Maria Yankulova's Reviews > В градината на змея

Смущаваща, отблъскваща, брутална история, написана по невероятен начин с притегателна сила, която ме всмука в адски водовъртеж и не ме отпусна от хватката си, докато не я завърших. За ден, на един дъх.

Адел не е като другите съпруги, майки, жени. Има мрачна тайна. Търси смисъл, чрез манията си да притежава тела. Ежедневно, на всевъзможни места, трескаво, постоянно. Опитва да се спаси, да се измъкне от блатото, но е невъзможно, защото само така чувства, осъществява, само така живее, само така намира сила да преживее всеки следващ ден.

Лейла Слимани пише божествено! От една ужасна история е направила психологически шедьовър! Изгражда невероятно плътен, брилянтен образ на една болна жена.

“Да изпитваш желание, означава да отсъстваш.”

“Адел си роди дете по същата причина, поради която се омъжи. За да де впише в света и да се защити от всякакво различие спрямо другите. Като стана съпруга и майка, тя се окичи с ореол на порядъчност, който никой не може да и отнеме. Изгради си заслон срещу тревожните вечери и уютно убежище за дните на разврат.”

“Мислеше си, че раждането на дете ще я излекува. Беше се убедила, че майчинството е единственият изход от чувството за дискомфорт, единствено решение, за да прекрати бягството от реалността. Беше се отдала на това бягство, както пациент най-накрая приема необходимо лечение. Тя си наложи това дете или по-скоро това дете и се наложи, без тя да се противопостави, защото неистово се надяваше, че ще и се отрази добре.”

Четете на своя лична отговорност!