буря
Облик
Уикипедия разполага със статия на тема буря. |
буря (български)
ед.ч. | бу·ря | |
---|---|---|
членувано | бу·ря·та | |
мн.ч. | бу·ри | |
членувано | бу·ри·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Много силен, стихиен вятър, обикновено придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг. // Силно раздвижване на морската водна маса, причинено от силен вятър, при което се получават високи, големи вълни.
- Прен. Поет. Обикн. с предл.на, от. Изблик на неудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и под., обикновено едновременно у много хора.
- Прен. Поет. Силно душевно вълнение, предизвикано от конфликт на чувства, мисли, обикновено тревожни, мъчителни.
- Прен. Поет. Силни преживявания, приключения, премеждия, беди в живота на някого.
- Прен. Поет. Голямо обществено вълнение; бунт, размирици, междуособици. // Прен. Остар. За въоръжено нахлуване, нашествие на неприятел в дадена страна.
◊ Гръмотевична буря. Усилено електрическо изпразване на гръмотевични облаци, придружено от множество светкавици и гръмотевици. Магнитна буря. Физ. Внезапно, кратковременно и незакономерно изменение на магнитното поле на Земята, свързано с образуването и развитието на тъмни петна на Слънцето. Прашна (пясъчна) буря. Силен вятър в пустинята, който носи големи количества ситен пясък.
> Буря в чаша вода. Книж. Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод. Затишие пред буря. Книж. Привидно спокойствие пред нещо тревожно, неприятно, което се очаква да настъпи наскоро. Който сее ветрове, ще жъне бури. Книж. Който предизвиква раздори, неприятности за другите, ще дочака сам пагубни последствия.
— Друга (остар. и диал.) форма: бу̀ра.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|