БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ЗНАНИЕТО – ТРАДИЦИИ, ИНОВАЦИИ, ПЕРСПЕКТИВИ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ТОМ ТРЕТИ 14-15 ЮНИ 2013 г. БУРГАС БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ проф. д-р Петко Чобанов проф. д-р Васил Янков проф. дпн Галя Христозова проф. д-р Димитър Юдов проф. д-р Лина Анастасова проф. д-р Момяна Гунева проф. д-р Силви Чернев проф. д-р Ангел Тошков доц. д-р Милен Балтов доц. д-р Евелина Динева доц. дмн Иванка Стамова доц. д-р Мариана Лазарова доц. д-р Сава Димов доц. д-р Никола Аврейски доц. д-р Радостин Долчинков доц. д-р Камен Сейменлийски ТЕХНИЧЕСКИ РЕДАКТОР Ивелина Матева КОРИЦА Силвия Киркова Всички права са запазени! Не се разрешават копиране, възпроизвеждане и разпространение на докладите или части от тях без писменото разрешение на авторите. Авторите носят пълна отговорност за авторството си, както и за грешки, допуснати по тяхна вина. © Бургас 2013 ISBN 978-954-9370-97-3 2 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 СЪДЪРЖАНИЕ Откриване на конференцията и приветствие към участниците – проф. д-р Васил Янков – ректор на БСУ .........................................................................7 ПЛЕНАРЕН ДОКЛАД Стефан Воденичаров, ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ ............................................................................13 ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ И ИНВЕСТИЦИИ Evgeniya Kuklina, THE SUBSTANTIATION FOR SELECTION OF OPTIMAL INNOVATION PROJECT: SETTING OF THE PROBLEM AND ALGORITHM OF ITS SOLVING .................................................................................................................27 Милен Балтов, ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИТЕ НА МСП ..............33 Георги Маринов, ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ: НОВАТА (СТАРА) ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ .................................39 Сава Димов, Иво Рисимански, НОВА КОНФИГУРАЦИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ФИНАНСОВИ ЦЕНТРОВЕ ИЛИ РАЗМЕСТВАНЕ НА ПЛАСТОВЕ В ПЕРИОД НА КРИЗА..........................................................................46 Мария Нейчева, РОЛЯ НА СРЕДНОТО И ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ....................57 Пенка Горанова, Живка Тананеева, ЗЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА – ПРЕДПОСТАВКИ И ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ ............................................................63 Аделина Миланова, КУЛТУРА НА ПРОИЗВОДСТВО И КУЛУТУРА НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗНАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА ФИРМЕНА СРЕДА ..................71 Ивелина Жечева, Зорница Стоянова, АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКОТО НОРМАТИВНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, СВЪРЗАНО С ПОДХОДА ЛИДЕР ..............77 Златина Караджова, ОБУЧЕНИЕТО – ДЪЛГОСРОЧНА ИНВЕСТИЦИЯ ИЛИ ПЕРМАНЕНТЕН РАЗХОД В ОТРАСЪЛ „ТУРИЗЪМ”? .......................................85 Станислава Панчева Георгиева, КОНЦЕПЦИИ ЗА КАПИТАЛИЗИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО ЗАЕМИ .....................................................93 3 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Станислава Панчева Георгиева, ПРОБЛЕМИ ПРИ СЧЕТОВОДНОТО ТРЕТИРАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИТЕ СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА .............98 Антон Тодоров Маринов, АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СИСТЕМАТА ЗА МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ......................................104 Павлинка Петкова Найденова, МОТИВИРАНЕТО КАТО ФУНКЦИЯ НА ЕФЕКТИВНИЯ МЕНИДЖМЕНТ ............................................112 Камен Петров, ВЪЗМОЖНОСТИ И ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 2014-2020 .................118 Радостина Бакърджиева, ИНОВАЦИОННИ АСПЕКТИ НА РИСКОВИЯ КАПИТАЛ: ЕВРОПЕЙСКИ ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ..............123 Радостина Бакърджиева, EВРОПЕЙСКА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНАТА ОТЧЕТНОСТ ............................................................................130 Радостина Бакърджиева, EВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ – ФУНДАМЕНТ И СТРАТЕГИИ .......................................................................................137 Росица Недкова Иванова, ИНТЕГРИРАН ПОДХОД ЗА АНАЛИЗ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА БИЗНЕСА ...................................................144 Диана Съботинова, ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОМЯНА И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ..................................................................................152 Гергана Василева Николова, ОТНОСНО НЯКОИ АСПЕКТИ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СТОПАНСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ .............161 Ивайло Михайлов, НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕРКИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА – ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДИЦИ ..................................................................168 Катерина Петрова Войческа, ФИНАНСОВАТА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ КРИЗА – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА .......................................................................................174 Ралица Димитрова, ПРИЛОЖЕНИЕ НA МОДЕЛИТЕ ЗA ПРОГНОЗИРAНЕ НA БAНКРУТ ПРИ AНAЛИЗA НA ФИНAНСОВAТA УСТОЙЧИВОСТ НA КОМПAНИИТЕ .....................................182 Красимир Костенаров, МОДЕЛЪТ МОКА И НЕГОВИТЕ МОДИФИКАЦИИ – ВЛОШИ ЛИ СЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ В ЕВРОПА СЛЕД ПОРЕДИЦАТА ОТ КРИЗИ ..............................................................190 Емил Калчев, ИНДИКАТОРИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛTA НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ...............................................................................199 Николай Цонков, ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ГРАДСКАТА СРЕДА И СТИМУЛИРАНЕ 4 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНИТЕ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪЗДУШЕН ТРАМВАЙ ......................................................205 Николай Цонков, ТУРИСТИЧЕСКИЯТ ОТРАСЪЛ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ....................................................209 Николай Цонков, УПРАВЛЕНИЕ НА ЗНАНИЕТО КАТО ФАКТОР ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ..........................................................214 Петьо Тодоров Бошнаков, ЕКСПОРТЕН ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРСКАТА ВИНАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС ..........218 Янко Христозов, СЪСТОЯНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА В НЯКОИ КЛЮЧОВИ ИКОНОМИЧЕСКИ СЕКТОРИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2007-2010 ГОДИНА ..........228 Милена Тончева Тончева, ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОДАЖБИ ПРЕДОСТАВЕНИ ЧРЕЗ ТЕЛЕМАРКЕТИНГА .............................................................239 Ирена Николова, ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА .................................................................................245 Галя Йорданова Тасева, ИЗБОР МЕЖДУ КОНСЕРВАТИВНО И АГРЕСИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ ..................................253 Паршиков Дмитрий Михайлович, Коваленко Александр Александрович, ИННОВАЦИИ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ И МЕТОДЫ ОЦЕНКИ .............................................260 Недялка Александрова, ЗНАНИЕТО КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО ......272 Христоско Богданов, ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ ПРИ ОЦЕНКА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА В СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА ......277 Кремена Йочколовска, ОТРАЖЕНИЕ НА КРИЗАТА ВЪРХУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЗА БЕЗРАБОТИЦА ......................281 Евгени Тодоров, ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ПРИ РАЗКРИВАНЕТО НА “ЗЕЛЕНИ” РАБОТНИ МЕСТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ......288 Тодор Атанасов Тодоров, СЧЕТОВОДНИ АСПЕКТИ НА ПЪРВОНАЧАЛНОТО И ПОСЛЕДВАЩОТО ОЦЕНЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ИМОТИ ..............295 Мария Александрова Петрова, ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВОДНИЯ ТРАНСПОРТ В ОБЩИНА БУРГАС .......................................................302 Десислава Желева Калчева, Димитър Маринов Платников, ОБЩИНСКИТЕ КАПИТАЛОВИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ – ПЪТ НА РАЗВИТИЕ ....................308 5 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 МАРКЕТИНГ И УПРАВЛЕНИЕ Lina Anastassova, Maria Johann, BULGARIA AS A TOURIST DESTINATION: THE PRODUCT QUALITY PERCEPTION OF THE RESORT HOTELS .......................317 Н. Колев, Г. Куртева, А. Луизов, Д. Лазаров, В. Славянска, П. Димитрова, ИЗСЛЕДВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ЗА СОЦИОКУЛТУРНО ПРИЕМАНЕ НА ИМИГРАНТИТЕ (ГТД) В СТРАНАТА ........325 Anuarbek Kakabayev, Svetlana Lomakina, CONCERNING THE QUESTION OF WATER RESOURCE MANAGEMENT OF REPUBLIC THE KAZAKHSTAN ......334 Евгени Станимиров, ТИПОЛОГИЗАЦИЯ НА ОФЕРТИТЕ СПОРЕД СТАТУСА НА КЛИЕНТИТЕ ..........................................................................340 Галина Пенчева Младенова, УПРАВЛЕНИЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С КЛИЕНТИТЕ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА: ФОКУС КЪМ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ КЛИЕНТИ ........................................................345 Корнелия Тодорова, Йордан Радославов, СЪСТОЯНИЕ И РЕЗЕРВИ В ОРГАНИЗАЦИОННАТА КУЛТУРА НА „СЕВЕРОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП ...........................................351 Красимира Станева, УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА СПА ТУРИЗМА В ЕКОЛОГИЧНИ РАЙОНИ .........................................................358 Красимира Станева, ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИКАЛ СПА И УЕЛНЕС ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ ............................................................................364 Красимира Станева, МЕНИДЖМЪНТ НА УЕЛНЕС ТУРИЗМА И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ ..............................................................................................369 Ирена Александрова Славова, МАРКЕТИНГОВИ ФОРМИ НА КОРПОРАТИВНА СОЦИЛНА ОТГОВОРНОСТ ...................................................374 Станислав Иванов, ЦЕНОВАТА ДИСКРИМИНАЦИЯ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В ХОТЕЛА – ОТ ТЕОРИЯ КЪМ ПРАКТИКА .......................................................................................380 Татяна Нейчева Нецева-Порчева, ЦЕНОВИ СТРАТЕГИИ НА ФИРМИТЕ В УСЛОВИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ...............................................................386 Красимир Маринов Маринов, ТИПОЛОГИЯ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ РАЗРАБОТВАНЕТО НА НОВИ ПРОДУКТИ .....................................................................................................394 Маруся Иванова Смокова, ДЕФИНИЦИОННИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРОМОЦИИТЕ ........................................................................................................400 6 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Велин Стефанов Станев, Теофана Валентинова Димитрова, ЦВЕТОВЕТЕ В РЕКЛАМАТА – ТРИТЕ СТРАНИ НА МЕДАЛА .......................................................406 Юлия Йоргова, ИНСТРУМЕНТИ ЗА ВИЗУАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ В ОПЕРАЦИИТЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ – ИЗБОР И ПРИЛОЖЕНИЕ ................................................................................................413 Радка Петрова Иванова, ISO 9001 – ПРЕДПОСТАВКА ЗА ПОВИШАВАНЕ КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ ........................................420 Ирина Йовчева, СИНЕРГИЯ МЕЖДУ УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЯНАТА, УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЕМЕТО И УПРАВЛЕНИЕ НА ЗНАНИЕТО ............................426 Ирина Йовчева, ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ОБРАЗОВАТЕЛНАТА УСЛУГА ЧРЕЗ ИНОВАЦИЯ В АКТИВНИ МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ ......................................431 Николай Койчев Ванков, ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕТО НА ИМИДЖ И РЕПУТАЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В ИНТЕРНЕТ ..................................................437 Николай Георгиев Цонев, ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ И МОДЕЛИ В МОДЕРНАТА ИКОНОМИКА .....................................................................................444 Надя Любомирова Матеева, Пламен Луков Димитров, ЕФЕКТИ НА ГРУПОВАТА ДИНАМИКА ВЪРХУ АВТЕНТИЧНОСТТА, СЕБЕРЕФЛЕКСИЯТА И СОЦИАЛНАТА ТРЕВОЖНОСТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА УПРАВЛЕНСКИ ЕКИПИ ...........................................................452 Пламен Луков Димитров, Надя Любомирова Матеева, УСТОЙЧИВОСТТА НА ДИСФУНКЦИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ВЛИЯНИЕТО НА НЕВРОТИЧНИТЕ ГРУПОВИ ОТНОШЕНИЯ, АВТЕНТИЧНОСТТА И НАРЦИСИЗМА НА ЛИДЕРИТЕ ...............466 Теофана Валентинова Димитрова, Велин Стефанов Станев, СТОЙНОСТНИЯТ ПОДХОД В УПРАВЛЕНИЕТО НА БРЕНДА ...............................480 Надежда Димова, ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВРЪЗКАТА “МЪРЧАНДАЙЗИНГ – ЕМОЦИИ” ЗА ПОДОБРЯВАНЕТО НА МАРКЕТИНГОВАТА СТРАТЕГИЯ НА ФИРМАТА .............................................485 Йовка Петкова Банкова, ФОРМИ НА КОРПОРАТИВНАТА СОЦИАЛНА ОТЧЕТНОСТ В БЪЛГАРИЯ .....................................................................491 Георги Бисеров Николов, ЗНАЧЕНИЕТО НА УПРАВЛЕНСКИТЕ ПРОГРАМИ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОЛИТИКИ И СТРАТЕГИИ ................498 Веряна Тодорова Боева, ФОРМИ ЗА АКТИВИЗИРАНЕ НА ПАРТНЬОРСКАТА ДЕЙНОСТ МЕЖДУ УНИВЕРСИТЕТИТЕ И БИЗНЕСА – ПОУКИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИЯ ОПИТ .............................................................................................507 7 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Деян Лазаров, СПЕЦИФИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА АНАЛИЗ НА ЛИПСВАЩИ СТОЙНОСТИ В ЕМПИРИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ....................514 Румяна Ст. Златева, МОТИВАЦИОНЕН ПРОФИЛ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В „ИНВЕСТПРОЕКТ” ООД ..........................................520 Румяна Ст. Златева, МОТИВАЦИОННИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОЕКТНИЯ МЕНИДЖМЪНТ ................................................................................527 Бончо Цанев Митев, СИСТЕМАТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ В БЪЛГАРИЯ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ ...........................................................532 Cristina Sandu, B2B BRAND MANAGEMENT .............................................................540 Владимир Жечев, Свилен Иванов, ЕФЕКТИ ОТ ЕКСТЕНЗИРАНЕТО НА БРАНДА НОКИА ВЪРХУ ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ОЦЕНКИ ................................546 Калин Крумов, НЕДОСТАТЪЦИ В СТРУКТУРАТА НА ОБЩИНСКИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2007-2013 Г. .........................................................................................554 Диана Николова Генкова, КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕС – МЕЖДУ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОТРЕБНОСТИ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕАЛНОСТИ ..............................................................................561 Николай Атанасов Дончев, РОЛЯТА НА НАУЧНИТЕ И ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПАРКОВЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА (ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД „СОФИЯ ТЕХ ПАРК” ЕАД) ...................................571 Христо Иванов, РАЗВИТИЕТО НА ПЛАНИРАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА УСКОРЕН ПРЕХОД КЪМ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ ..........................................580 Маргарита Иванова Данчева, ОСНОВНИ ФАКТОРИ И ПОКАЗАТЕЛИ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ (ВУ) .................587 Христина Петкова Михалева, ОПТИМИЗИРАНЕ НА МАРКЕТИНГОВИЯ МИКС В КНИГОПРОДАВАНЕТО .................................................................................594 Христина Петкова Михалева, УДОВЛЕТВОРЕНОСТ НА КЛИЕНТИТЕ (ЖЕНИ И МЪЖЕ) ОТ ПРОДУКТЪТ КРАВЕ КИСЕЛО МЛЯКО С МАСЛЕНОСТ 3,6% .........................................................601 Иво Велинов Велинов, ТИПОЛОГИЯ НА ОНЛАЙН МАГАЗИНИТЕ ЗА МОДНИ СТОКИ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ОНЛАЙН ВИЗУАЛНИ МЪРЧАНДАЙЗИНГОВИ ЕЛЕМЕНТИ ЧРЕЗ КЛЪСТЕРЕН АНАЛИЗ .......................609 8 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Костадин Башев, ЕФЕКТИВНОСТ НА ИНТЕРНЕТ РЕКЛАМАТА – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ FACEBOOK ADS И GOOGLE ADWORDS КАМПАНИИ ...........................................................................614 Борислава Черкезова, АНГАЖИРАНОСТ НА ПЕРСОНАЛА С МАРКАТА ...........620 Ивайло Конов, ИНОВАЦИИ И ПРОМЕНИ (ДИФУЗИЯ НА ИНОВАЦИИТЕ) ...........628 Лилия Валентинова Милева, МОДЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВРЪЗКАТА „ЛЕТИЩЕ-АВИОКОМПАНИЯ ..........................................................646 Ина Николаева Станоева, УПРАВЛЕНИЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ПУБЛИКАТА ПО ВРЕМЕ НА ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ ................................653 Борислава Борисова Стоименова, АКСИОЛОГИЧЕН ПОДХОД ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКА ЦЕННОСТ В УСЛОВИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА .......................................................................................659 Силвия Тодорова Димитрова, КУЛТУРНА ПОЛИТИКА НА ВАРНА: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ СЛЕД ИЗБИРАНЕТО Й ЗА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019 ................................................672 Методи Валериев Иванов, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КОНЦЕСИОННИЯ ПРОЦЕС ..........................................680 Ива Кънчева Боева-Димова, МАРКЕТИНГОВА ПОЛИТИКА НА ВНОСИТЕЛИТЕ НА НОВИ АВТОМОБИЛИ В БЪЛГАРИЯ ................................687 Милуш Самуилов, НАВИЦИ ЗА ПАЗАРУВАНЕ И ПЛАНИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИЯ МИКС: РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕМПИРИЧНО ПРОУЧВАНЕ .................695 9 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 10 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Уважаеми колеги, драги гости, Радостен съм, от свое име, от името на президента проф. д-р Петко Чобанов и от името на академичното ръководство да поздравя всички Вас – организатори, участници и гости на поредната Научна конференция с международно участие на тема „Знанието – традиции, иновации, перспективи”. Сам по себе си изборът на темата на конференцията изисква отговорност и самочувствие! Нека да кажа: А ние безспорно ги притежаваме! Основание за това са резултатите от досегашната дейност на университета във всичките й страни. Вече 22 години от създаването си Бургаският свободен университет непрестанно се развива, утвърждава позициите и авторитета си като образователна и научна институция в три от четирите научни области. Университетът разполага със съвременна и модерна база, с развита инфраструктура за обучение и научноизследователска дейност, пълноправен член е на Асоциацията на европейските университети и на Асоциацията на частните висши училища в България. Той е един от малкото университети в страната с международен сертификат по качество ISO 9001 – 2000 и на ISO 9001 – 2008. Изпълнявайки мисията – да бъде гъвкава, предприемчива и социално ориентирана институция, която подготвя висококвалифицирани специалисти, притежаващи знания и умения, конкурентноспособни и успешно реализиращи се в страната и на европейския трудов пазар – днес Бургаският свободен университет е с устойчиво развитие. Утвърждава се като предприемчив университет – мост на трансфера на технологии, интегрирани с бизнеса. Предлага конкурентноспособни образователни услуги, което му определя авторитетно място на българския образователен пазар и го превръща в част от европейското образователното пространство. Днес випускниците на Бургаския свободен университет са над 20 500, реализиращи придобитите тук знания и практически умения в най-различни обществени сфери. Наши кадри работят в различни министерства и ведомства, в системата на висшето образование и на културата, на индустрията, туризма, транспорта, търговията, селското стопанство, в държавната администрация и, разбира се, в чужбина. Оттук поемат своя път редица заместник-министри, областни и заместникобластни управители, кметове и заместник-кметове на общини, мениджъри, юристи, бизнесмени, информатици, журналисти, пи ар специалисти. Гордеем се с тях. Това е съществен показател не само за растежа, но и за авторитета на нашето висше училище – Бургаския свободен университет. 11 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Настоящата научна конференция, посветена на проблемите на знанието, с участието на видни представители на теорията и практиката, е част от научните прояви, организирани от университета, което, убеден съм, създава необходимите предпоставки за утвърждаването на БСУ и като значимо научно средище. Безспорно – темата на настоящата научна конференция е не само актуална, значима, но и особено полезна. Знанието и иновациите са много важни области в системата на висшето образование. Те имат изключително място и роля в подготовката на студентите и докторантите като кадри с висша квалификация. И в продължение на повече от 10 години ние непрекъснато търсим актуалните и значими теми в сферата на образованието и ги поставяме за обсъждане на научни форуми. За последните 10 години БСУ е организирал и провел седем научни конференции с международно участие, всичките насочени към издигане качеството на обучението и на научно-изследователската дейност. Настоящата конференция включва голям кръг от научни области, разпределени в седем широко тематични направления: • Икономика, финанси и инвестиции • Маркетинг и управление • Обществени комуникации и филология • Социални дейности и педагогика • Право и публична администрация • Техника и технологии • Информатика и компютърни науки В конференцията участват не само утвърдени учени и преподаватели от български висши училища, и специалисти от практиката у нас, но и високо уважавани учени и преподаватели от редица чуждестранни университети, а именно – от Русия, Казахстан, Словения, Унгария, Турция, Румъния. Направената справка показва, че от всичките над 300 заявени доклада и регистрирани повече от 320 участници в конференцията, повече от 45 на сто са млади научни работници – асистенти и докторанти. Безспорно, те са по-активни, стремят се да докажат своето място. Изключително щастлив съм, че в конференцията взема участие академик Стефан Воденичаров, председател на БАН и бивш министър на образованието, младежта и науката, който днес ще изнесе и основния пленарен доклад на тема „Технологично развитие и икономически просперитет“. 12 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Провеждането на Научната конференция с участието на видни представители на теорията и практиката, на докторанти от български и чуждестранни висши училища ще даде възможност на всички Вас, уважаеми участници, да се обсъдят проблемите, свързани с темата на конференцията, а заедно с това – подходите и методите за тяхното решаване. По време на конференцията ще се дефинират, надявам се, много важни аспекти на бъдещето ни партньорство, ще се представят добри практики. Позволете ми, уважаеми колеги, да обявя поредната Научна конференция с международно участие на Бургаския свободен университет на тема „Знанието – традиции, иновации, перспективи“ – за открита. Попътен черноморски вятър! Ползотворна и успешна работа, уважаеми колеги! Проф. д-р Васил Янков Ректор на Бургаския свободен университет 13 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 14 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ПЛЕНАРЕН ДОКЛАД 15 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 16 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ акад. Стефан Воденичаров Председател на Българската академия на науките TECHNOLOGICAL DEVELOPMENT AND ECONOMIC PROSPERITY Academician Stefan Vodenicharov, D. Sc. President of Bulgarian Academy of Science УВОД Икономическият просперитет на всяка държава е резултат от много на брой и взаимносвързани фактори, отчитащи различни аспекти от развитието на държавата. Тези две взаимно допълващи се парадигми (икономика и общество) зависят, ако не изцяло то в значителна степен от технологичното развитие. От своя страна, последното е в пряка, непосредствена връзка със състоянието на процесите на генериране на иновативни решения във всички сфери на човешкото познание и най-вече в областта на техниката и технологиите. Отчитайки гореизложените зависимости, ЕС прие стратегията „Европа 2020”, където наред с другите основни приоритетни области, обект на Стратегията, основно място заемат иновациите, за които е определено да бъдат 3% от БВП на ЕС и които трябва да бъдат инвестирани в изследване и развитие. Нашата страна работи в тази насока по Националната стратегия за изследване и развитие 2020. Тези два документа са крайъгълния камък за технологично развитие не само на нашата страна, но и на страните от ЕС като цяло и поставят „темелите“ на икономическия просперитет на България и ЕС. 1. ИНОВАЦИИ В такива рамки като иновациите и „интелектуалните”, „хуманитарните”, „организационните” технологии, социалните и мега технологиите нашата страна може да бъде не само получател. Със своя неоспорим творчески потенциал тя би могла да стане равностоен партньор на водещите в международен план държави, чиито иновационен потенциал несъмнено се явява един от най-значителните в света. Но какво е това „иновация”? Резултат или достижение? Иновацията представлява нов продукт или услуга, нов процес на производство, нова административна структура или система, нов план или програма, свързана с членовете на организационната единица. Иновацията е изключително широко понятие, отразяващо всичко ново, което би обезпечило развитието и по-голяма печалба за бизнеса. 17 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 За да сме в състояние да оценим значението на иновациите за икономиката и обществото е необходимо да идентифицираме видовете иновации От гледна точка на производството, иновациите се подразделят на: • Продуктова иновация; • Технологична иновация; • Иновационни процеси. От своя страна, продуктовата иновация включва: • Продуктово разширяване – съществуващият базов продукт със своите модификации; идентичен продукт в различни сегменти; • Нов продукт – платформа – нов продукт, от който са възможни разширения; • Нови за организацията продукти – продукт, който организацията ще произвежда за първи път, но има съществуващ пазар; • Нов продукт за целия свят – това е продукт, който никога не се е произвеждал преди това, няма и никакъв пазар. Но иновацията сама по себе си не е генератор на просперитет ако не представлява успешно въвеждане на нещо ново и полезно: въвеждане на нов процес, метод, практика, техника, продукт или услуга, които определят насоките и темповете на развитие на бизнеса в интерес на обществото. Но какво е иновацията от гледна точка на бизнеса? Иновацията това е осъществяване на идеи, които осигуряват ПЕЧАЛБА. Има три важни неща: идея, реализация, печалба. И още: „положително изменение” и „нова стойност”. Иновациите могат да се реализират при наличие на четири условия: • Пазарно търсене; • Възможност и потенциал за реализация на идеите; • Умение да се работи в мрежа и партньорство; • Финансови ресурси. Първото и най-важно условие за реализация на иновационните идеи (нов продукт, услуга или процес), това е пазарът, т.е. количеството платежоспособни потребители, които са готови да платят и са съгласни да плащат отново и отново за нашите нови продукти, услуги или методи за работа. Ако пазарът не приема създадената новост, то тогава няма и създадена иновация. Това, което сме създали в такъв случай, се явява някакво изобретение. За да стане изобретението иновация е необходимо то да има достатъчно висока полезна стойност и потребители, които се нуждаят от него. Формиране на общо иновационно пространство Имайки предвид тези реални обстоятелства, и това, че сътрудничеството в областта на иновациите се явява основа на икономическия напредък, следва да се замислим за бъдещото развитие на отношенията между България и страните от Европейския съюз. 18 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Несъмнено, такъв извод означава формиране на постиндустриална парадигма на социално-икономическото развитие, т.е. формиране на общество и икономика на знанието. В изпълнение на гореизложеното, като основен акцент в своята мисия, БАН акцентира върху решаването на проблемите, свързани с развитието на българското общество и държава. Практическата реализация на тази мисия е насочена към интензифициране на иновациите в нашата страна чрез изпълнението на Националната програма за развитие “България 2020” . 2. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ “БЪЛГАРИЯ 2020” Целите на политиката за развитие на страната до 2020 г. се определят във водещия стратегически и програмен документ „Национална програма за развитие „България 2020“ (НПР „БГ2020”). Концептуалната рамка на програмата включва: Основна цел Основната цел на НПР „БГ2020” е постигане на качествен и балансиран дългосрочен икономически растеж. Икономическият растеж се определя от следните фактори: • човешки капитал и заетост; • физически капитал (производствени мощности, оборудване и т.н.); • инфраструктура (пътища, водоснабдяване, енергия, комуникации и т.н.); • технологичен опит (изследвания и иновации, информационни и комуникационни технологии); • целокупното (общо) действие на изброените фактори. Визия В НПР „БГ2020” България е страна с конкурентноспособна икономика, осигуряваща условия за цялостна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, всеобхватен и териториално балансиран икономически растеж. Цели • • • Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентноспособно образование и обучение, създаващи условия за квалифицирана работа и социално интегриране и осигуряване на достъп до качествени грижи за здравето. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката, както и на качествена и здравословна околна среда за населението. Повишаване конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес-среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и подобряването на ресурсната ефективност. 19 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Приоритети • Повишаване на достъпността и подобряване на качеството на образованието и обучението и на качествените характеристики на работната сила. • Ограничаване на бедността и поощряване на социалното интегриране. • Постигане на устойчиво цялостно регионално развитие и използване на местния потенциал. • Развитие на селскостопанския сектор за осигуряване на хранителна сигурност и производство на стоки с висока добавена стойност чрез устойчиво управление на природните ресурси. • Подкрепа на иновациите и инвестициите за увеличаване конкурентоспособността на икономиката. • Укрепване на институционалната среда чрез повишаване ефективността на административните услуги за гражданите и бизнеса. • Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност. • Подобряване на транспортните връзки и достъпа до пазари. Фокусиране на държавната политика върху: • Подобряване качеството на човешкия капитал и засилване на връзките му с пазара на труда. • Насърчаване на иновациите и повишаване конкурентоспособността на българската икономика. • Подобряване на физическата и административна инфраструктура. Фактори за икономически растеж • Работна сила и човешки капитал; • Инфраструктура; • Информационни и комуникационни технологии; • Изследвания и иновации; • Институционална среда и административен капацитет. Научни изследвания Благодарение на големият брой реферирани статии, отразени в Основните Научни Индикатори, България е в първата половина на класацията на страните от целия свят в следните области: • Биология и Биохимия; • Химия; • Науки за земята; • Физика; • Материалознание; • Инженерни науки; • Ботаника и Зоология; • Фармакология и токсикология. Научната и развойната дейност в страната се финансираха предимно от обществения сектор. Тази ситуация се промени съществено през последното десетилетие и през 2010 г. разходите за научна и развойна дейност на обществения и частния сектор са практически еднакви – 0,30 % от брутния вътрешен продукт за частния и 0,29 % от брутния вътрешен продукт за обществения сектор (вкл. образованието). 20 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Независимо от ниския дял на инвестициите в научна и развойна дейност (като процент от брутния вътрешен продукт) има тенденция за нарастване на стойностите както за публичния, така и за частния сектор. През периода 2000-2010 г. разходите за научна и развойна дейност в обществения сектор нараснаха 2 пъти, а тези в частния – 7,5 пъти, т.е. има сериозна дейност в частния сектор в парично изражение. Национална законодателна рамка за иновациите в аспекта на НПР “България 2020” Необходимостта от симбиоза „наука-иновации“ е залегнала в НПР „България 2020”, като фактор за развитие на конкурентна икономика. Това изисква ускоряване на националната законодателна инициатива в областта на иновациите за: • гарантиране на устойчивост и прогнозируемост на политиката в подкрепа на иновациите; • изграждане на механизъм за съгласуваност на политиките за развитие на науката, технологиите и образованието; • определяне на отговорностите и ангажиментите на участниците в иновационната система. 21 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Национална законодателна рамка за иновациите в аспекта на НПР “България 2020” Чрез тази законодателна инициатива се очаква: • изграждане на национален механизъм за иновациите с определяне на участниците, техните отговорности и взаимодействие; • уреждане на взаимоотношенията между научната среда и икономиката; • създаване на механизми за стимулиране на иновациите; • изграждане на контролен механизъм върху разходването на публични средства за иновации; • използване на национални, двустранни и многостранни програми за насърчаване на иновациите, като например: EUREKA, EUROSTARS, Рамкови програми на ЕС; • реализация на мерки в приоритетни области на иновациите. 3. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ 2020 Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България отразява политиката на Правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическото развитие на страната. Стратегията трябва да подпомогне развитието на българската наука за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности. Стратегията има за цел не само да отговори на европейските перспективи, но и да заложи национални цели и индикатори, които до 2020 г. да поставят страната ни в позицията на „умерен иноватор” в Европейския наблюдател за наука и иновации. При реализирането на целите на Стратегията научните изследвания и иновациите повече от всякога са основно конкурентно предимство в глобалното икономическо състезание. Държавите, които демонстрират високи равнища на инвестиции в научна и развойна дейност демонстрират и силен икономически растеж и увеличаващ се дял на световния пазар на знания и иновации. България не само е изправена пред предизвикателствата, пред които са изправени и развитите страни-членки на ЕС, но това се случва в условията на една от найбавно развиващите се икономики в рамките на Общността. В този смисъл ефективното управление на науката като икономически фактор, гарантиращ ръст, заетост и динамичност на националната икономика, трябва да е приоритет на българското правителство. Националните научни приоритети отразяват политическата воля и намерения за стратегическото развитие на страната през следващите години. Насочването на инвестициите към приоритетни области ще позволи да се посрещнат „големите предизвикателства” и да се постигне обвързване на резултатите от научните изследвания и иновациите с нуждите на икономиката. • приоритетите от Националната Програма за Развитие „БЪЛГАРИЯ 2020”; • тематичните приоритети на европейските научни програми и инициативи (Седма рамкова програма; Програмата COST за сътрудничество в областта на науката и технологиите, Европейската пътна карта за научна инфраструктура, Съвместните изследователски центрове и съвместните технологични инициативи); • съществуващи анализи и оценки на научната система и институции в страната и преди всичко тези, осъществени от БАН. 22 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 4. ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ 2014-2020” Оперативната програма „Конкурентоспособност и иновации 2014-2020“ ще допринесе за бърз, устойчив и цялостен растеж. Основните приоритети на стратегията са подчинени на една фундаментална цел, а именно: повече работни места и по-добър живот чрез постигане на икономическа, социална и териториална кохезия. Основни цели • Повишаване участието в пазара на труда чрез подобряване политиката по заетостта, социалното интегриране и образованието. • Благоприятна бизнес-среда за иновациите. • Модерна инфраструктура за растеж и работа. • Екологически благоприятна („зелена”) икономика и икономика с ефективно използване на ресурсите. • Засилване капацитета на обществената администрация, правителствената и съдебната система. Стратегически приоритети • Приоритет 1: Технологично развитие и Иновации • Приоритет 2: Конкурентно-способност и производителност на предприятията • Приоритет 3: „Зелена” и енергийно ефективна икономика • Приоритет 4: Системи за подкрепа на бизнеса и насърчаване на икономиката Хоризонтални приоритети • Участие в европейски и международни мрежи, проекти и програми (регионално сътрудничество); • Системи за мониторинг и оценка на прилаганите политики (изследвания и иновации, енергийна ефективност и т.н.); • Обществени кампании за информиране. Иновационната стратегия развива в дълбочина една от приоритетните насоки на Националната програма за развитие „България 2020” – подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване конкурентноспособността на икономиката. 23 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ЗАКЛЮЧЕНИЕ • Съгласно Световния Индекс на Иновациите, през 2011 г. България е на 42-о място, през 2010 г. – на 49-о, а през 2009 г. – на 74-о. Формирането на такава тенденция показва осезаем прогрес в областта на иновациите в България. От държавите-членки на ЕС, Полша (43), Румъния (50) и Гърция (63) остават след България. • В класацията за иновационна ефективност през 2011 г. България заема 55-о място, изпреварвайки 12 страни от ЕС – Австрия (60), Италия (63), Португалия (67), Белгия (71), Латвия (72), Испания (73), Ирландия (83), Люксембург (84), Полша (85), Литва (91), Словакия (92) и Гърция (95). Това показва, че страната ни е в състояние да използва по-добре и да получи повисоки резултати в сравнително неблагоприятни за иновациите условия, в сравнение с много други страни-членки на ЕС. • В изпълнение на националната политика, свързана със стратегията „Европа 2020”, усилията на Българската академия на науките са насочени към развиване на ключови области, в съответствие с приоритетите, описани в Националната програма за развитие „България 2020” и Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020. Последните са съществен фактор за икономически растеж, на основата на по-ефективно използване на ресурсите за постигане на конкурентноспособно предимство от висока степен (т.е. базирани на фактори като: специализирани знания, технологии, модерна инфраструктура, предприемачество и др.) за осигуряване на заетост посредством развиването на дейности, генериращи добавена стойност. 24 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 НАПРАВЛЕНИЕ ИКОНОМИКА, ФИНАНСИ ИИНВЕСТИЦИИ 25 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 26 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 THE SUBSTANTIATION FOR SELECTION OF OPTIMAL INNOVATION PROJECT: SETTING OF THE PROBLEM AND ALGORITHM OF ITS SOLVING Prof. D-r Evgeniya Kuklina The North-West Institute of Administration of the Russian Presidential Academyof National Economy and Public Administration An innovation project is a process of purposeful modification or creation of a new technical or socio-economic system. Its most important and essential characteristic is target orientation of activity. Implementation of an innovation project is objectively determined by innovation activity of organization, i. e. by the process for initiating and implementation of innovations. Innovation activity can be defined as a process aimed at implementation of the results of complete research or other scientific and technological achievements for a new or improved market product and for a new or improved technology used in practice, as well as the additional research. Innovation in circumstances of an organization is preparation and implementation of upgrade products or services and production of fixed assets, including creation, design and development of new products and technologies. Thus, there are production-oriented and technology-oriented types of innovation activity. The objectivity of evaluating the effectiveness of innovation is significantly dependant on the choice assessment methodology. An analysis of numerous studies on the subject showed that in the vast majority of cases the researchers’ attention is focused on the methodology for assessing the economic efficiency of investment projects and on the selection of an optimal project based on economic evaluation criteria. From our point of view, it is appropriate to expand the scope of scientific research in two areas: • considering a wider range of innovation effects and efficiency factors, beyond just the financial aspect; • distinguishing between the effectiveness of innovation management as a process and that of an innovation project (experience shows that, in practice, process and project management approaches are often implemented simultaneously). Despite the common methodology for assessing the cost-effectiveness of investment and innovation projects, innovation projects have a number of specific features that can not be ignored in the evaluation of their effectiveness. These are, in our opinion, the following features: • a wider range of participants of the project (the company initiating the project, investors, project management company, contractors, insurance company, appraising company, governmental agencies, foundations and other institutions authorized to take decisions on state support for innovation projects, as well as regulating state institutions); • a requirement for comparative effectiveness analysis; • multicriteriality of evaluation. 27 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Thus, it can be argued that the assessment of effectiveness of innovation projects is a separate area in the field of project solutions, and its methodology goes beyond traditional methods of investment analysis. A selection of the optimal (most efficient) innovation project should be carried out taking into account the interests of the key stakeholders of the project, i. e. of the investor and the initiator of the project. We suggest to use two criteria indicators for the purpose of choosing the best innovation project. These indicators take into account the interests of the investor and the initiator of the project. One of these is economic and the second is innovative. In order to consider some variant of an innovation project as optimal from the point of view of both investor and initiator, it is required to achieve the maximum net present value, which characterizes the value of the cash flow. On the other hand, the increase of innovative activity corresponds the interests of the institution and the state. Currently, one of the characteristic features of the Russian economy is the low level of innovation activity. At the same time, the solution of an important strategic task of economic recovery and bringing Russia to innovative development is not possible without successful realization of the innovation capacity of the country. In this regard, one of the priorities of the economic policy of the state is to provide innovative economic development and improving the commercialization of the results of R&D, which should be accompanied by a wide range of measures to stimulate outrunning growth of investment in them. Implementation of an innovation project aims to achieve certain economic objectives that correspond to the strategy of innovative development due to managerial decisions. Product innovations allow an organization to maximize profits by means of increasing, relatively to the actual cost, the price of sales of new products, as well as new modifications and upgrades of the previous products. The increased level of prices for new products (modification, upgrades of the previous products), providing their actual realization (sale) at these higher prices, may become a reality for the manufacturer of these products in the following two conditions (alone or in combination): • the product corresponds objectively to existing pent-up demand; • the level of demand for a new product or the type of products that meet a specific need, before the appearance of the product on the market and in the course of its sales, increases due to active marketing. Product innovation allows to maximize profits through increasing sales in the following cases: • the organization develops, masters and offers on the existing product market attractive products of high performance, that, in opposition competitors, switch over the buyer demand for this type of product; • the organization creates a new product, that finds a niche in the market and meets the current demand on the previously unfilled segment of the market; • the organization offers to the buyer a fundamentally new product and, at the same time, creates a new market with no competitors. Thus, the best variant of an innovation project should best serve the interests of all stakeholders, as well as to provide selection of the optimal variant of the project from a combination of technological and economic indicators of its implementation. As an economic criterial indicator there is proposed the index of investment return (IRR), which is a measure of the relative valuation derived of the net present value (NPV). IRR and the other current project performance indicators (net income, net present 28 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 value, internal rate of return, profitability index of costs; payback period), which are calculated taking into account the risk factors and uncertainties, are expected. They are only used to support positive or negative decisions for choosing the best of several projects or variants of the same project. Innovation activity of an organization is evaluated by three main characteristics, which are the presence of closed innovation, the degree of participation of the organization in development of these innovations; the assessment of key reasons because of what innovation was not carried out. The most important indicator of innovation activity of an organization is the volume of innovative products for the year, namely: the products which were subjected to technological changes of varying degree in the past three years. Assessing the nature of indicators of innovation activity, which are currently in use in the Russian practice, it is necessary to note that the current domestic methodology of statistical analysis is not suitable for the evaluation of innovative processes and, thus, for informed management decisions. Therefore, there can not be indicators common to all stages of the innovation process, and, then, common to all forms of public participation. This is why „it is necessary to reform the innovation statistics” [2, p. 141]. In our opinion, the criterial indicator of innovation can be an index (ratio) of innovation (II), which is calculated as integral on the basis of the coefficient of R&D (R 1), of the coefficient of innovation activity (R2), and of the coefficient of profitability of innovation activity in the whole organization (R3). The coefficient of R&D (R1) is defined by the proportion of R&D expenditure in the total expenditure of the organization; innovation activity coefficient (R2) is the share of innovative products in the volume of products shipped; margin innovation organizations (R3) is the ratio of R&D led to the creation of new products or to otherwise proceedings to R&D which ultimately did not result in revenue. The values of all coefficients are taken on the basis of evidence and taking into account the dynamics of their target changes due to the implementation of innovative business strategy. From the point of view of both investor and initiator, optimality of a variant of an innovation project is determined by the maximum value of IRR at the highest possible value of II, which is calculated on the basis of multi-criteria approach. The main idea of multi-objective optimization techniques is the introduction of the only comprehensive optimality criterion (the value function). This allows to reduce the problem of vector optimization to one-dimensional (scalar, single-targeted) optimization and, therefore, to clearly assess the alternatives compared. Methods for multi-objective optimization, often recommended in solving economic problems, presented by a combination of the following: • uniform method of optimization (applicable in cases where the criteria indicators are roughly equal for the net value); • method of fair compromise (recommended for using in situations where there is a close connection with the decisions for non-corporate games); • method of choice of the best plan that meets the minimum deviation from the ideal point; • method of choice of the best plan according to which the sum of the deviations from the ideal point is minimal for all the criteria; • method of convolution of criteria. For the purpose of solving the problem of choice of the best innovation project, we recommend to use the most common method of solving the multi-criteria problems, what is the method of convolution of criteria that takes into account the relative importance of 29 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 particular criteria of optimality by constructing a value function, which is, relatively to indicators, a generalized criterion. As a generalized criterion one can use an addictive criterion of optimality which is presented by the following function (1): n F = ∑ xiα i = x1α 1 + ... + x iα i + ... + x пα п → max (1) i =1 n where: i – weight (significance) of index with the serial number i; ∑α i =1 i = 1. хi – meaning of index with the serial number i. So, II is counted with the formula (2): (2) II = α1 • R1+ α2 • R2+ α3 • R3 The weight (significance) of a criterion can be defined at the basis of special methods that found their application in other spheres and confirmed their effectiveness. Such a method is, for example, the method of analysis of hierarchies that decreases a part of subjectivity, or the method of collective expert evaluations (Delphi method). A globalization of world economy, uncertainty and risks in decision making sphere that accompany this phenomena, led to the necessity of using special mathematic methods and information technologies which in their turn provided the possibility to analyze and solve appeared difficult problems. By going from a simple to a difficult we can include to this process some progressive mathematic tools – fuzzy logic, economic and mathematic modeling, mini-max and max-min playing methods of decision making in the condition of uncertainty and risks and many others methods. In Peter Bernstein’s excellent book [1], devoted to the „curbing the risk” the author underlines that a particularity of the modern time is a possession of a strategy of conduct in risk conditions which is based on understanding of the fact that the future is not just a will of god and that people are not strong less in their relations with the nature. In his opinion the meaning of the process of risk management is maximizing a set of circumstances that can be controlled and minimizing a set of circumstances that can not be controlled. In the world practice of investment management different methods of investment projects efficiency evaluation in the conditions of risks and uncertainty are used. The most widespread are the following: • RADR method – Risk-Adjusted Discount Rate; • method of certainty equivalents; • construction of risk free monetary flow; • analysis of sensitiveness of efficiency indices; • method of scenarios; • method of creation of a „decisions tree”; • imitation modeling of risk up to Monte-Carlo method; • methods of the theory of statistical analysis (criteria of Laplace, Wald, Savage, Hurwitz and Hodges-Lehmann’s and others); • the theory of fuzzy sets of Lotfi Zadeh’s. In order to record and analyze the risks when calculating NPV and IRR of the project the author recommends to use the method of adjustment of the discount rate RADR which 30 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 means that to the risk free discount rate or to its some basic value one add an adjustment to risk and while counting the indices of project evaluation an adjusted value of discount rate is used. From theoretical point of view an application of RADR method is more approved because introducing adjustment to risk automatically leads to the admission of unconditionally well-grounded presupposition about the increase of risk with the time. Much literature in Russia and in other countries is devoted to the problem of decision making in the conditions of uncertainty and risk. The sources of uncertainty can be different: instability of economic and/or political situation, uncertainty of business partners actions, technological peculiarities, imprecisions of measurement, fortuitous factors, in other words a majority of circumstances that can’t be always taken into consideration. Two main approaches to the decision making in conditions of uncertainty are used. 1. A decision making person (DMP) can use information that he has, his own opinions and experience for identification and defining subjective variations of possible external conditions, and also for evaluation of return going as a result of every strategy in every external condition. It makes the conditions of uncertainty analogical to the conditions of risk and the procedure of decision making which is used in conditions of risk is used in this case too. 2. If a level of uncertainty is too high the DMP prefers not to make assumptions about variations of different external conditions, in other words DMP can either not to take into consideration the variations, or consider them as equal which is practically the same. In case if this approach is applied, four criteria of decision are used for evaluation of supposed strategies: Wald criterion (also called max-min criterion); alpha criterion of Hurwitz; Savage criterion (called also as a criterion of refuse from mini-max); criterion of decisions of Laplace (called also criterion of decisions of Bayes). It is also possible to apply a criterion of maxi-min and maximal mathematic expectation of Hodges-Lehmann and criterion of maximal expected utility [4, 7]. For the purpose of solving the task of choosing an optimal innovation project it is recommended to apply the criteria of Laplace, Savage, Hurwitz, Hodges-Lehmann and of maximal expected utility. As a tool for presenting and analyzing results of strategy realization a decision matrix (payoff matrix) is used that helps to conceptualize and formalize the decision process at: 1) goal-setting; 2) choice of possible return; 3) evaluation and choice of alternative strategies. While having factual information probabilities of strategies are evaluated taking into consideration the equality (4): P1 + P2 +...+ Pj +...+ Pm = 1 (3) for every of the strategies of DMP (Si) up to the data of table 1 a mathematic expectation of result is defined with the formula (5): Аi: Е(i) = аi1Р1 + аi2Р2 +...+ аijPj +...+ aimPm (4) where Р – counted probabilities of strategies, Е – mathematic expectation if result. Up the data received a strategy is chosen that provide an optimal result – minimal or maximal, in dependence with applied criterion. An algorithm of justification of the choice of optimal innovation project in conditions of uncertainty and risks is shown at picture 1. When the data about possible probabilities of strategies making the choice of necessary strategic criteria are fuzzy and multiple-valued, a compromise decision is taken by complex application of these criteria at the basis of mathematic tool of fuzzy sets. 31 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 The theory of fuzzy sets models in a precise way the processes of decision making and easily synthetizes with other known methods of decision making in conditions of uncertainty and risks stipulated by the insufficiency and carelessness of information. The theory of fuzzy sets finds its wide application in different spheres of science, economics and [5, 6, 8 и др.]. For every criterion minimal and maximal values are chosen, then medium values of indices are counted that confer to the values of membership function. For every statistic criterion membership function is made. An optimal (efficient) managerial decision is founded by joint counting of mentioned criteria – their coagulation based on the theory of fuzzy sets of L. Zadeh [3]. For our purpose an optimization is firstly made for criterion index IRR, then the same for two criteria indices (IRR + II). In such a way the task of choice of optimal innovation project is solved using two criteria indices at the basis of mini-max decision making criteria and membership function of fuzzy sets. Bibliography 1. Bernstajn P. L. Protiv bogov. Ukroshchenije riska. – Moskva: Olimp-Biznes, 2000. – 396 s. (Against the Gods. Taming the risk. In Russian.) 2. Valentej S. Kontrinnovacionnaja sreda rossijskoj ekonomiki. In: Voprosy ekonomiki. – 2005. No. 10. S. 132–143. (Counterinnovative environment of the Russian economy. In Russian.) 3. Zadeh L. A. Poniatije lingvisticheskoj peremennoj i jego primenenije k priniatiju priblizhënnyx reshenij. – Moskva: Mir, 1976. – 165 s. (The concept of a linguistic variable and its application to approximate reasoning. In Russian.) 4. Kit P., Jang F. Upravlencheskaja ekonomika: instrumentarij rukovoditelia. 5-je izd. St Petersburg: Piter 2008. – 624 s. (The managerial economics. In Russian, translated from English.) 5. Nedosekin A. O. Nechëtko-mnozhestvennyj analiz riska fondovyx investicij. St Petersburg: Sezam, 2002. – 181 s. (A fuzzy-set-analysis of the equity investments risk. In Russian.) 6. Nechëtkije mnozhestva i teorija vozmozhnostej. Poslednije dostizhenija / Ed. by R. R. Jager. – Moskva: Radio i sviaz’, 1986. – 408 s. (Fuzzy sets and possibility theory. In Russian, translated from English.) 7. Sio K. K. Upravlencheskaja ekonomika. – Moskva: INFRA-M, 2000. – 671 s. (The managerial economics. In Russian, translated from English.) 8. Shaxverdijev E. A., Mazepin D. A. Vybor optimal’nogo varianta investicionnogo projekta razrabotki mestorozhdenij nefti v uslovijax ekonomicheskogo riska // Vestnik Rossijskoj akademii jestestvennyx nauk. Regional’naja ekonomika. 2011. No. 6. – 2011. – S. 54–59. (A choice of the optimal variant of the project of development of oil in circumstances of economic risk. In Russian.) 32 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИТЕ НА МСП доц. д-р Милен Балтов Бургаски свободен университет PROBLEMS AND SUGGESTIONS FOR THE INVESTMENTS OF THE SMES Assoc. Prof. Milen Baltov, PhD Burgas Free University Abstract: Due to the aggravating effect of the financial and economic crisis, many SMEs have difficulty in accessing finance. Consequently, Members encourage the European Commission to continue its efforts in promoting national-level implementation of the ‘Think Small First’ principle, which implies a further simplification of the regulatory and administrative environment for SMEs. The European Parliament recalls that banking institutions which have benefited during the crisis from state aid should be subject to targets for their financing amounts and conditions for SMEs. Because of the fragmentation of the banking sector and the subsequent great divergence in lending rates and credit offer among countries, it calls for a differentiated approach to improving SMEs' access to funding is necessary, taking into account the country-specific circumstances. Key words: Accessing finance, Simplification of the regulatory, Funding for investments in SMEs, Venture funds operation. МСП често срещат значителни трудности при осигуряване на финансирането, от което се нуждаят, за да се развиват. Един от ключовите приоритети, залегнали в стратегията на ЕС за икономически растеж през следващото десетилетие „Европа 2020”, както и в документите на Комисията „Акт за единния пазар” и „Акт за малките предприятия”, е да се улесни достъпът на МСП до финансиране. Решаваща е ролята на стабилната финансова система както за подпомагането му, така и за определянето на приоритетите за действие в краткосрочен план. В този контекст програмата за реформиране на финансовите услуги, въведена в отговор на финансовата криза, може да създаде регулаторни предимства за МСП. ЕК освен това предлага ново целево финансиране на равнище ЕС за преодоляване на слабостите на пазара, които ограничават растежа на МСП. Европейската комисия представя различните мерки, които предприема, за да улесни достъпа до финансиране за 23-те милиона МСП и осезаемо да подпомогне техния растеж [ЕК, 2011 г.]. Проблемите в източниците за финансиране Източниците на финансиране могат да бъдат много на брой и разнообразни – от микрокредитирането, традиционите банкови инструменти, финансирането по правителствени и международни програми в подкрепа на МСП и т.н. до използването на ресурси на собственика, семейството и близките му. Достъпът до тези източници е от 33 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 изключително значение за устойчивото развитие на сектора, както в условията на икономически подем, така и в условията на икономическа криза и възстановяване. През последните 6 месеца на 2011 г. европейските МСП най-често са използвали външно финансиране – в 56% от случаите (над два пъти повече в сравнение с 2009 г.). Най-широко използваните външни източници за финансиране през 2011 г. са били овърдрафт (40%), лизинг/наем/факторинг (36%), търговски кредит (32%) и банкови заеми (30%). Едва 7% от МСП са прибягнали до капиталово финансиране. Помалко от една пета (19%) от европейските МСП са търсили банков заем през последните 6 месеца (в сравнение с 26% през 2009 г.). Около две трети от европейските МСП, които са търсили външно финансиране, са получили такова. Като цяло по-големите и по-възрастните предприятия са имали по-голям шанс да получат исканото външно финансиране. На по-младите и по-малките предприятия им е отказвано почесто – близо една четвърт от МСП на възраст между 2 и 5 години са били отхвърлени, в сравнение само с 9% от фирмите над 10 години. Финансовите инструменти на европейските фондове са ползвани от 6% от МСП, въпреки че 26% от тях твърдят, че имат информация относно програми и фондове, които подпомагат предприемачеството. Финансирането от правителствени програми или други местни и чуждестранни програми е обхванало 3% от МСП (което е съпостъвимо с обхвата от миналата година – 4%). Според изследване [БСК, 2011 г.], основната част от бизнеса (около 80%) посочва, че тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти, са най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Резултатите от проучването показват, че сред проблемите пред усвояването на евросредствата са: забавяне на плащанията по проекти (около 70%) и необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%). Анализирането на достъпа до финансиране посредством индекс дава възможност за поглед ―отгоре върху разполагаемите финансови ресурси, които подкрепят дейността на МСП с цел обобщен анализ на финансирането по големина на предприятието, сфера на дейност, район за планиране и фактори, които го определят. В началото на 2012 г. достъпът до финансиране, измерен чрез индекса [Ноема, 2012 г.], е силно затруднен за 69% от предприятията (при 93% през миналата година). 23% имат затруднен достъп (при едва 6% през 2010 г.), 6% — нито затруднен, нито облекчен (срещу 1% отпреди), а за малък дял от МСП (към 2%) индексът показва наличие на облекчен достъп до финансиране. Наблюдаваното известно подобрение в достъпа до финансиране се дължи на нарасналия брой МСП, ползващи банково кредитиране, както и на вътрешно-фирмено пренасочване към некорпоративни източници на финансиране (средства на собственика, заеми от близки и т.н.). Колебанията в стойностите на индекса по райони на планиране са малки, както и в началото на 2011 г. Този път обаче, стойностите на индекса показват известно подобрение на достъпа до финансиране във всички райони. Най-голямо повишение на индекса наблюдаваме в Североизточен район. Най-затруднени във финансирането са микропредприятията, като при тях средната стойност на индекса е два пъти по-ниска от тази на средните предприятия, при които достъпът е най-добър (сходна тенденция се наблюдава и през миналата година). Отново предприятията в сферата на производството и строителството имат относително най-облекчен достъп до финансиране, който е по-висок от средната стойност за икономиката. За разлика от 2010 г., през която основният и единствен значим фактор, който влияеше върху достъпа до финансиране, беше големината на предприятието, през 2011 г. решаващи са и два допълнителни фактора: полът на предприемача и прилагането на добри практики в предприятието. Както в ЕС, така и у нас, колкото е по-голямо 34 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 предприятието, толкова то е по-облекчено при финансирането си. В периода на възстановяване от кризата и в условията на свито кредитиране от страна на финансовите институции се оказва, че предприемачите-мъже са с относително по-облекчен достъп до финансиране от жените. В допълнение, решаваща роля за по-добрия достъп до финансиране имат както информационните и комуникационните технологии, така и човешкият ресурс, а също така и разработените бизнес стратегии и планове за развитие на предприятието В търсене на отговори Трудностите при достъпа до финансиране са една от основните пречки пред растежа на МСП. Причините за тези пречки са много, като някои от тях имат цикличен [EIM, 2009], а други структурен характер. Съществена роля играе информационната асиметрия между търсенето и предлагането на финансиране. Търсят се решения МСП да станат по-забележими за инвеститорите, а пазарите – по-привлекателни и подостъпни за МСП. Чрез регулаторните промени ще се запази равновесието между регулирането, насочено към ограничаване на риска, и финансирането на МСП, както и между защитата на инвеститорите и специфичните мерки за МСП. Така, ЕК възнамерява и занапред да улеснява чрез бюджета на ЕС достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, за да се преодолеят слабостите на пазара (т.е. информационната асиметрия и разпокъсаността на пазара на рисков капитал), които ограничават растежа на МСП. Намесата на ЕС трябва да има ясна добавена стойност като допълнение към финансовите ресурси, налични на национално равнище, и да привлече допълнително финансиране („финансов мултипликационен ефект”). Действията са в съответствие с настоящата и бъдещата финансова рамка. Всички мерки, включени в настоящия План за действие, са съгласувани с предложението за Програма за конкурентоспособността на предприятията и МСП и за програмата „Хоризонт 2020”. Разходите за агенциите и Мрежата на европейските предприятия (European Enterprise Network) ще бъдат покрити от вече предвидените средства в официалните програмни документи на Комисията. В текущия програмен период (2007-2013 г.) Европа предоставя за МСП балансирано съчетание от гъвкави финансови инструменти, които са от съществено значение за посрещане на нуждите на МСП от разнообразно финансиране. Финансовите инструменти на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) с бюджет от 1,1 млрд. евро следва да дадат възможност на финансовите институции да осигурят ново финансиране (за всяко инвестирано евро чрез ПКИ бенефициерът в крайна сметка да получава около 30 евро) в размер на около 30 млрд. евро, предназначени за над 315 000 МСП. През периода 2008-2011 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предостави заеми на МСП на обща стойност около 40 млрд. евро, от които се възползваха над 210 000 МСП. В областта на политиката на сближаване са приети мерки за предоставяне на инвестиции в полза на МСП в 15 държави-членки чрез инструментите за финансов инженеринг, разработени от структурните фондове. Тези мерки бяха допълнително подсилени и позволяват инвестиции в МСП на всеки етап от стопанската им дейност във всички държави-членки, поради което представляват важен алтернативен финансов източник за достъп до кредитиране. За текущия финансов период помощта за предприятия, предоставяна чрез инвестиции в собствен капитал, гаранции и заеми, се оценява на най-малко 3 млрд. евро. Институционалните инвеститори, по-специално застрахователните дружества, а до известна степен и банките, са потенциални инвеститори във фондовете за рисков 35 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 капитал. В някои държави-членки те вече изпълняват значителна роля в това отношение. Въвеждането на нови рамки за ограничаване на риска в застрахователното – Платежоспособност II [ЕК, 2009 г.] и в банковото дело – Регламент и Директива относно капиталовите изисквания [ЕК, 2011 г.] дадоха повод за опасения, че то би могло да отдръпне инвестициите във фондовете за рисков капитал като ги разглежда като инвестиции, които не се търгуват на регулиран пазар, или като високорискови активи (заедно с борсовите стоки и хедж-фондовете) при изчисленията на пруденциалните изисквания. Това третиране е в отговор на съображенията за ограничаване на риска. Една подходяща законодателна рамка за рисковия капитал, която да признава по-специално предимствата на диверсификацията, може да позволи определени инвестиции в рисков капитал, без да се поражда безпокойство от гледна точка на риска. Главните проблеми в областта на данъчното облагане за трансграничните инвестиции в рисков капитал, които поради липсата на съгласуваност между 27-те данъчни системи в ЕС могат да доведат до двойно данъчно облагане, неясноти при данъчното третиране и административни пречки. Пример са различните определения на понятието „място на стопанска дейност” често задължават фондовете за рисков капитал да учредяват филиали и да понасят нарастваща административна и данъчна тежест. Въпреки че двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане между държавите-членки по принцип следва да предотвратяват подобни затруднения, те не винаги отговарят на сложните търговски структури, използвани във фондовете за рисков капитал. Европейският режим за рисковия капитал ще премахне пречките пред трансграничното набиране на средства, но няма да реши проблемите, свързани с данъчното облагане на трансграничните инвестиции. При все това, едно общоприето определение на фонд за рисков капитал би било добра отправна точка за по-нататъшно проучване съвместно с държавите-членки на решенията на данъчните проблеми, които могат да възпрепятстват трансграничните инвестиции на такива фондове. Политиката по отношение на държавните помощи може да подпомогне достъпа на МСП до финансиране по различни начини, като се позволят помощите за банки с оглед на финансовата стабилност и се предоставят насоки на държавите-членки за разработването на схеми за помощи, които допринасят за целите на стратегията „Европа 2020” (научноизследователска и развойна дейност, иновации, регионално и социално сближаване и др.) и отчитат специфичните потребности на МСП. В Насоките за рисковия капитал [ЕК, 2006 г.] се предвиждат спомагателно финансиране на МСП на ранен етап, мобилизиране на частни капитали и смекчаване на последиците от пазарни трусове. В същото време има значителен дефицит на собствен капитал и се увеличава прага за инвестиции в собствения капитал на новосъздадени дружества от 1,5 млн. евро на 2,5 млн. евро. При специфични обстоятелства правилата за държавните помощи позволяват намеса дори извън тези стойности. В Директивата относно пазарите на финансови инструменти се включи присъждането на етикет за развиващи се пазари на МСП на онези многостранни системи за търгуване (МСТ), които отговарят на определен набор от характеристики. Целта е да се намери подходящ баланс между пропорционални изисквания спрямо МСП и висока степен на защита на инвеститорите. Етикетът следва да позволи на тези пазари да станат по-популярни, по-ликвидни и по-привлекателни за инвеститорите. Използването му ще бъде доброволно и ще се основава на изискванията, които предстои да бъдат приети от Комисията по предложение на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Етикетът ще се присъжда от компетентните национални органи. Той ще позволи на пазарите да разработят по-стандартизирани средства (индекси, специализирани фондове, инвестиращи на тези пазари) за осъществяване на контакти между МСТ и за прилагане на челния опит. 36 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 С цел опростяване на счетоводните правила за МСП и допълнително намаляване на административната тежест, ЕК прие предложение за Директива относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните с тях доклади на някои видове предприятия [ЕК, 2011 г.]. Това ще позволи на МСП да спестят до 1,7 млрд. евро годишно. Повишената сравнимост на финансовите отчети и акцентът върху съществената информация следва да доведат до по-добри инвестиционни решения и по-рационално разпределяне на капитала. Предлага се също да се снижат изискванията и разходите за малките емитенти, като се премахнат тримесечните отчети и се въведат образци, изготвени от ЕОЦКП, което ще улесни инвеститорите при съпоставянето на информацията. Облекченият режим на новата Директива относно прозрачността ще се прилага за всички емитенти и ще се отрази съществено върху намаляването на разходите на малките емитенти. Защитата на инвеститорите ще бъде достатъчно гарантирана чрез задължително оповестяване на шестмесечните и годишните резултати, както и чрез оповестяванията, изисквани съгласно Директивата относно пазарната злоупотреба и Директивата относно проспектите. Дружествата, разбира се, могат да продължат да предоставят повече информация на инвеститорите. По линия на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП, за следващия програмен период ще се предостави механизъм за гарантиране на заеми, който ще дава гаранции за: дългово финансиране чрез заеми, подчинени заеми и заеми, даващи право на участие, или лизинг, с което да се облекчи достъпът на МСП до финансирането, необходимо за растежа им; секюритизация на портфейлите дългово финансиране на МСП, предназначена за набирането на допълнително дългово финансиране. Европейската комисия и групата на ЕИБ в сътрудничество с финансови посредници ще разширяват достъпа на МСП до информация относно финансовите инструменти на ЕС и механизма за кредитиране на МСП. Също така ще бъде улеснен достъпът до информация за посредниците, включително малките банки. Поощряване на оценка, основана на качеството. Заключение За стимулиране на развитието на предприятията, както и на научните изследвания и иновациите, ЕК предложи дългов финансов инструмент, предоставящ гаранции и други форми на поделяне на риска, което ще улесни отпускането на кредити на МСП, включително на тези от тях, чиято основна дейност е свързана с научни изследвания и иновации. Структурата на финансовия инструмент ще включва различни механизми със собствени цели съгласно съобщението на Комисията „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти — платформи за капиталови и дългови инструменти на ЕС”. Той ще бъде финансиран чрез Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (2014-2020 г.), програмата „Хоризонт 2020” и програмата „Творческа Европа”. Механизмът за гарантиране на заеми ще покрива заеми в размер до 150 000 евро с минимален падеж от 12 месеца, с изключение на заеми от секюритизирания портфейл. Освен това, чрез програмата „Хоризонт 2020” ще се предостави дългов механизъм с предназначена за МСП част в подкрепа на онези МСП, чиято основна дейност е свързана с научни изследвания и иновации. Предназначената за МСП част на дълговия механизъм ще насочва към МСП заеми, които да допълват заемите от механизма за гарантиране на заеми по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП. Предлага се създаването на гаранционен механизъм, ориентиран към МСП от сферата на културата и творчеството. Той ще се прилага в рамките на дълговия финансов инструмент на ЕС. По линия на Европейската програма за социал37 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 на промяна и социални иновации Комисията предлага подкрепа за микрофинансирането на микропредприятия, както и за финансирането на социално отговорни предприятия. Литература: 1. Балтов, М., К. Костадинов и др., „Икономика и бизнес планиране за технологично ориентирани малки и средни предприятия”, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов, София, 2009 г. 2. Балтов, М. и Л. Борисова, Технологични предизвикателства и иновации – източник на конкурентно предимство, Студия в „Научни трудове” на МВБУ, Ботевград, 2011 г. 3. Борисов, Б. и М. Балтов, „Управление на публични проекти”, РИС, Варна, 2010 г. 4. БСК, Достъп до финансиране и българските МСП през 2011 г., София БСК, 2011 г. 5. ЕК, Комюнике на директива, COM(2011) 684, Брюксел, 2011 г. 6. ЕК, Насоки на Общността за държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малки и средни предприятия, ОВ C 194, 18.8.2006 г. 7. ЕП, Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, Платежоспособност II, Брюксел, 2009 г. 8. ЕП, Директива относно пазарите на финансови инструменти, Брюксел, 2011 г. 9. ЕП, Директиви и регламент относно капиталовата адекватност, COM(2011) 453 и COM(2011) 452, Брюксел, 2011 г. 10. Ноема, Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП в България: 20112012 г., Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, София, 2012 г. 11. План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране, SEC, Решение на ЕК 1527, 2011 г. 12. Baltov, Milen and Ninko Kostovski, Prospects on the Academic Entrepreneurship in Bulgaria and Macedonia, Proceedings of the Conference „Challenges to Higher Education and Research in the Global Economic Crisis”, Burgas, 2010. 13. http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/taxation/company_tax/initiati ves_small_business/venture_capital/tax_obstacles_venture_capital_en.pdf 14. Bodas, F. and V. Bart, The Motivations, Organisation and Outcomes of Universityindustry interaction in the Netherlands, UNU-MERIT Working Paper #2009-11, p. 42. 15. Bonaccorsi, A., Better policies vs better institutions in European science, PRIME General Conference, Manchester, 2005. 16. Braet, J., 4th European Conference on Entrepreneurship and Innovation, Antwerp, 2009. 17. EIM, Cyclicality of SME Finance, Zoetermeer, 2009. 18. Ekanem, I. and Smallbone, D., Learning in Small Manufacturing Firms: The Case of Investment Decision-making Behaviour, International Small Business Journal 25(2) 2007: 107-29. 19. European Commission. 2006b. SMEs and standardisation in Europe, 23 good practices to promote the participation of craft and SME enterprises in standardisation and the use of standards, EIM Business & Policy Research EIM Business & Policy Research, Zoetermeer, October 2006. 20. Mort, G. S., J. Weerawardena., Networking capability and international entrepreneurship: how networks function in Australian born global firms, International Business Review, Vol. 23, No. 5, 2006, pp. 549 - 572. 21. Moskowitz, T. J., and Vissing-Jørgensen, A., The returns to entrepreneurial investment: A private equity premium puzzle?, American Economic Review, Vol. 92, No. 4, 2002, pp. 745-778. 38 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ЕВРОПЕЙСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ: НОВАТА (СТАРА) ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ? доц. д-р Георги Маринов Бургаски свободен университет EUROPEAN FEDERATION: THE NEW (OLD) GEOPOLITICAL STRATEGY OF THE EUROPEAN UNION? Assoc. Prof. Dr. Georgi Marinov Burgas Free University Abstract: Different historical and new aspects of the geopolitical idea of the European economical integration – creation of Political Union like European Federation. Key words: European Union, Political Union, European Federation, main aspects. Предизвикателството беше хвърлено от проявилия (гео)политическа смелост председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Той лансира стара идея, но като нова политическа визия – проект за бъдещето на евросъюза: „Европейският съюз трябва да се развива като Европейска федерация от национални държави”. Аргументите, които той изтъкна като главни [1] от една страна веднага будят въпросителни за истинските цели на проекта, а от друга ни върна към зората на идеята за обединение на Европа през 50-те години на миналия век, за нейния смисъл, имплицитни и експлицитни процеси на еволюция и развитие и естествено към размишления за това, каква е стратегическа цел на процеса на европейската икономическа интеграция? Не може да се подмине идеолога на европейската интеграция, ерудираният политик, общественик и дипломат французинът Жан Моне [2] и затова е нужно да се върнем отново към неговите идеологически постулати за същността на европейската интеграция. Освен в литературни източници, позабравени случайно или не, те са в съвременен унисон с последните развития на Европейския съюз през миналото и сегашно десетилетие на двадесети век и по-точно със прикритите опити да се даде конкретика на 1 Това Ж. Барозу направи в годишната си програмна реч през м. септември 2012 г. Той потвърди тази своя политическа позиция и през м. април 2013 г. в друга своя реч, уточнявайки, че „не е имал предвид супердържава, а демократична федерация от национални държави”. Аргументите: една федерация трябва да бъде противовес на популизма и национализма, които се ширят все повече и повече в различни страни-членки на евросъюза. По друг начин казано да не се допускат инакомислещи действия на отделни държави, противоречащи на принципи, норми и ценностни постулати на евросъюза. 2 Жан Моне: зам. ген. секретар на Лига на нациите (прототип на ООН), дипломат, икономически съветник в правителства на Франция (плана „Моне” за икономическото възстановяване на Франция след Втората световна война), Англия и САЩ (съветник на Ф. Рузвелт), един от архитектите на плана „Маршал”, архитект на плана „Шуман” и първи председател на първата интеграционна общност – Европейското обединение за въглища и стомана (ЕОВС), председател на т.н. „Група за натиск”, разработила проекта за ЕИО, удостоен със званието „почетен гражданин на Европа” 39 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 идеята. Неговите разбирания за същността и крайната стратегическа цел на процеса на икономическата интеграция, считани от някои анализатори като проява на ранния романтизъм на евросъюза, всъщност с безкрайна яснота дават смисъла на (гео)политическия проект, известен като европейска интеграция. Провалената Европейска конституция (2004 г.), фалстартът на Договора за реформа (Лисабонският договор от 2010 г.), както и други чисто политически опити да се провокира политичеуската, гражданската и обществена реакция в ЕС, определено са действия за ускоряване на движението на ЕС към т.нар. „политически съюз” под формата на Европейски съединени щати (англосаксонският модел) или Европейска федерация (европейският модел) идея и мечта на Ж. Моне. Ако в зората на европейската интеграция основният мотив е да се създаде в Западна Европа мощна икономическа и военна (с помощта на НАТО) общност, способна да играе ролята на противовес на набиращия в същите аспекти мощ Източен блок, начело със Съветския съюз, то след падането на „Берлинската стена” (края на „студената война”?), истинските мотиви за съществуването на Европейския съюз придобиват все по-отчетливи параметри, които имат единствено и само геополитически и геоикономически измерения. Именно тези измерения, облечени в цели, стратегии и политики на ЕИО и ЕС, фактически са заложени от Жан Моне. Те ни връщат към забравените идеогеми на Ж. Моне [3] за крайната цел на европейската интеграция, афиширана най-често като икономически регионален процес. Не само от председателя на ЕК идват внушения, потвърждаващи ново възраждане на политическата воля на наднационалното политическо управленско равнище на евросъюза да се отива към изграждане на Европейска федерация, т.е. на политически съюз. Идеята, подкрепяна и от други европейски политици, се свързва обезателно с подписването на нов основополагащ договор, който да внесе нужните политически основи за реализирането на нов проект – продължение на европейската интеграция (политически съюз), които не бяха прокарани в Договора за Европейска конституция и Лисабонския договор. Опоненти разбира се има! И то от големите страни – членки, както и от по-малки икономически и социално проспериращи като Холандия и Финландия. Ж. Барозу изрично подчерта, че „не се страхува да използва забранената дума „федерализъм”. Защо е тази застраховка обаче? Отговорът не е сложен. Досега това понятие се използваше повече като теоретически постулат от учени и то като някаква мъглява бъдеща възможност. Политиците, съставляващи „мозъчния тръст” на проекта европейска интеграция принципно избягваха да експлоатират терминологията открито, а предпочитаха да правят задкулисни опити за нейната реализация. Така, че идеята за политически съюз не е отписвана никога. Точното обратното, долните размишления и факти недвусмислено доказват, че идеята непрекъснато витае в политическия небосклон на европейската общност през всичките години на нейното съществуване. Просто се чакаше удобния момент. Очевидно с Договора за Европейска конституция това не се случи, защото не бяха назрели всички необходими условия за такава преломна решителна стъпка. Да се опитаме да отговорим какви биха били тези условия? Подсказването се прави от бивш европейски политик и сегашен изпълнителен директор на МФФ, г-а Кристин Лангард. Според нея (по повод спасяването на Ще напомним известни негови мисли от негови изказвания през различни периоди и в контекста на конкретиката на гореизложеното ще бъдат коментирани. Те дават сравнително ясна представа не само за неговите убеждения за развитието на Европа, но и като политико-идеологически постулати за процеса на европейската интеграция, залегнали в учредителни и основополагащи договори. „Създаване не на съюз от държави, а съюз на граждани”, „изграждане на общоевропейско гражданско общество”, „създаване на институции” (наднационални). 40 3 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 еврозоната) валутният съюз е конструкция, която е извън общоприетите разбирания и не се изключват кризисни моменти. Тя се позовава на мисли на Ж. Моне и други политици от 50-те години, които прогнозирали, че „Европа ще напредва чрез кризи”. Историческата ретроспекция на еволюцията на обединителната европейска идея доказва това твърдение. Кризисните моменти в развитието на ЕС обаче зачестяват, а периодите на тяхната продължителност – все по-дълги. „Еврозоната – според нея, еволюира по време на криза. Нейните характеристики ще бъдат съвсем различни от това, което бе преди няколко години”. Интересна мисъл, защото не допуска да се промени както същността на зоната, така и нейната стабилност. С какво можем да се съгласим и с какво не? Не можем с нейната категоричност, че една сериозна икономическа и финансова криза не може да подрони стабилността и да „срути” евросъюза, а чрез него и целия Европейски съюз. Но не можем да не се съгласим, че кризата наистина роди нови импулси, при това именно за решителни стъпки към политически съюз, а не толкова за радикални мерки за спасяване на еврозоната и излизане на целия евросъюз от икономическата криза. Когато се раждаше Лисабонската стратегия (План 2000) имаше също критични кризисни моменти (нисък икономически растеж и то в ЕС-15, висока безработица като сегашната, намаляваща заетост, технологично изоставане от водещите технологични сили в света и т.н.), но нямаше световна икономическа и финансова криза, която допълнително да катализира много други крайно негативни процеси в евросъюза и особено в еврозоната. А както се оказва, голяма част от тях са „собствен продукт” на самия евросъюз, т.е. на грешки и недалновидност в управлението на наднационалното равнище. Лисабонската стратегия е „загубено десетилетие” за европейските граждани. Важни са последствията, които отличават сегашната кризисна ситуация с края на 90-те и началото на новото столетие. С други думи, имаме ново качество на кризисните компоненти: дългова криза, огромни бюджетни дефицити, рухнало доверие в финансово-банковата система на ЕС, преднамерено неспазване на правилата и изискуемата финансова дисциплина, социални вълнения, прерастващи в политически сътресения в повечето страни-членки и т.н. Кое е важното в случая? Всичко това, плюс икономическа и финансова криза, статистически доказана с макро и микростопански показатели, плюс задълбочаващи се икономически, технологически и социални различия между страните-членки и региони, плюс стресиращи демографски тенденции, породи първо, елементарен рефлекс на наднационалното политическо управление да разсъждава в посока развитие на Европейския съюз на „две или дори на три скорости” (което се посрещна доста хладно от повечето нови страни-членки) и второ, което е същественото, да се използва като повод икономическата и финансова криза и още по-дълбоката такава в еврозоната за решителни (и не само мисловни) ходове не само да възкреси, но и да се даде конкретен реален тласък на идеята за политически съюз. Полигонът разбира се е „еврозоната”. И не толкова със спасителните механизми, които всъщност показаха финансовата немощ на евросъюза да посреща финансови трусове, а с нови, „свежи” идеи с План „Европа 2020”, за създаване на фискален съюз, бързо подготвяне и приемане на новия Договор за стабилност, координация и управление (неподписан от Англия и Чехия), с нови механизми за фискална и бюджетна дисциплина (единен надзорен механизъм, единен оздравителен механизъм), водещи практически до ново преотстъпване на национален суверенитет и в тези, считани доскоро за „чувствителни” сфери за всяка страначленка. Поради това вярна е констатацията, че настоящата криза в Европейския съюз изигра ролята на катализатор за решителни мисловни и отчасти конкретни стъпки за движение към политически съюз. Това, което наистина липсва е Нов Договор! Бърза се от някои европейски политици, защото е нужно време за кардинално нова юрисдик41 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ция на ЕС. (Ссамо последният договор (стабилност, координация и управление) изисква поне пет години за да се разработи общностно право за него. Така, че някои европейски политически лидери считат, че кризата е подходящото условие за решителен напредък в движението към политически съюз под формата на Европейска федерация. Няма да коментираме юридическите аспекти на това понятие. Но има и друга алтернатива, която също се „възкреси” - Европейски съединени щати. По този въпрос също се работи, но все повече различни фактори , действия и аспекти в развитието на ЕС през последните години сочат и чисто европейски вариант, който наричам „Европа на регионите”? В негова полза работят като че ли повече аргументи, отколкото за политически съюз, разбиран като съюз от държави. Кои са главните аспекти в процеса на европейската икономическа интеграция, които или подсказват или напълно покриват идеята за политически съюз под формата на европейска федерация или СЩЕ. Засега приемаме тези понятия като работни, като не изключваме, че те биха могли да бъдат заменени с по-атрактивни и дори същностни термини. Първо. Още с учредителния договор за Европейското обединение за въглища и стомана )ЕОВС) през 1951 г. и в последващите учредителни договори за Европейската икономическа общност (ЕИО) и ЕВРАТОМ (1957) чрез механизмите на за общи институционални органи за управление залегна принципът за постепенно преотстъпване на национални управленски функции на наднационалното управленско равнище. За целта именно бяха създадени основните управленски органи на общността, които принципно не се различават от управленските институции на една суверенна държава: Европейски съвет (върховен орган), Съвет на Европейския съюз (СЕС), Европейски парламент, Европейската комисия, Службата за външни отношения, Председателство (президентство) на ЕС. Засега подкомитетите на СЕС и комисарствата на ЕК съчетават функциите на своеобразен наднационален Министерски съвет. Лансира се идеята за отделен орган по фискалните и бюджетни въпроси (финансово министерство). И.т.н. Второ. Известният „принцип за субсидиарността”. И досега неговият смисъл поражда противоречиви тълкувания. В духа на идеята на Ж. Моне се очертава смислово съдържание с политически оттенък: „съюз не на държави, а на граждани”. Т.е. извежда се една авангардна за времето си идея, европейският интеграционен процес първо в икономиката, а след това и в други области, да бъде базата за създаване на „общоевропейско гражданско общество”. Това е според него геостратегическият замисъл на проекта „европейска интеграция”. Съгласно този принцип гражданите, гражданските общества в европейското геопространство трябва да са „управленците на европейската интеграция”! Този принцип изкуствено се поддържа като популистки елемент на управленската логика на европейската интеграция и в изострени ситуации (бламираната европейска конституция, договора за реформа, неподписването от отделни страни-членки на договори, социални сътресения и граждански неподчинения) се изкарва като аргумент за европейската демокрация. В тази връзка се създаде и Комитета на регионите, който с големи усилия успя да „възкреси” поне на книга принципа, вкарвайки го като анекс и в подписаната, но не приета Европейска конституция и в Договора за реформи.[4] 4 Ще припомним, че формално принципът за субсидиарността е залегнал още в Римския договор за създаване на ЕИО. 42 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Трето. Провеждане на специфична настойчива регионална политика. Въпреки разработването на Политиката за икономическо и социално сближаване (ПИСС), регионалните аспекти на процеса на изравняването на икономическите и социални равнища на слабо развитите страни-членки към обявената граница от 75% от средното за евросъюза равнище продължават да доминират като политики и отделни стратегии. Израз на това е разработената от ЕВРОСТАТ класификация за статистическо териториално разделение на ЕС (над 260 региона) на пет равнища (известните NUTS)[5]. По тази логиката (критериите) на тази система дори и сега някои страни-членки нямат „статистическия статус” на държава. Ако се приеме например, Черна гора за страначленка тя автоматично (с нейните 600 хил. души население) по NUTS отива на четвърто равнище, което отговаря на равнище „община” в България? Разбира се, отбелязваме още веднъж, това е статистическо, а не управленско разделение. Но готовността те да се превърнат в автономни регионални управленски структури е голяма. Именно този бъдещ момент се експлоатира от някои етнически партии. И как да се обясни изключителното усърдие на ЕК да спазва стриктно критериите по NUTS [6]? Защото и сега регионалното планиране започва и се осъществява на 3 и 4 равнище по NUTS. Това може би държи в напрежение националните равнища, които в противоречие на принципа за субсидиарността полагат неистови усилия да поддържат централизиран подход на регионално и национално планиране, т.е. от горе на долу! Специално за България е редно да отбележим неприятния факт, че съвсем скоро тя ще отпадне от NUTS – 0, защото ще падне под седем млн. души население? На този етап е трудно да се коментира и прогнозира към кой момент в бъдеще статистическото регионално разделение на ЕС ще се трансформира в управленско териториално (регионално) управление Във всеки случай понастоящем и този момент е силно застъпен с регионалното планиране. Във всеки случай означава едно – ново преотстъпване на управленски функции на националното равнище, но този път не директно на наднационалното, а на субнационалното равнище, но под стриктен директен управленски контрол и надзор на наднационалното равнище. Четвърто. Третият аргумент има своето продължение. В края на „лисабонското десетилетие” и в началото на периода „2020” се засили друг съществен момент на териториалната политика на ЕС. В ПИСС за 2014-2020 г. остават само две основни цели, втората от която е третата от ПИСС 2007-2014 г. – „европейско териториално сътрудничество”. Статистическият подход се обогатява или по-скоро допълва с нови елементи и то като стратегии от регионален тип. Става дума за т.нар. „макрорегионална стратегия” на ЕС, която предвижда интегриран подход при решаването на икономически и социални проблеми на макрорегиони, обединяващи региони по NUTS от различни държави, но териториално съприлежащи към един макрорегион. Разделение по макроригионален признак засега в ЕС няма, но е въпрос на време за да се С Регламент 1059/2003 се въвежда т.нар. „класификация на териториалните единици за статистически цели” (NUTS). 6 Съгласно NUTS бе упражнен силен натиск да се промени Закона за регионалното развитие у нас, защото се установи несъответствие по критериите региони за планиране (равнище 2) на Северозападния регион (БГ11) и Югоизточния (БГ 23) и от тук на двете географски зони на равнище 1. Критерият за ниво 1 е население между 3 и 7 млн. души и за ниво 2 между 800 хил. и 3 млн. души. Така, алогично на управленската и географска разделителна логика у нас на равнище NUTS -1 България е разделена на Северна и Югоизточна България и Югозападна и Южно централна България, а NUTS 2 – например към Югоизточен регион бе прехвърлена област Ст. Загора. 5 43 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 прокара и политическото решение и да намери практически измерения. Мегарегионалната стратегия има и свой инструментариум, който не се вмества директно в логиката на рамките на интегриране на националните държави-членки в общностните стратегии и политики! Става дума за разработване на отделни „макрорегионални финансови рамки” и лансиране на мегаинвестиционни проекти. Следователно прокарва се друга отделителна стратегия на развитие на регионално равнище, което постепенно излиза от контрола на националното равнище, но остава под управлението и контрола на наднационалното равнище. Националното равнище не може да разполага с този значителен допълнителен финансов ресурс! Темата е широка, затова ще споменем за Дунавската стратегия, Северната стратегия, Средиземноморската стратегия, Черноморската синергия. Логиката е обща – обслужва стратегиите на евросъюза, но не далече от мисълта, че става въпрос за стъпки, които работят в полза на идеята за Европейска федерация. Пето. Има и други „лястовици”, които подсказват движение на идеята към политически съюз. Освен споменатите по-горе във връзка с търсенето на изхода за кризата в еврозоната, която както повечето поддръжници на идеята за политически съюз определиха не само като икономическа и финансова, но преди всичко и като резултат от мудното движение към такъв съюз, т. е. е политическа, е редно да обърнем внимание и на други симптоми. Стратегията за „единно въздушно небе (пространство)” събуди духовете не само от гледна точка на икономически и други ефекти, но преди всичко със своя „зонален (регионален) подход” да се изземат управленски функции на националните държави и в тази област. Редно е да се върнем и на темата за Унгария и по-точно за нейната нова конституция. Острата реакция (стигащо до заплахи за санкции) на наднационалното управленско равнище на ЕС именно бе по онези моменти, където конституцията предвиждаше запазване на национални управленски функции. Типичен пример (има и други моменти) е за статута на Унгарската национална банка, която по тази конституция не влиза в логиката на маастрихстките критерии. Ще упоменем, но няма да се спираме на ред други измерения на проблема, които имат открито или скрито отношение към него: непреодолените, напротив утежнени напоследък въпроси, свързани с националните идентдификации в различни аспекти – националистически, демографски, етнически, сепаратистки, миграционни и др. Темата за Европейска федерация е интересна и бе позабравена, ако политиците на ЕС не я включиха в информационен и по същество дебат с нови идеи за спасяване на еврозоната. И това не е случайно. Желанието да се ускори процеса към Политически съюз през последните две десетилетия е по-голяма, отколкото реалността в ЕС е готова за това. И затова идеята за Европейска федерация не се приема еднозначно както от политици, така и от страните-членки и техните граждани. Прибързано политическо решение, което е възможно с цената на отпадането на няколко страни -членки остава открит въпроса за нагласата на общоевропейското гражданско общество. Като че ли дойде моментът да се прецени окончателно наивна ли е идеята на Ж. Моне бъдещата интеграционна общност да представлява едно „демократично общоевропейско гражданско общество” под някаква форма или това е изкуствено поддържана алюзия за европейските граждани. Считаме, че сегашния етап в развитието на ЕСкойто се очертава като второ изгубено десетилетие след „лисабонското” и по План 2000, не е удачно за практически действия по идеята за Политически съюз или Европейска федерация. Социалното напрежение в ЕС расте и едва ли такива смели идеи, колкото и логични да се те като естествен финал на процеса на европейската 44 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 интеграция, биха могли да допринесат за решаване на острите икономически, социални и технологични проблеми на евросъюза. Сегашната криза можем да я характеризираме като нещо много по-различно от тези кризи, пречистващи постъпателното движение на общността според логиката на Ж. Моне. Затова изказванията на някои политици в тази връзка не са убедителни – сегашната криза в Европейския съюз, не само в еврозоната, е политическа преди всичко и след това икономическа и социална. Аспектите на тази криза са много и в различни направления – вътрешни и външни. От коя сфера тръгва провокирането й, това вече е без значение. Нашето убеждение е, че в проспериращ Европейски съюз е по-уместно и продуктивно да се лансира идеята за нов етап в развитието на интеграционната общност, което ще означава и качествено друг модел на управление на регионалната икономическа зона. Това изисква или да се закрие един път за винаги възможността да се спекулира с темите за „общогражданско европейско общество”, Европа на регионите, Европейски дом и ясно да се изложи тезата за бъдещата конструкция и модел на управление на ЕС. А това е свързано преди всичко с ясно дефиниране на ролята и функциите понастоящем и в бъдеще на основните субекти, които поне на този етап формират и в някакъв модел управляват евросъюза – страните-членки. Утопия е да се смята, че особено големите страничленки на ЕС могат скоро и бързо да се разделят със своята историческа национална кодираност и разноаспектни национални идентификации. Освен това процесът на глобализация също „зацикли” като предполагаемо положително постъпателно движение на човечеството! 45 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 НОВА КОНФИГУРАЦИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ФИНАНСОВИ ЦЕНТРОВЕ ИЛИ РАЗМЕСТВАНЕ НА ПЛАСТОВЕ В ПЕРИОД НА КРИЗА доц. д-р Сава Димов ас. Иво Рисимански Бургаски свободен университет NEW CONFIGURATION OF THE INTERNATIONAL FINANCIAL CENTRES OR SHIFTING OF LAYERS IN THE CRISIS PERIOD Sava Dimov and Ivo Risimanski Burgas Free University Abstract: The object of research interest in this paper are the so-called „capitals of capital” the international financial centres, the leading rating valuations and expert analyses of these financial megalopolises. Some new trends in their shifting are analysed and the parameters of their current configuration are defined. The research is done in two parts – theoretical and methodological part, connected with the comments as regards the criteria for differentiation, and research part which analyses their global configuration. The scientific thesis defended is that in the period of global crisis the new configuration of the world financial centres has more flexible concentration and increased polarization, which makes them more resistant to the economic disturbances. Key words: capitals of capital, financial megalopolises, financial centre futures, global financial centres index (GFCI), competitiveness. През последните години интереса към световните финансови центрове е изключително голям. Тази загриженост се дължи на факта, че и в период на криза те се оказват устойчиви структури, механизми, потоци и иновации, будейки възхищение и гордост. В тях са концентрирани най-големите международни финансово-кредитни, застрахователни, инвестиционни и други институции, който определят облика на съвременните финанси. В специализираната наша литература, те по-слабо се изследват и липсват цялостни научни публикации. От време на време се появяват само съобщения, който идват да ни подскажат, че в развитите страни се правят много сериозни изследвания, рейтингови оценки и експертни анализи за финансовите мегаполиси. Това подтикна авторите да се опитат да поставят под изследователски интерес тези „столици на капитала”, да разгледат някои нови тенденции на тяхното раздвижване като очертаят съвременната им конфигурация. В този контекст авторовите изследвания1, обект на анализи, коментари и дискусии ще бъдат конструирани по следния начин: Уводна или въвеждаща част. Част I. Теоретико-методологическа: Коментарии, относно критериите за разграничаване световните финансови центрове. 1 Авторовото присъствие е както следва: доц. д-р Сава Димов - увод и част 2, ас. Иво Рисимански - част 1. Заключителна част - съвместно. 46 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Част II. Научно-изследователска: Изследване на тяхната глобалната конфигурация. Заключителна част, авторови изводи, оценки и обобщени коментарии. На основата на изследваната „база данни” в западната и руска литература, експертните оценки в специализираните електронни публикации се защитава научната теза, че в период на глобална криза и финансови турболенции, новата конфигурация на световните финансови центрове респектира с по-гъвкава концентрация, монополизация и усилване на поляризацията, която ги прави по-устойчиви на икономически сътресения и социално-икономически диспропорции. В този контекст научните задачи пред нас се концентрират върху амбиция: Първо, да разгледаме и анализираме различните критерии за разграничаване на световните финансови центрове.; Второ, да направим сравнителен анализ между тях, коментирайки тяхното присъствие във финансовата общност.; Трето, да изследваме новата конфигурация на световните финансови центрове като очертаем тяхното влияние в глобалната икономика.; Четвърто, да покажем тяхното разпределение, базирайки се на определени финансово-икономически индексни оценки.; и Пето, да направим преценка за потенциала на тяхното бъдещо развитие в една по-устойчива перспектива. Използваната методика на научното изследване се основава на следните прийоми: y наблюдение на фактите и събиране на данни за световтата финансова конюнктура; y научно познание (емпирично и теоретично) за обективната финансова реалност; y логически анализи, систематизация и коментарии; y закономерностите за развитие на наблюдаваните процесите; y графически интерпретации и разчитане на очертаващи се тенденции; y оценка и прогнозиране на изследваните явления; y формулиране и експериментиране на работни хипотези; y собствени изводи, заключения и прогнози за тяхното бъдещото развитие. Съществуващите терминологични „гравитации” в библиографията около дефиниране на понятието световни финансови центрове биха могли да се групират в следните гледни точки:[1] Първа гледна точка: Световните финансови центрове (англ. International financial centres, IFCs) – представляват центрове, в които са съсредоточени банки и специализирани кредитно-финансови институции, осъществяващи международни валутни, кредитни и финансови операции, сделки с ценни книжа, злато и други активи.; Втора гледна точка: Световните финансови центрове функционират като международен пазарен механизъм, който служи като средство за управление на световните финансови потоци. В тези центрове са съсредоточени банки, специализирани кредитно-финансови институции и рейтингови агенции, които осъществяват международни валутни, кредитни и финансови операции, сделки с ценни книжа, благорадни метали, финансови деривативи на организирания, борсов и извън борсов пазар.; Трета гледна точка, която изразява и авторовата позиция по въпроса, а именно, че световните финансови центрове се определят комплексно в рамките на три контекста: Œ Функционален – като съвкупност от финансови и консултантски услуги; Œ Институционален – като система от финансови институции, осъществяващи определени операции; Œ Геополитически – като глобален град с високо развита инфраструктура, позволяваща привличането и преразпределението на финансови ресурси и осблужване на участниците на международните финансови пазари. 47 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 С други думи, световните финансови центрове се разглеждат като интегрирана пазарна система със силни и стабилни връзки между различните сектори. В концентриран вид James R. Hines Jr., правилно обобщава, че „международните финансови центрове са страни и територии с данък и регулаторна политика, които са особено благоприятни за чуждестранни инвестиции.”[2] Част 1. Международният статус на световните финансови центрове се дефинира от следните по-важни и необходими условия: - широка гама от финансови инструменти на пазара, предлагайки на инвеститорите и получателите на капитала разнообразие от възможности от гледна точка на разходи, риск, печалба, срокове, ликвидност и контрол; - привличане на широк кръг инвеститори от цял свят за извършване на операции във вътрешния и в международния сектор; - наличие на развита кредитна система; - наличие на ефективна, съвременна и технологична фондова борса; - умереност на данъчното облагане; - благоприятно валутно законодателство, позволяващо достъпа на международни кредитори до националния пазар и чуждестранни ценни книжа по борсови котировки; - добре развита правна система за ясна собственост по защита на правата, ефективно регулиране и прилагане, ползващо доверието на участниците на пазара; - удобно географско положение; - значителна позиция на страната в глобалната икономическа система; - устойчиво валутно-финансово положение на страната, парична и фискална позиция, стабилна валута, осигуряващи доверие на чуждестранните инвеститори; - наличие на ефективни международни комуникационни системи; - високо квалифициран персонал, способен да работи ефективно във финансовите институции, инфраструктура и консултантски организации, както и за регулаторните органи. [3] Следователно, тези икономически, правни и институционални фактори ограничават обхвата на националните пазари, които изпълняват международни операции. Световните финансови центрове се превръщат в място на особено съсредоточаване на банки и специализирани финансово-кредитни институции, осъществяващи международни валутни, кредитни, финансови операции, сделки с ценни книжа, злато и други. В хронологично-исторически аспект ще имаме в предвид следните няколко момента за тяхното формиране: Първи момент, до Първата световна война, господстващ финсов център е Лондон. Това е обусловено от високото равнище на развитие на капитализма във Великобритания, нейните силни и обширни търговски отношения с другите страни, относителната стабилност на фунта стерлинг и устойчивата и стабилна кредитна система на страната.; Втори момент, след Втората световна война, водещият световен финансов център се премества в САЩ в лицето на мегаполиса Ню Йорк, с новаторското развитие на борсовото и банковото дело, първата организирата търговия на деривативни финансови интсрументи.; Трети момент, през 60-те години на миналия век монополното положение на САЩ и по-конкретно на Ню Йорк отслабва, понеже възникват и се развиват с бързи темпове новите финансови центрове в Западна Европа и Япония.; 48 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Четвърти момент, Лондон отново е водещ световен финансов център, но анализаторите отчитат спад в очакванията на финансистите относно конкурентоспособността на Лондонското сити в близките три години. Експертите обясняват това със скандала около манипулирането на елитната междубанкова лихва LIBOR, който разтърси банковата система във Великобритания. В топ три на водещите финансови центрове влизат още Ню Йорк и Хонконг. След тях се нареждат Сингапур и Цюрих. Топ десет се допълва от Сеул, Токио, Чикаго, Женева и Торонто. Пети момент, към края на 2011 г. Хонконг става първия азиатски град, който оглавява годишната класация на Световния икономически форум за водещите финансови центрове. Така мегаполисът, който има статут на автономна територия в състава на Китай, изпреварва традиционно доминиращите във финансовата индустрия центрове като Ню Йорк и Лондон. Класацията се изготвя на базата на седем различни критерия и обхваща 60 страни. В топ десет влизат още Сингапур, Австралия, Канада, Нидерландия, Япония, Швейцария и Норвегия. Китай, който попада в класацията отделно от Хонконг, се нарежда на 19-то място. Шести момент, за последния под период март 2012 - март 2013 г.: Хонконг отново се превърна в най-глобализиращата се икономика в света, но Лондон отново е водещ световен финансов център. Водещите рейтинговите индекси, оценящи състоянието на крупните финансови центрове по света се композират от: 1] Global financial centers index, GFCI (индекс глобалните финансови центрове) конструира се от лондонския търговски и изследователски център Z/Yen Group и се публикува от администрацията на Лондонското сити (City of London Corporation) от 2007 г. Индексът се определя на основата на 60 частни индекси и се обявява два пъти в годината – през март и септември.; 2] International Financial Centers Development Index, IFCD (индекс на развитие международните финансови центрове) – разчита се от Чикагската стокова борса (Chicago Mercantile Exchange) и компанията Доу Джонс (Dow Jones & Company) съвместно с китайската информационна агенция Синхуа (Xinhua News Agency) от 2010 година. Той оценя 45 финансови центрове, използвайки обективни показатели и субективни експертни оценки.; 3] World's most economically powerful cities (индекс на американската многонационална корпорации MasterCard Worldwide). На анализ се подлагат 75 крупни центрове за световна търговия. Този индекс оценя икономическото развитие на градовете в цялост и корелацията на това развитие с водещи икономически показатели.; При нашия анализ използваме още индексите за деловия климат, дадени от: - Doing Business от World Bank (A copublication of The World Bank and the International Finance Corporation.) и - Global Financial Centres Index (www.longfinance.net) от Z/Yen Group при поддръжката на City of London и Qatar Financial Centre Authority. Според The Global Financial Centres Index 13 (GFCI_13), от март 2013 г. се използват 96 фактори (40 обновени и 13 нови фактори в сравнение с предходния GFCI_12), които са групирани в пет широкообхватни „зони на конкурентоспособност”, спонсорирани от Qatar Finance Centre (www.qfc.com.qa) и The Z/Yen Group (City of London) – www.zyen.com, а именно: [4] 1 зона: Персонал, включващ показателите висококвалифицирани трейдъри, гъвкавост на пазара на труда, равнище на бизнес образование и степен на развитие на човешкия капитал; 2 зона: Делова среда – област на законодателството, данъчна политика, равнище на корупция, икономическа свобода и лесно правене на бизнес; 49 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 3 зона: Достъп до пазарите – степен на развитие на финансовите пазари, секюритизация, обем на търговете и съвкупен обем на пазарите на акции и облигации; 4 зона: Инфраструктура – стойност и достъп до жилищно и офисно пространство, транспорт, връзка с инфраструктурата и равнище на пътно развитие; 5 зона: Обща конкурентоспособност – равнище на цените, делови очаквания, позциониране на центровете и локация за постоянно живеене. Ако се позоваваме на International Financial Centers Development Index, IFCD (Индекса на развитие на международните финансови центрове) (Xinhua – Dow Jones International Financial Centres Development index (2012). 2012 July 8. http://www.sh.xinhuanet.com/zhuanti2011/ifcd2011/IFCD2011e.pdf), оценяващите експертни критерии включват: a] Финансови пазари (financial markets – FM), състоящи се от 4 индикатора: капиталов пазар, извънборсов електронен пазар FOREX, банков и застрахователен пазар.; b] Общо обкръжение, среда (general environment – GE), включваща икономическа, политическа среда и откритост.; c] Растеж и развитие (growth and development - G&D), съставен от 4 индикатора: растеж на капиталовия пазар, икономически растеж, иновационни резултати в града и творчески потенциал.; d] Услуги (service - S), включващи държавни услуги, интелектуален капитал и градско обкръжение. e] Промишлена поддръжка, подкрепа (industrial support - IS), обхващаща 3 индикатора поддръжка на бизнес средата, общи условия на града и градска инфраструктура. Позиция срещаме и в авторитетната книга на Йозеф Кесис „Столици на капитала: възход и падение на световните финансови центрове.”[5] Авторът разглежда в графичен вид функционалните зависимости, изразени чрез определени закономерности и оформящи поляризацията на „столиците на капитала”, а именно: Закономерност №1, която оценява „световните финансови центрове и икономическо производство” с експертни оценки само в най-горния диапазон 700-800 точки и откроява – Токио, Сингапур, Хонг Конг, Ню Йорк и Лондон.; Закономерността №2 „Оценка на световните финансови центрове и националното икономическо производство на глава от населението” обособява най-крупните центрове като Китай, Япония, Сингапур, Хонг Конг, Обединеното Кралство Великобритания и САЩ.; Закономерност №3, посочва връзката между „световните финансови центрове с патентите” с функциониращи центрове - Япония, Сингапур, Хонг Конг, Обединеното кралство и САЩ.; Закономерност №4 „Оценка на световните финансови центрове и отвореност към расови и етнически малцинства” поставя на предно място Япония, Сингапур, Хонг Конг, САЩ и Обединеното Кралство.; Закономерност №5 „Оценка на световните финансови центрове и отвореност към хомосексуални хора (гейове и лезбийки)” класира на призови места Япония, Сингапур, Хонг Конг, САЩ и Обединеното Кралство; и Закономерност №6, която разглежда връзката на „световните финансови центрове с иновациите.” акцентира на Чикаго, Токио, Хонг Конг, Ню Йорк и Лондон. Следователно, от всичко посочено могат да се направят следните два извода: Първо, По така коментираните връзки в най-горния диапазон се обособяват едни и същи международни финансови центрове, а именно: три от Азия - Токио, Сингапур и Хонг Конг (плюс Китай при закономерност №2), което показва, че Азия е най-проспериращата концентрация на финансови центрове, следва Северна Америка 50 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 в лицето на Ню Йорк (респективно САЩ) и Европа с представител Лондон (Обединеното Кралство).; Второ, в по-ниския диапазон от оценки 600-700 се открояват финансовите центрове на страните Холандия, Нова Зеландия, Ирландия, Франция, Люксембург, Германия, Канада, Австралия и Швейцария. Глобалните финансови центрове, градове се концентрират около Амстердам, Женева, Осака, Сеул, Бостън, Вашингтон, Торонто, Монреал, Ванкувър, Париж, Люксембург, Сидни, Чикаго, Цюрих и Франкфурт. Част 2. Позовавайки се на най-авторитетния индекс The Global Financial Centres Index 13 от Март 2013 г. [4] за изследване на новата глобална конфигурация на световните финансови центрове като лидер се откроява най-големият метрополис в Европейския съюз Лондон. Неговите рейтингови оценки са както следва: GFCI_13 – Rank 1 (място), Rating 807 points, за септември 2012 г. индекса GFCI_12 отрежда на Лондон също елитното първо място при оценка 785 точки с изменение „Change in rating” плюс 22. Следователно, Лондонското Сити е най-големият финансов център в света като превръща финансите в най-голямата индустрия. На второ място се откроява друг финансов конгломерат – Ню Йорк с оценка 787 т. при предходния GFCI_12 – 2 място, 765 т. с изменение в оценяването (+22). На трето място се налага Хонг Конг – с параметри на GFCI_13 Rank 3, Rating 761, а при GFCI_12 Rank 3, Rating 733 с изменение в оценка (+28). Четвърто място се заема от „азиатския дракон” Сингапур с параметри - Rank 4, Rating 759 при GFCI_12 Rank 4, Rating 725 и (+34) точки. На пето място, авторитетно се класира Цюрих с 723 т. като при предходния GFCI_12 той заема също 5 място с 691 т., но при изменение в оценката (+32). Цюрих е най-важният център на офшорно банкиране в света, най-вече заради швейцарската банкова тайна. Шестото място се отрежда на Токио с 718 т. като при GFCI_12 Токио е 7-ми с 684 т. при промяна на местата (+1), оценки (+34). Следващият глобален финансов център е Женева с показатели Rank 7, Rating 712, но при GFCI_12 Rank 9, Rating 682 с 2 места напред в класацията и (+30 т.). Бостон се нарежда на 8 място с 711 т. като за септември 2012 г. той е бил единадесети с оценка 680 т., т.е. положително разместване (+3) и (+31 т.). Другият мегаполис Сеул е 9-ти, с 710 т. при спад с 3 места назад и с 25 т. напред). На десето място престижно се откроява финансовата столица на Европейския съюз Франкфурт със 703 т. при 677 т. за септември 2012 г. с положителна промяна 3 места напред и (+26) точки. В Toп_20 на класацията се включват още: Чикаго, Торонто, Сан Франциско, Вашингтон, Ванкувър, Монреал, Калгари, Люксембург, Сидни и Виена. От посочената информация могат да се откроят следните изводи: Първо, В Топ_5 няма разместване в сравнение с предходната класация на GFCI_12 като позициите на центровете се запазват както следва Лондон [6], Ню Йорк, Хонг Конг, Сингапур и Цюрих, а именно: два азиатски финансови центрове, два европейски и един американски. Класацията потвърждава статуквото за найчувствително нарастване на азиатските мегаполиси, съответно (+28), (+34).; Второ, За краткия период от време септември 2012 - март 2013 г. найчувствителни промени се забелязват при Франкфурт - движение от 13 на 10 място, Ванкувър от 16 на 15 място, Монреал – от 17 на 16 място, Калгари от 23 на 17 място, Люксембург от 24 на 18 място и особено Виена от 36 на 20 място. От бившите соц.страни се открояват Прага на 61 място, рейтингова оценка 611, Варшава – съответно място 63, оценка 608, Москва 65-606; Талин 71-589 и Санкт Петербург 74-585. Най-близкият до нас утвърден финансов център е Истанбул (Република Турция), класиран на 57 място, с оценка 626 при изменение (-1), (+ 25).; Трето, В условията на глобална криза при „най-големите” Лондон, Ню Йорк, Хонг Конг и Сингапур се забялязва определено раздвижване. Докато в началото на 51 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 изчисляването на индексите от 2007 до 2010 година се забелязва открояване на Лондон и Ню Йорк с оценки над 780, то след 2010 година при GFCI_7 и GFCI_8 кривите на четирите финансови центрове се доближават и започват да се развиват успоредно, като от 2012 г. личи сливане на кривите на Хонг Конг и Сингапур и малка дистанция между Лондон и Ню Йорк. С други думи, до 2010 г. развитието на Лондон и Ню Йорк от една страна и Хонг Конг и Сингапур от друга е под формата на островърх триъгълник (за индексите GFCI_1 до 8), то след това рейтинговите индекси на четирите центрове се конфигурират в успоредна зона (за GFCI_9 до 13), като на места се доближават и припокриват, по-конкретно за Лондон, Ню Йорк и Хонг Конг от индексите GFCI_8 и GFCI_10, т.е. получава се една „пукнатина” (gap) на кривите, която подлежи на изследване.; Четвърто, от една страна, в краткосрочен план (GFCI_12 до GFCI_13) тенденциите при развитието на трите глобални финансови центрове все по-ясно се открояват като Лондон изпреварва Ню Йорк с +20 т., а Ню Йорк изпреварва Хонг Конг с (+26) т., а от друга Хонг Конг е на само (+2) т. от Сингапур, от което следва, че Сингапур е съвсем близко до Хонг Конг, дори индексните оценки за кратко се припокриват. Експертната класация на европейските финансови центрове показва следната конфигурация (GFCI_12 - септември 2012 г. в сравнение с мартенския GFCI_11): убедителна преднина на Лондон – първо място с 807 т. с изменение (+22), следва Цюрих 5-723 при промяна (+32), Женева 7-712 при промяна (+30), Франкфурт 10-703 при изменение (+3) места нагоре и (+26 т.), Люксембург 18-687 при 6 места нагоре и 41 т., Виена 20-685 при (+16) места и (+52 т.), Париж, съответно 26-670 с (+3) - (+30), Мюнхен 27-669 с (-2) и (+ 24 т.), Осло 29-667 с (+4) и (+31 т.) и Стокхолм 32 място с 657 т., т.е. 5 места надолу, но с плюс 31 точки. Основният извод, който може да се направи за европейските финансови центрове е, че за периода март 2007 г. – март 2013 г. водещите европейски финансови конгломерати Лондон, Цюрих, Женева, Франкфурт и Люксембург се развиват възходщо, следвайки лидерската позиция на Лондон, „бягайки нагоре” от „четириадата преследвачи” Цюрих (-84), Женева (-95), Франкфурт (-104) и Люксембург (-120). От друга гледна точка, ясно е подчертана тенденцията от март 2010 г. (видимо от GFCI_7) за успоредно, приблизително еднакво сближаване на Цюрих, Женева, Франкфурт, след които следва Люксембург само на 6 точки от тях. Лондон е безспорен европейски фаворит със солидна преднина (средно с около 100 т.), след който се движат Цюрих, Женева и Франкфурт в коридор на максимално разстояние на 20 точки. Следователно, конфигурацията на европейските финансови центрове и в бъдеще ще се определя от „петицата”, включвайки лидера Лондон, „преследвачите” - Цюрих, Женева, Франкфурт и Люксембург и „основната група” – Виена, Париж, Мюнхен, Осло, Стокхолм, Амстердам, Милано и Рим, Копенхаген и Брюксел. Конфигурацията на азиатските финансови центрове образува „своеобразен триъгълник”, който се определя от „четворката” Хонг Конг, Сингапур, Токио и Сеул. В началото на изследването, март 2007 г. Сидни изостава значително от останалите, но от 2010 г. с показателите на GFCI_8 за азиатския пацифик се приближава до тях и понастоящем „азиатската група” се движи прогресивно нагоре. „Пакетното развитие” на азиатските финансови центрове през последните две години се потвърждава от лидерите Хонг Конг (3 място, 761 т. при промяна в оценката (+28) и Сингапур (4 - 759, промяна (+34). След тях на разстояние около 40 т. са Токио (6-718), Сеул (9-710) и Сидни. В световната рейтингова класация Хонг Конг, Сингапур, Токио и Сеул се утвърждават в първата десятка, значително след тях, по-назад с около 24 т. е основната група, включваща Сидни (19 място - 686 точки), Куала Лампур (21-681), Осака (2252 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 676), Шанхай (24-674) и Мелбърн (25-672). Изводът, който се откроява категорично потвърждава тенденцията за устойчиво и проспериращо развитие на „азиатските тигри” като в Топ-6 те заемат три места (1/2 от центровете, непосредствено след лидерите Лондон и Ню Йорк), съответно Хонг Конг – 3 място, Сингапур – 4 място, Токио - 6 място, като класацията Топ-10 се допълва от южно корейския „дракон” Сеул - 9 място. Според изследваните индекси GFCI_1 до 13 финансовите центрове от Северна и Латинска Америка се развиват под определящата доминация на Ню Йорк. В топ класацията фигурират още Бостън (8 място, 711 т.), Чикаго (11-698), Торонто (12-696), Сан Франциско (13-695), Вашингтон (14-692), Ванкувър (15-690), Монреал (16-698) и Калгари (17-688). От представените Chart 17: Selected North American and Latin American Centries over GFCI Editions и Table 7: North American and Latin American Centries in GFCI_13 [4, p.19-20] се очертават още две тенденции, а именно: Първо, за силно американско присъствие. Прави ярко впечатление, че в Топ-6 на Северна и Латинска Америка преобладават американските финансови центрове Ню Йорк, Бостън, Чикаго, Сан Франциско, Вашингтон и само Торонто (Канада), т.е. около 83% от центровете са американски. В Топ-10 се наместват 6 американски 60% (плюс още Ванкувър), 3 канадски (още Монреал и Калгари) и 1 бразилски финансов център (Сао Пауло - 44 място, 644). Второ, за по-скромно сближаване към водещите американски и канадски центрове (Торонто, Монреал, Калгари). В този регион на света класацията от години не буди особен коментар и изразява елитното положение, че Ню Йорк е пред „основната група американски играчи” с разлика около 76 т. като към тях през последните две години скромно се приближават само Сао Пауло и аржентинския Буенос Айрес (53-633). Класацията, която се отнася до финансовите центрове от Средния Изток и Африканския континент също представя определена доминация – от началото на изследването, март 2007 двата глобални центъра Дубай и Катар са като „двойка близнаци”, но докато Дубай респектира с 23 място, 675 т., то Катар постепенно се доближава до лидера с 30 място и 661 т., отчитайки параметри над него единствено през март 2012 г. при GFCI_11. Прави впечатление, че докато Дубай в последната класация бележи спад с едно място, но (+27 т.), то Катар отчита чувствителни 5 места напред и също с (+27 т.) Следват Рияд (Кралство Саудитска Арабия) - 33 място, 656 т. с найзначителните показатели „Chance in rank” (+32) и „Chance in rating” (+72). Следват Абу Даби (Обединените арабски емирства, ОАЕ), Истанбул, Йоханесбург и Бахрейн. Позовавайки се на информацията от Table 8: The Middle Eastern and African centres in GFCI_13 и Chart 23: Selected Middle Eastern&African Centres over GFCI Editions [4, p.23] могат да се направят следните няколко извода: Първо, Обликът на международните финансови центрове от Средния Изток и Африканския континент се оформя от Дубай, Катар, Рияд, Абу Даби и Истанбул. Те фигурират във „третата десятка” на световната класация, съответно на 30, 33, 39 места, с изключение на очакваното положение на Дубай. Средната оценка за Дубай и Катар е съответно 692 т. и 682 т., което представлява увеличение плюс 32 т. за Дубай и значително плюс 93 т. за Катар. Техните оценки идват от респондентите със седалище в офшорни центрове и в Европа.; Второ, Определено се откроява „скока” на Рияд със своята респектираща и модерна пътна инфраструктура, който между GFCI_12 и GFCI_13 се доближава до параметрите на Катар и Абу Даби, отчитащ спад с едно място, но с 18 позиции напред. Истанбул продължава да прогресира с 25 точки напред, но загуби едно 53 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 място, а Йоханесбург (Република Южна Африка) е с най-значителен спад в класацията (минус 8 места, но само в повече 7 т.). Анализите показват, че офшорните центрове са претърпели значителни накърняване на своята репутацията през 2008 и 2009 г. Тази тенденция вече е отминаваща, защото те са в процес на възстановяване и индекса GFCI_10 показва по-обнадеждаващи резултати. GFCI_13 регистрира добър напредък в рейтингите на всички офшорни центрове. Някои от тях отбелязват по-малки относителни размествания в ранга на заеманите места. Офшорните финансови центрове са представени от лидерите: ƒ Джерси (на английски: Jersey) е остров в протока Ла Манш и коронно владение на Великобритания, част от така наречените Нормандски острови, елитна международна офшорна зона, в близост до бреговете на Великобритания) – 28 място, 688 т., изменение 8 места надолу и (+14 т.)нагоре; ƒ Гърнси (официално Vogtei Guernsey; англ. Bailiwick of Guernsey, фр. Guernesey) е вторият по големина британски остров в Ламанша, част от Нормандските острови. Той е коронно владение на Великобритания и заема водещото за сегмента 31 място, 660 т. и изменение (+3) и (+9); ƒ Монако (конституционна монархия и град-държава в Западна Европа разположено на френската ривиера между Средиземно море и Франция. То е едно от петте европейски микродържави и втората най-малка страна в света.) отстоява своите позиции с респектиращото 35 място, 654 т., със скок на място (+ 25) нагоре и плюс 57 т.; ƒ Каймановите острови (задморска територия на Великобритания. Те се намират в Западните Индии и се състоят от островите Гранд Кайман, Кайман Брак и Литъл Кайман. Каймановите острови са наричани още „Швейцария на Карибите” – заради многото банки – почти всички големи банки имат филиали на островите.) заемат 41 място, 647 т., 3 места нагоре, 22 т. нагоре. ƒ Остров Ман (на англ. Isle of Man, на манкс Ellan Vannin) е коронно владение на Великобритания. Представлява остров в архипелага Британски острови, намиращ се в Ирландско море, между Великобритания и Ирландия.) се подрежда на 43 място, 645 т., в класацията 3 места надолу, (+16 т.); ƒ Британските Вирджински острови (на англ. British Virgin Islands) са задморска територия на Великобритания. Те са част от Карибските острови и са разположени в Карибско море на изток от Пуерто Рико. Заеманото място е 47 с 640 точки, но със спад в местата (-3), плюс 16 т.; ƒ Хамилтън (на англ. Hamilton е административен център на задморската територия на Великобритания, Бермудски острови.) – 49 място, 638 т., (-3), (+17). Необходимо е да се отбележи, че шестте офшорни зони се движат в „като в пакет” от март 2007 г., наблюдавани от индексите GFCI_1 до 13. Те фигурират в класацията между 28 до 49 място, като набраните точки са в диапазона между 638668, с леки размествания в световната ранглистата. След тях се нареждат Гибралтар, Малта, Мавриций, Кипър и други. Рейтинговият индекс GFCI_13 за промишления сектор отчита субиндекси за първите четири глобални центъра, а именно: [4] y Инвестиционен мениджмънт (инвестиционно управление) класира Лондон на първо място, след който следват Ню Йорк, Сингапур, Хонг Конг,...като само Женева бележи скок с (+5) места и в момента се намира на престижното 8 място.; y Банки – Ню Йорк, Лондон, Хонг Конг, Сингапур…като само Бостън се предвижва напред с 7 места, и Сан Франциско с (+3) места нагоре.; y Правителство и регулиране – Лондон, Ню Йорк, Хонг Конг, Сингапур,…като разместване се констатира при Женева (+3 места) нагоре, Цюрих (+3) Чикаго (+2); 54 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 y Застраховки – Ню Йорк (+1), Хонг Конг (+2), Сингапур (-)…. Бостън (+5), Париж (+12); y Професионални услуги – Лондон, Ню Йорк, Хонг Конг, Сингапур…Бостон (+3), Токио (+5).Субиндексите на конкурентоспособността се конструират на базата на критериите: ƒ Хора - Лондон, Ню Йорк, Хонк Конг, Сингапур са без изменение… Бостън (+4), Женева (+2), Франкфурт (+2); ƒ Бизнес среда – Лондон, Ню Йорк, Хонк Конг, Сингапур без изменение, … Бостън (+4), Чикаго (-1); ƒ Достъп до пазара – Лондон, Ню Йорк, Хонк Конг, Сингапур без изменение, .. Бостън (+2), Токио (-1), Франкфурт (+1) и Чикаго (-3); ƒ Инфраструктура – Лондон, Ню Йорк, Хонк Конг, Сингапур без изменение … Бостън (+6), Токио (+2), Женева (-1), Сеул (-3), Франкфурт (-1); ƒ Обща конкурентоспособност - Лондон, Ню Йорк, Хонк Конг, Сингапур без изменение, ... Бостън (+6), Франкфурт (+1), Сеул (-4). По субпоказателя „Репутация” оценките се припознават като: Œ Среднопретеглена оценка - Бостон (778 т.), Токио (781), Сингапур (820), Виена (740), Хонг Конг (812), …Ню Йорк (831) и други.; Œ GFCI_13 оценка – Бостон (711 т.), Токио (718), Сингапур (759), Виена (685), Хонг Конг (761), Ню Йорк (787); Œ Репутационно предимство – Бостон (67), Токио (63), Сингапур (61), Виена (55), Хонг Конг (51), Ню Йорк (44). По субпоказателя „репутационно неудобство” класацията Топ-10 е както следва: Рейкявик (-145 репутационно предимство), Талин (-143), Атина (-138), Будапеща (134), Прага (-104), Санкт Петербург (-101), Глазгоу (-95), Гибралтар (-91), Пекин (-89), Москва (-77). За "непредвидими центрове” се смятат – Рияд, Рим, Катар, Монако, Осло, Шенжен, Осака и Тайпе. Тези центрове имат най-голям потенциал за нестабилност на топ центрове. Силните и слабите страни на водещите световните финансови центрове се демонстрират за: [7] 9 Лондон - Демонстрира лидерство над 80 % от показателите. Плюсове: висококвалифицирани сътрудници, достъп по пазарите (Европейски съюз, Източна Европа, Русия, Близкия изток), финансово регулиране. Проблеми: ставки на данък върху печалбата, транспортна инфраструктура, операционни разходи. 9 Ню Йорк – Лидерство над 80 % от показателите. Плюсове: висококвалифицирани сътрудници и пазар на САЩ. Минуси: неефективно финансово регулиране, в частност Закона Сарбейнс-Оксли, англ. Sarbanes-Oxley Act, SOX за състава и реда за представяне на информация на компаниите, емитенти на ценни книжа, контрол и отчетност на акционерите и обществените компании. 9 Хонг Конг – Успешен регионален център. Отлични резултати по преобладаващата част от всички показатели, в частност регулирането. Високите разходи не намаляват конкурентноспособността. Реален кандидат за превръщане на лидер в новия глобален свят. 9 Сингапур – Силен финансов център по всички показатели, и в частност регулиране на банковия сектор. Минуси: недостатъчна обща конкурентноспособност. Вторият крупен финансов център на Азия. 9 Цюрих – Един от най-силните специализирани финансови центрове. Лидер във финансовата ниша – обслужване на богати клиенти (private banking) и управление на активи. Минуси: неголям пул от професионалисти и невисока обща конкурентноспособност. 55 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 9 Франкфурт – Важен, силен и водещ център по всички водещи показатели на Европейския съюз и в частност регулирането на банковия сектор. Място на щаб квартирата на Европейската централна банка. Въз основа на настоящето изследване ние достигаме до следните по-важни изводи: Първи извод: Големите международни икономически кризи – като финансовата паника и „дългата” рецесия от 1870 г., „голямата” депресия от 1930-1933 г., настоящата глобална финансово-икономическа криза са начин за преструктуриране на геополитическия ред. Научното обяснение на такива преломни моменти може да ни помогне да разберем по-добре преместването в новия пейзаж на световните финанси днес.; Втори извод: Световните финансови столици са вече установени и те притежават „невероятна финансова издръжливост." Възходът на големите финансови центрове e в силна корелация с нарастването на икономическата мощ на страната, след което следват по-слаби сътресения. Следователно, глобални финансови центрове са по-склонни да се оформят, функционират и развиват в по-големите икономики.; Трети извод: Азиатските финансови центрове, особено на Хонконг, Сингапур и Шанхай се развиват бързо, устойчиво и проспериращо. Те са придобили земи в Лондон и Ню Йорк. Нашият анализ установи тясна връзка между световната финансова власт и икономическата власт по принцип на местно и национално ниво. Това се оказва добър знак за „тласък” на растящите азиатски центрове.; Четвърти извод: Глобалните финансови центрове са много иновативни към възможността да се привличат нови таланти. Попълването на тяхната енергия и капацитет от иновации е определяща характеристика, която контрастира с мярката за откритост към малцинствата и хомосексуалните хора. В крайна сметка, икономическата криза ще променя облика на световните финанси, но промяната към нов финансов ред ще става по-бавно и постепенно. Глобалните финансови центрове отдавна са придобили защитни сили, а взаимодействието на двата водещи фактора – икономическа мощ и откритост ще определя конфигурацията на финансови центрове в обозримо бъдеще. Bibliography: [1] Michael Mainelli. What Makes a Successful Financial Centre? Z/Yen & Gresham Professor of Commerce. [2] James R. Hines Jr. University of Michigan and NBER. International Financial Centers and the World Economy. Step report 2009, p.5 [3] Климачев, В. Вл. Международные финансовые центры в глобальной финансовой системе. ДИСЕРТАЦИЯ. Специальность 08.00.14 – „Мировая экономика”, М., 2011 [4] The Global Financial Centres Index 13. FinancialCentre Futures 1 – 2013, ISBN: 978-09573601-2-9, The Qatar Financial Centre, The Z/Yen Group [5] Youssef Cassis „Capitals of Capital. The Rise and Fall of International Finance Centres 1780-2009. Cambridge University Press, NY, 2011 [6] The Competitive Position of London as a Global Financial Centre. Z/Yen Limited, 5-7 St Helen's Place, London, EC3A6AU, November 2005 [7] The Oxford Handbook of Economic Forecasting.Edited by Michael P. Clements and David F. Hendry. OUP USA Oxford Handbooks in Economics. 978-0-19-539864-9 | Hardback | 28 July 2011 56 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 РОЛЯ НА СРЕДНОТО И ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА доц. д-р Мария Нейчева Бургаски свободен университет ROLE OF UPPER SECONDARY AND TERTIARY EDUCATINO ON THE ECONOMIC GROWTH OF THE BULGARIAN ECONOMY Mariya Neycheva, PhD Burgas Free University Abstract: This paper presents a study which aims to estimate the role of education of labor force on the rate of economic growth in Bulgaria between 2000 and 2012. The results imply a positive effect of tertiary education accompanied by a statistically insignificant relationship when upper secondary education is considered. Key words: upper secondary education, tertiary education, economic growth. Въведение Темата за образованието на трудовите ресурси и необходимостта от реформи в образователна сфера незименно присъства в дискусиите относно икономическото развитие и конкурентноспособността на българската икономика. В тази връзка статията се фокусира върху образователното равнище на работната сила и връзката му с дългосрочния икономически растеж. Дескриптивният анализ се базира на две показателни графики, представящи сравнителни данни за запаса и потока от човешки капитал. Фигура 1 представя разпределението на работната сила според най-високата придобита образователна степен в новите страни-членки от ЦИЕ (НСЧ-10) и ЕС-27. От друга страна, индексът на годишните разходи за публичните образователни институции на един ученик/студент към БВП на глава от населението (вж. фиг. 2) е показател за инвестициите в най-високите степени на обучение. Открояват се следните изводи: 9 България се отличава със сравнително нисък дял на хората със средно образование за сметка на тези с основно или без образование. 9 По отношение на дела на вишистите в работната сила се доближаваме до средните стойности за европейските икономики. 9 Държавата приоритетно инвестира във висше образование (включват се бакалавърски, магистърски и докторски програми), като индексът отбелязва най-висока стойност у нас на фона на значително по-малкото отделени средства за средно образование. 57 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Фигура 1. Разпределението на работната сила според равнището на образование (2011) Източник: Евростат Емпиричните изследвания на ефекта на образователните степени върху растежа показват, че степента на икономическо развитие на страната определя влиянието на образователните равнища върху растежа. По-ниските степени на образование – основно и средно – имат по-голям принос за растежа в по-слабо развитите страни (предимно развиващите се страни). Griliches [1] изразява мнение, че „озадачаващият” резултат за по-слабия ефект на висшето образование в някои случаи би могъл да се обясни с теденцията по-образованите хора да работят в сектори, където брутният продукт е подценен – публичен сектор, сферата на услугите, строителство1. Влиянието на образованието е обусловено и от: ¾ равнището на технологично развитие – квалифицираната работна сила стимулира по-силно нарастването на икономиката в напредналите в технологично отношение страни [3]; ¾ изгражданите умения у обучаващите си – според Krueger и Kumar [4] предлагането на „общо” вместо „специфично” образование е предпоставка за по-бърз напредък във времена на чести технологични промени; ¾ социално-икономическата среда – в развиващите се страни с по-високо равнище на корупция, черен пазар и изтичане на мозъци влиянието на средното образование върху растежа е по-слабо [5]; заключението се базира на наблюденията на 76 страни включително България; 1 Например, 29% от заетите в български туризъм през 2010 г. са вишисти, а 87% са с поне средно образование. С това се нареждаме на второ място след Румъния и далеч преди популярни дестинации като Испания, Португалия, Кипър,Турция, Гърция. В същото време според проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България работодателите оценяват сивата икономика в туризма между 26 и 50% и го нареждат на второ място след строителствот. Караджова [2] се спира на образованието и кадровата политика в туризма. 58 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ¾ областите на квалификация на кадрите – по-високият дял на дипломираните в сферата на естествените науки, инженерните науки, математиката и информатиката е индикатор за висококвалифициран трудов ресурс; съществен е приносът на човешкия капитал с технологична квалификация [6]. Фигура 2. Индекс на годишните разходи за публични образователни институции на един ученик/студент към БВП на глава от населението (2010) Източник: Евростат Владеенето на чужди езици, особено най-популярните в световен мащаб, е значим фактор за растежа според Hall и Jones [7]. Наблюдавайки 127 страни, те откриват значителна положителна зависимост между дела от населението с майчин език сред петте най-използвани западноевропейски езици (английски, немски, френски, испански, португалски) и промяната в темпа на растежа на продукта, произведен от един работник. Авторите представят езиковите умения като част от т.нар. „социална инфраструктура”, стимулираща дългосрочното икономическо развитие. Според тях, ефектът на образователното равнище, измервано чрез средната продължителност на обучение, е положителен, но по-слаб. С това изследването насочва към тезата, че качеството на човешкия капитал е значим фактор за растежа, дори по-важен в сравнение с количеството му, поне за отделни страни. Методология на изследването и емпирични резултати Иконометричните модели, на които се базира изследването, са изведени от производствената функция на Cobb-Douglas с човешки капитал. Добавени са износът и преките чуждестранни инвестиции (дялов капитал) [8]. Запасите от физически капитал са изчислени по метода на текущата инвентаризация (perpetual inventory method)2. Формулата за изчисляване е: K t = (1 − δ ) * K t −1 + I t , където It са изнвестциите в текущия период, Kt-1 – капиталовите запаси в предходния период, а δ – нормата на амортизация, определена на 5% годишно. 59 2 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Променливите са в логаритмична форма и са преизчислени на глава от активното население (работна сила)3 с изключение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), изразени като дял от БВП. Регресионните коефициенти измерват еластичността на съвкупния продукт спрямо съответния производствен фактор т.е. показват при един процент промяна в последния как се променя темпа на ръст на реалния БВП. Tаблица 1. Оценки на дългосрочния ефект на човешкия капитал върху съвкупния продукт Зависима променлива: RGDP (реален БВП на глава от активното население) Moдел 1 Мoдел 2 Moдел 3 Moдел 4 Moдел 5 constant 3.194 (0.000) 2.102 (0.002) 3.276 (0.000) 1.286 (0.004) 1.975 (0.025) SEC 0.341 (0.099) -0.058 (0.811) 0.600 (0.003) 0.406 (0.021) HIGH 0.004 (0.960) PRIM 0.431 (0.000) KSTOCK 0.353 (0.000) 0.406 (0.000) EXP 0.448 (0.000) 0.192 (0.000) 0.353 (0.000) 0.202 (0.000) 0.212 (0.000) FDI 0.013 (0.007) 0.044 (0.000) 0.027 (0.000) 0.043 (0.000) 0.041 (0.000) 50 50 50 50 50 0.967 0.948 0.927 0.948 0.964 487.778 (0.000) 225.080 (0.000) 209.870 (0.000) 224.212 (0.000) 332.137 (0.000) 0.487 0.635 0.670 0.902 0.597 N of obs. Adj. R2 F DW Променливите са в логаритмична форма. P-оценки са дадени в скобите. Източник: изчисления на автора по данни на Евростат. Извадката се състои от сезонно изгладени тримесечни данни за периода 2000:1 – 2012:2 според статистиката на Eurostat. Зависима променлива е реалният БВП на единица от работната сила (в лог-форма). Запасът от човешки капитал в страната се измерва с придобитата образователна степен на активното население: към него се причисляват хората с поне средно образование. Общата извадка е разделена на две: тези 3 Работната сила включва заетите и безработните. Тя е част от трудоспособното население, което освен това обхваща и извънработната сила. 60 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 със средно образование – променливата SEC – и тези с висше (бакалавър, магистър или доктор) – променливата HIGH4. Последният модел включва и дела на хората с основно, по-ниско или без образование (PRIM). Преди решаването на моделите са приложени стандартните статистически тестове за използваните редове от данни. Първият от тях касае проверка за стационарност предвид факта, че времевите редове с икономически данни обикновено са нестационарни. Съществуването на единичен корен (unit root) се проверява с тестовете Augmented Dickey-Fuller (ADF) тест [9] и Kwiatowski-Phillips-Schmidt-Shin (KPSS) тест [10]. И двата посочват, че променливите са интегрирани от първи ред т.е. първите разлики са стационарни. Като тест за структурна стабилност (прекъсвания) се прилага методът на Yamatoto [11] и Hayashi [12]. Предвид нестационарната природа на данните, дългосрочната зависимост между тях може да се моделира с коинтеграционна регресия. Ако се очакват повече от една зависимости, методът на Johansen [13] е предпочитан пред, да речем, двустъпковата процедура на Engel & Granger [14]. Моделът включва всички изборени по-горе променливи, а резултатите потвърждават хипотезата за поне една дългосрочна зависимост. В конструираните на следващата стъпка коинтеграционни модели (co-integration) реалният БВП е зависима променлива предвид връзките, които се тестват (вж. Таблица 1). Те са решени по метода на най-малките квадрати с оценки, коригирани за хетероскедастичност. Адекватността на моделите се подкрепя и от високата стойност на коефициента на детерминация (R2), контрастиращ с ниската DW-статистика както се очаква според теста за коинтеграция на Durbin-Watson (CRDW). Когато запасът от физически капитал е изключен от модела, регресионният коефициент за променливата за средно образование е положителен и статистически значим при 10% ниво на значимост. Обратно, в пълния модел (вж. модел 2) резултатът ясно показва, че ръст в дела на хората със средно образование не е съпътстван от по-висок темп на ръст на БВП на човек5. Висшето образование има положителен регресионен коефициент във всички случаи (модели 3 и 4). Трябва да се отбележи, че еластичността на БВП се понижава с 0.2 единици, а статистическата значимост нараства в модела, включващ и променливата KSTOCK. Последният модел (модел 5) съпоставя ролята на хората, които са с най-ниско или без образование. Коефициентът е таблица 1 (вж. последната колона) е много близък до нула и с голяма стандартна грешка на оценката. Цифрите позволяват да се заключи, че най-голям принос за растежа са имали ПЧИ, екпортът и инвестициите във физически капитал. Най-висока е еластичността на физическия капитал, следвана от експорта и чуждестранните инвестиции. Когато се разглежда висшето образование, обаче, неговият ефект е най-голям. Този резутат не е неочакван; той потвърждава найголемият проблем на българската образователна система и в резултат стопанство – липсата на квалифицирана работна сила на средно и ниско равнище. Част от тези нужди се задоволяват от хора с висше образование, което предполага наличие на „скрита безработица” и обяснява положителния ефект на последното. Все пак, в отделни сфери и за някои видове професии това не е възможно. Делът на хората с висше образование в работната сила е около ¼, докато на тези със средно образование – 55%, което означава, че пропуските в средното образование се транслират в проблеми на българския растеж. 4 Първата група съответства на образователни степени ISCED 3-4, а втората – на ISCED 5-6 според общоприетата класификация на ЮНЕСКО. Вж. unesco.org. 5 БВП на човек от активното население може да се приеме и като приближение на производителността на труда в страната. 61 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Заключение Подбудено от интереса към проблемите на растежа в съвременните икономики и ролята на човешкия капитал, това изследване се опитва да открои влиянието на образователния статут на работната сила върху темповете на растеж на реалния БВП в България. Налага се заключението, че не съществува еднозначна положителна зависимост между равнището на образованост на трудовите ресурси в страната и темповете на икономически растеж в десетилетието преди световната криза, по време на и в годините след нея. Като основни фактори на растежа изпъкват експорта, вътрешните бизнес инвестиции и чуждестранните инвестиции в дялов капитал. Сегашното състояние на българската икономика, изключително бавното и трудно възстановяване е обяснимо в светлината на получените резултати. Значителният спад в инвестиционната активност в резултат на световната рецесия обуславя ниските темпове на растеж поради липсата на компенсиращ фактор като човешкия капитал. Литература: 1. Griliches, Z. Education, human capital and growth: a personal perspective. Journal of Labor Economics, vol. 15, 1997. 2. Карджова, Зл. Кадрова политика в туризма. Издателство „Божич” – Бургас, 2012. 3. Vandenbussche, J., P. Aghion, C. Meghir. Growth, distance to frontier and composition of human capital. Journal of Economic Growth, vol. 11, 2006. 4. Krueger, D., K. Kumar. Skill-specific rather than general education: a reason for USEurope growth differences?. Journal of Economic Growth, vol. 9, 2004. 5. Rogers, M. Directly unproductive schooling: how country characteristics affect the impact of schooling on growth. European Economic Review, vol. 52, 2008. 6. Tsai, Chun-Li, Ming-Cheng Hung, K. Harriott. Human capital composition and economic growth. Soc Indic Res, vol. 99, 2011. 7. Hall, R., Ch. Jones, Why Do Some Countries Produce So Much More Output Per Worker Than Others?, in The Quarterly Journal of Economics, vol. 114, 1999, с. 83-116. 8. Balassa, B., „Export and Economic Growth: Further Evidence”, Journal of Development Economics, 1987, 5:181-189. 9. Dickey, D., and Fuller, W. (1979), „Distribution of the Estimators for Autoregressive Time Series with a Unit Root”, Journal of American Statistical Association 74:427-431. 10. Kwiatowski, D., Phillips, P., Schmidt, P., and Shin, Y. (1992), „Testing the Null Hypothesis of Stationarity Against the Alternative of a Unit Root”, Journal of Econometrics 54:159-78. 11. Yamatoto, T. (1996), „A Simple Approach to the Statistical Inference in Linear Time Series Models Which May Have Some Unit Roots”, Hitotsubashi Journal of Economics 37:87-100. 12. Hayashi, N. (2005), „Structural Changes and Unit Roots in Japan’s macroeconomic time series: is real business cycle theory supported?”, Japan and the World Economy 17:239-259. 13. Johansen, S. (1988), „Statistical Analysis of Co-integrating Vectors”, Journal of Economic Dynamics and Control 12:231-254. 14. Engle. R., and Granger, C. (1987), „Co-integration and Error Correction: Representation, Estimation and Testing”, Econometrica 55:251-276. 62 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ЗЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА – ПРЕДПОСТАВКИ И ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ доц. д-р Пенка Горанова, гл. ас. Живка Тананеева Стопанска Академия „Д. А. Ценов” - Свищов GREEN ECONOMY - BACKGROUND AND FACTORS FOR DEVELOPMENT Ass.Prof. Penka Goranova, Chief Ass. Prof. Zhivka Tananeeva Tsenov Academy of Economics - Svishtov Abstract: Creation of a "green economy" is embedded in a number of strategic documents within the EU, the most famous of which is 2020. According to this strategy, "greening" of the economy is one way to achieve sustainable growth based on knowledge and innovation, and will be accompanied by improved competitiveness, creating new jobs. Green growth, however, has a high price and poor developing countries can not pay. Opportunities and constraints for the development of the green economy is one of the most discussed topics of the conference which took place recently, "Rio +20". The main objective of this report is to present the basic assumptions and factors for development of a "green economy" in the country. Keywords: green economy factors, assumptions, sustainable growth. Увод Създаването на „зелена” икономика е залегнало в редица стратегически документи в рамките на ЕС, най-известният от които е Европа 2020. Според тази стратегия „озеленяването” на икономиката е един от начините за постигането на устойчив растеж, базиран на знанието и иновациите, и ще бъде съпроводено от подобряване на конкурентно способността, създаване на нови работни места. Зеленият растеж обаче има висока цена, която бедните и развиващите се страни не могат да платят. Възмож-ностите и ограниченията за развитие на зелената икономика са една от най-дискутираните теми и на състоялата се неотдавна конференция „Рио+20”. Приоритет на европейската политика през следващите години е преминаване към „зелена” икономика, щадяща околната среда. Промените в климата и изчерпването на ресурсите на планетата поставят на преден план необходимостта от устойчиво развитие, гарантиращо просперитета на обществото чрез опазване на планетата. Създаването на „зелени” работни места е също така начин Европа да се пребори с последиците от икономическата криза и безработицата. Процесът на преминаване към екологосъобразна икономика в България едва започва. Пример за това са преструктурирането на енергетиката за целите на нисковъглеродната икономика, развитие на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, различни форми на природосъобразен туризъм, екологични форми на транспорт. 63 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 1. Същност, цели и мерки за развитие на зелената икономика в България Според Програмата за околна среда на ООН (ПРООН), зелена икономика това е „икономика, която води до подобрено човешко благосъстояние и социално равенство при значително намаляване на рисковете за околната среда и на екологичните дефицити”[8]. Зелената икономика се разглежда още като нисковъглеродна, при която ефективно се използват ресурсите и се създават условия за социално включване. В нея растежът на доходите и заетостта се задвижва от публични и частни инвестиции, които намаляват въглеродните емисии и замърсяванията, подобряват енергийната и ресурсната ефективност и предпазват от намаляване на биологичното разнообразие. Международните организации дават следните определения: ¾ ОИСР дефинира зеления растеж като „стимулиране на икономически растеж и развитие, при което природните активи продължават да предоставят ресурси и услуги за околната среда, на които нашето благосъстояние разчита”[9] ¾ Световната банка смята, че зеленият растеж е икономически растеж, който е устойчив по отношение на околната среда. Развитието на зелената икономика съответства на устойчивото развитие като крайна цел и е средство за сближаването на неговия икономически стълб и стълба на околната среда, без да се пренебрегват социалните аспекти [10]. ¾ В документи на ЕС се посочва необходимостта да се обмисли използването и на понятието „синя икономика”, което разширява принципите на зелена икономика, като включва опазването и устойчивото използване на морските ресурси [3]. За ЕС преходът към нея има мощен потенциал за насърчаването на дългосрочен устойчив растеж, за създаването на работни места и следователно за премахването на бедността. Пътят към зелена икономика обаче може да бъде специфичен за всяка страна. Пет са областите, свързани пряко с приобщаващата зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността: устойчива енергетика; води; устойчиво управление на земите и екосистемите; океани и ефективно използване на ресурсите, и по-конкретно на отпадъците. Частният сектор има ключовата роля в осигуряването на зелен растеж посредством търговия, инвестиции, научни изследвания и развитие, иновации и ефективно използване на ресурсите. Той трябва да бъде насърчен да търси възможности, свързани с екологичната икономика, включително чрез корпоративна социална отговорност, анализ на жизнения цикъл и веригата на доставките, както и чрез нови, устойчиви бизнес модели. В стратегия „Европа 2020” са заложени три подсилващи се взаимно приоритета: – интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; – устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; – приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване. Общностните цели, известни като 20/20/20, за България са[2]: Намаляване на емисиите на вредни парникови газове от централите и топлофикациите по пазарен принцип чрез участие в европейската схема за търговия с емисии. 16% дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия, като страната ни получи най-ниското допълнително увеличение (6,6%) спрямо останалите държави членки. Тази цел трябва да бъде постигната чрез увеличаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници, на крайното потребление на енергия от 64 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 възобновяеми източници за отопление и охлаждане и на потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта. От секторните цели задължителна е единствено целта от 10% дял на енергия от възобновяеми източници в транспортното потребление до 2020 година. 50% намаление на енергийната интензивност на БВП до 2020 г. Изпълнението на мерките и политиките за повишаването на енергийната ефективност, заложени в Националната енергийна стратегия до 2020 г., има за цел да доведе до подобряване на енергийната ефективност приблизително с 25% или спестяване на повече от 5 млн. т непървична енергия в сравнение с базовия сценарий за развитие към 2020 г.[4] Възможни мерки за развитието на зелената икономика: Събиране на надеждна статистическа информация за предлагането и търсенето на зелени продукти и услуги в страната. Анализ на структурата на производство и потреблението на биологични продукти на българския пазар, който може да разкрие какви биологични храни се търсят, в каква степен се удовлетворяват от местно производство и внос. Съчетаване на финансовите мерки за подкрепа на биологичното земеделие с мерки за подпомагане на маркетинговите проучвания и достъпа до пазара. Широка разгласа на предимствата на биопродуктите на българския пазар. Финансови стимули за стартирането и разширяването на зелен бизнес. Популяризиране на добри практики за конкурентните предимства, които зеленият бизнес създава за фирмите. Подобряване на нормативната база за създаването на повече стимули за „позеленяване” на бизнеса. Провеждане на дискусия за необходимостта от разработването на зелена стратегия за развитието на България. 2. Проблеми и направления при разкриване на зелени работни места Проблемите около „зелените” работни места започват още от това, че липсва дефиниция на понятието както в България, така и в цяла Европа. Според програмата на ООН за околната среда (UNEP) „зелените” работни места представляват „работа в селското стопанство, производството, научноизследователската и развойна дейност, администрацията и услугите, която допринася значително за запазването или възстановяването на качеството на околната среда”. Първият проблем засяга субсидирането, тъй като се поставят трудности пред определянето на това кой точно да бъде подпомаган и защо, съответно защо други дейности и сектори да не бъдат подпомагани и т.н. Опасността създаването на „зелени” работни места да бъде използвана като политически инструмент за собствена изгода от редица групи на обществото е реална, а това прави и изразходването на средствата на данъкоплатците в тази насока неоправдано. Вторият проблем е, че на „зелените” работни места се гледа като на универсален инструмент за справяне със замърсяването на околната среда и изменението на климата, същевременно за подобряване на конкурентноспособността и създаване на заетост. Експертите обаче не са единодушни относно дългосрочното влияние на мер-ките за насърчаване на „зелените” работни места върху заетостта като цяло. Според изслед-ване на университета в Бъркли в Калифорния[12] високото използване на възобновяеми енергоизточници не само ще доведе до по-добра енергийна задоволеност, но също така 65 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 за единица изразходвана енергия ще бъдат създадени повече работни места, отколкото при сегашната икономика, базирана на изкопаемите горива. Третият проблем са скритите разходи при държавната подкрепа на „зелените” инвестиции, които често остават игорирани. Изследване на базирания в Лондон International Policy Network[13] показва, че похабяването на ресурси и намаляване на икономическия растеж са по-вероятните последствия от подобни мерки, докато опазването на околната среда е спорно. Така например „зелените” инвестиции съз-дават най-често редица позиции в бюрокрацията, като по този начин отвличат ресурси от по-продуктивни сектори на икономиката. България е на последно място в Европа както по енергийна ефективност, така и по иновации, е факт, който изисква сериозна равносметка и целенасочени действия. Въпросът е доколко предприетите мерки са наистина ефикасни. Прегледът на международния опит показва, че е реална възможността с пряката си намеса правителството да изкривява пазара, създавайки благоприятна среда за избрани производства, и неблагоприятна такава за останалите производства, без да допринася за решаването на екологичните и икономически предизвикателства. Основните финансови стимули за създаване на нови „зелени” работни места могат да бъдат представени в следните направления: Първо направление: Развитие на сектора на възобновяема енергия През последните години бурното развитие на сектора на възобновяема енергия придобива все по-голямо значение за икономиките на страните по света. Използването на ВЕИ се разглежда като един от основните фактори за преминаването към нисковъглеродни икономики, за развитието на нови високотехнологични производства и осигуряването на зелен растеж и зелени работни места. Състоянието и развитието на този сектор е един от важните показатели за екологизирането на една икономика, за постепенното й превръщане в зелена икономика. През юни 2012 г. „Евростат” публикува данните за дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страните – членки на ЕС. Според обобщените данни през 2010 г. средно в ЕС този дял е 12,4% от общото потребление, а за България е 13,8%. Това показва, че страната ни няма да има проблем да постигне до 2020 г. целта от 16% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия. Счита се, че поради строгите изисквания за устойчивост на биогоривата най-трудна за постигане е целта за 10% възобновяема енергия в транспортния сектор. Потреблението на биогорива продължава да бъде незначително, като се запазва равнището от предходните години. Данните от публикувания през юни 2012 г. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България – 2010 г., показват, че делът на биогоривата в общото потребление на горива в транспортния сектор през 2010 г. е 0,97% и не е постигната заложената национална индикативна цел за 5,75% дял в общото потребление на енергия в сектора през 2010 г.[14] Очаква се също така повече от половината от планираното нарастване на мощностите за периода 2010 - 2020 г. да дойде от вятърната енергия. Докладът показва още, че слънчевият потенциал на страната ни също е значителен. Планира се до 2020 г. да бъдат изградени нови 300 мегавата слънчеви мощности, фотоволтаични паркове, покривни и фасадни инсталации. Планираният ръст на мощностите за производство на енергия от биомаса е ограничен на около 150 мегавата нови мощности до 2020 г.[7] 66 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Второто направление: Биологично земеделие в България Биологичното земеделие е един от подсекторите на зелената икономика. Богатството на България с плодородна земя и благоприятни климатични условия, както и нарастващото търсене в света на биологични храни са важни предпоставки за неговото развитие. През последните години пазарът на биологични продукти в България се характеризира с нарастващо предлагане. То се дължи както на растящото национално производство, така и на вноса на биологични хранителни продукти. По данни на Министерството на земеделието и храните към края на 2011 г. общият брой на регистрираните в МЗХ биологични производители, преработватели и търговци е нараснал с 30% и е достигнал 1054 в сравнение с 2010 г. Продължават да се увеличават площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 26 622 ха през 2011 г.[15] Изследване на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” за биологичното земеделие, публикувано през 2010 г., посочва, че разходите за хранителни биологични продукти в България са около 1 млн. евро [5]. По оценки на експерти и сертифициращи организации в България над 90% от произведената по биологичен начин растителна и животинска продукция се изнася. Местният пазар се развива динамично след 2007 г. Неговият обем се определя на около 6 до 8 млн. евро. Понастоящем в страната има над 2000 магазина за биологични хранителни продукти. Найголям дял в продажбите имат бебешките храни и млечните продукти – прясно, кисело мляко и сирене. Според експертите около 90% от продаваните биологични продукти са внесени от Европейския съюз. Няма внос от трети страни [8]. В този смисъл мерките за насърчаването на биологичното земеделие в страната трябва да бъдат ориентирани както към финансова подкрепа за производството, така и в подкрепа на достъпа до такива продукти и насочване вниманието на потребителите към здравословния начин на живот и потреблението на биопродукти. Необходим е също така анализ на възможната подкрепа за износа на български биопродукти на пазара на ЕС и на световния пазар. Европейският съюз има догово-рености за взаимно признаване на биологични храни със САЩ, Канада, Швейцария и Япония. Трето направление: Производство и потребление на зелени продукти и услуги, създавани от българските малки и средни предприятия Добра представа за ресурсната ефективност и зеленото предлагане на стоки и услуги в България в сравнителен план с останалите страни-членки на ЕС, дава проуването на „Флаш Евробарометър” от началото на 2012 г., осъществено по поръчка на Генерална дирекция „Предприятия и промишленост” на Европейската комисия. В него са взели участие 401 български малки и средни предприятия (МСП) от преработващата промишленост, търговията на дребно и услугите[11]. Резултатите за предлагането на зелени продукти от българските МСП са много близки до средните за 27-те страни-членки на ЕС. Преобладаващата част от българските МСП не произвеждат и не планират да предлагат зелени продукти. Относителният дял на фирмите, които предлагат такива продукти и услуги, е 21%. Зелените продукти на тези фирми са биопродукти, продукти с екоетикет, със значителна съставна част от рециклирано съдържание, с екологичен дизайн и др. При 43% от малкия и средния бизнес в България годишният оборот от зелени продукти или услуги е между 1 и 5%. Само за 17% от фирмите той надхвърля 75%. Повече от половината фирми са на пазара на зелени продукти и услуги повече от 3 години и 35% – между 1 и 3 го67 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 дини. Зеле ните продукти и услуги се произвеждат и предлагат от българските МСП в различни сектори и дейности: хранителни продукти и напитки – 27%, строителство – 24%, текстил, облекла и кожени изделия – 3%, мебели, продукти от дърво и хартия – 2%, електронни и механични машини и оборудване – 15%, други – 29%[1]. В ЕС найчесто продаваните зелени продукти и услуги са в секторите на хранителните продукти и услуги, електронните и механичните машини и оборудване. Изследването на ЕС потвърждава необходимостта от маркетингова подкрепа на фирмите за развитие на производството на зелени продукти и предлагането на услуги. От помощ за определянето на потенциални пазари или потребители на зелени продукти и услуги се нуждаят 27% от българските производители и от консултантски услуги за маркетинг и разпространение – 19%. При фирми, които в бъдеще ще развиват такъв бизнес, тези показатели са съответно 17% и 11%. Всяка шеста от фирмите, които предлагат зелени продукти, е посочила необходимостта от технически и консултантски услуги за производство, развитие на услуги или производствени процеси, свързани със зелените продукти. Разширяването на производството и предлагането на зелени стоки и услуги увеличава броя на зелените работни места. Средният брой на зелените работни места в българските МСП е 2,5 при среден показател за 27-те страни – членки на ЕС - 1,7. Очаква се през следващите две години относителният дял на фирмите, в които има поне едно зелено работно място, слабо да нарасне. Четвърто направление: Ефективното използване на ресурсите Над половината от малките и средните фирми в България се определят като фирми, които спазват законите за опазване на околната среда, но не биха искали да прилагат допълнителни изисквания. Спестяването на енергия и материали е основната дейност, прилагана от българските МСП за икономия на ресурси, следвана от намаляването на отпадъците и пестенето на вода. Над една пета от МСП се стремят да извлекат икономическа полза от отпадъците, като ги продават на други фирми. Спестяването на енергия, материали и намаляването на отпадъците са сред най-важните действия, които МСП ще предприемат и през следващите две години за подобреното използването на ресурсите. Почти два пъти по-голям е относителният дял на МСП, които възнамеряват да използват възобновяема енергия, в сравнение с тези, които сега я ползват, за да пестят ресурси. Като пример за ефективно използване на ресурсите и корпоративната социална отговорност могат да бъдат посочени и някой добри практики на български фирми в областта на зелената икономика: ¾ „Кока-Кола България” определя 7 ключови приоритета на своя зелен бизнес: управление на водните ресурси; климат и енергия; опаковки и рециклиране; здравето на потребителите; развитие на местните общности; развитие на служителите; работа с доставчици. Във всеки един от тези приоритети компанията си поставя цели и отчита резултатите си в рамките на годишния доклад за корпоративна социална отговорност заедно с останалите 27 страни от групата „Кока-Кола Хеленик”. ¾ „Глобул” разработва проекта GlobulGreen през 2008 г. като важен елемент на екологичната устойчивост на големия бизнес. Идеята за него идва след осъзнаването, че макар фирмата да няма силно замърсяващо производство, тя също въздейства върху околната среда чрез употребата на ресурси, изхвърлянето на отпадъци и приноса към климатичните промени. Основните приоритети на фирмата са намаляването на въглеродните емисии, както и на потреблението на дизелово гориво и смазочни масла в мрежата от базови станции. „Глобул” рециклира отпадъчна копирна хартия, мобилни телефони, батерии и аксесоари. Спестени са около 60 т хартия вследствие на 68 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 електронното презареждане на предплатените карти и на отказа на свои клиенти от хартиена фактура. Освен това се организират инициативи и събития, насочени към повишаване на екологичната отговорност на българското общество. ¾ През 2008 г. УниКредит Булбанк стартира своята национална зелена програма в рамките на разработения план за корпоративна социална отговорност. Кампанията е и част от ангажиментите, които фирмата реализира като член на инициативата на ООН Глобален договор за социална отговорност и опазване на околната среда. Проектите, са разнообразни – от засаждане на дръвчета и възстановяване на екопътеки, през участие в „Часът на Земята”, до провеждане на кампания за отказ от хартиени извлечения и отпечатване на рекламни материали на рециклирана хартия. ¾ Компанията „Овергаз” осъществява проектите „Да запазим България зелена и чиста за нас и нашите деца, „Опознай природата и я опазвай” и „Е-дом”. Първият проект е насочен към възстановяване и опазване на българската гора. Той стартира през 2000 г. и до момента по него са проведени 14 залесителни акции, в рамките на които са засадени над 130 хил. дръвчета на площ от 383 дка. В акциите по проекта са участвали и над 600 деца от училища в цялата страна. "Опознай природата и я опазвай” е инициатива, целяща обогатяване на познанията на младото поколение в областта на околната среда, развиване на творческите и познавателните им способности и уменията им за представяне на природната красота чрез фотографията. „Е-дом” е корпоративна компютърна игра на екологична тематика. Тя популяризира природосъобразната и икономична употреба на енергоизточниците и е поместена на сайта на „Овергаз". ¾ Козметичната фирма „Арома” провежда инициативата „Гората на Арома”, по която отделя 5% от продажбите от серията си Green Line във фонд Green Bulgaria. Със средствата е осиновена 52 дка гора в Габровския Балкан за срок от 25 години. Заключение Необходимостта от развитието на зелена икономика все повече се осъзнава както от институциите, така и от голяма част от фирмите в България. Пазарът на зелени продукти и услуги нараства с различен темп в отделни сектори и области на зелената икономика в зависимост от търсенето им на вътрешния и на международните пазари. Осведомеността на българските потребители за зелените продукти и услуги, предлагани на българския пазар, също се увеличава. Тяхната ограничена покупателна способност е основна пречка за развитието на зелената икономика. В този смисъл стимулирането на общото икономическо развитие на страната и повишаването на доходите на населението е главна предпоставка за развитието на зелената икономика . Литература: 1. 2. 3. Горанова, П., Ст. Стефанов, Ж. Тананеева. Маркетингово проучване на пазара на органични продукти в България. Алманах научни изследвания, том 14, АИ – Ценов, Свищов, 2011, с. 201 Балтов, М., К. Костадинов и др., „Предприемачество и бизнес планиране за технологично ориентирани фирми”, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов, София, 2007 г. Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика 69 БСУ 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. Научна конференция с международно участие - 2013 Копева, Д., М. Балтов и Л. Борисова, Фирмена адаптация и бизнес партньорства в контекста на трансграничното сътрудничество на примера на БългарияГърция-Македония, „Фирмите и пазарите в България в условията на евроинтеграция – продължаващата адаптация”, ИУ, Варна, 2008 г. Съвет на Европейския съюз, Брюксел, 12 март 2012 г. (16.03.) Информационна бележка „Относно „Рио+20”: път към устойчиво бъдеще – Заключения на Съвета” Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г., МОСВ, май 2012 г. An analysis of the EU organic sector, 2010, European CommissionDirectorateGeneral for Agriculture and Rural Development, р. 41 Apostolov, Stoilko, Bioselena, Bulgaria: Country Report, http://www.organiceurope.net/1684.html Clean Energy Finance Solutions: Central and Eastern Europe, April 2012 Towards a Green Economy. Pathways to Sustainable Development and Poverty Eradication, A Synthesisi for Policy Makers, UNEP, 2011, www.unep.org/greeneconomy Towards Green Growth, OECD, 2011 Inclusive Green Growth. The Pathway to Sustainable Development. Overview. The World Bank, 2012 SMEs, Resource Efficiency and Green Markets, Flash Eurobarometer 342, http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/flash_arch_344_330_en.htm http://rael.berkeley.edu/sites/default/files/old-site-files/2004/Kammen-RenewableJobs-2004.pdf http://www.policynetwork.net/sites/default/files/7_Myths_About_Green_Jobs.pdf http://www3.moew.government.bg/?show=news&nid=1559 Развитие на биологичното производство в България, http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Home.aspx 70 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 КУЛТУРА НА ПРОИЗВОДСТВО И КУЛУТУРА НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗНАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА ФИРМЕНА СРЕДА доц. д-р Аделина Миланова Институт за икономически изследвания – БАН CULTURE OF DEMAND AND CULTURE OF PRODUCING KNOWLEDGE IN BULGARIAN COMPANY ENVIRONMENT Assoc. Professor Dr. Adelina Milanova Economic Research Institute – BAS Abstract: The report will be based on a modern concept, namely that the company is perceived as a cultural institution. It is necessary to develop a strategy of knowledge that is tied to the business - strategy and to the overall vision of the company. The aim is to link human and social capital with corporate objectives, management, values and infrastructure unit. The result leads to effective knowledge management. Key words: culture of the firm, business maturity, strategy of knowledge, knowledge management. Фирмата се възприема като културна институция с оглед на интензитета, продължителността и сложността на човешките взаимоотношения. Самата организационна култура може да бъде както катализатор, така и бариера за процеса на управление на знанието. Този процес стартира с неговото производство и продължава в използването му, което, в съответствие с управленските технологии, може да бъде рационално или ирационално. Ако мениджърите са добри диагностици, те не би трябвало да игнорират този въпрос. Тяхна фундаментална задача е да диагностицират статуса на организационната култура към съответния момент и да предположат и операционализират промените, отнасящи се до конкретния й тип и до изменения в обкръжението с цел оптимизиране на управлението на знанието. От една страна, в съответствие с концепцията на Алави и Лайднър /Alavi and Leidner, 2001/ цялостният процес на управление на знанието е свързан със: създаване на знанието, съхраняване на знанието, трансфериране на знанието, приложение на знанието. Динамиката на всеки един от тези компоненти се реализира и оценява на базата на поддържането и прилагането на съвременни информационни технологии. От друга страна, организационната култура, независимо от многобройните дефиниции, се свързва с процесите и последиците на външната адаптация и вътрешната интеграция на конкретни детерминанти, като възприятия, нагласи, ценности и др. чрез прилагането на конкурентния ценностен подход /Competing Value Approach/, разработен от Куин и Роуброу още през 1981г. /Quinn and Rohbraugh, 1981/ и съществено доразвит по-късно от Ръпъл /Ruppel, 2001/, с добавянето на още едно измерение, а именно етичната култура или културата на доверието. 71 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 В този контекст, се разработва схема на изследователските хипотези, синтезирана в разработката на двама учени от Университета в Тайван [13]. Те се основават на класификацията на Ръпъл, в съавторство с Харингтън /Ruppel and Harrington/ за организационната култура и анализират типовете култура паралелно с технологиите за управление на знанието. Достига се до хипотетични зависимости, които са тествани чрез данни от допитвания до 97 респондента. Свързани са с изследване на връзките между технологиите за управление на знанието /ТУЗ/ и респективно: рационалната култура, груповата култура с акцент върху човешкия фактор, културата на развитието, свързана гарантирането на растеж и конкурентно предимство, йерархичната култура, етичната култура – културата на доверието. Реално погледнато, управлението на знанието е категория, която в по-широк смисъл, може да се идентифицира с категорията „стратегия на знанието” /Zack,1999/ [13, 15}. Тази стратегия се фокусира върху интелектуалните ресурси, способностите и нагласите в бизнес единицата, отчита несъответствията, които биха могли да бъдат управлявани, за да се оптимизират резултатите и ефективността на организацията. Управлението на знанието в бизнес структурите, е директно свързано и обусловено от организационната култура, във вида, в който е утвърдена, а не съобразно претенциите относно нейните характеристики. Този факт може да се възприема двустранно – той може да обясни защо мениджърите нямат необходимите добри модели за управление на знанието, което в цялост предполага изброените по-горе процеси и дейности, но същевременно с това би могъл да обясни и защо подобни модели, доколкото могат да бъдат открити и адаптирани, са по принцип трудно приложими. В големите компании успешното управление на знанието зависи от наличието на единен подход към него [5]. Разработва се стратегия на знанието, която е обвързана с бизнес – стратегията и с цялостната визия на компанията. Целта е да се обвържат човешкия и социалния капитал /т.е. хората и практикуващите общности/ с корпоративните цели, управлението, ценностната система и инфраструк-ту-рата на единицата. Необходимо е разработването на модел, който свързва оперативното управление на процесите по производството и по използването на знанието /включващ преценка на потенциалното и реалното търсене и предлагане на търсенето и предлагането на знание/, на хората, на комуникационните мрежи и технологии, на конкретната фирмена култура със стратегията на знанието. Този алгоритъм предполага прецизност във формулировката на стратегията, по отношение на модусите на нейното реализиране и разбира се, по отношение на съгласуването й със стратегическото управление на компанията. Балансираните системи от показатели /Balanced Scorecard/ представляват балансираната система от показатели за ефективност, лансирана още през 1992 г. от професорите от Харвард Дейвид Нортън и Робърт Каплан [6]. По повод на този подход Д. Нортън пише, че въоръжаването с балансираните карти за ефективност може да спомогне за осъществяване на връзката между дългосрочната стратегия и решенията в краткосрочен план. Колкото повече служители са запознати със стратегията на фирмата и колкото по-въвлечени са в нея, толкова по-високи са шансовете тези служители да положат максимума от усилия (като обем и фокус), които в крайна сметка да доведат до повишаване на ефективността и финансовите резултати [7]. Става ясно, че балансираната система от показатели е концепция за стратегическо управление, която осигурява превръщането на организационната стратегия в реални действия. В този случай характерно за методологията е: Представяне на организационните цели от няколко гледни точни (т.нар.перспективи) – клиенти, финанси, бизнес процеси и развитие; Търсене на 72 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 баланс сред приоритетите (изброените перспективи); Системата на Balanced Scorecard може да се използва за мониторинг на бизнес процесите в реално време, както и за осигуряване на така важната връзка между стратегията и нейното внедряване и изпълнение. В последните години на ХХ век концепцията на тази система се утвърждава като най-масово разпространената основа за измерване на дейността във водещите компании в света. Постепенно модифицирани варианти на Balanced Scorecard започват да се използват в сфери извън бизнеса – социални дейности, образование, местно и държавно управление, дейности на неправителствени организации и др. Според авторите на системата, визията като фокус на бъдещото състояние, заема най-високото поле в картата. Визията води до изграждането на стратегия или няколко стратегии, разписани чрез отделни перспективи. В най-общ план тези перспективи са: финанси, клиенти, вътрешни бизнес процеси и научаване и развитие. Непосредствено под тези перспективи се залагат стратегическите цели, които са в строга каузалност с общата визия. На следващи нива са съответно критичните фактории за успех и ключовите показатели за резултатите. Показателите и съобразените с тях стойности, които е желателно да бъдат достигнати, предоставят на управляващите възможности за контрол на дейностите. На най-ниското ниво в структурата на балансираната система от показатели се намира планът за действие, който е съвкупност от стратегически инициативи и конкретизира действията и стъпките, чрез които трябва да се постигнат стратегическите цели. Оценката, която се прави на балансираната система от редица автори, е категорично положително [5]. Най-общо се предполага, че при този подход знанието се оценява заедно с другите стратегически насоки и по този начин да се акцентира върху неговата роля на съществен икономически ресурс. Балансираната система от показатели е по принцип свързана с дългосрочното развитие на компанията, така че, дори и в определен момент все още да не съществува ясна представа за необходимостта от търсене и използване на знанието или необходимата култура за това, чрез подхода на балансираната карта знанието се постулира като ценен стратегически ресурс за дългосрочното развитие и се разработват модуси за налагането му в това негово качество. Балансираната система от показатели се свързва с мотивацията на служителите, в смисъл на осъзнатост на целите и дългосрочните перспективи, така че мотивационният фактор се свързва директно с управлението на знанието. Наблюденията предимно върху големи фирми показват, че в повечето случаи мениджърите се насочват върху частична или пълна промяна на фирмената култура, което не е лек процес, дори и при развити икономики, и при фирми, свързани с утвърдени марки. Управляващите обаче са единодушни, че за да се съобрази и дори подчини една компания на нейния най-важен ресурс – знанието, се налага въвеждането на нови организационни практики, които да придадат на фирмената култура по-голяма гъвкавост и адаптивност. Идентифицирани са, чрез използването на Knowledge Strategy Process, най-важните области на знание, които имат влияние върху бизнеса и оттук се продуцира здрава връзка между управлението на знанието и бизнес резултатите. В този случай основен фокус са иновациите, свързани естествено с финансите, партньорите и процесите, които се изследват и групират чрез идентифициране на: конкретните умения, разпространяване на знанието, кодирането на знанието и увеличаване на иновациите. Съществен момент е да се диагностицират причините и да определят мерки за преодоляване на „конфликта” между високия 73 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 потенциал за знание и ниската степен на споделяне на знанието като постепенно се игнорират несъответствията между бизнес стратегията и управлението на знанието. На пръв поглед, конкретиката на този род подходи се асоциира главно с големите компании, такива като цитираната по-горе, която действително успява да се изстреля за кратки срокове сред попадащите в топ класацията на компании, управлява-щи оптимално знанието, след възприемането му като фундаментален ресурс. Вероятно за подобна констатация са налице съответните основания, действително повечето примери се отнасят до по-големи, интернационални корпорации, но при елиминиране на определени специфики за мащаба, много от прилаганите техники биха се оказали релевантни на всяка фирма, която потенциално може да наложи визията за знанието като основен икономически ресурс. За да стане възможна приложимостта на този подход, от гледна точка на неговата ефикасност, е необходимо да се осъществят анализ и преценка на различни стъпки от оперативния план за въвеждане и експлоатиране на подхода. Независимо от големината и характера на дадена фирма, като база трябва да се възприеме анализът на икономическите, социалните, технологичните, институционалните, културните фактори, които ще дадат, от една страна, представа за баланса между наличното и потенциално приложимото знание. От друга страна, винаги трябва да се прави начална диагноза на ключовото, напредналото и иновативното знание /Zack, 1999/ [15}, както при съответната фирма, така и при конкурентите. В повечето случаи изследователите, които се занимават с проблемите, свързани с управлението на знанието, се основават на дефинираните типове знание по Zack,, а именно: - Ключовото знание – основно знание, определящо жизнеспособността на стопанската структура в пазарна среда. - Напредналото знание – знанието, което диференцира фирмата от конкурентите й и гарантира в определена степен нейната конкурентоспособност. - Иновативно знание – знанието, чрез което фирмата има възможност да заеме лидерски позиции. Съществен момент от цялостната стратегия за управление на знанието е и процесът на споделяне на знание. Това е сложен процес, който произтича от нивото на организационната култура, от нагласите за иновативност, но са и пряко зависими от специфичната система от стимули. Същевременно с това се налага създаването на каталог на интелектуалните ресурси, който може да бъде използван в определени моменти, за оптимизиране на стратегията за управление на знанието и за генериране на иновационната култура. От изключителна важност е да се избере типа на стратегията – дали тя да е по-консервативна или по-агресивна, доколкото по този начин могат да се балансират ресурсите /вкл. интелектуални/ и енергията, вложена в производството на нови знания. Изследванията показват, че когато фирмите използват само вътрешното си знание, те самите поставят бариери при преминаването му извън тези фирми. При тези случаи и самите фирми по-трудно или по-тромаво се отварят към възприемането на ново знание извън тях. Когато напротив, фирмата е иноваторска, нейната философия не предполага поставянето на подобни бариери, те задвижват посмело и дори по-агресивно каталога на интелектуалните си ресурси и изграждат култура на използване на знанието, основаваща се на обвързаност, лоялни отношения и ангажираност от страна на своя персонал. Става ясно, че изборът на стратегия за знанието зависи в голяма степен от спецификата и мащабите на конкретната фирма, от отрасъла, в който тя осъществява дейността си, но преди всичко от нагласата и възприемането на определен тип орга74 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 низационна култура В този смисъл, може да се говори за стратегия за персоналните ресурси от знание, стратегия за създаване на знание, стратегия за трансфер на знание и др. Всички тези стратегии, в контекста на синергичния ефект, който се очаква от действието на подхода на балансираната карта, са обвързани каузално с дефинирането на основни стратегически цели. Осигурява се връзка на стратегията на знанието с цялостната визия за идентичността и развитието на фирмата. Стратегията за знанието и за неговото управление обвързва оперативните дейности и конкретните инициативи, свързани с тези дейности, осмисля се влиянието на знанието върху резултатите от дейността, изяснява се организационният потенциал и насоките, в които трябва да се развива. Таблично представяне на параметрите, свързани със знанието и степента на проявлението им. Силно Потребност от знание Организация на използване на знанието Управление на знанието Интелектуален каталог Ключово знание Напреднало знание Иновативно знание Вътрешно знание Външно знание Средно Слабо Х Х Х Х Х Х Х Х Х Източник: собствено изследване Стратегическото управление на знанието като част от стратегията за управление на фирмите е в пряка връзка с културните параметри. Наложително е осъществяването на актуални препоръки, които да създадат нов формат за генериране на иновативни нагласи. Разглеждането на знанието като икономически ресурс изисква ясна концепция за стратегическото управление на знанието, която се обуславя от мобилизацията на интелектуалните ресурси, от организацията на способностите и от доброто диагностициране на нагласите в бизнес единицата. В българските фирми се констатира слаба степен на развитие на култура на прилагане на нови знания, което се отразява принципно и върху търсенето и предлагането на знания у нас. 75 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Бизнес-зрелостта на българските фирми не кореспондира достатъчно с необходимите детерминанти за генериране на иновативни нагласи и добри организационни практики [4, 17]. Така както организационната култура у нас е силно зависима от националния стопански генотип, нагласите за търсенето и използването на знанието, все още трудно биха могли да претендират за пряко обвързване с конкретни организационни култури и практики. Литература: 1. Ангелов Г., Участие на България в международното научно-техническо сътрудничество. В: Иновациите. Политика и практика, С.2004. 2. Георгиев Ив., Иновационният процес във фирмата. В: Иновациите. Политика и практика, С.: 2004, сс.45- 80. 3. Изграждане на иновационна култура – съвременни измерения. www.arcfund.net/fileSrc.php... 27.2.2009 4. Миланова, А.. Генезис на фирмената култура в България. С., 2008г. 5. Моллов, Д. Знанието в контекста на стратегическото управление на международна компания. www.unwe.acad.bg/research/br11/8pdf pp: 289-331. 6. Нортън, Д. и Р. Каплан. Балансирана система от показатели за ефективност. Как да превърнем стратегията в действие. С., 2005 г. 7. Хофстеде, Х. Култури и организации. /Софтуер на ума/. С., 8. Хофстеде, Х.Я. и др. Изследване на културата. С., 2003г. 9. Христов, Т. www.novavizia.com/1753.html 10. Хънтингтън,, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред.. С., 2005г. 11. Чобанова Р., Икономика на знанието и иновации. В: Стратегия за ускорено икономическо развитие на Република България. Доклад за президента на Република България, С.: БАН Икономически институт 12. Чобанова, Р., А. Тасев, А. Миланова и П. Найденова. Знанието като икономически резултат. С., 2013г. 13. Cheng, E.Y, Y.L. Liu. Organizational culture and the Adoption of Knowledge-Based Information Systems. NCU, Taiwan, 2005. 14. Chobanova R., Innovation performance and challenges to the Bulgarian innovation policy В: Икономически изследвания 2007, кн.1, сс.: 77- 98 15. Dasgupta, P., P. A. David. Towards a new economics of science. - Research 1994/23. 16. Deal, T. and A.Kennedy. Corporate Cultures. New York, 1982. 17. Milanova, A. Organizational Culture and Mobilization of Knowledge. In: Demand for Knowledge in the Process of European Economic Integration. Ed. by R. Chobanova. S., 2008. pp.: 201 – 213. 18. Milanova, A. Concept Modeling of the Relation Firm Culture – Social Capital /the example of firms from the Bulgarian economic reality/. Economic studies, issue 2/2009. pp. 63-90 76 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКОТО НОРМАТИВНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, СВЪРЗАНО С ПОДХОДА ЛИДЕР гл. ас. д-р Ивелина Жечева, доц. д-р Зорница Стоянова Университет за национално и световно стопанство ANALYSIS AND EVALUATION OF EUROPEAN REGULATORY LEGISLATION RELATED TO THE LEADER APPROACH Ch. Prof. Ivelina Jecheva, Assoc. Prof. Dr. Zornitca Stoyanova Abstract: Programming of the measures for financing in the agricultural sector is subject to the policy priorities of the EU. The aim of the paper is on the base of analysis and evaluation of European regulations relating to the LEADER approach to make general conclusions for the implementation of EU regulatory legislation related to the LEADER approach in the strategic documents of Bulgaria. Key words: LEADER, strategy. Програмирането на мерките за финансиране в аграрния сектор се подчиняват на приоритетите в политиката на ЕС. Програмирането на развитието на селските райони следва приоритетите на Общността и националните приоритети и същевременно допълва другите политики на Общността – земеделската пазарна политика, политиката на сближаване и общата политика за рибарството. Изготвянето на действащата нормативна рамка за всеки програмен период изисква използването на единен подход от всички страни членки. В тази връзка са установени общи правила за програмиране и ревизиране на програмирането на развитието на селските райони. Важен момент се явява обезпечаването на подходящ баланс между осите на програмите за селските райони, съответстващи на основните цели на финансираната политика. Целта на доклада е на базата на анализа и оценката на европейската нормативна уредба, свързана с подхода ЛИДЕР да се направят обобщени изводи за прилагането на европейското нормативно законодателство, свързано с подхода ЛИДЕР в стратегическите документи на България. Общата селскостопанска политика се гради от система от мерки, част от които се отнасят до развитието на селските райони. За да се осигури постигане на целите на Общата селскостопанска политика е необходимо да се осигури финансирането им от подходящи източници. Създадени са два европейски земеделски фонда – Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), за финансиране на пазарните мерки и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за финансиране на програмите за развитие на селските райони. 77 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Европейската нормативна рамка, която обхваща финансирането в аграрния сектор са действащите регламенти за програмния период 2007-2013 г., а именно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1290/2005 НА СЪВЕТА относно финансирането на Общата селскостопанска политика и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1698/2005 НА СЪВЕТА. В първия регламент са определени специфичните изисквания и правила за финансирането на разходите по изпълнение на Общата селскостопанска политика, включително разходите за развитие на селските райони. В този регламент се посочва за първи път, че чрез двата фонда ЕФГЗ и ЕЗФРСР ще се финансира Общата селскостопанска политика. Регламентът е базов и има за цел да установи общата рамка за управление на средствата в аграрния сектор, а специфичните изисквания се въвеждат с приложимите регламенти за двата фонда 1. Източник за финансиране на Лидер е ЕЗФРСР. В базовият приложим регламент за този фонд (РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1698/2005 НА СЪВЕТА), ясно се откроява необходимостта от „промените в селските райони да бъдат придружени от предоставяне на помощ за разнообразяване на селскостопанските дейности към неселскостопански и за развитие на неселскостопанските отрасли, за насърчаване на трудовата заетост, подобряване на основните услуги, включително местен достъп до информационни и комуникационни технологии и инвестиции за по-голяма привлекателност на селските райони с цел обръщане на тенденциите за икономически и социален спад и обезлюдяване на районите, като се отпускат помощи за други мерки, отнасящи се до икономиката в селските райони в широк смисъл. Списъкът с мерки следва да се определи на база опита по инициативата ЛИДЕР и като се отчитат нуждите от ендогенно развитие на селските райони в различни сектори.”. Философията по отношение на ЛИДЕР, която е залегнала в европейската нормативната уредба е прилагането на стратегии за местно развитие с цел засилване на териториалното сближаване и обединените действия между мерките, предназначени за диверсифицирана селска икономика и за подобряване качеството на живот на населението. В този регламент се обосновава именно необходимостта мерките, отнасящи се до по-разширена селска икономика да се изпълняват чрез стратегии за местно развитие. В прилагащия РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1974/2006 НА КОМИСИЯТА, се определя механизма за подкрепа на инициативата Лидер. Обръща се внимание на отделните етапи на програмиране и достигане ниво на зрелост, което позволява на селските райони да прилагат подхода Лидер по-широко в основното развитие на програмирането на селските райони. Специално внимание е отделено на необходимостта да се въведе определение за местните групи за действия и да се регламентират мерки, които следва да се финансират, включително капацитет на партньорство, прилагане на местни стратегии, сътрудничество, свързване в мрежа и придобиване на умения. В този регламент се отдава необходимото значение на подхода Лидер за интегрираното стартиране на 1 РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1698/2005 НА СЪВЕТА от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР); РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1974/2006 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2006 година за опреде-лянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – ЕЗФРСР 78 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 мерките по останалите оси и се препоръчва отделяне на значителен дял от помощта от ЕЗФРСР за тази ос. Допълнителните средства, които се отпускат във връзка с прилагане на подхода „Лидер” могат да се осигурят от техническата помощ. В тази връзка в РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1698/2005 НА СЪВЕТА е ясно упоменато, че ЕЗФРСР подпомага чрез действия от техническа помощ, отнасящи се до прилагането на програмите. Като част от техническата помощ по член 5 от Регламент (EО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. за финансирането на Общата селскостопанска политика следва да се създаде мрежа за развитие на селските райони на общностно равнище. В РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1974/2006 НА КОМИСИЯТА е акцентирано на процедурите за избор на местни групи за действие. Разписаните общи правила подчертават необходимостта процедурите да бъдат прозрачни и поставени на конкурсна основа, за да ce осигури подпомагане на висококачествени стратегии за развитие на местно равнище. Ограниченията са в зависимост от местните условия, като ce определят минимални и максимални прагови равнища като общо правило за населението на районите, обхванати от местните групи за действие. Поставени са и финансови ограничения по отношение на текущи разходи на местните групи. С регламента е дадена възможност проектите за сътрудничество, изпълнявани от МИГ, да имат относително голяма свобода при определяне на специфичните условия на които трябва да отговарят. Единственото изискване, което се поставя е във връзка с транснационалните проекти по ЛИДЕР, като задължително между Комисията и държавите-членки следва да ce въведе координирана процедура за улесняване на избора на проекти за транснационално сътрудничество. По отношение на техническата помощ, се дава възможност в регламента да се предвидят разпоредби за допълнително финансиране по подхода ЛИДЕР, които съответно трябва да са одобрени в националната програма за развитие на селските райони, като се обхващат райони, които отговарят на условията на Целта за конвергенцията2 и други райони. Важно условие за финансирането на подхода ЛИДЕР е въвеждане на ясни и конкретни крайни срокове за създаване на националната селска мрежа. В РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1698/2005 НА СЪВЕТА, Раздел 4, чл.61 се дават основната дефиниця на подхода Лидер и се определят ключовите му елементи: a) стратегии за местно развитие на база региони, предназначени за добре идентифицирани подрегионални селски територии; б) местни обществено-частни партньорства (наричани за краткост МИГ); в) подход „отдолу нагоре" за вземане на решения от МИГ относно изработване и изпълнение на стратегии за местно развитие; г) многоотраслов глобален план и изпълнение на стратегията, базирана на взаимодействие между участниците и проектите от различните отрасли в местната икономика; д) прилагане на иновационни подходи; е) прилагане на проекти за сътрудничество; ж) мрежа от местни партньорства. В следващите членове на регламента от този раздел се посочват минималните изисквания на които трябва да отговарят МИГ, като се обръща внимание на партньор2 Цел конвергенция включва: - Региони на конвергенция: с БВП на глава от населението по-нисък от 75% от средния за ЕС с 25 страни-членки (през периода 2007-2013 г.) - Региони в преход (въз основа на показатели по отношение на ЕС-15): региони с БВП на глава от населението, надвишаващ 75% от средния БВП на ЕС във формат ЕС-25, но по-нисък от 75% средния БВП на ЕС във формат ЕС-15 (през периода 2007-2013 г. 79 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ският подход за местно развитие. Основното изискване е да предложат интегрирана стратегия за местно развитие. Същевременно МИГ следва да бъдат или група, създадена по инициативите Leader II3 или Leader+4, или съгласно подхода Leader, или да бъдат нова група, представляваща партньори от различните социално-икономически сектори на съответната територия. На нивото на вземане на решения икономическите и социални партньори, както и другите представители на гражданското общество, като земеделски производители, жени, заети в селскостопанска дейност, млади хора и техните сдружения, следва да представляват най-малко 50 % от местното партньорство. Същевременно те трябва да покажат умения за определяне и изпълнение на стратегията за развитие на района. Районът, обхванат от стратегията, следва да е еднороден и да предлага достатъчно ресурси – човешки, финансови и икономически, които да подпомагат стратегията за развитие. МИГ избират проектите, които да бъдат финансирани по стратегията. Регламентът дава и друга алтернатива – да бъдат избирани и проекти за сътрудничество. Транспонирането на европейското законодателство в националното в аграрния сектор за програмния период 2007-2013 г. е реализирано в Програмата за развитие на селските райони . Освен в този нормативен документ, то намира отражение съответно в наредбите издадени от МЗХ, като компетентен орган за прилагане на Общата селскостопанска политика. Програмата за развитие на селските райони е изготвена от Министерство на земеделието и храните, одобрена е с решение на Министерски съвет от 01.03.2007 г.5, след което е изпратена за одобрение на Европейската комисия. Забавянето на подготовката на ПРСР, както и процедурата по нейното одобрение от Европейската комисия води съответно до невъзможност реално ПРСР да стартира. Одобрението от страна на Европейската комисия е от 19.02.2008 г. Това закъснениe България не съумя да го компенсира дори и с правилото N+3. До 2013 г. Програмата за развитие на селските райони търпи девет изменения, но нито едно от тези изменения не засяга ос 4 Лидер. Измененията са по отношение предимно на мерки по ос 1, ос 2 и ос 3 и се налагат във връзка с недостиг на средства – т. е прелокиране на средства от мярка в мярка и от ос в ос, както и удължаване на срокове за въвеждане на изискванията по Нитратна директива и достигане на определени стандарти в земеделските стопанства. В България ЛИДЕР е четвърта ос в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и тя се прилага на териториален принцип във всички 231 селски общини на територията на страната. За реализация на целите на ос 4 са 3 Нотификация на Комисията до държавите-членки, определяща насоки за общи грантове или интегрирани оперативни програми, за които държавите-членки са поканени да представят молби за помощ в рамките на инициатива на Общността за развитие на селските райони (Leader II) (ОВ C 180, 1.7.1994 г., стр. 48). 4 Известие на Комисията до държавите-членки от 14 април 2000 г., определящо насоки за инициативата на Общността за развитие на селските райони (Leader+) (ОВ C 139, 18.5.2000 г., стр. 5). Известие, последно изменено от съобщение на Комисията, изменящо известието до държавите-членки от 14 април 2000 г., определящо насоки за инициативата на Общността за развитие на селските райони (Leader+) (ОВ C 294, 4.12.2003 г., стр. 11). 5 Решение на Министерски съвет - т. 30 от протокол № 8 от заседание на МС проведено на 01.03.2007 г. 80 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 планирани минимум 2,6% от бюджета на Програмата за развитие на селските райони, които общо за периода 2007-2013 са 76,99 млн. евро (европейски и национали средства). ЛИДЕР подпомага създаването и функционирането на местни инициативни групи, обхващащи територия с минимум 10 000 и максимум 100 000 жители и оказва финансова помощ за разработването и изпълнението на стратегии за местно развитие. Целите на ЛИДЕР в България са свързани с подкрепа възникването на местни инициативни групи в селски райони, подкрепа на придобиването на умения за създаването и функционирането на такива групи на местно ниво, спомагане на процеса за подготовка на стратегии за местно развитие и насърчаване включването на местното население в разработването и бъдещото прилагане на стратегиите за местно развитие. Ос 4 съдържа 3 мерки и две под-мерки. Мярка 4.1 „Прилагане на стратегиите за местно развитие" има за цел да предостави основа за средносрочно и дългосрочно устойчиво развитие в селските райони чрез прилагането на подхода „отдолу-нагоре” и да насърчава „учене чрез правене” в местните общности, повишавайки техния капацитет за планиране. Едновременно с това, тя цели да се разнообразят икономическите дейности, да се подобри конкурентоспособността на местните продукти, да се опазят природните ресурси и околната среда в селските райони и да се развият по-качествени услуги в съответствие с нуждите и очакванията на местното население, за да се създадат възможности за дългосрочна заетост и за да се повишат доходите в селските общности, както и да се стимулират интегрирани и устойчиви практики. Тази мярка се прилага през целия програмен период (2007-2013г.) и стартира през декември 2008г. Минималният размер на общия публичен принос от Програмата за развитие на селските райони в бюджета на една Стратегия за местно развитие е левовата равностойност на 1 млн. евро, а максималният размер – 2 млн. евро. Допълнително финансиране на стратегията за местно развитие е допустимо в размер на 25 % от първоначално одобрения бюджет на стратегията. До 20 % от общия публичен принос от Програмата за развитие на селските райони могат да бъдат предвидени за финансиране на управлението на дейността на МИГ и за придобиване на умения и постигане на обществена активност, при условие че са посочени в бюджета на стратегията за местно развитие. При това максималната стойност на един проект не може да надвишава левовата равностойност на 200 хил. евро. Финансова помощ се предоставя само на МИГ, одобрени по реда на съответната наредба. Това са юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които представляват публично-частни партньорства със задължително участие на общините от територията на действие на МИГ и имат седалище и адрес на управление на територията на селския район, в който осъществяват дейността си. МИГ имат колективен управителен орган със състав от 5 до 9 лица с постоянен адрес и/или работят на територията на действие на МИГ. Определени са и задължителни изисквания, на които трябва да отговарят МИГ, като: наличие на самостоятелен офис за срок от 5 години; осигурени служители за позициите изпълнителен директор, експерт/и по прилагане на дейностите по Стратегията за местно развитие, счетоводител и асистент и съответно офис оборудване за осъществяване на дейността. 81 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 В Програмата за развитие на селските райони бюджетът за този прием по мярка 4.1 „Прилагане на стратегиите за местно развитие” е левовата равностойност на 27 млн. евро. Мярка 421 „Вътрешно-териториално и транс-национално сътрудничество" стартира в края на 2009 г., като цели развитие на вътрешно-териториално сътрудничество, осъществяващо се между две или повече територии от селските райони на страната, обхванати от МИГ по подхода ЛИДЕР, транс-национално сътрудничество между селски райони, обхванати от МИГ в България и други страни-членки на ЕС, както и между селски райони, обхванати от МИГ (по подхода ЛИДЕР) в България и други подобни структури в трети страни (които не са членки на ЕС). Нейните цели са свързани с подпомагане на съвместни дейности и проекти (съвместни обучения, изграждане на капацитет, споделяне на опит, обмен на ноу-хау); иновациите в продукти и услуги в селските райони, комбинирайки разнообразните им възможности; създаването на европейска идентичност в допълнение към местната, регионалната и националната идентичност. Проектите за сътрудничество се прилагат в две фази: - Подготвителни дейности, които улесняват установяването на контакт между потенциални партньори и подпомагат изработването на общо действие (подготвителна техническа помощ). - Прилагане на общи действия: Партньорството за сътрудничество се насърчава да работи за развитието на нови (иновативни продукти) услуги в селските райони, свързани от общи характеристики, които присъстват във всички МИГ, участващи в сътрудничеството, и да не е насочено само към споделяне и обмен на опит. Общият проект се управлява от координираща МИГ, която отговаря за проекта за сътрудничество. Мярка 431 „Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия" има две под-мерки. Под-мярка 4.3.11. „Разходи за управление и придобиване на умения и оживяване на територията” (за одобрени МИГ), която цели да : - насърчи развитието на МИГ като силни и ефикасно действащи структури; - осигури ресурси – човешки, технически и финансови, необходими за цялостното обезпечаване на дейностите на МИГ и за прилагане на техните стратегии за местно развитие; - повиши информираността и уменията на местните жители относно подхода ЛИДЕР и да насърчи тяхното активно участие в процеса на прилагане на стратегиите за местно развитие. Бюджетът по мярка 431-1 „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие” е левовата равностойност на 6,75 млн. евро. Под-мярка 431-2 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за територията на потенциални местни инициативни групи” първоначално се предвижда да се прилага в периода 2008-2009г. Мярката създава възможности в проектите да се включат следните видове подпомагани дейности : - проучвания в селските райони за целите на подготовката на стратегията за 82 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 местно развитие; - обучение, придобиване на умения, техническо и финансово обезпечаване за екипа, ангажиран в подготовката на стратегията за местно развитие; - обучение на местни лидери за подхода ЛИДЕР; - организиране на учебни посещения за представители на потенциалните МИГ или за представители на МИГ от другите страни-членки на ЕС, за придобиване на практически знания за това как се разработва и прилага стратегията за местно развитие; - работни групи и информационни събития за окуражаване на активното учатие на населението в процеса за местно развитие; - информация, събития и семинари за информиране на местното население за предстоящата покана за избор на МИГ по подхода ЛИДЕР от ПРСР и за дискутиране и популяризиране на предложената стратегия за местно развитие; - разработване и издаване на информационни материали, необходими за подготовката и публичността на подготвяния проект на стратегия за местно развитие; - подготовка на формуляра и документите за кандидатстване на МИГ по покани за избор на местни инициативни групи, провеждани от Министерството на земеделието и храните. По под-мярка 431-2 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциални местни инициативни групи в селските райони” се предвижда един проект да включва поне пет дейности от сферата на подпомаганите. Финансовата помощ е в размер 100 % от общите допустими разходи в граници между левовата равностойност на 10 хил. и 100 хил. евро. Проектите могат да се осъществяват на определена територия в селските райони с население между 10 хиляди и 100 хиляди души, а срокът на изпълнение е между 10 и 20 месеца. Съгласно разпоредбите и насоките, съдържащи се в приложимите регламенти на ЕК, ПРСР ползва и доразвива Националния стратегически план за развитие на селските райони 2007-13 г. (НСП), в който са дефинирани следните три първостепенни (общи) цели: 1) развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост; 2) опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони и 3) подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони. На базата на анализа и оценката на европейската нормативна уредба, свързана с подхода ЛИДЕР и приложението й в България могат да се направят следните обобщени изводи: ¾ Мерките имат сходство в определени елементи, но също така се различават в редица отношения и тяхното финансиране следва да бъде регламентирано общо в една регулативна рамка, която да позволява различното им третиране, когато е необходимо. ¾ В регламенти № 1698/2005 НА СЪВЕТА и № 1974/2006 НА КОМИСИЯТА се акцентира на необходимостта от въвеждане на разпоредби за прехвърляне на основните принципи на подхода ЛИДЕР към националните програми, като се вгради специфична ос в тях. ¾ В приложимата европейска нормативна уредба много точно са определени средствата, които се отпускат по оста Лидер и по какъв начин трябва да бъдат изразходвани. Основно условие е за изпълнение на стратегии за местно развитие за 83 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 постигане целите на една, две или трите оси от Програмата за развитие на селските райони. Тези средства се отпускат и за изпълнение на проекти за сътрудничество, за осигуряване работата на МИГ, придобиване на умения и прилагането им на територията. ¾ В регламентите, касаещи европейското нормативно законодателство е ясно подчертано, че средствата се отпускат за между териториални или транснационални проекти за сътрудничество, като това е отчетено и в националните стратегически документи. Ограничението, което е поставено е, че средствата се разходват само за районите в рамките на Общността. ¾ Последствията от забавянето на ПРСР в България се изразяват в невъзможност мерките по Програмата да стартират и да се изготви необходимата нормативна уредба. ¾ Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в България осигурява съгласувана програмна рамка, съгласно разпоредбите и насоките, съдържащи се в приложимите регламенти на ЕК. ¾ Въз основа на детайлизиран анализ на положението в селските райони и предварителна (ex-ante) оценка, в ПРСР се задава програмната основа за подреждането на осите по приоритет и подбора на приложимите мерки по всяка ос, както и за финансовите планове, разпределянето на функциите и определянето на необходимата рамка за наблюдение и оценка. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Балтов, М., Секторните Оперативни програми и повишаване конкуренто-способността на българските малки и средни предприятия, Сборник от Конференция „Присъединяването на България към Европейския съюз – предизвикателства, проблеми, перспективи”, Бургас, 2006 г. Мъри, Дж. и М. Балтов, Секторни аспекти в развитие на малките и средни предприятия чрез кластерните инициативи, „Съвременни управленски практики V”, БСУ, Бургас, 2007 г. Балтов, М., Динамика и растеж на малките и средни предприятия в България, Юбилейната научнопрактическа конференция „Конкурентоспособен растеж на българската икономика”, УНСС, София, 2008 г. РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1698/2005 НА СЪВЕТА от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР); РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1974/2006 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони –ЕЗФРСР Нотификация на Комисията до държавите-членки, определяща насоки за общи грантове или интегрирани оперативни програми, за които държавите-членки са поканени да представят молби за помощ в рамките на инициатива на Общността за развитие на селските райони (Leader II) (ОВ C 180, 1.7.1994 г.) Известие, последно изменено от съобщение на Комисията, определящо насоки за инициативата на Общността за развитие на селските райони (Leader+) (ОВ C 294, 4.12.2003 г.,). Решение на Министерски съвет – протокол № 8 от заседание на МС проведено на 01.03.2007 г. Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. 84 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ОБУЧЕНИЕТО – ДЪЛГОСРОЧНА ИНВЕСТИЦИЯ ИЛИ ПЕРМАНЕНТЕН РАЗХОД В ОТРАСЪЛ „ТУРИЗЪМ”? доц. д-р Златина Караджова Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас THE TRAINING – LONG TERM INVESTMENT OR PERMANENT EXPENSE IN SECTOR „TOURISM” Zlatina Karadjova „Prof. d-r Assen Zlatarov” University - Burgas Abstract: The training is an important element of human resource development in the tourism organization. Effective training is an essential ingredient of success in the hospitality industry. In an environment of constant change and development the training is most properly defined as ongoing processes in time, part of the commitment of the management to the employees. Investment in education, training and retraining is essential to increase the competitive advantages of tourism staff, to improve service and customer relationships as well as the formation of socially responsible corporate culture. Key words: training, development, human resourses, tourist staff, investment. Една от характеристиките на трудовия живот на човека е, че за да бъде на необходимото ниво в работата си, за да се чувства компетентен и в крак с времето, за да използва иновациите, е необходимо да има непрекъснато възможност да актуализира знанията си и да усвоява нови техники и технологии. Обучението на персонала е важен елемент от развитието на човешките ресурси в туристическата организация. С настоящия доклад се поставя следната основна цел: да се анализира и оцени мястото и ролята на обучението на туристическите кадри. са: Конкретните изследователски задачи, с решаването на които се постига тази цел Конкретизиране целите на обучението; Изясняване основните форми на обучението; Обобщаване ползите от обучението както за организацията, така и за самите служители. Обектът на изследване са служителите в туристическите предприятия, функциониращи на територията на Южното Черноморие, а предметът – видовете обучения, които се прилагат в тях. Основната теза в настоящата разработка е, че „има само едно нещо, което струва повече от образованието в дълъг период – липсата му”.1 • • • 1 Джон Кенеди 85 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Целта на обучението се конкретизира в следните направления: • встъпително обучение – за постигане на бърза и успешна адаптация на нов служител в туристическото предприятие; • обучение за преквалификация – за оказване на помощ на служител за усвояване на нови знания и умения при преместване на друга длъжност; • постоянно фирмено обучение – за промяна в уменията на служителите да вършат сегашната си работа добре в контекста на новите реалности. Туризмът е изключително динамична сфера, в която потребността от непрекъснато обучение, отговарящо на постоянно променящите се изисквания на туристите следва да бъде максимално задоволявана; • обучение за повишаване на квалификацията – за повишаване нивото на професионалната квалификация и израстване в служебната йерархия с оглед намаляване на текучеството и създаване на собствени специалисти; • обучение при промяна на технологията на работа – за бързо и лесно справяне на служителите към промените в организацията. Ефективното обучение е основна съставка на успеха в туристическата индустрия. Въпреки че, идеята за необходимостта от обучение се приема добре от повечето мениджъри в туризма, в много случаи те не отделят достатъчно внимание на функцията „обучение” в контекста на собствените си бизнес отговорности докато нещо не се обърка. Поради изострянето на конкуренцията в туристическия отрасъл и на наци-онално и на международно равнище все повече се залага на високото качество на човешкия ресурс. Напълно основателно Г. Томасън още преди 20 години твърди, че „човешкият ресурс на фирмата ще стане може би едно от най-важните конкурентни предимства на стопанските предприятия, просто защото другите източници на конкурентно предимство вече ще бъдат изчерпани” [5, p. 28]. Знанията и уменията превръщат човешките ресурси в стратегически ресурс на организацията, а самите знания и умения могат да се постигнат чрез качествено образование и периодично обучение и повишаване на квалификацията. Високо квалифициран персонал е необходим на всички равнища в туристическия бранш – от най-високо ниво на вземане на решения до ниските равнища на оперативно управление и изпълнителските длъжности. Важна теза в управлението и развитието на човешките ресурси е приемането на факта, че промяната е неизбежна за повечето професии и всички хора ще бъдат принудени да се сблъскат с промени по време на кариерата си. В този смисъл на обучението не трябва да се гледа като на еднократна дейност, целяща да снабди хората с умения за цял живот, а като на процес, протичащ през цялата кариера на служителите. В този аспект развитието не се отнася само до управленските кадри, но и за служителите на всички нива. Основните промени, настъпващи в макро /политическата, икономическата среда, международния туристически пазар, бурното развитие на информационните технологии/ и микросредата /законодателство, учебни планове и програми за специалност „Туризъм”, качествено кадрово осигуряване на туристическия бизнес/ изискват непрекъснато обучение за успешно справяне с предизвикателствата на утрешния ден. В една среда на постоянни промени обучението и развитието най-правилно се определят като продължаващи във времето процеси, част от ангажимента на управлението към служителите. Като се има предвид тази перспектива, целите на обучението 86 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 не са вече просто придобиване на умения за изпълняване на специфични задачи, а поскоро инвестиция в служителите за цялата им кариера в компанията. Важна цел на обучението на новия служител при постъпването му на работа е възможно най-бързото адаптиране на човека към предлаганите условия на работа, и създаването на такива, при които той максимално бързо да започне да разгръща потенциала си. Обучението трябва да бъде точно планирано и да се извършва по определена програма, разработена за съответната професионална категория. Така например всеки нов служител задължително трябва да премине през така наречения ориентировъчен тренинг за запознаване първо с колегите и техните позиции в йерархията, с историята и традициите на организацията, нейната организационна структура, корпоративната култура, правилата за безопасност. Основните цели [1, с. 195] на тренинга са насочени към усвояването на знания, към формиране на умения и пораждане на нагласи, които притежават конкретна практическа ориентация. Обучението на работещите в сферата на туризма следва да започне от първия ден на постъпването им на работа, като се акцентира, че тяхното основно и най-важно задължение е предоставянето на висококачествени изделия и услуги с цел задоволяване потребностите на клиента. То е необходимо, за да могат служителите да разберат разликата между това, което правят и това, което би следвало да правят на работното си място. Особено внимание трябва да се отделя на въвеждащото обучение, защото се знае, че в по-голямата си част трудовият ангажимент в този отрасъл е сезонен, а при изследването на човешката памет, психолозите отдавна са установили, че какво, колко и как ще запомни отделната личност зависи от това, в каква степен го включва в сферата на мотивацията и потребностите си. Сезонността, ниското заплащане и несигурността за работното място едва ли стимулират дълготрайното запомняне на цялата необходима информация. Което с други думи казано, означава, че системното провеждане на тренинги, както за новоназначени, така и за дългогодишни служители е повече от необходимо. [2, с.132] Обучението в придобиването на нови и усъвършенстване на наличните умения също трябва да бъде непрекъснат процес при присъединяването на нови служители към компанията. С оглед значението и функцията на обучението за личния, груповия и организационния успех, плана за обучение на една компания не може да бъде нещо, което се изготвя веднъж на месец, на тримесечие или веднъж в годината. Планът за обучение трябва да се третира като документ, който се коригира и актуализира постоянно (доколкото ресурсните ограничения като време и финансови средства позволяват) при присъединяване на нови служители, при завършване на програмите за обучение и при промяна в нуждите на организацията и служителите й. Групово-динамичният тренинг на обучение е един от най-подходящите и ефективни методи в туристическите организации. Това е и интерактивен тип обучение, основано на двупосочната комуникация, участниците са включени в процеса на работата и се разчита на заучаване чрез преживяване. Този тип обучение цели да „изкара” всеки един от участниците от неговите стереотипи на поведение в различни сфери – как комуникира, как води преговори, как взема решения, как действа в определени ситуации. Така хората могат, от една страна, да се вгледат в себе си, а от друга страна, да се погледнат през очите на другите. Целта, която се преследва чрез обучението, е придобиване на знания и умения в съответствие със стратегията на предприятието. За новоназначените, чрез обучението се постига по-бързо навлизане в същността на работата. За съществуващия вече състав, чрез обучението се усъвършенстват наличните качества, развиват се такива, които съответстват на променящата се среда. 87 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Обучението на персонала на туристическата организация преминава най-общо през следните етапи: - определяне на потребностите от обучение; - определяне на формите и методите на обучение; - обучение на ръководния състав, с цел да обучава или известно още като „обучение на обучаващи”. Пренасянето на наученото в туристическата практика е възможно само, ако то отговаря на изискванията на работното място. Отправен момент в процеса на определяне на потребностите от обучение са разработените подробни описания на всяка работа, като елемент от длъжностните характеристики. От значение са точните формулировки на изискванията за знанията (професионални, езикови, търговски) и уменията (интелектуални, ръчни, делови). Източниците на информация за потребностите от обучение са: - резултатите от атестирането на персонала; - въвеждане на нова техника и/или технология; - промяна в туристическото предлагане: преминаване от групов към индивидуален туризъм, внедряване на „all inclusive”, промяна в състава на туристическия продукт и т. н.; - рекламации от туристите или от туроператорите; - големият процент на текучество на персонала; - резултатите от анкети с туристите, от които се установяват някои пропуски в квалификацията на персонала. Практиката е показала, че обучението е необходимо, тъй като: - по-голямата част от знанията и особено от уменията се заучават в трудовия процес; - наученото в учебните заведения трябва да се утвърждава под ръководството на практици и да се попълва постоянно; - бързият технически прогрес и интензивните промени в начина на живот, включително и в туристическото търсене, водят до бързо остаряване на познанията, придобити, както в учебните заведения, така и в практиката. Съществуват няколко основни формите на обучение: А/ Обучение на работното място Тази форма на обучение, известна като настойничество, а в специализираната литература като „постоянен тренинг”, има най-широко приложение в туристическата практика. Причината може да се търси в естеството на туристическите дейности, при които преобладава непосредственият контакт с клиентите, което в учебни условия не може да се реализира. Обучението на работното място е съществена част от програмите за подготовка на туристически кадри в много страни на Европа, Америка и Азия. Когато се използва и прилага умело, тази форма може да бъде изключително ефективна за усвояване на ръчни и други професионални умения, както и на личностни качества. Присъщата особено за българския морски туризъм силно изразена сезонност и произтичащото от нея текучество на персонала ограничават интереса към инвестиране в обучение с откъсване от работата. С предимство се ползва привличането на готов персонал или обучаване съобразно стандартите на фирмата по време на работа. Друго съществено предимство е, че има пълно съвпадение между обучение и професионална среда, съответно и прилагане на наученото. 88 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 На практика новопостъпилият се прикрепя към опитен професионалист, а това може да бъде прекият ръководител /например администраторите се обучават от фронт офис мениджъра/ или упълномощено за целта лице. Получаването на ефект от обучението на място се постига при спазване на определени изисквания, някои от които са: - набелязване на точни цели; - отговорност на обучавания и обучаващия; - подбор и възлагане на наставничество, включително и стимулиране на наставника; - създаване на благоприятна среда в колектива и на работното място. Обучението на място зависи до голяма степен от личностните качества на обучаващия, от правилния усет и подход към предаването на познанията и уменията си. Водещи са педагогическият такт и професионалните качества. Съдържанието на обучението се състои от инструктаж, добре обмислен ежедневен надзор, окуражаване (стимулиране) и тренировка. Добрите резултати на обучението на място се регистрират, когато добре се поставят задачите, правилно се упражнява контролът и постепенно се повишава сложността на възлаганите функции. Б/ Обучение извън работното място Обучението извън работното място се осъществява или в самото предприятие, но в специални зали или в специализирани заведения за обучение. В теорията и практиката са известни няколко метода, които се използват при обучението извън работното място: а) Лекции: Този метод има ограничено прилагане при обучението на туристически кадри, защото е пасивен метод и обучаваните не взимат участие в учебния процес, не е ангажирано много тяхното мислене. Използва се най-вече за преподаване на основни познания по изучавани профилирани дисциплини. Прилагането на този метод изисква лекторът да е много компетентен по проблематиката и да е обучен в техниката на преподаване. Лекциите спадат към традиционните методи на обучение. б) Дискусии: Дискусията е полезен метод, защото дава възможност за обмяна на мнения и опит и освен това обучаваните могат да участват активно в учебния процес. в) Казуси, проекти, бизнес-игри: В развитите страни най-често се използват тези методи, тъй като провокират творческо мислене, спомагат за генериране на идеи и прилагане на практика на теоретичните знания. г) Самоподготовка: Ефектът от тази форма е, че личността поема по-голяма отговорност и самостоятелно проучва новите изисквания към работата си. От страна на ръководството е необходимо да се извърши предварителна подготовка, състояща се в следното: - какво трябва точно да знае работникът; - от къде може да събере информация или ние да му я предоставим; - програма за проверка. д) Игра на роли: Този метод е изключително полезен за развитие на качества, необходими на персонала от предната линия: посрещане на рецепция, справяне с оплакванията на гостите, продажби, интервюиране; е) Презентации и други аудиовизуални материали се използват най-вече като допълнителен метод за аудиовизуално представяне и илюстрация на проблемите. 89 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 В/ Самоуправлявано обучение През последните десетина години в западноевропейските страни в туризма, хотелиерството и изобщо в сферата на услугите навлезе и един нов метод на обучение на ръководните кадри – самоуправлявано обучение (self-managed learning), чиито основни характеристики са следните: - лицето, което ръководи само собственото си обучение, може да избере голям брой начини за усвояване на тези знания, от които има нужда; - необходимо е наличие на голям обем ресурси (библиотека или т.н. ресурсен център), които да подпомагат и улесняват самообучаващите се; - консултантът (експертът) на самообучаващия се не носи голяма отговорност за резултата. Въпреки това важен елемент от умението да самоуправляваш обучението си е способността на обучаващия се да направлява експерта си. Един от основателите на този метод, Ян Кънингам, отбелязва: „Експертите имат какво да предложат и от страна на мениджърите е абсолютно късогледство да се игнорира това”. [4] Мениджърите като цяло се отнасят подозрително към експертите, които искат да налагат твърде много своето поле от интереси. Затова много важно е обучаващият се мениджър да умее да изполва максимално компетентността на експерта (консултанта); - самоуправляваното обучение може да се провежда във или извън фирмата; - то може да се използва за усвояване на високо ниво абстрактна теория или на чисто практически умения и знания. Г/Обучение на обучаващи Обучението на обучаващи е неотделима част от обучението на работното място. Подобна функция може да се възложи както на ръководния състав, така и на поопитни специалисти. И в двата случая са необходими някои изисквания към обучаващите: - да познават задачите и да умеят да изпълняват всички процедури, които изпълняват техните подчинени; - да имат педагогически умения, като разкриват грешките и помагат за отстраняването им; - да са доказали, че могат да работят в екип; - в големите хотелски вериги, поради това, че имат писани стандарти, едно изискване към обучаващите е да могат да пишат нормативите за работа на обучаваните. Обучението на обучаващи се съсредоточава към методическите умения с цел постигане на най-правилен подход към кадрите. Курсовете с практическа насоченост в много от туристическите компании се водят от някои от високопоставените ръководители, което се възприема като въпрос на чест от двете страни на учебния процес. Д/Менторство Менторството е инструмент, който икономическите единици могат да използват за „отглеждане” и израстване на техните служители. То може да бъде неформална практика или формална (официална) програма. Менторите показват нагледно, обясняват и моделират (оформят). Менторството може да се практикува под различни форми: лице в лице или в малки групи, или в различни комбинации от ментори и обучавани хора. Менторството оказва влияние върху корпоративната култура, изпращайки послание, че компанията се грижи за ценните си служители, приемайки многообразието сред тях. 90 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Е/ Коучинг Коучингът е целево ориентирано, ограничено във времето и с конкретно съдържание, диалогично индивидуално консултиране, в центъра на което се поставя личността. Доверието и доброволността са задължителна предпоставка за провеждането на коучинг. В професионален контекст коучингът е насочен предимно към ръководния персонал и е индивидуално фокусиран към отделната личност. Целите на коучинга са: • Подобряване на качеството на работа. • Индивидуално разработване на решения за различни проблемни ситуации. • Повишаване на собствената мотивация. • Поемане на собствена отговорност. • Развиване на индивидуални компетенции за справяне с проблемите. • Търсене, намиране и използване потенциала на служителите. • По-пълно прилагане на ресурсите на служителите. • Напасване/адаптиране на стила на управление. • Разтоварване от стреса. • Психологическа и професионална подкрепа в критични ситуации. • Внасяне на ново управленско ноу-хау. Задачата на коучинга е да развива хората в контекста на тяхната работна среда, да направи осъзнати силните и слабите страни на ръководителя, да провокира прилагането на персоналната компетентност при решаването на актуални и бъдещи задачи и предизвикателства. Редно е да уточним, че коучингът не е обучение, нито консултиране, а начин да се подкрепи мениджърът в процеса на самонаблюдение и осъзнаване на собствената си компетентност и поведение. Какво обаче показват резултатите от проведено сред 167 служители в туристически предприятия на територията на Южното Черноморие проучване относно анализираната тематика. Въпрос 1: Кои от посочените видове обучения се провеждат в предприятието, в което работите? Таблица 1.2 Видове обучения провеждани в предприятието Valid Встъпително обучение Frequency Percent Valid Percent Cumulative Percent 86 66,3 66,3 66,3 Обучение за преквалификация 3 2,2 2,2 68,5 Обучение за повишаване на квалификацията 2 1,1 1,1 69,7 Постоянно фирмено обучение 39 30,3 30,3 100,0 Total 130 100,0 100,0 Колко пъти сте чували мениджъри в България да казват, че „хората са найценният им актив”? А замисляли ли сте се колко български предприятия, разполагат с отделен годишен бюджет за обучение на своите служители? Такива проучвания в България досега дори не са правени, докато в САЩ например всяка година компаниите отделят за обучение на своите служители суми 91 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 равни на около 2% от общите суми, изплащани като заплати, и това в световен мащаб се счита за недостатъчно. У нас най-широко разпространено е встъпителното обучение /най-голям процент респонденти са посочили този отговор – 66.3%/, но е радващо, че в повече от 30% от туристическите предприятия, служителите се радват на постоянно фирмено обучение. Когато говорим за обучение на персонала, в никакъв случай не става въпрос просто за „изхарчване” на това перо от бюджета, ако случайно разполагаме с такова, или финансиране на участието на служители в модни обучения или „пътуващи семинари”. За да бъде обучението инвестиция, а не разход, логично е, че трябва да се положат повече усилия от това. Концепцията за усъвършенстване чрез обучение цели растеж, постоянен стремеж към подобрение, предполага поемане на риск, когато е необходимо и разчита на новаторско мислене. Само открит и подкрепящ управленски стил може да окуражи хората в реализация на такава идея за усъвършенстване. Целта на подобна инвестиция обикновено е да осигури необходимата компетентност, за да се подобри ефективността и ефикасността на работния процес, да се усъвършенстват продуктите или услугите, така че да са по-конкурентоспособни на пазара. Измерването на възвращаемостта на такава инвестиция е трудно, но не и невъзможно – необходими са преди всичко визия, стратегия, експертиза и инструментариум, с който да се управлява процеса. Заключение От обучението в голяма степен зависи качеството и бързината на изпълнение на служебните задължения, качеството на обслужване на туристите, минимизиране на прекъсванията поради незнание на задълженията, като цяло качеството на комплексния туристически продукт. И така стигаме до въпросът за самото качество на образованието. Мария Нейчева [3, с. 50] пише, че този аспект е важен и по друга причина. В резултат на устойчивото си нарастване, продължителността на задължителното формално образование в развитите пазарни стопанства вече е достигнала или е много близо до своя горен лимит, което означава, че възможностите за количествени натрупвания се изчерпват. Алтернативните възможности са две: инвестиции в другите две форми на образование (формално и информално) или осигуряване на по-високо качество на обичайното образование. Може да се обобщи, че инвестирането на средства за обучение, квалификация и преквалификация е изключително важно за увеличаване конкурентните предимства на кадрите в туризма, за подобряване на обслужването и взаимоотношенията с клиентите и за формиране на социално-отговорна фирмена култура. Литература: 1. Димитрова, Зл., „Тренингът като интерактивна форма на организация в обучението на студенти педагози”, годишник на Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2009. 2. Караджова, Зл., За нуждата от обучение по управление на качеството и неговото равнище на работещите в сферата на туризма, Scientific publications, volume 3, 2003. 3. Нейчева, М., Изследване на образованието на работната сила и влиянието му върху икономическия растеж, Изд. Флат – Бургас, 2012. 4. Cunningham, J., Self-managed Learning, Handbook of Management Development, 1991, Gower Publishing, ed. by Alan Mumford. 5. Thomason, G., A Text book of Personel Management, 4th edition, London, 1981, Institute of Personel Management. 92 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 КОНЦЕПЦИИ ЗА КАПИТАЛИЗИРАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО ЗАЕМИ доц. д-р Станислава Панчева Георгиева Нов български университет CONCEPTS FOR LOAN CATALYSTS Stanislava Pancheva Georgieva Abstract: The memoir aims to research and analyse the potentiality of recognition and accounting of the borrowing costs. Also to present the basic concepts of their capitalization, applicable in large and small & medium enterprises. Key words: borrowing costs, interests, accounting, capitalization. В съвременните условия създаването и развиването на дейност често се свързва с използването на привлечен финансов ресурс. Причина за голямото търсене на привлечени средства през последните години в страната са тежките икономически условия, в които функционира икономиката ни и липсата на достатъчно собствен оборотен капитал в предприятията. Ето защо въпросите, свързани със създаването и използването на привлечения капитал и в частност на банковите заеми като източник за финансиране на дейността на отчетнообособените структури са важни и актуални. Характерно за временно привлечените финансови средства е, че те подлежат на връщане в рамките на определен срок, заедно с дължимата за тях лихва. Последната се определя като „доход от всякакъв вид вземания за дълг…, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации”. [3, с. 221] Или тя е цената, платима от заемателя за използваните пари на заемодателя, респ. сумата, дължима от заемателя на заемодателя срещу временното използване на неговия паричен ресурс. За предприятията, ползващи привлечен паричен ресурс дължимата лихва е разход, чието счетоводно интерпретиране се регламентира в Международен счетоводен стандарт 23 Разходи по заеми. Аналог на този стандарт, предназначен за прилагане в малки и средни предприятия не е предвиден. Това обстоятелство поражда трудности при признаването и счетоводното отчитане на разходите по заеми в предприятия, прилагащи Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. То е в основата и на дискусии, за чието решаване са необходими по-задълбочени научни изследвания. Затова в настоящата научна разработка се поставя за цел на базата на проучване и анализ на възможностите за признаване и счетоводно третиране на разходите по заеми да се изведат основните концепции [5; 6] за капитализиране на разходите по заеми, приложими, както в големи, така и в малки и средни предприятия. Под концепция се разбира система от възгледи и способи за достигане на определена цел, респ. определен начин на възприемане, трактовка на определени явления, основна гледна точка, водеща идея за тяхното разбиране, водещ замисъл, конструктивен принцип на различните видове дейности. 93 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Разходите по заеми включват лихвите и другите разходи, които съответното предприятие понася във връзка с временното заемане на финансови средства. По-конкретно към тях се причисляват разходите за лихви, изчислени по метода на ефективния лихвен процент, представен в Международен счетоводен стандарт 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, финансовите разходи по отношение на финансоия лизинг, признат в съответствие с Международен счетоводен стандарт 17 Лизинг и курсовите разлики, произтичащи от валутни заеми, в степента, в която се разглеждат като корекция на разходите за лихви. Извън обхвата на проучваните разходи остават разходите по заеми, директно отнасяни към придобиването, строителството или производството на отговарящ на условията актив, оценен по справедлива стойност (например биологичен актив). [1, с. 193] Под отговарящи на условията активи следва да се разбират активите, който по необходимост изискват значителен период от време за подготовка за тяхната предвиждана употреба или продажба. Такива например са нематериалните активи, производствените съоръжения, съоръженията за производство на енергия, инвестиционните имоти и др. Същевременно не са отговарящи на условията активи финансовите активи, материалните запаси, които се изработват или произвеждат в кратки срокове, респ. производството им е серийно в големи количества при повтарящата се база, както и активите, които са готови за употреба или за продажба още при придобиването им. Съгласно Международен счетоводен стандарт 23 Разходи по заеми разходите по заеми се признават в съответствие със следното изискване: Разходите по заеми, които могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията актив, се капитализират като част от стойността на този актив. Другите разходи по заеми се признават като разход. [2, т. 8] Посоченото изискване е в основата на разграничаването на два подхода за признаване на разходите по заеми: • препоръчителен, при който разходите по заеми се отчитат като текущи разходи за периода на извършването им, независимо от начина на използване на заетите средства; • алтернативен, при който разходите по заеми, които могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията актив се капитализират като част от стойността на този актив, а останалите разходи се отчитат като текущ разход за периода на извършването им. За да бъде извършено капитализиране на разходите по заеми, последните трябва да могат да се отнесат пряко към създаването на отговарящ на условията актив, както и да отговарят на следните три условия: • да съществува вероятност, те да доведат до бъдещи икономически изгоди за предприятието; • да могат надеждно да се оценят; • да могат да бъдат избегнати, ако разходът по отговарящия на условията актив не е бил извършен. Установяването на съответствие между разходите по заеми и поставените за капитализирането им условия се съпътства от редица проблеми. Някои по-важни от тях са свързани с трудното определяне на връзката между конкретните заеми и отговарящите на условията активи и с конкретизирането на заемите, които биха могли да бъдат избегнати, ако разходът по отговарящия на условията актив не е бил извършен. Тези проблеми са още по-ясно изразени в предприятия с поделения, където процесите и 94 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 взаимоотношенията между структурните звена са сложни и динамични . [2, т. 11] Ето защо счетоводната работа би се улеснила, ако наред с условията, поставени във връзка с прилагането на концепцията за капитализиране на разходите по заеми, се определят и случаите, при които алтернативният подход за капитализиране на разходите по заеми е неприложим. Основните случаи, при които не се допуска капитализиране на разходите по заеми, обобщени на база резултатите от проведеното изследване и съответстващи на изискванията, поставени в Международен счетоводен стандарт 23 Разходи по заеми разходите по заеми и в действащото национално законодателство, могат да се систематизират и представят в няколко направления: [2; 4, с. 250] • при рутинно и повтарящо се производство на материални запаси; • при придобиване на актив по стопански начин, когато ефектът на капитализиране на разходите по заеми няма да е значим в сравнение с това да бъде изписан като разход; • когато отговарящите на условията активи са готови за експлоатация или вече са в експлоатация; • когато отговарящите на условията активи не са включени в консолидирания баланс; • когато активите се придобиват чрез дарения или субсидия и дарението е ограничено от дарителя да степен, до която се използват активите; • когато отговарящите на условията активи не се използват; • когато предприятието, в което се инвестира капитализира стойността на дълга. Размерът на разходите по заеми, който може да бъде капитализиран зависи и от това дали заетите средства са получени конкретно за изграждането на отговарящ на условията актив или са заети общо за дейността, в т.ч. и за създаването на отговарящ на условията актив. Когато предприятието заема средства, предназначени за отговарящ на условията актив, размерът на лихвата, която подлежи на капитализиране, е разликата между разходите за лихви и всякакъв инвестиционен доход от временното инвестиране на тези заеми. [2, т. 13] В същото време, ако заетите средства са предназначени общо за дейността, в т.ч. и за изграждането на отговарящ на условията актив, сумата на разходите за лихви, която може да бъде капитализирана ще се получи като произведение между средния процент на капитализация на разходите за лихви и средно претеглените разходи за изграждането на актива за съответния период. Средният процент на капитализация на разходите за лихви, от своя страна, се изчислява като отношение между платените лихви за един отчетен период по всякакви кредити и сумата на главниците на тези кредити. Изчисляването на сумата на разходите по заеми, подлежаща на капитализация, при условие, че заетите средства са общо за дейността, в т.ч. и за изграждането на отговарящ на условията актив може да се представи нагледно и чрез пример. Затрудненията при прилагането на концепцията за капитализиране на разходите по заеми в предприятия, представляващи звена в икономическа група произтичат от това, че финансовата им дейност се координира централно, че групата използва редица дългови инструменти за заемане на средства при различни лихвени проценти и отдава тези средства при различни условия на конкретните предприятия, както и че се използват заеми, изразени или обвързани с чуждестранни валути, при условие, че групата работи в икономики с висока инфлация и има колебания на валутните курсове. 95 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Пример: През 2011 г. предприятие „Х” сключва договор с инвеститор за изграждането на хотелски комплекс. През 2012 г. предприятието превежда на инвеститора суми по договора, както следва: на 1 януари – 400 000 лв.; на 1 април – 300 000 лв.; на 1 август – 600 000 лв.; на 31 декември – 700 000 лв. За финансиране на своята дейност, вкл. и за създаване на хотелския комплекс предприятие „Х” е ползвало три дългосрочни банкови заема: 1. Заем за 1 000 000 лв., отпуснат към 31.12.2009 г. със срок на погасяване 10 г. и годишен лихвен процент 8%.; 2. Заем за 600 000 лв., отпуснат към 31.12.2010 г. със срок на погасяване 6 г. и годишен лихвен процент 9%.; 3. Заем за 500 000 лв., отпуснат към 31.12.2011 г. със срок на погасяване 3 г. и годишен лихвен процент 7%. На база данните за получените от предприятието заеми общо за дейността, в т.ч. и за изграждането на отговарящ на условията актив сумата на разходите за лихви по заеми, подлежаща на капитализация ще бъде определена по следния начин: Таблица 1 Средно претеглена сума на разходите за отговарящ на условията актив спрямо периода на капитализация Дата на Сума на Период на Средно плащането плащането капитализация претеглена сума 1 януари 400 000 12/12 400 000 1 април 300 000 9/12 225 000 1 август 600 000 5/12 250 000 31 декември 700 000 0 0 Всичко: 2 000 000 х 875 000 Годишна лихва на заемите, получени през 2009 и 2010 г. Срок и годишен лихвен процент на заема Главница Шест години – 9 % лихва 600 0000 Десет години – 8 % лихва 1 000 000 Всичко: 1 600 000 Таблица 2 Лихва 54 000 80 000 134 000 Средният процент на капитализация на разходите за лихви (СПКрл) се изчислява като отношението между платените лихви за един отчетен период по всякакви кредити (Пл) и сумата на главниците на тези кредити (Гк) се умножи по 100. Формулата е: (1) СПКрл = (Пл : Гк) х 100 На база данните от конкретния пример се установява, че средният процент на капитализация на разходите за лихви е 8.375%. Той е получен, като е разделена сумата от 134 000 лв. на 1 600 000 лв. и резултата е умножен по 100. Таблица 3 Размер на капитализираните разходи за лихви Сума за олихвяване Лихвен Лихва процент 500 000 7% 35 000 (875 000 – 500 000) 8.375% 31 406.25 Сума на капитализираните разходи за лихви: 66 406.25 96 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Капитализирането на разходите по заеми следва да започне в момента, в който се активизират следните действия: • извършват се разходите по отговарящия на условията актив; • извършват се разходите по заемите; • в ход са дейностите, необходими за подготвяне на актива за предвижданото му използване или продажба, в т.ч. физическо изграждане и съпътстваща го техническа и административна работа. Ако за даден притежаван от предприятието актив не се извършват разходи за създаване или подобрение, променящи неговото състояние, то разходите за лихви по заеми не следва да се капитализират. Правилното определяне на времето, през което ще се извършва капитализиране на разходите по заеми зависи от ясното разграничаване на два основни процеса: преустановяване на капитализацията и прекратяване на капитализацията. Капитализирането на разходите за лихви се преустановява през периоди, през които е прекъснато активното подобрение на отговарящия на условията актив, но не се преустановяват, ако забавянето е необходима част от процеса на подготовката на актива за използване. Същевременно капитализацията на разходите по заеми се прекратява, когато по същество се приключат всички дейности, необходими за подготвянето на актива за използване по предназначение, респ. за продажба . [2, т. 23] Когато отговарящ на условията актив се създава на части и всяка една част може да се използва докато продължава създаването на другите части, то капитализацията на разходите по заеми се прекратява, при условие, че по същество са приключили всички дейности, необходими за подготвянето на отделните части за използване. Предприятията, капитализиращи разходите за лихви по заеми следва да оповестят в приложението към годишния си финансов отчет информация за сумата на разходите по заеми, която е капитализирана през периода, както и процента на капитализация, който е използвана за определяне на размера на разходите по заемите, които са допустими за капитализиране. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. Йонкова, Б. Пояснения по МСС 23 Разходи по заеми. В: Башева, Сн. Йонкова, Б. Международни стандарти за финансови отчети. София, УИ „Стопанство”, 2007. МСС 23 Разходи по заеми. В: http://balans.bg/227-mss-23-razhodi-po-zaemi/. Новото данъчно законодателство през 2013 г./ Георгиева, А., Янкова, Цв., Мермерска, Л. и др. София, Труд и право, 2013. Проданова, Кр. МСС 23 Разходи по заеми. В: Международни счетоводни стандарти за финансова отчетност (практически наръчник)/ Проданов, Г., Георгиева, З., Радонов, Д. и др. София, Нова звезда, 2011. Словаь бизнес-терминов. Академик. ру. 2001. В: http://dic.academic.ru/dic.nsf/business/6530 Современная энциклопедия. 2000. В: ttp://dic.academic.ru/dic.nsf/enc1p/23990 Един актив обикновено се приема за готов за предвижданата му употреба или продажба, когато физическото му създаване е приключило, независимо, че са останали незначителни довършителни работи, както и рутинна административна работа, която продължава. 97 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ПРОБЛЕМИ ПРИ СЧЕТОВОДНОТО ТРЕТИРАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИТЕ СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА доц. д-р Станислава Панчева Георгиева Новбългарски университет PROBLEMS IN THE ACCOUNTING TREATMENTS OF THE RESOURCES SUBMITTED BY THE STATE Stanislava Pancheva Georgieva Abstract: The memoir aims to research the state grants and their accounting in non-financial companies and to open a discussion and offer argument-based solutions to existing problems in the practice. Key words: state grants, accounting, government aid. Счетоводното третиране на безвъзмездните средства, предоставени от държавната е обект на дългогодишни дискусии в счетоводната теория и практика. Възникналите през последните години въпроси в по-голямата си част не намират цялостно аргументирано решение в специализираната литература. Дискусионно се подхожда към получените от държавата ресурси и в международните счетоводни стандарти, вкл. в последните им промени. Това, от една страна, е предпоставка за създаването на трудности в счетоводната работа на предприятията, а от друга, показва, че темата е актуална и разкрива възможности за по-задълбочени проучвания. Ето защо в настоящото изследване се поставя за цел да се откроят дискусионни въпроси и да се потърсят възможности за аргументирано решаване на проблеми, свързани със счетоводното третиране на безвъзмездните средства, предоставени от държавата. Безвъзмездните средства, предоставени от държавата, наричани още правителствени дарения, субсидии, дотации и премии, се определят като помощ от правителството под формата на прехвърляне на ресурси към предприятията в замяна на минало или бъдещо съответствие с определени условия по отношение на тяхната оперативна дейност. Те се осигуряват от правителството, държавните агенции и други местни, национални и международни правителствени структури и не включват формите на държавна помощ, които не могат да бъдат остойностени в рамките на разумното (осигурени от държавата безплатни технически и маркетингови консултации, безлихвени и нисколихвени заеми, гаранции и др.), сделките с държавата, които не могат да бъдат разграничени от нормалните търговски сделки на юридическите лица (възложени поръчки от правителството, които са част от търговската дейност на отчетнообособените структури и др.), както и вноските, направени от правителството в качеството му на съсобственик на предприятията. [1, т. 3] 98 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Наред с безвъзмездните средства, предоставени от държавата в Международен счетоводен стандарт 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата и оповестяване на държавна помощ се дефинира отделно и понятието „държавна помощ”. То се характеризира като „действие от страна на правителството, целящо да предостави икономически ползи за конкретно предприятие или група от предприятия, които удовлетворяват определени критерии”. [1, т. 3] По своята същност държавната помощ представлява прехвърляне на средства от правителството към предприятия, осъществяващи дейност в определени отрасли, продължаващи да осъществяват дейност в наскоро приватизирани отрасли или започващи и продължаващи да извършват дейност в икономически неразвити райони. Това показва, че нейната цел е насърчаване или дългосрочно подпомагане на стопанската дейност в приоритетно развивани региони или промишлени отрасли, като условията за ползването й не винаги са конкретно свързани с оперативната дейност на предприятията. В същото време осигуряването й се основава на едно задължително условието – юридическите лица да осъществяват дейност в точно определени райони или отраслови сектори. Съпоставянето на безвъзмездните средства, предоставени от държавата с държавната помощ, вкл. при тяхното дефиниране показва наличието на общи черти и различия. Еднаквост се разкрива по отношение на това, че и двете представляват действия от страна на правителството, насочени към подпомагане на определен кръг предприятия чрез осигуряването на ресурси (икономически ползи) за тях при определени условия. Същевременно различия се установяват главно в поставяните условия и връзката на тези условия с оперативната дейност на отчетнообособените структури. Очертаните различия между безвъзмездните средства, предоставени от държавата и държавната помощ не са съществени и това дава основание да се определи, че държавната помощ е разновидност на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, вкл. и от гледна точка на счетоводното й отчитане. Тази теза се потвърждава и в ПКР 10 Държавна помощ – без специална връзка с оперативната дейност, където се постановява, че правителствената помощ за предприятията отговаря на определението за безвъзмездни средства, предоставени от държавата, предвидено в Международен счетоводен стандарт 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата и оповестяване на държавна помощ, дори да не съществуват условия, конкретно свързани с оперативната дейност на отчетнообособените структури, освен изискването те да осъществяват дейност в определени региони или промишлени отрасли. [6] Прието е безвъзмездните средства, осигурени от държавата се представят двуаспектно в счетоводния баланс на получаващото ги предприятие. За целта те се класифицират по признаците „въплъщение” и „функционална роля” във връзка с позиционирането им в актива на баланса и по признаците „произход” и „целево предназначение” при категоризирането им като собствен капитал или пасиви. Но тъй като характеристиката на правителствените дарения е твърде специфична, то и причисляването им към групата на собствения капитал, съответно на пасивите в счетоводния баланс е дискусионно. [1, т. 14 - 15; 5, с. 25 - 30] За да се намери решение на поставения проблем е подходящо да се направи съпоставка между безвъзмездните средства, осигурени от държавата и ресурси, получени от други източници, в т. ч. капиталовложители, осъществявана дейност, банки и др. Така, изхождайки от общите черти в характеристиката на сравняваните отчетни обекти и мястото им в баланса на предприятието би могло да се прецени дали получените правителствени дарения са вид собствен капитал или по-скоро са пасиви. 99 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Целта на предоставените безвъзмездни средства от държавата е да подпомогнат дейността чрез осигуряването на конкретни икономически ползи за предприятието. Аналогична цел се поставя и при капиталовите вноски на собствениците. Това показва, че между правителствените дарения и вноските на собствениците е налице известно сходство. В същото време между съпоставяните отчетни обекти се откроява и едно съществено различие, свързано с техния източник (докато при безвъзмездните средства, предоставени от държавата източника е външен за предприятието, то при капиталовите вноски дейността се финансира от самите собственици, респ. от вътрешен за юридическото лице източник). То се потвърждава и от обстоятелството, че осигуряването на ресурси от държавата в качеството й на собственик не се третира по реда, предвиден за безвъзмездни средства, предоставени от държавата. Правителствените дарения се отличават от капиталовите вноски на собствениците и по това, че последните се възстановяват на капиталовложителите при тяхното последващо поискване. Същевременно такава необходимост от връщане на безвъзмездно получените средства от държавата не се поражда, освен ако поставените в договора за правителствено дарение условия не са изпълнени. Или, когато са спазени условията по договора за предприятието не възниква никакъв финансов ангажимент към държавата и нейните структурни звена, а изгодата от тази финансова помощ остава трайно в неговото имущество. Направената съпоставка показва, че безвъзмездните средства, предоставени от държавата се различават от основния капитал, осигурен от собствениците. И тъй като те не са доход, създаден в нормалния ход на дейността на предприятията, респ. реализиран в следствие на продажбата на активи (стоки, услуги, продукция и т.н), а също и резерви, заделени от неразпределената печалба от минали години, респ. формирани от разликата в оценките на различни активи, то единствената възможност за причисляването им към собствения капитал остава тяхното включване в другите резерви (капиталов подход) – подход, възприет в Закона за корпоративното подоходно облагане по отношение на преотстъпените данъци от печалбата. [4, с. 66.] Прилагането на капиталовият подход при представяне на правителствените дарения в счетоводния баланс, според С. Милев, има своите предимства. Той осигурява по-облекчени правила за отчитане, близък е до икономическата същност на даренията и би спомогнал да се избегне смесването на приходите от собствени усилия на предприятието и помощите от страна на правителството. [3] В същото време възприемането му не би било най-доброто възможно решение, защото за разлика от преотстъпените данъци, които са част от дохода, реализиран в предприятието, безвъзмездните средства, предоставени от държавата са привлечен ресурс, осигурен от външен за юридическото лице източник. Разкритите различия между безвъзмездните средства, предоставени от държавата и отделните елементи на собствения капитал са съществени и дават основание да се подкрепи становището, че правителствените дарения не са собствен капитал и не следва да се представят като такъв във финансовите отчети на отчетнообособените структури. Вероятно тази е и причината капиталовият подход за отчитане на тези дарения да не бъде утвърден дори като алтернативен в Международен счетоводен стандарт 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата и оповестяване на държавна помощ. [1] Отхвърлянето на възможността за причисляване на безвъзмездните средства, предоставени от държавата към собствения капитал на предприятията показва, че тяхното място е в привлечения капитал, съответно в групата на задълженията или на приходите за бъдещи периоди и финансиранията. В потвърждение на това би могло да из100 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ползва съответствието между тях, от една страна, и задълженията, респ. разсрочените на определена база приходи и финансирания, от друга. Известно е, че банковите кредити представляват получени от финансови институции средства, подлежащи на възстановяване, паралелно с начислената върху тях лихва. Същевременно предоставените на юридическите лица правителствени дарения са ресурс, който не се връща на държавата, освен ако поставените при предоставянето му условия не са изпълнени. Но дори и да възникне необходимост от възстановяване, то лихва за правителствените дарения не се дължи, а това дава основание да се определи, че между тях и банковите кредити са налице значими различия. Ето защо безвъзмездните средства, предоставени от държавата не следва да се третират счетоводно по реда на получените кредити, респ. да се отразяват като задължение в привлечения капитал на предприятието, въпреки че и при двата типа договорености е налице външно финансиране на дейността. Получените правителствени дарения не следва да се представят и като друг вид задължения в пасива на счетоводния баланс, тъй като по презумпция те не подлежат на връщане, освен по изключение. Привлечен ресурс на предприятието са и приходите за бъдещи периоди. Те се определят като получени в юридическото лице икономически изгоди през текущия период, които ще бъдат признати и включени във финансовия резултат през следващи отчетни периоди. Сходна характеристика имат и финансиранията, с тази разлика, че при тях е предвидена възможност за възстановяване на сумите на дарителя, ако условията по предоставянето им не са изпълнени. Това показва, че финансиранията са разновидност на приходите за бъдещи периоди, при която икономически изгоди не остават в полза на предприятието, ако бъдат нарушени условията по договора. По-детайлното съпоставяне на приходите за бъдещи периоди и в частност на финансиранията с правителствените дарения показва, че между тях като цяло няма различия, а сходство е налице по отношение на основните им характеристики в няколко насоки: • осигуряват се от външен за предприятието източник; • представляват получени в юридическото лице икономически изгоди, респ. приходи; • получават се през текущия период, а се признават и включват във финансовия резултат през следващи периоди; • признават се според времевото проявление на условията по тях; • подлежат на връщане при неспазване на договорените условия. Ето защо може да се определи, че безвъзмездните средства, предоставени от държавата са вид финансиране, респ. специфичен приход за бъдещ период, който до момента на признаването му, съответно на включването му във финансовия резултат на предприятието следва да се представя в пасива на счетоводния баланс, в частта приходи за бъдещи периоди и финансирания. Причисляването на приходите за бъдещи периоди към пасивите на предприятието, само, защото се различават от характеристиката на собствения капитал също би могло да се приеме за противоречиво. Предполага се, че приходите за бъдещи периоди по-скоро са нетипични пасиви, тъй като в концепцията за основните елементи на финансовите отчети, представена в общата рамка на Международните счетоводни стандарти, като елементи на финансовите отчети се посочват само активите, пасивите, капитала, разходите и приходите. Разходи и приходи за бъдещи периоди не са предвидени и вероятната причина за това е наличието на неяснота по отношение на тяхното съдържание (от една страна, те се наричат разходи или приходи, а от друга се включват в счетоводния баланс). 101 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 В контекста на общата рамка на Международните стандарти за финансови отчети, където ясно личи стремеж за по-точна класификация на елементите на финансовите отчети и по-прецизни дефиниции за тях, може да се определи, че всеки разход или приход за бъдещ период, съдържа в себе си елементи, които го приближават към активите (при разходите за бъдещи периоди) или към собствения капитал и пасивите (при приходите за бъдещи периоди). И понеже според своя произход и целево предназначение имуществото на предприятието може да бъде само собствено и привлечено, то и приходите за бъдещи периоди, вкл. тези, възникнали в резултат на получени безвъзмездни средства от държавата следва да се приемат като специфичен вид привлечен капитал (пасиви). Представянето на правителствените дарения като специфичен вид привлечен капитал, респ. като приходи за бъдещи периоди и финансирания в счетоводния баланс на предприятията е предопределено и от регламентирания в Международен счетоводен стандарт 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата и оповестяване на държавна помощ подход за тяхното счетоводно отчитане. Според този подход, характеризиран като приходен, безвъзмездните средства, предоставени от държавата първоначално (при получаването им) се разсрочват, а в последствие „се признават в печалбата или загубата на системна база през периодите, през които предприятието признава като разход съответните разходи, които безвъзмездните средства са предназначени да компенсират”. [1, т. 16]. Признаването на вече отразените като пасиви безвъзмездни средства, предоставени от държавата в текущите приходи на предприятието поражда и друг важен въпрос. Той е свързан с определянето на момента, в който посочените проходи се изваждат от привлечения капитал на юридическото лице и се включват към неговия собствен капитал, в частта печалби и загуби за текущата година. Възможностите са три: приходът да се признава в момента на начислението (получаването), в момента на изпълнението на условията или в момента на амортизирането на актива. В настоящата практика е прието признаването на прихода от безвъзмездни средства, предоставени от държавата да се извършва по време на полезния живот на активите. Често пъти обаче изпълнението на условията по договора приключва порано от датата на изтичане на полезния живот на амортизируемите активи. Това е предпоставка за създаването на заблуждаваща потребителите на данни счетоводна информация, защото правителствените дарения, въпреки че не са пасив след този момент, продължават да се представят като такъв в счетоводния баланс. Ето защо признаването на прихода е подходящо да става в момента, в който условията по договора бъдат изпълнени. Именно такъв подход е възприет в Международен счетоводен стандарт 41 Земеделие по отношение на биологичните активи, оценявани по справедлива стойност. [2, т. 34 - 38] Признаването на прихода от правителствени дарения, чието изпълнение е обвързано с определен срок, на практика се затруднява и некоректно поставените в договора условия (например предвидени са непълни или неясни условия в договора, липсва категоричност при поставянето им и др.). Това би могло да се избегне, ако договорите по предоставяне на безвъзмездни средства от държавата се изготвят прецизно от компетентни квалифицирани лица, а условията в тях се посочват ясно, точно и категорично. Безвъзмездните средства, предоставени от държавата следва да се признават, когато предприятието изпълни условията по тях и помощта бъде реално получена. [1, т. 7] Това е предпоставка правителствените дарения да не бъдат признавани и представяни във финансовите отчети на юридическите лица, ако получаването на сумите се забави. Или, ако съществува несигурност, че средствата от държавата ще бъдат полу102 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 чени в предприятието до датата на финансовия отчет, то ръководството му трябва да поеме отговорността и да не ги признае във финансовия отчет като вземане и приходи за бъдещи периоди (финансирания), и обратното – да поеме отговорността и да ги признае като такива при наличието на вероятност, че ще ги получи. Изследването на безвъзмездните средства, предоставени от държавата през призмата на тяхното счетоводно третиране в нефинансовите предприятия и достигнатите от него резултати дават възможност да се направят няколко основни извода: Първо. Правителствената помощ е разновидност на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, вкл. и от гледна точка на счетоводното й третиране. Второ. Представянето на безвъзмездните средства от държавата като пасиви, съответно като приходи за бъдещи периоди и финансирания във финансовите отчети на предприятията е предопределено в Международен счетоводен стандарт 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата и оповестяване на държавна помощ, въпреки дискусионния му характер. Трето. Приходите от безвъзмездните средства, предоставени от държавата е подходящо да се признават в момента на изпълнение на условията по сключените договори, каквато идея е възприета по отношение на биологичните активи, оценявани по справедлива стойност. Четвърто. Договорите за предоставяне на безвъзмездни средства от държавата трябва да се изготвят прецизно от компетентни лица, а плащанията по тях да се извършват своевременно в установените срокове с оглед предотвратяването на последващи проблеми. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. Международен счетоводен стандарт 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата и оповестяване на държавна помощ. В: http://balans.bg/223-mss-20-schetovodno-otchitane-na-bezvyzmezdni-sredstvapredostaveni-ot-dyrjavata-i-opovestjavane-na-dyrjavna-pomosht/. Международен счетоводен стандарт 41 Земеделие. В: http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/mejdunarodni-schetovodnistandarti/mejdunaroden-schetovoden-standart-mss-41-zemedelie Милев, С. За някои нерешени въпроси при отчитането на правителствените дарения, 2012. В: http://consultbg.weebly.com/3/post/2012/07/65.html Новото данъчно законодателство през 2013 г./ Георгиева, А., Янкова, Цв., Мермерска, Л. и др. София, Труд и право, 2013. Панчева, Ст. Възможности за класифициране и отчитане на даренията в предприятията с нестопанска цел. – Б ъ л г а р с к и счетоводител, 2009, бр. 13 14, с. 25 - 30. ПКР 10 Държавна помощ — без специална връзка с оперативната дейност. В: http://www.account-bg.info/mss/page.php?51 103 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СИСТЕМАТА ЗА МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ доц. д-р Антон Тодоров Маринов Академия на МВР CURRENT PROBLEMS OF THE CUSTOMS CONTROL IN BULGARIA Assoc. Prof. Anton Todorov Marinov, PhD Academy of the Ministry of Interior Аbstract: Customs control in Bulgaria is a control activity that is legal regulated and has a complex and multiferous nature. It is a source of information on the functioning of the import, export and transit of goods to, from and through the Republic of Bulgaria, the collection of customs duties, the application of penal regulations and criminal investigations in cases, terms and conditions provided in the Criminal Procedure Code. In the course of its implementation problems are arising and they are a subject of this study and based on that will be formulated suggestions and guidelines for improving customs control of the Republic of Bulgaria. Relevance and significance of the topic stems from the fact that customs control is a part of the system of economic security. Key words: customs control, problems, import, export, customs duties, taxes, Bulgaria. Въведение Договорът от 1957 г. за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) направи възможно премахването на митническите бариери в рамките на Общността и създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки от страни, нечленуващи в ЕИО. Общата митническа тарифа, с която се определят митата при внос в Общността, днес дава възможност за прилагане на унифицирани мита към стоките, независимо от държавата членка, за която са предназначени. Днес Единният пазар на Европейския съюз (ЕС) е един от най-големите субекти в света с 12,6 трилиона евро Брутен вътрешен продукт (БВП) [14] и е възможен само ако използва общи правила по отношение на цялата търговия със стоки. За да има еднакво третиране на стоките и субектите, преминаващи която и да е граница на Общността е необходимо да се осигури единно законодателство, прието в рамките на общата търговска политика. Общностното законодателство, по отношение на Митническия съюз, включва повече от 700 регламента. Основните инструменти на националното митническо законодателство са Законът за митниците (ЗМ) [7] и Правилникът за прилагане на закона за митниците (ППЗМ) [10], които са в сила от 01 януари 1999 г. Направените в тях изменения и допълнения, след приемането, им са насочени към хармонизиране на българкото митническо законодателство със законодателството на Общността. С направените изменения се осигурява по-широка възможност за из104 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ползване на съвременните технологии за електронен обмен на данни от администрацията. Митническият контрол в България е контролна дейност – правно регламентирана, с комплексен и многообразен характер. Той е източник на информация за функционирането на вноса, износа и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административно-наказателни и наказателни разпоредби. Актуалността и значимостта на темата е свързана с интересите на държавата – защита на вътрешния пазар и гарантиране безопасността и сигурността на гражданите, както и осигуряване на плавното движение на търговските потоци и събиране на приходи. Те произтичат и от факта, че митническият контрол се явява част от системата за икономическа сигурност. Основна цел на анализа е да покаже възможните проблеми или недостатъци на системата за митнически контрол в Република България, на базата на който да бъдат направени предложения за повишаване нивото на митническия контрол, респективно и на икономическа сигурност на държавата и обществото. В процеса на изследване са прилагани различни методи за събиране, обработка и анализ на информацията като: изучаване и анализиране на научни изследвания и статистически източници; изследване на документи; наблюдение; анализ и синтез; сравнение и др. За информационна база на изследването са използвани следните източници: нормативни документи; доклади; публикации; емпирични изследвания; литературни източници; статистически данни; средствата за масова информация; електронни източници и др. Общи положения на митнически контрол Основната регулаторна функция на митническото законодателство е свързана със защитата на националната и европейската икономики и едновременно с това – насърчаването на търговията чрез прилагане на различни мерки. Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административно-наказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс [7]. Дефиниция за митнически контрол, както и други легални дефиниции се съдържат в Регламент 2913/92 г. – Митнически кодекс (МК) [2] и в Закона за митниците [7]. Митническия контрол включва: преглеждане на стоките, проверка на данни от декларация, съществуването и автентичността на електронни или писмени документи, проверка на сметките на предприятията и други сведения, инспектиране на транспортни средства, инспектиране на багаж и други стоки, пренасяни от лица и провеждане на официални разследвания и други подобни действия. Митническият контрол е всяко извършено специфично действие от страна на митническите органи, като проверки на стоки; установяване наличието и истинността на митнически документи; проверка на счетоводни документи на предприятия и други свързани с това документи; проверки на превозни средства; проверка на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница от или чрез лице; извършване на административни разследвания и други сходни действия, с цел осигуряване спазването на митническите разпоредби, и 105 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 когато е уместно, спазването на други разпоредби, приложими за стоки под митнически надзор. Разгледан в контекста на дейността на митническата администрация, контролът има информационно, регулаторно, градивно, санкциониращо и превантивно значение. Основни области на контрола са контрол върху елементите на облагането – код, произход, митническа стойност; контрол по спазване мерките на търговската политика; контрол по спазване права върху интелектуална собственост; контрол върху наркотичните вещества; контрол за сигурност и безопасност; валутен контрол. Видовете контрол: според времето на прилагане са: превантивен контрол в реално време и последващ контрол; според начина на извършване – документален и физически; според обхвата контролът се разделя на оглед, частичен и пълен физически контрол (щателна митническа проверка). Способът на митническия контрол e анализ на риска чрез селекция и проверки. Субект на митническия контрол са органите на митническата администрация. Основен изпълнител на митническия контрол и надзор e Териториалното митническо управление, заедно с включените в структурата му митнически бюра и/или пунктове. Обект на митническия контрол са действията и бездействията на лицата, във връзка със спазването на действащото митническо законодателство. Предмет на митническия контрол са стоките, които се внасят, изнасят или транзитират, манифестирани от превозвача или описани в декларацията за съответния режим от притежателя на стоката или от неговия декларатор. Времевият и териториален обхват на митническия контрол е от момента на въвеждането на митническата територия на страната (стоките са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите към датата на въвеждане разпоредби) до момента на промяна на митническия им статут, т.е. ако бъдат поставени под режим внос, реекспортиране, унищожени или изоставени в полза на държавата. Митнически направления и режими Поставянето на стоки под митнически режим и декларирането са регламентирани в общностното законодателство – в Регламент № 2913/92 г. - МК [2] и Регламент № 2454/93 г. - Правилник за прилагане на МК [1] и в националното законодателство – Закона за митниците [7], ППЗМ [10], Наредба № Н-17 от 13.02.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение 37 и Приложение 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ (ЕАД) [12] и Наредба № 5 от 29.06.2006 г. за условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път [11]. Стоките остават под митнически надзор до определяне на митническия им статут като общностен или необщностен, като стоките с необщностен статут остават под надзор до промяна на статута им, до въвеждането им в свободна зона или свободен склад, до реекспортирането им, до изоставянето им или унищожаването им. Стоките, въведени на митническата територия на Общността, трябва да бъдат незабавно превозени от въвеждащото ги лице до съответното митническо учреждение или до място, одобрено от митническите органи, или до свободна зона и да бъдат представени пред митническите органи. Незабавно след представянето на стоките, въведени на митническата територия на Общността, за тях трябва да бъде подаден митнически манифест. След като е подаден митнически манифест, за стоките трябва да се извършат формалностите за получаване на митническо направление в 45-дневен срок от датата на подаването му за стоки, 106 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 превозвани с морски транспорт, или в 20-дневен срок от датата на подаването му – за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския. Във връзка с поставянето на стоките под митнически режим, както стоките, така и придружаващите ги документи, подлежат на различни по съдържание физически и документни проверки. Фиг. 1. Митнически процедури при внос на стоки Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим (чл. 59 на МК, чл. 66, ал. 1 от ЗМ) [2,7]. В законодателството на общностно и национално ниво са предвидени четири начина за деклариране – писмено деклариране (по нормална и по опростена процедура), деклариране по електронен път, устно деклариране и деклариране чрез други действия (конклудентно). Официалният образец на митническата декларация е Единния административен документ (ЕАД/SAD). Етапите на деклариране са подаване на ЕАД, приемане, проверка, изпълнени условия за поставяне под режим (валидиране), изпълнени финансови условия и приемане. Поставяне на стоки под митнически режим се разбира съвкупността от митнически процедури, прилагани към дадена стока, установени в зависимост от характера на стоката и целите на пренасянето й през държавната граница на Република България. Митническите режими са: допускане за свободно обръщение, транзит, митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, пасивно усъвършенстване и износ. От съществена важност при прилагането на режима е точното определяне на митническата стойност на внасяните стоки и техния произход, с оглед на обмитяването им. Когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности. Елементите за облагане на стоките са три - тарифно класиране, произход на стоката и митническа стойност. 107 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Митническата стойност представлява интерес по отношение на изчисляване размера на митата, определяне на основата на данък върху добавената стойност (ДДС) и статистиката във външната търговия. Основният метод за определяне на митническата стойност на внасяни стоки съгласно член 29 от Регламент № 2913/92 г. [2] е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им, за износ с местоназначение в митническата територия на Общността. В случай, че не може да се установи договорната стойност са предвидени и други методи за оценка, наречени „вторични или за замяна”, които се прилагат в точно определена последователност – договорна стойност на идентични стоки, договорна стойност на сходни стоки, метод на единичната цена, метод на изчислената стойност, метод на последната възможност. При определяне на митническата стойност, съгласно метода на договорната стойност, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят, ако се плащат от купувача, но не са включени в действително платената цена, транспортните и застрахователните разходи за внасяните стоки, разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки до мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на Общността, комисионни и възнаграждения за посредничество. Условията за доставка също се вземат предвид. Те са уредени в международните правила за тълкуване на търговските термини, установени от Международната търговска камара в Париж, известни като INCOTERMS, които определят права и задължения за страните по външнотърговския договор. Произходът е икономическа националност на стоките в международната търговия, в качеството му на инструмент на търговската политика и елемент на митническия контрол и се прилага при облагането на стоките с мита и прилагане на мерките на търговската политика. В общия случай при допускане за свободно обръщение и крайна употреба в момента на приемане на митническата декларация, възниква вносно митническо задължение, като длъжник за неговото заплащане е деклараторът, а в случай на косвено представителство – длъжник е и лицето, за чиято сметка е подадена митническата декларация. Определянето на митническото задължение се извършва на база посочените по-горе т.нар. елементи за облагане – произход, тарифно класиране и митническа стойност на стоките. Размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни. Освен митническото законодателство, трябва да се има предвид и законодателството в областта на данъка върху добавената стойност – Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) [5] и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност ППЗДДС [9]. Съгласно разпоредбите на ЗДДС, допускането за свободно обръщение е внос, така че в момента на приемане на митническата декларация възниква данъчно събитие. Начисляването на данъка върху внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. От изложеното може да се стигне до следния извод: митническите икономически режими имат за цел да подпомагат предприятията, като с помощта на особеностите и спецификата на всеки режим се цели да се отговори на различните изисквания и нужди на икономическите оператори. Счита се, че всеки митнически икономически режим има две основни функции: 108 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 - ефекта на отлагане – състои се в освобождаване на икономическите оператори от нормалните задължения и вземания, свързани с вноса или износа (не се плащат вносни или износни митни сборове и не се прилагат мерки на търговската политика). - икономически ефект – икономическите оператори са поставени в благоприятни условия. Митническите икономически режими се използват във всички области на дейност на икономиката и търговията (съхранение, производство, дообработка, изследване, дистрибуция). Икономическият ефект има особено важно значение, заради това, че благодарение на характерните особености и специфика на всеки митнически икономически режим се отговаря на различните потребности на предприятията и се спомага за тяхното реализиране на международните пазари. Митнически контрол при прилагане на акцизното законодателство Акцизите са едни от важните видове косвени данъци, с които се облагат някои видове стоки, като по този начин се регулира потреблението им, тъй като с него се оскъпява крайната цена на потребителя и се цели демотивиране на населението да ползва дадена стока. Облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз се урежда със Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) [4] и Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) [8]. От 01.07.2006 г. българската митническа администрация изцяло администрира събирането на акциза. Митническите органи изпълняват ролята на приходни органи в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на възникналите задължения. На облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, тютюневите изделия и енергийните продукти и електрическата енергия. Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи. Контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки. Контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица. Събирането, обезпечаването и преценката на доказателствата се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) [3]. За целите на осъществявания от митническите органи контрол, данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията [6] и на нормативните актове по прилагането им. Най-важните области, в които митницата е отговорна за упражняването на контрол в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на възникналите задължения върху акцизните стоки, са: контрол върху размера на акциза според точното описание и тарифно класиране на стоката, според данъчната основа и ставката на акциза; контрол върху заплащането на възникналото задължение за акциз; контрол върху стоките, поставени под режим отложено плащане на акциз; контрол върху производството, складирането и движението на акцизни стоки; контрол върху продажбата на тютюневи изделия; контрол на бандеролите, с които са облепени 109 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 акцизните стоки, за установяване на неистински, подправени или такива с изтекъл срок; контрол на случаите на освобождаване от акциз; контрол във връзка с възстановяването на заплатения акциз и др. Заключение Настоящото изследване излага систематизирано обобщение на системата на митнически контрол в България и най-важното от нормативната база на митническия контрол на национално и общностно ниво. В резултат на анализа могат да се изведат следните изводи и предложения: Изводи, относно системата на митническия контрол в Република България: 9 Националната митническа система е хармонизирана, съобразно правните актове на Европейския съюз в процеса на присъединяването; 9 Политиката на ЕС в областта на митническия контрол съществено допринася за събиране на приходи в бюджета на ЕС и бюджетите на държавите-членки; 9 Стратегията на митническата администрация [13] е да носи значителни ползи за гражданите и фирмите в ЕС чрез спирането на незаконния внос и вноса на опасни продукти, улесняване на търговския обмен, укрепване на вътрешния пазар и намаляване на разходите за привеждане в съответствие и на бюрократичните формалности за трансграничните дружества. Предложения за подобряване на системата на митническия контрол в България: 9 Изграждане на механизми за електронно управление с цел оптимизиране на цялостния процес; 9 Подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса, в това число чрез развитие на информационните технологии; 9 Въвеждане на съвременни технологии за наблюдение и контрол, с цел повишаване ефикасността на ежедневната работа на митническите служители; 9 Подобряване на информираността и мотивацията на служителите от митническата администрация; 9 Унифициране на учебната програма на митническите служители в Република България с тази на останалите държави-членки на ЕС, следвайки тенденциите на митническото обучение в ЕС; 9 Нормативно доусъвършенстване системата за митнически контрол, с цел за защита интересите на Общността, без създаването на ненужни трудности пред легалния бизнес; 9 Улесняване на законната търговия чрез модернизиране на работните методи на митническата администрация; 9 Повишаване на ефикасността при събиране на митни сборове и акциз; 9 Подобряване на сътрудничеството на българската митническата администрация с: други митнически администрации, правоприлагащи органи, икономическите оператори и обществеността; 9 Защита на обществото, националните интереси и интереси на ЕС чрез ефективни мерки за противодействие на митническите, валутни и акцизни нарушения, превенция и противодействие на корупцията и други неправомерни деяния на митнически служители (икономическа сигурност). 110 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 От изложеното по-горе се налага изводът, че митническия контрол е необходим и неизбежен, поради което системата на митнически контрол в България трябва да е добре организирана и работеща. Тя, от една страна, е полезна за митническите служители и икономическите оператори, насочвайки и стимулирайки ги за подобряване на дейността и спазване на правилата, а от друга страна, митническият контрол е от значение и за гражданите и юридическите лица, които са „ползватели” на предлаганите от митническата администрация „услуги” и затова имат интерес от тяхната ефикасност и законосъобразност, осигурявайки по този начин икономическа сигурност на държавата и обществото. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията, относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент ЕИО № 2913/1992 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. на Съвета относно създаване на Митническия кодекс на Общността. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., с изм. и доп. Закон за акцизите и данъчните складове, обн. ДВ. бр. 91/2005 г., с изм. и доп. Закон за данък върху добавената стойност, обн. ДВ. бр.63/2006 г., с изм. и доп. Закон за измерванията, обн. ДВ. бр.46/2002 г., с изм. и доп. Закон за митниците, обн. ДВ. бр.15/1998 г., с изм. и доп. Правилник за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове, обн. ДВ. бр.42/2006 г., с изм. и доп. Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, обн. ДВ. бр.76/2006 г., с изм. и доп. Правилник за прилагане на закона за митниците обн. ДВ. бр.149/1998 г., с изм. и доп. Наредба № 5 от 29.06.2006 г. за условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път Наредба № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ Стратегия на Агенция „Митници” 2010-2013 г., http://www.customs.bg/, 03.06.2013г. Европейски съюз, http://bg.wikipedia.org/, 03.06.2013 г. 111 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 МОТИВИРАНЕТО КАТО ФУНКЦИЯ НА ЕФЕКТИВНИЯ МЕНИДЖМЕНТ доц. д-р Павлинка Петкова Найденова Институт за икономически изследвания при БАН THE MOTIVATION AS A FUNCTION OF THE EFFECTIVE MANAGEMENT Assoc. Prof. Dr. Pavlinкa Petkova Naydenova Abstract: Effective corporate management is impossible without a complex of motivational influences, aimed at the acquisition and the implementation of the necessary knowledge, skills and competencies, to the formation of a new consciousness and a new mentality of the employees in the firm. The main purpose of the motivation is to achieve the highest possible harmony between the interests and goals of the organization and the interests and objectives of the workers in the company. Key words: motivation, human capital, corporate management. Едно от предизвикателствата пред фирменото управление на 21-ви век е новото разбиране за ролята на човешките ресурси в предприятието като човешки капитал. Съвременните социално-икономически реалности изискват да се отдаде първостепенно значение на човешкия потенциал във фирмата като най-съществен фактор за отстояване на интересите и постигане на целите на организацията. Настоящият доклад представя едно възможно и по-различно виждане за проявлението на човешкия капитал на микроравнище, във фирмена среда, и за неговото успешно управление чрез адекватни стимулиращи механизми с цел постигане на цялостен ефективен фирмен мениджмънт. Тезата, която се защитава е, че оптималното фирмено управление и успешното организиране на дейността на фирмата, съобразно изискванията и промените на средата (вътрешна и външна), са невъзможни без използването на комплекс от мотивиращи въздействия, насочени към придобиването и прилагането на необходимите знания, умения и способности, към формирането на ново съзнание и нов манталитет на заетите във фирмата. Основна цел на мотивирането на персонала е постигането на максимално възможна хармония между интересите и целите на организацията, от една страна, и интересите и целите на отделните работници или групи работници, ангажирани с дейността на фирмата за определен период. В този смисъл се търси отговор на следните въпроси, дали мотивационните техники, като съществени елементи на фирменото управление, биха могли да допринесат за по-висока конкурентоспособност на дадена фирма, и доколко изборът и силата на въздействие на прилаганите мотивационни техники, които са функция на различните мотивационни възгледи и теории, се определят от организационната култура на бизнeс единицата и зависят от професионалните качества на мениджърския екип. В исторически аспект работодателите, а по-късно и мениджърите, винаги са проявявали интерес, как да управляват чрез мотивиране на персонала. 112 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Понятието „мотивация” се използва толкова често в ежедневието, че хората рядко си задават въпроса, какво точно е нейното съдържание и смисъл. Въпреки различните интерпретации, бихме могли да определим мотивацията (в субективно-психологичен план) като съвкупност от определящи и движещи поведението на индивида сили, обусловени от вътрешни и външни (субективни и обективни) предпоставки, които предизвикват това поведение и определят неговата форма, насока, интензивност и продължителност. Кои са причините за нарастващия интерес към мотивацията от страна на фирмения мениджмънт? Първата причина е, че мотивацията се отнася до най-значимия капитал на съвременната организация – човешкия. Счита се, че ефективността на организацията се постигат най-мащабно и най-бързо чрез хората, носители на този капитал. Стратегиите за привличане, поддържане и постигане на съгласие с персонала са едни от най-важните и основни в мениджмънта и се разработват на основата на теориите за мотивацията. Втората причина е, че мотивацията е огромно предизвикателство пред мениджърите, тъй като тя не е еднотипна и предвидима. Хората се различават помежду си по съдържание, особености и сила на собствената им мотивационна система. Освен това, поведението им в организацията е резултат не само от лична мотивация, но и от влиянието на средата върху мотивационната структура на индивида. Третата причина, която подсилва интереса на изследователите към мотивацията, е новият аспект в концепцията за организационна ефективност. До голяма степен тя се възприема като способност на самите ръководители да мотивират хората в организацията, за да постигнат целите и критерии за ефективност. Четвъртата причина е, че много организации сами „създават” необходимите си специалисти и ги развиват, което става все по-актуално в нашето съвремие. В основата на програмите за усъвършенстване на персонала, за ефективно планиране на кариерата и на възнагражденията, за създаване на оптимална организация на труда и пр., са механизмите за мотивиране. Кои са най-общите и популярни характеристики на мотивацията, които имат отношение към поведението на хората в дадена организация и с които фирменото управление трябва да се съобразява, за да бъде то ефективно, а организацията – конкурентоспособна? Мотивацията, това са целите и причините, поради които хората правят своя избор на поведение и определят действията си. Мотивацията, това е мисловният процес, на основата на който хората формират своето поведение, за да постигнат целите. Мотивацията, това е социалният процес, посредством който някой променя поведението на друг. Потребностите, желанията, очакванията активизират човешкото поведение. Решенията и действията канализират човешкото поведение. Чрез мотивацията човек се доближава до целите си. А постигането на целите модифицира поведението, човекът се зарежда с нова енергия, която е обратна връзка към потребностите, желанията и очакванията. Поражда се ново неравновесие, т.е., нови потребности, нови желания, нови очаквания. Ако от гледна точка на индивида мотивацията е съвкупност от цели и причини, заради които индивидът извършва дадено действие, то от управленска гледна точка мотивацията означава насърчаване на служителите да работят и да имат постижения. Мотивиран служител е този, който има цели (лични и служебни, обикновено интегрирани в едно цяло) и осъзнава, че извършвайки своята работа, може да ги постигне. 113 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Ярко присъствие в мотивацията на служителя обаче има мениджърът, който създава условия и помага на служителя да разбере, че чрез добрата си работа за организацията ще постигне своите цели (потребности, желания, очаквания). Пречупени през призмата на фирмената организация можем да определим основните етапи на мотивационния процес по следния начин: ¾ установяване на неудовлетворените потребности на отделното лице или група лица в предприятието; ¾ иницииране на мотив, т.е. на подбуда за задоволяване на потребностите в рамките на организацията; ¾ определяне на цел /цели/, чрез която отделното лице или група лица очакват, че ще задоволят потребността /потребностите/; ¾ полагане на усилия и предприемане на действия от страна на работниците и служителите за постигане на набелязаната цел /цели/; ¾ постигане на определен трудов резултат и достигане или недостигане на целта (целите), поставена пред отделното лице или група лица; ¾ получаване на съответната оценка за постиженията в трудовия процес и възнаграждение за получения трудов резултат; ¾ преценка на степента на удовлетвореност от трудовия резултат, оценката и полученото възнаграждение; ¾ постигане (непостигане) на състояние на удовлетвореност. Този мотивационен процес и неговата цикличност могат да бъде прекъснати, ако не се осъществява обратната връзка, не се проверява как са постигнати целите, не се контролира, не се организира и не се комуникира. Успешното фирмено управление и реализирането на организационните функции на фирмата, съобразно изискванията и промените на средата (вътрешна и външна), предполага стимулиране и насочване на мотивацията на заетите като определящ компонент на човешкия капитал, с който организацията разполага. Мотивацията е съвкупност от доброволни осъзнати решения на работниците и служителите, както и социо-психологични процеси, определящи тяхното поведение в производствения процес, които са резултат на стремежа им да удовлетворяват своите потребности чрез комплексното влияние на вътрешни стимули и външни стимули. Вътрешните стимули са онези вътрешнопсихологични фактори, плод преди всичко на възпитание, но също така и на вътрешна нагласа, генетично наследяване, интуиция и други, които влияят на хората да се държат по определен начин или да следват определена цел. Тези фактори включват чувството за отговорност, възможността на хората да ползват и развиват своите умения и способности, свободата на действие, възможностите за професионално и квалификационно израстване, интересната работа и т.н. Каквато и мотивационна система да създаде една организация, тя трудно би могла да преодолее липсата на съответна вътрешна нагласа, която, макар и необходима, е силно субективна, защото е резултат, преди всичко, от възпитанието и културата на един човек. Когато говорим за външни стимули за мотивация, разбираме системата от управленски действия, подходи и техники за мотивиране на сътрудниците към постигането на целите на организацията. Тя включва фактори, с които се влияе върху индивидуалното поведение отвън. Външните стимули могат да имат бърз и силен ефект, но рядко продължителен, за разлика от вътрешните, които имат дълбок и траен ефект поради това, че са присъщи на индивида, а не са му наложени отвън. 114 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 В ръцете на ръководителите са преди всичко външните стимули за мотивация. Мениджърът трябва да знае, кога точно да се обърне към точно определено лице, каква работа да му възложи, за да получи точно определен резултат, който той желае. Мотивирането е комплексна управленска дейност, която предполага анализ на потребности и способности, на избора на поведение и на действителното поведение, оценка на вложения труд, награди и удовлетворение. Освен тази очевидна комплексност, мениджърите трябва да разглеждат и следните два аспекта: • Първо, хората се различават по онова, което ги мотивира – едни високо ценят парите, други по-скоро се ръководят от същността на работата, трети се мотивират чрез комплекс от други фактори. • Второ, мотивацията е по същество процес на развитие на познанието (за целите, потребностите, очакванията, способностите) и като такъв от него не могат да се очакват мигновени резултати. Мотивирането е сложен, многопластов процес, в който активно участие вземат и двете заинтересовани страни – от една страна, мениджърът, който има интерес да приобщи работниците и служителите за своята кауза, и от друга страна, работниците и служителите, които са наясно, че могат да задоволят своите потребности чрез включването си в общия процес по производството в една или друга сфера. Основна цел на мотивирането като функция на управлението е да се постигне максимално възможна хармония между интересите и целите на организацията и интересите, потребностите и целите на отделните групи работници и служители през даден период. Модерната визия за човешкия капитал се формира в новите условия на труд, на обществено развитие, на организационни ценности и култура. Според нея мотивацията на хората в организацията представлява сложна мрежа от взаимнозависими потребности: от обвързване и съпричастност, от съответствие между изпълняваните задачи и притежаваните умения, от очаквания и постижения, от чувство за отговорност и чувство за справедливост и пр., като последното е особено силно изразено и трудно постижимо. Хората, събрани да работят заедно на едно място и в една организация, изискват особена справедливост за себе си. Хора със защитена справедливост са производителни и удовлетворени. Хора с ощетена справедливост са непроизводителни и неудовлетворени. Това е уникалност, която превръща човешкия фактор или в голяма сила, или в едно голямо безсилие на организацията. Затова мениджърът е ключов фактор в процеса на мотивацията. Мениджърът би могъл да оказва влияние върху взаимосвързаните мотивационни потребности, да съдейства при избора и осъществяването на определено мотивационно поведение чрез обучение на персонала, чрез подобряване на неговите уменията и способностите, чрез оценяване на работата му, награждаване или санкциониране на поведението му. Изпълнението на тези важни функции изисква допълнителна и специална подготовка на мениджърите, за да могат те ефикасно да преценят, какво мотивира служителите и работниците, за да проведат обективен разговор при оценяване ефективността на сътрудника. Поведението на индивидите в организирания трудов процес обаче не е само функция на задоволени мотиви. Чрез промяна в организационната среда може да се постигне една повече или по-малко голяма промяна в мотивационната система. Развитието на възгледите за това, какво мотивира хората да работят добре, не само за себе си, но и за колектива, част от който са те, следва конкретните разбирания за предназначението и същността на организацията, за значението на хората за постигане на организационните цели. Това обуславя взаимовръзката между мотивиране и органи115 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 зационна култура. За повишаване равнището и качеството на мотивираност на работещите в бизнес организациите се разработват и прилагат мотивационни политики и стратегии, които се конкретизират в мотивационни техники. Тъй като по своята рационална същност човешкото поведение е целево детерминирано, а целевата ориентация (желанията и очакванията) се основава на ценностната система на индивида, определена двуяко – от човешката му природа и от споделената принадлежност към дадена общност (организация), то изборът на мотивационните техники би следвало да е съобразен с проявлението на тази ценностна система, т.е., степента на разбиране и осмисляне на причините и стимулите за дадено човешко поведение обосновават използването на конкретните мотивационни техники. Мениджърът е този, който е отговорен за ефективното прилагане на всички мотиватори и то по нов начин, съответстващ на съвременните аспекти в управлението на човешкия фактор в организацията. Прилаганият мотивационен компонент е специфично свързан с нивото на мениджърската компетентност, дотолкова, доколкото конкретният мениджър има не само необходимите управленски познания, но притежава и нагласите за възприемане на модерни организационни практики, в контекста на които се позиционират и съответните мотивационни механизми. Ако мениджърската компетентност не се прояви адекватно, то включеният мотивационен компонент може да се прояви като съществен фактор за мултиплициране на негативи във фирмените организация и управление. Затова създаването на система за мотивиране на заетите в дадена организация се определя като изключително сложен творчески процес, който може да се сравни с конструирането на най-сложните социални системи. Мотивационните техники, прилагани в българските фирми, за съжаление, често са едно практическо екстраполиране на теоретични постулати, без да се създаде възможност за тяхното оптимизиране, поради неадекватната степен на бизнес зрялост в обществото ни като цяло. При настоящата конюнктура и установените, чрез поредица анкетни проучвания в български фирми, зависимости и релации, като адекватна и надеждна се очертава следната система за мотивиране: А. Формулиране на постижими, реалистични цели пред работещите в трудовия процес, което е в пряка зависимост от уменията на мениджърския екип на фирмата. Б. Използване на парите като основно възнаграждение и стимул. В. Гарантиране на сигурност на работното място. Г. Професионалното израстване (повишение), в качеството му на силен мотиватор за онези, които обичат да работят в организации, осигуряващи подобна възможност. Д. Награди и признание на постиженията. Е. Обогатяване и разширяване на длъжността, чрез което се достига до професионално израстване и се предоставят различни предизвикателства и възможности за изява и израстване. Ж. Обучение (доколкото е възможно обучението да повиши основния познавателен background, паралелно с нагласите и манталитета, което определено е твърде сложна и дългосрочна задача). З. Изграждане на екипи, доколкото те увличат участниците, ентусиазират и ги мотивират. И. Предоставянe на отговорност като своеобразно предизвикателство, защото е свързано със статуса, с делегирането на права, с предоставяне на информационни ресурси. 116 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Й. Ефикасна система за обратна връзка при оценяване в посока: квалификация – постижения – признание, целяща отчитането на девиации и предлагането на ориентири за причините в отклоненията на постиженията. Предполагаемата резултативност при този алгоритъм за мотивиране е добър атестат за дадена стопанска структура. Положителни моменти в реализираните анкетни проучвания са изразените нагласи за мотивиращо въздействие на „повишението и израстването”, свързани с „обогатяване на характеристиките на длъжността” и „предоставянето на различни предизвикателства” в процеса на работата, въпреки че възприемането на тези предизвикателства като мотивационен стимул, е неустойчиво и се колебае в гранични стойности. Негативни индикатори, установени при изследването, са оценяването на „изграждането на екипите” в съвременен план под допустимия предел на значимост, което влошава статуквото в мисленето, както на мениджърите, така и на служителите; същото може да се каже и за определянето на „сигурността на работното място” като значително по-важно от „обучението”. Дори тяхната последователност да се променя при отговорите на различните респонденти, избягването на мотивационни техники като „предоставяне на отговорност”, „изграждане на екипи” и „обучение” е неадекватно от гледна точка на изработването на модерни мотивационни панели и на цялостна фирмена култура, които съответстват на съвременните концепции за бизнес управлението, каквато е например, концепцията за Тотално управление на качеството (TQM). Българските фирми имат осезаема потребност от действащ механизм за управление, вкл., и за мотивиране на персонала, който да им осигури конкурентни предимства. Проблемите, пред които те са изправени, са свързани, от една страна, с либерализация на вътрешния пазар, която не предполага сериозна защита от външна конкуренция, а от друга страна, със силно конкурентните външни пазари, които ги изтласкват от международната търговия. Затова е необходимо максимално мобилизиране на вътрешнофирмените конкурентни предимства на организацията, които неминуемо се свързват с човешкия капитал на фирмата и неговото адкватно мотивиране. Считаме, че интегрирането на стратегията за организационна промяна в общата фирмена стратегия за постигане на оптималност и ефикасност на фирмената организация и фирменото управление е една област, обект на важни научни и научно-приложни търсения и проучвания за намиране на правилни практически решения. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Becker, G. (1975). Human Capital, New York: Columbia University Press Becker, G. (2002). Talking Human Capital with Professor Gary Becker. Retrieved 15.01.2013 from www.linezine.com Coleman, J. (1988). Social Capital in the Creation of Human Capital. In: The American Journal of Sociology, Vol. 94, Supplement: Organizations and Institutions. Krull, H. (2008). The Concept of Human Capital, Journal of Human Resources, Vol. 9 (in Bulgarian) Mincer, J. (1958). Investment in human capital and personal income distribution, Journal of Political Economy, Vol 66, 281-302. The University of Chicago Press Price, A. (2007). Human Resource Management in a Business Context, 3rd Еdition. London: Thomson Learning Price, A. (2011). Human Resource Management, 4th Еdition. Cengage Learning EMEA Schultz, T. (1971). Investment in Human Capital (The role of education and research), New York: The Free Press Risk management in the procurement of innovation. Concepts and empirical evidence in the European Union. EC, 2010. The International Bank for Reconstruction and Development/ The World Bank Report, 2007, 2008, 2009. 117 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ВЪЗМОЖНОСТИ И ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 2014-2020 доц. д-р Камен Петров УНСС OPPORTUNITIES AND OUTLOOK FOR REGIONAL DEVELOPMENT OF BULGARIA IN THE PERIOD 2014-2020 Associate Professor Каmen Petrov Ph.D UNWE Abstract: Regional development in Bulgaria emerged into account regional differences and disparities in national territory is called to be derived as a national priority in the period 2014-2020. This article is dedicated to the emerged economic inequality and regional disparities and opportunities for forming new cores of economic development and download the slowdown in the national territory. An analysis of the development of the EU regional policy and applied approaches. They are associated with helping some disadvantaged regions in different terms / political, economic, social and so-called compensation approach. Also the need for redistributive approach functions and financial resources to achieve economic growth. Keywords: region, development, management, concepts, models. Целта, поставена в настоящия доклад, е да се разкрият някои приложни аспекти на възможности и перспективи пред регионалното развитие на България в периода 2014-2020 г., на базата на проучване на добри европейски практики в тази област. Така поставеният фокус на разработката определя две конкретни задачи, върху които ще се построи логиката на изследването, а именно: – да се изясни същността териториалните различия установени в страна в периода до 2014 година, оформените съответно райони за планиране като двигатели на развитието и особеностите на регионалната политика, основана на интегрирания подход, от гледна точка на нейното съдържание и особености. На базата на оценката на програмни документи да се очертаят подходящи области за приложение на интегрирани регионални политики в съвременните условия на развитие в краткосрочен план. Това налага констатацията, че Политиката за регионално развитие, формирана и реализирана на различните равнища на управление – микро, мезо, макро и мега (европейско) ниво, се подлага на постоянен експертен и политически дебат. Това ни дава основание да считаме, че управлението на регионалното развитие в Република България се основава философията на управление и почива на няколко нормативни документа, основните от които са Закона за Регионалното Развитие и Закона за устройство на Територията и други. Със Закона за Регионалното Развитие се уреждат „обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие”. По силата на същия този закон, централният орган, който осъществява политиката по управление на регионалното развитие, е Министерството на Регионалното Развитие. Министърът на регионалното развитие и провежда държавната политика за регионално развитие, ръководи Съвета по регионално развитие и провежда държавната политика по устройство на територията. В практически 118 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 порядък обаче, регионалното развитие трябва да се реализира чрез осъществяването на специфична регионална политика. Като цяло обаче в условията на членство на страната в Европейския съюз се приема, че регионалната европейска политика се характеризира със своята солидарност. Тя изразходва повече от една трета от бюджета на Европейския съюз за намаляване на разликите в развитието на регионите и неравенството в благосъстоянието на гражданите. Относно планирането и оценка на състоянието на регионите в рамките на Европейския съюз е възприета системата на „Номенклатура на Статистическите Териториални Единици” (Nomenclature of Statistical Territorial Units NUTS) водещата началото си 70-те години на миналия век. През последните няколко години тази NUTS класификация придоби нарастваща значимост като база за хармонизирана и по този начин съпоставима регионална информация. Според тази класификация, NUTS регионите са „нормативни региони, те отразяват политическата воля; техните граници са фиксирани при условия на намаляване на местните власти и размера на населението в региона, отнесено като кореспондиращо към икономически оптималното изразходване на необходимите ресурси за постигането на техните задачи1”. Те са ясно дефинирани, обикновено универсално признати и относително стабилни. Те са мястото, в което определени нива на управлението упражняват тяхната власт, особено където се провежда регионална политика. Поради това в общия случай нормативни или административни региони са признати от националните статистически системи като нива на събиране, обработване и разпространение на данни. NUTS определя 3 нива на йерархична класификация за регионите. Според класификациите всяка страна членка на Европейския Съюз се разделя на определен брой региони от първо ниво на NUTS. Всеки регион от своя страна се разделя на подрегиони от NUTS ниво 2, а всеки подрегион – на NUTS ниво 3. Сред многообразието в размера на районите от ниво 2 в европейски мащаб, българските райони са средни по големина със средна площ от 18.5 хил.кв.км. Средният размер на област (NUTS III) в България е 3964 кв.км, с население 263 хил. жители. Средният размер на една община (LAU 1) е 420 кв.км, 27.9 хил.ж. и 19 селища. Българските общини са едни от най-големите в ЕС. Данните показват, че България е сред страните с висока осигуреност с използвана земеделска площ (ИЗП) - 674,6 ха/1000 души през 2010 г. Страната е и с висока степен на осигуреност със залесени площи – 521,22 ха/1000 души. Българските райони по обем на създадения БВП са сред най-слабо развити в ЕС. Изоставането ни от страни като Чехия е близо два пъти, а в сравнение с Дания, разликата е повече от 3 пъти. Половината български райони като Северозападен район (СЗР), Северен централен район (СЦР) и Южен централен (ЮЦР) са на равнище от около 30% от средното ниво на ЕС. Водещ район в страната е Югозападния район за развитие (ЮЗР), който достига до близо 73% от средната стойност за ЕС през 2008 г. Тенденцията, която се забелязва във всички български райони е на постепенно намаляване на голямата дистанция със средното равнище на ЕС. Важно значение относно перспективите за регионалното развитие на България в периода 2014-2020 г. е анализът и оценката на страната по отделни социално-икономически показатели, характеризира различни аспекти от развитието на районите от ниво 2 и различията между тях, както и между областите и общините в техните рамки. Тези показатели дават представа за състоянието и тенденциите в отделни дейности, характеристики или елементи на разглежданите териториални системи и за различията между тях. От методологическа гледна точка е важно да се изведе обобщаващата оценка, характеризираща социално-икономическото състояние на районите от ниво 2 и на областите, която по-експертна оценка възприемаме, че се 1 Proposal for a Regulation of the European Parliament and of the Council on the establishment of a common classification of Territorial Units for Statistics (NUTS) 119 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 формира на базата на 12 основни показателя2. Методиката за нейното формиране предполага привеждането на отделните показатели в единна размерност чрез отнасянето им към най-високата стойност на съответния показател, получен от отделна териториална единица. По този начин равнищата на всеки показател се представят в проценти като районът/областта с най-високо равнище получава 100%, а останалите – процент, равен на отношението на тяхната стойност към най-високата стойност. Обобщаващата оценка е средноаритметичната стойност на отделните показатели. Тя се представя в проценти и представлява отдалечеността на реалната териториална единица от еталона, съставен от най-добрите значения на отделните показатели. Така в геоикономически аспект относно процесите на регионално развитие приемам, че всички териториални единици в страната могат да се разпределят в три групи: развити – с равнище на обобщаваща оценка над средната за страната, средноразвити – с обобщаваща оценка около средната за страната; слаборазвити – в обобщаваща оценка значително под средната за страната3. При един семпъл сравнителен анализ на равнището на социално-икономическо развитие на районите от ниво 2 показва, че те са стабилни териториални структури, с ниски междурегионални различия – от 12% до 15% стойност на коефициента на вариация. Най-силно влияние за различията оказва значително изоставащата оценка на СЗР. Най-силно развит е Югозападния район за планиране ЮЗР (с обобщаваща оценка 68.1% за 2010 г.), който е конкурентоспособен на фона на останалите европейски райони. На второ място е Североизточния район за планиране СИР (57.6%), който се формира като втори център на развитие в страната. Югоизточния район за планиране (ЮИР) се определя като средно развит и останалите три района (ЮЦР, СЦР и СЗР) – слаборазвити, като особено изостава в развитието си СЗР, с обобщаваща оценка 45.6%. не трябва да забравяме, че все пак регионалните различия произтичат от особеностите в развитието на обществените процеси (исторически, социални, икономически, и управленски ) в различните части от територията. При нашият общ поглед в социално-икономическото развитие на страната можем да изведем констатацията, че най-високо равнище на социално-икономическо развитие има град София, следвана от Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково и Пловдив. В дъното на класацията неизменно са Монтана, Видин и Разград. Наблюдават се и известни размествания. По-съществените са в посока подобрено развитие са Благоевград, Русе, Добрич, Разград и Шумен, а в посока на стагнация и влошаване Габрово, Силистра Пазарджик, Ямбол и Смолян. В обобщение, формираните междурегионални и вътрешнорегионални различия дават основания за провеждане на две насоки на регионална политика. Първата е насочена към намаляване на различията. Тя може да се постигне, ако се пренасочат ресурси към териториалните единици с най-ниско равнище на развитие. Това ще намали разликите им с по-развитите и в най-голяма степен ще допринесе за постигане на целта. Подходящо е тази насока да се подкрепи от Политиката за развитие на селските райони. Втората е насочена към развитие на центрове на растеж, с идеята те да спомогнат за развитие на целия район. В случая районът съсредоточава ресурсите си на едно място с цел достигане на развитие, съпоставимо с националните или европейски параметри. Очаква се това впоследствие да има вторично благоприятно влияние върху целия район чрез развитие на съпътстващи и подкрепящи произ2 Коефициент на естествен прираст, коефициент на миграция, коефициент на заетост, БВП на 1 жител, придобиване на ДМА на 1 жител, брой нощувки на 1000 жители, използвана земеделска площ на 1 жител, доходи на 1 лице от домакинство, равнище на безработица, осигуреност с транспортна инфраструктура, дял на студентите от населението, лекари на 100 хил. жители. 3 В трета група попадат териториални единици, чиято обобщаваща оценка е под критичната стойност, която се изчислява като половината от сбора на средната и най-ниската оценки. 120 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 водства. Подходящо е тази насока да се подкрепи от Политиката за градско развитие. Така на основата на този избран модел може да се насочва териториално-урбанистичното развитие в рамките на макроструктурните части от националната територия: Западна, Източна, Северна, Южна. Сами по себе си тези многомерни цели на регионалното развитие се отнасят до управленската практика. В европейската практика са известни много области, в които прилагането на интегрирани политики за регионално развитие е особено успешно, доказателство за което са реални проекти, които се реализират на основата на интегриран подход. Например при оценката на регионалното развитие в страната се очертават няколко региона. Найотчетливията е Западна България водещото значение на милионният град от 1-во ниво София, който ще доминира над средните градове от 3-то ниво Благоевград, Перник, Кюстендил, Враца, Монтана и Видин. Без да играят роля на балансьори, средните градове Видин и Благоевград заслужават специално стимулиране, за да преминат по значение към 2-ро йерархично ниво и да организират по-успешно територията на най-отдалечените северна и южна части на Западна България. Градовете Петрич и Дупница показват реални възможности да бъдат центрове от 3-то йерархично ниво и да играят ролята на балансьори на областните центрове. Към тях като балансьори имат шансове да се присъединят градовете от 4-то ниво Сандански, Гоце Делчев, Самоков, Ботевград. В северозападните периферни гранични територии е важна подкрепата на градовете от 4-то ниво Лом, Оряхово, Белоградчик и Берковица. В южната периферия подобна подкрепа заслужават градовете Петрич, Сандански, Гоце Делчев. Затруднено ще остава положението в западните периферни територии, където Радомир, Брезник и Трън нямат потенциала да могат да подкрепят Кюстендил и Перник. Второ, постоянно нарастващите и усложняващи се предизвикателства на регионалното развитие изискват промяна в подхода за тяхното изучаване. Въздействията на политиката трябва да се основават на комбиниране (интегриране) на рутинно и универсално познание, което не се основава на конкретен контекст, с познанието, което имат самите представители, работещи на местно ниво. Това предполага да гледаме и с поразличен поглед към Северна България, където ще доминират двата големи града от 2-ро ниво Русе и Плевен. Като техен равностоен партньор ще се развива Велико Търново, който показва възможности и тенденции да премине от 3-то към 2-ро йерархично ниво. Средните градове областни центрове Ловеч, Габрово, Търговище, Разград и Силистра, а също и градовете Свищов и Горна Оряховица, са разположени равномерно по територията и ще играят роля на организиращи центрове от 3-то ниво. Градовете от 4-то ниво Троян, Севлиево, Попово ще играят ролята на балансьори на областните центрове. Другите градове от 4-то ниво нямат тези възможности, ако не бъдат обект на специална национална политика за малките градове в периферни селски райони. Проблемни периферни територии се очертават в северната придунавска част между Русе, Силистра и Разград и между Свищов, Плевен и Никопол, както и в южните старопланински и предпланински части между Търговище и Велико Търново, между Омуртаг и Елена и между Габрово,Троян, Тетевен и Луковит. От друга страна в териториален план политически решения, отговарящи поадекватен и ефективен начин на динамично променящите се условия, не могат да имат постоянен характер. Точни решения и отговорности в политиката за регионално развитие едва ли съществуват. Колкото и да е ефективна дадена политика, неимоверно тя става неефективна поради промяна в изходните параметри на развитието, поява на нови фактори или промяна в начина им на взаимодействие. Такова е положението с Южна България, където все още ще доминира големият град Пловдив с партньор другият голям град Стара Загора. Тези градове от 2-ро ниво ще се развиват като основни полюси на растеж и развитие. Шансове за партнираща роля на двата центъра има средният град 121 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Хасково. Областните градове Пазарджик, Кърджали, Смолян заедно с Казанлък, Асеноград, Карлово, Димитровград като центрове от 3-то ниво ще осъществяват организираща и стабилизираща роля в територията. Като периферни територии се очертават южните родопски планински и гранични територии и отчасти средногорските и тракийските територии. Градовете от 4-то ниво Панагюрище, Чирпан, Свиленград, Ивайловград, Златоград, Девин, Велинград заслужават да бъдат стимулирани, за да изпълняват своята организираща роля в тези периферни селски, планински и гранични територии. Проблемни ще остават перифериите в южните родопски части, където градовете Доспат, Мадан, Крумовград нямат потенциала да подкрепят Смолян и Кърджали. Оформилата се като ключова за българския туризъм Източна България се развива с основни полюси на растеж с водещото значение на двата големи града от 2ро ниво Варна и Бургас. Тези градове са източни "портали" за Европейския съюз и ще се развиват като важни транспортни и търговски центрове в европейската мрежа от градове. Като центрове от 3-то ниво се проявяват областните градове Шумен, Добрич, Търговище, Сливен и Ямбол, които покриват сравнително равномерно територията в хинтерланда на крайбрежието. На крайбрежието добро развитие показват градовете от 4-то ниво Балчик, Каварна, Несебър, Поморие, Царево, както и Карнобат и Айтос в хинтерланда. В северната периферия е необходимо стимулирането на Генерал Тошево, а в южната - на Елхово и Малко Търново, за да изпълняват важната роля на центрове от 4-то ниво в периферните селски и гранични райони. Интегрираните регионални политики се определят като подходящ механизъм за развитието на градските райони, Трябва да се има предвид, че укрепването на регионалната конкурентноспособност посредством добре насочени инвестиции в цялата страна, ще осигуряването на икономически възможности, които да помагат на хората да използват своите способности, ще засили потенциала за икономически растеж на европейската икономика като цяло и ще бъде от обща полза за всички. Необходима е реформа на политиката на сближаване трябва също така да предостави възможност за увеличаване на ефективността, прозрачността и политическата отговорност. Това изисква преди всичко дефинирането на стратегически подход за тази политика, като се обявят нейните приоритети, определи се нейното място в системата на икономическо и социално управление и се осигури редовно и прозрачно оценяване на постигнатия напредък. В резултат на този подход, се появява необходимостта от укрепване на институционалния капацитет на всички административни нива в Република България, за да се извлече полза от едно от основните предимства на политиката на сближаване. Литература 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Андонова, Кр. Приложни аспекти на интегрираните политики за регионално развитие Великова, М. Местно самоуправление и управление, регионализация. В., Унив. изд. на ВСУ „Черноризец Храбър”. 2008. Генешки, М. Регионална икономика, С., Тракия-М, 2000 Георгиев, Л. Регионална икономика. С. НБУ 2006 г. Конакчиев, Д. Обща теория на регионалната икономика – политика. Кн. 2, В., ВСУ Черноризец Храбър”, 2003. Иванов Методи, Проблеми в процеса на усвояване на средствата от ЕС.VІ-МНР Каракашев, Хр. География на България. Теми и материали за подготовка. 2013/2014 Петров, К. Геоикономическа насоченост на районите за планиране. Аванград Прима 2008 Парашкевова, A. Инновационая система и технологичний трансфер в глобальной экономике. Финансовые проблемы. РФ и пути их решения: теория и практика, ч. 2 (лиценз ЛР №020593), С. Петербург, Русия, 2008. 122 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ИНОВАЦИОННИ АСПЕКТИ НА РИСКОВИЯ КАПИТАЛ: ЕВРОПЕЙСКИ ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА доц. д-р Радостина Бакърджиева Институт за икономически изследвания, БАН INNOVATION APPROACH TO VENTURE CAPITAL: EUROPEAN FUTURE AND PROVOCATIONS Dr. Radostina Bakardjieva Abstract: Focus of European Strategy Horizon 2020 is the innovation development of economy, based on innovation, knowledge and economic increase. The aim of article is to investigate the opportunity of alternative finance resource / venture capital and business angels / for start-up firms and firms with great potential for growth. The cross-border connect of innovative firms with suitable investors is in the topic, the public support in this direction too. Keywords: innovation, SME, venture capital. Предприемачеството и иновациите са катализатор за ускоряване на икономическия растеж и създаването на нови работни места. Високо рисковите стартиращи фирми и фирми с голям потенциал за растеж заемат особено по важност място сред малките предприятия. Техният облик е специфичен, механизмите на функциониране, респективно достъп до финансиране са коренно различни от функциониращите малки и средни предприятия /МСП/. Доскоро те дори не бяха обхванати от официалните статистически наблюдения, провеждани от НСИ. Поради високата неопределеност на пазарите именно върху тях кризисните процеси оказаха най-силно негативно въздействие. В този контекст достъпът до финанси в най-рисковия, стартов етап от развитието на иновационните сомпании зависи силно от частни инвеститори или специализирани посредници. Като логично допълнение на Лисабонската стратегия, европейските програми COSME и HORIZON 2020 поставят акцент върху стимулирането на иновационната дейност и дефинират препоръчителни политики в подкрепа на стартиращи фирми с бъдещ потенциал за растеж. Приоритет на Седма рамкова програма и програмата JEREMIE e партньорството в името на икономическия растеж и създаването на работни места. Стимулирането на иновациите и повишаването на конкурентоспособността поставя нови изисквания към инициативите на равнище държавна политика. Целта на доклада е да анализира алтернативни източници на финансиране на предприятия в ранен стадий на развитие- бизнес-ангели и венчърния капитал, да разкрие ефективно доказали се публични програми и инициативи на развити страни с традиционен опит в тази насока и формулиране на препоръки към институциите. Иновационни предприятия и специфика на тяхното финансиране Ядро за развитие на иновационните предприятия са новооткрития под формата на нови научни знания /изобретения/. Посредством тези предприятия идеите и новот123 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 критията се превръщат в нови продукти, усъвършенствани бизнес-процеси и организационни методи. Според мащаба и приемствеността си новооткритията могат да рефлектират върху динамично променящите се пазари, които са в състояние да разрушат установения икономически ред и да създадат нови организационни методи, които да окажат въздействие върху икономическата, социална и екологична сфера. Иновационните предприятия са изключително чувствителни към първоначалните разходи, необходими за разработване на продукта, приспособяване към изискванията на пазарите и навлизането им на пазара. В този сложен процес финансирането на научно-изследователската и опитно-конструкторска дейност, изработването на образец, оценката на параметрите на пазара и първоначалното производство е от ключово значение. В предварителния етап /предпроектна фаза/ финансовите разходи многократно надвишават потенциалния ресурс на финансиране от тип FFF. Етапи на развитие на проекта, финансови източници, оценка на риска Посевна фаза Източници на финансиране Риск Стартов етап Ранен растеж Експанзия FFF Бизнес-ангели Фондове за посевен рисков капитал Венчърни фондове Кредити Борса много висок Висок Умерен Нисък В „долината на смъртта”, обхващаща посевната фаза /seed stagе/ и фазата на стартиране на бизнес /start-up stage/ финансовият риск е много голям, поради което като основни източници се очертават тип финансиране FFF и спечелени грантове. Преодоляването на първия етап е критически важен момент за бъдещото успешно развитие на бизнеса. В края на стартовия етап е възможно финансиране от потенциални бизнес-ангели, а във фазата на ранния растеж /early – growth stage/, по време на комерсиализацията на продукта в ограничен мащаб и организацията на производството е рационално въвличане на средства от венчърни фондове. Едва в етапа на разширяване /expansion stage / e възможно дългово финансиране чрез банкови заеми или първично публично предлагане /IPO /. В последните два етапа от развитието на проекта могат да се заложат позитивни очаквания, както относно разширяването на източниците на финансови ресурси, така и относно размера на финансовите траншове. / 1/ Дейността на иновативните предприятия в първите два етапа на проектното развитие се характеризира като високо рискова и неопределена. Тези предприятия нямат нито минало, нито доказателства за бъдещо рентабилно производство на продукти или услуги. В областта на високите технологии промените са много динамични, поради което е възможно морално остаряване на знанията, което ги прави неадекватни на съвременните изисквания на пазара. В резултат от това, финансирането в иновационни предприятия е неприемливо високо за традиционните инвеститори. Друг специфичен момент е информационната асиметрия. Предприемачите въз основа на своя опит, знания, навици и междуличностни отношения имат вътрешна информация за проекта и могат да оценят потенциалните възможности на бизнесапечалби и пазарен дял. Потенциалните инвеститори обаче, поради недостатъчни познания или страх от риск, предлагат или финансиране на много висока цена, като се застаховат срещу риска, или пък директно се оттеглят. 124 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Ценността на иновативните предприятия се крие в техния дългосрочен потенциал за растеж, обезпечен от научни знания и интелектуална собственост. Инвеститорите трябва предварително да са усмислили, че възвръщаемостта на техните инвестиции ще е налице с известен лаг във времето. Иновационните предприятия при старта не разполагат с материални активи, като обезщетение за залог. В този контекст, традиционните източници на финансиране на ранен етап, не са достатъчно подходящи за иновативни предприятия. Поради високата неопределеност на риска, нестабилността на притока на финансов ресурс и нематериалния характер на активите банките също са изключително резервирани,което затруднява финансирането на иновативните микро-предприятия чрез кредити. Като основни източници на финансиране на иновативни предприятия на ранни етапи на развитие се очертават бизнес- ангелите и фондовете за венчърен капитал. Финансиране на иновативни предприятия в начален етап на развитие Един от възможните източници на инвестиции за стартиращи иновативни предприятия са бизнес-ангелите, които дават криле на идеите. Европейската комисия ги дефинира като потенциален ресурс за Европа. Бизнес-ангелът е индивидуален инвеститор, което е високообразованo, заможно, състоятелно физическо лице /на възраст 50-60 години/ с ерудирани познания, обикновено и с бизнес опит, което директно инвестира част от своите персонални финансови активи в нов, растящ бизнес, без да са налице фамилни взаимоотношения. Освен капитала бизнес-ангелите изявяват готовност да предадат мениджърски опит на предприятията, know-how, както и лични контакти. Този тип инвеститори изявяват готовност да дават ценни препоръки от стратегически и оперативен характер, както и маркетингови консултации. Бизнес-ангелът взема напълно самостоятелно инвестиционно решение за инвестиране в стартиращо предприятие, като инвестицията е средно- или дългосрочна. Бизнес-ангелите обикновено стават членове на надзорния съвет, което им предоставя възможност да оказват контрол върху инвестициите и приеманите стратегически решения. Този вид инвеститори съблюдават етичния кодекс, правилата на честната игра и подкрепят инициативите срещу пране на пари. Специфична особеност на тези неформални инвеститори е, че те не желаят показност, а напротив предпочитат да са неизвестни и непопулярни лица. Обикновено са представители на престижни професии – бивши дипломати, нотариуси, юристи, счетоводители, лекари. Бизнес-ангелите могат да бъдат корпоративни или индивидуални инвеститори, ентусиазти, истински предприемачи, които са най-активните ангелски инвеститори, мениджъри бизнес-ангели, които упражняват непрекъснат надзор и управление на инвестициите. /2/ По данни на Европейската мрежа на бизнес-ангелите /EBAN/, общият размер на видимия сегмент на пазара на бизнес-ангели в Европа през 2010 обхваща от 170 000 до 240 000 бизнес-ангели., които имат инвестиции на стойност /EU 27 / 220 млн. Е. Европейските бизнес-ангели инвестират в диапазон 18 000 Е – 140 000 Е. През 2010 най-голям обем инвестиции са вложени от бизнес-ангели във Франция /62 500 000 Е/, Италия /33 300 000Е /, Холандия /25 320 000 Е/, Великобритания /18 090556 Е/. Средно от инвеститор бизнес-ангел най-големи инвестиции са направени в Холандия – 140 000Е, Испания 137 000 Е, Германия, 111 400 Е. Инвестициите на бизнес-ангелите съвдават съответно 0,0043 % от БВП в Холандия / 2010 /, 0,0033 % от БВП във Франция, 0,002% от БВП на Италия. Най-много мрежи от бизнес-ангели функционират във Франция – 331, в Италия – 222, във Великобритания – 127. Евро125 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 пейските бизнес-ангели инвестират предимно в IT – сектора, креативни индустрии, био- и медицинска технология, енергетика, околна среда и чисти технологии. /3/ В България бизнес-ангели изявяват заинтересованост към формите на взаимодействие между наука и бизнес, пряко свързано с предприемаческата активност на изявени учени и изследователи от висшите училища /spin-off/. Тази сфера често остава скрита за официалната статистика, поради което не може да бъде оценена с количествени и качествени показатели. В този контекст е необходимо стимулирането на иновативни предприятия на стартов етап, в които изследванията, финансирани с публични средства, да се обвържат с бизнеса и инвеститорите. У нас успешно функционира Българска мрежа на бизнес-ангелите, която е посредник между предприемачи и инвеститори. Представителите на тази мрежа получават бизнес-проекти, на които дават публичност. Презентации и квалифицирани оценки подпомагат свързването между субектите. Значението на тази мрежа се очаква прогресивно да нараства в процеса на кандидатстване по европейските проекти. Европейската комисия поставя като приоритет активността по взаимно кръстосване на иновативни фирми с устойчиви инвеститори и предвижда перспективни проекти при участие на бизнес-ангели. Ще се засилва подкрепата за ко-инвестиции между бизнес-ангели и публични институции. В Германия, например, Германското федерално министерство на икономиката и технологиите ко-инвестира съвместно с бизнес-ангели, членове на Немската мрежа /BAND/ по пилотна схема и резултатите са обнадеждаващи. Алтернативен източник на финансов ресурс за стартиращи предприятия с бърз растеж и очаквана висока пазарна стойност или вече създадени фирми с потребност от капитали в етап на експанзия е венчърното финансиране. Идеята е, че на иновативни перспективни предприятия се предоставя професионално управляван капитал срещу дял /пакет от акции / на компанията като се залага на това, че в резултат от успешното развитие на такива фирми след период 5-7 години този дял ще може да бъде продаден със значителна печалба. Фирмите за венчърен капитал изпълняват важна посредническа функция. Благодарение на тях финансови ресурси на институционалните инвеститори се насочват към предприятия с висок потенциал. По природа венчърният капитал е търпелив, по причина че рисковите инвестиции са неликвидни и се изчакват дълги срокове на съзряване. Този вид капитал по принцип се използва в етап на фирмена експанзия, когато неопределеността относно потенциалните възможности на фирмата е преодоляна. Венчърният капитал обаче, се прилага и в стартиращи предприятия, но относителният му дял е по-малък. В икономиката на САЩ венчърният капитал има изключително значимо място. В американски компании, ползващи поддръжката на венчърен капитал са създадени 11,9 млн. работни места- 11% от заетите в частния сектор през 2010 г. 10 % от общите приходи в САЩ в размер на 3,1 трилн. USD са резултат от продажби в компании, финансирани от рисков капитал. Връхна точка в динамичния ред на венчърния капитал в САЩ е 2000 г., когато е отчетено функционирането на 6420 компании, основани на база венчърно финансиране и е отчетен размерна венчърните инвестиции, надхвърлящ 99 билиона USD. Най-ниската точка е 2009 г. В разгара на финансовата криза, инвестициите във фенчърен капитал се редуцират до 19 билиона, а рисково финансираните компании се редуцират до 2554. Американските компании, основани чрез рисково финансиране създават 17 % от БВП на САЩ. /4/ Венчърният капитал е разпространен и в страните от Европейския съюз, като връхна точка е 2008, когато инвестициите на венчърен капитал достигат 0,050% от БВП. 126 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 През 2011 с най- висок дял на инвестиции във венчърен капитал спрямо БВП са Швеция, Дания и Финландия – съответно 0,064%, 0,052% и 0,045%. Швеция, Унгария, Финландия са страните, в които инвестициите на венчърен капитал в seed и start-up компании имат най- голям дял спрямо БВП, респективно 0,032%, 0,031% , 0,029%. България, Румъния, Словения, Словакия са страни, в които инвестициите в рисков капитал спрямо БВП през 2011 г. не надскачат 0,001% - 0,003%. / 5/ Основен инвеститор на пазара на рисков капитал са фондовете за рисково финансиране. Обикновено те функционират под формата на акционерни дружества, което позволява акумулирането на повече капитали. Основни акционери в европейските фондове за рисков капитал са индивидуални акционери /7,3%/, корпоративни инвеститори /9,1%/, пенсионни фондове /2%/, банки / 1,7 % /. Сравнителният анализ между бизнес ангелите и рискорите капиталисти разкрива следните специфики. Персонална характеристика Инвестиран капитал Вид на инвестицията Финансов ресурс Географско местоположение на компанията Форма на контракта Мониторинг Участие в мениджмънта Излизане Възвръщане на инвестицията Бизнес-ангели предприемачи Рискови капиталисти Финансови мениджъри Собствени средства Финансов ресурс на фондове и големи институционални инвеститори Утвърдени МСП Компании с висок потенциал на растеж, start -up ограничен важно Неформална, доверие активен активно Маловажно Важно Неограничен Маловажно Формална, договори Стратегически Пасивно Много важно Много важно Както в САЩ, така и в европейските страни, венчърният капитал се насочва към нови, перспективни отрасли- съобщения, електроника, софтуер, информационни услуги, медицински уреди, медицински информационни системи, търговия на дребно. Практиката за рисково финансиране на малки иновационни фирми е найшироко разпространена в научно-изследователските паркове. Успешното привличане на рисков капитал изисква: - Високи стандарти за прозрачност, достъп до информация, ясни правила за упраление. Това са основните изисквания, поставяни от инвеститорите при селекцията на перспективни проекти. - Данъчни преференции, които да създават благоприятни условия за рисково финансиране. - Предприемаческа активност. Динамичното развитие на рисковия капитал изисква наличие на голям брой фирми, в които може да се инвестира, за да се диверсифицира рискът. Неблагоприятно въздействие оказват административните процедури 127 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 при регистриране на нови фирми, липсата на трайни взаимоотношения между научната общност, финансовите среди и предприемачите. - Наличие на развита мрежа от референти – счетоводители, юристи, одитори, оценители, консултанти, центрове за технологичен трансфер, които да насочват мениджърите на рисковите фондове, респективно да ориентират предприемачите към подходящ фонд - Развити механизми на ликвидност. За да могат рисковите фондове да си възвърнат средствата е нужно да функционира борсата с цел да се задейства механизма на публично предлагане на акциите, или пък да се търси стратегически инвеститор. /6/ В сравнение с конкурентните глобални високотехнологични центрове и инкубатори в САЩ, европейският пазар на рисков капитал е фрагментарен и разпокъсан. Инвеститорите нямат мотивация да инвестират във фондове за рисков капитал. За разлика от САЩ , които в периода 2003-2010 г. акумулират 131 млрд. EUR към фондовете за рисков капитал, европейските фондове успяват да привлекат едва 28 млрд. EUR. Потенциалните инвеститори предпочитат инвестиции с акционерно участие, а не акционерен дял в резултат от рискови инвестиции. Липсата на финансов ресурс, насочен към рисковия капитал, в условията на криза, е основната причина средният размер на европейските фондове за рисков капитал да бъде редуциран под оптималното ниво. В САЩ фондовете за рисков капитал управляват активи на стойност 130 млн. EUR, докато в Европа средният размер на активите на най-големите фондове за рисков капитал е около 60 млн. EUR. Много важно е установяването на единно законодателство в рамките на ЕС по отношение на европейските фондове за рисков капитал. При липса на единна рамка има риск отделните страни да приемат разнопосочни мерки на национално равнище в областта на рисковото финансиране, което ще рефлектира в различни равнища на защита на инвеститорите. Динамично използване на рисков капитал в компании с потенциал за висок растеж е заложено в Европейската рамкова програма „Конкурентоспособност и иновации”. Стартиращи МСП могат да получат финансиране от Европейския инвестиционен фонд в размер на 10-25% от инвестицията, а в особени случаи и до 50%, докато компании в напреднал стадий на развитие – могат да получат 15% - 50%. Европейската комисия е утвърдила 27 легитимни фондове за рисково финансиране – Capricorn Cleantech Fund, Pentech, Baltkap Private Equity Fund, Inventure Fund . Финансиране на всички етапи от трансфера на знание от фазата на фундаменталните изследвания през приложни изследвания, технологично развитие и комерсиализация на крайния продукт е възможно чрез заеми и гаранции за рискови научноизследователски проекти посредством Механизъм за споделяне на риска за изследователско и иновационна дейност / RSFF /. Финансиране на МСП в начална фаза е възможно и чрез фондове за рисков капитал по инициативата JEREMIE. Банките – посредници по тази програма са СИБанк, Прокредит, Райфайзен банк, ОББ. Европейският инвестиционен фонд избра 2 фонда за рисков капитал – ELEVEN и LAUNCHub да управляват фонд с капитал 21млн.EUR по инициатива JEREMIE в подкрепа на българското предприемачество. Първият фонд има капитал 12 млн. EUR и има за цел да инвестира в иновативни стартиращи микро-предприятия като инвестицията в една компания от портфейла се очаква да бъде между 25 000-200 000 EUR. Вторият фонд управлява капитал 9 млн. EUR и има за цел да направи 120 инвестиции за 4 години, които да са фокурирани върху ИКТ- сектора. /7/ 128 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Основен проводник за рисков капитал за предприемачество и иновации е Европейският инвестиционен фонд, който участвува във фондове подпомагащи МСП, нуждаещи се от инвестиционен капитал в начална или по-напреднала фаза на развитие. Отпускането на микро-кредити за микро-предприятия е възможно и чрез механизма „Прогрес”, съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. Българската банка за развитие предоставя дългосрочно инвестиционно, проектно и / или оборотно финансиране при гъвкави условия за 2 групи предприятиясъществуващи и стартиращи. Подобни инициативи имат Уникредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД и ОББ. В подкрепа на достъпа до финанси на МСП функционира Изпълнителна агенция по МСП. Чрез нея е възможен достъп до финансиране от Национален иновационен фонд, който за 2012 г. има бюджет 5 млн. лв. Успешно функционира паневропейска мрежа за пазарно-ориентирани компании ЕВРИКА, която е създала връзки и мрежи за иновации в 36 страни. Като посредник между предприемачите, търсещи финансиране, и неформални частни инвеститори функционира Българската мрежа на бизнес-ангелите. Заключение Икономическата криза е предизвикателство и нов шанс за стартиращи фирми с голям потенциал за растеж. Особено в ранен стадий на развитие иновативните микрофирми се нуждаят от алтернативни източници на финансиране като бизнес-ангелите и венчърния капитал. Финансирането чрез бизнес-ангели е коренно различно от финансирането чрез фондове за рисков капитал. Американският модел на рисково финансиране е много по-динамичен от европейския. Наложително е установяване на единно законодателство по отношение на европейските фондове за рисков капитал в рамките на ЕС, защото ако са налице разнопосочни мерки на национално равнище, ще има различни равнища на защита на инвеститорите в различните страни. Наложително е ускорено използване на възможностите за финансиране на университетски микро-фирми чрез успешно кандидатстващи екипи за европейско финансиране по разнообразните европейски програми. Препоръчително е задълбочаване на статистическото наблюдение върху иновационните фирми към висшите технически училища с цел формиране на панел, който подлежи на количествени и качествени оценки. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. Еnhancing the innovative perfotmance of Firms, UN, Jeneva, 2009, p.17 Compendium of good Practices in promoting knoledje-based development, UN, Jeneva, 2008, p. 8, Politis D., Business angels and value added: what do we know and where do we go, Venture capital,2008, vol.10, No 2. p. 127 http://ec. europa.eu Venture impact. National Venture Capital Association, N.York, 2011, p. 14 Innovation Scoreboard, 2012 Илиев Ил, Рисковият капитал, С., 2005 Грантове или револвиращи инструменти: ползи за бизнеса, МИЕТ, 2011 129 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 EВРОПЕЙСКА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНАТА ОТЧЕТНОСТ доц. д-р Радостина Бакърджиева Институт за икономически изследвания, БАН EUROPEAN FRAMEWORK FOR INTEGRATED REPORTING Dr. Radostina Bakardjieva Abstract: The main aim of the article is the investigation of fundamental European concepts, guiding principles and requirements of framework for Integrated Reporting. The article discusses the objectives and audience of Integrated Reporting. It also discusses how Integrated Reporting is guided by the concept of integrated thinking and how Integrated Reporting interacts with other reports and communications. Keywords: integrated reporting, social reporting, sustainable developments, Theory of the firms СЪЩНОСТ, ЦЕЛИ, НАСОКИ И СТРУКТУРА НА ИНТЕГРИРАНАТА ОТЧЕТНОСТ Интегрираната отчетност е процес на перманентно предоставяне на информация на обществото от страна на компаниите под формата на периодичен интегриран отчет с цел създаване и укрепване на тяхната ценност в продължение на времето. Основните компоненти на дефиницията са „перманентност”, „информация от компаниите към обществото” и „ ценност”. Перманентността означава, че компаниите ще предоставят интегрирани отчети непрекъснато и периодично, като чрез тях обществото ще бъде информирано за техната комплексна финансова и социална дейност. Всичко това има за цел да създаде и укрепи ценноста на фирмите с известен „лаг” във времето. Индиректно целта е повишаване на стойността на компаниите, цените на техните акции и улесняването на фирмите при достъп до капитали на финансовите пазари, като при това се отчитат интересите на всички заинтересувани страни и обществото като цяло. [ 1 ] Интегрираният отчет представлява концентрирана форма на предоставяне на кратка информация за стратегията, управлението, бъдещото развитие на компаниите и организациите в контекста на отчитане спецификата на външната среда, като очакванията са за създаване на предпоставки за увеличаване на ценността им в кратко-, средно- и дългосрочен период от време. Основните цели на интегрираната отчетност могат да бъдат систематизирани в следните направления: - Интегрираната отчетност трябва да се разглежда като комплексна и ефективна форма на корпоративната отчетност на компаниите и организациите, която найзадълбочено разкрива факторите, които оказват директно въздействие върху способността на организациите да създават ценност в продължение на дълъг период от време и синтезира всички направления на отчетност – корпоративна, финансова, социална, както и отчетността, свързана с изискванията на устойчивото развитие. 130 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 - Интегрираната отчетност има за цел предоставянето на информация за разпределянето на финансовия капитал, който е фундамент на кратко – и средносрочното създаване на ценност. - Интегрираната отчетност засилва подотчетността и отговорността спрямо използването на капитал в широк смисъл – като съвкупност от финансов, промишлен, интелектуален, човешки, социален и природен. - Интегрираната отчетност е база за разгръщане на интегрирано мислене, вземане на решения и действия, насочени към създаването на ценност в дългосрочен период от време. Интегрираният отчет е предназначен директно към представителите на финансовия капитал. Предполага се засилване на интереса и от страна на останалите заинтересувани страни като персонал, доставчици, клиенти, бизнес-партньори, местна власт, законодателни институции. Фундамент на интегрираното мислене е активното възприемане на организацията /компанията/ не като самостоятелна единица, а в единство с различни взаимодействащи с нея функционални единици, върху които тя въздейства и от чието въздействие се влияе. Структурата на интегрирания отчет трябва да постига оптимален баланс между гъвкавост и строго дефинирани изисквания, като се отчита спецификата на всеки отделен тип организация/ компания/. Идеята е да се разкрие не само уникалността на всяка, предоставяща интегриран отчет компания, но и да се постигне съпоставимост между различните организации, която да задоволява информационните потребности на заинтересуваните страни и да удовлетворява техните информационни потребности. Интегрираната отчетност е взаимно свързана с всички останали отчети, включително активно взаимодействие с икономически анализатори и специален web- сайт, разработен от организациите и посветен на отношенията с инвеститорите. Ежегодно подготвяните интегрирани отчети следва да са в съответствие с финансовите отчети. Препоръчително е предоставянето на допълнителни взаимно обвързани отчети и бизнес-информация, като например финансов отчет – отчет по прилагане изискванията на устойчивото развитие, финансов отчет – социален отчет, отчет по корпоративна социална отговорност – устойчиво развитие. ФУНДАМЕНТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ НА ИНТЕГРИРАНАТА ОТЧЕТНОСТ Фундамент за развитието на всяка организация /компания/ са капиталовите потоци, които в „архитектурната” конструкция на интегрираната отчетност, се диференцират на финансови, промишлени, интелектуални, човешки, социални и природни капитали. Всички те в съвкупност са източник на ценности, които в една или друга форма се превръщат в ресурси, влагани в бизнес-модела на организацията и между тях протичат сложни взаимодействия и модификации. Например, финансовият капитал се увеличава, когато организацията получава печалба, а потенциалът на човешкия каптал расте, когато персоналът е квалифициран и добре обучен. Но разходите за обучение и квалификация, подобряващи качествата на човешкия капитал, водят до редуциране на финансовия капитал, което илюстрира процеса на постоянно взаимодействие и преобразуване на различните видове капитал. В контекста на интегрираната отчетност финансовият капитал представлява съвкупност от средства, с които организациите разполагат в процеса на производство на стоки и услуги. Финансовите потоци имат разнородни източници – дългово, дялово финансиране, грантове, частни инвестиции. 131 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Промишленият капитал включва съвкупност от сгради, оборудване, инфраструктура /пътища, постройки, сгради, водопречиствателни съоръжения/. Промишленият капитал много често е създаден от други компании, но включва и активи, произведени от самата организация, предоставяща отчета, когато са изградени за потребностите на съответната организация. Връзката между интелектуалния и човешния капитал е много деликатна. Докато интелектуалният капитал е израз на организационните нематериални активи, основани на знания, като патенти, авторско право, лиценз, програмно обезпечаване, бренд, репутация, създадени от компанията, човешкият капитал отразява компетенциите на персонала, професионалните способности и опит на персонала, включително мотивацията за социални иновации. В обхвата на човешкият капитал се включват управлението на риска, етичните ценности, способността за разработване и внедряване на качествено нова стратегия, лоялност на персонала и мотивацията му към повишаване качеството на предоставените стоки и услуги. [2] Социалният капитал, представен от институтите и взаимоотношенията със заинтересуваните страни и други мрежи, се дефинира чрез общи норми и ценности на поведение, взаимодействие със заинтересуваните страни, доверие и готовност за сътрудничество, сключване на „морален” договор с многобройните заинтересувани страни и субекти. Взаимната обвързаност между човешки, интелектуален и социален капитал е много тясна и понякога не е възможен паралел между тях. Основата, върху която се разгръщат комплексните процеси, е природният капитал като съвкупност от всички възобновяеми и невъзобновяеми природни ресурси, като въздух, вода, земя, полезни изкопаеми, гори, биологично разнообразие и екосистеми. Природният капитал е средата, в която взаимодействат всички останали капитали. Схема на процеса на създаване на ценност в организацията /компанията/ като взаимодействие между видове капитал, основни принципи и елементи на интегрираната отчетност и компоненти на бизнес-модела в контекста на външната среда 1. Видове капитал 1.1.Финанс ов капитал 1.2.Проми шлен капитал 1.3.Човешки капитал 1.4. Интелектуален капитал 1.5.Социал ен капитал 1.6.Природен капитал 2. Основни принципи на интегрираната отчетност /ИО/ 2.1.Ориентация към бъдещето 2.2.Синтезирана комплексна информация 2.3.Ответна реакция на заинтересованите страни 2.4.Същественост и краткост 2.5.Надеждност и пълнота 2.6.Постоянство и съпоставимост 3. Структурни елементи на ИО 3.1. Представяне на организацията и външната среда 4. Компоненти 5.Създаване на бизнесна ценност модела 5.1. Финан4.1.Ресурси сов капитал 3.2. Управление 4.2.Търговска дейност 5.2 Промишлен 3.3. Възможности и рискове 4.3.Продукти 5.3. Човешки капитал 4.4.Резултати 5.4. нтелектуален 3.4. Стратегия и разпределение на ресурсите 3.5.Бизнес-модел и основна дейност 3.6. Бъдещи перспективи 132 5.5. Социален 5.6. Природен БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Интегрираната отчетност позволява разкриване на редица противоречия и компромиси, които влияят върху създаването на ценност, като например: - създаване на нови работни места /човешки капитал/ в компании, които оказват негативно влияние върху околната среда /природен капитал/ - избор на една краткосрочна стратегия за сметка на друга, която би дала позитивни резултати с известен „лаг” във времето - конфликти между капитали на компанията и капитали на други субекти. Бизнес-моделът на организацията / компанията/ е комплексна система от ресурси, търгавска дейност, продукти и резултати, насочени към създаване на ценност в кратко-, средно- и дългосрочен период от време. Бизнес-моделът е ядро на организацията и фундамент за изграждане на нейната архитектура. Интегрираната отчетност е синтезиран формат на процеса на създаване на ценност не само за компанията, но и за обществото като цяло, в продължителен период от време. Създаването и максимизирането на ценността от страна на компаниите е възможно единствено и само, ако са удовлетворени изискванията на основните заинтересувани страни във външната среда природа-общество. Създадената по тази логика ценност намира конкретно отражение във финансовата печалба, която акумулират доставчиците на финансов капитал, и което гарантира бъдещи финансови потоци, а също в положителното или негативно въздействие върху останалите капитали и заинтересовани лица. В този контекст, интегрираната отчетност предоставя оптимален обем информация не само на финансовите институции, но и на широк кръг от заинтересовани лица, което е нужно съответно за формиране на тяхната стратегия. Основните фактори, които въздействат върху създаването на ценност са разнородни: - финансови фактори – ръст на продажбите, относителен пазарен дял, ценообразуване, значение на бренда - социални фактори – честност, доверие, коректност, работа в екип - обществени очаквания – мнение на потребителите, екологична оценка, иновации. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ И ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ОТЧЕТИ Основен принцип на интегрираната отчетност е дефинирането на стратегическия фокус и ориентацията към бъдещето. В този контекст интегрираният отчет трябва да осигурява задълбочен анализ на стратегията на организацията и да пояснява как стратегията се обвързва със способността на организациите да създават ценност, в частност ефективно използване на капиталите и въздействие върху тях. Оптимално зададеният стратегически фокус изисква задълбочено изследване на реалния потенциал на организацията, рисковете и взаимозависимостите, които произтичат от пазарната конюнктура и конкретния бизнес –модел. Нужна е и кратка, систематизирана обосновка на мениджърите за съотношението минала / бъдеща дейност на компанията и разкриване на факторите, които оказват влияние върху този процес. [3] Основните фактори, който влияят върху стратегическия фокус на организацията са реалното състояние, качество и достъпност на разнородните видове капитал с цел достигане на стратегическите цели в бъдеще и създаването на ценност, като окончателен резултат. Прогнозите за бъдещето по принцип се отличават с висока степен на неопределеност и неочакваност за разлика от историческата информация за компанията, но въпреки това се адмирира тяхното формулиране. Интегрираната отчетност следва да презентира процеса на създаване на стойност, оптималното съчетаване и взаимна обвързаност между компонентите, които 133 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 способстват създаването на ценност. Особено силна е връзката между капиталите /акумулиране на нови капитали, редуциране, преобразуване и модификация/ и финансовата отчетност. Информацията за научно-изследователската политика на компанията, нови технологии и капиталовложения следва да се обвързва с информация за очаквания растеж на продажбите, печалбата и доходите. Екологичната политика и мерките, свързани с енергийната ефективност следва да бъдат обвързани с потенциалното редуциране на разходите и разкриване на нови възможности за бизнеса. Дългосрочните отношения с клиентите и репутацията следва да се възприемат като основа за нарастване на доходите и финансовите резултати. Всичко това изисква предоставянето на широка, но изключително систематизирана и прецизирана както количествена, така и качествена информация за уникалния за всяка организация процес на създаване на ценност. Качествената информация, например относно мениджмънта на компанията /съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет/ са от изключително значение. [4] Интегрираният отчет трябва да съдържа задълбочен анализ на качеството на взаимоотношенията между компанията и основните заинтересувани страни в контекста на отчитане на законните потребности, интереси и очаквания. Особена значимост има и обратната връзка от заинтересованите страни към компаниите. В резултат от обратната връзка компаниите могат да дефинират нови възможности / рискове, да направят преоценка на стратегията си, да управляват рисковете, да предприемат адекватни ответни мерки. В резултат от това се повишава прозрачността и подотчетността, което е от изключително значение за бизнеса. Това трябва да се постига чрез оптималното съчетаване на две основни изисквания към интегрираните отчети- същественост и краткост, надеждност и обхватност. Съществуват опасения, че разкриването на търговска информация крие потенциални опасности за загуба на конкурентни преимущества. Важно е да се отбележи, че в интегрираните отчети не се очаква разкриване на данни, които биха довели до загуби и фалити. Търговската чувствителност обаче не е достатъчен довод за некоректно прикриване на информация за компанията. Напротив, информацията трябва да бъде постоянна и съпоставима. Представянето на организацията и външната среда включва следните параметри: 1. Организация/ компания/ 1.1. Култура, етически принципи и ценности 1.2. Собственост и структура на собствеността 1.3. Основни видове дейност, пазари, продукти, услуги 1.4. Конкурентна среда и позициониране на пазара 1.5. Основни количествени показатели – брой работници, служители, средна работна заплата 1.6. фактори, които влияят на бизнес-средата 2. Външна среда 2.1. Основни интереси и очаквания от страна на заинтересованите страни 2.2. Микроикономически условия и предпоставки като икономическа стабилност, глобализация, отраслови тенденции 2.3. Пазарно взаимодействие, силни и слаби страни на конкурентите 2.4. Динамика и въздействие на технологичните промени 2.5. Обществени очаквания относно промените в демографията, правата на човека, здраве, бедност, колективни ценности 2.6. Опазване на околната среда- изменение на климата, загуби на еко-системите, недостиг на ресурси 2.7. Законодателна и нормативна среда 2.8. Политическа стабилност/нестабилност 134 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Интегрираните отчети задълбочено трябва да отразяват потенциалните възможности на мениджмънта да създава и увеличава ценността в дългосрочен период от време. В този контекст се изисква анализ в следните направления: - структура на мениджмънта, включително социално и културно разнообразие на висшите мениджъри, включително съотношение мъже-жени - механизми на вземане на управленчески решения и отношение към риска - култура, съблюдаване на етическите принципи и ценности на организацията в процеса на използване и модифициране на различните видове капитал, както и взаимоотношенията със заинтересуваните страни - корпоративно управление - отговорности на мениджърите за създаване на среда за въвеждане на иновации /технологични, социални / - възнаграждение и стимули на мениджърите, използвани практики на компенсация на мениджърите – бонуси, допълнително пенсионно осигуряване, придобиване на акции при преференциални условия. - Надзор върху възнаграждението на висшия мениджмънт Прозрачността на корпоративното управление е ядро на финансовата отчетност, а това предполага интегриран отчет на взаимнообвързаните процеси. [5] Компаниите следва да предоставят пълна информация за значимите сделки със заинтересованите страни, от която имат потребност акционерите. Принципите на корпоративното управление предполагат пълно разкриване на структурата на контрол и механизма, чрез който акционерите и/ или други заинтересувани страни могат да осъществяват правата си на контрол в процеса на гласуване в Общото събрание. Нужно е разкриване на всички механизми, които позволяват отделни акционери да придобиват по-висока степен на контрол, несъразмерно на техния пакет от акции чрез назначаването на директори или по други начини. [6] Разкриването на корпоративна информация предполага оповестяване на всички екстраординарни сделки, като сливания и продажби на големи обеми от корпоративните активи. В интерес на миноритарните акционери се налага принципа на равенство при разкриването на информация с цел да не бъдат ощетени притежателите на малки пакети от акции. Интегрираните отчети много точно трябва да дефинират бизнес-модела на компанията и неговата устойчивост като в него се включват: - разнородните видове капитал и ресурсите, които постъпват чрез тях - основните видове търговска дейност и всички пазарни индикатори - основните продукти и услуги, които компаниите предлагат на пазара - основни резултати /вътрешни – доходи, продажби, движение на парични средства и външни – удовлетвореност на клиентите, плащане на данъци, лоялност към бренда, социални и екологични последици. [7] Интегрираната отчетност е изключително сложно начинание, което предполага задълбочен труд от страна на икономическите анализатори за удовлетворяване на целите на инвеститорите и другите заинтересувани лица. Предполага се, че интегрираните отчети ще бъдат разработвани ежегодно съответно на цикличността на финансовата отчетност. 135 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Заключение Интегрираната отчетност е най-новата инициатива, предприета от Европейската комисия в сътрудничество с Глобалната инициатива по отчетност /GRI/. Интегрираната отчетност е перманентен процес на разкриване на стратегията, управлението, бизнес-модела на организацията с цел удовлетворяване на интересите на заинтересуваните страни в контекста на взаимодействието бизнес-общество. Кратката, но систематизирана информация позволява акционерите и другите заинтересовани страни да получат единна информация за компанията – финансова, корпоративна, социална, екологична, оперативна, стратегическа, пазарна. Целта е пълното разкриване на компанията да подпомогне инвеститорите при вземането на важни инвестиционни решения. Този сложен процес води до създаване на ценност в продължение на кратко-, средно и дългосрочен период от време и гарантира устойчивото развитие на бизнеса. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. Sustainability Reporting Guidelines, 2002. Barros H., Implementation of International Accounting and Auditing Standards: Lesson Learned from the World Bank, World Bank , 2004. http:// ec.europa.eu, Enterprise and Industry Framework for the Preparation of Financial Statements, International Accounting Standards Board, 2005. Revised Statement on Global Corporate Governance Principles, 2005, International Corporate Governance Network Frederik, R, The Role of the Board in Disclosure: An Examination of What Codiffication Efforts Say, OECD, 2004 Framework of Global Reporting Initiative, http:// ec. europa.eu 136 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 EВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ – ФУНДАМЕНТ И СТРАТЕГИИ доц. д-р Радостина Бакърджиева Институт за икономически изследвания, БАН EURPEAN SOCIAL ENTERPRISES – THEOPETICAL BACKGROUND AND STRATEGIES Dr. Radostina Bakardjieva Abstract: Social enterprises are a key element of European social model. They are direct linked to the Strategy EUROPA 2020 and make a direct contribution to society. Social enterprises should be described on the basis of based characteristics such as social objectives, reinvestments of profits, the multitude of legal forms and stakeholder participation. Social enterprises must be included in research, innovation and development programs. Keywords: social enterprises, social innovation, social entrepreneurship. Социалните предприятия имат фундаментално значение в икономиката не само на България, но и на всички останали страни-членки на Европейския съюз. Тяхното значение като източник на нов приобщаващ растеж и генератор за създаване на нови работни места е огромно. Като двигател за изграждане на „социална икономика и висококонкурентен пазар”, сближаване на степента на териториално развитие и решаване на наболели обществени проблеми, в частност борба срещу бедността и социалната изолация, функционирането на социалните предприятия е в основата на ключови европейски документи като Европа 2020, Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване, Съюз за иновации, Акт за единния пазар. Функционирането на социалните предприятия по време на икономическа криза е от голяма значимост като алтернативна форма на организация, създаваща икономически устойчив растеж. В контекста на социалните предприятия икономическата криза се възприема като ново предизвикателство и създаване на предпоставки за преодоляване на негативни икономически явления чрез социално иновативни методи. Целта на доклада е да анализира теоретическия фундамент на социалните предприятия, да идентифицира основните проблемни рискове при тяхното функциониране и да предложи препоръки за установяване на благоприятна бизнес- и обществена среда, в която могат да се разгърнат новите организационни субекти. Търсят се алтернативни източници на финансиране на социалните предприятия и социалното предприемачество. Разкрива се потребността от ефективно доказали се публични програми и инициативи на развити страни с традиционен опит в тази насока и се формулират препоръки към публичните институции. 137 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Социални предприятия - състояние, същност, специфика. Според дефиницията на Европейския съюз като реални субекти в социалната икономика социалните предприятия са предприятия, чиято основна цел е да оказват приоритетно благотворно социално въздействие, а не да акцентират върху реализирането на печалба за собствениците или други заинтересувани страни и партньори. Социалните предприятия са позиционирани на пазара с цел доставяне на стоки и услуги по предприемачески и иновативен начин като получената печалба се използва предимно за социални цели в изпълнение на социални задачи. Активността на социалните предприятия предполага отговорно и прозрачно управление и удовлетворяване интересите на всички заинтересувани страни и обществото като цяло. Акцентите в дефиницията за социални предприятия са следните : - приоритет на социалните цели и обществените интереси като предопределящ фактор за търговска дейност, която често е под формата на социална иновация - реинвестиране на получените печалби с цел осъществяване на социалните цели и задачи - мисия, фундаментално изградена върху демократични принципи, утвърждаващи идеята за социална справедливост - насоченост на предлаганите социални услуги и / или стоки към маргинални, уязвими групи потребители / възрастни хора, инвалиди, рискови групи деца, малцинства, достъп до обучение и работа, справяне със зависимости / - укрепване на социалния ред чрез социална и професионална интеграция, чрез осигуряване на достъп до работа на лица в неравностойно положение поради ниска квалификация, социални и професионални проблеми, които са в състояние на изолация /маргинализация/ в обществото. - Предоставяне на услуги и производство на стоки, различни от социалните. По данни на Евростат в социалната икономика на ЕС са ангажирани над 11 млн. души, 6% от общия брой заети. Функциониращите в Европа икономически субекти имат специален юридически статут /кооперативи, фондации, асоциации, взаимно спомагателни фондове/, по-голямата част от които също са социални предприятия под формата на частни дружества или традиционни акционерни дружества. [1] Европейски изследователски проект /2009 / оценява относителния дял на зае-тите в социални предприятия и ангажирани в социалното предприемачество в рамките на ЕС. Относителен дял на населението в ЕС, ангажирано със социално предприемачество Страни % на населението, ангажирано в социално предприемачество спрямо активното население 4,1% 7,5% 3,1% 3,3% 5,4% 5,7% Белгия Финландия Франция Италия Словения Великобритания 138 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 По данни на Евростат всяко четвърто новосформирано предприятие в Европа е социално, а в Белгия, Финландия и Франция – всяко трето. Оказва се, че точно тези предприятия са по-гъвкави, иновативни и конкурентоспособни, отколкото са смятани принципно. Причината е личната кауза и силна ангажираност на служителите в социалните предприятия и добрите условия на труд, които те предлагат. Социалните предприятия са много по-тясно обвързани с корпоративната социална отговорност за разлика от традиционните малки и средни предприятия, тъй като принципно са обвързани с изпълнение на социални и екологични инициативи, както и с инициативата за социално предприемачество. Социалните предприятия имат широк обхват и включват социалното предприемачество. В този контекст, социалното предприемачество, иницииращо социални преобразования, е ядро на социалните предприятия. Според теоретическите постановки социалното предприемачество се отличава със следните специфични особености: - подчинява своята мисия на процеса на създаване и утвърждаване на социална ценност / благо / - разкрива и използва нови възможности за реализация на избраната мисия - осъществява непрекъснат процес на иновации, адаптация и обучение - действа решително, неограничавайки се от разполагаемите ресурси - висока отговорност на социалните предприемачи за постигнатите резултати както пред клиентите, така и пред обществото. [2] В широк смисъл социалното предприемачество включва комбинация от ресурси с цел създаване на възможности за ускоряване на социалните изменения и / или удовлетворяване на социални потребности. В синтезиран вид дефинициите отразяват следните основни моменти, фундамент на социалното предприемачество: - Социалното предприемачество е процес на създаване на ценност чрез съчетаване на ресурси по нови начини. - Комбинацията от ресурси се прилага приоритетно за изучаване и използване на възможностите за получаване на социални блага чрез стимулиране на социални изменения и удовлетворяване на обществените интереси. - Социалното предприемачество е динамичен процес не само на създаване на стоки и услуги, но и на създаване на нови организации. [3] За разлика от традиционните предприемачи, които могат да действат социално отговорно, но не се отклоняват от печалбата като цел и имат индиректно отношение към социалните проблеми, социалните – проявяват активност, пряко свързана с разрешаване на социални проблеми /произвеждат битови приспособления за инвалиди, организират услуги по домовете на болни и възрастни, обучават изоставащи ученици /. Ефективността на традиционните предприемачи задължително се измерва чрез постигнатите финансови резултати, докато ефективността на социалните предприемачи е двустранна и съчетава финансов и икономически ефект – печалбата се преследва, но не като приоритетна цел, а с идеята да бъде реинвестирана с цел реализация на последваща социална мисия. Социални предприятия – взаимодействие при създаване на социална и икономическа стойност Създаване на социална стойност Участие в доброволчески инициативи Благотворителност с елемент търгуване Създаване на икономическа стойност Социален бизнес Корпоративна социална отговорност 139 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 За изследователски цели могат да се използват следните работни дефиниции: 1. Социално предприятие е всяко бизнес предприятие, създадено със социални цели в контекста на създаване на социална ценност с цел да редуцира възникнали социални проблеми или „провали на пазара”, което функционира въз основа на финансова дисциплина, иновации и спазване на реда, установен в частния сектор. 2. Социалните предприемачи са хората, които управляват социалните предприятия, социалното предприемачество - динамичен процес, а социалното предприятие – организация. Социалните предприятия са институционален израз на „социалните предприемачи”. [4] Логичната диалектика по веригата социални предприятия - социално предприемачество - социално отговорни инвестиции - социален капитал - социални иновации е ядро за разгръщане на потенциала на тези предприятия да генерират заетост и да създават социална добавена стойност, като отговарят на обществените интереси.[4] Насоките на активност на европейските социални предприятия са разнородни. Оборудване на медицински центрове с цел предоставяне на висококвалифицирана помощ на високо равнище, особено в гранични и слабо достъпни райони, където публичните услуги са по-слабо застъпени , като топ-центърът са хора с нестабилно социално-икономическо положение / имигранти, райони , заселени с възрастни хора или намиращи се в непроходими високопланински местности -------------------------------------------------------------------------------------------Предоставяне на социални и културни услуги, респ. обучение за интеграция, на слепи и глухи хора -------------------------------------------------------------------------------------------Разкриване на предприятия за миене на автомобили без вода с биоразградими продукти, в което са наети неквалифицирани работници с цел интеграция към пазара на труда --------------------------------------------------------------------------------------------Функциониране на ресторант, в който работят лица с увреждания, като предварително те са обучени и квалифицивани така, че впоследствие да преминат към стабилно работно място. ----------------------------------------------------------------------------Компютърно обучение чрез иновативни подходи и игрови методи с цел обучение на хиперактивни деца или аутисти, имигранти или неграмотни. -----------------------------------------------------------------------------Функциониране на социални кооперации, наемащи дългосрочно безработни лица или лица с увреждания със заетост в ресторантьорски бизнес, кетъринг, дребни строителни, занаятчийски дейности В резултат на многообразието на сектора на социалните предприятия и насоките, в които те могат да разгърнат своя потенциал, не се дефинира единно европейско определение на социалните предприятия и не се очертават твърде тесни регулаторни изисквания. 140 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Идентифициране на основни приоритетни области за създаване на благоприятна среда за социалните предприятия Идентифицирането на приоритетните области за създаване на благоприятна среда за разгръщане на потенциала на социалните предприятия да генерират заетост и създават социална добавена стойност е от изключително значение за тяхното ефективно функциониране. Включване на социалните предприятия в публичните политики Социалните предприятия са изправени пред същите предизвикателства като малките и средни предприятия, но много често се сблъскват със специфични трудности. Това налага тяхното включване в обхвата на публичните политики за развитие и растеж на предприятията като конкуренция, вътрешен пазар, финанси, иновации. В този контекст, инициативите на публичните политики, насочени към стартирането на стопанска дейност, трябва да обхванат и социалните предприятия аналогично на другите форми на предприятия. Насърчаване на социалните инвестиции Социалните предприятия се сблъскват с огромни трудности при намиране на източнци на финансиране в зависимост от степента на тяхното развитие /създаване, пилотни проекти, прототипи, мащабно развитие/. Ограниченията при преразпределението на печалбата, както и наемане на уязвими работници са причини за недостатъчно доверие от страна на кредиторите и потенциалните инвеститори, които ги възприемат като по-рискови и по-нерентабилни в сравнение с другите предприятия. Техният достъп до публични средства е затруднен от административни тежести. Налице е недостиг на финансови инструменти, специално разработени за социалните предприятия, но въпреки това на местно и национално равнище възникват новаторски финансови инструменти. В този контекст е нужно систематизиране и задълбочено изследване на добрите практики на разгръщане на новаторски инициативи в насока към насърчаване на социалните инвестиции за социалните предприятия в Европа. Социалните за разлика от другите предприятия се нуждаят от специфичен финансов инструментариум. Капиталът, с който те биха могли да оперират, може да се дифинира като хибриден, съдържащ елементи на безвъзмездна помощ /публични грантове, благотворителни фондове, дарения/, капиталово участие, дългов капитал с инструменти за съчетаване на дълг / риск. Хибридният капитал, от който се нуждаят социалните предприятия предполага тясно взаимодействие между публичен и частен капитал. Това изисква функциониране на публични фондове за социални инвестиции и други съществени инициативи във финансовия сектор като кооперативни банки, социални банки, търговски банки със социални програми, както и новаторски инструменти като „облигации за социално въздействие”. Структурните фондове също трябва да включват програми за стартиране и развитие на социални предприятия. [5] Модернизиране на публичното финансиране на социалните предприятия Ефективното функциониране на социалните предприятия налага и модернизиране на публичното финансиране. От изключително значение е създаването на стоки и услуги от обществен интерес да се финансира предимно публично. Освен това е нужно гарантиране на равен достъп до обществени поръчки както за МСП, така и за социал141 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ните предприятия в условия на опростяване на административните процедури. От голямо значение е съблюдаването на иновационни, екологични и социални аспекти при процедурите за обществени поръчки и търгове със социална насоченост. Наложително е и опростяване на правилата, които трябва да са спазвани от държавните предприятия, за да могат и те да получават държавни помощи. Поради социалните цели, които преследват и ограниченото разпределение на печалбата социалните предприятия трябва да ползват данъчни облекчения и други данъчни преференции. Стартиране на програми за развитие на социални предприятия Социалните предприятия се нуждаят от достъп до специални програми за подкрепа за развитие. Подготовката на активно поколение социални предприемачи изисква обучение и висока квалификация. Програмата на Европейския съюз за социална промяна и иновация гарантира европейски финансов ресурс за 90 млн. Евро, който да улесни достъпа до финансиране на социалните предприятия. В подкрепа на социалните предприемачи функционират европейски програми като ERASMUS, ERASMUS за млади предприемачи, TEMPO, Младежта в действие 2007-2013, Инициативи за млади хора, Хоризонт 2020. От 1.01.2014 до 31.12.2020 стартира програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации, която ще включва три взаимно допълващи се оси – „Прогрес”, „ ЕURES” и „Микрофинансиране и социално предприемачество”. Трeтата ос е директно свързана със социалните предприятия. Тя цели увеличаване на достъпа до микрофинансиране на лица, които са загубили или има риск да загубят работата си, които изпитват затруднения при навлизане на пазара на труда и уязвими лица в неравностойно положение, които желаят да развиват бизнес със свое собствено микропредприятие. [6] Комплексната програма се състои от два основни панела: 1. Микрофинансиране за физически лица и микропредприятия 2. Финансиране за социални предприятия. Изграждане на осведоменост и доверие в социалното предприятие Популяризирането на социалните предприятия като изключително значими за обществото изисква засилване на тяхното обществено признание за значимостта им. Издаването на европейски сертификат за социално предприятие е предпоставка за повишаване на осведомеността и признанието към тях, което ще даде позитивно отражение върху засилване на доверието към тях и повишаване на търсенето. Засилването на доверието в социалните предприятия се обуславя от отчетността и прозрачността. Разкриването на информацията и откритата система за отчитане са основни предпоставки за повишаване доверието на инвеститорите. Повишаването на прозрачността на информацията е противодействащ фактор срещу потенциален риск социалните предприятия бързо да се превърнат в по-доходоносни дружества, които да изплащат големи възнаграждения и бонуси на висшите мениджъри и членове на управителните съвети. Допълнителни аспекти От изключително значение е социалните предприятия да функционират в единна система на взаимна обвързаност, което ще е предпоставка за възникване на мрежи на социални предприятия. 142 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Социалните предприятия функционират приоритетно на местно равнище, но е изключително важно да успеят за излязат извън националните граници и да могат да станат популярни на европейско равнище. Препоръки В България социалните предприятия вече няколко години правят плахи опити да се наложат в икономическата реалност. Въпреки това липсва панел от консолидирани статистически данни за социалните предприятия, функциониращи на национално, респективно местно равнище. Създаването на предпоставки за периодично наблюдение на социалните предприятия е значим фактор, който ще допринесе за разкриването на техните специфични инициативи, брой заети лица, печалба, реинвестирана печалба, специфика на мениджмънта, обем на задълженията и приходите. Систематизираното събиране на данни предполага опции за задълбочено научно изследване на сектора, съпоставянето им и дефиниране на още по-конкретни препоръки е и абсолютно наложително. Необходимо е усъвършенствуване на инструментариума за измерване на създадената от социалните предприятия стойност, която се отличава от чисто иконо-мическата стойност. Традиционно използваните в ЕС инструменти за измерване на социални резултати и методи на социално счетоводство са сложни за прилагане от микро- и малки предприятия. В този контекст е необходимо разработване на опростена общоевропейска система за отчетност на социални резултати, както и кодекс за поведение на малките предприятия в обществото. Заключение Социалните предприятия имат потенциално значение за икономиката на страните от ЕС, включително България, като източник на устойчив растеж и генератор на работни места, особено по време на криза. Социалните предприятия имат специфични отличителни черти, които ги правят уникални за разлика от традиционните МСП. Социалните предприятия следва да бъдат обхванати от публичните политики като конкуренция, вътрешен пазар, финанси. Нужно е насърчаване на социалните инвестиции. Социалните предприятия трябва активно да участват чрез перфектно разработени проекти при усвояването на финансирането по трета ос „Микрофинансиране и социално предприемачество” на стартиращата в ЕС Програма за социална промяна и социални иновации. Литература: 4. 5. 6. 4. 5. 6. http://ec.europa.eu , Social entrepreneurship and social enterprise Dees, J.G., The meaning of social entrepreneurship, 2001 Martin , R.L., Osberg, S., Social Entrepreneurship: the Case for Definition, Standford Social Innovation Rewiew, 2007, p.73-75 Dees, J.G., Elias, J., The challenges of combining social and commercial enterprise, Business Ethics Quarterly, 1998, 8 , 165-167 http://ec.europa.eu , Enterprise and industry http://ec.europa.eu, Enterprise and industry 143 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ИНТЕГРИРАН ПОДХОД ЗА АНАЛИЗ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА БИЗНЕСА Росица Недкова Иванова Университет за национално и световно стопанство INTEGRATED APPROACH TO BUSINESS’ EFFICIENCY ANALYSIS Rositsa Nedkova Ivanova Abstract: This study highlights the application of integral approach to the analysis of the organization’s efficiency and financial stability. This analysis is based on internal book information, which allows formulate an appropriate analysis method, which is to a certain extent useful in real business. Formulated research hypothesis states that the internal book (mainly accounting) information and the information in the financial statements should ensure specific level of integrated use for the purposes of the organization’s financial management. The aim of the study is to reach business appropriate and feasible model for efficiency and financial stability analysis, which describes the interrelations and dependencies between operating activity’s efficiency, equity expenses and economic profit. Key words: efficiency, operating activity, analysis, accounting profит, economic profit. Въведение Информацията, съдържаща се във финансовите отчети на предприятието трябва да отговаря на изискванията за разбираемост, уместност, надеждност, сравнимост, както и достоверност. Тя е предназначена за външни и за вътрешни потребители. За нуждите на финансово-стопанския анализ на дейността на предприятието е необходима информация както от неговите финансови отчети, така и вътрешна отчетна информация. Значенията на аналитичните показатели, характеризиращи ефективността на бизнеса и финансовата стабилност на предприятието, се определят въз основа на създадената вътрешна отчетна информация за величините на счетоводната и на балансовата печалба, нетните приходи от продажби, активите, текущите активи, собствения капитал, текущите пасиви. Следователно, методиките и методологиите за анализ на ефективността и финансовата стабилност се базират преди всичко на величините на счетоводната и балансовата печалба, като се игнорира влиянието на разходите за капитал, т.е. загърбва се величината на икономическата печалба. Величините на печалбата (счетоводна, балансова), нетните приходи от продажби, условно-постоянните и променливи разходи, обема на производството и продажбите не са достатъчни критерии за анализ на ефективността на бизнеса. Тези величини имат ретроспективен характер и значенията им се определят по данни от вътрешната отчетност в предприятието. Ефективността на бизнеса се оценява през призмата на счетоводната печалба, която е функция преди всичко от продажните цени на продук144 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 тите и себестойността на продажбите, или посредством балансовата печалба с отчитане влиянието на корпоративното данъчно облагане. Влияние върху ефективността на оперативната дейност оказва и степента на бизнес риск, измерена посредством оперативния ливъридж. Основен недостатък на подобен подход за анализ на ефективността на бизнеса е липсата на информация за разходите за капитал, които предприятието извършва. Всяко предприятие осъществява своя бизнес и съществува за да създава стойност за всички заинтересовани лица (собственици, клиенти, мениджъри, служители, доставчици, финансови предприятия, държавата и обществото като цяло). Стойността може да се разглежда паралелно и като цел, и като критерий за ефективност на бизнеса. Стратегическа цел на всяко предприятие е създаване и увеличение на неговата стойност. В качеството си на критерий за ефективност стойността следва да се разглежда като икономическа печалба за предприятието, чиято величина то получава след приспадане на всички разходи по нейното създаване, т.е. цената на капитала (собствен и привлечен). Следователно величината на икономическата печалба е функция от инвестирания капитал, финансовия риск и паричните потоци (общо и по видове дейности), както и тяхното разпределение във времето. Потребностите на бизнеса от информация за вземане на правилни управленски решения налага необходимостта от общ подход за анализ на ефективността посредством обективна интеграция между методологиите за анализ на оперативния ливъридж и икономическата печалба. Подобен подход за анализ има две страни, които са обект на изследване както самостоятелно, така и в тяхното единство. Основен текст Дейността на всяко предприятие е свързана с различни рискове, като най-общо вниманието се насочва към основните от тях – инвестиционен, финансов и бизнес риск. Обект на изследване в изложението са бизнес риска и финансовия риск по време на дейността на предприятието. Бизнес рискът може да се определи като вероятност от негативни промени в пазарните и икономическите условия, в които предприятието осъществява своята дейност. Финансовият риск е свързан с използването на чужди капитали в дейността и вероятността от изпадане на предприятието в неплатежоспособност, търговска несъстоятелност и фалит. 1. Анализ на ефективността като фунцкия на бизнес риска за предприятието Методиката за анализ на бизнес риска се основава на използване на метода „разходи-обем-печалба”, посредством който се съизмерват приходите и разходите в оперативната дейност на предприятието. Важно място в аналитичната методологията има правилното разграничаване на разходите в тази дейност на условно-постоянни и променливи. Като условно-постоянни разходи могат да се определят онези от тях, чиято величина не зависи или зависи в много малка степен от промените в обема на производството и продажбите. Подобен характер, например, имат разходите за амортизация на амортизируемите активи, разходите за данък върху собствени недвижими имоти и др. Величината на променливите разходи се изменя с промените в обема на производството и продажбите. С подобен характер, например, са разходите за материали и заплати на работниците в основната дейност, разходите за материали, транспортните разходи в дейността по продажбите и др. Разграничаването на разходите за оперативната дейност на предприятието на условно-постоянни и променливи в определена степен има условен характер. С оглед 145 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 прецизиране на аналитичната методология следва да се вземат под внимание две важни обстоятелства. Първото от тях е свързано със спазване на счетоводния принцип за действащо предприятие и перспективата за развитие на бизнеса. В дългосрочна перспектива разходите за оперативна дейност на предприятието могат да се дефинират като променливи. Основание за това е обективният стремеж на всяко предприятие да увеличава обема на продажбите, а следователно и на величината на печалбата от продажби. Подобно увеличение е обективно възможно до момента, в който предприятието достигне максималния производствен капацитет. От този момент нататък, за да осигури успешното развитие на бизнеса и финансовата си стабилност, то следва да разширява производствения си капацитет. В резултат на подобни действия величината на условно-постоянните разходи ще се увеличи под влияние на придобиването на нови амортизируеми активи. Второто обстоятелство е свързано с критериите за разграничаване на разходите за оперативната дейност на предприятието на условно-постоянни и променливи. За водещ критерий следва да се възприема икономическата същност и съдържание на разходите, както и тяхното поведение по време на анализираните отчетни периоди. Информационното осигуряване на анализа се базира на създаваната в предприятието счетоводна информация за размера на условно-постоянните и променливите разходи по статии на калкулацията в отделните видове оперативна дейност, например, в основната дейност, в т.ч. промишлена, търговска, транспортна и др., в административната дейност и в дейността по продажбите. Методологията за анализ и оценка на бизнес риска включва свързани помежду си етапи на оперативен и прогностичен анализ, като последователно се определят значенията на система от показатели. А) Показатели за оперативен анализ: ƒ Нетен размер на приходите от продажби, лв. (NI): (1) където: q – количество на продажбите; p – нетна продажна цена на единица изделие; ƒ Себестойност на продажбите, лв. (S): (2) където: VCe – размер на променливите разходи за единица изделие; FC – размер на постоянните разходи; ƒ Печалба от продажбите, лв. (PF): (3) ƒ Маржинален доход, лв. (Md): (4) 146 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ƒ Относителен дял на маржиналния доход в нетния размер на приходите от продажби, лв. (Md ni): (5) където: VC – общ размер на променливите разходи; ƒ Критичен обем на продажбите в натурално изражение, бр. (Qk): (6) ƒ Критичен обем на продажбите в стойностно изражение, лв. (Qk s): (7) ƒ Критичен обем на продажбите – функция на относителния дял на маржиналния доход в нетния размер на проходите от продажби, лв. (Qk): (8) ƒ Коефициент на покритие на критичния обем продажби, лв. (Kp): (9) ƒ Зона на безопасност в натурално изражение, бр. (Zn): (10) ƒ Зона на безопасност в стойностно изражение, лв. (Zs): (11) ƒ Зона на безопасност в процент, % (Zn %): (12) ƒ Зона на безопасност в процент, % (Zs %): (13) ƒ Оперативен ливъридж, лв. (Ol): (14) 147 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ƒ Себестойност на 100 лв. продажби, лв. (S100): (15) ƒ Рентабилност на продажбите, % (R ni): (16) Б) Показатели за прогностичен анализ: ƒ Обем на продажбите, осигуряващ постигане на прогнозираната величина на оперативната печалба (печалба от продажби) преди облагане с корпоративен данък, лв. (q): (17) ƒ Обем на продажбите, осигуряващ постигане на прогнозираната величина на нетната оперативна печалба (печалба от продажби – PFp) след облагане с корпоративен данък, бр. (qх): (18) В бизнес ситуации, при които фактическият обем на продажбите е по-голям от критичния е налице печалба от продажбите, а в ситуации на фактически продажби помалки от критичния обем е допусната загуба от продажбите. Зоната на безопасност показва до каква степен може да се маневрира с обема на продажбите от даден вид изделие както в количествено, така и в стойностно изражение, така че финансовият резултат от продажбите да е положителна величина. Колкото по-малко е значението на зоната на безопасност, толкова по-голяма е степента на бизнес риск за предприятието. Значението на коефициента на покритие на критичния обем на продажбите характеризира степента на покритие на нетния размер на приходите от продажби с критичния обем на продажбите в стойностно изражение. Важен показател, характеризиращ степента на бизнес риска за предприятието, е оперативният ливъридж. Неговата динамика измерва чувствителността на финансовия резултат от продажбите като функция от обема на продажбите. Ефектът на оперативния ливъридж може да бъде както положителен, така и отрицателен. При високи значения на оперативния ливъридж степента на бизнес риск нараства, тъй като печалбата от продажби в значетелна степен реагира негативно на промените в преките фактори: обем на продажбите, постоянни разходи; променливи разходи за единица изделие; общи променливи разходи; нетна продажна цена на единица изделие; нетен размер на приходите от продажби. Оперативният ливъридж в бизнеса играе двуяка роля. От една страна, неговото значение измерва степента на бизнес риск, а от друга – показва потенциала за развитие на дейността на предприятието. При нарастващи обеми на продажби от даден вид 148 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 изделие и проявяваща се тенденция на запазване на подобен ръст, то по-големите значения на оперативния ливърдиж са индикатор за бизнес потенциал и за генериране на положителни финансови резултати от продажбите. Но в ситуации, при които обемът на продажбите намалява и тази тенденция се запазва, то по-големите значения на оперативния ливъридж, в качеството му на оперативен лост, са показател за намаляване на печалбата от продажбите и за преминаване на бизнеса (за съответния вид изделие) в зоната на загубата. 2. Анализ на ефективността като функция на икономическата добавена стойност Печалбата (счетоводна, балансова) е абсолютен показател за ефективност на бизнеса. Но нейната величина не измерва реалната ефективност от дейността на предприятието. Методологията за анализ на ефективността на оперативната дейност чрез изследване на степента на бизнес риск се базира на величината на печалбата без тя да се съпоставя с размера на инвестирания капитал за нейното получаване. За да има действителна полза (икономическа печалба), то нетната печалба от оперативна дейност след корпоративни данъци следва да превишава разходите за капитал (собствен и привлечен), използван в бизнеса. Според концепцията за икономическата добавена стойност (EVA), предприятието работи ефективно когато са изпълнени три условия, а именно: то покрива разходите за оперативната си дейност; покрива цената на инвестирания капитал (собствен и привлечен); получава добавена стойност за собствениците. Величината на икономическата добавена стойност се определя по формулата: (19) където: NOPAT – нетна оперативна печалба след облагане с корпоративен данък; WACC – средна цена на инвестирания капитал; Iс – инвестиран капитал (собствен капитал и лихвен дълг). Средната цена на инвестирания капитал се определя по формулата: (20) където: PCd PCp Ld Lp Т – относителен дял на собствения капитал в инвестирания капитал; – цена на собствения капитал; – относителен дял на дълговия капитал в инвестирания капитал; – цена на дълговия капитал; – корпоративен данък, %. В състава на инвестирания капитал се включват следните елементи: ƒ размерът на производствените активи, т.е. нетекущите (дълготрайни) материални активи и текущите активи, по данни от актива на счетоводния баланс; ƒ размерът на собствения капитал по данни от пасива на счетоводния баланс; ƒ размерът на лихвния дълг, т.е. сумата от нетекущите (дългосрочни) и текущите (краткосрочни) лихвени пасиви (задължения), намалена с безлихвените текущи задължения, като например задължения към свързани предприятия, персонала, доставчици, данъчни, социални и др. задължения. 149 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Величината на нетната оперативна печалба след облагане с корпоративен данък се определя по формулата: (21) където: EBIT – нетна оперативна печалба преди облагане с корпоративен данък. Следователно, величината на икономическата добавена стойност е равна на: (22) Значения на EVA<0 са индикатор, че предприятието допуска икономическа загуба, тъй като не осигурява изискуемата от собствениците възвръщаемост на инвестирания капитал. Значение на EVA=0 индикира, че предприятието осигурява минимално изискуемата възвръщаемост на инвестирания капитал, т.е. възвръщаемост, която инвеститорите биха получили при инвестиране на капитала си в аналогично предприятие със същата степен на риск (алтернативна инвестиция). Значения на EVA>0, са индикатор, че предприятието гарантира на собствениците получаване на по-висока възвръщаемост на инвестирания капитал в сравнение с възвръщаемостта на алтернативната инвестиция. Величината на икономическата добавена стойност може да се определи още по формулата: (23) където: ROIC – рентабилност на инвестирания капитал. При значения на разликата (ROIC - WACC) > 0 в предприятието се създава допълнителна стойност. То генерира остатъчна печалба, в която намира израз цената на капитала, инвестиран за нейното получаване. Остатъчната печалба се проявява в два аспекта. От една страна, това е остатъчната оперативна печалба след приспадане на разходите за целия инвестиран капитал (собствен и лихвен дългов капитал), а от друга - остатъчната чиста печалба след приспадане на разходите за собствен капитал. При значения на разликата (ROIC – WACC) < 0 е налице намаляване на стойността на предприятието. 3. Интегриран подход за анализ на ефективността на бизнеса Използва се формулата за определяне значението на икономическата добавена стойност (EVA). За целите на изследването се въвежда критична стойност на EVA = 0. (24) След заместване на NOPAT и математически преобразования се получава: (25) (26) 150 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Следователно критичният обем на продажбите при прогнозирана величина на икономическата добавена стойност , може да се определи по един от следните начини: (27) (28) (29) Заключение Интегрираният подход за анализ на ефективността позволява на финансовия мениджмънт на предприятието да маневрира успешно и да оптимизира своите бизнес решения относно: ƒ необходимият обем продажби (Qk eva), който ще осигури желаната от инвестторите величина на икономическата добавена стойност; ƒ допустимата зона на сигурност (Qf – Qk eva), дефинирана от разликата между фактическия (Qf) и необходимия обем на продажбите (Qk eva) за генериране на желаната величина на икономическата добавена стойност; ƒ допустимата динамика на величината на икономическата добавена стойност под влияние на чувствителността на оперативния ливъридж, т.е. на степента на бизнес риск; ƒ влиянието на преките фактори върху промените във величината на икономическата добавена стойност: промени в размера на постоянните разходи; промени в нетните продажни цени на единица изделие от всеки вид; изменение на променливите разходи за единица от всеки вид изделие; промени в средната цена на инвестирания капитал; промени в размера на инвестирания капитал. Интегралният подход за анализ на ефективността на бизнеса е приложим по видове изделия, по функционални центрове на отговорност, така също и за предприятието като цяло. Литература: 1. Тодоров Л., „Методи за оценка на бизнес ефективността – Част 1: Исторически преглед”, CFO, статия, 25.10.2011. 2. Тодоров Л., „Oценка на бизнес риска (част 1) – дефиниране на понятията”, CFO, статия, 28.06.2012. 151 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРОМЯНА И ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ гл. ас. д-р Диана Съботинова Бургаски свободен университет INSTITUTIONAL CHANGE AND ECONOMIC DEVELOPMENT Assist. Prof. Diana Sabotinova, Ph.D. Burgas Free University Abstract: This paper presents the theory of Douglass North that explains the ways in which institutions and institutional change affect the performance of economies. Institutions exist due to the uncertainties involved in human interaction. They are the constraints devised to structure that interaction. Institutions vary greatly in their consequences for economic performance. Some economies develop institutions that produce growth and development, while others develop institutions that produce stagnation. Key words: institutions, institutional change, economic development „Институциите създават стимулната структура на обществото, затова политическите и икономическите институции са основният фактор на икономическото развитие. Стимулите за придобиване на чисто знание са основната съставка на икономическия растеж.” Дъглас Норт Определение на понятието „институция” Институциите са наложените от хората ограничения, които оформят човешкото взаимодействие. Те се състоят от формални ограничения (договори, закони, конституции) и от неформални ограничения (норми на поведение, самоналожени ограничения, установени практики). Взети заедно, те изграждат стимулната структура на обществата и в частност на икономиките. Те създават стимули за обмен и са главното условие за ефективност на политическите, социалните и икономическите пазари. Набор от институции помагат за ефективността на пазарите на стоки и услуги, която е в основата на икономическия растеж. Институционалната промяна оформя начина, по който обществата се развиват във времето, затова е ключ към разбирането на историческата промяна. Институциите образуват стимулната структура на обществото и, следователно, политическите и икономическите институции са основният фактор на икономическото развитие. По отношение на икономическата и на обществената промяна, времето е измерението, чрез което процесът на човешкото познание определя еволюцията на институциите. С други думи, убежденията на индивидите, на групите и на обществата, които влияят на техните решения, са следствие на процеса на познание във времето. Този процес обхваща не само единичния човешки живот или живота на едно поколение, но и въплътеното в индивидите, в групите и в обществата познание, натрупано с времето и предавано през поколенията чрез културата на всяко общество. 152 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Главната роля на институциите в едно общество е да намалят неопределеността, като поставят основата на стабилна (но не непременно ефективна) структура за човешките взаимодействия. Но стабилността на институциите по никакъв начин не противоречи на твърдението, че те се променят. От обичаи, правила и норми за поведение до писани и неписани закони и договори между индивиди институциите се развиват и непрекъснато променят възможностите за избор. Пределните промени могат да бъдат толкова бавни по характер, че ние трябва да се дистанцираме като историците, за да ги възприемем по-добре, въпреки че живеем в свят, в който скоростта на институционалната промяна е очевидна. Терминът „институция” започва да се употребява първо в социологическия анализ, а в икономическата теория е включен по-късно от Торстейн Веблен, според когото институциите са установени мисловни навици, общи за мнозинството от хората. За Джон Комънс институциите са колективно действие на различни типове организации – семейство, фирма, синдикат, държава – за контрол над индивидуалните действия, докато за Уесли Митчел това е удобен термин за по-важните сред преобладаващите, силно стандартизирани социални навици. Дъглас Норт дефинира институциите като тези, които „определят правилата на играта”, но докато формалните правила могат да бъдат променени за една нощ, неформалните правила обикновено се променят много бавно. Норт акцентира върху въпроса как стават успешни едновременно неформалните и формалните институции. Този проблем възниква от практиката, при която различни правителства въвеждат еднакви икономически реформи чрез законодателство, но резултатът е напълно различен. Решаващ за успеха е начинът, по който се прилагат реформите. Различните икономики, които възприемат едни и същи формални правила, имат много различни характеристики в представянето си на практика. Определение на понятието „икономическо развитие” Икономическото развитие е нормативна концепция, в която се отразява усещането на хората за нравственост и морал (редно и нередно, добро и лошо). Най-точният метод за измерване на развитието е Индексът на човешко развитие (Human Development Index – HDI), който включва нарастването на реалния БВП, което е в основата на ръста на жизнения стандарт, равнището на образование и очакваната продължителност на живота. Всеки от трите компонента има съответен субиндекс, който участва с равно тегло в общия индекс. Те се формират в рамките на минимални и максимални величини, съответно от 0 до 100 за образоваността и жизнения стандарт и от 25 до 85 години за продължителността на живота. Развитието се свързва с по-големи възможности за образование, здравеопазване, заетост и опазване на околната среда. Развитието предполага нарастване на дохода на човек от населението за всеки един индивид (гражданин), свобода от потисничество и по-голям избор. Икономическият растеж е по-тясна концепция от икономическото развитие. Растежът представява нарастване на реалното равнище на националното производство, в основата на което могат да бъдат повишаването на качеството на ресурсите (например по-добро образование), нарастване на количеството на ресурсите и подобряване на технологиите. Икономическият растеж може да бъде измерен посредством нарастване в реалния БВП на страната. Устойчиво икономическо развитие е развитието, което е екологосъобразно и социално справедливо. Устойчивото развитие е по-широка категория от икономическия растеж. Несъмнено растежът на реалния БВП е условие за развитие. В този смисъл всеки тип развитие предполага икономически растеж. Но не всеки растеж води до икономическо развитие. 153 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Теории за ролята на институциите в икономическото развитие Адам Смит за ролята на институциите за функционирането на пазара ”Богатството на народите” е не само научен труд върху икономиката, а и трактат върху психологията на човешкото общество – всичко, което се отнася до живота, благоденствието, политическите институции, закона и морала. „Богатството на народите” показва как на различните стадии на икономически напредък възниква необходимостта от различни институции. Върховенството на закона, собствеността и размяната поставят личния интерес в зависимост от взаимната изгода, докато незачитането на собствеността дава на личния интерес изцяло различно и негативно смислово значение. Твърдението, че хората действат, следвайки частния си егоистичен интерес, че всичко би било прекрасно в свят, където действа „невидимата ръка на пазара”, свързваме с Адам Смит. Всъщност той не вярва, че егоизмът на индивидите би направил света по-добро място, нито поощрява или окуражава подобно поведение. „Теория на нравствените чувства” слага край на такова погрешно тълкуване. Смит не се застъпва за егоизма като поведение, но не е и достатъчно наивен да мисли, че безкористното посвещаване на благополучието на другите (или посветените на тази идея) би направило света по-добър. В по-широк политико-икономически контекст, преследването на личния интерес едва ли би имало позитивните последици, разяснени нашироко в „Богатството на народите”, без съществуването на институционална рамка, имайки предвид, че „ненаситността е добро нещо, което понякога е така, а друг път не е” (ако се приеме, че всяко користно поведение е „ненаситно”). „Теория на нравствените чувства” е опит да се определи базата, върху която се формират нравствените оценки. Човешките същества изпитват естествена „отзивчивост” („съпричастност”) към другите човешки същества, която им помага да разбират как да владеят своето поведение, за да запазят хармонията. Това е основата на нравствените оценки за поведението и благоприятна почва за човешките добродетели. Ето как личният интерес като двигател на икономическата система на Смит може да бъде съвместим с отзивчивостта като мотивация за нравственост: „Колкото и егоистичен да изглежда човек, очевидно в неговата природа има някакви принципи, които пораждат интереса му към благоденствието на другите и го правят необходимо за самия него, макар то да му носи единствено задоволство, като го наблюдава.” Фридрих фон Хайек за институционалната рамка на спонтанния пазарен ред Хайек достига до разбирането, че пазарът може да бъде обсъждан само в контекста на специфичната институционална рамка – формалните и неформалните правила, които ограничават поведението на пазарните агенти. Дефинира „институции” като „правила”: „правилото е склонността или предразположението да се действа или да не се действа по определен начин, който ще се изрази в някаква практика или обичай” (Използва също: „правила на поведение”, „правила на справедливо поведение”, „форми на поведение”, „норми на индивидуално поведение и обществено общуване”, „традиции”, „условности”, „обичаи”.) Институциите представляват отражение на поведение, което е високо организирано; те са информационни и комуникационни носители и имат способността да икономизират знание. Формалните законови норми са „вид производствени инструменти, помагат на хората да предвидят поведението на тези, с които трябва да си сътрудничат”. Другият аспект на познавателната функция на институциите е, че те въплъщават предишно знание, минал опит и съдействат за успешното приспособяване на 154 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 хората в обществото, икономизирайки обществената енергия. Правилата на поведението са лостове, чието съдържание еволюира и се развива във времето, така, че те се адаптират към новите потребности, които трябва да се задоволяват. По този начин предвидимостта позволява на хората да си взаимодействат, а акумулираната мъдрост дава възможност на всяко поколение да се движи напред. Институциите имат и свойството да генерират ред. Хайек различава ясно два вида ред: „системата от правила на поведение, които управляват поведението на индивидуалните членове на групата, от една страна и редът или начинът на действие, който възниква като резултат на групата като цяло в сравнение с друга”. Той откроява институцията на конкурентния пазар – резултат от взаимодействието на усилията и действията на хиляди хора, които се подчиняват на общи правила на поведение. За да „произведе” спонтанен ред на действие, редът на правилата трябва да бъде такъв, че те да позволяват на индивидите да преследват собствените си цели, като използват субективното си знание и да улесняват формирането на надеждни очаквания относно поведението на останалите. Хайек следва общата логика, която характеризира отношението му към социалната действителност и възможността за нейното познание и управление. Поради невъзможността на човешкият разум да обхване целият сложен свят, единствено възможното е да се разчита на правилата, при това не толкова на съзнателно създадените правила, колкото на институциите, наложени от традицията. Нийл Фъргюсън за институционалната разликата между Запада и останалата част от света Причините, които стоят в основата на възхода на Запада през последните 500 години, според Фъргюсън са институционални. Институциите, които променят световната история, са: Конкуренцията Децентрализация както в политическия, така и в икономическия живот, която води до раждането на националните държави и капитализма. Науката Начин на изучаване, разбиране, използване и промяна на природата, който дава на запада (освен всичко останало) огромно военно преимущество над останалата част от света. Правата на собственост Законът като средство за защита на частната собственост и мирното разрешаване на споровете между собствениците е в основата на най-стабилната форма на представително управление. Медицината Клон от науката, който позволява огромен напредък в опазването на здравето и очакваната продължителност на живота. Потребителското общество Начин на живот, при който производството и покупката на дрехи (и други потребителски стоки) играе централна роля в икономическия живот и без който индустриалната революция би била невъзможна. Работната етика Морални рамки и начин на действие, които произлизат най-вече от протестантството, което осигурява спойката за динамичното и потенциално нестабилно общество, възникнало благодарение на конкуренцията, науката, правата на собственост и медицината. 155 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Упадъкът на институциите е причината за провала на икономиките, твърди Фъргюсън в последната си книга The Great Degeneration: How Institutions Decay and Economies Die. Институциите, които се влошават, са демокрацията, капитализмът, върховенството на закона, гражданското общество. Дъглас Норт за ролята на институционалната промяна в икономическото развитие Институциите в теорията на Норт представляват набор от формални правила, неформални ограничения и механизми за тяхното принудително спазване. Главното е, че формалните правила могат да се променят от държавата (бързо), а неформалните ограничения се променят много бавно. И едните, и другите обаче се формират в крайна сметка под въздействието на субективното светоусещане на хората, което на свой ред определя експлицитния избор на формални правила и неформални ограничения. Нужно е да се направи уточнението, че институциите се отличават от организациите: институциите – това са правилата на играта, а организациите – това са група индивиди, свързани от обща цел. Такива организации са например фирмите, профсъюзите, кооперациите, политическите учреждения, политическите партии, законодателните органи. Структура на институциите Формалните правила включват набор от политически норми, икономически правила и договори. Политическите правила в широк смисъл определят държавната йерархия, нейните основни структури за взимане на решения и експлицитни характеристики за контрол над „социалния ред”. Икономическите правила определят преди всичко правата на собственост. Договорите определят условията и правилата за осъществяване на размяната. Функцията на правилата се заключава в това да облекчат и улеснят обмена, бил той икономически или политически. Неформалните правила не могат да бъдат точно определени като формалните. Те представляват някакви обобщени ограничения, които помагат да се решават безкрайните проблеми, свързани с размяната, но които не се разглеждат в рамките на формалните правила. Именно затова, защото тези ограничения са неформални, те са по-постоянни във времето, доста сложно е те да бъдат променени. Те позволяват на хората да осъществяват размяна без обмисляне на всяка тяхна крачка и без детайлно анализиране на всички нюанси на сключваните сделки. Установената практика, традициите, културата – това са все неща, с които може да се определи постоянството на неформалните правила. Те включват в себе си норми на поведение, които са общоприети. Всички правила и норми на поведение се поддържат за сметка на това, че в случай на неизпълнение се осъществява възмездие над нарушилата ги страна (ефективността на нормите за поведение зависи от ефективността на механизмите за принуждение). Институции и ефективни пазари Институциите водят до възникване на стимули за размяна – било то размяна политическа, социална или икономическа. Очевидно е, че изменението на икономиките във времето е ставало не без участието на институциите. Неокласическата икономика е съсредоточена върху ефективността на пазарите, но малко икономисти приемат, че главното условие за ефективност на пазарите са институционалните ограничения, те просто ги вземат за даденост. С помощта на набор от политически и икономически институции осъществяването на обмена става все по-евтино, нараства вероят156 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ността от изпълнението на договорните задължения. Освен това набор от институции спомага за ефективността на пазара на стоки и услуги, което лежи в основата на икономическия растеж. Четири са факторите, от които зависят разходите по сделките или обмена (размяната). Първият фактор са разходите по измерването на ценностните характеристики на стоките и услугите, както и разходите на икономическите агенти, участващи в обмена (транзакционните разходи). Вторият фактор е размерът на пазара, определящ персонифициран ли е обменът, или не. В първия случай голяма роля играят приятелството, родството, предишни делови отношения. Всичко това снижава необходимостта от скъпоструващи спецификации на правата на собственост и прецизно юридическо описание на взаимните задължения по сделките. Обратното – при неперсонифициран обмен няма никакви стимули или задръжки против егоистично извличане на изгоди и съответно стойността на сключването на сделките нараства. Третият фактор са регулирането и принудата. В един съвършен от гледна точка на неокласическата икономика свят трябва да съществува някаква трета страна, която абсолютно безпристрастно (и с най-малки разходи) да разрешава спорове и да присъжда санкции и компенсации за пострадалата страна в случай на нарушаване на договорите. Но такъв свят не съществува. Затова създаването на относително безпристрастна съдебна система е един от сериозните проблеми на икономическото развитие. Четвъртият фактор са идеологията и светоусещането на хората. Идеологията е набор от субективни модели, с помощта на които човек обяснява и възприема света около себе си. Индивидуалното мнение относно справедливостта и юридическата обоснованост на "правилата на играта" в голяма степен засяга цялата икономика. Ефективни пазари се появяват в някакъв момент благодарение на функционирането на институции, които намаляват разходите по сделките и сключването на договорите. Ако ни интересуват такива пазари не в някакъв отделен момент, а непрекъснато във времето, ще са ни необходими институции, които биха осигурявали икономическа и политическа гъвкавост за адаптация към нови условия, за нови възможности. Такива адаптивно ефективни институции биха създавали стимули към обучение и знания, биха поощрявали икономическите агенти към иновации, риск и предприемаческа активност. В свят на неопределеност и несъвършена информация никой не знае правилното решение на проблемите. Затова институциите са длъжни да поощряват нововъведенията, стремежа към новото и отстраняването на грешките. Логическият извод е, че е необходимо децентрализирано вземане на решенията, което би позволило на обществото да разглежда, обсъжда и избира най-доброто от няколко възможни решения. Институционална промяна Институционалното развитие на икономиката се определя от взаимодействието между институциите и организациите. Ако институциите са правилата на играта, то организациите и техните предприемачи са играчите. Организациите се състоят от групи индивиди, обединени от общото намерение да се постигнат определени цели. Организациите могат да бъдат политически (политически партии, народно събрание, общински съвет, административни органи), икономически (фирми, профсъюзи, семейни ферми, кооперативи), обществени (църкви, клубове, спортни сдружения), образователни (училища, университети, центрове за професионална квалификация). Организациите, които се създават, отразяват възможностите, предоставени от институционалната матрица. Иначе казано, ако институционалната рамка облагодетелства пиратството, тогава възникват пиратски организации, а ако институционалната рамка облагодетелства производителната дейност, тогава възникват организации (фирми), които се занимават с производство. 157 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Икономическата промяна е един всепроникващ, непрекъснат, постепенен процес, който е следствие на решенията, вземани всекидневно от отделни участници и от предприемачи на организации. Макар че огромното мнозинство от тези решения са рутинни, някои от тях предполагат изменения на съществуващи „договори” между индивиди и организации. Понякога това предоговаряне може да бъде постигнато в рамките на съществуващата структура на правата на собственост и на политическите правила, но понякога новите форми на договаряне изискват промяна на правилата. Също така, норми на поведение, които ръководят обмена, постепенно се променят или отмират. И в двата случая става дума за промяна на институции. Фази на развитие на институционалната промяна Първата фаза е свързана с имуществените права – икономическите революции в резултат на правата на собственост върху земята (първа) и върху идеите (втора). „Индустриалната революция не е източникът на модерния икономически растеж. Тя е резултатът от повишаване на частната норма навъзвръщаемост от развиването на нови технологии и прилагането им в производствения процес.” Новият начин на дефиниране на имуществените права над иновациите е в основата на общественото и икономическо преобразуване по време на индустриалната революция. Втората фаза поставя в центъра на вниманието фактори като зависимост от пътя, транзакционни разходи, проблемът за гратисчията и неформалните правила при възникването и промяната на институциите (като последните все повече се отдалечават от представата за средство, повишаващо ефективността на икономическата система). По отношение на темпа на икономическото развитие Норт различава два вида стопанска дейност, които могат да бъдат поощрявани от дадена институционална рамка – увеличаване на индивидуалното благосъстояние по пътя на продуктивно приложение на собствените ресуси (производство на блага) или индивидуално облагодетелстване чрез преразпределение на съществуващото в обществото богатство (извличане на ренти). Създадените от институциите условия за преобладаващо продуктивна или преразпределителна дейност са предпоставката и за възникването на съответния тип организации, които се специализират в преследването на дадена стратегия. Засиленият натиск на множествотото организации и групи със специален интерес за промяна на институционалната рамка в тяхната конкретна област на дейност с цел извличане на предимства в конкурентната борба могат да доведат до ускоряване на процеса на институционална промяна. Организациите постепенно променят неформалните правила чрез влияние върху потребителските и поведенческите навици на хората и върху политиката (доближавайки се до идеята на Голбрайт за корпоративния капитализъм). Третата фаза въвежда идеологиите (убежденията, общите нагласи на хората) като главно обяснение на ефективността и възникването на институциите, съответно на икономическото развитие на обществата. Норт прави опит да обхване в икономическия анализ по-дълбокото ниво на мисловните модели (идеологиите, системата от вярвания), които предшестват възникването на институциите, стигайки до причинноследствената верига: вярвания → институции → организации → политики → икономически резултати. Измененията са възможни, защото участниците се убеждават, че могат да подобрят положението си чрез преструктуриране на обмена (бил той политически или икономически). Възможно е източникът на новите убеждения да бъде външен за икономиката на една страна (например промяна в цената или в качеството на конкурентен продукт в друга страна), в резултат на което да се променят вижданията на предприемачите за възможностите за печалба. Но основният дългосрочен източник на 158 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 промяна е познавателният процес, протичащ у индивидите и у предприемачите на организациите. До ново познание се достига и при просто любопитство, но скоростта на познанието в обществото отразява интензивността на конкуренцията между организациите. Конкуренцията, причинена от всеобщата недостатъчност, кара организациите да се учат, за да оцелеят. Степента на конкурентност може да се мени и често го прави. Колкото по-висока е степента на монополизация, толкова по-нисък е стимулът за ново познание. Скоростта на икономическата промяна е функция на скоростта на познание, но посоката на тази промяна е функция на очакваните ползи от придобиването на различни видове знание. А вижданията на играчите за тези ползи се определят от умствените модели, които тези играчи си изграждат. Теорията на Норт може да бъде определена като историческа теория на дългосрочното икономическо развитие, основана на институциите и институционалната промяна. Промяната настъпва тогава, когато стабилността, основана на съвкупност от определени вярвания, норми и практики, е подкопана. Условията за промяна се създават от съчетаването на външни фактори (макроикономически кризи, екологични промени) и вътрешна възприемчивост на нови правила, форми и ценности, институционализиращи различни вярвания, норми и практики. Условията за настъпване на институционална промяна са изменения в богатството, предпочитанията, средата, нови технологии, оскъдност на определени фактори или блага и оттам на относителните цени, съответно в интересите за разпределение на съвкупното богатство. „Институциите се видоизменят, а съществените промени в относителните цени са най-важната причина за това. Единствената друга причина за подобни промени са измененията във вкусовете.” Заключение Как може институционалият подход да подобри разбирането ни за икономиката? Този подход може да обясни неравномерното икономическо развитие. Създаването на условия, водещи до така необходимите за продуктивните икономики ниски разходи по размяната на безлични пазари, в никакъв случай не е неизбежно. Индивидите обикновено решават, че си струва да си сътрудничат при размяната с другите, когато играта се повтаря често, когато имат пълна информация за миналите действия на другите играчи и когато броят на играчите е малък. Когато играта не се повтаря (или има последна игра), когато информацията за другите играчи липсва и когато броят на играчите е голям, сътрудничеството се поддържа трудно. Създаването на институции, които да изменят съотношението разходи-изгоди в полза на сътрудничеството в безлична размяна, е сложен процес, защото изисква не само създаването на икономически институции, а и тяхната подкрепа от подходящи политически институции. Институционалният подход може да обясни зависимостта от миналото – една от най-забележителните закономерности на историята. Защо икономиките, веднъж стъпили на пътя на растежа или на застоя, рядко сменят посоката? Този подход допринася за по-доброто разбиране на сложното взаимодействие между институции, технология и демография в цялостния процес на икономическа промяна. Една завършена теория на икономическото развитие би трябвало да включва интегриран подход към икономическата история. Икономическото развитие се определя от сплавта от формални правила, от неформални норми и от характеристики на тяхното прилагане. Докато формалните правила могат да бъдат променени за една нощ, неформалните норми обикновено се променят постепенно. И тъй като точно тези неформални норми на поведение дават „легитимност” на формалните правила, никога революционните промени не са толкова 159 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 революционни, колкото техните поддръжници биха желали да бъдат, и затова икономическото развитие винаги е по-различно от очакваното. Също така, именно поради различията в неформалните норми и в прилагането, икономики, които възприемат формалните правила на друга икономика, винаги ще имат много по-различно развитие от нея. Политическото устройство на държавата има важно значение за икономическото развитие, защото то определя и прилага икономическите правила. Затова основна част от икономическата реформа се състои от създаването на такова политическо устройство, което да изработи и приложи ефективни права на собственост. Политическите институции са стабилни само ако са подкрепяни от организации, които имат интерес от съществуването им. За да бъде една реформа успешна, трябва да се променят и институциите, и системите от убеждения, защото именно умствените модели на участниците определят техните решения и действия. Възникването на неформални норми на поведение, които да подкрепят и да придават легитимност на формалните правила, е дълъг процес и в отсъствието на този подпомагащ реформите механизъм политическото устройство ще бъде нестабилно. Краткотраен икономически растеж е възможен и при авторитарни режими, но продължителен растеж е възможен само при върховенство на закона. Ако неформалните ограничения (норми и принципи на поведение) са благоприятни, те могат да доведат до икономически растеж дори и при наличието на нестабилни или неблагоприятни политически правила. От ключово значение тук е в каква степен тези неблагоприятни правила се прилагат. Ключът към дългосрочния растеж е адаптивната, не разпределителната ефективност. Успешните политико-икономически системи са си изградили гъвкави институционални структури, които могат да устояват на трусовете и на промените, съпътстващи успешното развитие. Но тези системи са резултат на продължително съзряване и ние още не знаем как адаптивната ефективност може да се постигне в пократки срокове. Литература: 1. Коева, С. Пазарен ред и социални институции: теорията на Ф. Хайек и нововъзникващите пазарни икономики. // Икономическа мисъл, бр.2/2002. 2. Норт, Д. Икономическото развитие във времето. Лауреатска лекция. 1993. 3. Норт, Д. Институции, институционална промяна и икономически резултати. С. 2000. 4. Норт, Д. Приносът на неоинституционализма за разбирането на икономиките в преход. // Икономика, бр.3/2003. 5. Седларски, Т. Нова институционална икономика. С. 2013. 6. Смит, А. Богатството на народите. С. 2010. 7. Ferguson, N. Civilization: The West and the Rest. L. 2011. 8. Ferguson, N. The Great Degeneration: How Institutions Decay and Economies Die. L. 2012. 160 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ОТНОСНО НЯКОИ АСПЕКТИ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СТОПАНСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ гл. ас. д-р Гергана Василева Николова Бургаски свободен университет ABOUT SOME ASPECTS OF ANNUAL FINANCIAL REPORTS OF ENTERPRISES Gergana Vasileva Nikolova Abstract: The aim of this paper is to raise some aspects for a change of the Annual Financial Report (AFR), used as a source of generalized accounting information about the economic activities of an enterprise. An attempt is made to highlight only some parts of the problem areas, while researching the topic of the AFR, which could be used as a base for a planned in the future, more thorough and full-scale research of this topic. Key words: Annual Financial Report (AFR), historical review, consumers’ interests, evolution. Историческият преглед на темата за съдържанието и информационните възможности на Годишния финансов отчет на предприятието показват, че тя е обект на изучаване още в първия писмен труд по счетоводство – трактатът на Лука Пачиоли1. Принципите на допиката и на балансовото равенство са в основата на счетоводството през повече от пет вековното му развитие. Във всеки един етап от развитието на икономическите и социалните отношения, създаваната от предприятието счетоводна информация с общо предназначение е използвана от стопанските субекти за вземане на решения. Именно, поради значимостта й за нуждите на управлението и на редица вътрешни и външни за предприятието ползватели, създаваната от счетоводството информация, нейното представяне в елементите на ГФО на стопанското предприятие е нормативно регулирана в Закон за счетоводството и в приложимите счетоводни стандарти2. Актуалността на темата се определя от значимостта на информацията, съдържаща се в ГФО с общо предназначение, която е основен източник за вземане на стопански решения от външните за предприятието потребители в глобалното стопанство. 1 Пачиоли Л., 11- ти Трактат За сметките и записите”, 9 отдел съчинения “Съвкупност от аритметики, геометрии, учения за пропорциите и отношенията” 1494. 2 Понастоящем у нас изготвянето и представянето на информацията в ГФО с общо предназначение на предприятията е регулирано в текстовете на Закона за счетоводството и в приложимите счетоводни стандарти: Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия и Международни счетоводни стандарти (НСФОМСП и МСС, МСФО). 161 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Поставяме си за цел да изследваме как се развиват информационните възможности на съдържанието на ГФО във времето, според измененията в потребностите на стопанските агенти. Обект на изследването е съдържанието на ГФО на стопанските предприятия, регулирано с приложимото счетоводно законодателство. Предмет на настоящото изложение е дефинирането на проблемните области по темата за ГФО на стопанското предприятие. Ограниченията в изследването са следните: видът на ГФО е разгледан в исторически план; изучава се индивидуалният ГФО само за стопанските предприятия, поради определени специфики на другите видове дружества. На този етап изследването е теоретично, което е предпоставка за формулиране на въпроси и провеждане на емпирично изследване от автора. Когато става въпрос за дефиниране на съставните елементи на ГФО на предприятието, техният състав, форма и предназначение, бихме посочили, че съобразно приложимите СС, всички те са известни3. В съдържателно отношение основните елементи за представяне на счетоводна информация, отразяваща финансовото състояние на предприятието, за измененията, и за резултатите от осъществяваната дейност, ГФО на стопанското предприятие се състои от: Счетоводен баланс (Отчет за финансовото състояние), Отчет за приходите и разходите (Отчет за всеобхватния доход), Отчет за паричните потоци, Отчет за собствения капитал и Приложение съгласно СС 1 Представяне на финансови отчети. С изменение на действащия Закон за счетоводството, което е в сила от 1 януари 2007 год., предприятията изготвят и Годишен доклад за дейността4. Разсъждавайки за съдържателната страна на ГФО на предприятието, прави впечатление, как отчета, който се публикува за външни за предприятието потребители на информация се е променял във времето – по брой и вид на съставните елементи, обхват на информацията, в съдържателно отношение, наименование и значимост. Разбира се, по своята същност предназначението на данните в ГФО е едно и също – да удовлетворява информационните потребности преди всичко на външните за предприятието ползватели. Историческите данни свидетелстват5 [4 и 5], че до края на 19-ти век, основен информационен източник за дейността на предприятията е счетоводният баланс, т.е. финансовият отчет се е състоял от един елемент, а именно балансът. Това се обяснява преди всичко с интереса на ръководството и на собствениците на предприятията за опазване на собствеността им. В световен мащаб, в началото на 20-ти век, потребността от увеличаване на собствения капитал и привличането на инвеститори в предприятията, поражда необходимостта и от оповестяване на информация за финансовия им резултат. По тази причина значимостта на втория елемент на ГФО - Отчетът за приходи и разходи (ОПР) 3 Виж СС 1 Представяне на финансови отчети. Виж Закон за счетоводството, чл. 22. 5 Виж Райнов, Б. и Филипова, Ф., цит. източници. 162 4 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 нараства, доколкото и днес той е основен източник на обобщена счетоводна информация, позволяваща извършването на оценка за това „как и до колко корпорацията генерира богатство6” [5; 40]. С течение на времето, еволюцията в икономическите условия води до разграничаването на отговорностите на собствениците и на управляващите отделното предприятие. Стремежът и на двете страни за максимизиране на финансовия резултат, съответно за получаване на по-големи дивиденти и по-високи премии показва, че информацията във Финансовия отчет (ФО) е била обект на манипулиране от страна на съставителите й. Както пише Уорън Бъфет „Склонността да пипнеш тук-таме някои числа в края на краищата води до склонност да представяш невярно всички числа.7” [2; 63] Правопропорционалната зависимост между размера на положителния финансов резултат и плащанията, извършвани в полза на собственици и ръководство на предприятието стимулират развитието на креативното счетоводство8. „Мениджърите, които вечно обещават да оправят числата, в някакъв момент се изкушават да подправят числата.”9[2; 63] Третият елемент, Отчетът за паричните потоци се включва в състава на ГФО, за да стане възможно проследяването на движението на паричните потоци в предприятието по видове дейности. Този елемент се обвързва с един от счетоводните принципи – принципът „текущо начисляване”. Смисълът, същността на принципа се изразява в разграничаването на два момента при отчитането на приходите и разходите, а именно на начисляването и плащането. По тази причина за предприятията е важно да следят отделно реалните пари в брой, които постъпват в тях и изтичащите от тях, и да представят обобщена информация за това в Отчета за паричните потоци. Отчетът за собствения капитал като самостоятелен елемент на ГФО се въвежда при ревизиране на МСС 1 през 1998 г. По своята същност този елемент от ГФО се изготвя на база на уравнението: собственият капитал е равен на разликата между всичко активи и общите пасиви на предприятието. Собственият капитал показва балансовата стойност на бизнеса (СК = А – П). Приложението към Годишния финансов отчет се разглежда като неразделна част от отчета. В съдържателно отношение се състои от отделни справки и приложения, регламентирани с приложимия СС 1 Представяне на финансови отчети. Като съставен елемент от ГФО, Приложението прави по-лесно „читаем” основният комплект отчетни форми. Годишният финансов отчет в цялост се характеризира с взаимосвързаност на съставните му елементи, тъй като те отразяват различни страни от осъществяваната в предприятието дейност. Потребността и полезността от информацията във финансовите отчети е изследвана от редица специалисти в областта10 на счетоводството, доказвайки нейното значе6 Виж Филипова, Ф., Финансовото счетоводство и качеството на финаносово-счетоовдната информация, стр. 40 Виж Бъфет, М., Кларк, Д., Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта”, стр. 63 8 За креативно счетоводство, виж изт. 10. 9 Виж Бъфет, М., Кларк, Д., Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта”, стр. 63 10 Виж трудовете на проф. Спасов, проф. Белмер, проф. дин. Иван Душанов, проф. дин Марин Димитров, проф. дин. Коста Пергелов, проф. Ф. Филипова, ст. н. с. ДЕС Живко Бонев, проф. Васил Божков, проф. Емилия Миланова, доц. д-р Иван Златков, доц. д-р Надя Костова, доц. д-р Антон Свраков и др. 163 7 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ние преди всичко за външните за предприятието ползватели. Известни са ни и основните групи лица, които вземат своите решения въз основа на данни от ГФО. Базирайки се на познанията за това кои са потребителите и какви са техните интереси, за целите на настоящото изследване, ще си позволим само да ги посочим. Сред заинтересованите външни ползватели на информация от ГФО на предприятията са: инвеститори, кредитори, доставчици, клиенти, държавни органи, обществеността и пр. Известно е също, че интересите на тези оформили се групи потребители често са противоречиви, съобразно целите, които те преследват. Това е предпоставка за широка дискусия сред специалистите относно търсенето на баланс между интересите на отделните групи потребители при представянето на информацията в ГФО на предприятието. Еднозначен отговор по този въпрос понастоящем не е изведен. В специализираната литература се поставят различни виждания. Без да претендираме за изчерпателност, за целите на настоящото изследване, ще си позволим да акцентираме само върху някои от тях. Един от дискутираните въпроси е дали ГФО с общо предназначение е полезен за всяка от групите потребители на информация. В отговор се поставя и още един въпрос, а именно, дали не следва да се изготвят ГФО по отрасли, или за всяка от основните групи заинтересовани потребители. Нашето виждане по въпроса се свежда до няколко аргумента. ГФО с общо предназначение, който се изготвя в съответствие с приложимия СС 1, не удовлетворява в еднаква степен интересите на всички групи ползватели. Това е логично и напълно обяснимо. Наименованието и съдържанието на този отчет предполагат, че ГФО с общо предназначение се създава, за да удовлетворява общите, а не специфичните информационни потребности на различните ползватели. Подобно на създаването на СС 41 Земеделие, след предварително провеждане на емпирично проучване, е възможно да се изследва и обоснове, необходимо ли е изготвяне на ГФО по отрасли (секторна принадлежност), т.е. това ще повиши ли полезността на ГФО. По същество, един финансов отчет може да бъде полезен в различна степен, която се определя от фактори като: икономическа среда, манталитет на бизнес, квалификация на съставителите му и пр. Регламентът, който по настоящем съдържа правилата за изготвянето и представянето на ГФО са приложимите счетоводни стандарти – национални и международни. И двете групи стандарти посочват правилата за създаване на отчети с общо предназначение, без по същество да поставят ограничения, по преценка на предприятието да се изготвят отчети за конкретни потребители. Към момента потребността от регулиране на оповестяваната обобщена счетоводна информация във финансовия отчет за дейността на предприятието е само спрямо ГФО с общо предназначение. В продължение, в специализиранат литература се дискутира въпросът, че времето на ГФО с общо предназначение отминава11 [5; 96], и вероятно е логично да се потърси аргументирано по-добър вариант за изготвяните от предприятията ГФО, така че те да се доближават повече и повече към реалните потребности на ползвателите на информацията от ГФО, т.е. да се намали „информационната асиметрия”. Трябва ли да търсим още и още универсалните правила за изготвяне на ФО с общо предназначение след като дефинираме отделни групи потребители с конкретни информационни потребности? Заедно с това ни е известно, че всяка една предприета промяна в правилата за счетоводната практика е свързана с извършването на разходи по прилагането й. В тази връзка, оценката и подходът за осъществяване на промени в начина на изготвяне 11 Филипова, Ф., цит. изт., стр. 96 164 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 и представяне на данните в ГФО на предприятието е свързано с удовлетворяване на едно общо изискване, а именно – съотношението ползи: разходи. Ползите от направена промяна в счетоводните правила трябва да надхвърлят разходите по нейното внедряване и прилагане. Аргумент в подкрепа на факта, че ГФО подлежи на развитие и на ревизия са многото на брой, обем и сложност на изпълнение, изменения в текстовете на МСС12, които се явяват основна база за изготвяне на ГФО с общо предназначение в световен мащаб. Извършваните изменения са по-скоро в резултат от непрекъснато нарастващите изисквания към съдържанието на данните в ГФО от страна на заинтересованите потребители, т.е. развитие според нуждите на ползвателите. По същество предназначението на данните в ГФО на предприятието не се е променило, а по-скоро потребностите на ползвателите им се увеличават, в т.ч. с изисквания за предоставяне и на извън счетоводна информация. Интерес представлява становището, че „Дори и тази част от счетоводната литература, която се базира върху емпиричнобазирани модели, свързани с хипотезата за активния пазар и модела за капитал-активи-ценообразуване във финансите, не включва никакви тествания на хипотези, които директно да обяснят защо финансовите отчети имат настоящата форма и съдържание.13” [5; 48] Извършването на промени в подходите за изготвяне и представяне на данни за предприятието в ГФО, считаме, че следва да се предприема едва след обосновано доказана нужда от тях. Друг съществен момент, който заслужава внимание според нас при разглеждането на темата за ГФО, е наличието на все повече оповестявания и приложения към финансовия отчет. Така например, компаниите, които представят Отчет за екологичното си поведение се възприемат като по-отговорни към обществото, спрямо тези, които не изготвят подобни справки. Фактът, че към финансовия отчет се включва все повече информация (счетоводна и извънсчетоводна), ни дава основание да обърнем внимание, че тези справки и приложения се изготвят съобразно потребностите на външните ползватели. Като цяло техният интерес се увеличава по обем, още и по вид на предоставяната от предприятието информация. Опитът показва, че нарастването на броя на оповестяванията към финансовия отчет е в резултат от искания от страна на външни за предприятието потребители. Посредством оповестяванията, които се правят към ФО все повече се дава превес на прогнозната спрямо информационната му функция. По този начин се дава предимство на дългосрочните пред краткосрочните цели на предприятието, и на възможността те да бъдат анализирани от страна на ползвателите.. България като част от глобалното стопанство участва в процесите, протичащи по повод свободното движение на хора, стоки, капитали. Част от усилията на националната ни икономика са насочени към привличане на мултинационални компании, както и към усвояване на средства от външни капиталови пазари. За да са атрактивни местните компании от гледна точка на инвеститорски интерес (национален или 12 Международните счетоводни стандарти (МСС), издание на Комитета за международни счетоводни стандарти и приети за приложние от Европейския съюз включват МСС щъв 31.12.2012 г. Включват МСС, МСФО, Тълкуванията на Постоянния комитет за разяснения и Тълкуванията на Комитета за разяснения на МСФО. 13 Виж Филипова, Ф., Финансовото счетоводство и качеството на финаносово-счетоовдната информация, стр. 48 165 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 чуждестранен), или вземането на решение за инвестиране е процес, изискващ събиране и анализиране на информация за състоянието на предприятието. Един от най-богатите инвеститори в световен мащаб, Уорън Бъфет (четвърти по богатство в света към момента), когато взема инвестиционни решения, търси картината на приходите на акция за период от 10 години, в която е установима последователност и възходяща тенденция14 [2; 27]. Ключовата дума в неговото проучване е дългосрочното, трайното конкурентно предимство на предприятията, в които той решава да инвестира. Опитът, който можем да черпим от неговия успех е описан в редица печатни издания15. Известно е, че Бъфет използва три бързи теста, за да открие най-добрата компания, в която да инвестира. Това са: доходността на акцията, нивото на задлъжнялост и коефициентът на рентабилност на приходите. Основен източник за тяхното определяне, всъщност се явява счетоводната информация, представена в елементите на ГФО на предприятията. Разбира се, че е нужна и още голяма по обем информация за вземане на инвестиционни решения, но безспорно счетоводната информация има ключова роля и значение. Казаното и написаното от Бъфет е ценно както за изучаващите теорията, така и за реалните участници на капиталовия пазар. Виждането на Бъфет за финансовия отчет се изразява в това, че отчетът ни „разкрива къде са скрити съкровищата, но трябва да разгледаме отчети за няколко години ако наистина искаме да узнаем как стоят нещата16.” [3; 194] Глобалното стопанство дава своето силно отражение и върху нормативното регулиране на съставянето и публикуването на Годишния финансов отчет на предприятията. Базирайки се на основната цел за изготвяне на финансовите отчети с общо предназначение, а именно получаването на прозрачност и сравнимост на информацията с общо предназначение, СС 1 Представяне на финансови отчети претърпя редица промени. Ще си позволим да поставим акцент само върху последните изменения, които са в следните направления: - От 1 януари 2013 г., Отчетът за всеобхватния доход се заменя с Отчет за печалбата и загубата и другия всеобхватен доход17; Названието на Отчета за всеобхватния доход е променено, но се допуска използването и на др. названия. - Изисква се групиране и представяне на статиите на другия всеобхватен доход в зависимост от възможността им да бъдат прекласифицирани в бъдеще. Критиките към настоящия вид на ГФО са обект на широка дискусия. Поставят се въпроси относно степента на удовлетвореност на информационните потребности на потребителите и изискването за оповестяване на все повече не счетоводна информация; липсата на счетоводна информация за отчетни обекти като клиентски листи, запазени марки, човешки капитал и пр.; алтернативността за ежедневно вземаните счетоводни решения и преценки, която се предоставя чрез приложимите счетоводни стандарти (един такъв пример от 1994 год. е за компанията Rover, за която в следствие от прилагането на две групи счетоводни стандарти, финансовият й отчет показва разлика 14 Бъфет, У., Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта, стр. 27 Книги за У. Бъфет са: Бъфетология, Упражнения по Бъфетология, Новата Бъфетология, Дао на Уорън Бъфет и др. 16 Бъфет., У., Уорън Бъфет и Анализът на финансови отчети, стр. 194. 17 Публикувано от Съвета по МСС от 16.06.2011 г. 166 15 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 от 111 млн лири18 [5; 63].); възможностите за проява на субективизъм при вземане на счетоводни решения (креативното счетоводство); проблемите при прилагането на справедливата стойност; противопоставянето на счетоводните принципи „уместност” и „достоверност””. Изводът, до който достигаме и се оформя от извършения преглед на темата е стремежът за скъсяване на информационното разстояние между мениджърите и външните потребители на счетоводната информация, която основно се представя чрез данните в ГФО на предприятието. Възможността за преодоляване на информационната асиметрия, към момента е постижима посредством нормативно регламентиране на съдържанието, вида и публичността на финансовия отчет на предприятието в глобалното стопанство чрез текстовете на МСС. „Глобалните проблеми изискват глобални решения.”19 [5; 161] Заедно с това, според нас, всяко едно изменение и допълнение в правната рамка за ГФО следва да бъде обективно, а не субективно наложена. Темата за ГФО е широко дискусионна и считаме, че нейната актуалност все повече нараства в глобалното стопанство, и нейното изучаване изисква много усилия и изследвания от страна на специалистите по счетоводство. Нашето внимание също ще бъде ангажирано с нейното по-цялостно и задълбочено проучване и анализиране. На настоящия етап от проведеното изследване, авторът си поставя за цел по-скоро да се опита да дефинира основните проблемни области, върху които да се базира едно бъдещо по-задълбочено изучаване. Литература: Бонев, Ж. Някои въпроси относно публичността на финансовите отчети, сп. Данъчна практика, бр. 6 от 2003 г., стр. 28-30. 2. Бъфет, М., Кларк, Д., Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта, изд. Изток-Запад”, 2012. 3. Бъфет, М., Кларк, Д., Уорън Бъфет и Анализът на финансови отчети, Изд. ИзтокЗапад, 2011. 4. Райнов, Б., Основни компоненти на финансовия отчет, сп. Данъчна практика, бр. 2 от 2004 г., стр. 33-36. 5. Филипова, Ф., Финансовото счетоводство и качеството на финансово-счетоводната информация, Стено, Варна, 2012. 6. МСФО, „К енд Б консулт” ЕООД, изд. Кабри, 2009. 7. МСФО, Фондация на Комитета по МСС, 2005. 8. НСФОМСП, Коман, 2008. 9. Закон за счетоводството, ДВ бр. 98 от 16 ноември 2001 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 15 от 15 февруари 2013 г. 10. http://en.wikipedia.org/wiki/Creative_accounting. 1. Виж Филипова, Ф., цит. изт., стр. 63. Виж Филипова, Ф., Финансовото счетоводство и качеството на финансово-счетоводната информация, стр. 161 167 18 19 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕРКИ НА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА – ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДИЦИ гл. ас. д-р Ивайло Михайлов Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас UNCONVENTIONAL MONETARY POLICY MEASURES – CAUSES AND CONSEQUENCES Chief assist. prof. Ivaylo Mihaylov, Ph. D Abstract: Since the beginning of the global financial crisis there is a tendency of a significant expansion of the balance sheets of central banks. The article deals with two main issues: first, what causes central bank to accumulate large amounts of foreign exchange reserves and, secondly, under what circumstances, monetary authorities should use unconventional measures to revive the functioning of the financial system. An overview gives reason to conclude that in times of financial turmoil, only the central bank can be a reliable lender of last resort. Its ability to generate cash liabilities can be used to create liquid assets of commercial banks when raising from other sources is imposible. Key words: central bank, foreign exchange reserves, monetary policy. Ролята и мястото на централните банки в съвременната икономика продължава да бъде обект на сериозни дискусии както в професионалните, така и в академичните среди. Макар да влиза в противоречие с някои теории, безспорен остава фактът, че без намесата на централните банки световното стопанство трудно би оцеляло след катаклизмите от 2007 и 2008 г. В тази връзка координираните политики между водещите централни банки и вменената им роля на кредитор от последна инстанция осигуриха необходимата ликвидност и предпазиха в значителна степен икономиките от масирани фалити и верижна реакция към останалите държави. Баланс на централна банка От 2008 г. се наблюдава тенденция на значително разширяване балансите на централните банки. За да разберем какви са причините и последствията, първо ще разгледаме състава и структурата на баланса на централните банки. Нарастването на активите означава нарастване и на съответните задължения. Когато централната банка увеличава пасивите си, това на практика означава, че тя купува активи, които съставляват валутните резерви. От своя страна, пасивите на централната банка се явяват активи за търговските банки, което ще рече, че при равни други условия, когато балансът на централната банка нараства, кредитният капацитет на търговските банки също се увеличава. 168 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Активи Чуждестранни активи Местни активи Вземания от правителството Вземания от частния сектор Вземания от местните банки Вземания от други институции от финансовия сектор Пасиви Парични пасиви (резервни пари) пари в обращение резерви на търговските банки Непарични пасиви ценни книжа на централната банка депозити на правителството Други Капитал Като се имат предвид изложените взаимовръзки, възниква въпросът какво кара централните банки да акумулират големи обеми валутни резерви и възможно ли е натрупването на резерви да повлияе негативно на икономиката. Може би основната роля на резервите е да служат като предпазен буфер срещу внезапното спиране на международните капиталови потоци.1 Ако икономиката на дадена страна използва краткосрочни външни заеми за финансиране на проекти с по-голяма продължителност, буферът от валутни резерви може да предпази стопанството от ликвидиране на инвестициите в случай на недостатъчно предлагане на кредитен ресурс в международен план. Друг аргумент в подкрепа на необходимостта от валутните резерви е поддържането на фиксиран валутен курс. Тези предимства обаче не трябва да се разглеждат изолирано от икономиката – като самоцел на политиката на държавата. Те имат своята цена и това са разходите за придобиване и поддържане на съответните валутни резерви. Традиционно нетните разходи от поддържането на международни валутни резерви се измерва чрез разликата в лихвените проценти по деноминираните в чуждестранна валута активи и разходите за финансиране в местна валута. Над определени равнища акумулирането на допълнителни резерви може да се окаже твърде скъпо и необосновано. Смята се, че прекаленото натрупване може да доведе до деформации в икономиката, тъй като се пропуска акумулирането на други активи, имащи положително отношение към дългосрочния растеж. В допълнение, концентрацията на финансово богатство в баланса на централната банка може да ограничи независимостта на паричната политика. Логиката е, че при определени обстоятелства големите запаси от валутни резерви излагат централната банка на кредитен риск, както и на риск, свързан с платежоспособността, което несъмнено ограничава гъвкавостта на паричната политика.2 Ролята на международните валутни резерви може да се разглежда и в по-широк контекст – от гледна точка на т. нар. „двойни” кризи, при които се наблюдава едновременно банкова паника и внезапно спиране на капиталовите потоци от чужбина. Ако местните вложители се опитат да превалутират спестяванията си, когато международното търсене на национална валута е ограничено, централните банки, разполагащи с достатъчни резерви, могат да осигурят търсеното количество, предотвратявайки по този начин обезценяването на националната валута. 1 Тук обикновено възниква въпросът за т. нар. санитарен минимум, под който резервите не трябва да падат. Точен регламент няма, но в теорията и практиката като отправна точка е прието евристично правило, което гласи, че резервите не трябва да падат под равнището на тричетиримесечния внос на стоки в страната. Съществува и друго правило, носещо името на неговите автори – Пабло Гуидоти и Алън Грийнспан, което гласи, че сумата на международните валутни резерви трябва да покрива краткосрочния дълг (Guidotti – Greenspan rule). Cook, D., J. Yetman. Expanding central bank balance sheet in emerging Asia: a compendium of risks and some evidence. BIS Papers № 66, 2012, op. cit., p. 31. 2 Ibid., p. 31. 169 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Неконвенционална политика на централните банки В нормални времена интересът към политиката на централните банка е сравнително слаб, тъй като значителна част от ресурса им е вложен в т.нар. „мързеливи активи” – предимно краткосрочни държавни ценни книжа. Покупките на активи от страна на централната банка инжектират ликвидност в системата на търговските банки, а продажбата на активи изтегля резерви. От своя страна, търговските банки решават как да разпределят ресурсът.3 Когато нормалният ритъм на работа на финансовото посредничество бива нарушен, „системата се изключва”, което ще рече, че осигурената от централната банка ликвидност престава да „произвежда” нови кредити. Образно казано, ликвидността остава блокирана, тъй като каналите за трансмитиране на паричните потоци остават запушени. При това положение централната банка трябва да определи къде по веригата се получават натрупвания и своевременно да реагира. С други думи, паричните власти трябва да използват нетрадиционни мерки, за да съживят нормалното функциониране на финансовата система. Това води не само до количествени изменения на баланса на централната банка, но и до промяна на състава на активите. Така например световната финансова криза (2007-2009 г.) принуди централните банки на водещите държави да свалят значително основните лихви, а в някои случаи и до нула процента, ограничавайки възможността си за по-нататъшно съкращаване. Въпреки това въпросните централни банки намериха нетрадиционни начини за провеждане на парична политика. Единият начин бе да се купят финансови активи на открития пазар (т.нар. количествени улеснения), които увеличават баланса на централната банка, а другият начин е чрез кредитните улеснения, които също увеличават баланса на монетарната институция, но променят и състава, и структурата на активите. По време на кризата много специфични кредитни пазари останаха блокирани, в резултат на което кредитният канал на паричната политика не сработваше. Реакцията на централните банки бе директно таргетиране на тези проблемни пазари. Така например Федералният резерв купуваше директно търговски ценни книжа, както и обезпечени с ипотеки ценни книжа, за да осигури непрекъснат достъп за бизнеса до оборотен капитал и ресурси за жилищно финансиране. 4 Възможности за неконвенционални действия Какво трябва да предприемат централните банки, когато финансовото посредничество не функционира нормално? Отговорът е, че трябва да се предприемат мерки, които да бъдат адекватни на текущата ситуация. Така например в нормални времена основната роля на централните банки е да поддържат ценовата стабилност, като за целта използват инструментите на паричната политика за контрол на краткосрочните лихвени проценти, чрез които се влияе на съвкупното търсене, а оттук – и върху инфлацията. Появата на шокове обаче затруднява паричната трансмисия, което извежда на преден план като основна цел стабилността на финансовата система. Следователно, промените в приоритетите на провеждащите паричната политика се отразяват и на мерките за постигане на целите. 3 Тук и по-долу се позоваваме на: Kroszner, R., Changes in central bank balance sheets in response to the crisis: Dinner address for the BOT-BIS research conference. BIS Papers № 66, 2012, op. cit., p. 299-301. 4 Mathai, K. Monetary Policy: Stabilizing Prices and Output. IMF, Finance & Development. http://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/basics/monpol.htm 170 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Макар да съществуват голям брой инструменти, попадащи в графата „нетрадиционни”, Рандал Кросзнер смята, че те могат да се класифицират в три основни групи от гледна точка на:5 Обезпечение. Какви обезпечения централната банка трябва да счита за подходящи при кредитиране? Традиционно колатералът включва инструменти с нисък кредитен и лихвен риск, каквито са краткосрочните правителствени ценни книжа. Когато системата на финансовото посредничество не функционира нормално, паричните власти трябва да разширят обхвата на приемливите обезпечения, за да могат директно да осигурят финансиране на съответните пазари. Това обаче може да изложи централната банка в по-голяма степен на кредитен риск, което налага провеждащите паричната политика да разполагат със съответните защити срещу загуби, в противен случай лошите активи ще се пренесат директно в техния баланс. За да се смекчи рискът, може да се изискват свръхобезпечение, по-високи лихви или дадени фондове, или институции да поемат ролята на първи губещ, т.е в случай на неизпълнение те играят ролята на буфер и поемат предварително определен и известен размер загуби. Продължителност. В нормални времена централните банки осигуряват краткосрочно финансиране срещу добро обезпечение на институции, изпитващи временна необходимост от средства поради недостатъчна ликвидност. По време на кризата обаче кратките срокове бяха нарушени и централните банки разшириха времевия хоризонт до три години. ЕЦБ въведе тригодишно кредитно улеснение, проведено чрез дългосрочните рефинансиращи операции. Други централни банки удължиха средната продължителност на портфейлите си от ценни книжа. Например Фед предприе операция, която включваше продажба на краткосрочни държавни ценни книжа и покупка на дългосрочни правителствени облигации с цел понижаване на дългосрочните лихвени проценти. Тук трябва да се отчете фактът, че удължаването на матуритета на заемния ресурс по време на криза е разумен отговор на липсата на дългосрочен ресурс, но това увеличава и рисковете за централната банка.6 Контрагенти. В професионалните среди остава дискусионен и въпросът кои лица трябва да получат директно кредит от централната банка. Смята се, че в това отношение Фед е доста ограничена институция, тъй като значителна част от ресурсите, които тя вкарва в обръщение, преминават през търговските банки. Поради това от изключителна важност за нормалното функциониране на системата е да се разшири обхвата от контрагенти, за да се отпуши пътят на ресурсите от централната банка към икономиката. Тук обаче трябва да се отчете проблемът с моралния риск, тъй като, ако се създаде усещането, че на всяка цена ще съществува финансиране, дори и за тези, които не заслужават, участниците на пазара ще продължат да поемат прекомерен риск, знаейки, че има кой да ги спаси. Практиката показва, че за смекчаването на риска е необходимо да се въведат допълнителни регулаторни и надзорни мерки. Последици от прилагането на неконвенционална инструменти на паричната политика В отговор на дълбоката рецесия централните банки в развитите страни предприеха серия от нетрадиционни парични действия за постигането на следните две цели: първо, да се възстанови нормалното функциониране на финансовите пазари и финансовото посредничество; второ, да се осигури по-нататъшното приспособяване на 5 6 Kroszner, R. (2012), op. cit. pp. 300-301. Например лихвеният риск е по-голям при дългосрочните кредити. 171 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 паричната политика към нулевите лихвени равнища. Тези цели са свързани, тъй като в крайна сметка имат един и същи таргет – макроикономическата стабилност. За постигането на първата цел централните банки извършват покупки на частни активи и осигуряват допълнителна ликвидност, а за втората – покупки на правителствени облигации.7 Това увеличава в абсолютни размери баланса им; увеличава също така продължителността и разнообразието на активите, но неминуемо масираните покупки на активи водят и до спад в качеството им. Тези промени излагат институциите на следните видове риск:8 - загуби в резултат от покачването на лихвените проценти. Капиталовите загуби могат да се появят по линия на инструментите с фиксиран лихвен процент; - спад в оперативните доходи, когато централните банки увеличават портфейлите си от дългосрочни ценни книжа, с ниски купонови лихви; - евентуална загуба от обезценка на активи. Степента, до която, отделните централни банки са изложени на тези рискове, се различава в зависимост от обхвата и естеството на техните неконвенционални политики. Федералната резервна система, централната банка на Япония и на Англия купуват огромни количества облигации, за да намалят дългосрочната доходност и да подкрепят икономическата активност, докато Европейската централна банка основно разширява запасите от ликвидност на банките. Фед държи значителните количества правителствени облигации и обезпечени с ипотека ценни книжа (mortgage-backed securities), възлизащи на 16 % от БВП към края на 2012 г., и разширява матуритета на портфейла с правителствените книжа. Модифицираната дюрация, която е мярка за чувствителността на лихвените проценти, нараства от около 2,75 преди кризата до 8 след това. Имайки предвид „изпъкналостта”9 на цените на облигациите, намаляването на пазарната стойност ще доведе до капиталови загуби от около 4 % от общата сума на активите. Смята се, че централните банки на Япония и Англия са също обект на лихвен риск, имайки предвид огромните обеми правителствени облигации, които притежават – около 24 % от БВП. Данните показват, че покачването на лихвените проценти с 1 процентен пункт ще доведе до загуби в размер на 1,75 % от общата сума на активите за японската централна банка и 6,50 % за английската. От друга страна, ЕЦБ е повишила кредитните си експозиции към банки от периферните страни в Еврозоната – от 20 % спрямо общата сума на рефинансиращите операции през 2006 г. до близо 65 % през 2012 г., което неминуемо излага банката на кредитен риск. Централните банки могат да смекчат тези рискове по следните начини:10 - като скъсят дюрацията на активите с цел синхронизиране на входящите и изходящите парични потоци. Това може да се реализира чрез суапови операции; - увеличаване дела на високодоходните активи; - увеличаване на капиталовите буфери с цел покриване потенциалните загуби. Това може да стане чрез задържане на печалбата и/или акумулиране на допълнителен капитал. 7 Global Financial Stability Report, IMF, April 2013, p. 7. Ibid., p. 13. 9 Изпъкналостта е мярка за чувствителността на дюрацията на облигацията към промените в лихвените проценти. По правило колкото по-висока е изпъкналостта, толкова по-чувствителна е цената на облигацията към промените в лихвените проценти. 10 Ibid., p. 13. 172 8 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Заключение Инструментите на паричната политика дават възможност на паричните власти да отговорят на промените в икономиката, настъпили в резултат на финансова криза или макроикономическа нестабилност. Нарасналата употреба на тези и други неконвенционални инструменти през последните години показва, че централните банки разчитат не само на краткосрочните лихвени проценти, за да постигнат основната си цел – ценовата стабилност, но таргетират и други променливи, имащи не по-малко значение за финансовата стабилност. Оттук идва и обяснението за промените в баланса на централната банка и валутните резерви. Във времена на финансови сътресения единствено централната банка може да бъде надежден кредитор от последна инстанция. Способността й да създава парични пасиви може да се използва за създаване на ликвидни активи за търговските банки, когато набирането им от други източници е невъзможно. Литература: 1. Cook, D., J. Yetman. Expanding central bank balance sheet in emerging Asia: a compendium of risks and some evidence. BIS Papers № 66, 2012. 2. Global Financial Stability Report, IMF, April 2013. /www.imf.org/ 3. Kroszner, R., Changes in central bank balance sheets in response to the crisis: Dinner address for the BOT-BIS research conference. BIS Papers № 66, 2012. 4. Mathai, K. Monetary Policy: Stabilizing Prices and Output. IMF, Finance & Development. http://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/basics/monpol.htm 173 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ФИНАНСОВАТА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ КРИЗА - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА гл. ас д-р Катерина Петрова Войческа Институт за икономически изследвания на БАН FINANCIAL STABILITY IN CRISIS - POSSIBILITIES FOR CHANGE research fellow Katerina Petrova Vojcheska, PhD Abstract: Financial risk in business increases significantly in terms of economic and financial crises. If we don't reinvent the understanding to the essence of the modern crisis, we will be doomed to not get out of the crisis soon. Therefore it is important permanent managers to monitor and predict the degree of financial stability, taking into account relevant economic indicators and key terms. Turmoil in the financial sector over the last two decades have their own distinctive characteristics. The analysis isn't required for submission to one or other solutions used before, but for understanding the mechanisms of selforganization and management of complex macro systems. And from there to the development of real scenarios to reduce the degree of uncertainty in the global financial system and national economies. While the possibilities for change can be found in several directions: to change the way that we manage cash flows, needed are fresh finance to achieve a good return, the investors' money must be entrusted to good professionals, put an end to offshore and make possibility to start create new industries of the 21st century. Key words: financial stability, financial ratios and models, sustainable growth rate, crisis management. Според официалната дефиниция, дадена на втората конференция1 на ООН за Опазване и развитие на околната среда в Рио де Жанейро през 1992 г., „устойчивостта е развитие, което удовлетворява потребностите на сегашното поколение без да излага на риск задоволяването на потребностите и избора на собствен начин на живот на бъдещите поколения”. Самата концепция за устойчиво развитие се формира в хода на постепенно осъзнаване от обществото за проблемите, свързани с опазването на околната среда и тяхното икономическо и социално влияние. Днес страните се обединяват в обща цел относно постигането на устойчивост и развитие2. Финансовите институции са водещ движещ механизъм за устойчиво развитие в света. Те не само са двигател, но и потребител на формите и правилата за устойчивото развитие и като 1 Конференциите за опазване на околната среда под егидата на Юнеско и организирани от ООН са проведени в Стогхолм – 1972 година, Рио де Жанейро - 1982 и 1992 г. и Йоханесбург - 2002 г. 2 Идеята за търсене на устойчивостта в тези първи години се идентифицира с екологията и опазването на околната среда. На световната среща на върха на Съвета за сигурност на ООН през 2005 година се дефинират вече три стълба на устойчиво развитие – икономически растеж, социална справедливост и възстановяване/ възобновяване на природните ресурси. 174 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 такива формират своя политика на въздействие върху останалите сфери на обществения живот. От друга страна пак самата Икономическата устойчивост (или стабилност) е свойството на дадена система (стопанска организация) да запазва основните си количествени и качествени характеристики при относително малка промяна на даден параметър, с произход от външната или вътрешната среда на организацията. Характерна черта на икономическата устойчивост е, че тя отразява състоянието на стопанската система в пазарни условия и гарантира целенасоченост на движението й в настояще и в прогнозираното бъдеще. Растежът в съвременните европейски високоразвити компании се основава на новото знание и иновационните технологии като източник на висока добавена стойност. Изоставащите и догонващи позиции на българските предприятия според оценката на ESI (обобщен иновационен индекс), спрямо водещите предприятия и тези на средно ниво, изисква до 2020 г.3 поетапно приоритетно достигане на: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Проблемите при ефективността и растежа са провокирани от съвременното състояние на индустриалния бизнес и от необходимостта от ускорено преминаване на неговите компании през трите етапа на икономическия растеж: растеж, основан на ресурсите; растеж, основан на ефективността; растеж, основан на иновациите. Загуба пак от друга страна на устойчивост е явление, което се наблюдава в конструктивни елементи на системата или поточно в техните показатели (количествени мерки), подложени на натискови напрежения 4. От трета страна пак Кризата в икономиката и кризата във финансовата система в частност, е антитеза на растежа и просперитета. Тя представлява „спадане на барометъра” на икономиката (или в частност финансовата) активност до разрастване на „финансова буря”, която може да доведе до колапс и помете изцяло засегнатите области. Зачестилите финансови кризи в края на миналия век са причина да се наблегне на мерките за улавяне и измерване на финансовите неравновесия. С освобождаването на движението на капитали между страните, финансовите потоци стават все по-интегрирани и евентуален колапс на финансовата система в дадена страна, в общия случай, оказва влияние далеч извън пределите на националната икономика. Налице са доказателства за огромните негативни последици от финансова криза както за конкретна страна, така и за цял регион или общност. Проблемите в стопанството обикновено не възникват само на микро- или макрониво, изолирани едни от други, а взаимно си влияят. По тази причина въпросът пред икономистите е не дали да наблюдават микро- или макропоказатели, а каква да е точната комбинация от тях, която най-добре ще разкрие моментното състояние на финансовите посредници и по възможност да определи каква е вероятността от възникване на криза в сектора, а след това и възможност за възникване на системна криза. Условията на средата влияят както на търсещите финансови услуги субекти, така и на финансовите посредници. Видовете финансови кризи корелират помежду си. 3 Национална програма “България 2020”, предложена от Икономическия и социален съвет. Напрежението е величина, която характеризира концентрацията на вътрешни и/или външни сили в дадена точка (показател) от организацията. Напреженията играят важна роля, тъй като един от основните критерии за разрушение на дадена система е надхвърлянето на определени напрежения в нея. 175 4 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Добра разработка по въпросите за финансовите кризи написва Чарлс Киндлебергер5 – „Мании, паники и фалити: История на финансовите кризи”, където трудът е изграден по метода на „писмовия икономикс”, за разлика от изучаване на кризите чрез съставяне на математически или иконометрични модели. Според него, кризите показват, че е по-добре да разбираме икономиката като система, която равновесието непрекъснато се нарушава, а не като система, която се стреми постоянно към равновесие. Химан Мински6 използва термина „самоподдържащо се неравновесие” или самогенериращо се неравновесие, създаден от Киндлебергер. Според Мински в дълъг период от време банките, предприятията и потребителите губят чувство за риск и водени от алчност за все по-високи печалби, започват да се впускат в все по-рискови финансирания. Този процес се засилва от засилващата се обща конкуренция и в нея – от конкуренцията дори в способността да се заобикалят възприетите регулации. Банковата криза води до поява на валутна криза, а валутната криза е предпоставка за възникване на дългова криза. Дълговата криза от своя страна е сред факторите за проявление на банкова криза. Често зависимостите между кризите са двупосочни, а катализатор сред тях е финансовата либерализация. Освобождаването от регулации на капиталовите потоци би могло да има както позитивен, така и негативен ефект върху сферата на финансите. От особено значение за крайния ефект върху финансовия сектор са съпътстващите мерки при либерализация на капиталовите потоци и степента на подготвеност на финансовите посредници и надзорните органи за нея. Както на световно ниво, така и в балканските страни вече се усеща влиянието и резултатите на финансовата криза в реалния сектор, падат поръчки, пада търсенето, лихвите нарастват и никой няма ясна прогноза колко ще продължава световната финансовата криза и колко и до кога ще има последици за икономиката на балканските страни. Финансовата устойчивост7 на микро-ниво е обект на изследване в трудовете на редица учени-икономисти като E. Бригхем (Eugene F. Brigham) и Л. Гапенски (L. Gapenski.), Дж.К.Ван Хорн (James C.Van Horne), К.Друри (C.Drury), E. Хелферт (Е.A.Helfert), Л.A. Бернстайн (L.A.Bernstein), А.Дамодаран, М.Портър, В.В.Ковалев, В.В.Бочаров, Р.С.Сайфулин, А.Д.Шеремет, Г.В.Савицкая, М.А.Федотова, А.В.Грачев, М.С. Абрютина, Т.Трифонов, Л.Тодоров, М. Гълъбов и др. Устойчивото развитие е функция на степента на ефективност на управлението и необходимо условие за дългосрочно оцеляване на икономическите субекти в съвременните условия. Икономическата ефективност от своя страна е индикатор за целесъобразността от използване на човешките и капиталови ресурси, т.е. за степента на оползотворяване на наличните производствени фактори. Съществуват както абсолютни, така и относителни показатели за оценка на финансовата устойчивост на предприятието. Към първата група се отнасят т.нар. „Условия за финансова стабилност”. За да бъде предприятието финансово стабилно е необходимо да са изпълнени следните условия (таблица 1): 5 Charles P. Kindleberger; Manias, panics and crashes: A history of financial crises. Basic Books, New York (1989). 6 Minsky, Hyman P., The Financial Instability Hypothesis by., The Jerome Levy Economics Institute of Bard College, Working Paper No. 74. May 1992 7 Касърова, В., "Модели и показатели за анализ на финансовата устойчивост на компанията", Working Paper, (2010): http://eprints.nbu.bg/637/1/FU_1_FINAL.pdf; 176 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Показатели за определяне на финансова устойчивост: Собственият капитал на предприятието (Е) е разликата между сумата на активите (TA) и сумата на пасивите (TL). При наличието на финансирания (безвъзмездни източници) те не би трябвало да се третират като пасиви. Приходите за бъдещи периоди също не са пасив. Провизиите обаче, следва да се третират като задължения. Обикновено, подобни статии в пасива на баланса имат пренебрежимо малък дял от общата балансова сума и не могат да повлияят значително върху стойността на финансовите съотношения. Според първото условие(TA – TL > 0), собственият капитал трябва да бъде положителна величина. Фактът, че собственият капитал е отрицателен, означава, че финансовите задължения на подобни фирми са по-големи от балансовата стойност, а много често и от пазарната стойност на техните активи. Това обяснява защо понякога фирми, притежаващи активи за милиони се продават на символична цена – например 1 лев. Второто условие(TA – TL > TL) е свързано с финансовата структура на предприятието. Финансирането чрез дългове увеличава финансовия риск. За да се поддържа този риск в разумни граници, се препоръчва собствения капитал да превишава финансовите задължения. Колкото по-висока е възвръщаемостта на активите, толкова по-рискова може да бъде капиталовата структура на предприятието при равни други условия. Високо доходният бизнес означава наличие на достатъчно големи поло-жителни парични потоци от дейността, благодарение на които предприятието безпроблемно може да обслужва своите дългове. Според третото условие(E + NCL > NCA), сборът от собствения капитал (Е) и нетекущите задължения (NCL) трябва да превишава размера на не текущите активи (NCA). Това условие е свързано с източниците на финансиране на инвестициите в предприятието. В случаите, когато третото условие не е изпълнено, част от не текущите (дълготрайните) активи са финансирани от краткосрочни задължения, което може да доведе до проблеми с платежоспособността, тъй като дълготрайните активи са бавноликвидни. Четвъртото условие(CA – CL > 0) е свързано с третото. Според него, разликата между текущите активи (CA) и текущите пасиви (CL), която се нарича нетен оборотен капитал трябва да е положителна. Нетният оборотен капитал (W) показва в абсолютна сума онази част от текущите активи, която е финансирана от дългосрочни капиталови източници, както собствени, така и привлечени. Когато четвъртото условие не е изпълнено, то целия оборотен капитал на фирмата е финансиран от краткосрочни задължения. Обикновено, това е индикатор за финансови проблеми като закъснение на плаща177 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 нията към доставчици, персонал, банки и т.н. За някои браншове, предвид спецификата на бизнеса се счита за нормално в някои периоди нетния оборотен капитал да е отрицателен. Връзката между третото и четвъртото условие се изразява в това, че когато едно от двете условия не е изпълнено, то автоматично и другото условие не е изпълнено. Това произтича от факта, че нетния оборотен капитал (W) същевременно е равен на разликата между дългосрочните източници на капитал във фирмата (Е + NCL) и нетекущите активи (NCA), т.е. (E + NCL) – NCA = W. Петото условие(W + STL > Inv.) е свързано с източниците на финансиране на обичайната текуща дейност на фирмата. Материалните запаси (Inv.) са активи, които имат тясна връзка с тази дейност. Обичайните източници за финансиране на текущата дейност са дългосрочни, под формата на нетен оборотен капитал (W) и краткосрочни, под формата на краткосрочни банкови и търговски заеми (STL). Когато петото условие не е изпълнено, това означава че една част от материалните запаси е финансирана от текущи безлихвени задължения, като например задължения към доставчици, клиенти, персонал и др. Шестото условие(CA – CL > Inv.) е свързано с източниците на финансиране на текущата дейност. Според него, нетния оборотен капитал (W) трябва да превишава размера на материалните запаси (Inv.). Това практически означава текущата дейност да се финансира единствено от дългосрочни капиталови източници, като собствен капитал и дългосрочни задължения. В действителност, малко фирми отговарят на това условие. Повечето предприятия преодоляват дефицита на оборотни средства чрез краткосрочни заеми. Основните два въпроса който са доста важни в този доклад са първо накъде през новата Европейска финансова рамка и дали кризата може да ни направи поумни, по-устойчиви и по-богати? Някои от характеристиките и трендове на днешната криза са: а) Най-дълбоката криза след Голямата Депресия от 30-те години. б) Световният финансов колапс и икономическият спад са смъртоносна комбинация, която не подминава нито една държава – кризата обхвана целия свят изключително бързо. в) Глобалните институции и правителствата пробват всичко срещу кризата – ниски лихвени проценти, стимули, дори печатане на пари. Тука също могат да се споменат и държавните интервенции за възстановяване на доверието на пазарите и ограничаване на последствията за реалния сектор чрез приемане на мащабни пакети за данъчно стимулиране; спасителни пакети за банки, индивидуални помощи, помощи за погасяване на ипотечни задължения, финансова подкрепа за разклатените нововъзникващи пазари. г) Средни световни показатели за периоди на финансова криза на Европейско ниво: • БВП на глава от населението: минус 9,3% за период от 2 години; • Безработица: увеличение средно с 7% за период от 5 години; • Цена на недвижимости: спад с 36% за период от 5 години; • Цени на акции: спад с 56% за период от 3 години. д) Въпреки това фундаментите от гледна точка корпоративни печалби, цени на имоти и банково кредитиране още не са стигнали до дъното, а стойностите още не са на fire-sell levels (около 50%). Моментът на оттласкване от дъното зависи и от голямото пазарно неизвестно: психологията на пазарите и хората. Продължаващото увеличаване на безработицата и намаляващото индустриално производство с двуцифрени проценти в развитите държави ще доминират над възможностите за консумация. 178 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 За Българската икономика кризата повлия върху: а) Голям дефицит, който затруднява привличането на чуждестранно финансиране, увеличава амбициите на валутните спекуланти и препятствува влизането на България в ERM II. б) Правителството и общините не разполагат вече с финансов ресурс, с който да стимулират икономиката в резултат на безразборното харчене на правителството със съмнителен ефект. в) Банките съкращават персонал, оптимизират дейността си и се фокусират върху намаляване на риска. г) Финансовата криза дойде навреме в България, за да спре финансирането на рискови инвестиции в имоти, т.е. има надежда за запазване на нивото на необслужваните кредити в рамките на нормалното. д) Фирмите намаляват драматично инвестициите си в нови активи и се фокусират върху намаляване на кредитните си задължения. Бизнесът преминава от режим на ускорен растеж към приспособяване към новите икономически условия. е) Българският пазар е малък и неликвиден, поради което ще остане в сянката на чуждестранния инвеститорски интерес, но ще зависи силно от чуждестранните инвестиции и от вътрешното потребление. ж) Натиск за спад на цените във всички сектори както и намаляване на индустриалното производство. От друга страна пак Бюджетът на ЕС има двойствен характер – той едновременно се явява бюджет на международна организация, в сферите където има междудържавно сътрудничество и бюджет на общност (квазифедерация), там където има единни политики със силно участие на ЕС в тяхната реализация. Основните предизвикателства на Европейската политика за в бъдеще може да се разглежда от 3 аспекта със сответните мотиви: а) Икономически 9 по добро функциониране на единния вътрешен пазар 9 по-ниски инвестиционни разходи за фирмите 9 по-ефикасно провеждане на единни политики на Съюза (€) 9 по-добри глобални търговско-икономически позиции 179 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 б) Политически 9 окончателно преодоляване на разделението на Европа 9 гарантиране на демократичното развитие и правовата държава (европейски и глобален аспект) 9 по-голяма тежест в глобалната политика в) Устойчиво развитие 9 единни минимални екологически (и социални) стандарти 9 възможност за насърчаване на глобалното устойчиво развитие Основните предложения на Европейската комисия за новата финансова рамка са: Първо, запазване на общите тавани на финансовата рамка в състоянието им през 2013 г. и адаптация единствено спрямо инфлацията. Техническият термин е „постоянни цени в реално изражение”. Второ запазване на двата основни блока на разходите – селско стопанство и кохезионната политика със същите номинални тавани, т.е. без да се коригират спрямо инфлацията. Чрез ефективното замразяване по този начин на 70% от бюджета, създават се значителни резерви за използване по други направления. Трето, има предложение да се използват резервите за увеличение на разходите в други области, като например: значително увеличение на разходите за научни изследвания, развойна дейност и иновации. Други приоритетни направления са: газовите връзки и транспортните връзки, трансграничната мобилност в областта на образованието, подкрепата за малките и средните предприятия и стартиращите предприятия и др. Възможностите при криза за България както част от ЕС, могат да се разглеждат в няколко посоки: 9 Промяна в бизнес-модела и начина на развитие на водещите икономики: от икономики, базирани на консумацията, към икономики с устойчиво развитие. 9 Промяна в начина на управление на парите: връщане на финансовия ресурс в реалната икономика, а не пласиране в креативни сделки. 9 Свежите финанси, които ще се влеят в капиталовите пазари след достигане на „дъното”, ще постигнат добра възвръщаемост. 9 Поверяване на парите на инвеститорите на професионалистите. 9 Край на офшорните зони, което е шанс за България. 9 Промяна на икономиките от въглеродно-зависими към въглеродно-неутрални: създаване на нови индустрии от 21 век. Във време на дълбока криза американският сенат увеличи бюджета на енергийното ведомство с 14 млрд. USD и още 27 млрд. USD стимули по програми за енергийна независимост и борба с климатичните промени. Цел: до 2050 г. емисиите да намалеят с 80%. ЕС работи също по програми за енергийна независимост. План за действие: до 2020 г. със законодателни актове емисиите на СО2 от сгради и строителство трябва да се намалят от 40% на 30%. ЕК калкулира, че инвестиция от 12 млрд. USD енергийно ефективни инсталации дава икономия от 36 млрд. USD разходи за енергия. 9 България е на едно от последните места, а може да създаде продукти в тази огромна нова индустрия и пазар на бъдещето. 180 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Основните препоръки в доклада на Macrо Watch8 за подобряване на икономическите и социалните перспективи в България. Успехът предполага както по-бързо преодоляване на негативните ефекти от глобалната финансова криза, така и постигане на бързо догонване на средните доходи и производителност в ЕС. Според тях тези области са пазар на труда – заетост, доходи и безработица, образованието и подкрепата за човешкия капитал, инвестициите и бизнес средата, и не на последно място – ефективността на управлението на публичните ресурси от държавата.основните препоръки са: Намаление на минималните осигурителни прагове, стимули за заетост, а не за дълго майчинство, атестиране на университетите от бизнеса, фокус върху привличане на инвестиции в трудоемки сектори, привличане на частни инвестиции в инфраструктура, всички масови услуги да се предлагат електронно, енергийна ефективност, саниране, изолация, никакви държавни гаранции, дългосрочни договори и държавни заеми за енергийни проекти, либерализация на електрическия пазар, eврофондовете да се насочат към няколко важни приоритета, а не да се разпиляват навсякъде, ниски данъчни ставки с широка данъчна основа, запазване на плоския данък от 10%, отпадане на данъка върху лихвите. Инструментариумът за анализ на финансовата устойчивост в контекста на счетоводния аналитичен модел е разнообразен и надежден, макар и не достатъчно използван от финансовите мениджъри. Финансовата устойчивост може да се оцени, от една страна, от позициите на баланса и печалбата, а от друга страна – от позициите на капиталовия пазар, инвестиционния риск и стойността за акционерите. От съществено значение при анализа на финансовата устойчивост на компанията, сектора, или финансовите институции е да се отчитат, че организациите са жив организъм, развиващ се във времето обект, който има собствен жизнен цикъл. На всеки негов етап потребностите от ресурси и възможностите за тяхното удовлетворяване са различни, различни са и границите на финансовата му устойчивост. Нужни са повече ефективни решения. Литература: 1. Charles P. Kindleberger; Manias, panics and crashes: A history of financial crises. Basic Books, New York (1989). 2. Касърова, В., "Модели и показатели за анализ на финансовата устойчивост на компанията", Working Paper, (2010): http://eprints.nbu.bg/637/1/FU_1_FINAL.pdf; 3. Minsky, Hyman P., The Financial Instability Hypothesis by., The Jerome Levy Economics Institute of Bard College, Working Paper No. 74. May 1992. 4. http://www.oecd.org/dac/stats/45836579.pdf 5. http://www.arcfund.net/fileSrc.php?id=20463 6. http://www.osf.bg/downloads/File/2013/MWatch-report_May_2013.pdf 7. http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/faq/financial_framework_bg.htm 8 Доклад на тема: „Варианти за икономическа политика Предимства и недостатъци” от Институт “Отворено общество”: http://www.osf.bg/downloads/File/2013/MWatch-report_May_2013.pdf 181 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ПРИЛОЖЕНИЕ НA МОДЕЛИТЕ ЗA ПРОГНОЗИРAНЕ НA БAНКРУТ ПРИ AНAЛИЗA НA ФИНAНСОВAТA УСТОЙЧИВОСТ НA КОМПAНИИТЕ гл. ас. д-р Ралица Димитрова Нов български университет APPLICATION OF MODELS FOR BANKRUPTCY PREDICTION FOR ANALYZING THE FINANCIAL SUSTAINABILITY OF THE COMPANY Ass. Prof. Ralitsa Dimitrova, Ph.D New Bulgarian University Abstract: Financial sustainability is a prerequisite for the development of the economic enterprise and a key indicator for good financial health. There are a lot of instruments to evaluate the financial sustainability of the company starting with absolute ratios, which describe the essence of the activity and leading to complex financial ratios and models. Fairly used in management practice are the bankruptcy prediction models who combine several ratios concerning different aspects of the operations. Key words: Financial sustainability, models for bankruptcy prediction, financial health. Финaнсовaтa устойчивост (стaбилност) е предпостaвкa зa рaзвитие нa стопaнскaтa оргaнизaция, кaкто и основен aспект зa доброто финaнсово здрaве. Тя осигурявa плaтежоспособност и стaбилност, които предстaвлявaт вaжно звено зa постигaнето нa незaвисимост от зaемния кaпитaл. По този нaчин предприятието е способно дa функционирa в динaмичнaтa бизнес средa, кaто в същото време не е подложено нa зaгуби и риск. Към товa трябвa дa включим реaлизирaнето нa финaнсови резултaти, кaкто и удовлетворявaне нa всички субекти, пряко зaинтересовaни от финaнсовaтa устойчивост нa стопaнскaтa оргaнизaция. A товa сa именно собствениците, инвеститорите, мениджмънтa, клиентите и рaзбирa се, кредиторите. Зa всички тези субекти, учaствaщи в динaмичните икономически процеси, основополaгaщ фaктор зa взимaне нa решения и предприемaне нa действия имa финaнсовaтa устойчивост. Основното схващане в икономическата литература е че финaнсовaтa устойчивост нa компaниятa се хaрaктеризирa с нейнaтa плaтежоспособност, осигуренa от състоянието нa aктивите и пaсивите и. В този ред нa мисли постояннaтa плaтежоспособност е гaрaнтирaнa в условиятa нa променящaтa се външнa и вътрешнa средa и при минимaлен риск. Другото aлтернaтивно виждaне е нa К. Уолш. Той си служи с понятието „финaнсовa стaбилност”, кaто синоним нa финaнсовaтa устойчивост [7]. Уолш смятa, че когaто целтa ни е дa определим дaли еднa компaния е финaнсово устойчивa, то трябвa дa обърнем внимaние нa съотношението между дългa и собствения кaпитaл (дълг/собствен кaпитaл), кaкто и неговaтa интерпретaция, т.е. методите зa изчислявaнето му. В контекстa нa устойчивосттa, Уолш рaзглеждa финaнсовия левъридж, с ог182 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 лед влиянието нa рaзличните съотношения дълг към собствен кaпитaл върху доходите нa aкционерите. Товa е и един от нaй-вaжните покaзaтели в корпорaтивния aнaлиз, отрaзявaщ финaнсовaтa мощ нa компaниятa. Вaжнa роля в икономическите среди зaемa тезaтa зa финaнсовaтa стaбилност (устойчивост) нa компaниятa нa У. Бъфет. Стрaтегиятa нa Бъфет, кaто един от нaйуспешните инвеститори в светa, е нaсоченa към избор нa компaнии, които имaт устaновено трaйно конкурентно предимство. Според него стaбилносттa нa предприятието може дa бъде откритa в неговите финaнсови отчети [1]. Те ни дaвaт вaжнa информaция по отношение нa собствения кaпитaл, рентaбилносттa, нaличните пaрични средствa и редицa други финaнсови дaнни, които описвaт неговaтa жизнеспособност или по друг нaчин кaзaно – кaк компaниятa се спрaвя в динaмичнaтa бизнес средa. Според С. Росс и Р. Уестърфилд в ходa нa финaнсовия aнaлиз, всеки прозорлив финaнсов мениджър трябвa дa имa предвид няколко основни нещa, които окaзвaт влияние върху финaнсовaтa устойчивост нa фирмaтa [11]. Нa първо място трябвa дa следим дaли компaниятa се придържa към определените в грaницa стойности нa ликвидносттa. Нa следвaщо място знaчение зa финaнсовaтa устойчивост окaзвa съотношението между дългa и собствения кaпитaл, кaкто и приходите и рaзходите. Също тaкa прозорливо трябвa дa се aнaлизирa степентa нa финaнсирaне нa предприятието с крaткосрочен и дългосрочен дълг. Освен товa трябвa дa бъдaт съотнесени към съпостaвими резултaти нa други компaнии от същия брaнш. М. Гълъбов определя финaнсовaтa устойчивост кaто aспект нa финaнсовото състояние [3,4]. Същaтa тезa е зaстъпенa и от икономистa Б. Вос стaвa ясно, че финaнсовото състояние е широкообхвaтно понятие, проявявaщо се в плaтежоспособносттa [2]. A финaнсовaтa устойчивост, или използвaният от aвторa синоним – стaбилност е пряко свързaнa с пaричните потоци, хaрaктерa нa aктивите и пaсивите нa компaниятa и респективно нaчинът нa формирaнето им. Финaнсовото състояние (здрaве) нa еднa компaния зaвиси от всички нейни aктиви, привлечени средствa и собствения кaпитaл, кaкто и от тяхнaтa структурa, обем и полезния резултaт, който осигурявaт в ходa нa стопaнскaтa дейност. Компaниите с добро финaнсово състояние сa съсредоточени върху постигaне нa конкретнa цел, вътрешно съглaсувaни, инвестиционно привлекaтелни и ефективни. Основните хaрaктеристики, вaлидни зa финaнсовото здрaве нaй-общо бивaт следните: ресурснa осигуреност; умелото рaзпределение и използвaне нa финaнсовите средствa; плaтежоспособност и финaнсовa устойчивост; умерено съотношение между собствен кaпитaл и привлечени средтвa и др. Финaнсовaтa устойчивост е измерител нa финaнсовото състояние нa компaниятa и изрaзявa неговaтa способност дa поемa своите дългосрочни зaдължения. Зa дa имaме финaнсово устойчиво предприятие, то трябвa дa имa нa първо място подходящa кaпитaловa структурa. Тук е мястото дa подчертaем, че изборът нa кaпитaловa структурa нa компaниятa зaвиси не сaмо от товa кaквa възвръщaемост ще имa при дaдени нейни пaрaметри, но и също зaвиси от товa кaкви финaнсови рискове носи тя. Aко еднa компaния не е финaнсово устойчивa и не е способнa дa поемa своите дългосрочни зaдължения, то тя рискувa дa изпaдне в несъстоятелност и дa спре дa функционирa. Зaтовa, когaто диaгностицирaме финaнсовото състояние (здрaве), от съществено знaчение е дa aнaлизирaме внимaтелно покaзaтелите и моделите, пряко свързaни с финaнсовaтa устойчивост. 183 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 При aнaлизa нa финaнсовaтa устойчивост нa предприятието се използвaт не сaмо вече описaните трaдиционни методи зa финaнсов aнaлиз, но и модерните и широко рaзпрострaнени в зaпaдния свят модели зa прогнозирaне нa бaнкрут. Те придобивaт все по-голямa популярност и в Бългaрия, зaщото признaците зa неуспех нa компaниятa обикновено се зaбелязвaт няколко години по-рaно и при нaвременни действия той евентуaлно може дa бъде избегнaт. Товa е от особенa вaжност, кaкто зa собствениците и служителите нa стопaнскaтa оргaнизaция, тaкa и зa нейните кредитори. В следващото изложение ще представим накратко няколко от най-използавните модели за предсказване на банкрут в икономическата практика. • Коефициент нa Бивер (1966) Пионер в прилaгaнето нa модели зa прогнозирaне нa корпорaтивен фaлит чрез използвaнето нa финaнсови съотношения е У. Бивер. През 1966 годинa той създaвa универсaлен модел, при който се извършвa клaсификaция зa всяко едно съотношение (всеки един покaзaтел) по отделно нa бaзa нa финaнсовите отчети нa компaниятa. Покъсно опитите зa прилaгaнето нa модели зa прогнозирaне нa финaнсовите неуспехи (фaлит) продължaвaт нa основaтa нa многофaкторния дискриминaнтен aнaлиз. Коефициентът нa Бивер се изчислявa кaто съотношение между величинaтa нa пaричния поток и общaтa сумa нa зaдължениятa нa компaниятa. К. нa Бивер = Нетнa печaлбa + Aмортизaция/ Привлечен кaпитaл По отношение нa допустимите грaници нa коефициентa устaновенaтa критичнa точкa е 0,45. Колкото повече нaмaлявa стойносттa, толковa повече компaниятa се доближaвa до бaнкрутa. В тaзи връзкa могaт дa бъдaт обособени три зони: зa устойчиви (блaгополучни компaнии); компaнии, нa които им остaвaт пет години до бaнкрут; компaнии, нa които им остaвa еднa годинa до фaлит (вж. тaбл. 1). Тaблицa 1. Допустими стойности нa коефициентa нa Бивер Устойчиви (блaгополучни) компaнии 0,4 – 0,45 Компaнии, нa които им остaвaт 5 години до бaнкрут 0,17 • Компaнии, нa които им остaвa 1 годинa до бaнкрут -0,15 Z-Scоrе нa Aлтмън (1968) Същносттa нa петфaкторния Z-Scоrе се изрaзявa в синтезирaнето нa незaвисими покaзaтели и определянето нa теглaтa им. Те сa обвързaни в едно структурно урaвнение, бaзирaно нa променливи (финaнсови съотношения) и пaрaметри (емпирично получени числa). Променливите сa клaсифицирaни в пет групи: Ликвидност; Доходност; Зaдлъжнялост; Плaтежоспособност; Ефективност. Тези пет покaзaтеля Aлтмън избирa от общо 22 финaнсови коефициентa, които по-късно включвa и в оригинaлния петфaкторен модел [5]. 184 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Формулaтa зa изчислявaне нa петфaкторния модел зa прогнозирaне нa бaнкрут зa публични компaнии е [8]. Z = 1.2 X1 + 1.4 X2 + 3.3 X3 + 0.6 X4 + 0.999 X5 Където: Х1 – Обортен кaпитaл/ Сумa нa aктивите; Х2 – Нерaзпределенa печaлбa/ Сумaтa нa aктивите; Х3 – Печaлбa преди лихви и дaнъци/ Сумaтa aктивите; Х4 - Пaзaрнa стойност нa кaпитaлa/ Сумaтa пaсивите; Х5 – Продaжби/ Сумaтa нa aктивитe Грaничните стойности нa моделa се рaзпределят по следния нaчин: 9 При Z<1,8 имaме голямa вероятност от бaнкрут. Дори можем дa твърдим, че предприятието се нaмирa в потенциaлен фaлит. 9 При Z, нaмирaщ се в интервaлa (зонaтa) 1,81-2,99 можем дa твърдим, че компaниятa се нaмирa в зонaтa нa неопределеност, порaди което се нуждaем от допълнителнителни рaзчети, зa дa прогнозирaме опaсносттa от фaлит. 9 При Z>3 - нaд предприятието не е нaдвиснaлa опaсност от бaнкрут. То се нaмирa в „сейф зонaтa” – зонa нa безопaсност и нямa зaплaхи. • Модел нa Лис – (1972) Р. Лис предлaгa aлтернaтивен метод зa дискриминaнтен aнaлиз нa рискa от нaстъпвaне нa бaнкрут. Този модел е рaзрaботен през 1972 годинa във Великобритaния. В него сa зaстъпени покaзaтели зa рентaбилност, ликвидност, финaнсовa незaвисимост и устойчивост нa компaниятa. Принципът нa пресмятaне е почти идентичен с този нa Z-Scоrе нa Aлтмън: Z = 0,063 Х1 + 0,092 Х2 + 0,057 Х3 + 0,001 Х4 Където: Х1 – Оборотен кaпитaл/ Сумa нa aктивa; Х2 – ЕBIT/ Сумa нa aктивa; Х3 - Нерaзпределенa печaлбa/ Сумa нa aктивa; Х4 – Собствен кaпитaл/Сумa нa дългa Пределният минимум нa Z – коефициентa, покaзвaщ рискa от изпaдaне в бaнкрут според Лис е 0,0347 [6]. Недостaтъците нa моделa сa глaвно липсaтa нa достa-тъчно информaция и недотолковa широкото му рaзпрострaнение. В икономическите среди се нaблягa по-често нa осъществявaнето нa aнaлизи и изследвaния с остaнaлите модели зa прогнозирaне нa корпорaтивен фaлит, a моделът нa Р. Лис остaвa до известнa степен в сянкa. Въпреки товa предполaгaемaтa му точност е нaд 93%, което го прaви изключи-телно нaдежден зa прилaгaне. • Модел нa Р. Тaфлер и Г. Тишоу (1977) Бритaнските икономисти Р. Тaфлер и Г. Тишоу подкрепят подходa нa Е. Aлтмън, и прилaгaйки го, създaвaт своя собственa четирифaкторнa модификaция. Те изследвaт получените Z оценки нa общо 92 компaнии, кaто се основaвaт нa своятa модификaция: Z = 0,53 X1 + 0,13 X2 + 0,18 X3 + 0,16 X4 Където: X1 – ЕBIT/ Текущи зaдължения; X2 – Текущи aктиви/ Сумa нa пaсивите; X3 – Текущи зaдължения/ Сумa нa aктивите; X4 – Нетни приходи от продaжби/ Сумa нa aктивите. 185 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Допустимите грaници нa получените резултaти зa Z сa: При Z > 0,3 – компaниятa е изпрaвенa пред мaлкa вероятност от бaнкрут; При Z < 0,2 – нaд компaниятa е нaдвиснaлa високa опaсност от бaнкрут. Модификaциятa нa Тaфлер и Тишоу се прилaгa широко и дaвa основaния зa достоверност (95% - 99%) с оглед нa товa, че се изчислявa сaмо нa бaзaтa нa финaнсовия отчет нa компaниятa, което позволявa използвaнето и при външен aнaлиз. Недостaтъците нa този Z-модел сa, че не бивa отчетенa отрaсловaтa спецификa нa компaниятa. Модел нa Спрингейт (1978) • Моделът нa Спрингейт е рaзрaботен през 1978 годинa от Г. Спрингейт в университетa Симон Фрaйзер. В нaчaлото нa своето приложение моделът нa Спрингейт съчетaвa в себе си 19 финaнсови коефициентa, но в своя окончaтелен вaриaнт те сa сведени сaмо до 4, a пресмятaнето им се извършвa по следния нaчин: Z = 1,03 Х1 + 3,07 Х2 + 0,66 Х3 + 0,4 Х4 Където: Х1 – Нетен оборотен кaпитaл/ Сумa нa aктивa; Х2 – ЕBIT/ Сумa нa aктивa; Х3 – Счетоводнa печaлбa/ Текущи пaсиви; Х4 – Нетни приходи от продaжби/ Сумa нa aктивa. Aко Z<0.862 предприятието получaвa оценкa „фaлит”. Достойнствaтa сa, че той е лесен зa прилaгaне от гледнa точкa нaличносттa нa необходимите дaнни зa пресмятaне нa покaзaтелите, a също тaкa е с добро рaвнище нa нaдеждност нa прогнозaтa – около 93%. Отрицaтелни черти могaт дa бъдaт изведени по отношение нa товa, че той не отрaзявa отрaсловa и регионaлнa диференциaция, a освен товa е пригоден зa приложение сaмо в рaзвити икономики. • Модел нa Фулмaр (1984) Моделът зa прогнозирaне нa бaнкрут нa Фулмaр, известен още кaто (методикa зa дискриминaнтен aнaлиз нa рискa от несъстоятелност) е рaзрaботен през 1984 годинa, нa основaтa нa прилaгaнето нa 40 финaнсови съотношения, които в последствие сa редуцурaни сaмо до 10. Изследвaни сa 60 компaнии със среден годишен бaлaнс около 455 000 долaрa. Дискриминaнтният модел зa aнaлиз нa рискa, предложен от Фулмaр се изрaзявa от функционaлнaтa зaвисимост [10]. H = 5,528 * V1 + 0,212 * V2 + 0,073 * V3 + 1,270 * V4 - 0,120 * V5 + 2,335 * V6 + 0,575* V7 + 1,083 * V8 + 0,894 * V9 – 6,075 Където: V1 – Нерaзпределенa печaлбa/ Сумa нa aктивите; V2 – Приходи от продaжби/ Сумa нa aктивите; V3 – Счетоводнa печaлбa/ Сумa нa aктивите; V4 – Пaричен поток/ Сумa нa дългa; V5 – Лихвен дълг/ Сумa нa aктивите; V6 – Текущи пaсиви/ Сумa нa aктивите; V7 – Мaтериaлни aктиви/ Сумa нa aктивите; V8 – Оборотен кaпитaл/ Лихвен дълг; V9 – ЕBIT/ Изплaтени лихви по кредити Aко H < 0, то нaстъпвaнето нa бaнкрут е сигурно (неизбежно). Зa дa може дa твърдим, че едно предприятие функционирa нормaлно, финaнсово устойчиво е и не е 186 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 изпрaвено пред опaсност от бaнкрут в близките 3 години, трябвa дa търсим тaкивa стойности нa H, които вaрирaт в грaниците 0,3 – 1 и нaгоре [9]. В емприичната част на доклада ще приложим представените модели зa изследвaне нa финaнсовaтa устойчивост върху три публични компaнии от секторa индустриaлни стоки и мaтериaли – „Кaолин” AД (6K1 / KAО), „Aлкомет” AД (6AM / ALUM) и „Неохим” AД (3NB / NЕОH)1. Таблица №2. Анaлиз нa финaнсовaтa устойчивост нa „Кaолин”AД Резултати 2007 2008 2009 2010 2011 К. нa Бивер 0.68 0.22 0.19 0.18 0.18 Z-Scоrе - петфaкторен модел 5.21 1.56 1.48 2.61 1.66 Модел нa Лис 0.069 0.027 0.024 0.026 0.014 Модел нa Тaфлер и Тишоу 0.78 0.42 0.33 0.35 0.41 Модел нa Спрингейт 1.42 0.81 0.48 0.6 0.75 Модел нa Фулмaр 12.648 1.319 0.629 2.817 -1.052 Компaния „Кaолин”AД е финaнсово устойчивa единствено през 2007 годинa. До крaя нa aнaлизирaния период 2008-2011 г. зaбелязвaме знaчително влошaвaне нa покaзaтелите и, a товa неминуемо се отрaзявa върху промянaтa в стойностите нa Z-коефициентa, въпреки, че според моделa зa прогнозирaне нa бaнкрут нa икономистите Тaфлер и Тишоу този период е безопaсен зa предприятието и то не е зaстрaшено от изпaдaне в неплaтежоспособност. Aнaлизът покaзвa, че дружеството е изпрaвно пред високa вероятност от фaлит, тъй кaто увеличaвa знaчително рaзмерa нa зaдължениятa си, имa високи рaзходи зa лихви и рaзходи зa aмортизaция. Нaблюдaвaме и знaчителен спaд при оборотния кaпитaл. Необходимо е „Кaолин” AД дa преосмисли своятa политикa нa дългово финaнсирaне и дa се освободи от излишните мaшини и съоръжения. Таблица № 3. Анaлиз нa финaнсовaтa устойчивост нa „Aлкомет”AД Резултати 2007 2008 2009 2010 2011 К. нa Бивер Z-Scоrе - петфaкторен модел 0.11 8.49 0.09 1.47 0.1 1.24 0.15 1.9 0.16 2.22 Модел нa Лис 0.214 -0.002 -0.001 0.007 0.005 Модел нa Тaфлер и Тишоу 0.44 0.4 0.32 0.42 0.47 Модел нa Спрингейт Модел нa Фулмaр 0.68 18.056 0.52 -3.406 1.15 -2.994 0.69 -1.254 0.59 1.188 Втората компaния, която aнaлизираме също имa проблеми с финaнсовaтa устойчивост. Единствено през 2007 г. „Aлкомет”AД не е зaстрaшенa от фaлит. Критичният период зa компaниятa е 2008-2009 годинa, тъй кaто отчитaме сериозен спaд в печaлбaтa нa дружеството, приходите от продaжби, увеличaвaне рaзходите зa 1 Зa информaционнa бaзa нa aнaлизa ще бъдaт използвaни финaнсовите неконсолидирaни отчети нa предприятиятa (бaлaнс и отчет зa доходите), предстaвени нa електронннaтa стрaницa нa “Инфосток.бг 187 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 дейносттa и нaличие нa непокритa зaгубa. Последните две години от aнaлизa „Aлкомет”AД подобрявa знaчително своето здрaве, но дружеството се нaмирa в зонaтa нa неопределеност, което е свидетелство зa невъзможносттa му дa се пребори с инaнсовите проблеми. Проведеният емпиричен тест покaзвa, че единствено моделът нa Тaфлер и Тишоу не отчитa рисковия период нa компaниятa по отношение нa плaтежоспособносттa. Таблица № 4. Анaлиз нa финaнсовaтa устойчивост нa „Неохим”AД Резултати К. нa Бивер 2007 2008 2009 2010 2011 0.14 1.2 0.16 0.18 0.58 Z-Scоrе - петфaкторен модел 4.06 5.21 2.56 3.03 4.19 Модел нa Лис 0.022 0.072 0.447 0.043 0.053 Модел нa Тaфлер и Тишоу 0.42 1.74 0.3 0.35 0.76 Модел нa Спрингейт 0.48 3.41 0.35 0.45 1.86 Модел нa Фулмaр 0.886 4.794 0.804 0.225 19.576 Относно третaтa aнaлизирaнa компaния „Неохим”AД можем дa твърдим, че тя е финaнсово устойчивa и успявa дa се спрaви с възникнaлите проблеми. Незaвисимо, че резултaтите нa Z-коефициентa отчитaт периоди нa спaд при рaзличните модели зa прогнозирaне нa бaнкрут, стопaнскaтa оргaнизaция е стaбилнa и не е зaстрaшенa от висок риск от фaлит. През 2011 годинa „Неохим”AД покaзвa нaй-добри резултaти от 5годишния aнaлизирaн период, тъй кaто нaблюдaвaме ръст в приходите от продaжби, осигуреност със собствен оборотен кaпитaл и висок рaзмер нa печaлбaтa. В зaключение ще кaжем, че въпреки точносттa нa моделите зa прогнозирaне нa бaнкрут, които рaзгледaхме в нaстоящия доклад те сa рaзрaботени и прилaгaни зa рaзвити икономики, a товa ознaчaвa, че в определени периоди покaзвaт знaчително полоши резултaти зa бългaрските компaнии и не определят с точност проблемите във финaнсовото им здрaве. Компaния „Неохим”AД поддържa нaй-стaбилни позиции от трите aнaлизирaни компaнии и получaвa рейтинг от нaй-високите нивa зa 5-годишния период. Дружеството е привлекaтелно зa чуждестрaнни инвестиции и зa aкционерите, тъй кaто не е изпрaвено пред риск от неплaтежоспособност и изпaдaне в несъстоятелност. След кaзaното дотук можем дa твърдим, че „Кaолин”AД и „Aлкомет” AД знaчително се доближaвaт по отношение нa своятa финaнсовa устойчивост и финaнсовa мощ. Въпреки, че някои от моделите зa прогнозирaне нa бaнкрут ги определят кaто рискови и зaстрaшени от фaлит, те сa относително стaбилни според мaщaбите нa бългaрскaтa икономикa. Или при прилaгaнето нa моделите зa прогнозирaне нa бaнкрут, е редно нa първо време много добре дa бъдем зaпознaти не сaмо с компaниятa, която aнaлизирaме, но и със секторa, в който оперирa, икономикaтa нa стрaнaтa, конкуренциятa и др. Товa се нaлaгa с оглед взимaнето нa прaвилно решение кой точно от моделите дa бъде приложен зa aнaлизa нa финaнсовото състояние и финaнсовaтa устойчивост, тъй кaто в зaвисимост от икономикaтa и секторите, зa които сa рaзрaботени, те отчитaт рaзлични резултaти. 188 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. Бъфет М., Д. Клaрк, Уорън Бъфет и aнaлизът нa финaнсови отчети., ИзтокЗaпaд, 2011. Вос Б. Корпорaтивен aнaлиз (Пътеводител)., Клaсикa и стил, С. 2006. Гълъбов М. Покaзaтели и модели зa aнaлин нa финaнсовото състояние нa фирмaтa – http://rеsеarch.unwе.bg/br11/6.pdf Ивaновa, Р. Тодоров, Л. Финaнсово-стопaнски aнaлиз. С., Трaкия – М, 2008, с.208. Кaсъровa В. Диaгностикa нa финaнсовото състояние нa предприятието. С., 2005, с.28. http://еprints.nbu.bg/512/1/DIAGNОSTIKA_studia_kоrеksia.pdf Тимчев М. Дискриминaнтен aнaлиз нa рискa от несъстоятелност, бaлaнсирaн бизне aнaлиз нa ефективносттa и конкурентоспособносттa нa фирмите в условия нa кризa и рецесия. с. 459 http://uеvarna.bg/uplоads/bibl/tоm2/Sb_tоm%202_MTim.pdf Уолш К., Ключовите коефициенти в мениджмънтa., Инфо ДAР, 2008, с. 129 Altman Е. Cоrpоratе Crеdit Scоring Mоdеls., Stеrn Schооl оf Businеss Nеw Yоrk Univеrsity, p.5 Fulmеr, Jоhn G. Jr., Mооn, Jamеs Е., Gavin, Thоmas A., Еrwin, Michaеl J., "A Bankruptcy Classificatiоn Mоdеl Fоr Small Firms",Jоurnal оf Cоmmеrcial Bank Lеnding (July 1984): pp. 25-37 Ghоdrati H., Mоghaddam A. A Study оf thе Accuracy оf Bankruptcy Prеdictiоn Mоdеls: Altman, Shirata, Оhlsоn, Zmijеwsky, CA Scоrе, Fulmеr, Springatе, Farajzadеh Gеnеtic, and McKее Gеnеtic Mоdеls fоr thе Cоmpaniеs оf thе Stоck Еxchangе оf Tеhran, 2012, p. 6 Rоss A.S., R.W. Wеstеrfiеld, Cоrpоratе Financе., Timеs Mirrоr/Mоsby Cоllеgе Publishing, 1988, p.45 189 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 МОДЕЛЪТ МОКА И НЕГОВИТЕ МОДИФИКАЦИИ - ВЛОШИ ЛИ СЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ В ЕВРОПА СЛЕД ПОРЕДИЦАТА ОТ КРИЗИ гл. ас. д-р Красимир Костенаров Нов български университет THE CAPM MODEL AND ITS CORRECTIONS – IS IT WORSENING THE POSSIBILITY TO USE IT IN EUROPE AFTER SERIES OF CRISIS Krasimir Kostenarov New Bulgarian University Abstract: The article examines whether the risk of the shares of public companies becomes more or less predictable during the financial crisis and after it. The risk is measured by CAPM and one of it correction. The main goal is to measure the predictability of risk and to compare whether different correction can be used to increase the performance of the model. The research is performed on the public companies in Germany, Bulgaria, France and Hungary. Key words: МОКА, CAPM, бета. Целта на настоящата разработка е да изследва дали прогнозируемостта на риска на компаниите се е влошила по време на световната финансовата криза и поредиците от дългови кризи в Европа. За да се постигне поставената цел, за еталон за измерването на риска на компаниите ще използваме моделът МОКА, който е първоначално представен от Sharpe [1964], Lintner [1965] и Mossin [1966]. МОКА е един от най-използваните модели, както в емпиричен, така и в практически аспект. Graham & Harvey [2001] установяват, че МОКА е най-популярният метод за оценка на цената на капитала в САЩ и е използван от 73% от американските компании. Проучване на Bruner, et al [1998] сред 27 от най-реномираните компании в САЩ установява, че 85% от тях използват МОКА, като 81% от тях използват традиционния модел, а 4% – коригиран. Изследване във Великобритания, проведено от McLaney et al [2004] установява, че МОКА е най-популярният модел и се използва от 47% от компаниите участващи в допитването. Моделът е изключително популярен и в теоретичен аспект. Fernandez [2009] прави много обширно проучване на използваемостта на бета коефициента сред преподаватели по финанси. Той получава 2510 отговора, от които се установява, че 1791 преподаватели използват бета коефициентите, съответно МОКА в класически или модифициран вариант. Традиционно рискът на актив i взет самостоятелно се измерва чрез стандартното отклонение на неговата доходност: 190 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 (1) σi = 1 n 2 ∑ (Rit − μ i ) n t =1 където: Ri – възвръщаемост на актив i; μ i – средната доходност на актив i; Когато активът i е един от множество активи в напълно диверсифициран портфейл, рискът се измерва чрез неговата ковариация с пазарния портфейл: (2) cov iM = 1 n ∑ (Rit − μ i )(RMt − μ M ) n it =1 където: coviМ е ковариацията на актив i с пазарния портфейл M; RМ е доходността на пазарния портфейл М; μМ е средната доходност на пазарния портфейл М. Ако нормираме ковариацията спрямо дисперсията на пазара се получава традиционния бета коефициент. (3) 1 n ∑ (Rit − μi )(RMt − μ M ) n t =1 βi = 1 n ∑ (RMt − μ M ) 2 n t =1 Възможно е рискът на актива да се изчисли и по други, алтернативен метод. Такъв метод има предложен още от Markowitz [1959]. Това е метода с използване на ляво отклонение и лява дисперсия (downside) вместо стандартно отклонение и дисперсия за математическо описание на риска. Този подход е използван от редица автори за конструиране на алтернативни бета коефициенти. Например Hogan и Warren [1974], Harlow и Rao [1989] и Estrada [2000] конструират различни варианти на бета коефициента, които използват ляво отклонение. Теоретично рискът на един актив е възможно да се измери и по други начини, не само чрез средноквадратичното отклонение. Идеята на средноквадратичното отклонение е да измери средното разсейване на изучаваната величина от определена средна стойност. Разсейването около средната стойност може да се измери с използването на абсолютната стойност на отклоненията, вместо на квадратите им. Ще наричаме този метод на „абсолютната стойност на отклонението”. Идеята за изчисляването на абсолютната стойност на отклонението на акцията е представена в Цончев и Костенаров [2009] и може да се изпише математически така: 191 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 n (4) AD = ∑R t =1 it − μi n По аналогичен начин може да се изчисли абсолютната стойност на отклонението на пазара. Зависимостта между доходността на пазара и доходността на акцията с използването на абсолютната стойност на отклоненията може да се представи чрез : (5) където: A cov iM = 1 n ∑ Rit − μ i . RMt − μ M , n t =1 A cov iM представлява ковариацията изчислена с помощта на абсолютната стойност на отклоненията. Оттук бета коефициентът с използване на абсолютната стойност на отклоненията и Acov iM придобива вида: (6) 1 n ∑ Rit − μi . RMt − μ M n t =1 A β = 1 n 2 ∑ RMt − μ M n t =1 По този начин се получава още една модификация на модела МОКА, която придобива следната форма: (7) Е ( Ri ) = R f + MRP.β iA , За да се измери прогнозируемостта на риска ще се използват три метода. На първо място ще се построи кръстосана линейна регресия, в която зависимата променлива е историческата доходност, а независимата променлива е бета коефициентът. (8) където: Ri Ri = α1 + α 2 RFi + e , е доходността на компания i; α1 ,α 2 са коефициенти на регресията; е рисковия фактор (в рисковия фактор последователно се замества коефициентът бета, изчислен по всеки един от изследваните начина); Регресията се конструира за двата показани метода на изчисляване на бета коефициента в (3) и (6). Прилагането на метода ще ни позволи да направим изводи относно използваемостта на бета коефициента като измерим дали коефициентът на детерминация се покачва или понижава. От друга страна ще можем да направим сравнение кой от двата метода дава по-точна прогноза. RFi 192 БСУ дела: Научна конференция с международно участие - 2013 Вторият метод е чрез провеждането на бектестиг, който ще се извърши по моm Bl = (10) ∑B l t t =1 m ∑ nt , t =1 l B е средната стойност на всички наблюдения за дадена модификация (едно наблюдение е отклонението на очакваната от историческата доходност на една акция); Ако изследването се провежда за повече периоди, то можем да означим с nt броя на изчислените отклонения за период t. Тъй като броят на изследваните акции (наблюденията) е различен за всеки период t, to тогава броят на всички наблюдения m ще бъде ∑n t =1 . По този начин Bt представлява сбора на отклоненията за период t и l t се изчислява като сума от отклоненията на очакваната от историческата доходност на всяка акция за периода. Третият подход за измерване на прогнозируемостта на риска е като се измери коефициента на детерминация при изчисляването на бета коефициента чрез линейна регресия. Нарастването или намаляването на стойностите на коефициента на детерминация ни дава представа дали рискът е станал по-труден, съответно по-лесен за измерване. Използвани данни и организация на изследването Емпиричния тест се организира при спазването на следните принципи и ограничения: • Използвани са данни за 10 години за компании от България, Германия, Франция и Унгария; • Периода на изследването е 01.04.2003-30.04.2013; • При изчисляването на доходността на акциите и стойността на бета коефициентите се използват месечни данни за цените на акциите; • Компаниите, които са включени в изследването са всички компании от индекса Sofix (15 компании), DAX (30 компании), CAC 40 (40 компании) и сегменти А и В на фондовата борса в Будапеща (21); • Изчисляване на бета коефициентите на база 2 годишните месечни исторически данни за доходността; • Компаниите, които имат ниска ликвидност и поради това нямат данни за изтъргувани акции за продължителни периоди от време се изключват от изследването. Не са включени в изследването и компании, които са листвани сравнително скоро и нямат достатъчно дълъг период от време със статистически данни. Резултати и изводи от изследването В таблица 1 е показана средната доходност на всички компании по държави. Вниманието може да се насочи към отрицателната доходност в периода 2007-2009 година, което се обяснява със силния начален импулс причинен от кризата. Също така може да се отбележи високата отрицателна доходност на акциите на българските компании в същия период. 193 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Таблица 1: Средна доходност на компаниите в четирите държави по години Доходност за период 05.2005-05.2006 Германия България Франция Унгария 30.8% 27.9% 36.3% 05.2006-05.2007 30.5% 05.2007-05.2008 -8.8% 22.5% 25.7% 72.4% -17.6% -16.4% 05.2008-05.2009 -37.0% -79.8% -29.7% -37.2% 05.2009-05.2010 28.4% 8.0% 22.1% 53.5% 05.2010-05.2011 24.5% 35.0% 14.9% -10.6% 05.2011-05.2012 -13.1% -37.3% -25.6% -6.3% 05.2012-05.2013 25.4% 37.5% 31.3% -16.0% На графика 1 и 2 са представени резултатите от изчислението и съпоставянето на стандартното отклонение изчислено по показаните модели в (1) и (4). Изводите, които могат да се направят са, че рискът, изчислен по двата начина, се движи в съпоставими граници. Абсолютната стойност на отклонението има тенденцията да показва малко по-нисък и по-слабо волатилен риск през различните периоди. Логично, България и Унгария показват по-висок и по-волатилен риск, измерен чрез двата показателя. Високата волатилност на показателите е съсредоточена в периода на разгара на световната финансова и икономическа криза от 2008 година. Графика 1: Стандартно отклонение на доходността на акциите търгувани на четирите пазара по години 194 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Графика 2: Абсолютна стойност на отклонението на четирите пазара по години На графика 3 и 4 са показани средните размери на бета коефициентите по държави изчислени по двата изследвани модела. Това което прави впечатление е, че бета изчислени чрез абсолютната стойност на отклоненията имат тенденцията да са повисоки. Също така те са и по-волатилни от стандартната бета. И двата начина на изчисляване на бета коефициента показват повишаване на риска в периода на кризата, като бета изчислена чрез абсолютната стойност на отклоненията отбелязва по-категорично това повишаване на риска. Графика 3: Размер на бета коефициентите изчислени по модел (3) 195 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Графика 4: Размер на бета коефициентите изчислени по модел (6) На графика 5 и 6 са показани резултатите от проведения бектестинг на моделите. В периоди на сравнително стабилни капиталови пазари средната грешка в моделите е относително постоянна и еднаква за двата модела. В моменти на волатилни капиталови пазари бетата изчислена с използване на средната стойност на отклоненията има тенденцията да допуска по-голяма грешка. Единствено за Унгария, моделът успява да прогнозира риска и очакваната доходност с по-голяма точност. Графика 5: Бектестинг: средна грешка допускана от компаниите при прогнозиране с МОКА 196 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Графика 6: Бектестинг: средна грешка допускана от компаниите при прогнозиране с МОКА изчислена чрез абсолютно отклонение и абсолютна бета Проведеният регресионен анализ по уравнение (8) показва, че бета коефициентите изчислени и по двата модела не успяват категорично да покажат зависимост на историческата доходност от бета коефициентите. През повечето периоди регресиите не са статистически значими. Проследяване на нивата на коефициента на детерминация на бета коефициента изчислен чрез регресия е показано на графика 7. Това, което прави впечатление е, че прогнозируемостта на бетите е намаляло в периода на кризата, но постепенно се увеличава с течение за времето за Франция и Германия. За България тенденцията е обратната – коефициента на детерминация намалява своята стойност до края на изследвания период. В Унгария коефициентът на детерминация има едни постоянни стойности за целия период. Графика 7: Коефициент на детерминация в различните държави по години на избрани компании и осреднено за всички компании в сектора (удебелената линия) Германи 197 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 България Унгария Литература: Цончев, Р. and Костенаров, К. (2009) Възможност за използване на средноабсолютно отклонение за изчисляване на риска в CAPM. In: Международна конференция „Авангардни научни инструменти в управлението – 2009”, септември 2009, УНСС, България. 2. Bruner, R.F., Eades, K.M., Harris, R., Higgins, R.C. (1998) Best practices in estimating the cost of capital:survey and synthesis. Financial Practice and Education 8, 13-28; 3. Fernandez, Pablo. (2009) Betas Used by Professors: A Survey with 2,500 Answers Наличен в SSRN: http://ssrn.com/abstract=1407464; 4. Estrada, J. (2000) The Cost of Equity in Emerging Markets: a downside risk approach, Emerging Markets Quarterly, pp.19-30 5. Graham J. and C. Harvey (2001) The theory and practice of corporate finance: Evidence from the field, Journal of Financial Economics 60(2-3), 187-243; 6. Harlow, W. V. and R. K. S. Rao.(1989) Asset pricing in a generalized mean-lower partial moment framework. Journal of Financial and Quantitative Anzalysis, pp. 285311 7. Hogan, W. W. and Warren, J. M. (1974). „Toward the Development of an Equilibrium Capital-Мarket Model Based on Semivariance”, Jourinal of finanicial and quantitative analysis, Vol. 9(01), Jan., pp. 1-11. 8. Lintner, John. (1965) The Valuation of Risk Assets and the Selection of Risky Inestments in Stock Portfolios and Capital Budgets. Review of Economics and Statistics. 47:1, р. 13-37; 9. Markowitz, H. M., 1959, Portfolio Selection. Wiley, New York, 1959. 10. McLaney, E., Pointon, J., Thomas, M. & Tucker, J. (2004) ‘Practitioners' perspectives on the UK cost of capital, European Journal of Finance, vol. 10, pp. 123-38; 11. Mossin, J., 1966. Equilibrium in a Capital Asset Market, Econometrica, Vol. 34, No. 4, pp. 768-783. 12. Sharpe, William F. (1964) „Capital Asset Prices: A Theory of Market Equilibrium under Conditions of Risk”. Journal of Finance. 19:3, p. 425-442. 1. 198 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ИНДИКАТОРИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛTA НА ПРЕДПРИЯТИЯТА гл. ас. д-р Емил Калчев Нов български университет INDICATORS FOR FIRMS’ COAL ACHIEVMENT Asst. Prof. Emil Kalchev, PhD New Bulgarian University, Sofia Abstract: Firms are collective economic actors without own goals, aspirations and desires. Therefore, they can not motivate their economic behavior and it is a consequence of interaction and opposition of the stakeholder groups, among which those of the shareholders is essential. Whether firms generate or destroy wealth for the shareholders shows the net present value of the cash flows to them? Are there other financial indicators on which the future net cash flows can be predicted? The paper clarifies the nature of the net present value and the accounting profit from the standpoint of the objectives of the shareholders. It investigates and describes the relationships between them. Accounting profit is seen in this regard as a specific method for smoothing the trend of the projected net cash flows. Keywords: accounting profit, net present value, shareholder value, stakeholders. Въведение Има множество дефиниции за стопанско предприятие, както и различни представи за финансовите цели, които трябва да преследва то. Според една от тях предприятието е „дългосрочна форма за коопериране на индивиди … за гарантиране на … ползите от съвместна и координирана дейност” [1]. Подобна гаранция се налага поради несъвършенството на пазара, който е универсалният координиращ механизъм в икономиката. От кооперирането чрез него произтичат ясни ползи за индивидите, а когато той е несъвършен, част от тях могат да бъдат пропуснати. За да не стане това се появява структура (предприятие), която ги гарантира. В нейните рамки правата са разпределени йерархично: ръководната инстанция определя производствените планове, издава заповеди, налага санкции и получава крайния резултат (остатъка) от дейността, докато персоналът следва указанията и търпи санкциите на ръководната инстанция срещу заплащане. Въпреки разделението на правата, в стопанския кръгооборот предприятието действа като единно цяло, като колективен икономически субект, координиращ решенията си с другите актьори чрез пазара. Логично се поставя нормативният въпрос за целите, които трябва да преследва то, бидейки субект без собствени стремежи и желания, както и състоящ се и зависещ от множество групи с противоречащи си интереси. Въпреки различните мнения и концепции, приема се, че предприятието е преди всичко инструмент на собствениците за постигането на финансовите им цели. Кои в крайна сметка са тези цели и дали счетоводната печалба е сред тях? Има ли отношение тя към устойчивостта на развитие на предприятието? 199 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 1. Заинтересовани групи Заинтересованите от предприятието групи (stakeholders) са многобройни. Те формират икономическата му среда, като между него и нея протичат финансови, стокови и информационни потоци. Всички групи имат обща цел, в името на която се кооперират – да максимизират ползите си от предприятието, изразяващи се в повечето случаи в максимална нетна настояща стойност на паричния поток от него към тях. Тъй като целта е една, а заинтересованите групи повече, те попадат в потенциален конфликт помежду си. Тези групи не са равнопоставени, а по-близки или по-далечни едни с други, като съвместно изграждат различни сегменти на икономическата среда. Например собствениците и кредиторите формират финансовата система, а тя и системата от налози, дължими на публичната власт, изграждат финансовата среда, в която действа предприятието. Финансовата система също се характеризира с общи интереси, но и с конфликти. Собствениците са в потенциален конфликт с мениджърите, оперативно управляващи и представляващи предприятието. Собственици (и мениджъри) са в конфликт с кредиторите, които финансират предприятието, но не го управляват [2]. От трета страна, и собственици, и кредитори са в конфликт с публичната власт, която събира налози от предприятието, конкурирайки се с техните претенции към него. На този фон още по-ясно изпъква както същността, така и сложността на проблема за целите на предприятието. В литературата сe обособяват две полярни концепции: максимизиране богатството на собствениците (shareholder value) и максимизиране богатството на заинтересованите групи (stakeholder value). Превес се дава на първата концепция. Аргумент в полза на максимизиране богатството на собствениците е, че те, след като са предоставили капитала си на предприятието, са особено уязвими от решенията вземани в него. Освен това финансираните с техния капитал инвестиции са специфични и (по правило) в голяма степен необратими. В крайна сметка както за предприятието, така и за заинтересованите групи, е особено важно интересите на собствениците да бъдат гарантирани. В противен случай те просто няма да предоставят капитала си, а без него предприятие или няма да има, или то, например, няма да може бързо да расте [3]. 2. Финансов модел на целите на собствениците Собствениците са икономически индивиди и в общ смисъл техните цели не се различават от тези на останалите такива. С други думи, те също преследват максимална полза от потреблението на блага. Тъй като ползата на практика не може да се измери – все още не носим чип, който да я регистрира и изпраща информацията на обработващ компютър – предполага се, че тя достига своя максимум, ако потреблението е максимално и отговаря най-плътно на индивидуалните преференции. Следователно предприятието трябва да разпределя такъв (свободен) паричен поток към собствениците, който да е максимален и съответстващ на потребителските им преференции. Предприятията обаче имат по правило не един, а много на брой собственици, и всеки от тях се характеризира с различни потребителски преференции. Как в този случай да бъдат управлявани предприятията, че да максимизират ползите на всички свои собственици едновременно? Очевидно е, че такова финансово управление е практически невъзможно, най-малкото защото мениджърите няма как да познават актуалните потребителски преференции на всички собственици. В теорията този проблем се решава от т.нар. Сепарационна теорема на Фишер. Допускайки съвършен капиталов пазар, Фишер доказва, че индивидуалните потребителски решения могат да бъдат отделени (сепарирани) от финансовите решения в предприятието. Следователно мениджърите, за да действат напълно в интересите на собствениците, е достатъчно да вземат такива решения, които да водят до свободен паричен поток, характеризиращ се с максимална нетна съвременна стойност: 200 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 T PV0 = ∑ FCFt .(1 + r ) −t . (1) t =1 Тази стойност обаче е плод не на един, а на Т периода, разположени в бъдещето. Това естествено поражда голяма степен на несигурност у собствениците относно дохода от капитала им, предоставен на предприятието. Поради това те търсят друг показател за това дали той е добре инвестиран в предприятието – показател, който не се отнася до несигурното бъдеще, а оценява непосредствения резултат от дейността през последния период (напр. година). Такъв е еднопериодният показател за възвращаемост на собствения капитал (ROE), който в литературата често се дефинира като печалба върху собствен капитал [4]. Логиката е, че ако всяка година той е максимален (в сравнение с други инвестиции), няма нужда от многопериоден критерий. Тъй като собственият капитал не поставя пред собственика въпроси – той знае колко капитал е предоставил на предприятието – остава въпросът за печалбата, още повече че тя е и законово установеният, публичен годишен финансов резултат от дейността на предприятието. 3. Счетоводство и счетоводна печалба Счетоводството описва количествено икономическия аспект на процесите в производствената и финансовата област на предприятието и непосредствената му икономическа среда, неговото имуществено състояние. То предоставя информация на потребители, които са външни (собственици, неангажирани с управление; кредитори; държава; клиенти; доставчици и др.) и вътрешни (главно мениджмънта) [5]. Информацията служи за база на решенията в предприятието и в околната среда, имащи отношение към него, както и за осъществяване на контрол. Контролът цели подобряването на дейността му, в т.ч. по-доброто му приспособяване към икономическата среда, както и предотвратяването на злоупотреби (морален хазарт). Калкулирането на счетоводния финансов резултат от дейността за даден период (годишна печалба/загуба) играе съществена роля при изпълнението на контролната функция на счетоводството (Башева го определя като втория фундаментален проблем на счетоводството, пак там, с 10). От друга страна, този резултат е горна граница за дивидентите и е от централен интерес както за собствениците (акционерите), така и за кредиторите. За държавата годишната печалба (загуба) също е важна, тъй като тя е основата за определяне на корпоративния данък. Счетоводният финансов резултат може да бъде калкулиран по два еквивалентни начина – чрез сравняване на балансите от две последователни години и сравняване на общите приходи и разходи в рамките на една година, въз основа на отчета за приходите и разходите. В първия случай се сравнява наличното имущество (величини „запаси”, „наличности”), а във втория – приходи и разходи (величини „потоци”). Главна задача на отчета за приходите и разходите е пресмятането на финансовия резултат (печалба или загуба) за изминалата година чрез сравняване на общите приходи с общите разходи. Той е устроен така, че финансовият резултат изравнява приходите с разходите. Ако приходите превишават разходите, предприятието отчита печалба, която се вписва от страната на разходите, и обратно – ако разходи са по-големи от приходите, е реализирана загуба, която се запива при приходите. 4. Финансови цели и счетоводна печалба В досегашното изложение беше изтъкнато, че главната цел на предприятието е да генерира свободен паричен поток с максимална нетна настояща стойност, а важна еднопериодна цел е максималната възвращаемост на собствения капитал. От друга страна, законово установеният годишен финансов резултат за дейността на предприятието е счетоводната печалба (загуба), която често се използва и за изчисляване на възвращаемостта на собствения капитал. За да отговорим на въпроса за пригодността 201 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 на счетоводната печалба като критерий за постигането целите на собствениците, на практика се налага да изясним дали годишните счетоводни финансови резултати отговарят на елементите на свободния паричен поток и дали с тях трябва да са пресмята възвращаемостта на собствения капитал. Определящата икономическа характеристика на всеки паричен поток е, че положителните му елементи изцяло могат да бъдат изконсумирани, докато отрицателните представляват намаление в потреблението. Дали счетоводната печалба (загуба) отговаря на тези условия? Счетоводният финансов резултат е продукт на отчета за приходите и разходите, а характерна особеност е, че приходите и разходите в него не са винаги и изцяло парични величини. С други думи, счетоводен приход може да бъде начислен без реално да са постъпили пари в предприятието, и обратно, срещу получени пари може да не бъде начислен счетоводен приход. Съответно, счетоводен разход може да е отчетен без пари да са платени от предприятието, както и обратно, при платени пари счетоводен разход може да не бъде отчетен [6] (вж. табл. 1). • • • • • • • • • • • • • • • • Счетоводни приходи: Получени пари от собственици в увеличение на собствения капитал – не е счетоводен приход. Получени пари (кредит) от кредитори – не е счетоводен приход. Получени пари като погашение по главница на отпуснат от предприятието кредит – не е счетоводен приход. Получени пари от поземлен имот, продаден от предприятието на цената, за която е бил купен – не е счетоводен приход. Получени пари като предплата (напр. капаро) за получаване на стоки или услуги от клиент – не е счетоводен приход. Получени пари по възникнали в предишни периоди вземания – не е счетоводен приход. …………………………………………………………………………………......... Счетоводен приход от продажба на предплатена в предишен период стока – в този период пари в предприятието не са получени. Счетоводен приход от продажба на стока, която ще бъде заплатена в следващ период – в този период пари в предприятието не са получени. Счетоводни разходи: Платени пари на собствениците на предприятието като дивидент или обратно изплащане на дялов капитал – не е счетоводен разход. Платени пари по погашения на главница по кредит – не е счетоводен разход. Платени пари за закупуване на поземлен имот – не е счетоводен разход. Платени пари за придобиване на дялове в други предприятия – не е счетоводен разход. Платени пари за дълготраен амортизируем актив – не е счетоводен разход (или само отчасти). Платени пари за закупуване на запаси, които още не са били използвани – не е счетоводен разход. ………………………………………………………………………………….......... Счетоводен разход за амортизации – в този период пари не са платени. Счетоводен разход за провизии – в този период пари не са платени. Таблица 1. Примери за положителни и отрицателни парични потоци, които не са счетоводни приходи и разходи, и обратно (в т.ч. за периода) 202 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Следователно годишният счетоводен финансов резултат не е необходимо идентичен със свободния паричен поток, реализиран през годината. Разбира се, разликите между положителни и отрицателни парични потоци (постъпления и плащания) и счетоводни приходи и разходи не означават, че платените и получени от предприятието пари няма да бъдат отчетени в счетоводството, а само това, че отчитането им не се случва, когато те са платени или получени, а в друг период. Счетоводството не променя номинално общите парични постъпления и плащания за периода на съществуване на предприятието, а само ги периодизира различно от времето на реалното им протичане. Оттук следват два съществени извода. Първо, по отношение на отделните периоди (години) счетоводната печалба (загуба) не отразява реален паричен излишък (дефицит) в предприятието, т.е. тя не е съпоставима с икономическия критерий „потребление – отказ от потребление”. Следователно изчисляването на възвращаемостта на собствения капитал посредством счетоводната печалба не може да бъде мярка за степента на постигане целите на собствениците от предприятието. Второ, за целия период на съществуване на предприятието счетоводните финансови резултати не отразяват целевата величина на собствениците – максимална нетна настояща стойност на свободния паричен поток, причина за което е стойността на парите във времето. С други думи нетната съвременна стойност на печалбите не е равна на тази на свободния паричен поток. Следователно от финансова перспектива счетоводната печалба (загуба) няма (пряко) значение на критерий за финансова оценка на резултатите от дейността на предприятието в рамките на водещата концепция за максимизиране богатството на собствениците, нито в еднопериоден, нито в многопериоден контекст. 5. Напълно ненужна ли е счетоводната печалба? Свободните парични потоци са следствие от множество положителни (постъпления) и отрицателни парични потоци (плащания), реализирани на различни пазари, цените на които по правило са подложени на колебания и е почти невъзможно вкупом да се прогнозират в дългосрочна перспектива. Това обстоятелство в голяма степен компрометира метода на нетната съвременна стойност. От друга страна, възниква въпросът дали свободните парични потоци, елемент на този метод, отразяват по някакъв начин устойчивостта на развитие на предприятието. Ако тя в случая се интерпретира с тренда на свободния паричен поток, което е единствената логична интерпретация в светлината на концепцията shareholder value, ясно е този тренд трябва да бъде изгладен посредством статистически методи. Как обаче да бъде осъществено това, когато експлицитната прогноза на свободния паричен поток е почти невъзможна в дългосрочен план? Отговор на тези въпроси дава германският икономист Мокстер в рамките на своя метод за „доходно-апроксимативно балансиране”, в рамките на който той интерпретира счетоводната печалба като специфичен (за конкретното предприятие) метод за изглаждане на тренда на свободния паричен поток. Това нейно качество е обратната (положителната) страна на негативните й качества като индикатор за постигането целите на собствениците, вследствие на периодизирането на паричните потоци. В случая двойното счетоводно записване, наличието на амортизации, провизии, резерви и др. аналитични приходи и разходи (вж. табл. 1) осъществява връзка между минало настояще и бъдеще, както и редуцира флуктуациите на свободния паричен поток. Всичко това прави възможна връзката: T P (2) PV0 = ∑ FCF .(1 + r ) −t ≈ , t =1 t r 203 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 която на практика означава, че вечната рента от днешната печалба достатъчно точно апроксимира експлицитната прогноза на свободния паричен поток за даден бъдещ период (най-често от 5 до 7 години) [7]. От друга страна, логично се налага и изводът, че потокът от счетоводни печалби отразява устойчивия тренд на развитие на предприятието – нещо, което флуктуиращият свободен паричен поток не може да опише. Изводи Счетоводната печалба е законово установен годишен финансов резултат от дейността на стопанското предприятие. Тя е резултат от системата на счетоводното отчитане и годишно приключване. Тази система не обслужва единствено собствениците на предприятието (те дори не са непременно най-важните), а ред други външни и вътрешни потребители на информация. Поради характера си на универсален информационен източник за фактически случващото се в имуществено отношение в предприятието, счетоводството почива на ред принципи и се ръководи от определени концепции. Би било изумително, ако един от централните „продукти” на тази абстрактна, самостойна и универсална информационна система – годишната печалба (загуба), да отговаря на индивидуалния икономически интерес на собствениците. Това, че печалбата не е реален критерий за достигането на индивидуалните им икономически цели, е по-скоро логична, отколкото учудваща нейна характеристика. Учудващо е обаче това, че именно тя дава възможност да се прогнозират свободните парични потоци и че потокът от печалби всъщност, а не свободният паричен поток, е индикатор за устойчивото развитие на предприятието. Литература: 1. Stauenberg, B. / Schmidt, R. H.: Vorarbeiten zu einer Theorie der Unternehmung als Institution. In Kappler, S. (Hrsg.) Rekonstruktion der Betriebswirtschaftslehre als ökonomische Theorie. Spardorf: Wilfer, 1983, S. 249. 2. Jensen, M.C. / Meckling, W. H.: Theory of the Firm: Managerial Behavior, Agency Costs, and Ownership Structure. Journal of Financial Economics, Oct. 1976, pp. 350-360. 3. Schmid, R.H. / Weiß, M.: Shareholder vs. Stakeholder: Ökonomische Fragestellungen. Working Paper Series: Finance & Accounting, No. 104, January 2003, S. 7-9. 4. Wöhe, G.: Einführung in die Allgemeine Betriebswirtschaftslehre. 12. Aufl., München: Vahlen, 1976, S. 37. 5. Башева, С. и кол. Основи на счетоводството. 3 изд., София: „Стопанство” 2009 г., с. 92-3. 6. Drukarczyk, J. Finanzierung: Eine Einführung. 10. Aufl. Stuttgart: Lucius & Lucius, 2008, S. 5-8. 7. Moxter, A. Bilanzlehre. Wiesbaden: Gabler, 1974, S. 245 ff. 204 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ГРАДСКАТА СРЕДА И СТИМУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНИТЕ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪЗДУШЕН ТРАМВАЙ гл. ас. д-р Николай Цонков Университет за национално и световно стопанство POSSIBILITIES FOR URBAN AREA IMPROVEMENT AND MUNICIPALITIES’ ECONOMIC DEVELOPMENT EMERGING THROUGH SKY TRAIN BUILDING Senior assistant Nickolay Tsonkov, Ph. D University of National and World Economy Abstract: The author researches the possibilities for urban area improvement through sky train building. Achieving this goal the author uses a complex of methods such analytical, descriptive, inductive, deductive method, comparison and expert opinion citation. It is analyzed the European good practice in sky train building and exploitation. The author tries to analyze the positives by sky train building in some Bulgarian cities. In this context the author divides three groups of municipalities according to four criteria. Key words: urban development, sky train, city transport, touristic potential Въведение Българските градове претърпяха дълбоки икономически, социални и инфраструктурни промени, които трябва да се разглеждат в цялостния контекст на икономическа трансформация на българската държава в стопанско и политическо отношение. Тези промени са свързани основно със загубата на ролята на притегателни и икономически центрове на българските градове в голямата си част. Този процес доведе до влошаване на тяхното състояние, като се отрази върху икономическата структура на градските центрове, а оттам и на възможностите, с които разполагат общините, за да изпълняват своите основни функции. Общинското управление на градовете трудно постига задоволяване на потребностите на населението, като изпълнява своята важна роля – да предоставя нормални условия за съществуване, местообитаване, среда за отдих, развлечения и почивка, както и подходящи условия за труд. Така описаните основни цели на общинската политика се материализират посредством благоустрояването на градската среда. Тя от своя страна е функция както на икономическото състояние на общината и намиращите се на нейната територия икономически субекти, така и чрез градската система за мобилност, която гарантира лесен достъп до обществените сгради и инфраструктура то всякакъв тип, както и бързо предвижване в градски условия. Този проблем се задълбочава с увеличаване на мащабите на общината. Ето защо средните и големите градове влагат постоянни усилия и извършват дейности в посока развитие на градската транспортна система, която пряко влияе върху подобряване на градската среда като цяло. Постигане на качествена градска среда е една от целите и мерките, залегнали в оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР)[1]. Тази 205 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 операция носи названието „Интегриран градски транспорт”. Конкретните цели на тази мярка са насочени към изграждане на интегриран градски транспорт, като се изгради екологосъобразен градски транспорт, който да повиши ефективността си и да намали потреблението на енергия; да подобри достъпа и бързината на градския транспорт; въвеждане на система за управление на трафика и контрола, и не на последно място да се създадат условия за лесен достъп на хората с увреждания до градския транспорт. Основни бенефициенти по схемата са големите градове с население над 100 000 души, като София, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив. Тези градове освен, че се отличават с проблеми по отношение достъпа на хората до различните части на общинския център, както и влошена градска среда. Именно затова е заложена тази мярка, която осигурява финансиране на дейностите, насочени към подобряване на градската среда чрез интегрирано градско развитие. В тази връзка инструмент за постигане на специфичните цели на схемата представлява изграждането на окачени трамваи в големите общински центрове, което допринася за развитието на града в различни направления. Цел и методология на изследването Целта на настоящия доклад, като анализира възможностите за изграждане и експлоатиране на градска система от окачени трамваи, да разкрие ефектите и ползите за развитие на градските центрове. Целта ще бъде постигната посредством използването на аналитичен, сравнителен, индуктивен, дедуктивен, описателен методи, както и позоваване на експертно мнение. Очакваните резултати от изследването са свързани с определяне на предимствата на този вид транспорт за градското развитие и влиянието му за повишаване мобилността на жителите, което рефлектира положително върху по-качествена градска среда. Окачените трамваи като форма за подобряване на градската среда и повишаване на икономическото развитие по примера на европейски градове Окаченият трамвай, също наричан летящ трамвай, представлява паралелна монорелсова система, окачена на естакади. В европейски план първата подобна линия е открита в Германия през 1973 година в Дюселдорф. Висящият влак в Дортмунд и Дюселдорф е окачена пътническа монорелсова система без водач. Системата е разработена от фирмата Siemens и проекта е наречен SIPEM (SIemens PEople Mover). Съществуват две инсталации – една в Дортмунд в университета, и една в в Дюселдорф на международното летище. С цел предотвратяване на достъпа на пътници в близост до релсите на гарите, има врати на ръба на платформата, между платформата и линията. Веднага след като превозното средство пристиге на станцията, вратите в тази част се отварят автоматично, заедно с вратите на влака. Система е обновена и е оборудвана с технология, която позволява определяне на местоположението на влака с много по-висока прецизност в рамките на 3 см. Тези промени позволяват по-висока скорост и влаковете вече могат да се следват един друг на по-малко разстояние. Предимствата на този вид градски транспорт са редица. На първо място се осигурява самостоятелно трасе за движение. Позитивен ефект представлява понижаването на шума, като се постигат ниски нива на шум в резултат от използването на гумено покритие на задвижващите колела. Същевременно е налице възможност за оползотворяване на пространствата под конструкцията, за зелени площи или паркинги. Този вид 206 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 градски транспорт не изисква големи инвестиционни проекти и теренни проучвания. Ето защо той се характеризира със сравнително бързо строителство, поради възможността за използване на предварително изработени елементи и монтаж на строителната площадка. Също не заема големи пространства, а само малка площ на трасето върху нивото на земната повърхност (само колони на определено разстояние). Конструкцията е на ниво, което не позволява нерегламентирани посегателства. Не на последно място сигурността на пътниците при превозването им е гарантирана, което е важна предпоставка за интензивното му използване. Широко приложение в системата на градски транспорт висящият трамвай намира в Тайланд, и по-конкретно в Банкок. Решаването на проблема на този многомилионен град с трафика и придвижването на хора е свързано с построяване на мрежа от висящи трамваи, които са съобразени и допълват градското планиране и градско развитие, в това число създаване на предпоставка за икономически растеж на града и околностите. Това е сравнително нов вид транспорт, който обаче се отличава с голям потенциал за развитие поради няколко причини. Първата причина е свързана с икономичността на трамвая, което се свързва с опазването на околната среда също така. Втората е свързана с решаване на проблемите с трафика. На следващо място трябва да подчертаем ролята на трамвая за туристическото и икономическо развитие на целите агломерационни ареали. Възможности за въвеждане на европейската практика в българските градове Анализирайки българските градове можем да кажем, че не само най-големите от тях могат да се възползват от тази иновационна транспортна практика за страната, но и по-малките. За тази цел е необходимо да се разграничат общините, като се групират по четири основни показателя. Първият, може най-общо да го определим като показател, който дава оценка за туристическия потенциал на общинските центрове. А вторият, по-скоро е свързан с решаването на проблемите с повишаване мобилността на хората от гледна точка на географските особености на града, и на трето място икономическия ефект от тази система от трамваи за подобряване на финансовото състояние на общинските бюджети. Последният показател би могъл да бъде брой на населението в града. Въз основа на така определените критерии бихме могли да разграничим няколко групи общини. Първата група може да бъде – градове с необходимост за подобряване мобилността на хората, благоприятни географски особености и туристически потенциал за развитие на подобен тип градски транспорт. Такива градове са София, Варна, Бургас, Пловдив. При тях определено се вижда потребността от подобряване на мобилността, което благоприятства развитието на градската среда и повишава качеството и условията на живот. Тук по скоро се има предвид, освен улесняването на достъпа за жителите в града, също така системата изиграва положителна роля за облекчаване на трафика. Голяма част от изброените градове са с население над 200 000 души. На следващо място поради факта, че този вид транспорт е по-евтин, идграждането на окачен трамвай осигурява редуциране на разходите в общинския бюджет. Това обстоятелство е свързано с увеличаване на приходите от транспортната система, защото всеки нов транспорт е привлекателен за жителите и се изплозва повече. Този ефект се засилва от увеличаването на туристите, които използват окачения трамвай. Приходите да се събират от транспортната услуга, като се мултиплицират от добавената стойност от добро развитие на туристическия отрасъл. 207 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Последният но не и по важност ефект от строителството на окачения трамвай е инвестиционната страна. По отношение на вложения ресурс той е многократно помалък от този за другите видове транспорт. Самото строителство на системата е бързо, като не изисква провеждане на отчуждителни процедури. А както знаем този процес понякога се влияе силно както от фактора време, така и от големите финансови ресурси, които поглъща. Втората група общини са тези, които по-скоро могат да използват тази практика за подобряване на градската среда и мобилността, които се характеризират с разпръснатост. Ето защо при тях от по-голямо значение е използването на туристическия потенциал на града чрез строителство на окачения трамвай. Такива градове са Балчик, Велико Търново, Габрово, Смолян, Плевен, Благоевград. В тази връзка в изброените градове линиите може така да са ориентирани, че да се използват намиращите се там туристически обекти. Например да се свърже с окачен трамвай центъра на Плевен с Панорамата и парк „Кайлъка”. Или примера за Велико Търново, където може да се направи връзка между жп гарата с центъра на града и Царевец. Сам по себе си окачения трамвай е атракцион за града, който при подходяща реклама може да изиграе силно положителна икономическа роля за развитието на общината. В една трета група можем да поставим останалите по-големи градове, където би могло да се въведе тази транспортна система, за да се намалят разходите, свързани с тази обществена, икономическа дейност. Тук намират място градове като Шумен, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Пазарджик, Монтана, Враца, и други. И в последната група са останалите български общини, за които няма предпоставки за развитие на подобна практика. При тях броя на населението е малък, туристическия потенциал е нисък и необходимостта от строителство на подобна градска система не е рентабилно и икономически обосновано. Заключение След направения анализ може да се твърди, че окачения трамвай като вид градски транспорт, би могъл да изиграе съществена роля за икономическото развитие на българските градове, като същевременно се подобри градската среда. Този вид транспорт естествено може да бъде причислен като дейност в рамките на схемата по ОПРР за интегриран градски транспорт. Не на последно място окачения трамвай носи добавена стойност чрез услугата и реализиране на туристическия потенциал, като подсилва другите дейности, насочени към градско развитие и благоустройство на градската среда. Литература: 1. 2. 3. Докова С., Петров К., Цонков Н., Геоикономика и регионално развитие, Изд. Авангард-Прима, С., 2012. Докова С., Петров К., Цонков Н., Проблеми на регионалното развитие, Изд. Авангард-Прима, С., 2008. Закон за регионално развитие. ДВ // бр., 2008. 208 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ТУРИСТИЧЕСКИЯТ ОТРАСЪЛ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ гл. ас. д-р Николай Цонков Университет за национално и световно стопанство TOURISTIC SECTOR AS POSIBILITY FOR ECONOMIC DEVELOPMENT OF BULGARIA Senior assistant Nickolay Tsonkov, Ph. D University of National and World Economy Abstract: The author researches the possibilities for economic development in Bulgaria using advantages of touristic sector. The author analyzes strengthens, weaknesses, possibilities and threats in touristic sector development. The author uses SWOT analysis to achieve the main goal. The major aim in this research is through analyzing touristic sector to find the key premises and good practices that will stimulate the touristic sector which will be the key factor for economic development of Bulgaria. Key words: touristic sector, economic development, touristic legislation, touristic potential Въведение Туристическият отрасъл е един от основните отрасли в българската икономика. В контекста на развиващите се държави третичния сектор е най-големия, като основни услуги, които се предлагат са в сферата на финансите, консултациите от всякакъв тип, както и туристическите услуги. България традиционно е туристическа дестинация, която разполага с благоприятни условия и природни ресурси за развитие на всички видове туризъм. Въпреки това статистиката показва, че държавата не успява да постигне дори и 60% от туристическия потенциал, с който разполага. Ето защо е необходимо да се намерят тези основни слабости, които възпрепятстват развитието на туризма в българската държава. Нещо повече потенциала на сектора е такъв, че развитието му ще допринесе в голяма степен за стимулиране на икономическото развитие на страната като цяло. България е поддържала много близки икономически отношения с бившите руски страни и Русия, както и с държави като Испания, Австрия, Белгия, Германия и Италия. Ето защо може да считаме, че потенциалът на България е много висок. Следователно страната има да реши два основни проблема: как да си върне загубените пазари, и второ, какво да промени в организацията и състоянието на българския туристически отрасъл. Решат ли се тези два проблема българската държава би могла да привлече голям брой туристи, които да инвестират в страната в периода на своя престой. Цел и методология на изследването Целта на изследването е като се направи един задълбочен анализ на силните и слабите страни на туристическия отрасъл в България, да се посочат възможностите за неговото стимулиране, което е предпоставка на съживяване на икономическото развитие на страната. За постигане на определената цел авторът използва основно няколко изследователски метода като аналитичен, индукция и дедукция, SWOT анализ. 209 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Анализ на силните и слабите страни на българския туристически отрасъл За да се открият възможностите за развитие и подобряване на туристическата среда в България, трябва да се приложи детайлен SWOT анализ, който ще покаже слабостите и ограниченията при развитието на отрасъла, и на тази основа да се посочат предимствата, които се явяват ключови за постигане на туристическия потенциал на България. Силни страни • България разполага с богати природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и световна значимост; • Множество организации и институции са ангажирани с развитието на туризма в България: - нестопански организации; - регионалните сдружения по туризъм; - международни финансиращи програми; • Разработени са регионални Планове за действие, в момента се актуализира стратегия за селски и еко туризъм; • Алтернативният туризъм вече разполага със значим експертен капацитет; • Наблюдава се напредък в изграждането на медийния образ на алтернативния туризъм: - серия от рекламни пътувания за чуждестранни и български журналисти и туроператори; - напредък в количеството и качеството на печатната реклама; - 2 серии от плакати, представящи българските планини; - рекламни филми за България; - нови качествени издания в туризма; - интернет представяне: www.zigzagbg.com, www.ruralbulgaria.com, www.neophron.com, www.birdwatchingholidays.com, www.discover-bulgaria.com, www.odysseia-in.com. • Инициативата и в икономически изостаналите райони е изцяло в ръцете на частния бизнес; • Увеличава се броя на туроператорите, които предлагат пакети за алтернативен туризъм; • Къщите за гости са преобладаващо средство за настаняване в почти всички райони; • Българите се възприемат като гостоприемни, а българската храна и кухня като изненадващо вкусни; • Туристите могат да пътуват без притеснения за личната си сигурност; • Появиха се първите практически ориентирани издания за алтернативен туризъм; • Издават се карти на основните планински масиви с надписи и на латиница; Слаби страни • Не се прилагат законите • Липсва национална стратегия за развитие на туризма; • Липсва цялостна информационна стратегия; • Ресурсите отделяни за реклама и промоция на България сe разходват хаотично, стихийно и ненавременно. 210 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 • Липсва комуникация между субектите в туризма; • Туристическите сдружения срещат проблем при мобилизиране на местното население; • Липсва действаща национална сертификация за качеството на продукта; • Липсва стратегическо мислене, не се ползва консултантска помощ; • Не се правят маркетингови проучвания на българския и чуждестранния пазари; • Провежданите в България туристически борси нямат ясен фокус и адресат; • Информационните центрове масово са затворени или не функционират ефективно; • Общата инфраструктура е в лошо състояние и буксува нейното модернизиране; • Голяма част от заетите в туризма са с ниска квалификация и без основни познания за бранша; • Ограничено продуктово разнообразие, липсват иновативни идеи; • Мръсотията в населените места и в извънградските зони е сериозна пречка за туризма; • Екологичното равновесие е сериозно заплашено от мега строежите по крайбрежието и в планините; • Много от ресурсите за алтернативен туризъм остават неоползотворени; • Културно-историческото наследство е изоставено на произвола на съдбата; • Възрастовата структура на населението в планинските и селски райони е влошена. Възможности • Изработване на нова по философия законова рамка; • Подобряване на обществената инфраструктура и предлагане на качествени услуги; • Повишаване на туристическата култура и създаване на информираност за алтернативния туризъм; • Насърчаване предоставянето на достъпен финансов ресурс за малкия и среден бизнес; • Подпомагане развитието дейности в туризма чрез финансиране от програми и проекти; • Включване в туристически продукт на непроучени природни и културноисторически ресурси; • Разработване на трансграничните туристически продукти; • По-пълно използване на ресурсите за туризъм на националните и природните паркове; • Изграждане на тематични маршрути и паркове; • Предлагане на туристически пакети за екстремни спортове от спортните клубове; • Участие на борси в чужбина, с фокус върху алтернативните форми на туризъм; • Въвеждане на единни стандарти за качество и утвърждаване на система за категоризация; • Създаване и утвърждаване на национални мрежи за настаняване в къщи за гости почиващи на качествени и екологични критерии; • Осмисляне престоя на почиващите на морето и транзитно преминаващите туристи; • Създаване на нови центрове за професионално обучение за планински водачи, екскурзоводи, аниматори и мениджъри на къщи за гости; 211 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Заплахи • Законовата рамка е старомодна и враждебна към туристическия бизнес; • В работата на държавните институции липсва съгласуваност; • Държавата показва неспособност да се справи с иманярите и грижите за паметниците на културата и природното наследство, които са нейна собственост; • Българската масова преса в много случаи реагира като изпълнител на поръчки; • Съществуват големи резерви и липса на доверие в управлението на донорските програми; • Голяма част от новосъздадените структури в туризма (предимно НПО) съществуват с цел усвояване на средства; • Сериозните световни кризи водят до въздържане от пътуване; • Имиджа на България като "евтина дестинация", известна предимно с евтините проститутки и евтиния алкохол. • Състоянието на националната информационна система; • Липсата на основни пазарни познания води до неадекватни оферти и посредствено качество; • Българите предпочитат съседни дестинации заради липса на адекватни предложения в страната; • Масовото застрояване може да доведе до отлив на туристи от Черноморието и България като цяло; • Обезлюдяването на селата и застаряването на населението са задържащи фактори за туризма; • Много от традиционните занаяти и умения са заплашени от изчезване; • Претоварването на определени територии ще доведе до влошаване на качеството на ресурсите; • Пейзажът все още не се възприема като ресурс за развитието на туризъм. Заключение След смяната на собствеността /приватизацията/ на големите хотели и курорти, държавата на практика няма пряко участие в този сектор. Крайно време вече е държавата да спре да се води по съмнителни НПО, браншови организации и пр., които се опитват да и вменят функции, които са предимно техен, но в никакъв случай държавен приоритет. Най-вече „национална реклама”. На практика грешно похарчени пари, особено сега в условията на криза. Ангажимент на държавата по отношение на туристическия бранш може да бъде: • • • Изграждането на по-добра инфраструктура, грижата за културно-историческото наследство и паметниците на културата, гарантирането на реда и спокойствието на почиващите и др. Що се отнася до рекламата, то тя /рекламата/ трябва да си е приоритет на самите хотелиери и браншови организации. В крайна сметка, не можеш да превърнеш няколко природни резервата в бетонови гета и да искаш държавата да се включва при това с финанси в кампании за привличане на туристи. В крайна сметка след като строиш хотел си предвиждаш бюджет и за реклама. Така вместо да харчи всяка година милиони за реклама на туризма /и винаги да се намират НПО, които все са недоволни от рекламната кампания/ държавата би могла да подпомага с тези пари общините в из212 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 разените туристически райони, финансирайки проекти за подобряване на ел. зах-ранването, ВиК , разкриването и консервирането на археологически обекти и др. В тази връзка общините би следвало да са по-активни при работа с европейските фондове именно по тези проекти, касаещи инфраструктурата, зонирането, кадастъра. Разходването на средства в посока, популяризиране на туризма, изграждане на еко-пътеки / поставяне на табелки и окастряне на клони, дейности умело завоалирани в проекти за стотици хиляди евро /, изграждане на туристически информационни центрове не следва да бъде приоритет за нито една държавна институция, а още помалко на общините. И това го доказа практиката с предприсъединителните програми по ФАР, най-вече тези по линия на МРРБ в сферата на ТГС /транс гранично сътрудничество/ Изградиха се масово туристически информационни центрове, еко пътеки и т.н., които след приключването на проектите един по един затвориха, тъй като издръжката им след приключване на проекта допълнително обременява общинските бюджети. Литература: 1. 2. 3. Докова С., Петров К., Цонков Н., Управление на туризма, Авангард-Прима, С., 2011. Докова С., Петров К., Цонков Н., Геоикономика и регионално развитие, Изд. Авангард-Прима, С., 2012. Докова С., Петров К., Цонков Н., Проблеми на регионалното развитие, Изд. Авангард-Прима, С., 2008. 213 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 УПРАВЛЕНИЕ НА ЗНАНИЕТО КАТО ФАКТОР ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ гл. ас. д-р Николай Иванов Цонков Университет за национално и световно стопанство KNOWLEDGE MANAGEMENT AS A FACTOR FOR REGIONAL DEVELOPMENT Senior assistant Nickolay Ivanov Tsonkov, Ph. D University of National and World Economy Abstract: In this research the author surveys the connection between knowledge and its management for achieving a goal – positive and sustainable regional development. To reach this purpose the author defines first importance of new knowledge, using for new information society building, information flows regulation, which determines information infrastructure of modern society and state. The sustainable regional development is the result of proper and good knowledge and information management. In this regard it is important to try to find the crossing points between education and science, and sustainable regional development. Kew words: knowledge management, regional development, information society, education, information management. Въведение Управлението на знанието е основен компонент и фактор за икономическо развитие в модерното общество и държава. То обхваща не само структурирането на знанието и неговото систематизиране в образователните и научни институции, но също така поддържане на висока степен на обвързаност между тези институти и субектите от реалната икономика, и разбира се мениджмънта на знанието и информацията на микрониво във всяка фирма. Характеризирайки така описаната връзка води до извода, че знанието в новото информационно общество и инвестирането в нови технологии и знания чрез научно-развойна дейност е ключа към стимулиране на икономическото развитие в регионите. Всяка една фирма, институция на държавата на съответна територия и образователните институции е необходимо да поддържат система за управление на информацията и знанието, което е фактор за устойчиво регионално развитие в България. Цел и методология на изследването В настоящата разработка се поставя основната цел да се изследва връзката между знанията и тяхното управление за постигане на висока степен на регионално развитие в България. За постигането на така набелязаната цел и за нуждите на настоящата разработка може да се откроят няколко важни момента, които ще бъдат засегнати. 214 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 На първо място ще се изясни мястото и важността на новите знания, респективно научно-развойната дейност и образованието при изграждане на информационно общество, както и регулирането на информационните потоци, които детерминират информационната инфраструктура на съвременното общество и държава. Инфор-мационната инфраструктура и разходите за иновации и образование на населението предопределят степента както на икономическа сигурност на държавата, така и на провеждане на ефективна регионална политика, която води до устойчиво регионално развитие. На второ място ще се дефинира понятието икономическата сигурност на държавата. Икономическата сигурност на държавата се определя от доброто управление на информацията и знанията. В тази връзка от значение за изследването е също така, да се открият допирните точки между образованието и науката, и поддържането на висока икономическа сигурност на държавата. Същевременно в изследването ще определим видовете икономическа сигурност. Новите знания и тяхното управление за устойчиво регионално развитие Промените в световната архитектоника в последните десетилетия на XX век в областта на политиката и икономиката създадоха условия за формиране на нов тип международни отношения между държавите. Съответно това важно обстоятелство предпостави катализирането на процеси както на територията на държавите, така и извън тях, като се промени структурата на националните икономики. Трансформацията на икономическата система би трябвало да обвържем с дълбоките катаклизми, които ни карат да преосмислим природата на обществените, икономически и политически отношения в и извън националната държава. Тези последици водят след себе си до преосмисляне на сигурността като система от взаимосвързани национални органи и отношения с държавите. Започва да се говори вече за гражданска вместо за национална сигурност, която е силно обвързана с икономическата сигурност на държавата. Причините за тези дълбоки трансформации се крият в бързото и безпрецедентно развитие на информационните и комуникационни технологии, които формираха основата на нов тип отношения между държавите на различни нива. Разбира се тази нова технологична вълна допринесе за промяна също така в икономическото мислене. Ако преди 90-та година водещите икономисти смятат, че база за икономическо развитие на държавата представлява инвестирането в физически и технологичен капитал, т.е. т.н. „експанзивна теория за производството”, то сега се осъзнава ролята на социалния капитал. Макроикономическите модели като QUEST например приемат, че инвестирането във физически и човешки капитал движи растежа. Това е така, защото се установява, че човешкия фактор може да се развива и усъвършенства, което води от своя страна до повишаване на производителността и катализиране на висок икономически ръст на производството. А от там съвкупния ефект е увеличаване на икономическия растеж на държавата и благосъстоянието на населението. Процесите в обществото, икономиката и политиката могат да бъдат разглеждани двуаспектно. От една страна трябва да се разглежда развитието на информационните технологии и формирането на една световна инфромационна мрежа. Паралелно с това се увеличават инвестициите в научно-развойна дейност, свързана с тези нови технологии. И от друга страна стигаме до преосмислянето на информацията като такава. Всъщност тя се превръща в произвоствен ресурс на всяка икономика. Затова започваме да говорим за нова технологична и информационна природа на обществото. Другият ресурс, който придобива също важно и реално измерение е знанието, натрупването на потенциал за систематизиране и генериране на нови знания, които да 215 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 бъдат използвани в икономиката. Вторият аспект е свързан с нарастващата роля на знанието, като фундамент за икономическо развитие. С това бихме могли да обясним и отделянето на образованието от третичния сектор, като то придобива базисно значение за развитие на обществото и икономиката на държавата. Всъщност основа на новата икономика и на поддържаното високо ниво на икономическа сигурност представляват новите знания и образование, които се инкорпорират в политиката по развитие на човешките ресурси на държавата. Даниел Бел казва, че основната производствена сила става науката.1 Човешките дейности се свързват посредством информацията. Кодификация на теоретичните знания придобива първостепенно значение. В тази връзка както казва Йордан Василев главни характеристики на новата икономика са – засилване ролята на квалификацията, професионализма и творческите способности на работниците като главни черти на труда и човешкия капитал.2 На тази база се развива икономиката, базирана на знание. Тази икономическа концепция конструира теория, според която знанията са основния ресурс, който е в основата на натрупване на богатства. Освен това този ресурс за разлика от другите е неизчерпаем по своята същност, и в същото време е база за натрупване на повече нови идеи и знания, които да се използват в производството. Затова ключова роля в новото информационно общество и икономика заемат образованието и науката. Т.е. създаването на нови знания е фактор за развитие на държавата. А чрез равнището на развитост на икономиката на една държава и нейната способност на устоява на външни и вътрешни заплахи от друга страна, индикира за степента на икономическа сигурност на държавата, както и за икономическо и регионално развитие в България. В новата икономика от особена важност са фактори като умствената работа и потенциал; натрупване и обмен на големи обеми от данни и знания; ориентиране за работа в областта на услугите; преобладаващо наличност на нематериални активи. Ето защо изграждането на научни инфраструктури, които си взаимодействат тясно с икономиката и държавата, са от съществено значение за България. Икономическата сигурност на държавата бихме могли да разглеждаме два аспекта – стабилност и независимост на държавата и как чрез стопанската система се повишава нивото на икономическа сигурност; и от друга страна съвкупното ниво на икономическа сигурност, която представлява сигурността на всеки субект – участник в икономиката на държавата. Практически погледнато, за да поддържа държавата високо ниво на сигурност на системата, е необходимо важното условие да се поддържа стабилност чрез устойчиво икономическо развитие. А базата на това икономическо развитие може да се приеме, че се осъществява чрез стопанството на страната, което трябва да бъде ориентирано към иновациите, новите технологии и повишаването на знанията във всяка една сфера.3 На локално равнище всички участници в стопанския и икономически живот е необходими да поддържат висока степен на систематизация на информацията и знанията, както и подходяща база данни, където да се съхранява. Този ефект се засилва от осъзнаване на ролята на новите технологии и знания, които са резултат от взаимодействието на всички икономически субекти и институции от една страна, 1 Вж. Белл, Д. Грядущее постиндустриальное общество. Опыт социалньного прогнозирования. М., 1999. Василев Й. Новата икономика – предизвикателства и възможности за България. Свищов, 2005. 3 Новите знания и въздействието им върху икономическата сигурност на държавата. – В: Изграждане на сигурност, базирана на знания – предизвикателства и възможности, Военна академия „Георги Стойков Раковски”, 2009, стр. 124-127. 216 2 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 както и чрез инвестиране в научно-развойна дейност от друга страна. Инвестициите в тази област са не само важни, но и значителни, и затова по-голям ефект се получава при кооперирането на всички участници (например чрез регионални клъстери и бизнес инкубатори) за съвместни проекти. Ето защо разработваната оперативна програма в областта на образованието ще допринесе за подпомагане на научно-развойната дейност във висшите учебни заведения, научни звена и фирмите, което ще подпомогне икономическото развитие на българските региони. Ето защо инструментите за провеждане на регионална политика и постигане на устойчиво икономическо и регионално развитие са тясно свързани с управлението на информацията и знанието. Нещо повече необходимо образователните институции да обогатят своите програми за подготовка на нови специалисти с подобни тематични курсове, които отговарят на новите икономически реалности. И не на последно място регионалното развитие е приоритет на държавата, което означава, че България трябва да изработи стратегия в тази област, което да доведе до бързо и устойчиво регионално развитие. Заключение От особено значение е двупосочната връзка между стопанството и населението, респективно квалифицираната работна сила, която стимулира генерирането на знания и усъвършенстване на човешките ресурси за увеличаване на производителността на труда. Затова обаче трябва държавата да разполага с достатъчни възможности и ресурси, за да предоставя необходимите условия за нормално функциониране на системата. В тази връзка би трябвало държавата да гарантира информационната сигурност, като основа за изграждане на информационно общество, което е в основата на обмена на знания и информационни масиви. Тя определя курса за развитие на националното стопанство. Ето защо е необходимо да изработи нов инструментариум, който е обвързан както с регионалното развитие, така и с управлението на знанието и информацията в българските региони, за да се гарантира постигането на устойчиво регионално развитие. Литература: 4. 5. 6. 7. 8. Докова С., Петров К., Цонков Н., Геоикономика и регионално развитие, Изд. Авангард-Прима, С., 2012. Докова С., Петров К., Цонков Н., Проблеми на регионалното развитие, Изд. Авангард-Прима, С., 2008. Орешарски, П. Икономическа стабилност и инвестиции. С., 2008. Цонков, Н. Новите знания и въздействието им върху икономическата сигурност на държавата. – В: Изграждане на сигурност, базирана на знания – предизвикателства и възможности, Военна академия „Георги Стойков Раковски”, 2009, стр. 124-127. Закон за регионално развитие. ДВ // бр., 2008. 217 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ЕКСПОРТЕН ПОТЕНЦИАЛ НА БЪЛГАРСКАТА ВИНАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС гл. ас. д-р Петьо Тодоров Бошнаков Икономически университет - Врана BULGARIAN WINE INDUSTRY EXPORT POTENTIAL AFTER EU MEMBERSHIP Petyo Todorov Boshnakov University of Economics – Varna Abstract: The paper examines the impact of integration of Bulgarian economy to the EU in one of its most important and traditional export sectors – wine industry and viticulture. We analyse how does legislative changes and European funds affect the industry and draw prospects for the near future. Key words: wine industry, wine export, bulgarian wines. Присъединяването на България към ЕС на 01.01.2007 даде на страната редица възможности, произтичащи от пълноправно членство и достъпа до единния европейски пазар. Производителите получават възможността да реализират своята продукция в рамките на ЕС без ограничения в резултат на принципа на свободно движение на стоки. Този факт съчетан със съществуващите търговски отношения във връзка с експорта към трети страни, преди присъединяването към ЕС, би следвало да окаже влияние върху износа в посока увеличение. Целта на извършвания анализ е да определи състоянието на износа на вино на България както към останалите страни-членки на ЕС, така и към трети страни. В допълнение, следва да се определи дали страната ефективно се възползва от преимуществата на членство в ЕС във връзка с износа на вино. Достъпът до общия пазар наложи и редица промени по отношение на целия лозаровинарски сектор, като редица от тях могат да се определят като положителни, но разбира се следва да се отдели и внимание и на негативните ефекти. СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРИСКИЯ ИЗНОС НА ВИНО Пазарът на вино у нас за периода 2005-2010 г. отбелязва растеж от гледна точка на разнообразие и качество на предлаганите продукти. Въпреки това, експортът на вино варира между 50% (2010) и 85% (2007) от производството на вино за търговски цели, но се наблюдава тенденция за намаляване на износа в следствие на спада на местното снабдяване. Между 2002 и 2007 г. износът нараства прогресивно до достигане на рекордните 118,5 млн. долара. Въпреки отбелязания успех, през 2007 г. се наблюдава спад на износа до достигане на 63,1 млн. долара през 2010г. По този начин, експортът за 2010 г. в общ размер от 50 млн. литра, е с най-ниски равнища от 2006 г. и 218 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 с 56% по-нисък в сравнение с равнищата от 2007 г. Годишният отрицателен растеж през 2010г. е 9,3% като стойност и 6% като обем от 2009 г., след като средната експортна цена е на равнище от 1,26 долара за литър или с 3,5% по-малко в сравнение с 2009 г. За същата година експортните количества са с 43% по-ниски в сравнение с 2008г. В следствие на ръста от 6,2% в стойността и 3,7% в количеството на експорта за първите 10 месеца на 2011г., може да се направи прогноза за евентуално слабо увеличение на експорта на вино1. За 2012 г. данните според Световната търговска организация показват нарастване на експортните количества с 3,8% спрямо 2011 г. (и 6,2% увеличение на експортната стойност)2, т.е за периода Януяри – Октомври реализираните количества са 43 милиона литра. Основните страни, към които България е ориентирана в експорта на вино са Русия, с износ, възлизащ на 15 милиона литра или 34% от общия износ за 2012г. както и страните-членки на ЕС – Полша (26%), Румъния (14%), Чехия (7%), Великобритания (5%), Швеция (2,5%) и Германия (2%)3. Фигура 1 Износ на вино в % за периода януари - октомври 2011г. 2% 3% Русия 9% 5% 34% Полша Румъния 7% Чехия Великобритания Швеция 14% Германия 26% Други Източник: НСИ 1 Boshnakova, M., Huynh, H.. USDA Foreign Agricultural Service. Bulgaria Wine Sector Update. GAIN Report Number BU2016 2 Boshnakova, M., Huynh, H.. USDA Foreign Agricultural Service. Bulgaria Wine Sector Update. GAIN Report Number BU2016 3 Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2011). http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%D0%9E%D1%84_%D0%94%D0%BE%D0%BA__%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B A%D0%BB%D0%B0%D0%B4/Agraren_Doklad_2011.sflb.ashx 219 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Износът на вина се формира от реализирането зад граница на бутилирани, пенливи и наливни вина, като най-голям дял в общия износ (83,7% за 2010 г.) според данни от годишния аграрен доклад на Министерството на земеделието и храните имат бутилираните вина с износно количество от 42 127 179 литра.. Износът на наливни вина е 7 769 685 литра, а този на пенливи вина – 429 099 литра, представляващи съответно 15,4 и 0,9% от общия износ на вина4. Както става ясно и при трите вида вино, формиращи експорта се наблюдава спад в износните количества за 2011г. в сравнение с данните за предходната година. Фигура 2 По данни на Годишния аграрен доклад на Министерството на замеделието и храните, базиран на данни на НСИ, през 2010 г. са изнесени 42 127 хил. литра бутилирани вина, като е реализиран спад от 2,3% в износните количества в сравнение с 2009 г. Общата стойност на експорта е 55 219 110 щ.д., също с 2,3% по-малко в сравнение с предходната година. Средната експортна цена е 1,3 щ.д./л. Най-значителен остава износът на бутилирани вина за Русия – 21 154 хил. л или 50,2% от общия износ, следван от този за Полша с 11 827 хил. л. По-големи количества са изнесени и за Чехия (2 355 хил. л) и за Великобритания (2 162 хил. л)5. 4 Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2011) 5 Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2011) 220 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Таблица 1 Експортът на наливни вина за 2010г. възлиза на 7 770 хил. литра, като намалението спрямо 2009г. е 13,3%. Най-големи количества са изнесени за Русия – 3 541 хил. литра (22% по-малко в сравнение с 2009 г.)и Швеция – 1 298 хил. литра. Значително намалява износът за Германия (със 71%), Франция (с68%) и Япония (с 38%).Средната експортна цена на наливни вина за 2010 г. е 0,93 щ.д./л при 1,01 щ.д./л за2009 г.6. 6 Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2011) 221 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Таблица 2 Износът на пенливи вина през 2010 г. е 429 099 литра, което е с 32% по-малко спрямо 2009 г. Най-чувствително е намалението на износа за Румъния – приблизително 93% от 820 357 литра за 2009 г. на 53 460 литра за 2010 г. Наблюдава се и понижение на средната експортна цена на пенливите вина за 2010 г. до 1,8 щ. д./л при 2,3 щ.д./л през 2009 г.7 Таблица 3 7 Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2011) 222 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 През 2010 г., експортът за Русия представлява 46% от общия експорт на вино, следван от износа за Полша в 26%. Като цяло, през 2010г. се наблюдава 10% спад в експорта към руския пазар спрямо равнищата от 2009г..Общият спад в експортното количество за периода 2008 – 2011г. е приблизително 72%. Въпреки покачването на износната стойност през 2009г., поради вида на експортното вино за руския пазар, се наблюдава значително общо намаление с минимални стойностни резултати за 2010 и 2011г. За периода на 2011г., експортът за Русия значително намалява с 25% или от 20 на 15 милиона литра годишно. Фигура 3 Износ на вино за Русия в периода 2008 - 2011г. на база количество 60000000 50000000 40000000 Русия 30000000 20000000 10000000 0 Количество Количество Количество Количество 2008 Източник: НСИ 2009 2010 2011 Фигура 4 Износ на вино за Русия в периода 2008 - 2011г. на база стойност 300000000 250000000 200000000 Русия 150000000 100000000 50000000 0 Стойност в USD Стойност в USD Стойност в USD Стойност в USD 2008 2009 2010 2011 Източник: НСИ Ниските резултати на българския износ към доминантната страна-вносител на български вина – Русия – както и намаляващите позиции на пазара на ЕС, предизвикват дебат относно разнообразието и устойчивостта на експортът на вино. 223 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Много винопроизводители смятат експорта за Руския пазар за високо рисков в следствие на липсата на предвидимост и стабилност на разпоредбите за внос и дистрибуция, както и силната зависимост от политическата ситуация в страната. Освен това, експортът се затруднява от незаконно произведени вина и проблеми с качеството. Допълнителни затруднения за българските износители създава конкуренцията от Европа и Америка, както и завръщането на Молдова на пазара. Друг фактор, оказващ неблагоприятно влияние общият спад в експорта към ЕС, който не позволява развитието на сектора. НОРМАТИВНИ ПРОМЕНИ, КАСАЕЩИ СЕКТОРА, СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС След присъединяването на България към ЕС през 2007г., пред страната ни се откриват редица възможности за подобряване на износа на вино. Това става възможно благодарение на промените, настъпили в Общата селскостопанска политика на ЕС. Приложението на ОСП стимулира гроздопроизводството и винопроизводството при съблюдаване изискванията за качество, осигуряване на производство, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, и насърчаване на по-силната конкуренция. ОСП нормативно определя тенденциите на национално и европейско равнище за развитието на тези сектори на икономиката. Общата организация на пазара на вино се определя от Регламент 479 на Съвета на Европа, приет през 2008 г., който отменя предишните нормативни документи, касаещи лозарството и винарството8. Според Европейската комисия промяната е необходима, тъй като европейските производители на вино са в неравнопоставено положение спрямо конкурентите си от трети страни поради по-малките си производствени възможности, които не са в състояние да отговорят на нуждите на едрите търговци на дребно. Освен това, европейското вино губи от позициите си на пазара в резултата на регулативни ограничения и неефективни маркетингови стратегии9. Ето защо основната цел на Регламента е концепцията за стабилизиран пазар на вино чрез „премахване на интервенционните мерки и преорентиране на практиката към повишаване на конкурентноспособността на европейските вина”10. Според направените промени се въвеждат редица правила, свързани с маркетинга на вино и винени продукти, касаещи извършвания анализ. Според Регламент 53/2011 на ЕК се разрешават само определени енологични практики. Например, максимално позволеното съдържание на серен диоксид е 150 милиграма на литър за червени вина, 200 мг на литър за бели и розови вина. От друга страна, произходът и географският индикатор се въвеждат в поддържан от Европейската комисия Регистър на защитените наименования за произход и защитено географско значение. В допълнение, се обуславят правила за индикация на задължителната и допълнителна информация на етикетите на вино. Друго изискване е свързано със съставки, които могат да предизвикат алергична реакция. Според съществуващите разпоредби те трябва да бъдат задължително упоменати на етикета. От особено значение за анализа на експорта на вино е Регламент 555/2008, който регулира търговията с лозаро-винарски продукти 8 Кънчев, И., Митева, А. Реформата в лозаро-винарския сектор. http://uevarna.bg/uploads/bibl/tom3/Sb_tom%203_IK_AM.pdf 9 Baldi, S., Dever, J. USDA Foreign Agricultural Service. EU-27 Wine Annual Report and Statistics. GAIN Report Number IT1203. 10 Кънчев, И., Митева, А. Реформата в лозаро-винарския сектор. http://uevarna.bg/uploads/bibl/tom3/Sb_tom%203_IK_AM.pdf 224 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 с трети страни. Според този регламент на ЕК превозите на подобни продукти трябва да са придружени от документ VI-1, който да удостоверява, че тези продукти са произведени в съответствие с разрешените от ЕС енологични практики11. В следствие на осъществената законодателна реформа на лозаро-винарския сектор, продължила от 2007 до 2009 г., е въведен модел на финансиране на сектора чрез програми за подпомагане, състоящи от мерки, определени на държавно ниво. От съществено значение за развитието на сектора в България са мерките, заложени в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 – 2013/201412. Интерес за извършвания анализ е Мярката „Промоции на вина на пазарите на трети страни”. Според тази Мярка „на финансиране подлежат промоционални проекти, насочени към вина със защитено наименование за произход или географско указание или вината с означение на винен сорт лоза. Срокът за изпълнение на промоционалните проекти не може да надхвърля 3 години за одобрен кандидат в дадена трета страна. Подпомагат се търговски дружества, като предимство при изчерпване на финансовия ресурс се дава на категория микро-, малки и средни предприятия; кооперации и сдруженияна вино- и гроздопроизводители, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; сдружения, притежатели на колективни марки по смисъла на Регламент 40/94 на ЕС. Финансовата помощ за дейностите се изплаща еднократно след тяхното извършване”13. Таблица 4 Разпределение на средствата по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор Години Промоция на пазари на трети страни 2009 1560 2010 2120 2011 2200 2012 2700 2013 2670 Всичко 11250 Източник: Кънчев, И., Митева, А. Реформата в лозаро-винарския сектор 11 Baldi, S., Dever, J. USDA Foreign Agricultural Service. EU-27 Wine Annual Report and Statistics. GAIN Report Number IT1203. 12 Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2010). http://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/%D0%9E%D1%84_%D0%94%D0%BE%D0%BA__%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B A%D0%BB%D0%B0%D0%B4/2010.sflb.ashx 13 Кънчев, И., Митева, А. Реформата в лозаро-винарския сектор. http://uevarna.bg/uploads/bibl/tom3/Sb_tom%203_IK_AM.pdf 225 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 РЕЗУЛТАТИ През 2011 г. и 2012 г. производителите на селектирано вино разширяват продажбите си към Азиатския пазар (Китай, Япония, Хонг Конг, Корея), както и към Турция (чрез продажбите на бяло вино на хотелски вериги) и някои Арабски страни. В края на 2011 г., регионалната Тракийската камара на лозата и виното и Румънското сдружение на производителите на вино и винени продукти „Добруджа” за първи път печелят проект, финансиран от Европейския съюз, за промотиране на продуктите в Русия и Китай. Програмата е насочена към укрепването на имиджа на вината със защитено наименование за произход и защитено географско указание. Целта на проекта е да се затвърди позицията на съществуващите пазари и да се увеличи експортът на вина със защитено наименование за произход и защитено географско указание. Съвместната програма има бюджет от 3,2 млн. евро. Субсидията на ЕС е 1,6 млн. евро и представлява половината от бюджета на програмата, 30% са съфинансиране от ДФ „Земеделие”, а останалите 20% се осигуряват от бенефициента14. Проектът продължава 3 години и включва експозиции и дегустация на вина в Русия и Китай. През 2011 г., Министерството на земеселието и храните се опитва да подкрепя българското присъствие и на големите европейски пазари. Пример за това е партньорството с експозицията – El Salon de Cazadores Venatoria 2011, Madrid, Spain и PRODEXPO Moscow. Предизвикателствата за тези пазари са свързани главно с високите разходи за маркетинг и реклама на собствените марки, както и с конкуренцията, произтичаща от фалшиви вина. Производителите в странта не са в състояние да се справят с вътрешни проблеми, породени от слабата конкурентоспособност, недоброто диференциране на българските марки на чуждите пазари. Въпреки различните предизвикателства българските производители през 2012 г. се ориентират към нови пазари, предлагащи повече възможност за реализиране на по-голямо количество продукция на по-добри цени. Това става възможно благодарение на по-доброто усвояване на европейски средства за подпомагане. Вземайки под внимание гореизложените факти, може да се направи прогноза за продължаващо намаление на експорта, което би продължило до момента, в който българското производство на вино успее да се справи с вътрешните си проблеми и съумее да отговори адекватно на сложната икономическа обстановка. Тревога буди и факта за евентуална търговска война между ЕС и Китай, при която се поставя въпроса за налагане на мито върху европейските вина при внос в разрастващия се китайски пазар. Това в по-малка степен би засегнало българския експорт, поради помалките обеми на износ към Китай от нашата страна и по-ниските ценови сегменти в които се пласират те, но би изиграло негативна роля по отношение на възможностите за разширяване на българския експорт на този атрактивен пазар. 14 Economynews.bg. Промотираме вино в Русия и Китай. 09.04.12. http://www.economynews.bg/ 226 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Литература: Кънчев, И., Митева, А. Реформата в лозаро-винарския сектор Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2010) 3. Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2011) 4. Министерство на земеделието и храните. Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2012) 5. Национален статистически институт. http://www.nsi.bg/index.php 6. Новинар. Лек ръст на износа на вино. 17.08.2011. http://novinar.bg/news/lek-rast-naiznosa-na-vino-_MzY2MDsxMg==.html 7. Europe.bg. Национална програма за развитие на лозаро-винарския сектор 2009 – 2013г. 24.02.2009. http://www.europe.bg/htmls/page.php?id=19796&category=329 8. Economynews.bg. Промотираме вино в Русия и Китай. 09.04.12. http://www.economynews.bg/ 9. Baldi, S., Dever, J. USDA Foreign Agricultural Service. EU-27 Wine Annual Report and Statistics. GAIN Report Number IT1203 10. Boshnakova, M., Huynh, H.. USDA Foreign Agricultural Service. Bulgaria Wine Sector Update. GAIN Report Number BU2016 11. UN Comtrade database. http://comtrade.un.org/db/ 1. 2. 227 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 СЪСТОЯНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА В НЯКОИ КЛЮЧОВИ ИКОНОМИЧЕСКИ СЕКТОРИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2007 - 2010 ГОДИНА д-р Янко Христозов Университет за национално и световно стопанство THE STATE OF LIQUIDITY IN SOME KEYECONOMIC SECTORS IN BULGARIA FOR THE 2007-2010 PERIOD PhD Yanko Hristozov Abstract: The present report dwells on one of the basic indices of the financial situation of enterprises – liquidity and her state for the 2007 – 2010 period in some keyeconomic sectors in Bulgaria. Key words: Financial state, financial situation, liquidity, liquidity crises, enterprises. Финансовоикономическата криза е характерна с резкия спад в потреблението и търсенето, влошаване на ликвидността в предприятията, увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и все по-труден достъп до финансови ресурси. Кризите в предприятията са обективно явление, присъщо за всяка развиваща се система. Те настъпват през различни интервали от време, с различни мащаби и форма на проявление и имат способност да се повтарят. Съвременната глобална финансова криза се разпространи върху реалния сектор и прерасна в глобална икономическа криза. Като правило кризите си взаимодействат, влияят една на друга. Кризите в по-сложните системи и сфери, когато се развиват едновременно, придобиват синергичен ефект, задълбочават се, но водят и до комплексно обновяване на взаимно свързани системи. Кризата на отделното предприятие може да не съвпада с някоя от по-обхватните икономически кризи, тя може да е вследствие на цикъла на развитие на конкретното предприятие, на субективни грешки или др. В случая се наблюдава съвпадение на фирмената криза с финансовоикономическата криза, обхванала целия свят, което води до задълбочаване на негативните последствия за предприятието, но създава и предпоставки за по-бързото ù преодоляване. Най-тежкото последствие от ликвидната криза е свързанo с неплатежоспособността. При нея то не е в състояние да удовлетвори в установените срокове безспорните си задължения към контрагенти, кредитори, бюджет. Това е труден тест за мениджърските умения на всяко едно ръководство. Един от основните въпроси, на които трябва да се отговори, за да се разбере финансовото състояние на едно предприятие, е: Ще има ли то достатъчно парични средства, за да погаси краткосрочните си задължения навреме? Ако отговорът е отрицателен, то предприятието е във финансова криза, независимо от резултатите, които постига. В различните отрасли съществуват коренно различни условия, т.е. някои предприятия могат да съществуват при показатели за ликвидност, които биха донесли беди на други. Някои предприятия трябва да поддържат големи нива на материални запаси, имат дълъг производствен цикъл, дават възможност за разсрочени плащани, а при други е обратното. 228 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 За коефициентите за ликвидност трябва да се отбележи, че е по-важна тенденцията във времето, отколкото тяхната абсолютна стойност. Общият и бързият коефициент са най-често използваните показатели за краткосрочна ликвидност при изследваните предприятия, но проблемът е, че те са статични и се отнасят до определен момент – датата на балансовия отчет. В редица случаи е възможно балансът да се „подобри” точно в този ден с цел да се изкривят резултатите, тоест се откроява още един недостатък. Повечето специалисти не се ангажират с абсолютни стойности, които са добри или лоши, тоест от гледна точка на показателите за структурна ликвидност не може да бъде дадена конкретна оценка за развитието на дадено предприятие. Един показател/ коефициент сам по себе си дава малко информация, тоест, за да се получи цялостна представа за ликвидността, бе проведено изследване на база три показателя за този финансов индекс. Поради тази причини в настоящия доклад се набляга повече на финансовия цикъл и неговата продължителност, възможностите за съкращаването му чрез лостове, които ще повлияят на управлението на факторите – краткосрочни материални запаси, вземания, задължения. В резултат на проведения анализ за управлението на ликвидността в българските предприятия са установени редица пропуски в наблюдаването и въздействието на предприятията върху този така важен финансов показател. Независимо от това се наблюдават „добри практики” за справяне с негативните последствия на настоящата финансово – икономическа криза върху ликвидността, в същото време, политики, мерки, лостове и стратегии, които са подпомогнали мениджмънта да реализира положителни ефекти от рецесията. На база установените добри и лоши практики, могат да се откроят по-значими препоръки към подобряване на управлението и контролинга на ликвидността в българските предприятия. От гледна точка на показателите за ликвидност – структурна ликвидност и финансов цикъл, не може да се посочи найточният, най-правилният метод за измерването ú, затова според мен е правилно предприятията да се изследват и по двата показателя. Няма стойности, които да са строго определени и да се спазват, всяко предприятие трябва само да открие своите нива на ликвидност, които го задоволяват. Изследването за състоянието на ликвидността в някои икономически сектори е проведено на база обединен баланс и отчет за приходи и разходи, изготвен от Националния статистически институт на Република България. Разглеждат се следните, избрани от изследователя динамично развиващи се икономически сектори: (1) „Строителство”, (2) „Хотелиерство и ресторантьорство”, (3) „Транспорт, складиране и пощи” са следните: В изследването се установиха някои от най-съществените антикризисни мерки, подходи и политики, които трябва да се предприемат при обусловената от кризата ограниченост на финансови, материални, информационни и времеви ресурси. Стига се до извода, че практиката не осъзнава, че преодоляването на ликвидните проблеми изисква не само замяна на стандартното класическо фирмено с антикризисно управление, а най-вече дълбоко анализиране, оценяване и отчитане на влиянието на кризата. Изясняват се приоритетите в областта на антикризисното управление, които съответстват на научни изисквания и добри практики, но са използвани в ограничена степен от българските предприятия. Целта на настоящия доклад е да покаже състоянието на ликвидността в някои икономически сектори. Посочват се методите за измерване и анализ на ликвидността. 229 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Методи за измерване на показателите за ликвидност ¾ Показатели за структурна ликвидност – коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност ¾ Финансов цикъл – период на оборот на материалните запаси, вземанията и задълженията Проучването на литературата по въпроса показва, че за структурната и за функционалната ликвидност не съществуват точни стойности за показателите, които са добри или лоши. Основно влияние оказват секторите на дейност и водената от предприятието политика в кризисни условия. За разлика от тях финансовият цикъл се измерва в дни и колкото по-къс е той, толкова по-добра е ликвидността на предприятието. 230 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Тези три компонента (ПОМЗ, ПОВЗ, ПОЗ) на финансовия цикъл се разглеждат като планово-контролни показатели, които имат огромно значение за управлението на ликвидността. Това са най-важните фактори и всяка промяна в някой от трите компонента води до промяна на продължителността на финансовия цикъл, от което рано или късно се променят параметрите на ликвидността. В този смисъл управлението на финансовия цикъл се разглежда като важен инструмент в контролинга на ликвидността. Посочени и анализирани са трите фактора, които влияят на финансовия цикъл, като в следващото изложение се прави опит за установяване на най-важните лостове, с които може да се въздейства за съкращаване на финансовия цикъл. Важна и основна част е определянето на възможно повече методи и мерки, които могат да бъдат разгледани в качеството на лостове за управление на финансовия цикъл, респективно на ликвидността. Сектор „Строителство” Сектор „Строителство” включва общо и специализирано строителство на сгради и съоръжения, ремонт, поддръжка и реконструкция на сгради и съоръжения, монтаж на сглобяеми строителни елементи и временни постройки върху строителната площадка. 231 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ™ Анализ и оценка на структурната ликвидност в сектор „Строителство”: ¾ Коефициент за обща ликвидност Поради повишаването на стойността на краткотрайните активи, се повишава и този коефициент, въпреки че и задлъжнялостта расте, но с по-малки темпове. Нивата на този коефициент са по-големи от единица, както е при сектор „Строителство”. Според мен тези стойности са добио и по-важното е, че се повишават, но остават под 2 единици. Увеличаването на краткосрочните активи прави сектора по-бързо ликвиден през изследвания период. Все пак коефициентът за обща ликвидност има недостатъци като съотношение и не могат да се правят крайни заключения само на база неговата стойност. Наблюдава се подобряване на ликвидната способност спрямо изходната година. ¾ Коефициент за бърза ликвидност В случая материалните запаси са с най-висок относителен дял, ако се изключи 2007 г. През периода на изследването тяхната стойност се покачва с едновременното покачване на краткосрочната задлъжнялост. Коефициентът за бърза ликвидност подобно на този за обща се увеличава, което говори за по-добра платежоспособност на предприятията от този сектор. Ако се анализира този показател от гледна точка на времето, то се наблюдава подобряване на ликвидността в сектор „Строителство” спрямо изходната година. 232 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ¾ Коефициент за незабавна ликвидност В сектор „Строителство” вземанията са с висок относителен дял спрямо останалите краткосрочни активи, а през първата година съставляват дори по-голям дял от материалните запаси. През изследвания период количеството на вземанията се увеличава. Коефициентът за незабавна ликвидност се увеличава, като се изключи 2009 г., което според мен е добър признак за разплащателната способност на този сектор. От гледна точка на този коефициент може да се отчете подобряване на ликвидността през изследвания период, като се отбележи, че през 2009 година съществува временно влошаване. ¾ Коефициент за абсолютна ликвидност Данните за коефициента за абсолютна ликвидност в този икономически сектор през годините са както следва: 0,277 Æ 0,235 Æ 0,206 Æ 0,226. Това се дължи на увеличаването на паричните средства през първите години от изследвания период и тяхното намаляване през 2010 г. при едновременно увеличаващата се задлъжнялост. Коефициентът за абсолютна ликвидност също спада, с което може да се заключени, че по този показател ликвидността на сектор „Строителство” се влошава. ™ Анализ и оценка на финансовия цикъл на сектор „Строителство”: На фигурата се наблюдават следните тенденции спрямо изходната година: Периодът на оборот на материалните запаси, периодът на оборот на вземанията и периодът на оборот на задълженията се удължават. За финансовият цикъл и за ликвидността, благоприятно влияние оказва само удължаването на задълженията и времето за тяхното погасяване. Това води до значителното удължаване на финансовия цикъл, 2 пъти през 2009 и още толкова през 2010 г. Стойностите на този показател показват едно значително влияние на кризата върху ликвидността на строителните предприятия. Оказва се, че сектор „Строителство” е най-силно засегнат от финансово – икономическата криза от изследваните икономически сектори, понеже финансовият цикъл нараства с 78 дни за две години. 233 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” ™ Анализ и оценка на показателите за структурна ликвидност в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство”: ¾ Коефициент за обща ликвидност Нивата на този показател са в стойности около 1 и се увеличават в периода 2007 – 2009, докато през 2010 година отново намаляват. Това се дължи на повишаването на стойността на краткотрайните активи, въпреки че и задлъжнялостта расте, но с помалки темпове. По този показател се наблюдава подобряване на ликвидната способност на предприятията от този сектор. ¾ Коефициент за бърза ликвидност През периода на изследването стойността на материалните запаси намалява с едновременното покачване на краткосрочната задлъжнялост. Коефициентът за бърза ликвидност намалява. При тези стойности на този показател от гледна точка на времето, се наблюдава влошаване на ликвидността в предприятията от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” спрямо изходната година. 234 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ¾ Коефициент за незабавна ликвидност Отчита се подобряване на ликвидността през изследвания период на база този показател. В сектор „Хотелиерство и ресторантьорство” вземанията са с висок относителен дял спрямо останалите краткосрочни активи, като през първата година съставляват дори по-голям дял от материалните запаси. През годините количеството на вземанията се увеличава. Коефициентът за незабавна ликвидност се увеличава, като изключим 2010 г., което според мен е добър признак за ликвидната способност. ¾ Коефициент за абсолютна ликвидност В сравнение с 2007 година паричните средства намаляват, а през 2010 г. намаляват заедно с значително увеличаващата се задлъжнялост. Коефициентът за абсолютна ликвидност намалява, с което може да се направи заключение, че по този показател ликвидността на предприятието се влошава. ™ Анализ и оценка на финансовия цикъл на сектор „Хотелиерство и ресторантьорство”: От фигурата се забелязват следните тенденции спрямо изходната година: ПОМЗ нараства; ПОВЗ нараства; ПОЗ намалява. Нито един фактор не се движи в правилна посока. ПОМЗ и ПОВЗ трябва да намаляват, тоест трябва да се намалят средните нива на материалните запаси и вземанията в този сектор. А ПОЗ трябва да се увеличават. Това движение на стойностите на основните фактори на показателя финансов цикъл, показват влошаване на ликвидността в предприятията от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство”. Финансовият цикъл се удължава с 9 дни за период от две години. 235 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Сектор „Транспорт, складиране и пощи” ™ Анализ и оценка на показателите за структурна ликвидност в сектор „Транспорт, складиране и пощи”: През изследвания период се увеличават краткотрайните активи, което се получава заради повишаването на краткосрочните материални запаси и паричните средства. Едновременно с това се увеличава краткосрочната задлъжнялост. Нетните приходи от продажби нарастват. Движението на стойностите на активите и пасивите, на приходите и разходите оказват основно влияние върху ликвидната способност на предприятията. ¾ Коефициент за обща ликвидност Наблюдава се повишаване на коефициента за обща ликвидност, като най-високи са стойностите през 2010 г. – 1,295. Това се дължи на повишаването на стойността на краткотрайните активи, въпреки че и задлъжнялостта расте, но с по-малки темпове. Коефициент по-голям от единица, както е при сектор „Транспорт, складиране и пощи”, на пръв поглед не дава основание за тревога. Изводът е, че ликвидността се подобрява. ¾ Коефициент за бърза ликвидност Материалните запаси намаляват с едновременното покачване на краткосрочната задлъжнялост. От гледна точка на този показател, на база сравнителен анализ в динамичен аспект, се наблюдава влошаване на ликвидността в сектор „Транспорт, складиране и пощи ” спрямо изходната година. ¾ Коефициент за незабавна ликвидност В сектор „Транспорт, складиране и пощи ” нивата на вземанията са с висока стойност. През годините количеството на вземанията се увеличава. Коефициентът за незабавна ликвидност се увеличава ако се изключи 2010 г., което според мен е добър признак за ликвидността. От гледна точка на този коефициент се наблюдава по-добра ликвидност. 236 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ¾ Коефициент за абсолютна ликвидност В сравнение с 2007 г. паричните средства първо намаляват и през 2010 г. се увеличават, заедно с увеличаващата се задлъжнялост. Коефициентът за абсолютна ликвидност намалява, но през последната година достига най-добрите си стойности, с което може да направим заключение, че по този показател ликвидността на предприятието се подобрява. ™ Анализ и оценка на финансовия цикъл в сектор „Транспорт, складиране и пощи”: Наблюдава се покачване на периода на оборот на вземанията, докато останалите фактори остават непроменени. Финансовият цикъл се удължава с 13 дни за периода 2008-2010 г., което води до влошаване на ликвидната способност на предприятията от този сектор. През анализирания четиригодишен период световната финансово-икономическа криза засегна и ограничи развитието на българските предприятия в голяма степен. Този неблагоприятен процес води до нарушаване ликвидността на предприятията, до увеличаване на вътрешно-фирмената задлъжнялост и до влошаване на други ключови контролно-планови показатели. Оптимистичните прогнози за бърз край на рецесията не се сбъдват и все повече се осъзнава необходимостта от управленски методи и модели за превенция от кризи. В настоящия доклад се разглежда състоянието на ликвидността в три важни за икономиката на България сектори, в които се оказва, че този показател се влошава и основната причина трябва да се търси в непознаването и неуправляването му, както и в непредприемането на необходимите мерки и лостове за въздействие. Предприятията започват да търсят начини, методи и средства за справяне с неблагоприятните въздействия от кризата. Все по-често се заимстват известни западни теории и концепции в мениджмънта. Контролингът е именно такъв модел, чиято функция е координацията на системите на мениджмънта и осигуряването на информация, необходима за реагирането и приспособяването към неконстантните вътрешни и външни проблеми. През последните години бизнесът в България е изправен пред трудни изпитания и е принуден да прилага различни по рода си мерки и ограничения с цел превъзмогване на финансово – икономическата криза. В този контекст, в изложението 237 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 са поставени редица въпроси, които трябва да намерят своето решение в близко бъдеще. Анализираният четиригодишен период може да се окачестви като етап на „осъзнаване, търсене и промяна”. Предизвикателствата са свързани с открояването на основните индикатори, които предвещават кризите, и основните лостове за подобряването на ликвидността, което да доведе в средносрочен план до решаването на ликвидните проблеми в българските предприятия. АБРЕВИАТУРИ: ВЗ – вземания; ДА – дълготрайни активи; КА – краткотрайни активи; КАБСЛ – коефициент за абсолютна ликвидност; КБЛ – коефициент за бърза ликвидност; КЗ – краткосрочна задлъжнялост; КНЛ – коефициент за незабавна ликвидност; КОЛ – коефициент за обща ликвидност; МЗ – материални запаси; НПП – нетни приходи от продажби; ПОВЗ – период на оборота на вземанията; ПОЗ – период на оборота на задълженията; ПОМЗ – период на оборота на материалните запаси; ПС – парични средства; РД – разходи за дейността; СК – собствен капитал; ФЦ – финансов цикъл 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. БИБЛИОГРАФИЯ: НСИ, http://www.nsi.bg НСИ, „Класификация на икономическите дейност”, КИД – 2008, София 2008. НСИ, „Статистически справочник на Република България 2012 година, София 2012. Симеонов, О., „Контролингът като отговор на кризата в моделната област на управление”, Първа научна конференция "Съвременни подходи при управлението на икономически структури", БСУ, Пампорово, 2003 г. Симеонов, О., „Контролинг”, Тракия-М, София, 2004 г. Симеонов, О., „Съвременни аспекти на концепцията на контролинга”, Т.2, Четвърта научна конференция „Съвременни управленски практики”, Бургас, 2006 г. Симеонов, О., „Концептуални аспекти на съвременното развитие на управленския контрол”, Издателство на ВУЗФ, София, 2010 г. Симеонов, О., Ламбовска, М., Системи за управленски контрол, Екс-прес, Габрово, 2011 г. Уолш, С., „Ключови управленски инструменти”, Делфинпрес, Бургас, 1995 г. Уолш, С., „Ключови коефициенти в мениджмънта: Най-достъпният гид във важните за вашия бизнес цифрови показатели”, 4 изд., Инфодар, София, 2008 г. Христозов, Я., „Контролинг на ликвидността в условия на финансово- икономическа криза”, д.т., 2013 г. Христозов, Я., „Ликвидната криза в предприятието: подходи и методи за преодоляване”, сб. „Икономиката на България – пътят към еврото”, УНСС, София, 2012. Христозов, Я. „Дискусии около понятието ликвидност”, сборник с доклади „Криза и икономически растеж”, УНСС, София, 2012 . Breitkreuz, G., „Ohne Liquidität keine Überlebenschance”, Tecum Verlag, Marburg, 2007 Hristozov, Y., „Levers of liquidity”, „Analysis, challenges, perspectives”, GEORG, Zilina, 2012. Ossola – Haring, C., „Die besten 150 Chicklisten zur Liquiditätssicherung”, Fachverlag, 2006. Uhlig S., Immer zahlungsfähig”, Printul Verlag, 2000. 238 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОДАЖБИ ПРЕДОСТАВЕНИ ЧРЕЗ ТЕЛЕМАРКЕТИНГА д-р по бизнес икономика Милена Тончева Тончева УНИПСА Лугано, Швейцария OPPORTUNITIES SALES PROVIDE TELEMARKETING Ph.D. in business economics Milena Toncewa Toncewa UNIPSA Lugano, Switzerland Abstract: Introduction of telemarketing capabilities contributes to increase sales to the market demands. Long study of the probabilities for sale are based on the ability to differentiate and telemarketing based on available options for achieving sales growth and customer satisfaction regardless of what type it is and what interest there is, and its probabilities of possibilities in the direction of establishing business, household products or services and opportunities that can not be changed with reliable their participation in the business circles of the purchasing power of customers and business partners as well as the services offered by companies with low, medium and high standard of receptivity developments. Key words: market opportunities, innovations. Възможностите за продажба за възможностите на бизнеса имат принос на голям потенциал от средства, за които е възможно да се постигат глобалните резултати на бизнеса и реализирането на печалби за компании от всякакъв род, потенциал и вид. Големите компании снисходително поръчват Зелен телефон, защото имат поставени огромни цели на достъп към големите пазари и развитието на телемаркетинга им допринася световен мащаб на продажби и преоритетни доходоносни постигащи реализация услуги, продукти и доставки. Доставянето на стоки е широко свързано с телемаркетинга, без телефон е невъзможна доставка. Интернет услугите са помощно средство и са едно разширено поставяне на телеуслугата, като цяло. Възможностите на Интернет услугите са реализуеми, чрез помощта на телефона и съответно маркетинговото проучване и създаване на схеми и планове за реализация придобиват аспект на реалност и достъпност по всички точки на света. Полезността на телефона е от особена важност за продажбите, рекламата и достъпността на социалният контакт, като основен фактор за реализацията на сделки. Зеленият телефон е средството, което се появи на пазара с голям ентусиазъм от всички компании. Приложението на Зеленият телефон е от особена полезност за телемаркетинга. Телемаркентигът е англосаксонска дума и означава: поставяне на пазара по търговски начин или просто продажба. Техниките на маркетинга спомагат за разширяване на продажбите, като се възползва от всички актуални и активни инстру-менти. Опресняването на информацията е задължително за маркетинга и търсенето на инструменти или средства, достъпни за всеки или представени по възможно най-възприемчив начин, средството удовлетворяващо тези изисквания е телефона. Номерът на Зеленият Телефон не е случаен. Примерът с LINKLINE 0800 или LINKLINE 0345 е явен. Номерът трябва да бъде лесно достъпен или с кратки и ясни цифри. Спецификата на Зеленият телефон е неговата икономичност от страна на интересуващия се, тъй като 239 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 разходните средства са за сметка на предлагащият услугата. Английската инициатива потвърждава разширеното ползване на този телефон и неговото бързо разпространение за един много кратък период. Телефонът реализира: директен достъп до световните пазари, личен контакт с клиента за кратко време на далечно разстояние. Този начин позволява постигането на целта изразена в проценти – 50% на изпълнението. След обаждането се прилагат определените техники, които изчистват полето от негативен резултат и поставят началото на позитивна нагласа с положителен резултат. В конвенция състояла се в Рим за развитието на SIP Italia и ITALCABLE, експертите на AT &T установяват и доказват, че един коректен маркетинг с необходимите средства се базира на телекомуникациите, придружени от съответните системи, които са добре разработени и добре дефинирани за постигане на идентифициран пазар. При Зеленият телефон обажданията се наблюдават, като спонтанно и естествено средство и дори като предразполагане за покана за спот реклама, което автоматично директира посредникът към успех на неговите оферти или към пропагандираната услуга. Мотивацията на телефонният разговор е да се извлече есенцията от него и организацията за детайлизиране на данни да бъде така направена, че да отвори бъдеще на същият. Постигането на този резултат е цяло състояние, което предразполага увеличаване на човешкият капитал и развитието му за неговото поддържане, като такъв. Другата ценност при телемаркетингът е списъка на клиенти, важна част е неговата актуализация, защото в същността си този списък е един потенциал, един продуктивен капитал с база за експанзия. За постигането на разширена картина на телемаркетингът е необходим един малък анализ на някои страни по света с този или подобен тип търговска техника. Те отварят актуална фаза на висок динамизъм и силна интеграция на световната икономика. Като Европейци сме свидетели на освобождаване и движение на капитали след падането на митническата бариера и постоянната борба на Европейската монета за уникалност и стабилност рефлектира върху телемаркетингът, като стимул за излизането на телемаркетинга извън граници чрез Зеления телефон. Отварянето на други хоризонти му позволяват набавянето на кореспонденти и клиенти и постигане на известност чрез автоматични интервръзки на база на национална телесекция. Контактът с голямата публика на Зеления телефон е базиран на Френската телекомуникационна компания, която демонстрира един голям потенциал на ползване. Двата начина на комуникации цитирани по горе са информация за клиентите и обслужване на клиентите, което е целта на компанията.Първата спирка е грижата за един продукт, една услуга, компания уважаваща себе си и имаща стремежи за развитие без съмнение най-добрият начин за постигане на целите е ползването на Зеления телефон. Приложението му, като иновационна медия е директната връзка между публиката и частната компания. Така наречените консуматори на Зелен телефон имат линия само на тяхно разположение, могат да реализират обаждат по всяко време и да преглеждат съобщенията си по всяко време, актуализирането на цените за продуктите също е постоянно както и задоволяване на всяка нужда. Зеленият телефон LINKLINE 0345 на Английската компания, която е част от Financial Times е в постоянен период на търсене на други услуги за прибавяне към пакета за разширяване на телемаркетинга оферирани от British Telecom. Интернационалните 0800 задължава всеки един от другата страна първо да се сблъска с централния офис, сиституиран в Англия, но например за Американците е неудобство. TELECOM TARI е услуга – ползване на личен телефонен секретар, който е за сметка на отсрещната страна и той се обслужва от Phone power. Phone Power предлага комплексност на телемаркетинговите консултации. 240 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 В Германия Bundespot Germania е разположената мрежа за рапространение на „ услугата 130 ” подобна на италианския и френския телефон с мотивация и по начини много близки по между си. Интернализацията и полезността на действията вървят заедно и допринасят на човечеството една красива и продуктивна глобализация, която е отклонена от своите устои, но продължава по пътя си, като посока, която се разпръсква от светлина към знанията, технологиите, медиите, монетарната политика. Велик е човекът, който е създал телефонът и днешното съвремие се ползва от неговите качества, устои и новости, което важи за всички иновации и нови технологии. Активирането му и поставянето му е следвано от законите на джуглата, защото очакванията са била, че този апарат трябва да прави всичко, което има смисъл и бъдеще. Италия копира модела за Зелен телефон от Франция, който е за сметка на продавача. Данните сочат, че в Съединените Американски Щати е потвърден растеж с един доста добър процент увеличаване за телемаркетинга и полезността от неговите техники и методи за усъвършенстване. Този растеж на полезност и ефективност е засвидетелстван от броя на поставените телефонни постове. Постоянното търсене на нови техники и методи добавя към него още средства за развитие и разширяване на необходимостта от телемаркетинга. В Италия поставянето на системата „Зелен телефон „е доказана, като работеща и печеливша не само в сектора на частните компании, но и в сектора на частният потребител, затова разглеждаме телефона, като средство на частните компание за реализиране на печалба. Телефонът, като откритие на физиката преди повече от век, ползван като ново средство за времето си единствено и основно за социална комуникация днес теле-фонът е средство с привилегии за посредническа комуникация. Полезността на телефона е несравнима, като подчертава спецификата си спрямо другите медии – поща, радио, телевизия, реклама, вестници и др. и се поставя на първо място, като предпочитаното средство за комуникация. Телефонът е едно бързо средство, което се ползва лесно, удобно, създава контакт на близост между двама на далечно разстояние, което е предпоставка за сближаване и реализиране на доверие и с цел евентуална търговска сделка. Телефонният разговор се дефинира, като разговор на персоналност, полезност, близост, като най-спонтанен начин за комуникация, създаване на директно и глобално участие, което един вестник, например неможе да постигне. Телефонът открит повече от век дава актуалност и се съгласува винаги с новостите в света, както е и едно икономично средство на комуникация. През последните години в Италия постоянно се модифицират средатвата и системите за комуникация, което е переспектива за подобряване, обновяване и разширяване на инфраструктурите на национално и специализирано ниво, като телематика и видеоматика. Инфрастурктурата на италианските телекомуникации е добре поставена. SIP предлага на своите клиенти и особено в търговския сектор на предлаганите пакети от услуги винаги актуалност, нови методи за комуникации, думи, плакати, брошури, данни, готови услуги само за поддържане и най-вече актуалността на технологии. Найизползваните са: - Отсрещната страна на телефонният апарат среща няколко варианта за контакт, т.е. автоматично съобщение за интересуващият го обект, съобщава се заетост в момента или му се дава друг телефонен номер, независимо домашен или служебен, на който да осъществи контакт. Другата възможност е, така наречената разширен секретар е съдържа регистрирано съобщение, което е двустранно т.е. отсрещният може да остави съобщение, както и да получи такова. Отговарящ регистратор е техника, която прави обратна връзка чрез личен код, който не е директиран към определен апарат и има възможност да се ползва и от други апарати с регистрирано съобщение или 241 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 радиомобилни услуги, които могат да се ползват и в превозно средство, чрез монти-ране на необходимата техника. - Услугата Аудиоконференция, която е по групи и с внедрена Видеоконфе-ренция също по групи. Тези две групи се поставят на разстояние и работят съвместно Услугата Телевидео е два вида: персонално или TELEDRIN. Тя предоставя визуализирането върху типа съобщение и е продукт на MOTOROLA поставена на дисплей с номера, на които се реализира телефонно обаждане или възможност да се остави съобщение. Услугата Елекронни Жълти страници PGE или електронен тефтер продукт на SEAT. Представлявани от SEAT, те са най-впечатляващия детайл на телематиката. Важно средство са иновациите и инвестициите по-скоро за реализиране на телематиката вложения в търговския посредник, вместо инвестиции за функции за печалба на компанията, защото този вид инвестиция позволява оценка на пазара за консумациите и услугите. PGE предлагат нови ефективни начини за посредническа реклама чрез електронни медии. Услугата MINTEL е продукт, който вече е реализирал голям успех спрямо голямата публика и не на последно място сред търговските посредници. Това е един терминал, който е свързан с телефонната мрежа приспособена за прехвърляне на данни, свързана с VIDEOTEL и с електронните жълти страници, електронна поща, майл – бокс и други услуги за информационни данни. Услугата FAC – SIMILE отговаря на търговската необходимост при спешни случаи. Позволява връзка на телефонният търговски разговор с FAC – SIMILE и възможност за връзка с телефакс. Иновационните възможности в телемаркетинга предпоставят възход на икономическата крива на печалбите в широк аспект на развитието на новото време. Бъдещето на телемаркетинга е: основно средство за комуникация за продажби и допълнително средство към всички икономически инструменти, поставящи компаниите пред висок ръст на доходност, постижения, реклама и новаторство – ползващо се от интелектуалният потенциал на поколенията, които предшестват иновациите и приложението на новите идеи. Допълнителната структура на човешката възможност за развитие докарва добрите позиции на следващ етап на развитие. Имайки предвид настоящата криза икономичността на „Зеленият телефон” и телемаркетинг са средства, които не създават допълнителна тежест на компаниите. Доходността е основна цел на всички участници в икономическата спирала, развиващи се и допринасящи за развитието на пазарите по света. Икономическата Световна криза е един преход към новосъздадените открития и тяхната реализация в света на икономиката. Тя е част от схемата на икономическата действителност, която е преобразуван генератор на новите идеи, старание, достоверност и създаване на нови схеми на развитие за целият свят. Икономиката е основен сектор за развитието на света, стимулиране на новите и млади умове и разширяване на потенциала на младото поколение, развиващо се в посока икономика, иновации и технологии. Възможностите за телемаркетинг са следните: възможност за контактуване и комуникация между двете страни, възможност за концентрация на продукта в определена насока, а именно продажбата му, възможност за кореспонденция и комуникация между всички страни обхождащи известността и съчетанието на доставка, продукт и обединяване на следващите действия към продажбата. Голямата дилема на телемаркетинга е двусмислието на продукт и продавач, тъй като основните понятия на мислещите хора са поставени на първо място, дадената сфера ни позволява да се задълбочим и установим неделима връзка между крайният и положителен резултат на поставеното условно категоризиране на отсъстващите 242 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 прозаични причини на доставените установени действия на поставеното лице, което е поставено за продажба. Всячески запълващото пространство на доставяне на услугата позволява достъпността на поставените критични и категорични условия на доставката. Давността, която има телемаркетинга е дългосрочна, тъй като неговите възможности, като средство за продажба са неограничени в стъпките на прогрес и възстановяване на пазари. Достъпността е неограничена и достоверността е неограничена. Постулативните демодернизиращи икономически стъпки отделят вниманието на демократичните средства, като преоритетни условия за развитие на пазарите по Света. Великолепното прекатегоризиране на действията установени и реализирани в областта на телемаркетинга приемат приоритетна стойност на деловите отношения на демократичните условия на криза, която поставя новите условия на разпространение на доставените услуги или стоките за потребление и продажба. Великолепното природно явление на човешката природа недвусмислено установява връзките между хората и стоките за потребление, което пък умножава продажбите и желанието за покупки и притежание на вещи и необходимостите делегират своето участие в живота на човека. Възстановителното участие на продажби за потребление има за цел да подобри производствата на стоки и услуги, които пък позволяват разширение и установяване на дискретно относително поставяне на критиките относно икономическите ситеми, които са установени и им предсоят промени. Недостъпността към дадена стока създава проблем за реализацията и, в този случай телемаркетингът установява връзка между потребителя и купувача и доставя условия на категоризация на продажбата и съответната и реализация, като такава. Връзката установена между клиент и продавач означава достъпност на стоката и 50 процентово установяване на доставка на следната. Категоризацията на стоки и услуги дава възможност за установяване на критерии и достъпност на стоките, като им създава простичък и достоверен начин на контактуване чрез телемаркетинга. Телемаркетингът установява връзките по начин, по който улеснява срещата между красноречието на продавача и интереса на купувача. Пътят, по който трябва да извърви един менъджер в телемаркетинга е дълъг и труден. Високите критерии на съвременният купувач се задоволяват само чрез организационен дух и начин на изразяване на продуктите и продажбите, които се реализират и доставят достъп до получаването на стоката чрез телемаркетинга. Системата телемаркетинг позволява да се подобрят критериите на купувача, което допринася съвършенството на покупката и съвършенството на начина на предлагане към което се стреми продавача, за да постави условията на продажба в вида, в който е пожелал купувача. Дискретността, която създава телемаркетинга друг инструмент не може да го постигне, тъй като непрекият контакт се сътворява в контакт на достоверност на действието, което се осъществява по телефон. Точката към, която се стреми телемаркетинга е да освободи отсрещният на телефона и да предаде посланието на доказана посока, към която се стреми поставящия условията за продажба на даденият продукт. Достъпът на период на дискретност позволява на телемаркетинга да добие прираст и установена връзка, която пък създава допир с човекът заинтересован от продукта или стоката или услугата, които пък от своя страна доставят пътеката на промените на системата за продажба на компанията в положителен план или променят статуса. Верността на постиженията или правилната посока водят компанията към успех, анализ, критерии, които са идигнати и усъвършенствани заради достоверността на стоката, която имитира сроковете на доставка и допринася за придобивките в една компания. Нейните служители поставят ново начало на телемаркетинга, като поставят и усвояват критериите на Световният пазар, който се изменя и преструктурира в времето. Кризата, която достави на всички компании по Света прираст или фалит доказва производството на дигиталните продукти, които се налагат с всичка сила и достъпът на информация доказва волята на 243 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 менъджерите да прилат телемаркетинга, като средство на анализ за продажби, покупки, достъп до стоки и клиенти, които имат интерес или потенциален интерес, който има за цел да доведе клиента пред мрежата на компанията, като поставя телемаркетинга, като преоритетен инстурмент за продажба и комуникация с клиентите, които приемат продуктите с възприятия, които им се поставят и както им се поставят. Затова телемаркетинга има силата да освобождава клиента и предразполага продавача към по-концентрирани влияния на пазара чрез телемаркетинга, който от своя страна приема своето развитие, като инструмент, който се налага в днешно време от телекомуникационните компании, които пък от своя страна налагат продуктите си чрез своите клиенти и добавят своята информация с своето анализиране по телефон и доставят дискретно отношение към клиента, който отхвърля ангажимента да посети офисите на компанията, която предлага услугата телемаркетинг. Времето спестено от телемаркетинга създава конфорт и образност на критерии и желания на клиента, който желае своето време за постигане на цели не достатъчно ограничени с своето налагане на време пари и коменти излагащи доводи неподходящи за постъпване на критерии и достоверност. Излагане възможностите на телемаркетинга за разпространение на продажби и кредитиращ време и средства полага огромен принос на своето време за достъп до стоки и услуги за кратко време. Обстойната информация, която получава клиента е основана на критерии достъпни за клиента и купувача поставя своите условия на мислене и начин на постигане на своята цел, която е и цел на продавача. Именно това съчетание, кара и купувача и продавача да получават своето удовлетворение и изискванията, като подход и образец на поведение за критични и пълноценни резултати. Вертикалната права на телемаркетинга, като достъп до клиента в интернет пространството има за цел да доказва и приема новостите приети и одобрени от клиента и продавача има за задача да допринесе за тълкуванията на купувача. Критериите, които са поставени за задълбочаване комуникацията между клиент и продавач има последователно действие на процеса към реализацията на покупка или реклама или преоритетът разбирателство между клиента и продавача. Психологията, на която се базира този контакт е отстъпила място на новосъздадените средства за комуникация, а именно компютри и интернет пространствата. Тяхната роля за телемаркетинга е основно средство за критерии и достъп до клиенти на дълги разстояния, които с лекота и отвореност приемат новостите и ги прилага, като практика в телемаркетинга, а именно възторга от постигнатите резултати. Велик е човекът създал телефона, чрез него всяко човешко същество успява да осигури своето удобство на социален контакт, бизнес контакт, достъпен контакт с средства достъпни за всяка една прислойка на обществото. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. Дж. Лизерри – Ф. Брахант: Индустрията на телекомуникациите, 1988. Н.Л.Барнет – Експанзия на маректинга, 198. Сарин – Огърлицата – маркетинг, 1986. Британско телеком списание, 1986. Р. А. Гарда – „Обсерватория” (Индустриален Маркетинг), 1987. 244 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА гл. ас. д-р Ирена Николова Нов български университет THE ECONOMY OF BULGARIA AFTER THE CRISIS IN THE EURO AREA Chief Assist. Prof. Irena Nikolova, PhD Abstract: The financial crisis in the Euro Area has brought challenges to the economic development of all the EU member states. The economy of Bulgaria is affected by the current crisis as well. How can the economy of the country move forward within the EU Strategy „Europe 2020” after the crisis is over? And which sectors of the economy will be important for the economic development? These two questions are reviewed in the present paper. Key words: Bulgarian economy, Euro Area, EU Strategy „Europe 2020”. Глобалната икономическа и финансова криза, както и дълговата и финансова криза в Европа се отразиха върху развитието на икономиката на всяка една от страните-членки, и на Европейския съюз като цяло. Предизвикателствата за бъдещето на Европейския съюз, и то в условията на криза, както и приоритетните цели и области за постигане на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” [1] са отразени в основния документ към момента Стратегия „Европа 2020”. Именно чрез тази стратегия и съпътстващите я дейности Европейският съюз ще се стреми да преодолее влиянието на двете кризи и да намери своето място в световната икономика. България като страна-членка на Европейския съюз също се стреми към постигането на целите в Стратегията „Европа 2020”. Но въпросът е как изпълняваме тези цели и какви са възможностите за тяхното постигане в страната, що се отнася до икономиката. Безспорно влошената външна среда за България от 2008 г. досега в резултат на глобалната икономическа и финансова криза доведе до спад в икономиката и промяна в прогнозите за развитието на отделни сектори. Кризата в Европа от 2010 г., започнала като дългова а впоследствие прераснала във финансова допълнително създаде затруднения за икономиката на страната. А тя е изправена пред предизвикателството да догонва средното европейско ниво за постигане на по-висок жизнен стандарт. За да може да се даде отговор какви са перспективите за развитието на българската икономика след кризата в Еврозоната за изясняване стоят следните въпроси: - състоянието на българската икономика към момента; - перспективите за развитие на страната след кризата в Еврозоната. Два са основните аспекти, необходими за анализиране, а именно: възможностите за изпълнение на общите стратегически цели на Европейския съюз, представени в Европа 2020 и вторият е свързан с конкретните предимства на българската икономика и отделни нейни сектори за постигането на по-висок ръст. Тези два въпроса са представени в настоящия доклад, като темата е обширна и ограниченията в обема не позволяват разглеждането на всички възможни въпроси по тази проблематика. 245 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 1. Състояние на българската икономика по време на финансова криза в Европа Българската икономика се определя като малка отворена икономика и като такава е уязвима на промените във външната среда. Още повече, че от 1997 г. действа валутният борд, който налага ограничения при провеждане на паричната политика. Икономиката може да се разгледа през призмата на няколко макроикономически показателя – брутният вътрешен продукт (БВП), преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и брутна добавена стойност (БДС). Разбира се те не изчерпват възможностите за анализиране състоянието и развитието на една икономика, но дават ориентир за настоящия анализ. За периода 2000-2008 г. ръстът на българската икономика е над 5%, като това съвпада и с благоприятните условия в световната икономика. При настъпването на кризата през 2007 г. в САЩ тя не оказа пряко влияние върху българската икономика поради по-голямата ни обвързаност с икономиката и търговията на Европейския съюз. Тази криза все още не се бе пренесла на европейския континент, а оттам и върху България (фиг. 1). 8 6 4 2 0 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 -2 -4 -6 -8 Фигура 1. Ръст на БВП на България [2] Очаквано икономиката на България забави своя ход в сравнение с периода преди глобалната икономическа и финансова криза. Най-критична за икономиката се оказа 2009 г., т.е. една година след началото на тази криза, когато бе отчетен спад от 5.5%. На фиг. 1 е представен по данни на Евростат ръстът на БВП на България за периода 2003-2014 г., като данните за 2013 г. и 2014 г. са прогнозни. Ясно се вижда спадът, който реализира българската икономика за 2009 г. в сравнение с останалите години. Въпреки че глобалната финансова и икономическа криза стартира в средата на 2007 г., но в Европа и България тя се отрази едва през втората половина на 2008 г. и така реалният ефект от тази криза се прояви в икономиката през 2009 г. През следващите години икономиката се възстановява, но с по-бавни темпове, като влиянието на финансовата криза върху основните партньори от Европейския съюз се отразява върху този ръст. За периода 2010-2013 г. ръстът е незначителен в сравнение с периода преди глобалната криза. Рецесията в страните от Еврозоната ограничава възможностите за развитие на българската икономика, тъй като основните ни тър-говски партньори (страните-членки на Европейския съюз) са засегнати и това влияе пряко на възможностите за износ и развитието на търговията и сектора на услугите. 246 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Очакванията, по данни на Европейската комисия, [3] са за запазване на рецесията в страните от Eврозоната за 2013 г., а през 2014 г. се очаква съживяване и ръст, разбира се, при липсата на негативни събития и запазване на настоящите тенденции. Така за България външната среда може да се промени с настъпването на благоприятни условия за развитието на икономиката в страните от Eврозоната. Но не само външната среда е важна за развитието на икономиката. При нестабилност и несигурност в България, не може да се очаква ръст дори и след преодоляване на финансовата криза в Еврозоната. Безспорно влиянието на външната среда [4] се отрази върху икономиката чрез притока на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). През 2007 г. те достигат 9 млрд. евро, като това е най-високото ниво за България за една година, но през следващите години се наблюдава спад. За последните три години (2010-2012 г.) ПЧИ са малко на 1 млрд. евро за всяка година, което намалява възможността за генериране на ръст, базиран само на чуждестранните инвестиции. Причината за промяната в тенденциите при ПЧИ се дължи на предпазливостта на инвеститорите по време на криза и склонността в такива случаи да се инвестира в страни с по-нисък държавен риск. При разглеждането на ПЧИ важно значение има структурата на инвестициите, т.е. към кои сектори от икономиката са насочени и дали могат да генерират в бъдеще добавена стойност за икономиката. Ако се разгледа този показател може да се види, че през годините инвестициите в страната са насочени към финансови операции и сделки с недвижими имоти. Разбира се, не липсват инвестиции в производствени дейности, инвестиции „на зелено” и други дейности с добавена стойност. Именно инвестициите в дейности с добавена стойност са буфер за дадена икономика за преодоляване на неблагоприятните условия на кризата. Очакванията за ПЧИ в България през настоящата година, както и експертите от Центъра за икономическо развитие подчертават [5], предвид външната среда и вътрешната политическа и икономическа обстановка, инвеститорите ще са по-склонни да изчакат развитието на финансовата криза и тогава да се насочат към инвестиции в страната. Докато не е налице значителен икономически ръст и повишено вътрешно търсене, ПЧИ не биха могли да достигнат нивата от периода преди 2009 г. По отношение спада в икономиката причините могат да се търсят освен във външната среда и в състоянието на отделни сектори, имащи отношение към ръста на БВП. Брутната добавена стойност (БДС) дава възможност да се представи делът на всеки един от секторите в икономиката, както и на цялата икономика в БВП. Така след настъпването на глобалната криза за цялата 2009 г. се наблюдава спад на БДС общо за икономиката (фиг. 2). А едва в началото на 2010 г. има признаци за възстановяването на този показател и на икономиката. Въпреки това темповете на нарастване в периода 20112012 г. са незначителни и са непостоянни, като това се отнася и за началото на 2013 г. [6] 2 1 9 09 20 09 I2 01 0 II 20 1 II I 0 20 1 IV 0 20 10 I2 01 1 II 20 1 II I 1 20 1 IV 1 20 11 I2 01 2 II 20 1 II I 2 20 1 IV 2 20 13 20 IV II I I2 00 II 2 00 9 0 -1 -2 -3 -4 -5 Фигура 2. БДС общо за икономиката (по месеци) [7] 247 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Водещите сектори за развитието на икономиката, при които се реализира ръст през последните години, макар и малък, дори след настъпването на двете кризи са селско, рибно и горско стопанство; промишленост; търговия, транспорт и хотелиерство. Останалите сектори като строителство и недвижими имоти отчитат спад. Някои от секторите се характеризират със своята сезонност (хотелиерство, строителство и др.) и това води до относително по-високи стойности на брутната добавена стойност само през някои периоди (тримесечия) от годината. За да може да се развие икономиката, както и да има по-висока добавена стойност е необходимо на първо място подобряване на вътрешната бизнес среда и създаване на възможности за по-високо потребление. Подобрената вътрешна бизнес среда е предпоставка за развитие на икономиката, и то с по-високи темпове след преодоляване на финансовата криза в Европа. В условията на криза в Еврозоната, обаче, и уязвимостта на икономиката от външната среда, но в по-голяма степен от състоянието на страните- членки на ЕС, възможността за ръст може да се насочи в две направления – преки чуждестранни инвестиции, за които е важно развитието на европейската и световната икономика, и усвояването на повече средства от европейските фондове. Второто е постижимо и в условията на криза и може да предостави допълнителна възможност на различни сектори от икономиката за развитие, особено в сегмента на малките и средни предприятия. 2. Перспективи за развитие на икономиката на България с оглед на европейските приоритети Състоянието на икономиката и очакванията за тази и следващата година представят краткосрочния период на развитие. Едновременно с това за постигането на по-трайни и видими резултати за икономиката е необходимо стратегическо планиране и визия за страната в средносрочен и дългосрочен хоризонт, която последователно да се изпълнява. Необходимо е да се определят конкурентните предимства на българската икономика в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. Стратегията на ЕС „Европа 2020” представя целите и приоритетните области на развитие на Единния пазар до 2020 г. (Таблица 1). Изпълнението на повечето от заложените цели общо за страните-членки на ЕС се приближава постепенно към предварително заложените стойности. Имайки предвид, че хоризонтът е 2020 г напълно реалистични за изпълнение изглеждат поставените цели общо за страните- членки. Основен момент, за изпълнение на стратегията е приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. от страна на европейските институции, чрез която да се разпределят средствата по приоритетни политики. Особеното за всяка една от поставените цели е, че за нейното постигане е необходимо време за прилагане на адекватни политики и мерки. Ако те не са последователни и постоянни тези цели може и да се окажат неизпълними за 2020 г., както например се оказа с Лисабонската стратегия [8]. Част от поставените цели в Лисабонската стратегия (2000-2010) бяха „прехвърлени” за изпълнение за следващия десетгодишен период (2010-2020). Напр. целите за заетостта на населението и инвестициите в НРД бяха заложени още преди 13 години, но не бяха постигнати по ред причини, които и самата Европейска комисия признава. Какво ще попречи и сега целите и изразените намерения в стратегия „Европа 2020” да останат само добри пожелания, но нереализирани такива? Ако Европейският съюз желае да се утвърди на световната сцена като единна водеща икономика е необходимо да се обърне внимание на секторите от икономиката, генериращи растеж и повисока добавена стойност и да се следят тенденциите в развитието на технологиите. 248 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Оттам инвестициите в иновации и НРД са другият ключов елемент за подкрепа на изпълнението на останалите поставени цели. Освен това докато Европейският съюз се справя с вътрешната финансова и дълговата криза и се стреми да изпълни целите от „Европа 2020”, развиващите се икономики (Китай, Индия и др азиатски икономики), незасегнати в подобна степен от глобалната финансова криза утвърждават своето място на световния пазар. Недостатък на поставените цели е възвращаемостта на инвестициите в сферите на образованието и иновациите (НРД), тъй като периодът в повечето случаи е повече от 10 години, с колкото разполага стратегията. Изпълнението за България на целите от стратегия „Европа 2020” са представени също в Табл. 1. Тъй като една част от данните не са отразени в статистиката на Националния статистически институт и на Евростат за 2012 г., в таблицата се ползват последните възможни данни. При изпълнението на целите за ЕС 27 е ползвана информацията на Евростат, а за България данните са на НСИ. Цели Заетост от 75% за населението между 20-64 години Инвестиции в НРД в размер на 3% от БВП на ЕС; за България целта е 1.50% от БВП до 2020 г. Постигане на целите 20/20/20 по отношение на климата/ енергията - емисии на парникови газове (индекс 1990=100) - дял на ВЕИ в брутното крайно потребление – цел за ЕС 20%; цел за България 16%. - енергийна интензивност (еквивалент на 1000 тона петрол) - Дял на преждевременно напусналите училище под 10%; - Дял на младото поколение със завършено образование от най-малко 40% Намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души (в хил.) Изпълнение за ЕС 27 68.5% за 2012 г. Изпълнение за България 63% за 2012 г. 2.03% за 2011 г. 0.57% за 2011 г. 85 за 2010 г. 54 за 2010 г. 13% за 2011 г. 13.8% за 2011 г. 1646839 за 2010 г. 17388 за 2010 г. 12.8% за 2012 г. 12.5% за 2012 г. 35.8% за 2012 г. 26.9% за 2012 г. 119820 за 2011 г. 3693 за 2011 г. Таблица 1. Изпълнение на водещите цели, заложени в Стратегия „Европа 2020” 249 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Както се вижда и от Табл. 1 при част от целите за България се справяме подобре от общия показател за ЕС (напр. целите за климата и енергията и близки стойности при преждевременно напусналите училище). За значителна част от заложените цели в Стратегия „Европа 2020” за страната остава значителна работа. Кое е особеното в случая? Дори и да се стремим да изпълним стратегическите цели на ЕС до 2020 г. няма да можем да го направим при липсата на ръст в икономиката и развитие на секторите, имащи висока добавена стойност. Тъй като инвестициите в образование и НРД са дългосрочни, до настъпване на момента на тяхната възвращаемост и ефект върху икономиката са необходими по-конкретни краткосрочни и средносрочни цели, които да компенсират времето до очаквания положителен резултат на тези инвестиции. Ако очакванията за развитието на европейската икономика се потвърдят, през 2014 г. може да се очаква преодоляване на рецесията и лек ръст. Това е предпоставка за преодоляване на финансовата криза в Европа. Но винаги трябва да се отчита, че при формиране на общите данни за страните от Еврозоната има страни кои се представят по-добре (Германия, Австрия, Естония, Франция и др.) и страни, които все още са в дългова или финансова криза (Гърция, Испания, Италия, Португалия) и едва ли през 2014 г. ще могат да се справят с този проблем. Отчитайки тази особеност за дълговата и финансова криза в Европа, конкурентните предимства на България могат да се сведат до следните основни насоки: - усвояване на средствата по европейските фондове, разпределени по програми и проекти в хоризонт до 2020 г., което дава възможност за средносрочно планиране на развитието на икономиката. Към м. юни за програмния период 2007-2013 г. са усвоени около 40% от предвидените за България средства в размер на 6,7 млрд. евро, което представлява финансиране от ЕС [9]. До края на 2013 г. този процент може да се промени, но със сигурност целта за следващия програмен период е необходимо да е по-голям процент на усвояемост, предвидени за страната. Потокът от тези средства компенсира липсата на достатъчно преки чуждестранни инвестиции в икономиката. - стимулиране развитието на приоритетни сектори от икономиката (туризъм, селско стопанство, транспорт, търговия, информационни технологии). Тези сектори в периода след кризата запазват своят ръст в БВП на страната и в общият показател на БДС. Предвид това че кризата не се отрази на тези сектори, както напр. на строителството, недвижимите имоти, финансовия и застрахователния сектор, то възможностите за растеж след кризата са реални. За създаването на предимства на тези сектори е необходимо наличието на квалифициран човешки капитал, т.е. връзката с целите за 2020 г. в сферата на образованието и НРД са пряко свързани със състоянието на тези сектори. - привличане на преки чуждестранни инвестиции. ПЧИ в дейности, които създават добавена стойност за икономиката, и то не само за кратък период от време, са от значение за ръста на цялата икономика. Разбира се, всяка инвестиция е важна, но тези, които са инвестиции „на зелено”, инвестиции, развиващи производствените дейности на предприятията, както и инвестиции, насърчаващи приоритетни сектори, биха имали ефект върху развитието на икономиката в средносрочен и дългосрочен план. - насърчаване на износа на страната. Според доклада на Института за икономическа политика и А. Инотай [10] България има възможност да развива своя експортен потенциал. Въпреки че промяната в текущата сметка на платежния баланс от дефицит преди отражението на кризата през 2008 г. върху икономиката, до излишък по текущата сметка в условията на криза, не може да се тълкува еднозначно. От една страна, 250 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 това намаляване може да се разглежда като индикатор за финансова стабилност в страната, т.е. провеждането на по-стриктна финансова и фискална политика след настъпването на кризата се отрази дисциплиниращо и върху вноса и износа. От друга страна, строгите икономии по време на криза могат да се отразят негативно върху ръста на икономиката в случаите, когато се стремим към насърчаване на износа. Така износът на страната, за да е в основата на ръста на икономиката, е необходимо да е съобразен с цялата структура на икономиката. За да не се окаже, че между експортно ориентираните сектори и сектори, насочени към българския пазар има дисбаланс. - насърчаване на малките и средни предприятия в страната. Това са участниците в икономиката, които спомагат за нейната конкурентоспособност чрез създаването на иновации и развитие на предприемачеството [11]. За развитието на малките и средни предприятия е необходима целенасочена политика от страна на институциите чрез създаването на мерки за подпомагане на тяхната дейност, вкл. достъп до финансиране, поддържането на благоприятна бизнес среда. Разбира се, не бива да се пренебрегва връзката между големите компании и сегмента на МСП в икономиката, за да не се допусне поляризиране при участниците на пазара. Възможностите за развитие на икономиката след финансовата и дългова криза в Еврозоната са разнообразни. Но, за да е готова една икономика след преминаването на една криза е необходимо да подготвя своето развитие от по-ранен етап. Изводи Финансовата криза в Европа може да се разглежда и като възможност за преценка на икономиката и на отделни сектори на всяка страна-членка. Така могат да се очертаят възможностите за развитие отвъд кризата. Както казва и настоящият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, кризата трябва да отбележи ново начало и така Европа да излезе по-силна от икономическата и финансовата криза. Дали това ще се реализира като намерение предстои да видим през следващите години. Що се отнася до българската икономика, нейната уязвимост към промените във външната среда, и то европейската, доведе до „внасяне” на кризата след 2009 г. и до отминаването на кризата в Европа, не може да се очаква подобряване състоянието на икономиката. Но решението в този случай не е да се чака отминаването на кризата, а да се предприемат активни действия за създаване на условия за подобряване на бизнес средата в България (за привличане на повече преки чуждестранни инвестиции и стимулиране участието на малките и средни предприятия в икономиката) и формулиране на стратегически цели и приоритети за страната. Така заедно с европейските цели поне до 2020 г. и България може да изведе приоритетни области и сектори от икономиката, които да са в основата на растежа след кризата в Еврозоната. Не на последно място участието на страната в Европейския съюз дава възможност за ползването на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, и то в периода 2014-2020 г. като част от многогодишната финансова рамка. Степента на усвояемост на средствата по програмите и проектите на ЕС може да се подобри, отчитайки изпълнението към момента в периода 2007-2013 г. Задължително условие е да се формулират ясно средносрочните приоритети на страната и да се обвържат с европейските. Така се следва и позицията на ЕС за подпомагане и финансиране на конкретни приоритетни политики, съобразени с интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, към който се стремим. 251 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Литература: Европейска комисия. Стратегия „Европа 2020”, 2010. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/eurostat/home, June 2013. European Commission. European Economic Forecast, spring 2013, pp.1-4, pp.44-45. Българска народна банка. Икономически преглед, бр.1/2013, май 2013, с.9-14. Център за икономическо развитие. Икономиката на България, април 2013, с.17-18. Център за икономическо развитие. Икономиката на България, април 2013, с.3-10. http://www.nsi.bg/, юни 2013. European Commission. Lisbon Strategy Evaluation Document. Commission Staff Working Document, 2010, pp. 1-5. 9. http://www.eufunds.bg/, юне 2013. 10. Институт за икономическа политика, А. Инотай. Устойчив растеж, базиран на експортно ориентирана икономическа стратегия, април 2013, с.16-20. 11. Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Изследване на предприемачеството и перспективите за развитие на МСП, 2012-2013, с. 13-14. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 252 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ИЗБОР МЕЖДУ КОНСЕРВАТИВНО И АГРЕСИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ ас. д-р Галя Йорданова Тасева Университет за национално и световно стопанство Финансово-счетоводен факултет, Катедра „Финанси” THE CHOICE BETWEEN CONSERVATIVE AND AGGRESSIVE WORKING CAPITAL MANAGEMENT Assist. Dr. Galya Yordanova Taseva Abstract: This study investigated the impact of degree of aggressiveness/conservativeness of working capital management over return on assets of Bulgarian nonfinancial enterprises. The results from regression analysis show positive influence of conservative management of current assets and current liabilities and negative influence of aggressive management over return on assets on firms. Key words: conservative working capital management, aggressive working capital management, return on assets (ROA) Въведение Управлението на оборотния капитал е ключов компонент във финансовия мениджмънт с непосредствено значение за доходността на фирмите. Оптималното ниво на работния капитал е това, при което се постига баланс между риска и ефективността и се максимизира благосъстоянието на акционерите. Съществува дискусия за посоката на влияние на избрания подход на управление на оборотния капитал върху възвръщаемостта на фирмите. Част от изследванията в областта установяват наличието на позитивна, а други на негативна връзка между степента на агресивност на мениджмънта на краткосрочните активи и пасиви и доходността на фирмите. Целта на изследването в статията е да се тества характера на зависимостта при българските нефинансови предприятия. Преглед на литературата В теорията се разглеждат три възможни политики при управлението на оборотния капитал – агресивна, умерена и консервативна. Измерител за нивото на агресивност/консервативност на инвестиционната политика на фирмите е съотношението на текущите активи към общата стойност на активите. Високите нива на коефициента се асоциират с относително консервативна политика, а ниските с относително агресивна. Мярка за степента на агресивност/консервативност на финансовата политика на фирмите е съотношението на текущите пасиви към общата стойност на активите. Повисокото съотношение означава относително по-агресивна политика, а по-ниското относително по-консервативна.Приема се, че фирмите, които имат едновременно агресивна инвестиционна и финансова политика имат като цяло агресивна политика по оборотния капитал, а фирмите, които следват едновременно пасивна политика по 253 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 управление на краткосрочните активи и краткосрочните пасиви имат консервативна политика по оборотния капитал. Фирмите които съчетават агресивна инвестиционна политика с консервативна финансова политика или консервативна инвестиционна политика с агресивна финансова политика се характеризират с умерена политика по управление на оборотния капитал. По-агресивните политики обикновено се свързват с по-висока възвръщаемост и риск, а по-консервативните с по-нисък риск и възвръщаемост [4][10]. Значението на управлението на оборотния капитал се предопределя от неговото влияние върху доходността и риска на фирмите, а следователно и върху тяхната стойност [8]. Разпространено е схващането, че колкото по-високи са инвестициите в текущи активи, толкова по-нисък е поеманият риск, но също така и доходността. Soenen (1993) [9] изследва зависимостта между нетния търговски цикъл като мярка за оборотния капитал и възвръщаемостта на инвестициите на американските фирми. Той открива негативна връзка между продължителността на нетния търговски цикъл и възвръщаемостта на акивите. Освен това установява, че тази негативна зависимост се изменя при различните индустрии. Jose, Lancaster и Stevens (1996) [6] валидират резултатите, получени от Soenen (1993) [9] , иследвайки връзката между агресивното управление на оборотния капитал и доходността на американските фирми. Като мярка за оборотния капитал те ползват цикъла на обръщаемост на паричните средства. Резултатите показват значима негативна връзка между цикъла на обръщаемост на паричните средства и доходността, което индикира, че по-агресивното управление на оборотния капитал се асоциира с повисока доходност. Shin и Soenen (1998) [7] стигат до заключение, че редуцирането на нивото на текущите активи до разумна степен повишава доходността на фирмите. Deloof (2003) [2] достига до сходни изводи, потвърждавайки, че големите белгийски фирми могат да повишат доходността си като съкратят дните на обръщаемост на счетоводните вземания и намалят запасите. Подобно на тях, Garcia-Teruel и MartinezSolano (2007) [4] внушават, че стойността на фирмите нараства при намаляване на дните на обръщаемост на счетоводните вземания и редуциране на запасите. Скъсяването на цикъла на обръщаемост на паричните средства също повишава доходността на фирмите. Afza и Nazir (2007) [1] изследват влиянието на агресивните/консервативните политики по управлението на оборотния капитал върху счетоводните и пазарните измерители на доходността на пакистанските фирми за периода 1998-2005 г. При регресионния анализ на крос-секшън данни те си служат с често използваните счетоводни показатели за доходност като възвръщаемост на активите (ROA), възвръщаемост на собствения капитал (ROE) и пазарния показател q на Тобин. Установеният от Afza и Nazir (2007) [1] позитивен знак пред β коефициента за съотношението на текущите активи към сумата на всички активи на фирмите показва наличието на негативна връзка между степента на агресивност на инвестиционната политика по отношение на оборотния капитал и възвръщаемостта на активите. С нарастване на съотношението на краткосрочните активи към сумата на всички активи степента на агресивност намалява, а възвръщаемостта от активите се увеличава. Отрицателната стойност на β коефициента на съотношението на текущите пасиви към сумата на всички активи на фирмите също показва негативното влияние на агресивността на политиката по финансиране на краткосрочните активи върху възвръщаемостта на активите на предприятията. Колкото е по-висок коефициентът на краткосрочните пасиви към сумата на активите, толкова по-агресивна е финансовата политика на фирмите и по-ниска възвръщаемостта от активите им. 254 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 С помоща на същите независими променливи Afza и Nazir (2007) [1] тестват и влиянието на управлението на оборотния капитал върху възвръщаемостта на собствения капитал на фирмите. Въпреки че резултатите от изследването са с по-слаба статистическа значимост, отново се установява негативна зависимост между степента на агресивност на управлението на оборотния капитал и счетоводните измерители на възвръщаемостта на предприятията. Afza и Nazir (2007) [1] изследват влиянието на политиките на управление на работния капитал и върху пазарната възвръщаемост. Резултатите от анализа потвърждават, че при следване на по-агресивна политика по управление на оборотния капитал, изразяваща се в подържане на ниски нива на текущите активи, води до намаляване на пазарната възвръщаемост, измерена чрез коефициента q на Тобин. Според Afza и Nazir (2007) [1] сходството в резултатите за пазарната и счетоводната възвръщаемост потвърждава идеята, че инвеститорите са недоверчиви към агресивния подход за управление на оборотния капитал и не са склонни да дават по-високи оценки за стойността на фирмите с такова управление. Налице са обаче различия по отношение на финансовата политика и коефициента q на Тобин. За периода 1998-2002 г. се установява позитивна връзка между коефициента q на Тобин и съотношението текущи пасиви/сума на активите, което означава че при агресивна финансова политика инвеститорите са давали по-висока оценка на стойността на фирмите. Hussain, Farooq и Khan (2012) [5] също изследват зависимостта между агресивното управление на текущите активи и агресивното управление на текущите пасиви с доходността на пакистанските производствени фирми за периода 2006-2010 г. Те установяват, че печелившите фирми в Пакистан използват агресивна инвестиционна, но консервативна финансова политика, с ниски инвестиции в текущи активи и ниско ниво на финансиране с текущи пасиви. Те сматат, че за повишаване на доходността си, фирми трябва да прилагат агресивна инвестиционна политика, водеща до намаляване на размера на краткосрочните активи и до скъсяване цикъла на обръщаемост на паричните средства и консервативна финансова политика, тъй като не могат да генерират стойност чрез агресивна такава. Weinraub и Visscher (1998) [10] достигат по сходни резултати като установяват висока и значима негативна корелация между политиките по управление на активите и пасивите при различните индустрии и че когато фирмите следват относително агресивни политики по управление на текущите активи балансират това с относително консервативни финансови политики. Емпирично иследване За емпиричното изследване в статията са използвани данни, предоставени от НСИ, от финансовите отчети за 300 фирми (200 МСП и 100 големи предприятия), за две последователни години – 2009 и 2008 г. От извадката впоследствие са изключени тези от фирмите, които имат отрицателен финансов резултат през годините, за които се провежда изследването. Самостоятелният анализ на МСП и отделно на големите предприятия позволява отчитането на различията между тях. За да се изследва влиянието на управлението на оборотния капитал върху възвръщаемостта на българските нефинансови предприятия се ползва следният регресионен модел, приложен от Afza и Nazir (2007) [1]: ROA = α + β (CA/TA ) + β (CL/TA ) + ε it 1 it 2 it 255 (1) БСУ ROA Научна конференция с международно участие - 2013 it – възвръщаемост на активите на фирма i за период t CA/TA – текущи активи/обща стойност на активите на фирма i за период t it CL/TA – текущи пасиви/обща стойност на активите на фирма i за период t it α – свободен член (константа) ε – стандартна грешка на модела Резултатите от проведеното иследване отделно за МСП и големите предприятия по данни за 2009 и 2008 г. са систематизирани и представени в табличен вид. Характеристики на модела CL/TA CA/TA Таблица 1. Резултати от регресионния анализ за влиянието на политиките на управление на оборотния капитал върху възвръщаемостта на активите (ROA) на МСП 2009 2008 β коефициент 0,112 0,115 t статистика 3,080 2,343 Sig 0,002 0,020 β коефициент -0,123 -9,59 t статистика -2,880 -1,803 Sig 0,005 0,073 Корелационен коефициент (R) 0,303 0,208 Коефициент на детерминация (R2) 0,092 0,043 F статистика 7,076 3,603 Sig 0,001 0,029 256 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Характеристики на модела CL/TA CA/TA Таблица 2. Резултати от регресионния анализ за влиянието на политиките на управление на оборотния капитал върху възвръщаемостта на активите (ROA) на големите предприятия 2009 2008 β коефициент 0,268 0,188 t статистика 4,428 3,162 Sig 0,000 0,002 β коефициент -0,182 -0,168 t статистика -2,758 -2,700 Sig 0,007 0,009 Корелационен коефициент (R) 0,474 0,367 Коефициент на детерминация (R2) 0,225 0,135 F статистика 10,571 5,924 Sig 0,000 0,004 Резултатите от регресионните модели за двете изследвани години показват значимо статистическо влияние на мениджмънта на оборотния капитал върху възвръщаемостта на активите, както на МСП, така и на големите предприятия. Обяснителната способност на модела е по-висока при големите предприятия, които имат подобра възможност за провеждане на самостоятелна политика и по-високо качество на мениджмънта. Установява се положително въздействие на дела на текущите активи спрямо общата стойност на активите и негативно влияние на съотношението на текущите пасиви към сумата на активите върху доходността на фирмите. Положителният знак пред β коефициента на съотношението краткосрочни активи/сума на активите показва негативното влияние на агресивното управление на инвестиционната политика по отношение на оборотния капитал върху възвръщаемостта на активите. А отрицателният знак пред β коефициента на съотношението краткосрочни пасиви/сума на активите показва негативното влияние на агресивното управление на финансовата политика върху възвръщаемостта на активите. Корелационният анализ доказва липсата на мултиколинеарност (стойността на корелационните коефициенти не надвишава 0,7) . Наличието на такава би поставило под съмнение надеждността на резултатите. 257 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Таблица 3. Корелационна матрица за зависимостта между коефициентите на текущите активи към общата стойност на активите и на текущите пасиви към стойността на всички активи за МСП за 2009 г. Текущи активи/ Сума на активите Текущи пасиви/ Сума на активите Коеф. на Pearson Текущи активи/ Сума на активите 1 Текущи пасиви/ Сума на активите 0,256 Sig. Коеф. на Pearson 0,256 0,002 1 Sig. 0,002 Таблица 4. Корелационна матрица за зависимостта между коефициентите на текущите активи към общата стойност на активите и на текущите пасиви към стойността на всички активи за МСП за 2008 г. Текущи активи/ Сума на активите Текущи пасиви/ Сума на активите Коеф. на Pearson Текущи активи/ Сума на активите 1 Текущи пасиви/ Сума на активите 0,224 Sig. Коеф. на Pearson 0,224 0,004 1 Sig. 0,004 Таблица 5. Корелационна матрица за зависимостта между коефициентите на текущите активи към общата стойност на активите и на текущите пасиви към стойността на всички активи за големите предприятия за 2009 г. Текущи активи/ Сума на активите Текущи пасиви/ Сума на активите Коеф. на Pearson Текущи активи/ Сума на активите 1 Текущи пасиви/ Сума на активите 0,363 Sig. Коеф. на Pearson 0,363 0,001 1 Sig. 0,001 Таблица 6. Корелационна матрица за зависимостта между коефициентите на текущите активи към общата стойност на активите и на текущите пасиви към стойността на всички активи за големите предприятия за 2008 г. Текущи активи/ Сума на активите Текущи пасиви/ Сума на активите Коеф. на Pearson Текущи активи/ Сума на активите 1 Текущи пасиви/ Сума на активите 0,476 Sig. Коеф. на Pearson 0,476 0,000 1 Sig. 0,000 258 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Заключение Резултатите от изследването потвърждават значението на мениджмънта на оборотния капитал за финансовото състояние на предприятията. Те показват, че при равни други условия, благоприятно въздействие за повишаване доходността на фирмите би могло да окаже увеличаването на дела на краткотрайните активи в общата сума на активите и понижаването на дела на краткосрочните пасиви спрямо сумата на активите. Следването едновременно на относително косервативна инвестиционна и финансова политика или като цяло придържането към сравнително консервативна политика по управление на оборотния капитал, която е свързана и с поемането на понисък риск, в българските икономически условия, би довело и до повишаване възвръщаемостта на активите на фирмите. Литература: 1. Afza T. and Nazir, S. M., Is it better to be Aggressive or Conservative in Managing Working Capital? Journal of Quality and Technology Management, 2007, Volume 3, Number 2, p. 11-21 2. Deloof M., Does Working Capital Management Affect Profitability of Belgian Firms? Journal of Business, Finance and Accounting, 2003, 30(3&4), p. 573-587 3. Garcia-Teruel, P. J., and Martinez-Solano, P., Effects of Working Capital Management on SME Profitability, International Journal of Managerial Finance, 2007, 3, p. 164-177 4. Gardner M.J., D.L. Mills, and R.A. Pope, Working Capital Policy and Operating Risk: An Empirical Analysis. The Financial Review, 1986, 21(3), p. 31-31 5. Hussain, A., Farooq S. U. and K. U. Khan, Aggressiveness and Conservativeness of Working Capital: A Case of Pakistani Manufacturing Sector, European Journal of Scientific Research, 2012, Vol.73 No.2, p. 171-182 6. Jose M.L., C. Lancaster and J.L. Stevens, Corporate Returns and Cash Conversion Cycle. Journal of Economics and Finance, 1996, 20(1), p. 33-46 7. Shin H.H. and L. Soenen, Efficiency of Working Capital and Corporate Profitability. Financial Practice and Education, 1998, vol. 8, p. 37-45 8. Smith K., Profitability versus Liquidity Tradeoffs in Working Capital Management, in Readings on the Management of Working Capital, New York: St. Paul, West Publishing Company, 1980 9. Soenen L.A., Cash conversion cycle & corporate profitability. Journal of Cash Management, 1993, 13(4), p. 53-58 10. Weinraub H.J. and S. Visscher, Industry Practice Relating To Aggressive Conservative Working Capital Policies. Journal of Financial and Strategic Decision, 1998, Volume 11, Number 2, p. 11-18 259 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ИННОВАЦИИ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ И МЕТОДЫ ОЦЕНКИ Паршиков Дмитрий Михайлович, MBA Коваленко Александр Александрович, MBA American Institute of Business and Economics INNOVATIONS: DEFINITION AND METHODS OF VALUATION Parshikov Dmitry M. Kovalenko Alexander A. Abstract: The article analyzes the specialties of the implementation and valuation of innovative projects. The life cycle and the main features of innovative projects are considered. The authors analyzed the main methods of valuation for innovative companies, presented the calculation of the value of the innovative project using real options for a particular example. Key words: innovation, life-cycle of innovative company, valuation, real options. Введение. В наши дни построение демократического общества невозможно без адекватного развития производительных сил, а адекватность развития предполагает три вещи [1, с.113]: 1) Создание сильной национальной производственной системы, обладающей эффективностью не ниже среднемирового уровня; 2) Гармоничное распределение производительных сил по территории государства; 3) Наличие инновационной системы. О необходимости перехода экономики на инновационный путь развития ученые-экономисты стали задумываться еще в начале XX в. Наиболее авторитетным в области теории и практики экономических инноваций считается учёный-политик Йозеф Шумпетер. По его мнению, специфическое содержание инновации составляют „изменения, а главной функцией инновационной деятельности является функция управления изменениями”. Определение инновации. Еще в 1911 г. он ввел в научный оборот понятие инновации и дал его характеристику, выделив ставшие уже классическими „пять типичных изменений”, с которыми имеет дело менеджер [3, с.159]: 1. „Изготовление нового, т.е. еще неизвестного потребителям блага или создание нового качества того или иного блага. 2. Внедрение нового, т.е. данной отрасли промышленности еще практически неизвестного, метода (способа) производства, в основе которого не обязательно лежит новое научное открытие и который может заключаться также в новом способе коммерческого использования соответствующего товара. 3. Освоение нового рынка сбыта, т.е. такого рынка, на котором до сих пор данная отрасль промышленности этой страны еще не была представлена, независимо от того, существовал этот рынок прежде или нет. 4. Получение нового источника сырья или полуфабрикатов, равным образом независимо от того, существовал этот источник прежде, или просто не принимался во внимание, или считался недоступным, или его еще только предстояло создать. 260 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 5. Проведение соответствующей реорганизации, например обеспечение монопольного положения (посредством создания треста) или подрыв монопольного положения другого предприятия”. Й. Шумпетер считает, что „производить - значит комбинировать имеющиеся в нашей сфере вещи и силы. Производить нечто иное или иначе – значит создавать другие комбинации из этих вещей и сил” [11, с.56]. На этом же подходе основана методология описания инноваций, базирующаяся на международных стандартах, которые представлены в двух источниках – „Руководство Фраскати” (1963 г.) и „Руководство Осло” (1992 г.). Первый документ включает в себя рекомендации по сбору, обработке и анализу информации о науке и инновациях, второй документ представляет методику сбора данных о технологических инновациях и в целом способствует формированию общего представления о сущности инноваций. В соответствии с международными стандартами инновационная деятельность включает все научные, технологические, организационные, финансовые и коммерческие шаги, которые фактически или по замыслу ведут к реализации инноваций. Некоторые из этих видов деятельности могут быть инновационными по своей сути, тогда как другие не содержат новизны, но необходимы для осуществления инноваций [4, с.13]. Инновация определяется стандартом как введение в употребление какого-либо нового или значительно улучшенного продукта (товара, услуги) или процесса, нового метода маркетинга или нового организационного метода в деловой практике, организации рабочих мест или внешних связях [4, с.31]. Инновационная деятельность осуществляется посредством реализации инновационных проектов. Инновационный проект – это инвестиционный проект, содежащий комплекс научно-исследовательских, опытно-конструкторских, производственных и других мероприятий, нацеленных на разработку, производство и сбыт инновационных продуктов. Особенности инновационных проектов Инновационные проекты характеризуются следующими особенностями: 1. Повышенные риски (политические, экономические, риск ненадежности участников проекта, технологические, экологические, правовые) по сравнению с инвестиционными проектами по производству уже известной на рынке продукции. Поэтому ставка дисконтирования по инновационным проектам в 2-3 раза превышает норму доходности по инвестиционным и в среднем составляет 40-65%. Инвестиции в инновации во всем мире считаются наиболее рискованными. В соответствии с правилом „3-3-3-1” соотношение успешных и неудачных инвестиций, характерное для венчурного инвестирования, при котором из 10 проинвестированных компаний: 3 – неудачны, 3 – приносят умеренную доходность, 3 – высокодоходны, а 1 – дает сверхвысокий доход и приносит прибыль свыше 80-100% годовых [2, с.373]. 2. Поэтапная реализация и финансирование. Выделяют следующие этапы осуществления инновационного проекта: разработка концепции; разработка техникоэкономического обоснования и принятие решения о реализации проекта; выполнение исследований и разработок; создание промышленных образцов; опытное производство; серийное производство нового продукта; вывод нового продукта на рынок; расширение производства. Обязательное условие перехода к последующему этапу является успешное завершение предыдущего. 3. Инновационный проект может реализовываться как уже работающей на рынке компанией, так и вновь созданной под конкретную инновационную идею. Такая 261 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 компания обычно занимается чисто инновационной деятельностью. В последнем случае формируется особый круг инвесторов, привлекаемых для высокорискового финансирования. Причем для каждого этапа инновационного проекта привлекается определенный тип инвесторов, которые по завершению своей стадии финансирования выходят из проекта с целью фиксации прибыли путем продажи своей доли (или пакета акций) в нем (табл. 1) [2, с.21, 22, 24 в модификации авторов]. Таблица 1. Стадии развития инновационной компании Название (англ.) Seed Название (русск.) Начальная, „посевная” Start-up Старт-ап Early stage, early growth Ранний рост Expansion Расширение Mezzanine stage Мезанинная стадия Later Stage Поздняя стадия, устойчивое развитие Краткое описание Инвесторы Инициаторы проекта, 3F (family, friends, fools), бизнес-ангелы, посевные фонды, государственные фонды, государственные и частные гранты Сформирована компания, имеется Венчурные фонды бизнес-план, опытные образцы, ведется организация серийного производства, работы по выводу продукции на рынок Фонды прямых Выпуск и коммерческая реализация готовой продукции, у инвестиций компании отсутствует устойчивая прибыль, выход компании на „точку безубыточности” Расширение бизнеса, увеличение Фонды прямых объемов производства, рыночной инвестиций доли, объемов продаж, проведение дополнительных маркетинговых исследований, увеличение основных фондов и капитала Стабилизация и реструктуризация Профессиональные бизнеса, выход на устойчивые инвесторы – участуровни производства и продаж, ники финансового подготовка к выходу на IPO рынка Стабильные позиции на целевых Широкий круг рынках, получение устойчивой инвесторов прибыли, выход на рынок IPO Наличие проекта или бизнес-идеи, регистрация компании, создание управленческой команды, проведение НИОКР, начало маркетинговых исследований После стадии расширения иногда выделяют стадию мезанинного финансирования, т.е. финансирования за счет выпуска финансовых инструментов, имеющих характеристики как долга, так и акционерного капитала. Такое финансирование обычно осуществляется с помощью выпуска конвертируемых облигаций, комбинации субординированного долга с варрантами на приобретение акций, бросовых облигаций и т. д. Называется оно также „промежуточным”, т. к. по правам на 262 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 активы финансируемой компании находится между акционерным и обычным долговым финансированием. На данной стадии происходит реструктуризация бизнеса, непосредственно предшествующая публичной продаже акций (IPO). Финансовый провал (первые две стадии развития инновационной компании - seed-stage и start-up) на жаргоне инвесторов называют „долиной смерти” (death valley), т.е. эти две стадии являются самыми рискованными с точки зрения инвестора, т.к. затраты уже произведены, а прибыль компания еще не получает. Рисунок 1. Стадии развития инновационной компании Основные цели оценки инновационных проектов: 1. Отбор инновационных проектов для инвестирования и реализации; 2. Принятие управленческого решения о продолжении или прекращении финансирования и реализации инновационного проекта; 3. Расчет ожидаемой доходности и способности инноваций повысить стоимость компании в рамках стоимостного подхода к управлению компанией (Value-based management); 4. Контроль осуществления инновационного проекта по финансовым затратам, по срокам выполнения, по соответствию техническим требованиям и целям проекта на каждом этапе жизненного цикла. Оценка инноваций Существует три подхода к оценке инноваций: 1. Сравнительный (наиболее вероятной величиной стоимости оцениваемого предприятия в данном подходе может быть реальная цена продажи аналогичного предприятия, зафиксированная рынком). В рамках данного подхода для оценки инноваций используется метод сопоставимых оценок. 2. Затратный (в рамках этого подхода рассматривают методы, основанные на оценке затрат по созданию инновационного продукта). Договорный метод. 3. Доходный (оценка проводится исходя из будущих доходов, которые может принести инновационный продукт). Этот подход объединяет метод дисконтированных денежных потоков, метод венчурного капитала, метод реальных опционов и др. Методы, используемые для оценки инновационных проектов приведены в таблице 2. 263 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Таблица 2. Методы оценки инновационных проектов. Сравнительный подход Затратный подход Метод сопоставимых оценок Договорный метод Стоимость компании базируется на сопоставлении основных показателей, используемых для при оценке стоимости компании (P/E, P/S и др.) Стоимость компании определяется на основании договора по взаимному согласию сторон на основе затратного подхода или на основе текущей стоимости активов компании P C = аналога × E объектаоценки E аналога n Применяется на поздних стадиях развития компании. На ранних стадиях (посевной и старт-ап) в рамках данного метода используют метод экспрессмультипликаторов: 1) С=Годовой объем продаж х К, где К=1…1,5 (для IT-компаний) К=0,5 (для остальных компаний) 2) C = EBIT ( EBITDA) × 5 C = ∑ ci N i i =1 Применяется чаще всего на посевной стадии Доходный подход Метод DCF Описание Стоимость компании равна сумме приведенной на дату оценки величине денежного потока в течение прогнозного периода и приведенной величине денежных потоков в постпрогнозный период Венчурный метод VC Стоимость компании определяется прогнозированием терминальной стоимости компании (в точке выхода инвестора), которая затем дисконтируется на момент оценки по высокой венчурной ставке Базовые формулы и расчеты t C=∑ i =1 CFt CFt (1 + g ) + (1 + r ) t (1 + r ) t (r − g ) Применение Применяется на любой стадии развития инновационного проекта, но на ранних стадиях оценка носит приблизительный характер, т.к. на этих стадиях трудно сформировать цену на продукт, прогнозировать будущие денежные потоки, темпы роста компании и выбрать ставку дисконтирования. При оценке данным методом на каждой стадии развития компании применяется разная ставка дисконтирования 264 C= St (1 + r ) Метод реальных опционов ROV (Модель DTRO Боера) Стоимость компании определяется на основе разбиения проекта на стадии, для каждой из которых определяется собственный риск и рыночный риск проекта, расчета NPV для каждой стадии проекта и для проекта в целом. Стоимость опционов вычисляется по формуле 1) Блэка-Шоулза (BSM) [10, с.644] 2) Кокса-Росса-Рубинштейна (CRR) [9, сс.234-239] C = SN ( d 1 ) − Ke − rT N ( d 2 ) 2) C = S ( pu + (1 − p ) d ) − K 1) t Применяется на ранних стадиях (посевной и стартап) развития инновационной компании. Недостатком является необходимость проведения долгосрочного прогнозирования терминальной стоимости компании Применяется на начальной стадии развития инновационного проекта БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Метод сопоставимых оценок базируется на сопоставлении основных показателей, используемых при оценке стоимости компании, например, P/S (отношение цены акции к объему продаж), P/E (отношение цены акции к прибыли на одну акцию) и др. с показателями аналогичных компаний, работающих на рынке. Сопоставимые компании отбираются по темпам роста, по обороту, по отраслевой принадлежности, и т. п. Метод используют на поздних стадиях развития компании, поскольку на ранних стадиях эти показатели рассчитать невозможно. На ранних стадиях в рамках данного метода используют экспресс-метод мультипликаторов. Договорный метод заключается в том, что стоимость компании определяется на основании договора по взаимному согласию сторон. При этом, как правило, оценка производится с использованием затратного подхода или основывается на текущей стоимости активов компании. Наиболее часто этот метод оценки инновационной компании применяется на посевной стадии. Метод дисконтированных денежных потоков (discounted cash flow, DCF). При использовании данного метода предполагается, что стоимость компании равна сумме приведенной (дисконтированной к текущему периоду) величине денежного потока в течение прогнозного периода (т. е. периода до выхода инвестора из бизнеса) и приведенной величине денежных потоков в постпрогнозный период (терминальная стоимость компании, т. е. стоимость компании на момент выхода инвестора из бизнеса). При этом ставка дисконтирования по инновационным проектам на посевной стадии берется, как правило, на уровне 40-50 % для развитых стран и 60-100% для России. На последующих стадиях развития инновационного проекта ставка дисконтирования будет меньше. Венчурный метод (venture capital method, VC) основан на методе DCF (с адаптацией к ранним стадиям инновационного проекта). Суть этого метода состоит в том, что сначала прогнозируется терминальная стоимость компании на момент выхода (с применением элементов сравнительного подхода), а затем она дисконтируется по высокой венчурной ставке (60 % и выше) на момент оценки. Недостаток этого метода – низкая достоверность результатов из-за непрозрачного долгосрочного прогнозирования терминальной стоимости. Недостатком применения при оценке инновационных проектов группы методов, основанных на дисконтированных денежных потоках, является сложность прогнозирования этих самых потоков, адекватного определения ставки дисконтирования и постпрогнозных темпов роста бизнеса, что приводит к потенциальной недооценке инновационных проектов. Такая недооценка наблюдается в тех случаях [6, с.54], когда будущие инвестиции в коммерциализацию идеи намного превышают начальные инвестиции в ее разработку, когда начальная фаза (исследования и разработка идеи) имеет большую продолжительность, когда существует большая неопределенность в объеме будущих доходов от внедрения инновации, и, наконец, в том случае, когда по ходу жизненного цикла инновационного проекта на более поздних стадиях возможно получение от рынка информации (данных о потенциальном спросе на готовую продукцию, ответные шаги конкурентов и др.), которая снизит неопределенность и риск. Метод реальных опционов (real option valuation - ROV). Стоимость компании определяется на основе разбиения проекта на стадии, для каждой из которых определяется собственный риск и рыночный риск проекта (DTRO – decision tree - real options). 265 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Рассмотрим подробнее метод реальных опционов для оценки инновационных проектов. Реальные опционы представляют собой, по сути, применение правил функционирования финансовых опционов к реальному (нефинансовому) миру. Реальный опцион – это право, но не обязанность его владельца, принять какое-либо управленческое решение, относящееся к функционированию компании. Реальные опционы сложнее финансовых и имеют от последних некоторые отличия: 1. Необязательно имеют фиксированную цену исполнения; 2. Не истекают в заранее определенный день; 3. Исполнение их не обязательно происходит мгновенно; 4. Имеют ограниченную ликвидность; 5. Транзакционные издержки в случае реальных опционов обычно значительно выше по сравнению с финансовыми. Стоимость реального опциона зависит от стоимости базисного актива, от волатильности и от времени до момента исполнения опциона. 1. Базисный актив. При оценке реальных опционов в качестве базисного актива принимают оценку стоимости рассматриваемого бизнес-плана. В рассматриваемом примере планируется выпуск нового медицинского препарата. При оценке данного проекта методом реальных опционов мы можем принять управленческое решение о продолжении проекта или о его завершении на каждой стадии реализации проекта. По мере прохождения проекта по стадиям мы можем получить новую рыночную информацию, например, о спросе на новый препарат или об ответных шагах конкурентов, что снижает неопределенность и помогает принять наиболее адекватное решение об исполнении следующего опциона. Т.е. по мере поступления новой информации стоимость реального опциона возрастает или падает. 2. Волатильность. Волатильность – это оценка риска, измеряемая как стандартное отклонение доходности актива, выраженная в процентах. Увеличение волатильности в два раза ведет к возрастанию стоимости опциона примерно в два раза. Такое увеличение стоимости опциона с увеличением риска – одно из наиболее важных свойств опционов. Существует два вида риска в финансовой теории – уникальный риск проекта и рыночный риск (систематический). Уникальный риск – это риск данного конкретного проекта, т.е. риск того, что конкретный инновационный проект закончится неудачей. Ключевое свойство данного риска состоит в его диверсифицируемости, т.е. инновационная компания может снизить этот риск, тем самым обеспечив себе конкурентное преимущество на рынке. Данный риск оценивается вероятностью наступления того или иного события. Рыночный (систематический) риск неподвластен контролю со стороны компании и его невозможно диверсифицировать. Эффективный рынок готов платить за рыночный, но не за уникальный риск. Причем, чем выше рыночный риск, тем выше доходность на капитал. Когда мы говорим о парадоксе возрастания стоимости опциона по мере увеличения изменчивости, мы имеем в виду именно рыночный риск. Таким образом, уникальный и рыночный риски воздействуют на актив прямо противоположным образом. Уникальный риск снижает ценность актива, тогда как рыночный увеличивает его. Разделение двух видов риска – это основа оценки проектов по методу реальных опционов. 266 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Чтобы определиться, какова же изменчивость данного проекта, необходимо выбрать соответствующую модель. При оценке реального опциона этот выбор является архиважным, т.к. стоимость опциона имеет высокую чувствительность к изменению волатильности. Для определения волатильности проекта можно использовать: 1. Историческую изменчивость на основе доходности предыдущих периодов. 2. Расчетную изменчивость на основе предсказанной доходности. 3. Изменчивость акций компаний-аналогов, которые работают в той же отрасли, в которой предполагается реализовывать бизнес-план. 4. Изменчивость акций родительской компании. 5. Изменчивость биржевых цен на товар, от которых проект зависит существенным образом. 6. Изменчивость, вычисленную на основе сценарных прогнозов экспертов [7, с.92]. Однако специфические для проекта риски требуют применения индивидуальных моделей. Волатильность акций родительской компании, компаний-аналогов является малоподходящей, так как в нашем случае реальный опцион рассматривается в связи с новым уникальным инновационным проектом, порождающим новые уникальные риски. Остаются модели, связанные с экспертной оценкой (2 и 6), которые носят довольно субъективный характер. 3. Оставшееся время до исполнения опциона. Оценка опциона пропорциональна квадратному корню от времени, на протяжении которого опцион остается действительным. Другими словами, опцион, который остается действительным на протяжении 360 дней, должен стоить в два раза дороже по сравнению с таким же опционом, который действителен на протяжении 60 дней. Таким образом, стоимость опциона – это функция трех ключевых параметров: 1. Цены исполнения в сравнении с ценой базисного актива; 2. Волатильности базисного актива; 3. Времени до истечения опциона. Оценка реального опциона очень сильно зависит от этих ключевых параметров. Это означает, что при оценке реальных опционов необходимо проводить анализ чувствительности к их возможным изменениям. Рассмотрим практический пример расчета доходности проекта методом реальных опционов (по Боеру [8]). Допустим, имеется биотехнологическая компания, которая планирует инвестировать в разработку нового медицинского препарата. Бизнес-план предусматривает трехлетний период исследований, состоящий из годового предварительного исследования в лаборатории и двухгодичного испытания промышленного образца. В начале четвертого года, когда технологические риски будут исключены, планируется начало серийного производства препарата. Первый этап продлится один год, потребует инвестиций в размере 0.500M$ и имеет 50% вероятность успеха. Второй этап продлится два года, потребует ежегодных инвестиций в объеме 0.500M$ (всего 1.000M$) и, в случае успеха первого этапа, имеет 75% вероятность успеха. На третьем этапе проекта, при удачном проведении испытаний промышленного образца и выходе на серийное производство в начале четвертого года потребуются инвестиции в размере 5.000M$. По прогнозам экспертов стоимость всех будущих денежных потоков проекта, приведенных на начало четвертого года проекта по требуемой ставке на собственный капитал 12%, составит 8.000M$. 267 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Вначале рассчитаем чистую приведенную стоимость проекта (NPV) методом дисконтированных денежных потоков (DCF). Принимаем следующие допущения: 1. Инвестиции в предварительные исследования на первом году жизни проекта дисконтируем на середину года, т.к. финансирование ведется равномерно в течение первого года. 2. Инвестиции на втором и третьем году жизни проекта в испытания промышленного образца также дисконтируем на середину, соответственно, второго и третьего года, т.к. финансирование происходит равномерно в течение второго и третьего годов. 3. Приведенный на начало четвертого года будущий денежный поток от серийного производства и инвестиции в серийное производство в самом начале четвертого года дисконтируем на конец третьего года. ⎛ (− I 1 y ) ⎞ ⎟+ NPV = 50%⎜⎜ t ⎟ ⎝ (1 + r ) ⎠ (− I 2 y ) + (− I 3 y ) ⎞⎟ ⎞⎟ + ⎛ ⎛ (− I 1 y ) + 50%⎜⎜ 25%⎜⎜ + 0,5 r + + r )1,5 (1 + r ) 2,5 ⎟⎠ ⎟⎠ ( 1 ) ( 1 ⎝ ⎝ (− I1 y ) + (− I 2 y ) + (− I 3 y ) ⎞⎟ ⎞⎟ = −71000$ ⎛ ⎛ CF − I + 50%⎜⎜ 75%⎜⎜ 4 34 + (1 + r ) 0,5 (1 + r )1,5 (1 + r ) 2,5 ⎟⎠ ⎟⎠ ⎝ (1 + r ) ⎝ Вывод на основании расчетов по методу DCF – проект отклоняется, т.к. NPV проекта – отрицательная. DCF подход к оценке проекта ведет, как мы видим, к драматическому уменьшению доходности по причинам, которые можно назвать „Три всадника R&D-апокалипсиса”: 1. Временнáя стоимость денег. 2. Риск технологической неудачи. 3. Высокая стоимость научных исследований. Расчет привлекательности инновационного проекта методом реальных опционов. I. Анализ реального опциона инвестировать в серийное производство. Анализ опциона начинаем в обратном порядке – с момента, когда будет принято решение о развёртывании серийного производства препарата. Это должно произойти в начале четвертого года проекта. Для запуска серийного производства в начале 4-го года нужно инвестировать $5 миллиона долларов. Приведенная на начало 4-го года стоимость денежного потока от производства составит по экспертным оценкам $8 миллионов. NPVна начало 4-го года = - Инвестиции + Приведенная стоимость будущего денежного потока = - 5.000M$ + 8.000M$ = 3.000M$. 1.1 Текущая стоимость базисного актива Ps. Для расчета цены опциона нужно знать текущую стоимость базисного актива (Ps). Эта стоимость состоит из суммы оценки проекта (3.000M$), дисконтированной по ставке 12% к началу первого года (2.135M$) и из суммы инвестиций (5.000M$), необходимых для начала серийного производства, дисконтированной по безрисковой ставке 5% (4.319M$). Оценка базового актива в нашем случае составит Ps = 2.135M$+4.319M$ = 6.454M$. 268 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 1.2. Цена исполнения опциона. Цена исполнения (Strike Price) будет равна сумме инвестиций (K = 5.000М$), которые нужно сделать, чтобы запустить проект по серийному производству препарата. В данном случае мы имеем двухлетний опцион-колл на инвестирование 5.000M$. 1.3. Изменчивость и другие параметры. В качестве волатильности проекта была выбрана величина 50% на основе волатильности отрасли, которая, в свою очередь, основывается на волатильности трех ведущих публичных биотехнологических компаний. Параметр T равен 2 годам (срок реализации второго этапа – испытания промышленного образца). Безрисковая процентная ставка выбрана R = 5%. Расчет по модели Блэка-Шоулза (BSM) [10, с.644]: Подставив все эти значения в формулы для d1 и d2: σ2 ⎞ ⎛S⎞ ⎛ ⎟(T − t ) ln⎜ ⎟ + ⎜⎜ r + 2 ⎟⎠ ⎝K⎠ ⎝ , d1 = σ T −t где σ – волатильность базового актива; S – стоимость базового актива (Ps); K – цена исполнения опциона (Strike Price); е – экспоненциальная постоянная, основание натуральных логарифмов (e = 2.7182818284590452...); r – безрисковая процентная ставка; T — t – время до истечения срока опциона (период опциона). d 2 = d1 − σ T − t . мы получим d1=0,856, а d2=0,149. Используя специализированное программное обеспечения получаем значения нормального статистического распределения N(d1) = 0,804, а N(d2) = 0,559. 1.4. Ценность реального опциона инвестировать в серийное производство. Подставив вышеприведенные параметры в формулу Блэка-Шоулза [10, с.644]: C= S N(d1) – K N(d2) e-RT получим, что ценность реального опциона по переходу от второго этапа к серийному производству составит C2-3= $2.659. II. Анализ реального опциона перейти к полевым испытаниям. 2.1. Текущая стоимость базисного актива Ps. Оценим стоимость базисного актива. Вероятность успешного завершения второго этапа оценена на 75%. Стоимость базового актива при переходе от первого этапа исследований ко второму составит Ps = 0,75 x 2.659M$ = 1.994M$. Вводя эту поправку, мы снижаем стоимость проекта, убирая из него уникальный риск. 2.2. Цена исполнения опциона. Рассчитаем цену исполнения. Для выполнения второго этапа мы должны были потратить 1.000M$ (по 0.500M$ за два года). Мы также рассчитали приведенный по ставке 12% денежный поток этих средств -0.422M$-0.377M$=-0.799M$. Учитывая, что эти деньги могли бы быть вложены по безрисковой ставке 5% на срок 2 года, увеличим эту оценку соответствующим образом и получим K = 0.799M$ x (1+0.05)2 = 0.881M$. 269 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 2.3. Изменчивость и другие параметры. Параметр T для первого этапа проекта составит 1 год. Волатильность σ = 50%. 2.4. Стоимость реального опциона перейти к испытаниям промышленного образца. Подставив параметры в формулу Блэка-Шоулза, получим оценку опциона по переходу от первого этапа ко второму C1-2= 1.167M$. III. Оценка целесообразности инвестировать в запуск в серийное производство. Умножаем это значение на вероятность успеха первого этапа, которая составляет 50%. Имеем реальный опцион, обладающий стоимостью C1-2 = 0,583M$. Для исполнения этого опциона, т.е. на реализацию первого этапа, нам нужно затратить -0.446M$. В итоге мы получаем, что оценка целесообразности выполнения данного проекта составит +0.583M$-0.472M$ = +$0.111M$. Таким образом, проект нужно запускать, хотя, при использовании для оценки метода дисконтированных денежных потоков мы бы получили отрицательную чистую приведенную стоимость (NPV). В графическом виде результаты вычислений представлены на рисунке 2. Рисунок 2. Расчет привлекательности инновационного проекта методом реальных опционов. Расчет начинается с оценки опциона запуска серийного производства (стадия 3). Эта стоимость является базовым активом для опциона перехода к серийному производству на стадии испытания промышленного образца (стадия 2),который в свою очередь является базовым активом для опциона перехода к испытаниям промышленного образца по завершении стадии предварительных исследований (стадия 1). 270 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Если мы проведем все расчеты при σ = 0 (т.е. при отсутствии рыночного риска), то мы получим отрицательную оценку всего проекта, что соответствует оценке проекта методом DCF [5, с.153]. Отсюда следует вывод, что наличие рыночного риска повышает привлекательность проекта. Заключение. В настоящее время провести адекватную оценку инновационной компании довольно сложно, что связано, прежде всего, с отсутствием информации о сделках с рынка купли-продажи таких компаний. В целях оптимизации налогообложения бизнес не показывает реальную стоимость сделок. Это ведет к проблемам при получении адекватной оценки инновационного бизнеса различными подходами. Метод дисконтированных денежных потоков наиболее популярен сейчас для оценки инновационных компаний. Однако в настоящее время все большее распространение получает метод оценки инноваций с помощью реальных опционов. Использование метода реальных опционов не исключает применение других методов. Все вместе они должны дополнять друг друга и рассматривать стоимость проекта с различных сторон. Кроме того, на подходы и реализацию оценки инновационных проектов влияние оказывает и бизнес-среда. Так, в западных странах на каждой стадии инновационного проекта существует свой круг инвесторов и цель оценки чаще всего связана с переходом прав на инновацию по окончании определенной стадии жизненного цикла проекта (передача пакета акций стратегическому инвестору, выход на IPO). В России же институт таких инвесторов находится в стадии формирования. Основными инициаторами и владельцами инновационных проектов чаще выступает крупный бизнес или государство. Поэтому российские инновационные компании видят свое будущее в сохранении бизнеса в руках инициаторов проекта. Литература: 1. Гурова Т. Нация-предприниматель // Эксперт. № 36. 2010 г., сс.112-119. 2. Каширин А., Семенов А. В поисках бизнес-ангела. Российский опыт привлечения стартовых инвестиций. М.: Вершина, 2008 г. 3. Шумпетер И. Теория экономического развития. М: Прогресс, - 1982 г. 4. Руководство Осло. Рекомендации по сбору и анализу данных по инновациям. М.: Издательство „Центра исследований и статистики науки”, 2010 г. 5. Mun J. Real Options Analysis: Tools and Techniques for Valuing Strategic Investments and Decisions. John Wiley & Sons, Inc., Hoboken, New Jersey, 2002. 6. Faulkner T. W. Applying „Options Thinking” to R&D Valuation// Research Technology Management. 1996. Vol. 39, № 3. 7. Kodukula P., Papundesu C. Project Valuation Using Real Options: Practitioner's Guide. J. Ross Publishing: Fort Lauderdale, FL, 2006. 8. Boer P. F. Risk-adjusted Valuation of R&D Projects//Research - Technology Management. 2003. Vol. 46, № 5. 9. Cox J. C., Ross S. A., Rubinstein M. Option pricing: A simplified approach. Journal of Financial Economics № 7, 1979, рp.229-263. 10. Black F., Scholes M. The Pricing of Options and Corporate Liabilities. The Journal of Political Economy, Vol. 81, No. 3 (May - Jun., 1973), pp. 637-654. 11. Entrepreneurship as innovation.// Entrepreneurship: the social science view. Edited by Richard Swedberg. Oxford University Press Inc. 2000, pp. 51-55. 271 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ЗНАНИЕТО КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО гл. ас. Недялка Александрова Икономически университет – Варна В съвременната икономика знанието се разглежда като икономически ресурс. В икономическата литература се появяват определения като нова икономика, постиндустриализъм и икономика, основана на знанието. Общият знаменател на всички тях се явява идеята за ролята на информацията, знанието и технологиите за икономическия растеж и конкурентноспособността. Знанията и информацията се разглеждат не като предпоставка, а като „решаващ фактор за развитието на обществото и за постигане на високи социално-икономически резултати. Традиционните фактори на производство – земя, труд, капитал, в съвременната икономика действат само при условие на ефективно използване на знанията”[1, 33]. В този контекст информацията и знанието следва да се разглеждат като специфичен и доминиращ икономически ресурс, който притежава стойност поради оскъдността си или ограниченията върху ползването му. Едва ли е необходимо да се привеждат доказателства за значението, което имат информацията и знанието, въплътено в технология, за производителността и икономическия растеж. Счетоводството като практическа дейност представлява информационна система, чиято основна роля е осигуряване на финансова информация за вземане на икономически решения. Един от съществените елементи на финансовата информация е стойността на предприятието, разбирана от счетоводна гледна точка като стойност на собствения капитал, т.е. стойностна разлика между активите и пасивите. Всъщност данните от счетоводните отчети би трябвало да дават възможност на потребителите на финансова информация да определят каква е стойността на предприятието. Тук е важно да подчертаем, че като основна група потребители на информация от финансовите отчети следва да се разглеждат инвеститорите в предприятието – настоящи и потенциални. Приема се, че инвеститорите съдят за предприятието чрез преценка на способността му да създава доход и най-вече – да генерира парични потоци. Преценката на инвеститорите от своя страна определя в най-голяма степен пазарната цена на акциите на предприятието. Счетоводството има задача да подпомага външните потребители в тяхната преценка, предоставяйки им информация, включително относно ресурсите, с които предприятието разполага, за да функционира и съответно – да генерира парични потоци. В този контекст може да бъде поставен въпросът как и дали знанието, считано за ресурс, намира отражение във финансовите отчети. Ресурсите на предприятието намират своята счетоводна интерпретация като активи. Ако всички активи са ресурси обаче, далеч не всички ресурси на предприятието се признават като активи. Признаването на актив се подчинява на определени общоприети счетоводни принципи, утвърдени от практиката в следствие на исторически предпоставки и причини и закрепени впоследствие в писани норми, които са част от нормативната регламентация на счетоводната дейност. Съгласно общоприетото третиране счетоводството признава като активи контролираните от предприятието ресурси, способни да създават стойност (от чието използване се очаква бъдеща икономическа изгода), при условие, че те са достоверно оценими. Следователно, за да бъде признат даден ресурс за актив, той следва да отговаря на следните условия: 1) от него да се очаква икономическа изгода (да е носител на стойност); 2) да може достоверно да се определи неговата стойност; 272 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 3) да бъде контролиран от страна на предприятието, т.е. предприятието да разполага с правомощието да получи бъдещи икономически ползи от ресурса и да е в състояние да ограничи достъпа на други лица до тези ползи. Подобни са и критериите за признаването на нематериални активи в МСС 38 – Нематериални активи. Съществува определен набор от ресурси, които, макар да носят икономическа изгода на предприятието, не се признават счетоводно за активи, поради липсата на възможност за достоверното им оценяване, както и поради невъзможността да се установи контрол – например т.нар. вътрешна репутация, създадените в предприятието търговски марки, ноу-хау, обученият, добре структуриран и работещ персонал, наличието на дългосрочни икономически контакти с партньорите и др. под. В този смисъл в параграф 15 на МСС 38 Нематериални активи се казва: „Предприятие може да разполага с екип от опитни служители и може да е в състояние да идентифицира увеличаващите се умения на персонала, водещи до бъдещи икономически ползи от обучението. Предприятието може също да очаква, че персоналът ще продължи да предоставя своите умения на предприятието. Дадено предприятие обаче обикновено разполага с недостатъчен контрол над очакваните икономически ползи, произтичащи от екип от опитни служители и от обучение, за да могат тези обекти да отговарят на определението за нематериален актив.”[2, 400] Нещо повече, доколкото за създаването или придобиването на тези ресурси в предприятията се изразходват парични средства или се влагат други ресурси под някаква форма, счетоводството отчита тези вложения като разход1. По този начин в резултат на влагане на ресурси в знание фактически стойността на предприятието във финансовия му отчет се намалява. На този фон вече повече от десетилетие се появяват редица публикации, застъпващи тезата, че счетоводството не успява да обхване съществени ресурси, водещи до генериране на доход и по този начин не предоставя информацията, която се очаква от него. Съществуват изследвания, съгласно които „икономическата релевантност на информацията от финансовите отчети системно намалява”[3, 15]. Могат да бъдат приведени и конкретни примери, илюстриращи това твърдение – като случая с основаната от Стивън Спилбърг Dream Works SKG, чиято стойност на активите от 250 млн. долара се е оказала многократно по-ниска от борсовата капитализация от 2 млрд. Долара[4, 5]. Подобни констатации могат да бъдат направени и на базата на пообобщени данни, като например, че средната стойност на всички компании, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Ню Йорк превишава 2,5 пъти обявената в балансите им стойност, а пазарната стойност на компаниите, действащи в сферата на информационните технологии превишава балансовата им стойност средно 10 пъти [4, 5]. Освен констатиране на фактите, в литературата се срещат още и призиви за изследвания в тази област. Проф. Даниел Андриссен – ръководител на изследователска група, изучаваща влиянието на „неосезаемото богатство” в Университета в Инхоланд, Нидерландия – заявява „Колосалният разрив между балансовата стойност на корпорациите и стойността на техните акции на пазара на ценни книжа изисква предприемане на спешни мерки” [4, 2]. В специализираната литература този разрив обикновено се обяснява с това, че чрез счетоводството не се отчитат т.нар. „неосзаеми” активи в предприятието. [8, 73] Неоспорим факт е, че счетоводството не успява да обхване (изучи, оцени и оповести) създадените в самото предприятие търговски мар1 Отчитането на инвестиция (придобиване на актив) и отчитането на разход са двете алтернативи, между които може да избира счетоводителят, когато трябва да интерпретира влагането на ресурси. Изборът се прави по следния начин: всичко, което не отговаря на дефиницията за актив, се отчита като разход. 273 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ки, ноу-хау и т.нар. вътрешна репутация, знание и опит. Причините за това са, че тези обекти са изключително трудни за оценяване, а понякога е практически невъзможно да се определи достоверно тяхната стойност. Освен това върху част от тези ресурси е трудно или невъзможно да се идентифицира контрол от страна на предприятието. Все пак счетоводството нито като наука, нито като практика може да си позволи да пренебрегва факта, че такива обекти съществуват и да се „преструва”, че не ги забелязва. При така очертаните граници на проблема – от една страна значителната роля, която знанието като ресурс играе в съвременната икономика, а от друга – ограничителната рамка за признаване на активи в счетоводството, се налага по-детайлен анализ на разходите за човешки капитал на фона на критериите за признаване на актив. Традиционният счетоводен подход на отчитане на всички разходи, свързани с персонала, като текущи, съответства в пълна степен на състоянието на икономиката от индустриалната епоха приблизително до средата на XX век. В този период основните вложения, свързани с персонала, са тези за осигуряване на работна сила. В съвременните условия обективно възникват допълнителни разходи за формиране на т.нар. „човешки капитал”, които се различават от текущите разходи за прозводство и имат по-скоро характер на инвестиция. Видният руски учен в областта на счетоводството професор В. Палий откроява три основни направления на вложения я човешки капитал [5, 80]: - разходи за първично формиране на човешки капитал – заплащане (пълно или частично) на разходи за обучение, на квалификация и преквалификация, стипендии, заплащане на творчески отпуски, семинари и др. под.; - разходи, насочени към мотивацията на персонала и формиране на колектив – групова работа, психологически тренинги, разходи за формиране на група с психологическа съвместимост, спортни и културни дейности, насочени към изграждане на взаимоотношения на доброжелателност и сътрудничество; - разходи за „социален пакет” – медицинско обслужване, допълнително пенсионно осигуряване, безплатно ползване или поевтиняване на транспорт и храна, ползване на детски градини, клубове, жилища и др.под. Обща характеристика на всички посочени разходи е, че те нямат характер на текущи разходи за дейността, а имат определена дългосрочна насоченост. По същество ефектът от такива разходи се очаква с отсрочка във времето, поради което те имат характер на инвестиция. Следователно тези разходи биха могли да бъдат признати като актив, ако отговарят на критериите за контрол и възможност да бъдат оценени достоверно. По отношение на контрола В. Палий пише: „Съветът по МСФО, който строго прилага принципа на предпазливостта по отношение идентификацията и признаването на човешкия капитал, счита, че компанията не може в пълна степен да контролира лоялността на персонала и това, че той ще продължи работата си в близко бъдеще. Според нас това е основателно само що се касае до отделен сътрудник (един от много) в колектива. […] Загубата на една отделна част от индивидуалните носители на човешкия капитал не лишава от работоспособност оставащия колектив, който продължава да функционира като организирана система.” [5, 82]. Това становище следва да се разглежда като стъпка в посока търсене на начин как да се преодолее ограничителното условие за признаване на нематериален актив. Сериозен аргумент в полза на тезата, че не отделният член на колектива, отделната личност, е носител на стойност за предприятието, а колективът като цяло, може да се търси във факта, че значителна част от инвестициите в човешки капитал са по същество разходи, насочени към изграждане на работещ колектив. Всички разходи от типа „team building”, т.е. разходи по изграждане на атмосфера на разбирателство, доверие, сработване, изграж274 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 дане на чувство на принадлежност, са по същество инвестиции, насочени не към отделната личност, а към колектива като цяло. Реално човешкият капитал е въпрос на синергия, цялото не може и не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от съставляващите го части, а като самостоятелна единица, носител на стойност. Друг възможен подход за счетоводно обхващане на човешкия капитал е да бъде създаден отделен елемент на финансовите отчети, в който да се оповестяват тези разноски, чийто характер като инвестиция или като разход е дискусионен [10]. Това може да бъде разглеждано като временно решение и в известна степен като компромис между двата алтернативни подхода – счетоводно отчитане на текущ разход или признаване на нематериален актив. Следва да се отбележи, че очевидно начини да бъдат отчитани инвестициите в знание и човешки капитал като активи се търсят и в Съвета по МСФО, тъй като в реч, произнесена на конференция в Амстердам на 20 юни 2012 г., председателят на Съвета Ханс Хугерворст казва: „Една от най-големите дилеми, свързани с оценяването, се отнася за нематериалните активи. Ние знаем, че те съществуват. […] Факт е, че просто е много трудно да бъдат идентифицирани и оценени.” [6]. Това по същество е т.нар. парадокс на стойността (value paradox) – признаване на стойността на тези активи, но едновременно с това невъзможност за нейното определяне според общоприетите счетоводни правила [9, 4]. Относно възможността за оценяване В. Палий предлага да се приложи подход, аналогичен с този при репутацията, като инвестицията в човешки капитал се оценява по справедлива стойност и ежегодно се тества за обезценка [5, 84]. От казаното до тук може да се направи извод, че включването на знанието в състава на отчетните обекти, вероятно под формата на т.нар. човешки капитал, е въпрос на време. Въпросът, който следва да си зададем не е дали ще възникнат нови обекти на счетоводството, свързани със знанието, а кога ще стане това. Отговорът се свежда до преодоляването на проблема с контрола и възможността за достоверната оценка на такива ресурси като знание, квалификация, информация. Може да се твърди, че по един или друг начин този проблем ще бъде решен в обозримо бъдеще поне до степен, до която все пак, поне при определени условия, отчетен обект ще се признава, но вероятно регулацията и регламентацията на правилата за счетоводното му оценяване ще търпят промени дълго след това. Като заключение следва да отбележим становището на К. Пергелов, че разширяването на информационната функция на счетоводството „може и следва да се осъществява в границите и възможностите на счетоводната отчетност като научно-обоснована информационна система. Ние не споделяме становището на някои автори, които се стремят да включат в предмета на счетоводната отчетност процеси и явления, които по същество са чужди на нейната същност. (Имат се предвид предложенията за отчитане в счетоводната отчетност на работната сила, на неподлежащите на стойностна оценка причини и последствия от увреждане на природната среда и пр.) При решаването на тези въпроси не трябва да се пренебрегва исторически възникналата и обоснована от науката истина, че предмет на счетоводната отчетност са средствата на стопанската организация като потребителни стойности и като опредметен или материализиран в тях абстрактен човешки труд, като стойности.” [7, 120]. Тук още веднъж се очертават границите, в които може да се търси разширяване на отчетните обекти. Следва да се подчертае, че включването на човешките ресурси в качеството им на специфичен отчетен обект може да стане само в тези граници – доколкото са носители на стойност, доколкото предприятието е в състояние да определи достоверно тази стойност и доколкото може да получи (потреби) тази стойност (т.е. да упражнява контрол върху ресурсите). 275 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Литература: Василев, Й., Бизнесът, основан на знанието се нуждае от нов тип образование, Икономика № 2 / 2005, с.33 2. Международни счетоводни стандарти, приети за приложение от Европейския съюз, ИК „Труд и право”, София, 2012, с. 400 3. Цит. по Филипова, Ф., Хармонизация на счетоводството. Международни счетоводни стандарти, Варна, 2001, c.15 4. Цит. по Андриссен, Д, Р. Тиссен, Невесомое богатство. Определите стоимость вашей компании в экономике нематериальных активов, Олимп Бизнес, Москва, 2004, с. 5 5. Палий, В., Человеческий капитал: вопросы учета и оценки, Бухгалтерский учет, N6 / 2011, с. 80 6. http://www.ifrs.org/Alerts/Conference/Pages/HH-speech-Amsterdam-June-2012.aspx, 22.05.2013 г. 7. Пергелов, К., Интензификацията на народното стопанство и усъвършенствуване функциите на счетоводната отчетност, В: Юбилеен сборник посветен на проф. Коста Пергелов по случай навършване на 80 годишна възраст и 55 години непрекъсната преподавателска дейност, УНСС, София, 2002, с.120 8. Chouhan, V., A. Bhatt, Accounting and Reporting for Knowledge Assets with the Adoption of International Accounting Standard (IAS), http://www.pbr.co.in/Brochure/0009.pdf, 05.06.2013 г. 9. Blaug, R., R. Lekhi, Accounting for intangibles: Financial reporting and value creation in the knowledge economy, http://www.theworkfoundation.com/downloadpublication/report/223_223_intangibles_fi nal.pdf, 05.06.2013 г. 10. Rennie, M. (1999) Accounting for knowledge assets: do we need a new financial statement?, Int. J. Technology Мanagement, Vol. 18, Nos. 5/6/7/8, pp.648–659. 1. 276 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ ПРИ ОЦЕНКА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА В СЪДЕБНОСЧЕТОВОДНАТА ЕКСПЕРТИЗА гл. ас. Христоско Богданов Икономически университет – Варна В условията на криза, в които функционира икономиката на страната, все почесто възникват основания за фалит на търговските дружества. За това свидетелстват множество публикации в пресата, от които става ясно, че значително се е увеличил броят на предприятията, които са обявили фалит през 2012 г. [1]. Свиването на потреблението и ограничените финансови ресурси водят до увеличаване на т.нар. междуфирмена задлъжнялост на предприятията. Трудностите, които изпитват предприятията водят до затруднения както за погасяване на задълженията им, така и за събиране на вземанията. След приключване на всички възможни, предвидени в законодателството, средства за справяне със затрудненията по събиране на вземанията си, предприятието-кредитор може да пристъпи към принудителното им събиране. От юридическа гледна точка законодателно са уредени две основни възможности за принудително събиране на вземанията на предприятията. Най-общо в правната литература те са обозначени като индивидуално принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и универсално принудително изпълнение по реда на Търговския закон (ТЗ). Приликите и различията, особеностите на двете възможности за принудително изпълнение не са предмет на настоящия доклад, само следва да се посочи, че основната цел на универсалното принудително изпълнение е необходимостта от удовлетворяване на множество кредитори [2]. Всъщност универсалното принудително изпълнение се реализира чрез производството по несъстоятелност. В ТЗ е посочено, че производството по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. В чл. 608 от ТЗ се посочва кога търговецът следва да се счита за неплатежоспособен. Самото производство по несъстоятелност е от компетенциите на окръжния съд по седалище на неплатежоспособния търговец. В хода на своите действия по откритото производство за несъстоятелност, съдът прибягва до експертиза, която да го подпомогне при вземането на решение относно обявяването на търговеца в несъстоятелност. Тук следва да бъде обърнато внимание на различието в правната и финансовосчетоводната терминология. Видно от посочените разпоредби на ТЗ (чл. 608 от ТЗ) е, че от правна гледна точка под неплатежоспособност се разбира състоянието, при което търговецът (предприятието от счетоводна гледна точка) не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение. В нормативните актове липсва дефиниция за платежоспособност, затова тя се извежда по аргумент на противното от определението за неплатежоспособност. По този начин от приведеното определението в чл. 608 на ТЗ логически следва, че платежоспособността от правна гледна точка е способността на търговеца да изпълни изискуемо парично задължение. От друга страна преобладаващото мнение в литературата по финансово-счетоводен анализ е, че наличието на необходимите ресурси за погасяване на възникналите задължения [3, 80] се разглеждат като ликвидност на предприятието. С други думи ликвидността „отразява перманентната способност на предприятието да урежда определени финансови затруднения, които възникват през текущата година” [3, 81]. Според същия автор ликвидността би 277 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 могла да бъде определена и като текуща платежоспособност [3, 80], понятие което е по-близко до правната характеристика на термина за платежоспособност. Същият подход, но изяснен по малко по-различен начин може да срещнем и в други източници по финансово-счетоводен анализ [4, 200]. Следователно, можем да обобщим, че правното понятие „неплатежоспособност” всъщност съответства на финансово-счетоводното „неликвидност” или „ликвидна криза”. Това означава, че при назначаване на експертиза за определяне на това дали дадено предприятие е неплатежоспособно, експертът следва да приложи методическите способи на финансовия анализ за определяне на степента на ликвидност. Друг важен аспект на различията в разбирането на платежоспособността от правна гледна точка и ликвидността във финансово-счетоводния анализ е фактът, че в правото платежоспособността е качествен показател, т.е. това е качество, което или съществува, или не. Законодателят не разглежда платежоспособността като нещо, което може да бъде степенувано. От гледна точка на закона предприятието е или платежоспособно, или неплатежоспособно, то не може да бъде повече или по-малко платежоспособно. Това е така, защото законът регулира единствено отношенията при настъпила неплатежоспособност и в производството по несъстоятелност е важно да се определи еднозначно именно това – дали има или не неплатежоспособност. От друга страна финансовият анализ изследва ликвидността като степента, в която предприятието може да посрещне текущите си плащания, тъй като анализът изучава финансовото състояние на предприятието в процеса на нормалната му стопанска дейност, а не само при настъпила ликвидна криза. В този смисъл чрез анализа може да се предвидят или прогнозират бъдещи затруднения в ликвидността, а от гледна точка на финансовосчетоводния анализ ликвидността на предприятието може да бъде по-голяма или помалка, т.е. ликвидността е относителна характеристика на предприятието. Това поставя пред вещото лице, ангажирано в експертиза при производство по несъстоятелност, пред изключително важния въпрос коя именно степен на ликвидност следва да се разглежда като неликвидност или като ликвидна криза, т.е. къде в различните степени на ликвидността е границата между ликвидност и неликвидност. Във финансово-счетоводната литература по анализ се срещат множество подходи и начини за измерване и оценка на ликвидността на предприятието. За оценка на ликвидността се използват се множество абсолютни и относителни показатели. В теорията и практиката за оценка на ликвидността на предприятията е натрупан достатъчно опит. В тази връзка, в съдебната практика е възприето неплатежоспособността да се оценява с няколко конкретни относителни показателя за ликвидност. В хода на съдебното производство по несъстоятелност, съдът назначава експертиза, чрез която се цели установяването на неплатежоспособността (неликвидността на предприятието) или платежоспособността (ликвидността на предприятието) към определен момент. Изпълнението на поставената от съда задача обикновено е свързано с изчисляването на показателите (коефициенти) за ликвидност на предприятието към определен момент. В практиката на съдебно-счетоводната експертиза е възприето да се изчисляват четири относителни показателя за ликвидност, които са [4, 192-193]: коефициент за обща ликвидност, Кол = ТА ТЗ коефициент за бърза ликвидност, Кбл = ТВ + ТФА ТЗ 278 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 коефициент за незабавна ликвидност, Кнл = ТФА + ПС ТЗ коефициент за абсолютна ликвидност, Кал = ПС ТЗ Използвани обозначения: ТА – текущи активи; ТВ – текущи вземания; ТФА – текущи финансови активи; ПС – парични средства; ТЗ – текущи задължения. Независимо от наглед лесния подход за оценка на неплатежоспособността в съдебното производство, при изпълнение на поставените на експертизата задачи, възникват определени проблеми, които могат да бъдат обобщени в две основни направления: - проблеми, свързани с изчисляването на коефициентите – съдържанието на показателите за тяхното изчисление и - проблеми, свързани с източниците на информация, използвани от експертизата. Що се отнася до изчисляването на показателите и тяхното съдържание, следва да бъде посочено, че е налице сравнително дълъг теоретичен и практически опит. В тази връзка се обръща внимание основно на показателите за текущите вземания и текущите задължения. При изпълнение на поставената задача експертизата следва да съблюдава данните, формиращи посочените показатели и обосновано да формира тяхното съдържание. Така или иначе, проблемите свързани с изчисляването на показателите са в пряка връзка със съдържанието на данните, които се използват при определянето на показателите. Що се касае до източниците на информация, използвани от експертизата, то това са основно данни от годишните финансови отчети на предприятията. Тези отчети се съставят към определена дата, обикновено това е 31 декември на годината, за която се отнасят. От правна гледна точка неплатежоспособността на търговеца следва да се конкретизира към определена дата, която практически никога не съвпада с датата, към която е съставен годишния финансов отчет. В делата за несъстоятелност съдът определя начална дата на несъстоятелността, т.е. датата към която търговецът е станал неплатежоспособен. За експертизата са без значение многото правни проблеми, които съществуват относно началната дата на неплатежоспособността [2]. По отношение на експертизата тази дата е определена чрез поставената задача и не е въпрос, на който следва да бъде даден отговор. Дори да възникне такъв въпрос, то той отново се свежда до предварителната яснота за експертизата, към кой момент следва да се изчислят посочените по-горе показатели. Обобщено казано, принципно възможни са два момента, към които може да се иска установяването на неплатежоспособността на търговеца: - към дата, към която е съставен годишен финансов отчет на предприятието (търговецът); - към друга дата, различна от тази към която е съставен годишния финансов отчет на предприятието. Когато източник на данни е съставеният от предприятието годишен финансов отчет, във връзка с годишното счетоводно приключване, съгласно изискванията на 279 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Закона за счетоводството, тогава за целите на експертизата е важно да бъде обезпечена неговата достоверност. В случаите, в които отчетът е заверен от независим одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит, по същество достоверността е удостоверена. Много често предмет на експертиза са данни, извлечени от годишни финансови отчети на предприятия, които не са заверени от независим финансов одитор. Същият проблем възниква и когато предмет на експертиза са данни от съставен междинен отчет на търговеца, към дата, свързана с определяне на началната дата на неплатежоспособността, която се различава от датата, към която е съставен финансовия отчет. И в двата случая достоверността на данните за експертизата може да бъде поставена под съмнение, особено в случаите, в които междинният отчет на предприятието се съставя във връзка с предмета на експертизата по несъстоятелността. При тази ситуация експертът работи с данни, предоставени му от предприятието, спрямо което се води производството по несъстоятелност, които касаят определен от съда минал момент и които са специално изготвени с цел да осигурят информационно експертизата. Този факт обуславя възможността на предприятието да манипулира в определена степен данните с цел да насочи експертизата в желана от него посока. Вещото лице от своя страна притежава необходимите експертни познания, за да провери достоверността на предоставените му данни, но то няма право да излиза извън задачата, поставена му от съда при назначаването на експертизата, т.е. не може по своя преценка да разширява поставената му задача и да отговаря в заключението си на въпроси, които не са му били с поставени от съда. В тези случаи най-ефективното решение, от гледна точка своевременното съдопроизводство, е разширяване на задачата на експертизата и включването на въпроси, чрез които експертизата да отхвърли съмненията за липса на достоверност в използваните данни. В заключение следва да се посочи, че така очертаните проблеми при съдебносчетоводните експертизи в производствата по несъстоятелност могат да бъдат решени ефективно само при наличие на достатъчна компетентност от страна на вещото лице относно юридическото разбиране за неплатежоспособност и от страна на съда относно необходимостта от разширяване на задачата при възлагане на експертизата с цел установяване на достоверността на данните, които се ползват при изготвяне на експертното заключение. Литература: 1. 2. 2. 4. Фалиралите фирми драматично са се увеличили, Ралица Стоянова, Извлечено на 09.06.2013 от http://econ.bg/...l.a_i.441599_at.4.html Определяне и обжалване на началната дата на неплатежоспособността в производството по несъстоятелност, Антон Узунов, Извлечено на 05.06.2013 г. от http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=819:20100 5tkps&catid=11:tkpbest&Itemid=39. Тодоров, Г., Финансово-счетоводен анализ на предприятието, ИК „Геа Принт”, Варна, 2008. Костова, Н., Финансово-счетоводен анализ, „Актив-К” ООД, Варна, 2010. 280 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ОТРАЖЕНИЕ НА КРИЗАТА ВЪРХУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЗА БЕЗРАБОТИЦА гл. ас. Кремена Йочколовска Университет за национално и световно стопанство CRISIS IMPACT ON EUROPEAN UNEMPLOYMENT INSURANCE SYSTEMS Assist. prof. Kremena Yochkolovska University of National and World Economy Abstract: Unemployment insurance programs in different European countries show a great diversity in terms of requirements regarding the access to them, amounts of insurance contributions and benefits, duration of payment of unemployment compensations and organizational pattern of the systems. Generally the insurance systems could be divided on one hand as too generous and on the other as such who fail to meet the challenges arising from the economic crisis. The high unemployment in Europe is a heavy burden for both types of the systems and took out their weaknesses and shortcomings, which forced on a number of countries to give a new meaning to their insurance programs regarding their optimization. Keywords: Unemployment, insurance programs, unemployment benefits, economic crisis. Проявленията на започналата през 2008 година икономическа криза поставиха на изпитание икономиките на европейските страни и системите им за социална защита. Като част от осигурителните системи схемите за компенсиране на доходите при безработица се оказаха под силен натиск. В някои страни техните ресурси позволиха предизвикателствата вследствие на високата безработица да бъдат посрещнати адекватно, без това да предизвика непреодолими сътресения, в други техните възможности се оказаха недостатъчни и осигурителните фондове, покриващи този социален риск, изпаднаха в перманентен дефицит. Поради факта, че тези системи са пряко свързани с доходите на една немалка група от населението, а в някои страни и с буквалното оцеляване на безработните лица и техните семейства, особено в периоди на икономически сътресения, предприетите стъпки в посока на тяхното адаптиране в новите условия на нарастващи бюджетни дефицити се оказаха от жизненоважно значение за страните от Европа. Високата безработица в Европа изтъкна ролята на осигурителните програми, покриващи този социален риск, но същевременно извади на дневен ред необходимостта от тяхното преосмисляне и трансформиране с оглед новите реалности на трудовите пазари – ширеща се безработица сред младежите и невъзможност да се реализират като трудов потенциал, значително нарастване дела на продължително безработните и обезкуражени лица, висок процент на безработни сред населението над 50-55 години. 281 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Все повече страни предприемат мерки в търсене на възможности за допълване на компенсиращата доходите функция на осигурителните програми за безработица с такава, която да стимулира и подпомага намирането на работа или да я запазва там, където това е възможно. В някои страни дори терминологията започва да се измества и да акцентира върху по-позитивния елемент – от „безработни лица” (unemployed persons) се преминава към „търсещи работа” (jobseekers), от „обезщетения и помощи за безработица” (unemployment benefits and allowances) - към „обезщетения и помощи за търсещите работа” (jobseekers benefits and allowances). На пръв поглед това може да изглежда като една формална промяна, но от психологическа гледна точка подобен подход не е неоправдан. Със сигурност за голяма част от лицата останали без работа, макар и по независиещи от тях причини, не се харесва да бъдат квалифицирани като „безработни” с оглед негативния оттенък на съмнение в способностите, с който терминът „безработен” е натоварен. Именно в търсене на баланс между тези две основни функции на осигурителните програми за безработица, отделните страни се опитват да ги пренастроят и оптимизират, изхождайки от собствения си институционален опит, традиции и местни особености на трудовите пазари, но отчитайки постиженията и добрите практики на други държави. Настоящият обзор дава представа как отделните страни подхождат към предизвикателствата, кои са факторите, залегнали в основата на една или друга промяна в посока на оптимизация на осигурителните им системи за безработица, и какви резултати са постигнати или очаквани. Стремежът е да се обхванат повече страни с акцент върху най-ключовите моменти, като напълно отчитаме, че това ще е за сметка на изчерпателността и детайлността в анализа. Франция По последни данни1 безработицата във Франция през първото тримесечие на 2013 г. достигна 10,8 %, което се материализира в над 3,2 млн. безработни и е най-високото ниво през последните 15 години. Съвсем логично е при тази тежка ситуация вниманието да се насочи към схемите за компенсиране на доходите на населението при безработица. Френската осигурителна система за безработица е известна като една от найщедрите в Европа, както по отношение на размерите на изплащаните обезщетения, така и по отношение на тяхната продължителност. Освен това едно от основните изисквания за достъп до системата е изключително либерално – изискват се само 122 дни осигурителен стаж през последните 282 месеца преди лицето да е загубило работата си. Също така съществуват редица други възможности, които осигурява системата за безработица във Франция – да се запази при определени условия правото на получаване на обезщетение дори, когато лицето по свое желание е напуснало работа; покриване на плащания за жилищни наеми, зравни осигуровки на лицето и др. Същевременно обаче френската система се характеризира с ниска степен на преразпределение на ресурсите между отделните групи. Това си пролича ососбено много през периода на настоящата криза, която засегна най-силно младите хора, нискоквалифицираните работници, временно заетите с несигурни работни места, както и лицата, работещи в малки предприятия. Данните показват, че около 30 % от безработните лица са изложени на риск от бедност. Това важи особено силно за жените и младежите. В същото време системата предоставя едно от най-високите възможни 1 2 Institut national de la statistique et des études économiques (INSEE) За безработните, които са над 50 години, този период е удължен на 36 месеца 282 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 максимални обезщетения3 – над 6000 евро месечно (на фона на 660 евро месечно максимално обезщетение за България). През последните две десетилетия обаче, поради честите изпадания на осигурителната система в дефицит, бяха предприети и осъществени някои реформи, чиято цел първоначално бе да ограничи размаха, с който се изплащаха обезщетения. Днес в условията на продължтелна и тежка икономическа криза ясно се очертава тенденцията към постоянно намаляване размера на този вид обезщетения. Водещ става принципът – щедростта намалява при нарастване на безработицата. Дългосрочно безработните лица днес получават по-ниски обезщетения в сравнение с преди. Периодът на получаване на тези обезщетения обаче може да варира от 122 дни най-малко до 730 или 1095 дни за лица над 50 години. Германия Осигурителната система на страната се оказа добре подготвена да посрещне кризата, поради факта, че още 2005-2006 г. тя бе сериозно реформирана4 с цел повишаване на стимулите за търсене на работа. За целта бе съкратен периодът за получаване на обезщетение за безработица тип I (Arbeitslosengeld I) до 12 месеца5 като процентът на заместване на нетния доход бе установен на 60 %, когато лицето не е родител и на 67 % за лице-родител. След изтичане на този срок, ако лицето не си е намерило работа, обезщетението се спира и се заменя с твърда сума от 364 евро месечно (Arbeitslosengeld II), която обаче се отпуска само след преценка на мате-риалното състояние на бенефициента. Тези промени бяха съпроводени и с намаляване на осигурителната вноска за безработица с повече от два пъти – от 6,5 % на 3 %. Предприетите тогава мерки дадоха забележими резултати в посока промяна поведението на лицата, особено при преминаването им във втората група на получаващи обезщетение от тип II. Приемането на работа по-ниско платена от представите им за добро възнаграждение бе предпочетено пред перспективата да живеят с крайно ограничени средства, изплащани под формата на помощи. Работодателите от своя страна започнаха да свикват с нагласата да приемат на работа и по-слабо квалифицирани лица като компенсираха това за сметка на по-ниското заплащане и намалената осигурителна вноска. Така към началото на кризата Германия имаше един вече реформиран трудов пазар, много по-гъвкав откъм възприятия и очаквания, споделяни от всички участници в него. С началото на кризата страната възприе една проста, но оказала се впоследствие много ефективна политика – запазване на работните места чрез възможността за съкращаване на работното време. По този начин за всички страни ефектът беше положителен – значителна част от работниците запазиха работните си места и доходите (макар и намалени) и не бяха изправени пред заплахата да започнат да се деквалифицират, изпадайки от пазара на труда; работодателите не бяха принудени да извършват масови съкращения, а оттам и да се изправят пред неблагоприятната перспектива в един момент да прекратят бизнеса си, поради невъзможност да го обезпечат финансово и откъм квалифициран персонал; държавата в лицето на осигурителните институции спести огромни ресурси, които иначе щеше да вложи под формата на обезщетения, помощи и други социални плащания. В крайна сметка тази политика на Федералното правителство успя да смекчи в значителна степен негатив3 Разбира се това е възможно само, когато лицето се е осигурявало на много високи доходи – в случая около 12000 евро месечно 4 Реформата е известна като Hartz Reform 5 Преди реформата продължителността на този период достигаше в някои случаи до 32 месеца 283 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ното влияние на кризата върху икономиката на Германия, което рефлектира и в осезателно по-ниска безработица (около два пъти) в сравнение със средната за европейските страни. Люксембург В отговор на кризата страната предприе увеличаване на срока за излащане на обезщетенията за безработица. Тази мярка беше насочена предимно към по-въз-растните работници, изпаднали от полето на труда. Освен това усилията бяха насочени и към организирането на програми, целящи подпомагане на лицата над 50 години побързо да се завърнат на работа. Това е една от страните, които позволяват на работодателите при необходимост временно да редуцират броя на работните дни в месеца с цел запазване на заетостта. Едновременно с това се въведе възможност за изплащане на обезщетения на лица, работещи на намалено работно време. Част от антикризисните мерки е и политиката за стимулиране на участието на безработните в различни програми за поддържане и придобиване на нови квалификационни умения. Следва да се отбележи обаче, че Люксембург успява да поддържа щедростта на осигурителната си схема за безработица благодарение на значителните ресурси, които системата е акумулирала в предходни периоди. Ирландия Икономическата криза се отрази изключително тежко на трудовия пазар на Ирландия. Отчетеният спад в равнището на безработица през последните няколко месеца не успя да разсее тревогите, че това е само временна тенденция, дължаща се на сезонната заетост. Безработицата продължава да поддържа ниво, будещо безпокойство – 13,7 % през април 2013 г. Въпреки високия процент разходи6, който се заделя за политики адресирани към справяне с проблемите, свързани с безработицата, страната подобно на Франция предприе намаляване на размерите на обезщетенията за безработица. Максималният срок за тяхното изплащане също бе редуциран средно с 3 месеца в зависимост от стажа на осигуреното лице. За лицата под 18 години той бе установен на 6 месеца. Нещо повече, бяха узаконени санкции по отношение на онези лица, получаващи обезщетения за безработица, които неоснователно отказват да приемат предложена им подходяща работа или да участват в програми за придобиване и подобряване на квалификацията. Испания Поради изключително високата безработица Испания прие през 2011 г. Извънредна програма за осигуряване на условия за преодоляване на периодите на безработица за млади хора, дългосрочно безработни лица над 45 години и лица работили в строителния бранш. Целта на програмата е да улесни прехода към стабилна заетост. За всяко отделно лице се създава индивидуална програма с набелязани конкретни инициативи за обучение. Участието в тях е задължително условие, за да има лицето право да получава обезщетение за безработица, равняващо се на 400 евро месечно с продължителност максимум шест месеца. Програмата е част от активните мерки на пазара на труда, но тя съвсем не е достатъчна, за да се неутрализират проблемите, пред които е изправена страната и нейната осигурителна система, вследствие на разразилата се икономическа криза. Друга промяна, осъществена в Испания, бе включването в обсега на 6 По данни на Евростат разходите на Ирландия за тези програми като процент от БВП са приблизително два пъти по-високи от средните за ЕС 284 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 системата на самонаети лица, чийто доходи са намалели с повече от 30 % през последната година. Белгия Приоритет на антикризисната политика по отношение на преодоляването на негативите, породени от безработицата, е насочване на усилията в осигуряване на трудова реализация за младите хора, възрастните работници и служители и продължително безработните. Също така осигурителната система започна да изплаща обезщетения при по-висок процент на заместване на дохода – 75 %7. Португалия Страната въведе възможност за едновременно получаване на трудово възнаграждение и частично обезщетение за безработица, когато лицето работи на непълен работен ден или работата, която приема да извършва, е ниско платена. С тази мярка се цели предотвратяване или минимизиране загубата на работни места. Характерна черта на системата за компенсиране на доходите при безработица е дългият период на изплащане на обезщетения8. Това е и една от страните, подпомагащи безработните лица при изплащането на ипотечни заеми, когато те имат такива. Италия Поредната страна, която вследствие на кризата също организира компенсационна схема за частични обезщетения, допълващи загубата на трудови доходи, поради временно преминаване на част от предприятията към режим на намалено работно време. В определени случаи се допуска увеличаване на периодите за изплащане на обезщетения. Гърция Равнището на безработица в Гърция по последни данни достигна рекордни нива – 26,8 %, което е над два пъти по-високо от средното за Еврозоната. Изключително тежко този риск се отразява на младите хора в страната, за което може да се съди по неимоверно големия дял на безработни младежи – близо 60 %. Предприетите от правителството мерки на строги икономии съвсем естествено не се харесаха на голяма част от обществото – особено на държавните служители. Едновременно с това гръцката система за осигуряване при безработица не се характеризира като твърде щедра в сравнение с тази на други европейски страни. Гърция обаче е една от малкото страни, предоставящи обезщетения за безработица на сезонните работници (заети предимно в туризма и селското стопанство), въпреки че този факт е един от поводите за критики срещу системата, поради наложилото се разбиране, че сезонните работници не могат да се определят като безработни, тъй като не отговарят на общоприетата дефиниция за „безработен”. В същото време системата не осигурява защита при безработица за самонаетите лица и тези, навлизащи за първи път на трудовия пазар. Въпреки някои откъслечни мерки, които бяха предприети, може да се каже, че през кризисните години осигурителната система за безработица се реформира поскоро „на парче”, отколкото следвайки някаква цялостна добре обмислена стратегия. 7 Преди кризата обезщетението за безработица заместваше в общия случай 60 % от дохода, реализиран преди настъпването на социалния риск 8 За безработни лица над 45 години с дълъг осигурителен стаж срокът може да достигне до 900 дни 285 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Скандинавски страни Швеция предприе временни мерки, отнасящи се до условията за членство в осигурителната система – изискуемият стаж на лицата беше намален от 12 на 6 месеца. Има предложения за обвързване размера на изплащаните обезщетения с равнището на безработица в страната през последните две години. В Норвегия бе удължен срокът на изплащане на обезщетения на временно освободени от компаниите работници и служители – от 30 седмици на 52. Тази мярка бе от полза както за работниците, така и за самите компании, на които по този начин се дава възможност да съхранят бизнеса си в тежки моменти. Основен приоритет за страната са активните мерки на пазара на труда. Подобно на Франция, Германия, Португалия и някои други страни, в Швеция и Норвегия също бе възприет подходът на компенсиране на доходите чрез обезщетения, когато се налага работното време да бъде намалено от компаниите. Финландия насърчава участието на безработните лица в инициативи за повишаване на квалификацията или усвояване на нови професионални умения. Особеност на осигурителната система е, че от 2009 г. се допуска част от обезщетението да бъде изплатено предварително с оглед избягване претоварването на системата при масови съкращения. Страната предприе също мерки за по-пълна закрила на самонаетите лица, които не са обхванати в същата степен от осигурителната система като тези, работещи на заплата. Дания залага на политики, стимулиращи безработните лица да търсят работа и да участват в квалификационни курсове и програми. Бивши социалистически страни Чехия увеличава коефициента на заместване на доходите при изплащане на обезщетенията за безработица. Същевременно обаче тази мярка е съпроводена с намаляване продължителността на тяхното изплащане като за безработните лица над 50 годишна възраст периодът може да бъде удължен с до шест месеца допълнително. Полша предлага разширена защита при настъпване на безработица като подпомага осигурените лица при изплащането на вноски по ипотеки, което създава висока степен на сигурност у тях. Латвия въвежда специална програма за безработни лица, изчерпали вече правото си на обезщетение. Чрез нея тези лица имат право да участват в обществено полезни инициативи като в замяна получават „стипендия”. Въпреки ползите от тази програма и факта, че тя подпомага на практика доходите на търсещите работа в условията на икономическа криза, нейните възможности за елиминиране на риска от бедност са ограничени. Естония се стреми към удължаване периода на получаване на обезщетения, повишаване на техните размери и разширяване кръга на лицата с достъп до системата. Търсеният ефект е осигуряване в първите месеци от периода на безработицата на повисок коефициент на заместване на доходите – между 50 и 70 %. За разлика от други страни, Естония предвижда възможност лицата доброволно напуснали работа също да имат право на обезщетение за безработица. Наред с това обаче законодателството въвежда санкции за всички безработни, получаващи обезщетения, които неоснователно отхвърлят предложена им работа или не изпълняват изискванията да се отчитат пред органа по заетостта. Сърбия се ориентира към намаляване на продължителността на осигурителните плащания. България също предприе определени действия в посока промяна на осигурителната система за безработица, но те са много ограничени в сравнение с мерките, които 286 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 наложиха повечето страни. Това, което наистина може да се характеризира като съществена промяна в параметрите на системата, бе временното отпадане на тавана на обезщетенията от 01.07.2010 г. Също така бе съкратен срокът за регистрация като безработно лице – от 30 дни на 7 след прекратяване на осигуряването. От изложените специфики в промените на осигурителните системи за безработица се налага изводът, че повечето страни в Европа се опират на тях и ги използват като важен механизъм за справяне с настоящата кризисна ситуация. Независимо от различията, които се наблюдават в европейските осигурителни схеми по отношение на организацията, управлението, критериите за достъп до тях, размерите и продължителността на получаваните обезщетения, всички те са изложени на последствията от икономическата криза и се стремят да прилагат собствени подходи за повишаване на тяхната устойчивост. Понякога се забелязват съвсем противоречиви практики между отделни страни, но това не бива да буди учудване, защото и самите икономически условия, в които функционират те, могат да бъдат много несъпоставими. Всяка страна се е намирала в различно изходно положение в началото на кризата и съответно негативните последствия от нея се отразяват в различна степен и по различен начин върху икономиките и трудовите им пазари, а оттам и върху осигурителните системи за безработица. Ето защо не бива да се търси еднаквост в подходите, които предприемат отделните страни в Европа, а по-скоро да се оцени възможността за избор между най-разнообразни пратики, които се реализират и да се отсеят онези печеливши комбинации сред тях, които биха сработили най-добре при специфичните условия на една или друга европейска страна. Литература: 1. Anxo, D., Ericson, T. EEO Review: Adapting unemployment benefit systems to the economic cycle (Sweden), Centre for European Labour Market Studies HB, 2011. 2. Gago, E., Serrano, C. EEO Review: Adapting unemployment benefit systems to the economic cycle (Spain), Centro de Estudios Económicos Tomillo, S.L., 2011. 3. Gineste, S. Adapting unemployment benefit systems to the economic cycle (France), 2011. 4. Karantinos, D. EEO Review: Adapting unemployment benefit systems to the economic cycle (Greece), National Centre of Social Research, 2011 5. Vogler-Ludwig, K. EEO Review: Adapting unemployment benefit systems to the economic cycle (Germany), Economix Research and Consulting, 2011. 287 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ПРИ РАЗКРИВАНЕТО НА „ЗЕЛЕНИ” РАБОТНИ МЕСТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ас. Евгени Тодоров СА „Д. А. Ценов” INTERNAL AND EXTERNAL FACTORS AFFECTING THE ESTABLISHMENT OF "GREEN" JOBS IN THE REPUBLIC OF BULGARIA Assistant prof. Evgeni Todorov Academy of Economics „D. A. Tsenov” Abstract: European Union focuses on achieving a balanced and sustainable economy that will lead to economic growth, which does not affect the quality of life of the future generations. Linkages between priorities and objectives of the Republic of Bulgaria and the EU also pose the question about resource availability for their achievement. Pursuance of the Community’s policy demands restructuring of polluting industries and the service sector, which requires the implementation of "green" jobs. This paper, which is based on the idea for greening of national policy and the discovery of this new type of jobs, displays the positive and negative factors accelerating the process of establishment of green jobs into the national economy. Variables of internal and external environment affecting the disclosure of these new type - „green” jobs are identified and analyzed from the perspective of the private sector in Bulgaria. Key words: "green" jobs, economic growth, environment. JEL: R58 Световната финансово-икономическа криза даде своето отражение върху редица държави, и като част от негативните последици може да се отчете неуспеха при реализацията на проекти от международно, национално и локално значение. Свиването на финансовите пазари рефлектира върху производителността и покупателната способност на населението. Това предизвика промени в планирането и програмирането на правителствените политики на държавите с пазарна икономика. Чрез актуализиране на старите си стратегически документи, и предприемането на нови мерки страните засегнати от кризата се стремят да стимулират публичния и частния сектор. Причината за това е, че бизнесът е източник на производство и услуги (така се създава БВП на дадена страна), а също така детерминира социалното напрежение разкривайки и поддържайки работни места (осигурявайки доход на населението). Обект на доклада е да бъде намерена връзката между Стратегия „Европа 2020” и националната политика на Р България при разкриването на „зелени” работни места. Предмет на доклада са факторите оказващи влияние на частния сектор за разкриването на „зелени” работни места. Целта е да бъдат изведени вътрешните и външни фактори, оказващи влияние при разкриването на „зелени” работни места в Р България. * * * 288 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Политиката на ЕС се определя от действащия вече стратегически документ „Европа 2020” [1]. Стратегията акцентира върху постигането на балансирана и устойчива икономика, която да доведе до икономически растеж без той да се отрази на качеството на живот на бъдещите поколения. Приоритети и цели на Общността са взаимообвързани, и тяхна задача е да насочат държавите-членки към постигането на високи нива на заетост, производителност и социално единство. Основен момент при реализирането на стратегията е екологизирането, както при производството на стоки и продукти, така също и при управлението на услугите. След постигането на приетите вече основни приоритети за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се очаква преструктурирането на действащите в близко минало високо замърсяващи и остарели производствени технологии. Внедряването на иновативно екологосъобразно производство е предпоставка за преобразуването на действащите към момента производствени системи. Новият предпланов период обвързва дейността на държавната администрация с разработването на система от стратегически документи. Заложените принципи в „Закона за регионално развитие” [2] са достатъчна предпоставка за синхронизирането на бъдещите цели и приоритети на Р България с действащата Стратегия „Европа 2020” на Общността. Обвързването на националните цели и приоритети на Р България с тези на континента поставя и въпроса за ресурсната осигуреност при постигането им. За реализирането на мерките от значение се оказват фактори и дейности свързани с финансиране, промени в законодателството, готовност на публичния и частния сектор да посрещнат специфичните изисквания при внедряването на нови производствени технологии и изпълняването на новопоставени критерии при реализирането на услуги. Част от процесите по екологизирането на икономиката е внедряването на иновативни технологии в производството и начина на предоставянето на услугите. За да може да бъде постигнато това се изисква разкриването на т. нар. „зелени” работни места. Стъпките по разкриването на екологосъобразните работни места започват от синхронизирането на националната, регионалните и местни политики с тези на ЕС, а специален акцент следва да се постави върху коректното дефиниране на термина „зелени” работни места. Именно направените промени в законодателството на страната позволяват да бъде изведено определение за новия вид работни места. Обнародваните и публикувани в Държавен вестник [3] промени засвидетелстват поетия национален ангажимент за провеждането на целенасочена зелена политика. Така според действащите нормативни документи в Р България под „зелени” работни места се разбират работни места, разкрити в икономически дейности, свързани с производство на стоки и предоставяне на услуги, подпомагащи опазването на околната среда, съгласно списък с икономически дейности, утвърден от министъра на околната среда и водите и министъра на труда и социалната политика [4]. Преобразуването на производствените технологии, а и внедряването на „зелени” работници в сектора на услугите съответства на идеята за постигане на зелена икономика. Уеднаквяването на визията за „зелени” работни места в Р България с тази приета по света, и обобщаването на общоизвестни факти от практиката свързани с внедряването на този нов тип работни места дава възможността за правенето на предварителен анализ. Чрез него би могло да се изясни въздействието от разкриването на екологичните работни места върху икономиката на страната. Имайки предвид, че готовността на държавния и частния сектор да преструктурират заетостта е сложен интеграционен процес, то чрез разкриването на вътрешни и външни фактори на въздействие от подобно развитие би се спомогнало интервинирането на „зелените” работни места, като част от озеленяването на икономиката. 289 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Извършването на предварителен анализ относно ефективността и ефикасността от внедряването на „зелените” работни места в производството и сектора на услугите би повлияло положително върху нагласата на обществото. Именно поради това настоящата разработка има за своя основна цел извеждането на силните страни и възможностите от появата на този нов вид работни места, което би облекчило социалното напрежение в процесите по преструктурирането на икономиката на страната. Разбира се, при подобен анализ, не бива да бъдат пропускани, както слабите страни, така и заплахите, като така ще бъдат посочено и негативното влияние от преструктурирането на заетостта. Съпоставката на вътрешните и външните фактори ще покаже очакваното въздействие върху икономиката на страната след разкриването на екологосъобразните работни места. Разкриването на потенциалните силни и слаби страни би ни дало възможност да обобщим вътрешните фактори при разкриването на „зелените” работни места. Тези работни места биха могли да окажат положителен ефект чрез своите силни страни, а те са: • разкриване на нов тип работни места – инвестицията в нови екологични производства ще доведе до разкриването на несъществуващи до момента работни места, чиято специфична задача ще е опазването и съхраняването на екофона. • преобразуването на действащите екологично чисти работни места в „зелени”, т.е. работещите в момента незамърсяващи фирми да се причислят към зелената практика и да преквалифицират своите служители. Това от една страна би им донесло един вид реклама, а от друга би им позволило определяйки се като „зелени” фирми да използват редица облекчения от страна на държавата; • иновативни технологии – внедряването на нов тип технологии, които да са ниско въглеродни, незамърсяващи околната среда, създаващи екологично чисти продукти. Свързани са с големи инвестиционни проекти, но за сметка на това ще се направи опит за съхраняване на природата. Употребата на биологично чисти продукти и използването чисти производства ще е положително за обществото като цяло, а също така ще се осигури бъдеще на поколенията занапред; • производство на ценени биохрани – с цел по-бързата печалба, производителите на хранителни стоки, все по-често прибягват до употребата на пестициди, инсектициди и хербициди, като така под химичното въздействие се цели бързо производство и изкуствен (привлекателен) за потребителя външен вид. Екологичните продукти отглеждани без употребата на „човешка помощ” е скъпоструващо производство, но от друга страна потребителите все повече ценят натуралните качества на продуктите. Създаването на такъв вид производство на храни би било основна ниша при внедряването на „зелени” работни места, а като допълнителен плюс е все още съхранената плодородност на почвите у нас; • съхраняване на природните ресурси – енергетиката е един от основните консуматори на природни ресурси. Идеята за използването на пряката слънчева светлина и въздушните течения, като източник на енергия би довело до намаляване употребата на невъзобновяемите ресурси на планетата. Именно внедряването на алтернативни енергийни източници, ползващи вятъра и слънцето би ограничило въздействието на човека. За изграждането и работата на системите за алтернативна енергия са необ-ходимо иновативните проекти и работници осигуряващи дейността. Подобен тип зелени проекти са потенциалната възможност за разкриването на „зелени” работни места.; • ограничаване на замърсяващите производства – производствените технологии останали от изминалата индустриализация на високовъглеродни производства е нанесла необратими щети върху екологичната система. Преминаването към ниско замърсяващи производства, и чрез внедряването на нови системи за качество ще огра290 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ничи въздействието на човека върху природата. Съхраняването на екофона е основна задача пред човечеството, за да може да бъде даден шанс на бъдещите поколения за живот; • брандирането на екологичните продукти – популяризирането на зелените производства би довело до повишаването на тяхното търсене. Търсенето ще предизвика работещите по зелени програми фирми да инвестират повече, с цел задоволяване нуждите на пазара от екологични стоки и услуги. От тук могат да бъдат проследени два положителни ефекта – нужда от разкриване на допълнителни „зелени” работни места достатъчни да покрият производствената необходимост, а от друга страна нова добавена стойност върху предлаганите на пазара брандирани екологично чисти стоките и услуги. Разкриването на „зелените” работни места би било и предпоставка за редица негативни последствия, които се обобщават като слаби страни в анализа, а те са: • повишаване на разходите за производство на стоки и реализирането на услуги – инвестицията в екологосъобразни производства и доставянето на услуги, както и необходимостта от преквалификация или повишаване на квалификацията на персонала (разкриването на „зелени” работни места) е основание за по-високи цените на стоките и услугите достигащи до потребителите. Това крие опасност от ниска покупателна способност на екологичните стоки и услуги, което ще доведе до: ¾ редуциране на персонала (заплатите са основно перо при определяне себестойността на продукцията и цената на услугата), с цел намаляване на фирмените разходи. Така на практика е възможно да възникнат редица социални конфликти отразяващите се в повишаване на безработицата; ¾ фалити на предприятия и фирми; ¾ междуфирмена задлъжнялост. • въвеждане на непосилни за изпълнение ограничения от страна на държава към бизнеса – мерките, които фирмите трябва да предприемат при преструктурирането на отдаваните от тях работни позиции са свързани с изпълнението на изисквания поставени от контролиращите органи. Покриването на условията е свързано с: ¾ от бизнеса се изисква инвестицията на средства за да може да бъдат въведени в експлоатация новите работни места; ¾ от администрацията - готовността бързо и ефективно да посрещне нуждите на фирмите искащи да разкрият „зелени” работни места. • повече разходи за повишаване на квалификацията и преквалификацията на персонала – инвестирането освен в нови производствени системи, ще трябва да се насочи и в повишаване квалификацията на персонала. Обучаването на служителите е свързано с квалификационни курсове и обучения, което е допълнителен разход за бизнеса предпочел да заложи иновацията като способ за повишена конкурентоспособност. • продуктите трудно се откриват в търговските вериги – предлагането на зелени продукти е все още ограничено и липсата на брандингова стратегия е причината затова. • етикирането на зелените продукти често обърква потребителите и това буди недоверие в тях – с въвеждането на редица стандарти за качество, опаковките на екологичните продукти придобиват съвсем различен вид. Множеството информация върху стоките създава предпоставка за грешки при правилния избор на купувача. • липса на единна маркетингова стратегия за зелените продукти – необходимо е държавата в сътрудничество с бизнеса да подходят отговорно при промотирането на зелените продукти с цел тяхното популяризиране. • по-високи начални разходи за стартиране на зелен бизнес – на основата на иновация или на специфична иновативна дейност свързана с производството на стоки 291 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 и внедряването на зелени услуги, стартирането на нов бизнес е свързано с по-високи първоначални разходи поради спецификата на дейността. • зеления бизнес изисква по-големи разходи за НИРД – заложените в стратегия „Европа 2020” 3 % от БВП за НИРД са средства, чрез които държавата и фирмите ще градят икономика на бъдещето. Популяризирането на зелените идеи ще предизвика по-голям интерес в потребителите, а така и държавния и частния сектор ще бъдат принудени да инвестират повече, с което да отговорят на очакванията на потребителите. Разработването на зелени проекти, би довело до разкриването на редица възможности пред държавния и частния сектор. Те се свързват с: • предпоставка за създаването на условия за екотуризъм – все още на територията на страната съществуват места, които не са засегнати от действията на човека срещу природата. Провеждането на туризъм на такива места ще спомогне за тяхното изучаването и ще допринесе за популяризирането на тези райони. Това би довело до активизиране на местното население, като ще се постигне социален ефект чрез „обезпечаване активното социално-икономическо участие на местните жители”[5]. • съхраняване на природните ресурси – е задача на хората в момента с цел обезпечаването на бъдещите поколения. Внедряването на екологосъобразни иновативни системи и използването на възобновяеми енергоизточници при производство и пласирането на услуги ще бъде намалена употребата на изчерпаемите природни ресурси. Това би довело тяхното съхранение и би довело до желаното устойчиво развитие. • инвестиции към природосъобразни дейности – всяко действие на човека целящо опазването на околната среда и съхраняването на ресурсите за бъдещите поколения, може да бъде наречено природосъобразно. Инвестирането може да се изрази в създаването на иновационни ниско замърсяващи производства и услуги. Двата от основни сектора при формирането на БВП на страните, е основателна причина да стимулира държавното участие за разкриването на зелени инвестиции; • подобряване на екофона – внедряването на екологосъобразни производства на основата на възобновяеми енергоизточници би довело до намаляване на въглеродните високо замърсяващи производства. • реализация на зелени обществени поръчки – чрез този вид обществени поръчки държавите ще се стремят към стимулиране на бизнеса да реализира своя потенциал в зелената икономика. В съобщение на Комисията на европейските общности се разбира, че зелените обществени поръчки са „процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставяни”[6]. Насърчаването на този вид обществени поръчки е част от политиката на Р България по стимулиране на бизнеса за създаване на „екологосъобразни технологии, произвеждащи продукти и услуги с по-благоприятен ефект върху околната среда и върху икономиката като цяло”[7]. Участието на бизнеса ще породи необходимост от разкриването на „зелени” работни места в резултат на новата екологосъобразна дейност; • данъчни облекчения –високите разходи по създаването и внедряването на иновативни зелени технологии, е пречка пред стимулирането на предприятията и фирмите от страна на държавата към създаването на устойчиви продукти. За да може това да се промени, и същевременно да се ускори разкриването на „зелени” работни места е необходимо целенасочена фискална политика към желаещите да работят за постигането на зелена икономика фирми. Данъчните облекчения са предпоставка за 292 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 предизвикването на интерес в потенциалните международни и вътрешни инвеститори. Процесите по децентрализация в страната дават възможност на административните териториални единици сами да определят своята данъчна политика, т.е. всяка една; • възможност за възраждане на селата и селските общини – процесите по урбанизация поставиха пред закриване много от по-малките локалните териториални единици. Липсата на инвестиции създаде допълнителна предпоставка за обезлюдяването на районите. Развитието на биоземеделие и екотуризъм на основата на зелени инициативи са инструмент насочен към възраждането на селските общини и превръщането им в притегателни центрове за зелени инвестиции и икономика; • европейски програми – чрез действащата в ЕС кохезионна политика, и финансиращи оперативни програми за новия програмен период от 2014 до 2020 година, се очаква обезпечаването на екологични проекти. Така се разкрива възможност за допълнителна помощ при осъществяването на зелени инициативи, както от държавната администрация, така и от предприятията работещи в Р България. Разкриването на „зелени” работни места би било повлияно от редица външни фактори за фирмите и администрацията. Потенциалните заплахи от внедряването на новия тип работни места се обобщава с: • опасността, че преструктурирането на икономиката може да доведе до закрването на по-голям брой работни места, отколкото разкритите нови. Въпреки това, правителствените политики дават приоритет на развитието на зелена икономика, което води след себе си преобразуването на работните места в „зелени”. Основният мотив при преструктурирането е постигането на устойчиво и балансирано развитие, с което да се съхранят колкото се може повече от използваните природни ресурси, за да не бъдат ощетявани бъдещите поколения. Тази възможна заплаха крие зад себе си назряването на потенциален социален конфликт при увеличаване на безработицата на основата на преструктуриране на националните икономики. Именно затова, чрез насърчителни програми по заетостта, Р България може да стимулира наемането на „зелени” работници чрез данъчни облекчения. • липса на синхрон в работата на държавната администрация и бизнеса – готовността да бъдат посрещнати нуждите на бизнеса при участието в зелени проекти, реализирането на зелени инициативи включително и разкриването на „зелени” работни места е от ключово значение за частния сектор. Улесняването на процедурите за работа по зелени проекти не би могло да доведе до положителен ефект, ако самите служители не са достатъчно компетентни. • конкурентоспособност – повечето страни в ЕС вече десетилетия развиват своята икономика на основата на заложени зелени принципи и инициативи. Така прокарването на зелените идеи, и същевременното разкриването на „зелени” работни места у нас ще трябва да се пребори с действащите пазарните условия. Заплаха за българските фирми се оказва трудната задача да се докажат на пазара на зелени продукти и да реализират пазарен дял. • класификация на работните места – дадените определения от международни и държавни институции за същността на „зелените” работни места задължава отговорните органи да създадат регистър на новия тип работни места. Липсата на класифициране и характеризиране на част от действащите видове работни места като „зелени”, не позволява на дадени дейности да се нарекат „зелени”, което е пречка при кандидатстването за средства от европейските фондове по оперативни програми. • нелоялна конкуренция – на пазара ще останат фирми, чието производство на продукцията или отдаване на услуги ще бъде несъобразено с зеления ход на световната икономика. Цените на техните продукти, поне първоначално ще бъдат по-ниски от тези на фирмите, чиято продукция е екологосъобразна и природоопазваща. Така 293 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 обаче реализацията на зелените продукти и услуги ще бъде по-трудна на пазара съдейки от сложната икономическа обстановка в страната. Потребителите биха предпочели цената пред качеството, което би довело до по-слаба възвращаемост на зелените инвестиции, предизвикващо стопиране на зелени проекти, фалити на предприятия и фирми. Това от своя страна ще доведе до закриването на „зелените” работни места. * * * Преструктурирането на икономиката, и преминаването от високовъглеродно производство към ниско замърсяващи иновативни производствени системи е дълъг и сложен процес, изискващ време, умело планиране и прогнозиране, стратегически инвестиции, ресурси и не на последно място – промяна в човешката нагласа и култура на потребление. Последствията от икономическа промяна биха могли да повлияят върху инвеститорите и социалната нагласа на обществото. Възможно е да бъдат предизвикани редица социални конфликти, които да дестабилизират социалната система на всяка една държава, дори и на силно развитите страни. В доклада е защитена тезата, че извеждането на силните и слаби страни, предимствата и заплахите в следствие от разкриването на „зелените” работни места е основна и първа стъпка от анализа за въздействието им върху икономическото развитие у нас. Посочвайки редица вътрешни и външни фактори на въздействие, и давайки техни количествени стойности на покъсен етап ще може да бъде прогнозиран ефекта от внедряване на „зелените” работни места, разкрити като част от бъдещата зелена икономика. Подобен анализ е необходим при подготовката и изготвянето на документите използвани в стратегическото планиране на всяка страна. Чрез него би било възможно да бъде предвидено влиянието на посочените в доклада външни и вътрешни фактори, които могат да повлияят върху преструктурирането на междурегионалната, националната, регионалната и местна икономика. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. Стратегия „Европа 2020” – съобщение http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2010:2020:FIN:BG:PDF 03-06-2013 Закон за регионално развитие http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135589285 04-06-2013 Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=35324 (07-05-2013) Заповед - МОСВ № РД 1100/23.12.2010 и МТСП № РД 01-909 20.12.2010 www.az.government.bg/Projects/Mer/Mer55-d.doc (07-06-2012) Международен съюз за опазване на природата http://www.iucn.org/ (21-03-2013) Съобщение на Комисията на европейските общности http://www.parliament.bg/pub/ECD/72417COM_2008_400_BG_ACTE_f.pdf (21.03.2013) Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014 година http://www.aop.bg/fckedit2/user/File/bg/novini/GPP_Final_13_07_11.pdf (21-03.2013) 294 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 СЧЕТОВОДНИ АСПЕКТИ НА ПЪРВОНАЧАЛНОТО И ПОСЛЕДВАЩОТО ОЦЕНЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ИМОТИ Тодор Атанасов Тодоров Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов” гр. Свищов ACCOUNTING ASPECTS OF THE INITIAL AND SUBSEQUENT MEASUREMENT OF INVESTMENT PROPERTIES Todor Atanasov Todorov Abstract: The paper reviews the main characteristics of the models for valuating investment properties and their representation in financial statements according to International Accounting Standard 40 – Investment Properties with a special emphasis on their initial and subsequent measurement and analyses of the possibilities for transfers to and from investment property classification as well as the reclassification of investment properties. Key words: investment property, investment property classification, measurement. Предприятието придобива дълготрайни материални активи, за да черпи икономически изгоди от тях. Една част се получава непряко – чрез начисляване на амортизация и пренасяне на части от стойността, а друга – пряко – чрез генериране на приходи. Поради тези различия от дълготрайните материални активи се обособява отделна група – инвестиционните имоти. Те са част от групата на дългосрочните финансови активи. Те представляват тези активи, които са отдадени под наем на трети лица срещу получаването на наемна вноска (оперативен лизинг) или тази част от получените под формата на финансов лизинг активи, за които предприятието заплаща на друго предприятие лизингова вноска, но е получило правото на собственост и правото на разпореждане върху тях. Тази част от активите при счетоводното си отчитане попада в обхвата на Международен счетоводен стандарт 40 Инвестиционни имоти [1]. *** Инвестиционен имот е земята или сградата (или части от нея), или и двете, които собственика или лизингополучателя по финансов лизинг държат по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете, отколкото за производството на продукция или услуги; или продажба в рамките на обичайната икономическа дейност. Необходимо е да се прави разграничение между инвестиционните имоти и другите дълготрайни материални активи на предприятието (имоти използвани от собственика). Първите генерират парични потоци, които са независими от другите активи. Паричните потоци, които се получават от вторите могат да се отнесат не само към имота, но и към други активи, които са използвани в процеса на производството. В практиката съществуват редица особености при класификацията на тези групи активи. Възможно е даден имот да включва част, която се притежава за получаване на доходи от наем (или за увеличаване стойността на капитала) и друга част, която се притежава за използване в производството на продукция или услуги. В този случай, ако тези части могат да бъдат продадени поотделно 295 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 (или отдадени на финансов лизинг поотделно), предприятието ги отчита самостоятелно. Когато частите не могат да бъдат продадени самостоятелно, имотът е инвестиционен само ако незначителна част от него е притежавана и използвана от собственика. Тези особености налагат избора как да бъде класифициран даден имот. Затова е необходимо предприятието само да разработи критерии, така че да може последователно да извършва тази дейност. [2] По конкретно инвестиционните имоти са: • Земя, притежавана с цел дългосрочно увеличаване на стойността на капитала, а не с цел краткосрочна продажба в хода на обичайната дейност; • Земя, притежавана за неопределено понастоящем бъдещо използване (ако предприятието не е определило, че ще използва земята или като ползван от собственика имот, или за краткосрочна продажба в хода на обичайната дейност, се счита, че земята се притежава за увеличаване на стойността на капитала); • Сграда, притежавана от предприятието (или държана от него по финансов лизинг) и отдадена по един или повече оперативни лизинга; и • Сграда, която не се ползва, но се притежава, за да бъде отдадена по един или повече оперативни лизинга; • Имот, който се изгражда или разработва за бъдещо използване като инвестиционен имот. Правилата, свързани с остойностяването на инвестиционните имоти могат да бъдат обособени на: първоначално оценяване – при първоначалното придобиване; и последващо – извършвано в края на отчетния период или на определен в счетоводната политика интервал от време, в рамките на отчетния период. [3] При първоначалното оценяване предприятието може да класифицира един имот като инвестиционен, ако отговаря на следните изисквания: да е вероятно да получи бъдещите икономически изгоди от него и цената му на придобиване да може да бъде оценена надеждно. Към стойността му трябва да се включат всички разходи, които са свързани с придобиването, както и стойността на подменените (в последствие) части от него. [4] Изключение са тези разходи, свързани с ежедневното му обслужване и оскъпяването му в резултат на разсрочено във времето плащане. В зависимост от начина на придобиването стойността на инвестиционния имот може да бъде определена: • При покука – предприятието включва в стойността на имота покупната цена и всички разходи свързани с покупката. Към последните се прибавят: професионалните хонорари за правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и всички други преки разходи по сделката. • При покупка с отложено плащане – стойността на инвестиционния имот е покупната цена. Разликата между нея и общата сума на паричните плащания се признава като разход за лихви за периода на кредита. • При строителство или разработване – инвестиционния имот се оценява по равностойността на всички разходи, извършени за неговото изграждане (себестойност) към датата на приключването на строително-монтажните работи, увеличени с всички други разходи, свързани с подготовката за използването му. В този случай цената му не се увеличава с: първоначалните разходи (освен, ако те са необходими, за да приведат имота в работното му състояние, предвидено от ръководството); първоначалните оперативни загуби, понесени преди инвестиционният имот да достигне планираното ниво на заетост; необичайно големи количества бракуван материал, труд или други ресурси в строителството или разработването му. 296 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 • При получаване под формата на лизинг – При финансов лизинг лизингополучателя оценява инвестиционните си имоти (или части от тях т.нар. имуществени дялове) по по-малката от: справедливата стойност; и настоящата стойност на минималните лизингови плащания, като част от последните са и всички премии (лихви) платени за лизинговия период. Възможно е и лизингополучателя по оперативен лизинг, да класифицира имот като инвестиционен. Условията, на които трябва да отговаря имота е необходимо да са налице кумулативно, а именно: имотът да отговаря на определението за инвестиционен (т.е. да е отдаден под наем на друго предприятие, т.нар. сублизинг) [5]; оперативният лизинг да се отчита като финансов лизинг; и при последващото оценяване лизингополучателят да използва модела на „справедливата стойност”. Определянето на цената на придобиване в този случай става по същия начин както при финансовия лизинг – по-малката от справедливата стойност, и настоящата стойност на минималните лизингови плащания (вкл. и всички премии (лихви) платени за лизинговия период. • При безвъзмездна сделка (получаване под формата на дарение, финансиране и т.н.) – справедливата стойност на имота. Последната представлява сумата, за която един актив може да бъде разменен в сделка при справедливи пазарни условия между несвързани, осведомени и желаещи страни. • При замяна на инвестиционния имот срещу непарични активи (или комбинация между непарични и парични, т.е. с доплащане) се оценява по справедливата му стойност. Изключение се допуска само когато: разменната сделка не е от търговски характер или справедливата стойност на получения актив или на отдадения актив не може да бъде измерена достоверно. При този случай имота се оценява по балансовата сума на отдадения актив. • При прекласифициране на земя и/или сграда (или и двете) в инвестиционен имот – балансовата стойност на имота, по която се е отчитал към момента на прехвърлянето му в групата на финансовите активи; • При получаването на инвестиционен имот като апортна (непарична) вноска в капитала на търговско дружество – стойността на имота е оценката изготвена от три независими вещи лица, посочени от длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Това е оценката изготвена от назначени от съда независими оценители. За последващо оценяване на инвестиционните имоти предприятието избира модела на „справедливата стойност” или модела на „цената на придобиване” като своя счетоводна политика и я прилага към всеки един от тях. (Изключение се допуска само когато се класифицира на имуществен дял, държан от лизингополучателя по оперативен лизинг в инвестиционен имот Тогава задължително се използва моделът на „справедливата стойност”.) Промяна на счетоводната политика се допуска само ако тя ще има за резултат по-подходящо представяне на сделките, други събития или условия във финансовите отчети. В случай, че при първоначалното признаване предприятието избере модела на „справедливата стойност”, то оценява всички свои инвестиционни имоти по нея. За прилагане на този модел отчетно обособената единица следва да определя справедливата стойност на „непрекъсната основа”, т.е. към всяка балансова дата. В случай, че има ясни доказателства за невъзможността й да се определя достоверно (сравнимите пазарни сделки са редки и няма алтернативни надеждни оценки), то следва да се прилага модела „цена на придобиване”. 297 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Справедливата стойност е времево ограничена и отразява условията на пазара към датата на баланса. Тъй като пазарните условия могат да се променят, отчетената по справедлива стойност сума може да бъде невярна или неподходяща към друга дата. Предприятието следва да я определя без каквото и да е намаления на разходите по сделката, които може да понесе във връзка с продажбата (или друг вариант на освобождаване от актива). Всяка печалба или загуба, от промяна в справедливата стойност на инвестиционния имот, се включва в печалбата или загубата за периода, в който възниква. Най-доброто доказателство за справедливата стойност обикновено се дава чрез текущите цени на активен пазар за имот със същото местонахождение и състояние. При определянето й предприятието следва да има предвид всякакви различия във факторите при оценяването на другия имот. Когато липсват цени на активен пазар се анализира информацията от различни източници, включително: • Текущите цени на активен пазар за имоти от различно естество, състояние или местоположение, коригирани, за да отразят тези различия; • Скорошните цени на подобни имоти на по-малко активни пазари с корекция, за да отразят всякакви промени в икономическите условия, от датата, на която са се осъществили сделките на тези цени; и • Прогнозирането на дисконтираните парични потоци, основани на достоверни оценки на бъдещите парични потоци, обусловени от условията на всякакви съществуващи лизингови и други договори и (там, където е възможно) от външно доказателство, например настоящите пазарни наеми за подобни имоти в същото местоположение и състояние, както и при използване на равнище на дисконтиране, което отразява настоящите пазарни оценки на несигурността в размера и разположението във времето на паричните потоци. В случай, че различните източници предлагат различни заключения, относно справедливата стойност на инвестиционния имот, предприятието анализира причините за тези различия, за да достигне до най-достоверната й приблизителна база. След първоначалното признаване, предприятието, което избира модела на „цената на придобиване”, оценява всички свои инвестиционни имоти така все едно са дълготрайни материални активи, т.е. цената на придобиване минус натрупаната амортизация и натрупаните загуби от обезценка. Под цена на придобиване се има предвид сумата от заплатените парични средства (или парични еквиваленти или справедливата стойност на друга престация) за придобиването на един актив към момента на придобиването или създаването му. Състои се от покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, свързани с покупката. Последните са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му, и включват следните разходи за: • Подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът); • Първоначална доставка и обработка; • Монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив; • Привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив; 298 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 • Хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив. Към разходите за привеждане на актива в работно състояние се включват: • Предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за условни задължения за: демонтаж и извеждане на актива от употреба – тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.); възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът; • Разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи. В хода на стопанската дейност е възможно имотите да променят предназначението си и да се прекласифицират в различни групи: • При започване на ползване от страна на собственика – прехвърля се от инвестиционен имот в ползван от собственика имот (от дългосрочен финансов в дълготраен материален актив); • При започване на разработване с цел продажба – прехвърля се от инвестиционен имот в нетекущ актив, държан за продажба; • Край на ползването от собственика – прехвърля се от ползван от собственика имот в инвестиционен такъв; • При започване на оперативен лизинг към друга страна – прехвърля се от нетекущ актив, държан за продажба в инвестиционен имот; или • Край на строителството или разработването – прехвърля се от имот в процес на изграждане или разработване в инвестиционен имот. При прекласифицирането на инвестиционните имоти следва да се има предвид, че различните групи активи се отчитат по различни стойности. Когато предприятието прилага модела „цена на придобиване”, всички прехвърляния между инвестиционни имоти, ползвани от собственика такива и нетекущи активи, държани за продажба не променят балансовата сума на прехвърляния имот както и цената на придобиване на този имот за целите на оценяването или оповестяването. Когато се прекласифицират инвестиционни имоти, отчитани по метода на „справедливата стойност” и те напускат групата си, независимо дали стават имоти на собственика или нетекущи активи, държани за продажба, се оценяват по справедливата стойност към тази дата. В случай, че използван от собственика имот става инвестиционен, той бива оценяван като дълготраен материален актив до датата на промяната в предназначението му. До датата на прекласификацията предприятието продължава да амортизира имота и да признава всякакви загуби от обезценка на актива, които са възникнали като: • Всяко произтичащо намаление на балансовата сума на имота се признава в печалбата или загубата за периода, а ако има формиран преоценъчен резерв, то първо се отписва резерва; и • Всяко произтичащо увеличение на балансовата сума се третира, както следва: o до степента, до която увеличението възстановява предишни загуби от обезценка за този имот, увеличението се признава в печалбата или загубата за периода. Сумата, която се признава в печалбата или загуба за периода, не надхвърля сумата, 299 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 необходима да възстанови балансовата сума до балансовата сума, която би била определена (нетна без амортизационните отчисления), ако никакви загуби от обезценка не биха били признати; и o всякаква остатъчна част от увеличението се кредитира директно в собствения капитал в частта на преоценъчния резерв. При последващо освобождаване от инвестиционния имот преоценъчният резерв, включен в собствения капитал, може да бъде прехвърлен в неразпределена печалба; прехвърлянето от преоценъчен резерв в неразпределена печалба не се прави през печалби и загуби за периода. При прехвърляне от нетекущ актив, държан за продажба в инвестиционен имот, всяка разлика между справедливата стойност на имота към тази дата и неговата предишна балансова сума се признава в печалбата или загубата за периода. Когато предприятието завърши изграждането или разработването на инвестиционен имот по стопански начин, всяка разлика между справедливата стойност на имота към тази дата и неговата предишна балансова сума се признава в печалбата или загубата за периода. Оценката на инвестиционните имоти е свързана непосредствено с представянето им във финансовите отчети. При изготвянето им трябва да се направят следните оповестявания: • дали се прилага модела на „справедливата стойност” или модела на „цената на придобиване”; • ако прилага модела на „справедливата стойност”, дали и при какви обстоятелства имуществените дялове, държани по оперативен лизинг, се класифицират и отчитат като инвестиционен имот; • критериите, които предприятието използва, за да разграничи инвестиционен имот от ползван от собственика имот и от имот, държан за продажба в хода на обичайната дейност; • прилаганите методи и съществените предположения при определяне на справедливата стойност на инвестиционния имот, включително дали определянето на справедливата стойност е подкрепено с пазарни доказателства, или се базира основно на други фактори поради естеството на инвестиционния имот и липсата на сравними пазарни данни; • степента, до която справедливата стойност на инвестиционния имот се основава на оценяването от независим оценител, който притежава призната и подходяща професионална квалификация и който има скорошен опит в местонахождението и категорията на оценявания имот; а ако няма такова оценяване, този факт също се оповестява; • дохода от наеми от инвестиционен имот; • преки оперативни разходи, възникващи от инвестиционния имот, които са (или не са) генерирали приходи от наеми през периода; • кумулативната промяна в справедливата стойност, призната в отчета за всеобхватния доход, при продажба на инвестиционен имот от група активи в които се използва модела на цената на придобиване в група активи, за които се използва модела на справедливата стойност; • съществуването и сумите на ограниченията за реализуемостта на инвестиционни имоти или паричния превод на доходи и постъпления от освобождаване на инвестиционни имоти; 300 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 • договорни задължения за покупка, изграждане или разработване на инвестиционни имоти или за ремонти, поддържане или подобрения; и • други оповестявания свързани използвания модел за последващо оценяване на инвестиционния имот. • *** В заключение може да се направи изводът, че оценката на инвестиционните имоти е свързана с редица особености и проблеми. Първоначално могат да възникнат в предприятието по различен начин – покупка, строителство (разработване), замяна, прекласификация от друга група активи (използвани от собственика или нетекущи активи, държани за продажба) и т.н. На тази датата се оценяват по цена на придобиване с включване на всички разходи, свързани с този процес (изключение е само когато са възникнали чрез размяна и сделката няма търговски характер и справедливата стойност нито на получения, нито на отдадения актив може да бъде оценена надеждно). На същата дата трябва да се избере и един от методите за последващата им оценка – „справедлива стойност” или „цена на придобиване”. Това обуславя и проблемите, възникващи с оценяването им както при преоценката така и при прехвърлянето им в друга група активи. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. Официален вестник на Европейския съюз. 2008. <http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:320:0001:0481:BG:PDF> Последно посетен: 10.06.2013 г. Рупска, Теодора. Нематериалните активи и инвестиционните имоти на предприятието. София, 2010. с. 26-28. Атанасов, Атанас. Симбиозата между счетоводство и управление в дружествата със специална инвестиционна цел. // Годишник. Стопанска академия Д. А. Ценов Свищов, бр. CX, 2008, с. 60-61. Атанасов, Атанас. Особености на оценяването при счетоводното отчитане на обектите за секюритизация в дружествата със специална инвестиционна цел. // Счетоводството и одита в информационната глобализация : Сборник научни статии; Международна научно-практическа конференция - Свищов, 4-5 ноември 2009 г., 2009, с. 17. Божков, Васил. Инвестиционни имоти: Определение, класифициране, признаване и оценяване. // Счетоводство плюс, 2009, бр. 12, с. 4. 301 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВОДНИЯ ТРАНСПОРТ В ОБЩИНА БУРГАС докт. Мария Александрова Петрова Университет за национално и световно стопанство OPPORTUNITIES FOR DEVELOPMENT OF WATER TRANSPORT IN BURGAS MUNICIPALITY PhD. Maria Aleksandrova Petrova University of National and World Economy Abstract: Transport infrastructure plays a leading role in any national economy as a means to increase economic competitiveness, providing comfortable living conditions of the population and prosperity of businesses and not least by her students acquire foreign trade relations of the country. The main purpose of the present paper is to present opportunities for the development of water transport in the municipality of Burgas. Key words: transport, water, investment, priorities. Актуалността на сегашната разработка се основава на разбирането, че при липса на адекватна и своевременна политика по развитието и модернизацията на българските пристанища ще се окаже неблагоприятно въздействие върху националната икономика и ще има наличие на сериозна пречка пред нормалното протичане на целия транспортен процес с произлизащите от него ефекти върху държавния бюджет и имиджа на България, като външна югоизточна граница на Европейския съюз. Значението на пристанищата е многостранно. От една страна чрез тяхните елементи се осъществява връзка между пътния и въздушния транспорт, т.е. предоставят основи за нормалното движение на пътници и товари през водните разстояния. От друга страна водно-транспртната система съдейства за увеличаване на икономическата конкурентоспособност и за така желания икономически разтеж на регионалните общности. Сега съществуващата водно-транспортна инфраструктура на Република България е изградена от два вида пристанища – речни и морски. Първите заемат участъка на река Дунав, докато вторите са разположени на черноморския бряг. Ключовата роля на локализацията на последните се основава на факта, че независимо дали товарите са предназначени за обслужване на вътрешния пазар, или са с цел транзитно преминаване, те се обработват на територията на българските пристанища. Това е колкото положително със своите изгоди, толкова и задължаващо, от гледна точна предоставянето на качествени и надеждни транспортни услуги от страна на българските пристанища. Тенденциите за увеличаване административния капацитет, за обработка и предлагане на високопроизводителна претоварна и електронна техники предявява нови изисквания към усъвършенстването на водната инфраструктура и поставя акцент върху внедряването на нови технологии за обработване на товари, като естествен процес, произлизащ от развитието на международния транспорт. Върху тази обосновка лежи и заложената цел, а именно възможности за развитие на водния транспорт в община Бургас за неговото подходящо интегриране, като част от Общоевропейската транспортна мрежа. 302 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 В община Бургас морският транспорт се представя в лицето на четири пристанища за обществен транспорт (Пристанище Бургас Запад и Изток, Рибно пристанище и Росенец) и три със специално предназначение (Трансстрой, Бургаски корабостроителници и Кораборемонтен завод). Поради големия обхват на обектите на воднотранспортна инфраструктура в общината автора е предпочел за по-задълбоченото изследване на сегашната ситуация да разгледа единствено Пристанище Бургас. Като едно от най-големите пристанища в страната, то съдейства за стабилизирането на икономическото състояние на държавата в условията на финансова криза. Разполага с благоприятно географско разположение, което го прави част от VIII-ми Паневропейски транспортен коридор (Италия-Албания-Македония-Средна Азия), като осигурява обслужването на транзитни товари. Има добри условията за прехвърлянето им благодарение на изградената железопътна мрежа в града. Работата му се улеснява от съпътстващ благоприятен климат предопределящ годишно използване на пристанището. Конкурентоспособността на пристанището се базира на най-добрите дълбочини за корабите и увеличаване скоростта за обработката на товарите заложени в инвестиционната политика на страната. Пристанището осъществява дейност по международния кодекс за сигурност на кораби, като оперира на ниво на сигурност 1. Обслужва се от следните терминали: изток, насипни товари, запад, като основните им дейности са обработване на метали, дървесина, течни химически продукти, зърно, скраб и др. Обработката им се подпомага от наличните универсални кранове с товароподемност до 40 тона и разнообразна мобилна претоварна техника. За транспортирането им до определените им корабни места се използва коловозна мрежа. Всичките терминали общо предлагат над 350 000 кв м открита и закрита складова площ. Наблюдава се спад в товарооборота на морските пристанища през годините, включително и в пристанище Бургас. Промяната и крайните стойности на обработените товари може да се види от следващата таблица. Таблица1: Товарооборот на морските пристанища по начин на превоз за периода 2004-2009г. начин на превоз 2004 2005 2006 2007 2008 2009 наливни 8 469 564 9 701 770 11 825 695 11 492 705 11 721 337 10 397 819 насипни 10 130 123 10 421 958 10 666 160 8 805 005 10 107 097 8 311 931 генерални 3 149 336 3 031 988 3 313 482 3 119 776 2 735 238 1 754 042 контейнери[ТОНА] 1 275 062 1 343 139 1 491 589 1 695 243 2 296 573 1 632 223 контейнери[бр.TEU] 106 731 110 400 121 018 132 184 201 628 136 764 РО-РО[ТОНА] 484 500 541 484 444 664 380 876 272 163 175 788 РО-РО[бр.тр.ед] 14 015 17 406 16 498 14 442 12 194 6 658 23 508 584 25 040 339 27 741 590 25 493 606 27 132 409 22 271 803 6 699 6 844 6 902 8 227 8 711 7 706 ОБЩО ТОНА: ПОСЕЩЕНИЯ[БРОЙ] Източник: Изпълнителна агенция Морски пристанища 303 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 От нея ясно се вижда, че пика на товарооборота за морските пристанища е през 2006 г., с изключение на „РО-РО(ТОНА)” където през упоменатата година стойността не е най-голямата за разлика от предходната 2005г. Посещенията в пристанищата от своя страна от 2004 до 2008 г. показват ръст, което не задължително означава, че товарооборота се увеличава. На преден план излизат наливните товари, което означава че морските пристанища обработват преди всичко този тип товари, а на последно място се нареждат обработените брой транспортни единици с ро-ро техниката. Нужни са целенасочени и ясно действия за увеличаване на обработването на последните за достигане на европейските практики. Ако конкретизираме товарооборота в обекта на изследователското проучване според оперативни данни за първите десет месеца на терминали „Изток” и „Запад” са обслужени 37 756 контейнери, което представлява над 60 % увеличение в сравнение със същия период на 2011г. В съответствие с Генералния план за развитието на Пристанището до 2015 година ще се реализира мащабен проект за разширяването му с четири нови терминала (1,2,3,4) за предоставянето на нови конкурентоспособни услуги, включително и в областта на така нар. „РО-РО” технология. Тя съдейства за реализиране на комбинирани превози на пратки. Предварително зададената цел на проекта е да съдейства за икономическия растеж на националната икономика посредством повишаване ефективността и безопасността по отношение обработката на товарите. В началото на миналия век са изградени някои елементи на пристанищната инфраструктура във Варна, Русе, Силистра, Лом, Тутракан, включително и в Бургас в централната част на градовете, което само по себе си води до множество усложнения от гледна точка на опазването на околната среда и в архитектурно-строителен аспект. Открит е баланс в съединяването на националните с общинските интереси за експлоатацията на тази територия, като се подготвя изграждането на терминал с круизно предназначение. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” обяви обществена поръчка за построяването на пътнически терминал, който да обслужва Черно и Средиземно море чрез международна морска гара с придружените към нея действия по създаване на необходимата среда за ефективното й действие, съставляващи нов пътнически терминал, обособяване на пешеходни алеи, паркинги, рехабилитация на съществ-ващите постройки и др. Проектът „Супер Бургас – зона за обществен достъп” не беше одобрен от Оперативна Програма „транспорт”. Въпреки това основата за бъдещето е положена. Посредством него ще се обединят трите терминала на ЖП гара, автогара Юг и морската автогара. Реализацията му ще доведе до положителни ефекти излизащи от обсега на транспортния сектор, като създаване на нови работни места, увеличаване на пропускателната възможност до пристанището от гражданите на града и посетителите и др. Друга алтернатива за решаването на проблема съставляващ ефективното и екологосъобразно използване на централната градска част вече се реализира от пристанище Варна, а именно изместване на централните пристанищни дейности и елементи извън района. Възможностите за развитие на българските пристанища, в това число и на бургаското, след приемането ни ЕС налагат интегрирането на европейските практики и 304 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 цели за пътя към една обща посока водеща към ефективност, екологосъобразност и конкурентоспособност. Издаденият документ „Стратегически цели и препоръки на политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018г.” в края на 2009г. от Европейската Комисия определя сърцевидните области на действие, които обхващат: o Засилване ролята на европейския морски транспорт в условията на глобализация. o Увеличаване на уменията и практическия опит на човешките ресурси в сектора. o Повишаване качеството на предлаганите услуги. Във връзка с работата на пристанищата в условията на глобализация през месец януари 2009 Европейската Комисия публикува „Съобщение и план за действие с оглед на установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери”, в който акцент се поставя върху увеличаване обхвата на вътрешния пазар за премахване и улесняване на административните процедури, като по този начин морските пристанища ще станат по-привлекателни за затвърждаване на своята конкурентоспособност пред сегашните си клиенти и привличане на нови потребители. В него внимание се обръща и на транспорта на къси разстояния, което се препокрива с едно от предходните направления на Комисията. Пристанището поде инициатива свързана с увеличаване на уменията на своите трудови ресурси. Проекта стартира от 16.04.2008 и завърши през втората половина на 2009г. Реализира се чрез финансовата помощ от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Общите цели на проекта са обхванали обучение на работниците в пристанищния комплекс, осигуряване на професионалната им реализация, по-добри условия на работното място, допълване на квалификацията, чрез по-добро образование и др. Въпроса с качеството на предлаганите услуги се разглежда от външна проверка на Интегрираната система за управление на качеството. През 2012г. се е осъществила проверка от одиторска фирма за работните процеси на пристанището, като не са установени никакви нарушения, което доказва че стандарта с който работи то (ISO) се изпълнява и непрекъснато се усъвършенства. Корабоплаването, като неделима част от предлаганите пристанищни услуги следва да се фокусира върху концепцията „Морски магистрали”, която се представя от европейската транспортна политика. Тя се стреми към по-ефективното и пълноценното използване на европейските морски пространства и големи речни системи при транспортирането на товари „от врата до врата”. Център на концепцията са морските магистрали на трансевропейската транспортна мрежа и отделянето им по програмата Марко Поло II. През 2006г. „Интегрираната програма за развитие и насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища- NADIADES” за периода 2006-2013г беше издадена от Европейската комисия. Тя се фокусира върху пет приоритетни области, които очертават необходимостта за подобряване на условията на пазара, развитие на флота и на човешките ресурси, подобряване на имиджа и промени в инфраструктурата. Националната програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт 2010-2020г. очертава две възможности за финансиране, респективно за развитие на пристанищата посредством публично-частните партньорства и помощта от държавния 305 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 бюджет. На преден план обаче се поставя участието на частния сектор, като начин за облекчаване и по-добро разходване на националните средства. Като форма на публично-частно партньорство, ролята на концесията при управлението и развитието на пристанищата не трябва да се подценява, като средство за икономическа конкурентоспособност и просперитет в района за планиране, общината и водния транспорт в нея. Нужни са гъвкави форми, за да може да се привлекат повече желаещи да инвестират и експлоатират обекти в този сектор. Договорните отношения могат да се осъществят в рамките на 35 години, което не позволява увеличаване броя на фирмите, които да се конкурират по между си за ползването на наличните портове. В северноевропейските държави портовете са общинска собственост с изключителното право за контрол от държавата, като се прилагат много на брой механизми и различни по дълготрайност договорни отношения, което от една страна води до по-добра експлоатация на пристанищните съоръжения в резултат от голямата конкуренция, а от друга портовете разполагат с по-голяма самостоятелност. Според чл. 103а от сега действащия Закон за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България пристанищата за обществен транспорт се делят на такива с национално и с регионално значение. Само по себе си това означава, че първите трябва да се развиват приоритетно и целенасочено при балансиране на националните интереси с тези на частния сектор за постигане на оптимални резултати при дейността на пристанището. Друг източник на финансиране след приемането на страната ни в ЕС са Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие, които ще действат до края на 2013г. чрез Оперативна програма „транспорт”. Тя е съсредоточена върху няколко основни момента, които спомогнат за успешното интегриране на транспортната система, респективно на пристанищната инфраструктура в тази на ЕС. Като основна финансова институция на ЕС- Европейската инвестиционна банка също предоставя значителни финансови помощи за развитието и модернизацията на пристанищните комплекси. Съставената от високо квалифицираните кадри и ръководство банка е не само средство за кредитни дейности, но и за предоставяне на безвъзмездно съфинансиране от Европейската комисия и фондовете на ЕС. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” и Министерстото на транспорта, информационните технологии и съобщенията следва да увеличат своите усилия и административен капацитет за по-доброто усвояване на средствата. Неделима част от имиджа и просперитета на пристанищата за обществен транспорт представляват технологиите за обработване на сухи товари, като те се разделят на верикални (Lo-Lo) и хоризонтални (Ро-Ро). Всяка една от тях се основава на една или няколко машини, които се характеризират със своя производствен капацитет. Пристанищната механизация от своя страна се дели на такава с периодично или циклично действие и такава с непрекъснато действие. Под цикъл на машината следва да се разбира обединение от различни операции по транспортирането на товара и неговото връщане в изходно положение. На практика обаче товароподемните машини осъществяват своето предназначение през половината от цялото работно време. От друга страна машините с непрекъснато действие позволяват значителни скорости на движение на обработвания материал чрез транспортна лента, което се използва непрекъснато в едно направление и могат да преместват товара на големи разстояния в хоризонтално и вертикално направление. 306 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Много от машините, които се използват в пристанището са стари и в допълнение разработени от различни фирми, някои от които вече не съществуват. Това обстоятелство затруднява от една страна качественото извършване на работата, а от друга тяхната поддръжка. Придобиването на нова техника води със себе си и други положителни моменти, като такива за намаляне отрицателно влияние върху околната среда. Подобряване капацитета на морското пристанище чрез развитие и модернизация на товаро-разтоварния процес ще доведе до увеличаване на товарите, които се обработват годишно. Като се има предвид обаче, че при осигуряване изискванията свързани с експлоатационната годност на машините, сигурността и безопасността за селищата и околната среда са необходими действия в областта на рехабилитация и поддържане на съществуващата в момента водно-транспортна инфраструктура. Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регламентира поддържането на пристанищните елементи от ДП „Пристанищна инфраструктура” чрез отделянето до 25 % от таксите събирани от корабите при позволение за достъп. До тук стана ясно, че пристанище Бургас не отговаря на изискванията за модерно пристанище. Необходимо е увеличаване на инвестициите за поддръжката на машините и внедряване на нови високотехнологични както от националния бюджет, така и от успешното реализиране на публично-частни партньорства. Таксите от своя страна ежегодно се утвърждават от министъра на транспорта. При сегашната необходимост би било решаващо те да се увеличат с цел увеличаване на товарооборота, конкурентоспособността, икономически ръст както на регионално, така и на национално равнище. Като обобщение може да се твърди, че чрез увеличаването на уменията и практическия опит на човешките ресурси в сектора, повишаването на качеството на предлаганите услуги, приемането на концепцията „Морски магистрали”, финансрането на пристанищните елементи чрез публично-частните партньорства, помоща на държавния бюджет, европейските фондове, Европейската инвестиционна банка и реализирането на дейности в областта на поддържането на наличните и внедряването на нови високотехнологични мащини ще преведе пристанище Бургас в едни нови измерения на икономическа конкурентоспособност, не само в пределите на нашата стана, но и като равнопоставено измежду водещи пристанища в Европа и по света. Всички тези дейности ще доведат до мултиплициран социално-икономически, политически и екологичен ефект излизащ от сферата на транспортния сектор. Литература: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Национална програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт 20102020 г. Оперативна Програма „Транспорт” 2007-2013г. Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020г. Изпълнителна агенция морска администрация на: http://www.marad.bg/page.php Сайт на Пристанище Бургас ЕАД на: http://port-burgas.bg/ Закон за публично-частните партньорства Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България План за развитие на Община Бургас 2007-2013г. Стратегически цели и препоръки на политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018г. 307 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ОБЩИНСКИТЕ КАПИТАЛОВИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ – ПЪТ НА РАЗВИТИЕ Докторант Десислава Желева Калчева Университет за национално и световно стопанство гр. София Младши експерт Димитър Маринов Платников Министерство на икономиката и енергетиката MUNICIPAL CAPITAL INVESTMENT IN BULGARIA – A WAY OF DEVELOPMENT Desislava Zheleva Kalcheva Dimitar Marinov Platnikov Abstract: Municipal capital investments are the backbone of the municipal infrastructure. They are necessary for a normal existence of a local community and a prerequisite for the development of economic and social life in the municipality. The purpose of this paper is to give a brief overview of the capital investment of Bulgarian municipalities in the period 2008-2012 and highlight trends in the future. Key words: capital investments, municipalities, local revenue, government transfers, debt financing, EU programs. Капиталовите инвестиции са важен структурен елемент за всяка една местна общност и показател за удовлетвореността на нейното население. Жителите на общините желаят да живеят в модернизирани селища, с изградени ВиК системи, поддържани общински пътища, болници, училища, детски градини и др. п. За целта местната власт трябва да осигури стабилни източници за финансиране на капиталната структура. Формите за капитално финансиране на местните власти в България са следните: ¾ Субсидии от държавния бюджет; ¾ Заеми от държавния бюджет; ¾ Чуждестранни безвъзмездни помощи и заеми ¾ Местни общи приходи ¾ Постъпления от приватизация ¾ Публично-частни партньорства ¾ Заеми от вътрешния кредитен пазар ¾ Грантове от ЕС Субсидии от държавния бюджет и капиталови инвестиции През 2003 г., българското правителство приема програма за децентрализация, която има за цел разширяване правомощията на българските местни власти по отношение на генерирането на собствени приходи и самоуправлението. В резултат на програмата, се изменя начина на определяне стойността на капиталовите трансфери, които правителството предоставя на местните власти. До 2002 г. размерът на субсидията се определя ad hoc, а към настоящият момент, съгласно Закона за държав308 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ния бюджет за 2013 г., капиталовите субсидии са елемент във формулата, определяща общия размер на субсидията за конкретната община, а именно: С = С1 + С2 + С3 където: С е размерът на субсидията за конкретната община от централния бюджет; 9 С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община; изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти; 9 С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. 9 С3 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи. Критериите за разпределение на средствата от целевата субсидия за капиталови разходи са: а) население – с тегло 40 %; б) брой населени места – с тегло 40 %; в) територия – с тегло 20 %. Разпределението на сумите по трите критерия за конкретната община е на база относителния дял на всеки един от тези показатели към общото за страната. Разпределението на средствата от целевата субсидия за капиталови разходи за изграждане и основен ремонт на общински пътища е на база дължина на пътната мрежа. В таблица 1 може да се проследи динамиката на капиталовата субсидия за общините, отпускана от правителството в периода 2010-2013 г. Таблица 1: Динамика на Държавната субсидия за капиталови разходи през периода 2010-2013 г. Трансфери Закон за държавния бюджет на Република България 2010 г. (ЗИД) 2011 г. 2012 г. 2 ЦСКР- всичко ЦСКР– (без екологични обекти и изграждане и основен ремонт на общинските 1 пътища) ЦСКР - за изграждане и основен ремонт на об2 щински пътища 5 2013 г. Ръст в % ЗДБРБ 2013 г. към 2010 г. (к.6/к.3) 6 2011 г. (к.6/к.4) 7 2012 г. (к.6/к.5) 8 110.2 90.2 70.2 101.9 92.50% 27.7 27.7 27.7 51.9 187.40% 187.40% 187.40% 42.5 42.5 42.5 50 117.60% 117.60% 117.60% 309 113.00% 9 145.20 % БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 От изложените данни става видно, че в периода 2010-2012 г. капиталовите трансфери за общините намаляват. Въпреки ръста през 2013 г. приходите, постъпващи в общинската хазна са по-ниски от тези, генерирани през 2010 г. Това намаление ограничава възможностите на местните власти за поддържане на настоящата инфрструктура и изграждане на нова такава. Друг основен източник на капиталовите инвестиции представляват собствените приходи на общината. Собствени общински приходи и капиталови инвестиции Собствените общински приходи биват данъчни и неданъчни. От неданъчните приходи, най-съществен стабилен приходоизточник са общинските такси, но те не могат да бъдат използвани за капиталови вложения и строителство, поради своя целеви характер. Приходите от продажба на имущество могат да бъдат източник за изграждане на нова инфраструктура, но те са нерегулярни и ограничени, което ги превръща в ненадежден източник за инвестиции. Тяхното използване е препоръчително в период на преструктуриране на собствеността и периоди на преход. С данъчните приходи следва да бъдат покрити част от общинските разходи по предоставяне на услуги на местната общност, както и да се покриват разходи за външни услуги, текущ ремонт и заплащане на възнаграждения и осигуровки на служителите от общината. Това от своя страна означава, че към настоящата икономическа обстановка, данъчните приходи също не могат да бъдат категоризирани като нескончаем източник на инвестиции. Характерно за общинските инвестиции е, че те могат да бъдат отлагани временно, но настъпва момент, в който тяхното реализиране става задължително. Общинската инфраструктура остарява, има нужда от поддръжка и реновация, пораждат се потребности от нови капитални обекти, а собствените приходи на общината и държавните трансфери стават недостатъчни източници за покриване на капиталовите потребности. Останалите два главни алтернативни източници за финансиране са дълговото финансиране и успешното усвояване на средства по програми от Европейския съюз. Дългово финансиране и капиталови инвестиции До 2005 г. не съществува пълна нормативна уредба, касаеща дълговото финансиране на общините в България. С приемането на Закона за общинския дълг, започва и постепенното разширяване на групата от местни власти, които ползват заемен ресурс. При дълговото финансиране съществува следното правило: дългосрочен дълг може да се използва само за изграждане на капиталови инвестиции. Ако се използват дългови инструменти за изграждане на обекти, генериращи приходи, е препоръчително погасяването на кредита да започне, тогава когато обекта е завършен и средства за изплащането на заема да бъдат именно приходите, които се събират от експлоатацията на обекта. Важно правило тук е, че срокът на кредитът не бива да бъде по-дълъг от срока на експлоатация на обекта. В следващата таблица може да се проследи движението на дълга на българските общини през периода 2008-2012 г. Поради формата на отчитане, не може да се каже точно каква част от дългът се полза за капиталови инвестиции, но е важно да се покаже, че българската община се е научила да ползва един допълнителен инструмент за изграждане на капиталови инвестиции. 310 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Таблица 2. Динамика на общинския дълг през периода 2008-2012 г. в хил. лв. Показатели 2008 2009 2010 2011 2012 Емисии на об.ц.к. 59 606 65 561 78 493 111 282 110 994 Банкови кредити 177 836 231 701 259 257 305 385 330 887 - - - - Безлихвени заеми ЦБ за временен недостиг на с-ва 105 Безлихвени заеми ЦБ за финансиране на европроекти 26 568 15 516 7 186 5 526 5 831 Задължения по търговски кредит и финансов лизинг 5 198 8 758 5 626 5 786 13 998 Общински дълг общо 269 313 321 536 350 562 427 979 461 710 Общински гаранции 757 633 499 365 303 270 070 322 169 351 061 428 344 462 013 Общо: Ограниченията за ползване на дълг от общините към настоящият момент са 15% от собствените приходи на общината и общата изравнителна субсидия съгласно последния заверен годишен отчет. От 2014 г. се въвежда ново ограничение съгласно новия Закон за публичните финанси, съгласно който: „Годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община във всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината”. Това допълнително ще намали възможностите пред общините за ползване на дълг, тъй като приходите през предходни отчетни периоди обичайно са по-ниски и средногодишния размер на собствените приходи би следвало да бъде по-малък от приходите по последния заверен общински отчет. Средства от програми от Европейския съюз и капиталови инвестиции Структурните фондове (СФ) са основният финансов инструмент на Европейския съюз за провеждането на неговата кохезионна (регионална) политика. Една от основните цели на тази политика е постигането на по-голямо икономическо и социално сближаване между страните-членки по отношение на доходи, богатство и възможности. Всички райони могат да кандидатстват, но най-бедните райони получават найголяма подкрепа. Основен индикатор за оценка на регионите е брутният вътрешен продукт на глава от населението, макар че той не винаги отразява точно социалните и икономическите реалности. Оперативните програми (ОП) като форма на финансиране от структурните фондове обхващат серии от съвместими дългосрочни мерки, които могат да се прилагат с помощта на един или няколко структурни фонда, на един или повече финансови инструменти и на Европейската Инвестиционна Банка. ОП са разработени при следване на принципа за партньорство, като предоставят условия за ефективно изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР). Структурата на оперативните програми е организирана съобразно институциите в България, 311 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 които отговарят и за националните политики в съответните сектори, така че да се гарантира адекватна секторна координация. Основните програми, по които българските общини получават средства за общински инвестиции са: Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР), Оперативна програма околна среда (ОПОС), Програма за развитие на селските райони (ПРСР), Програма Трансгранично сътрудничество (ТГС). Тъй като по ОПРР и ОПОС 90% от бенефициентите са общини може да бъде проследено движението на безвъзмездната помощ към общините в периода 2007-2012 г. Таблица 3. Финансово изпълнение на оперативна програма „Регионално развитие” Година Бюджет /в лв./ Договорени /в лв./ 2007 227 764 016 0 Плащания/в лв./ 0 2008 333 417 146 247 442 759 4 089 983 2009 453 986 004 639 504 860 56 717 381 2010 478 383 303 1 284 885 853 301 290 709 2011 512 155 555 1 804 026 852 270 116 193 2012 546 116 254 2 312 474 495 459 501 700 2013 579 998 934 1 998 996 934 205 424 176 2014 0 0 0 2015 Общо: 0 3 131 821 212 0 1 998 996 934 0 1 297 140 141 Таблица 4. Финансово изпълнение на оперативна програма „Околна среда” Година Бюджет /в лв./ Договорени /в лв./ Плащания/в лв./ 2007 260 908 203 0 0 2008 377 325 338 345 486 408 281 728 2009 510 152 650 674 869 065 96 372 016 2010 537 203 731 815 954 307 146 552 767 2011 574 570 778 1 809 052 865 144 168 286 2012 612 149 509 4 803 264 045 238 590 607 2013 649 646 918 5 108 870 554 116 882 643 2014 0 0 0 2015 0 0 0 Общо: 3 521 957 127 5 108 870 554 742 848 047 От данните става видно, че общините са получили най-много средства за капиталови инвестиции по ОПРР. Тези средства основно покриват капитални инвестиции в областта на социалната и училищната инфраструктура, общински пътища, туристически атракции и култура. 312 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 Налице е забавяне по усвояване на средствата по ОПОС. Проектите, които общините изпълняват по тази програма са свързани с ВиК мрежи и депониране на отпадъци. Наложително е повишение на темпа на усвояване по програмата, за да може успешно да приключи изпълнението на всички заложени дейности. Грантовете по европейските програми се превръщат в един от основните приходоизточници за капитални инвестиции за общините. Тяхно правилно усвояване е гаранция за развитието на местната общност. За придаване на по-завършен вид на анализа и оценката на общинските капиталови инвестиции предоставяме информация за тяхното движение в периода 2008-2012 г. и отношението им към общите общински разходи. Международният опит показва, че капиталовите инвестиции са средно 15-20 на сто от общите общински разходи. Преди приемане програмата за децентрализация, съотношението капиталови инвестиции/общо общински разходи са били под 10%. През 2008 г. се наблюдава повишение на процентното съотношение, но тенденцията след това е в посока намаление. Таблица 3. Динамика на капиталовите разходи и общите общински разходи през периода 2008-2012 г. (в хил. лв.) Показател Капиталови разходи Общи общински разходи Дял на общинските капиталови разходи от общите капиталови разходи 2008 2009 2010 2011 2012 1 432 977 1 192 599 792 417 585 937 518 299 4 972 636 4 760 775 4 303 225 4 207 934 4 116 851 29% 25% 18% 14% 13% От представените данни е видно, че през изследвания период общинските капиталови разходи намаляват. Причините за това са следните: - През 2008 г. се наблюдават високи приходни постъпления от имуществени данъци на териториите на повече общини, породени от повишена икономическа активност, сделки с имущество и рязко покачване на приходи от данък придобиване имущество по дарение и възмезден начин. Паралелно с това капиталовата субсидия е на приемливо ниво. Именно поради тази причина капиталовите разходи на общините представляват 29% от всички общински разходи; - През 2009 г. започва спада в капиталовите инвестиции, породен както от икономическата криза, породила се в световен мащаб, така и от спада на приходите генерирани от общините в България; - През периода 2010-2012 г. намалението продължава, като причините за това са липса на повишение на капиталовата субсидия, ниска икономическа активност на териториите на общините, намалена събираемост на приходите и увеличение на разходите за външни услуги и текущ ремонт, които черпят ресурс от имуществените данъци. Следва да се отбележи, че над 90% от българските общини изпълняват проекти по оперативните програми на ЕС. Големи капиталови разходи по тях следва да бъдат направени през 2013-2015 г., когато е края на програмния период и следва да бъдат направени всички финални разплащания. Прогнозата по отношение на изменението на капиталовите разходи е рязко повишение и завършване на голям брой инфраструктур313 БСУ Научна конференция с международно участие - 2013 ни обекти (пречиствателни станции, депа за битови отпадъци, общински пътища, болници, училища) и вписването им в балансите на общините. Това ще допринесе за една по-добра общинска инфраструктура и по-високо удовлетворяване на потребностите на местната общност. Литература: 1. Закон за държавния бюджет 2013 г. 2. Закон за публичните финанси 3. Закон за общинския дълг 4. Национално сдружение на общините, Консултативна разработка „Съставяне и приемане на общински бюджети 2013 г.” 5. Инициатива местно самоуправление, Джеймс МакКала, „Съобръжения за политика в областта на капиталовите инвестиции на общините” март 2003 г., София 6. Ненкова Пресияна, Местни финанси 7. Стоилова Десислава, 8. Министерство на финансите, месечен бюлетин за държавен дълг 9. ИСУН, май 2013 г. http://umispublic.minfin.bg/opOPProfileFinExec.aspx?op=7 10. Национална стратегическа референтна рамка 314