тел·ни | ||
членувано | взис·ка·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Взискателна, взискателно, мн. взискателни, прил. Който има високи изисквания; придирчив, строг. Този преподавател е много взискателен на изпит. Трябва да бъдеш по-взискателен към себе си.
същ. взискателност, взискателността, ж. Проявявам взискателност.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- придирчив, строг, сериозен, претенциозен, изискващ, педант, формалист, прецизен, точен, акуратен, съвестен, внимателен
- методичен, изискан
- капризен
- злояд
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|