Завладяването на Мизия в съчиненията на античните автори

ИЗВОРИ, ЕПИГРАФИКА, ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ Николай Янев НБУ Въпросът за завладяването и създаването на римската провинция Мизия е обект на продължително научно разследване, започнато от Т. Момзен в „История на римските провинции от Цезар до Диоклециан“ (Mommsen 1904). След него различни дати са посочени и обосновани като заключителен акт на римското завоевание, свързан със създаването на военно командване под ръководителството на legatus Augusti pro praetore, отделно от проконсулската власт в провинция Македония (по Syme 1934, 123-124): - - 27 г. пр. Хр. – Ритерлинг (RiXerling, Legio in Pauly-Wissowa), 15 г. пр. Хр. – Ципел (Zippel 1877) и Пач (Patsch 1932), 13 г. пр. Хр. – 11 г. пр. Хр. – Момзен и Десау (Dessau 1924-1930), 1 г. пр. Хр. – 6 г. сл. Хр. – Антон фон Премерщайн (von Premerstein 1898) и Макс Флус (Fluss, Moesia in Pauly-Wissowa), 9 г. сл. Хр. – 12 г. сл. Хр. – Б. Филов (Filow 1906) и Рау (Rau 1924); Б. Геров отнася началото на самостоятелното командване и на мизийския limes към поширок период между 15 г. пр. Хр. и 11 г. сл. Хр. (Gerov 1967, 85). Трудностите на точното прецизиране във времето не са индикатор единствено за липсата на изчерпателни извори, които проследяват завладяването на Мизия. Те насочват анализа към описанието на продължителен процес 1 Clades Variana, по израза на Тацит. 152 (Freeman 1998, 30-47), не към еднократен акт в тесните рамки на конкретна дата. Независимо от формалните белези за установяването на римската власт в дадена територия понякога процесът не завършва успешно – подходяща илюстрация дава един от редките провали в римската колониална практика – разгромът1 на legatus Augusti pro praetore Квинктилий Вар, натоварен със задачата да извърши официалното правораздаване в земите между Везер и Рейн (Williams 1999, 93) и последвалата им евакуация. Завладяването на провинцията има географски, административни и хронологически измерения. Какво означава дадена територия да бъде превърната в провинция – появата на провинциалните чиновници – легати и проконсули с техните щабове, разквартируването на войски, приемането на нормативен акт – lex de provinciis, или заселването на римски колонисти? Може би това е моментът, когато бюрократичният апарат започва пълноценна експлоатация на местния ресурс – събиране на данъци, набиране на войници, разпределяне на земя, разработване на рудни находища? Настоящата статия остава встрани от внимателния анализ на споменатия процес. Тя не си поставя за задача да опише подробно поглъщането на Мизия в римската имперска система. Нейна цел е да прегледа и преведе на български основни текстове, използвани при реконструкцията на събитията между 141 г. пр. Хр. и 29 г. пр. Хр., довели до включването на ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ земите по средното и долното течение на р. Дунав в границите на Римската империя. Сборникът „Извори за старата история и география на Тракия и Македония“ (Кацаров, Дечев 1949), както и съществуващите български преводи на класически автори са безценни при работата с първоизточниците за историята на Мизия. В „Изворите“ богатият ресурс на гръкоезичните Дион Касий и Апиан е представен обстойно. Същевременно латински текстове, които осветляват началото на римското настъпление северно от Македония в края на ІІ – началото на І в. пр. Хр, като бревиарият на Евтропий, периохите на Ливиевата история, фрагментите на Граний Лициниан, „История срещу езичниците“ на Орозий, „Стратегемите“ на Фронтин, „Илирийските войни“ на Апиан, съчиненията на Йорданес и Амиан Марцелин не са достъпни в български превод2. Първият сблъсък на римляните със скордиските по северната граница на провинция Македония през 141 г. (Móscy 1974, 12) е регистриран във фрагменти от периохите на историята на Ливий, открити в Оксиринх. Събитието маркира началото на продължителен конфликт – в неговото развитие земите на скордиските и дарданите ще станат ядро на бъдещата провинция Moesia Superior (Móscy 1974, 13). Активното участие на скордиските пронизва хронологията на римското настъпление към Дунав чак до похода, воден вероятно от Тиберий, който между 16 г. пр. Хр. и 12 г. пр. Хр. ще сложи край на незвисимостта им (Syme 1934, 118). [T. Livi periocharum fragmenta Oxyrhynci reperta (ed. O.Rossbach 1909)] – LIB[ER] LIIII 174-175: Pompeius cos. a Numantinis d[evictu]s. In Scordiscis cladis accepta. [Фрагменти от периохите на Тит Ливий, открити в Оксиринх] – LIIII, 174-175 Консулът Помпей бил победен от нумантинците. В земите на скордиските сме претърпели поражение. Контекстът на това поражение остава неясен. Три десетилетия по-късно консулът от 114 г. пр. Хр. (Бикерман 1975, 220) Гай Порций Катон загубва армията си в неуспешна схватка със същото племе. Ответният ход на Рим идва след няколко години, когато Марк Минуций Руф, консул от 110 г. пр. Хр. (Бикерман 1975, 220), нанася поражение на скордиските и техните съюзници – трибалите: [Eutropius Breuiarium ab urbe condita – Teubner (C. Santini, 1979)] – LIBER QVARTVS: 24 Ab urbe condita anno sexcentesimo tricesimo quinto C. Cato consul Scordiscis intulit bellum ignominioseque pugnavit. 25 C. Caecilio Metello et Cn. Carbone consulibus duo Metelli fratres eodem die, alterum ex Sardinia, alterum ex Thracia, triumphum egerunt nuntiatum que Romae est Cimbros e Gallia in Italiam transisse. 26 1 P. Scipione Nasica et L. Calpurnio Bestia consulibus Iugurthae, Numidarum regi, bellum inlatum est, quod Adherbalem et Hiempsalem, Micipsae filios, fratres suos, reges et populi Romani amicos, interemisset. missus adversus eum consul Calpurnius Bestia, corruptus regis pecunia, pacem cum eo flagitiosissimam fecit, quae a senatu improbata est. 2 postea contra eundem insequenti anno Sp. Postumius Albinus profectus est. is quoque per fratrem ignominiose contra Numidas pugnavit. 27 1 Tertio missus est Q. Caecilius Metellus consul. is exercitum ingenti severitate et moderatione correctum, cum nihil in quemquam cruentum faceret, ad disciplinam Romanam reduxit. Iugurtham variis proeliis vicit, elephantos eius occidit vel cepit, multas civitates ipsius cepit. et, cum iam finem bello positurus esset, successum est ei a C. Mario 2 is Iugurtham et Bocchum, Mauritaniae regem, qui auxilium Iugurthae ferre coeperat, pariter superavit. aliquanta et ipse oppida Numidiae cepit bello que terminum posuit capto Iugurtha per quaestorem suum Cornelium Sullam, ingentem virum, tradente Boccho Iugurtham qui pro eo ante pugnaverat. 3 a M. Iunio Silano, collega Q. Metelli, Cimbri 2 В „Латински извори за българската история“, изд. БАН, София 1959 г., са преведени фрагменти от Павел Орозий и Евтропий, които разказват за по-късни събития. Йорданес е представен както в „Изворите за старата история и география на Тракия и Македония“, така и в „Латинските извори“, но предложеният пасаж не е превеждан, с изключение на едно изречение от De summa temporum, 217 в сборника на Кацаров и Дечев. 153 Николай Янев in Gallia victi sunt, et a Minucio Rufo in Macedonia Scordisci et Triballi, et a Servilio Caepione in Hispania Lusitani. [Евтропий – бревиарий от основаването на града] – ІV, 24-27 24 В 635 година3 от основаването на града консулът Гай Катон започна война срещу скордиските и я завърши позорно. 25 По време на консулството на Гай Цецилий Метел и Гней Карбон, двамата братя Метели в един и същи ден празнуваха триумф – единият за победата в Сардиния, другият – за успехите си в Тракия, а в Рим бе съобщено, че кимврите са преминали от Галия в Италия. 26 1 При консулите Публий Сципион Назика и Луций Калпурний Бестия започна война срещу Югурта, царя на нумидийците, понеже беше убил своите братя и синове на Миципса – Адхербал и Хиемпсал – царе и приятели на римския народ. Консулът Калпурний Бестия, изпратен срещу Югурта, бе подкупен от парите на царя и сключи с него безчестен мир, който бе отхвърлен от сената. 2 На следващата година срещу Югурта се отправи Спурий Постумий Албин. Чрез брат си той също води позорно войната с нумидийците. 27 1 Третият път бе изпратен консулът Квинт Цецилий Метел. Той стегна войската с изключителна строгост и умереност, макар че не извърши жестокост срещу никого, и я върна към римските порядки. Победи Югурта в различни сражения, уби или плени слоновете му и превзе много негови градове. Преди да приключи войната, беше сменен от Гай Марий. 2 Той победи както Югурта, така и Бокх, царя на Мавритания, който бе започнал да помага на Югурта. Марий сам превзе с бой много градове в Нумидия и сложи край на войната като плени Югурта с помощта на своя квестор Корнелий Сула, забележителен мъж – Югурта бе предаден от Бокх, който преди се бе сражавал на негова страна. 3 Марк Юний Силан, колега на Квинт Метел победи кимврите в Галия, Марк Минуций Руф в Македония разгроми скордиските и трибалите, а Сервилий Цепион – лузитаните в Испания. ров, Дечев 1949, 281). Пасажът от Евтропий разкрива интересен детайл – военните действия на Минуций Руф по северната граница на Македония съвпадат с началото на кариерата на Корнелий Сула. Две десетилетия по-късно, неговите офицери разширяват интензитета и обхвата на операциите в сърцето на Балканския полуостров. Интересът на римската военна мисъл към земите на север от Македония става систематичен по време на войната с Митридат VІ Понтийски (88–85 г. пр. Хр.) Преди да прехвърли армията от Елада в Мала Азия, Сула взема мерки, за да подсигури комуникациите на своя тил. Легатът Хортензий извършва превантивен поход срещу дардани, меди и дентелети: Подробно описание на тези събития дава и Флор в „Епитоме на войните“ – І, 39 (Каца- 3 Тук Бикерман (op. cit., стр. 220) посочва 640 г. ab urbe condita 154 [Granius Licinianus; Operis historici fragmenta codice rescripto seruata – Teubner (ed. N. Criniti, 1981)] – LIBER 1 XXXV: 71 Colloquium Syllae et Archelauo in Aulide fuit et condiciones impositae, si rex pacem mallet. 72 quibus ille tandem paruit. 73 nam et Fimbriae adventum timebat, ut mox ordine indicabo, et se raderet Sullae, rex insulis omnibus, Asia, Bithynia, || Paphlagonia decederet, item Gallograecis. 75 Q. Oppium et M’. Aquilium legatos redderet: item ceteros omnis captivos, quorum non parvus numerus erat, dimiXeret. 76 inprimis excepti Macedones, quorum fides insignis fuerat, ut uxores et liberi redderentur. 77 praeterea naves septuaginta tectas instructas sociis daret, frumentum, veste<m>, stipendium ipse pr<a>estaret. 78 Is ipse Mithridates cum Sulla <a>pud Dardanum compositis, gratia P. <R.> reconciliata, Ariobardianen ut servum respuit, reliqua classe in Pontum proficiscitur. 79 Ac dum de condicionibus disceptatur, M<a>edos et Dardanos, qui socios ve|xabant, Hortensius le[gatus] fugaverat. 80 ipse Sulla ex[er]citum in M<a>edi<c>am ind[u]xerat, priusquam in A[siam] ad conloquium transiret. 81 quo Dardanos e[t] Denseletas caesis hos[tibus] , qui Macedoniam ve[xa]bant, in deditionem recepit. 82 Ephesi causis cog[ni]tis principes belli secu[ri] necat; civitates pecunia multat, oppida inpacat[a] redigit in suam potestatem. 83 Nicomedi regnum Bithyniae restituit Cur[io] ei que adiecit Paphla[g]on[iam]. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ [Граний Лициниан – Фрагменти от исторически трудове] – 1 ХХХV, 71-83 71 Сула проведе преговори с Архелай в Авлида и му постави условия, в случай че царят желае мир. 72 В крайна сметка Митридат прие тези условия. 73 Понеже се страхуваше от идването на Фимбрия, както скоро ще разкажа по реда му, и предполагаше, че Сула няма да промени нищо от договореното. 74 Условията бяха следните: Архелай да предаде флота на Сула, царят да се изтегли от всички острови, от Азия, Витиния и Пафлагония, а също и от Галация. 75 Да освободи легатите Квинт Опий и Марк Аквилий, а също и всички други заложници, чийто брой бе значителен. 76 На първо място бе направена специална уговорка за македонците, чиято вярност бе забележителна, да им бъдат върнати децата и жените. 77 Освен това да даде на съюзниците седемдесет екипирани бойни кораба и сам да им осигури зърно, облекло и заплати. 78 Митридат, след като се договори със Сула при Дардан4 и си върна благоразположението на римския народ, прогони Ариобардан като роб, а с останалия флот се отправи към Понта. 79 И докато се водеха преговори за условията, легатът Хортензий разгроми медите и дарданите, които безпокояха съюзниците. 80 Самият Сула, преди да се прехвърли в Азия за преговорите, бе въвел войската си в земите на медите. 81 Така, разгромявайки враговете, които нападаха Македония, той постигна капитулацията на дарданите и дентелетите. 82 В Ефес, след като проведе разследване, екзекутира провокаторите на войната, наложи глоби на общините и установи контрол над размирните градове. 83 Курион върна царство Витиния на Никомед и прибави към него Пафлагония. [Liuiani operis periochae – Teubner (O. Rossbach, 1910)] – EX LIBRO LXXXIII: l. Fimbria in Asia fusis proelio aliquot praefectis Mithridatis urbem Pergamum cepit obsessum que regem non multum afuit, quin caperet. urbem Ilium, quae se potestati Syllae reservabat, expugnavit ac delevit et magnam partem Asiae recepit. Sylla compluribus proeliis Thracas cecidit. 4 5 [Периохи на историята на Ливий] – LXXXIII 1 В Азия Фимбрия, след като разбил в няколко сражения военачалниците на Митридат, превзел Пергам и за малко да плени самия цар, който попаднал в обкръжение. Взел с пристъп град Илион, който останал верен на Сула, разрушил го и завладял голяма част от Азия. Сула сразил траките в множество битки. В цитираните източници откриваме имената на дардани, меди и дентелети. Други текстове споменават скордиски и далмати. Въпреки че са отбелязани от много автори, липсват подробни сведения за тези операции – за географския им обхват, за конкретния повод, точната година и основните действащи лица. Граний Лициниан извежда на сцената легата Хортензий, периохите на Ливий и Евтропий посочват самия Сула. Вероятно става въпрос за Луций Хортензий, брат на известния оратор Хортензий, довел подкрепления преди битката при Херонея – 86 г. пр. Хр. (Broughton 1952, 56) Подробен разказ за участието на Луций в решителното сражение прави Плутарх в своята биография на Сула.5 Изразът in itinere superavit, използван от неизвестния автор на De viris illustribus, както и priusquam in A[siam] ad conloquium transiret на Граний Лициниан подсказват, че става въпрос за спомагателни удари – „подсигуряване на пътя“ – подчинени на главната стратегическа цел по овладяването на Азия. Не са пренебрегнати и средствата на дипломацията. [Eutropius Breuiarium ab urbe condita Teubner (C. Santini, 1979)] – LIBER QVINTVS 6…Sulla Archelaum apud Piraeum, non longe ab Athenis, obsedit, ipsas Athenas cepit. 2 postea commisso proelio contra Archelaum ita eum vicit, ut ex CXX milibus vix decem Archelao superessent, ex Sullae exercitu XIII tantum homines interficerentur. hac pugna Mithridates cognita septuaginta milia lectissima ex Asia Archelao misit, contra quem iterum Sulla commisit. primo proelio quindecim milia hostium interfecta sunt et filius Archelai Diogenes: se- Dardanus – град в Троада на Хелеспонта (Дворецкий, И. 1976 стр. 286) Plut. Sull. 15, 17 155 Николай Янев cundo omnes Mithridatis copiae extinctae sunt, Archelaus ipse triduo nudus in paludibus latuit. hac re audita Mithridates iussit cum Sulla de pace agi. 7 1 Interim eo tempore Sulla etiam Dardanos, Scordiscos, Dalmatas et Maedos partim vicit, alios in fidem accepit. [Евтропий – бревиарий от основаването на града] – V, 6-7 6... Сула обсади Архелай при Пирея, недалеч от Атина, и превзе самата Атина. 2 В започналото сражение победи военачалника на Митридат така, че от сто и двадесет хиляди души в армията на Архелай оцеляха едва десет хиляди, а от армията на Сула загинаха само тринадесет човека. При известието за тази битка Митридат изпрати на Архелай седемдесет хиляди отборна войска от Азия и Сула отново влезе в схватка с тях. В първото сражение бяха убити петнадесет хиляди врагове, и сред тях синът на Архелай – Диоген. В следващия сблъсък армията на Митридат бе унищожена, а самият Архелай се кри три дни гол в блатата. Когато разбра за тези събития, Митридат нареди да преговарят със Сула. 7 Междувременно, по същото време Сула победи част от дарданите, скордиските, далматите и медите, а други прие за съюзници. [De uiris illustribus liber incerti auctoris – Teubner (F. Pichlmayr, 1911)] – 75, 1-6 75 1 Cornelius Sylla, a fortuna Felix dictus, cum parvulus a nutrice ferretur, mulier obvia: Salve, inquit, puer tibi et reipublicae tuae felix; et statim quaesita, quae haec dixisset, non potuit inveniri. 2 Hic quaestor Marii Iugurtham a Boccho in deditionem accepit. 3 Bello Cimbrico et Teutonico legatus bonam operam navavit. 4 Praetor inter cives ius dixit. Praetor Ciliciam provinciam habuit. 5 Bello sociali Samnites Hirpinos que superavit. 6 Ne monumenta Bocchi tollerentur, Mario restitit. 7 Consul Asiam sortitus Mithridatem apud Orchomenum et Chaeroniam proelio fudit, Archelaum praefectum eius Athenis vicit, portum Piraeum recepit, Maedos et Dardanos in itinere superavit. 6 App. Illyr. 8-14 156 [За забележителните мъже – от неизвестен автор] 75, 1-6 75 1 Корнелий Сула, наречен заради съдбата си „Щастливецът“, когато бил дете и дойката го носела, срещнала ги жена и им рекла: „Здравей, това момче е щастие за теб и за твоята държава.“ Потърсили веднага жената, която казала тези думи, но не успели да я открият. 2 Като квестор на Марий Сула взе в плен от Бокх Югурта. 3 Като легат във войната с кимврите и тевтоните изпълни дълга си всеотдайно. 4 В качеството на претор се занимаваше с правораздаване. 5 В съюзническата война победи самнитите и хирпините, 6 противопостави се на Марий – да не бъдат разрушавани паметниците на Бокх. 7 Като консул получи Азия, разби в бой Митридат при Орхомен и Херонея, а военачалника му Архелай разгроми в Атина, превзе пристанището Пирея и по пътя си победи медите и дарданите. Значението на направлението, в което се развиват римските операции на Балканите, е оценено правилно и от упорития противник Митридат VI. След неудачните сблъсъци с Лукул и Помпей, той планира мащабна диверсия към Италия през Дунав и Балканите с подкрепата на скитските племена, когато дворцов преврат слага край на злощастното му царуване през 65 г. пр. Хр. (Chapot 1996, 29). Независимо колко реалистична е заплахата на понтийския цар, след Хортензий други талантливи офицери от школата на Корнелий Сула вече са подготвили трайното настаняване на римски войски, което ще стане факт в края на І в. пр. Хр. Апиан отбелязва заслугите на Луций Корнелий Сципион Азиаген6 (Кацаров, Дечев 1949, 325), претор – 86 г. пр. Хр., consul suffectus – 83 г. пр. Хр., воювал с илирийски и тракийски племена по земите на бъдещия Илирик, в отговор на набезите на медите срещу делфийското светилище. Проконсулът на Македония Апий Клавдий Пулхер – претор 89 г. пр. Хр., консул 79 г. пр. Хр. (Broughton 1952, 89), също е изправен пред рискове за сигурността на поверената му провинция, свързани съгласно описанието на Орозий, с „племената в региона на Родопите“ и скордиските. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ [Liuiani operis periochae – Teubner (O. Rossbach, 1910)] – EX LIBRO XCI. Cn. Pompeius cum athuc eques R. esset, cum imperio proconsulari adversus Sertorium missus est. Sertorius aliquot urbes expugnavit plurimas que civitates in potestatem suam redegit. Appius Claudius pro cos. Thracas pluribus proeliis vicit. Q. Metellus pro cos. L. Hirtuleium, quaestorem Sertori, cum exercitu cecidit. [Периохи на историята на Ливий] – XCI Гней Помпей, макар че все още принадлежал към конническото съсловие, бил изпратен с проконсулска власт срещу Серторий. Серторий превзел няколко града и върнал много градове под властта си. Проконсулът Апий Клавдий победил траките в много сражения. Проконсулът Квинт Метел унищожил квестора на Серторий – Луций Хиртулей, заедно с войската му. [Orosius Historiarum aduersum paganos libri UII – Budé (H.-P. Arnaud-Lindet, 1990–1991)] –V,23,17-23 23, 1 Anno ab Vrbe condita DCLXXIII, sonantibus undique bellorum fragoribus…17 Interea Macedonicum bellum Claudius sortitus uarias gentes quae Rhodopaeis montibus circumfusae sunt ac tunc Macedoniam crudelissime populabantur - 18 nam inter cetera dictu auditu que horrida quae in captiuos agebant, raptis, cum poculo opus esset, humanorum capitum ossibus cruentis capillatis que adhuc ac per interiores cauernas male effosso cerebro oblitis, auide ac sine horrore tamquam ueris poculis utebantur: quarum cruentissimi atque immanissimi Scordisci erant – 19 has itaque, ut dixi, Claudius pellere Macedoniae finibus bello adtemptauit magnis que se malorum molibus obiecit. Vnde cum animo aeger et curis circumsaeptus, morbo insuper correptus esset, interiit. 20 Huius successor Scribonius adtemptatarum superiore bello gentium uim declinans, in Dardaniam arma conuertit eam que superauit. 21 Publius uero Seruilius exconsule Ciliciam et Pamphyliam crudelissime adortus dum subdere studet, paene deleuit. 22 Lyciam et urbes eius obsessas oppressas que cepit. Praeterea Olympum montem peruagatus Phasidem euertit, Corycum diruit; Tauri quoque montis latera in Ciliciam uergentia perscrutatus, Isauros bello fractos in dicionem redegit; primus Romanorum per Taurum duxit exercitum ac limitem itineris fecit. Triennio emenso quo bellum gestum est Isaurici nomen adsumpsit. 23 Cosconius proconsule sortitus Illyricum, protrita subacta que Dalmatia Salonas, urbem florentissimam, post biennium tandem expugnauit et cepit. [Орозий – история в VІІ книги срещу езичниците] – V,23,17-23 23 1(В 673 година от основаването на града, отвсякъде звучаха бойните тръби)… 17 Междувременно на Клавдий се падна да води войната в Македония, срещу различните народи, които са разпръснати около планините Родопи и по онова време опустошаваха жестоко Македония. 18 Между другите ужасни за разказване и слушане факти е начинът, по който се държали с пленниците: когато се нуждаели от чаша, грабвали окървавени човешки черепи с коса по тях, и още докато били омазани с жестоко изтръгнатия от вътрешните кухини мозък, жадно и без да трепнат, ги използвали като истински бокали. Най-свирепи и безчовечни от тези племена бяха скордиските. 19 – както споменах, тях Клавдий се опита да изгони с война от границите на Македония и се изложи на бремето на огромни злини. Така, с измъчено съзнание, потънал в грижи и отгоре на това съсипан от болест, той почина. 20 Неговият наследник Скрибоний, отклонявайки натиска на племената, познати от предишната война, насочи войските си към Дардания и я победи. 21 След края на консулската си служба, Публий Сервилий нападна Киликия и Памфилия с изключителна жестокост и докато се опитваше да ги покори, почти ги унищожи. 22 Завладя Ликия и превзе градовете ѝ след обсада. Освен това прекоси планината Олимп, разруши Фазис и Корик. Проучи склоновете на планината Тавър, които са обърнати към Киликия и покори исаврите, слeд като ги победи в бой. Пръв от римляните преведе войската си през Тавър и сложи край на своя поход. Три години след края на войната получи прякора Исаврик 23 Проконсулът Косконий получи Илирик и след като съкруши и подчини Далмация, след двегодишна обсада, най-после щурмува и завзе богатия град Салона. Трагичният край на Пулхер в пограничните войни на провинция Македония не спира 157 Николай Янев постоянния натиск на римските войски на север. Командването е поето от енергичния Гай Скрибоний Курион. Офицер на Сула от войните с Митридат, претор през 82 г. пр. Хр. и консул през 76 г. пр. Хр., съвместно с Гней Октавий, родственик на бъдещия принцепс Август. Отново ще го срещнем като приятел на Цицерон и персонаж в неговите речи, както и като противник на Цезар. Една година след края на консулството си, в качеството на проконсул на провинция Македония, той предприема дързък поход през територията на дарданите и мизите и достига река Дунав. През 71 г. пр. Хр. при завръщането си в Рим празнува триумф над дарданите (Smith 1867a, 901-902). Изразът, с който Орозий описва тактиката на Скрибоний Курион, оставя поле за двусмислени тълкувания. Фразата adtemptatarum superiore bello gentium uim declinans, in Dardaniam arma conuertit може да бъде преведена както „отклонявайки натиска на племената, познати от предишната война, насочи войските си към Дардания“, така и „избягвайки мощта на племената, познати от предишната война, насочи войските си към Дардания.“ Т.е. като съобщение за успехи в дефанзивен план или като нежелание да се ангажира с рисковете на войната срещу скордиските. Другите източници за похода на Курион не изясняват този проблем. Кратки описания дават периохите на Ливий, бревиарият на Евтропий и „Историите“ на Салустий7 (Салустий 1982, 119, 125). Амиан Марцелин разказва за непримиримостта на племето дардани и за суровите наказания, наложени от Курион, за да сломи съпротивата им – няколко столетия по-късно те все още са пословични. [Liuiani operis periochae – Teubner (O. Rossbach, 1910)] EX LIBRO XCII. Cn. Pompeius dubio eventu cum Sertorio pugnavit, ita ut singula ex utraque parte cornua vicerint. Q. Metellus Sertorium et Perpernam cum duobus exercitibus proelio fudit, cuius victoriae partem cupiens ferre Pompeius parum prospere pugnavit. obsessus deinde Cluniae Sertorius adsiduis eruptionibus non leviora damna obsidentibus intulit. praeterea res 7 Sall. Hist. II, 80; III 49,50 158 ab Curione procos. in Thracia gestas adversus Dardanos et Q. Sertori multa crudelia in suos facta continet; qui plurimos ex amicis et se cum proscriptis crimine proditionis insimulatos occidit. EX LIBRO XCV. C. Curio pro cos. Dardanos in Thracia domuit. IIII et LXX gladiatores Capuae ex ludo Lentuli profugerunt et congregata servitiorum ergastulorum que multitudine Crixo et Spartaco ducibus bello excitato Claudium Pulchrum legatum et P. Varenum praetorem proelio vicerunt. L. Lucullus procos. ad Cyzicum urbem exercitum Mithridatis fame ferro que delevit, pulsum que Bithynia regem variis belli ac naufragiorum casibus fractum coegit in Pontum profugere. [Периохи на историята на Ливий] ХСІІ Гней Помпей се сражавал със Серторий със съмнителен изход, така че по един фланг и от двете войски надделял над противника си. Квинт Метел победил в бой Серторий и Перпена, заедно с двете им армии. Помпей, който желаел да получи част от заслугите за победата също воювал с успех. После Серторий, обсаден в Клуния, с постоянни излази причинил не малки загуби на обсаждащите. По-нататък се разказва за действията на проконсула Курион в Тракия и за жестокостите на Серторий спрямо своите хора – заради несправедливо обвинение в предателство той убил мнозина от приятелите си, проскрибирани заедно с него. ХСV Проконсулът Гай Курион покорил дарданите в Тракия. Седемдесет и четири гладиатора в Капуа избягали от школата на Лентул, събрали множество роби и каторжници и започнали война, водени от Крикс и Спартак. В разигралото се сражение победили легата Клавдий Пулхер и претора Публий Варен. Проконсулът Луций Лукул с меч и глад унищожил войската на Митридат при град Кизик и след като го прогонил от Витиния, го принудил да избяга в Понт, победен в разни битки по суша и море. [Eutropius Breuiarium ab urbe condita Teubner (C. Santini, 1979)] – LIBER SEXTVS. 2 1 Ad Macedoniam missus est Ap. Claudius ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ post consulatum. levia proelia habuit contra varias gentes, quae Rhodopam provinciam incolebant, atque ibi morbo mortuus est. 2 missus ei successor C. Scribonius Curio post consulatum. is Dardanos vicit et usque ad Danubium penetravit triumphum que meruit et intra triennium bello finem dedit. [Евтропий – бревиарий от основаването на града] – VІ 2 1 В Македония бе изпратен Апий Клавдий след завършване на консулството си. Имаше тежки сражения срещу различни народи, които населяват провинция Родопа и там почина от болест. 2 Изпратен му бе наследник – Гай Скрибоний Курион, приключил срока на консулството си. Той победи дарданите, проникна чак до Дунав, приключи войната за три години и заслужи триумф. [Ammianus Marcellinus – Rerum gestarum libri qui supersunt – Teubner (W. Seyfarth, L. Jacob-Karau, I. Ulmann, 1978)] – LIBER XXIX, V, 22, 23 22 quo ita, ut statutum est, facto lucis primo exortu ipse egressus, cum inuenisset eos in exercitu circumsaeptos, „quid de istis nefariis” inquit „proditoribus fieri oportere, contubernales deuoti, censetis?” secutus que acclamationem rogantium sanguine uindicari eos, qui inter Constantianos merebant, prisco more militibus dedit occidendos, SagiXariorum uero primoribus manus incidit, residuos supplicio capitali multauit ad aemulationem Curionis, acerrimi illius ducis, qui Dardanorum ferociam in modum Lernaeae serpentis aliquotiens renascentem hoc genere poenarum exstinxit. 23 sed obtrectatores maliuoli uetus factum laudantes hoc ut dirum uituperant et asperrimum Dardanos hostes memorantes interneciuos et iuste, quae sustinuere, perpessos, hos uero subsignanos milites debuisse lenius corrigi ad unum prolapsos errorem. [Амиан Марцелин – Римска история] XXIX, V, 22, 23 22 След като направили така, както било заповядано, при изгрев слънце излязъл самият 8 той8 и като ги намерил заобиколени от войската, рекъл: „Верни другари какво смятате, че трябва да се случи на предателите?“ И като последвал призива на запитаните, че трябва да платят с кръв, по стар обичай предал на войниците хората от константиновия легион, за да ги екзекутират. На старшите стрелци отрязъл ръцете, а останалите наказал със смърт, подобно на Курион, изключително суровия военачалник, сломил с подобно наказание беса на дарданите, който подобно на Лернейската хидра се възраждал не веднъж. 23 Но зложелателните противници хвалели древното деяние, а това порицавали като жестоко и грубо, припомняйки, че дарданите били смъртни врагове и понесли справедливо наказание, а тези войници от действащата армия, заради единствената им грешка трябвало да бъдат вкарани в правия път с по-лека мярка. Нарицателният образ на Гай Курион в историята на Амиан вероятно е силно повлиян от текстове като книга ІV от „Стратегемите“ на Фронтин, която дава примери за дисциплината и други воински добродетели. Въпреки съмнителното авторство и назидателната функция, тя представя т. нар. Bellum Dardanicum в ракурс, различен от клишираните описания на набези на свирепи варвари от север и победни походи на римски пълководци. Интересна е препратката към конкретен географски пункт – Дирахий. Прави впечатление, че тук Скрибоний Курион е наречен consul, а не proconsul. [Frontinus (dubium) (Sextus Iulius Frontinus-dubium), Strategemata, liber iu – Teubner (R.I. Ireland, 1990)] – ІV, 1, 43 43 C. Curio consul bello Dardanico circa Dyrrachium, cum ex quinque legionibus una seditione facta militiam detractasset secuturam que se temeritatem ducis in expeditionem asperam et insidiosam negasset, quaXuor legiones eduxit armatas et consistere ordinibus, detectis armis uelut in acie, iussit. post hoc seditiosam legionem inermem procedere, discinctam que in conspectu armati exercitus stramenta coegit secare, postero autem die similiter fossam discinctos milites facere; nullis Теодосий 159 Николай Янев que precibus legionis impetrari ab eo potuit ne signa eius summiXeret nomen que aboleret, milites autem in supplementum ceterarum legionum distribueret. [Секст Юлий Фронтин – Стратегеми] – ІV, 1, 43 Когато по време на дарданската война, един от петте легиона се разбунтува, отказа се да носи службата и да следва безразсъдството на своя генерал в тежък и опасен поход, консулът Гай Курион изведе останалите четири легиона в пълно бойно снаряжение и им заповяда да се строят с оръжие за бой като при истинско сражение. След това нареди размирният легион да излезе невъоръжен, накара го без оръжие пред погледа на въоръжената войска да сече сламените постелки, а на следващия ден по подобен начин войниците със свалени колани трябваше да направят ров; И с никакви молби легионът не успя да го умилостиви да не му отнеме знамената, да не изтрие името му и да не разпредели войниците като попълнения на останалите легиони. По-интересен е разказът на готския историк Йорданес, роден през VІ в. Мизия, който пише на латински своите съчинения „За произхода и деянията на гетите“, „За произхода и деянията на римляните“. Без да изневерява на лаконичния стил на предшествениците си, той реконструира в логическа цялост окупацията на Балканския полуостров и описва Илирик чрез стройната структура на съставящите го провинции. [Jordanes – De Summa Temporum vel origine actibusque gentis Romanorum, (ed. Mommsen 1882)] – 214-218 214 Epyrotae, qui Inlyrico, quamvis cum Pyrrho rege suo contra Italiam conspirassent, tamen primum pace molliti, secundo et tertio rebellantes cum Achivis et Thessaliis edomiti Romano iugo subacti sunt. 215 Macedonia namque primum sub Philippum, deinde sub Perseo, tertio sub Pseudophilippo arma contra se provocavit Romana, oppressaque primo a Flamminio consule, secundo a Paulo, tertio a Metello superata colla submisit Romanaque provincia facta. 216 Illyriam autem Gentione suo rege Macedonibus auxiliantibus vicit Romanorum Lucius praetor et in provinciam redegit. Dardanos Mysosque Curion primum proconsul edomuit primus- 160 que omnium Romanorum Danubium amnem usque profectus cuncta eius loca vastavit. Pannonum quoque regem in certamine superans idem Lucius redegit in provinciam utrasque Pannonias. Amantinos autem, qui inter Saum Draumque flumina insident, rege eorum interempto ipsa vice Romanam fecit provinciam. 217 Marcomanni namque et Quadi in illa Valeria, que inter Draum Danubiumque interiacet, ab eodem tunc ductore oppressi finesque inter Romanos et barbaros Augustas Vindicas per Noricum Moesiamque dispositae. Daces autem post haec iam sub imperio suo Traianus, Decebalo eorum rege devicto, in terras ultra Danubium, quae habent mille milia spatia, in provinciam redegit. Sed Gallienus eos dum regnaret amisit Aurelianusque imperator evocatis exinde legionibus in Mysia conlocavit ibique aliquam partem Daciam mediterraneam Daciamque ripensem constituit et Dardaniam iunxit. 218 Illyricus autem cuncta per partes quidem et membra devicta ad unum tamen corpus apta est, quae habet intra se provincias xviii et sunt Norici duo, Pannonias duas, Valeria, Suavia, Dalmatia, Moesia superior, Dardania, Dacias duas, Macedonia, Thessalia, Achaia, Epyros duos, Praevales, Creta, simul xviii. [Йорданес, За произхода и деянията на римляните] – 214-218 214 Епиротите, които обитават Илирик, макар че крояха планове срещу Италия заедно с цар Пир, все пак отначало бяха укротени с мир, а после, когато се вдигнаха на бунт съвместно с ахейците и тесалийците, бяха покорени и вкарани под римския ярем. 215 Македония първо при Филип, после при Персей и накрая при лъжеФилип предизвика срещу себе си римската военна машина. Победена от консулите Фламиний, Павел и Метел, тя сведе глава и бе превърната в римска провинция. 216 Римският претор Луций покори и превърна в провинция Илирия, която в лицето на своя цар Гентион получаваше помощта на македонците. Проконсулът Курион умиротвори дарданите и мизите и пръв от всички римляни достигна до река Дунав като опустоши прилежащите ѝ земи. Луций, за когото вече споменахме, победи царя на панонците в битка и превърна в провинции и двете Панонии. На свой ред превърна в римска провинция и земите на амантините, които живеят между реките Драва и Сава, след като уби техния цар. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ 217 Маркоманите и квадите, които живееха в областта Валерия9, простираща се между Драва и Дунав, бяха победени от същия генерал и границите между римляни и варвари се установиха през Аугуста Винделикорум, Норик и Мизия. После, по време на управлението си, след като победи царя им Децебал, Траян превърна земите на даките отвъд Дунав, заемащи огромна площ, в провинция. Но при царуването си Галиен загуби тези територии, а Аврелиан изтегли легионите оттам, разположи ги в Мизия и създаде „средиземна“ Дакия; устрои и „крайбрежна“ Дакия и я свърза с Дардания. 218 Целият Илирик, след като бяха покорени отделните му части, бе оформен в едно цяло, съставено от 18 провинции: двата Норика, двете Панонии, Валерия, Суавия, Далмация, Горна Мизия, Дардания, двете Дакии, Македония, Тесалия, Ахея, двата Епира, Превалес и Крит – общо 18. Марк Лициний Лукул, малкият брат на Луций Лициний Лукул – победителят на Тигран и Митридат в 69 и 68 г. пр. Хр., не достига военната слава на своя именит роднина. Подобно на Хортензий и Курион, той започва кариерата си в щаба на Сула. През 82 г. пр. Хр., в хода на гражданската война, нанася поражение на войските на Карбон при Фиденция. Изпълнява длъжността на курулен едил, а през 77 г. пр. Хр. става претор. Четири години по-късно „наследява“ брат си в длъжността на консул, като колега на Гай Касий Вар. Преди изтичането на мандата заминава за провинция Македония, където води успешни сражения срещу беси и дардани, завладява градовете им и опустошава земите между Хемус и Дунав. Провежда военни операции срещу гръцките градове Аполония, Калатис, Томи и Истрос. Заслугите му са удостоени с триумф през 71 г. пр. Хр. (Smith 1867b, 837-838). [Eutropius Breuiarium ab urbe condita Teubner (C. Santini, 1979)] – LIBER SEXTVS. 7 1 Anno urbis Romae sexcentesimo septuagesimo octavo Macedoniam provinciam M. Licinius Lucullus accepit, consobrinus Luculli, qui contra Mithridatem bellum gerebat. 2 et 9 in Italia novum bellum subito commotum est. septuaginta enim et quaXuor gladiatores duce Spartaco, Crixo et Oenomao, effracto Capuae ludo, fugerunt et per Italiam vagantes paene non levius bellum in ea quam Hannibal moverat, paraverunt. nam multis ducibus et duobus simul Romanorum consulibus victis sexaginta fere milium armatorum exercitum congregaverunt victi que sunt in Apulia a M. Licinio Crasso pro consule et post multas calamitates Italiae tertio anno bello huic est finis inpositus. 8 1 Sexcentesimo octogesimo primo anno urbis conditae, P. Cornelio Lentulo et Cn. Aufidio Oreste consulibus, duo tantum gravia bella in imperio Romano erant, Mithridaticum et Macedonicum. haec duo Luculli agebant, L. Lucullus et M. Lucullus. 2 L. ergo Lucullus post pugnam Cyzicenam, qua vicerat Mithridatem, et navalem, qua duces eius oppresserat, persecutus est eum et recepta Paphlagonia atque Bithynia etiam regnum eius invasit, Sinopen et Amison, civitates Ponti nobilissimas, cepit. Eutropius Breuiarium ab urbe condita Teubner (C. Santini, 1979)] – LIBER SEXTVS. 10 Alter autem Lucullus, qui Macedoniam administrabat, Bessis primus Romanorum intulit bellum atque eos ingenti proelio in Haemo monte superavit. oppidum Uscudamam, quod Bessi habitabant, eodem die, quo adgressus est, vicit, Cabylen cepit, usque ad Danubium penetravit. inde multas supra Pontum positas civitates adgressus est. illic Apolloniam evertit, Callatim, Parthenopolim, Tomos, Histrum, Burziaonem cepit bello que confecto Romam rediit. ambo tamen triumphaverunt: Lucullus, qui contra Mithridatem pugnaverat, maiore gloria, cum tantorum regnorum victor redisset. 11 1 Confecto bello Macedonico, manente Mithridatico, quod recedente Lucullo rex collectis auxiliis reparaverat, bellum Creticum ortum est. [Евтропий – бревиарий от основаването на града] – VІ, 7, 8, 10 7. 1. В 678 година от основаването на града Марк Лициний Лукул, родственик на Лукул, който воюваше срещу Митридат, прие провин- Диоклециан създава Pannonia Valeria със столица Sopianae (днес – гр. Печ в Унгария). 161 Николай Янев ция Македония. 2. В Италия внезапно започна нова война. Седемдесет и четири гладиатора, водени от Спартак, Крикс и Еномай, като разбиха казармата си в Капуа, избягаха и скитайки се по Италия, направиха война, почти толкова сериозна, колкото ханибаловата. След като победиха мнозина римски генерали и едновременно двама консули, те събраха почти 60 хиляди въоръжени мъже и бяха разгромени в Апулия от проконсула Марк Лициний Крас. След много бедствия за Италия, на третата година бе сложен край на тази война. 8. 1 В 681 година от основаването на града, при консулите Публий Корнелий Лентул и Гней Ауфидий Орест, имаше само две големи войни за римската държава – войната с Митридат и войната в Македония. Водеха ги двамата Лукули – Луций Лукул и Марк Лукул. 2 Луций Лукул, след битката при Кизик, в която беше победил Митридат и след морското сражение, в което бе надделял над двама негови адмирали, започна преследване и след като си върна Пафлагония и Витиния, нахлу в неговото царство и завзе Синоп и Амисос, най-забележителните понтийски градове. 10. Другият Лукул, който управляваше Македония, пръв от римляните започна война срещу бесите и ги победи в грандиозна битка при Хемус. Взе крепостта на бесите Ускудама още в деня на първия щурм, превзе Кабиле и стигна чак до Дунава. Оттам настъпи към много градове над Понта. Срази Аполония, овладя Калатис, Партенополис, Томи, Истрос, Бурзиао10 и след като завърши войната се върна в Рим. И двамата честваха триумф – Лукул, който бе воювал срещу Митридат – с по-голям блясък, понеже се върна като победител на толкова много царе. 11. След приключването на македонската война, докато войната с Митридат все още продължаваше (понеже при оттеглянето на Лукул, царят се бе възстановил, събирайки подкрепления), започна критската война. [Liuiani operis periochae – Teubner (O. Rossbach, 1910)] – EX LIBRO XCVII. M. Crassus praetor primum cum parte fugitivorum, quae ex Gallis Germanis que constabat, feliciter pugnavit, caesis hostium X’X’X’V’ et 10 Вероятно Бизоне, между Аполония и Калатис. 162 ducibus eorum Casto et Gannico. cum Spartaco dein debellavit, caesis cum ipso L’X’ M. Antonius praetor bellum adversus Cretenses parum prospere susceptum morte sua finit. M. Lucullus procos. Thracas subegit. L. Lucullus in Ponto adversus Mithridaten feliciter pugnavit, caesis hostium amplius quam L’X’. [Периохи на историята на Ливий] – ХСVІІ Преторът Марк Крас първо се сражавал успешно с част от бегълците, която се състояла от гали и германци. Били убити тридесет и пет хиляди врагове и водачите им Каст и Ганик. После се сблъскал със самия Спартак, който загинал заедно с шестдесет хиляди свои войници. Преторът Марк Антоний, който също така щастливо започнал война на Крит, я завършил със своята смърт. Проконсулът Марк Лукул покорил траките. Луций Лукул провел успешно войната с Митридат и унищожил повече от шестдесет хиляди врагове. Внимателен разказ за действията на Лукул откриваме в „Илирийските войни“ на Апиан. Авторът внася нов момент в оценката на завладяване на Мизия. За него основен критерий е включването на земите в римската данъчна система – ἐς φόρου – и в много по-малка степен военното присъствие. Оттук и противопоставянето на Лукул и Тиберий: Лукул е нападнал (ἐπέδραµε), но дори не Август, а едва Тиберий е завладял (εἷλε) мизите. [Appian. The Foreign Wars. L. Mendelssohn. Leipzig. Teubner. 1879.] – ΙΛΛΥΡΙΚΗ 30 [30] Μυσοὺς δὲ Μᾶρκος µὲν Λεύκολλος, ὁ ἀδελφὸς Λικινίου Λευκόλλου τοῦ Μιθριδάτῃ πολεµήσαντος, κατέδραµε, καὶ ἐς τὸν ποταµὸν ἐµβαλών, ἔνθα εἰσὶν Ἑλληνίδες ἓξ πόλεις Μυσοῖς πάροικοι, Ἴστρος τε καὶ Διονυσόπολις καὶ Ὀδησσὸς καὶ Μεσηµβρία, καὶ Καλλατίς, καὶ Ἀπολλωνία: ἐξ ἧς ἐς Ῥώµην µετήνεγκε τὸν µέγαν Ἀπόλλωνα τὸν ἀνακείµενον ἐν τῷ Παλατίῳ. καὶ πλεῖον οὐδὲν ηὗρον ἐπὶ τῆς Ῥωµαίων δηµοκρατίας ἐς Μυσοὺς γενόµενον, οὐδ’ ἐς φόρου ὑπαχθέντας οὐδ’ ἐπὶ τοῦ Σεβαστοῦ: ὑπήχθησαν δὲ ὑπὸ Τιβέριου τοῦ µετὰ τὸν ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ Σεβαστὸν τοῖς Ῥωµαίοις αὐτοκράτορος γενοµένου. ἀλλά µοι τὰ µὲν πρὸ ἁλώσεως Αἰγύπτου πάντα ὑπὸ νεύµατι τοῦ δήµου γενόµενα ἐφ’ ἑαυτῶν συγγέγραπται, ἃ δὲ µετ’ Αἴγυπτον οἱ αὐτοκράτορες οἵδε ἐκρατύναντο ἢ προσέλαβον, ὡς ἴδια αὐτῶν ἔργα, µετὰ τὰ κοινὰ εἴρηται: ἔνθα καὶ περὶ Μυσῶν ἐρῶ πλέονα. νῦν δ’, ἐπεὶ τοὺς Μυσούς τε οἱ Ῥωµαῖοι τῆς Ἰλλυρίδος ἡγοῦνται, καὶ τὸ σύγγραµµά µοι τοῦτο Ἰλλυρικόν ἐστιν, ὡς ἂν εἴη τὸ σύγγραµµα ἐντελές, ἐδόκει προειπεῖν ὅτι καὶ Μυσοὺς Λεύκολλός τε τῷ δήµῳ στρατηγῶν ἐπέδραµε καὶ Τιβέριος εἷλε κατὰ τὴν µόναρχον ἐξουσίαν. [Апиан – Външните войни] – Войната в Илирик 30 30 Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който воюва срещу Митридат, съкрушил мизите и проникнал до реката, където са разположени шест елински града, съседни на мизите – Истрос, Дионисополис, Одесос и Месемврия, Калатис и Аполония: от нея той пренесъл в Рим големия Аполон, който се намира на Палатина. Не открих нищо повече да се е случило от страна на римската република срещу мизите. Не били принудени да плащат данък и по времето на Август – това се случило чак при Тиберий, който след Август станал римски самодържец. Но аз съм описал всичко, което е извръшено по волята на народа преди завладяването на Египет както си му е редът, а за завоеванията и придобивките на самодръжците след Египет, като за техни лични дела ще бъде разказано след общите; тогава ще кажа и повече за мизите. А сега, тъй като римляните смятат мизите за част от Илирия, и това мое съчинение е „илирийско“, за да е пълно описанието, струва ми се трябва да кажа предварително, че Лукул като военачалник на народа нападнал мизите, а Тиберий ги завладял като едноличен властник. Серията успешни кампании, проведени от суланските офицери, е прекъсната от провала на Гай Антоний Хибрида. През 83 г. пр. Хр. той командва кавалерията, която Луций Корнелий е оставил в Гърция и става пословичен с 11 мародерството. За тези престъпления през 76 г. пр. Хр. е обвинен от младия Юлий Цезар. През 65 г. пр. Хр. е претор, а през 63 г. пр. Хр. – консул, заедно с Цицерон. Подозиран в таен сговор с Катилина, той е спечелен от Марк Тулий с подкрепа за наместничество в Македония, което получава през 62 г. пр. Хр. (Smith 1867a, 214). Тук отново граби и насилва местното население, търпи поражение от дарданите и бастарните11 (Кацаров, Дечев 1949, 372) и в крайна сметка след завръщането си в Рим през 59 г. пр. Хр. е изправен на процес, където го защитава бившият му колега Цицерон. Независимо от версията на Апиан за късното създаване на провинция Мизия, триумфалните акорди в продължилата повече от век погранична война с племената на север от Македония прозвучават в епохата на Август, когато храмът на Янус е затворен в знак на вселенски мир. В ситуация, аналогична на времето на Сула и войните с Митридат, в хазарта на гражданската война, господството над Ориента зависи от крехкия баланс на Балканите. Въпреки несъмнените икономически мотиви и търговското значение на голямата река Дунав (Геров 1949, 3), вероятно отново военната стратегия диктува решителните мерки на окупацията. Наистина, в смутните години на вътрешните конфликти, както Цезар, така и Август предприемат последователни действия по обезпечаване на позициите си в т. нар. Илирик – земите по среден и долен Дунав, на юг – до адриатическото крайбрежие. Далматинското крайбрежие е сцена на решителни сражения между Цезар и Помпей. Непокорството на местните жители налага няколко последователни интервенции – на Публий Ватиний, на Азиний Полион и на самия Октавиан. Въпреки изграждането на добре оборудвана и укрепена база в Сиския, даките, бастарните и сарматите остават постоянна заплаха в тила на всеки римски генерал, ангажирал войските си в друго направление (Моммзен 1995, 13-14). След успешното морско сражение при Акциум на 02. 09. 31 г. пр. Хр., армията на Август получава оперативна свобода. Марк Лициний Крас, внук на известния триумвир, тръгва по стъпките на Скрибоний Cass. Dio XXXVIII, 10, 1-3 163 Николай Янев Курион. През 30 г. пр. Хр. Крас споделя консулството с Август. Една година по-късно, облечен с пълномощията на македонски проконсул (Smith 1867, 879), води сражения на север от балканския хребет, по поречието на Тимок, Цибрица и вероятно по течението на Дунав, срещу даки, бастарни и гети, които опустошили земите на римските съюзници, дентелетите. После прехвърля действията си на юг – в Тракия. Събитията са споменати в периохите на Ливий и в Епитоме на римските войни от Флор12 (Кацаров, Дечев 1949, 282). Най-любопитни са сведенията на Дион Касий, който коментира причините за военната операция, описва подборно хода на военните действия, трудностите на зимната кампания, жестокостите на войната и дипломатическите маневри на Крас в отношенията му с местните тракийски племена13 (Кацаров, Дечев 1949, 373-375). [Liuiani operis periochae – Teubner (O. Rossbach, 1910)] EX LIBRO CXXXIIII. C. Caesar rebus conpositis et omnibus provincis in certam formam redactis Augustus quoque cognominatus est; et mensis Sextilis in honorem eius appellatus est. cum ille + conventum Narbone egit, census a tribus Galliis, quas Caesar pater vicerat, actus bellum adversus Basternas et Moesos et alias gentes a M. Crasso --- referuntur. EX LIBRO CXXXV. Bellum a M. Crasso adversus Thracas et a Caesare adversus Hispanos gestum refertur, et Salassi, gens Alpina, perdomiti. --[Периохи на историята на Ливий] – CXXXIIII, CXXXV 134 Гай Цезар, след като уредил държавата и върнал всички провинции към определен ред, получил името Август; Шестият месец бил наречен в негова чест. Когато провеждал съдилища в Нарбо, бил извършен ценз на трите Галии, покорени от неговия баща Цезар. Споменава се, че Марк Крас е воювал срещу бастарни, мизи и други народи. 12 13 Flor. Epit. II, 26 Cass. Dio LI, 23,2 – 27,2 164 135 Известно е, че Марк Крас е провел военни действия срещу траките, Цезар – срещу испанците, а алпийското племе саласи било покорено. Текстовете на античните автори не дават твърди ориентири за превръщането на Мизия в провинция. В рамките на този продължителен процес походите на Крас отбелязват края на завоевателното настъпление и началото на нова фаза. Тя е свързана с умиротворяването на придобитите земи, трайното установяване на римски гарнизони на север от провинция Македония и отделянето на тяхното командване от пълномощията на македонското наместничество. Описанието на тези процеси минава през изясняване на ролята на фигури като Елий Кат, Лентул, Авъл Цецина Север и проконсула на Македония Попей Сабин. Поради оскъдния материал тази задача и до днес остава сериозно предизвикателство, но подстъпите към нея минават през една изчистена, макар и не подробна картина на историята на римското настъпление в периода 141 г. пр. Хр. – 29 г. пр. Хр., довело легионите до техните постоянни квартири край Дунава. Условие за създаването на тази картина е внимателният прочит на фрагментарните сведения в античната литература, които в настоящата статия са предложени за първи път в български превод. Цитирана литература: Бикерман 1975: Э. Бинкерман: Хронология Древнего мира: Ближний Восток и античность, Москва, изд. Наука 1975. Геров 1949: Б. Геров. Романизмът между Дунава и Балкана, ГСУ-ИФФ, том XLV, кн. 4, София 1949. Дворецкий 1976: И. Х. Дворецкий: Латинско-русский словарь, Москва, изд. Русский язык 1976. Кацаров, Дечев 1949: Г. Кацаров, Д. Дечев. Извори за старата история и география на Тракия и Македония, Печатница на Българската академия на науките, София 1949. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА МИЗИЯ В СЪЧИНЕНИЯТА НА АНТИЧНИТЕ АВТОРИ Моммзен 1995: Т. Моммзен. История Рима, т.V, Санкт-Петербург 1995. Mócsy 1974: A. Mócsy. Pannonia and Upper Moesia; Routledge 1974. Салустий 1982: Салустий. Исторически съчинения, прев. Марков, М., Георгиева, Н., София 1982. Mommsen 1904: Th. Mommsen. Römische Geschichte, Band 5, Die Provinzen von Caesar bis Diocletian, Berlin 1904. Premerstein 1898: A. von Premerstein. Die Anfänge der Provinz Moesien, Jahrshe e I 1898. Patsch 1932: C. Patsch. Beiträge zur Völkerkunde von Sudosteuropa, V: Aus 500 Jahren vorrömischer und römischer Geschichte Südosteuropas, Teil I, Wiener Sitzungsberichte 214 i, 1932. Broughton, Robert 1952: T. Broughton, S. Robert. The Magistrates of the Roman Republic, Vol. II (99BC-31BC), New York 1952. Chapot 1996: V. Chapot. The Roman World, Routledge 1996. Dessau 1924: H. Dessau. Geschichte der römischen Kaiserzeit (bis zum Jahre 69 n.Chr.), 2 Bde., Berlin 1924-1930. Filow 1906: B. Filow. Die Legionen der provinz Moesia, Klio Beihe VI, 1906. Freeman 1998: Ph. Freeman. On the annexation of provinces to the Roman Empire, Classics Ireland, vol. 5 1998. Gerov 1967: B. Gerov. Epigraphiche Beiträge zur Geschichte des Mösishen Limes in vorklaudischer Zeit, Acta Antiqua Academiae Scientiarum Hungaricae 15, 1967. Paulys Realencyclopädie der classischen AltertumswissenschaŽ: neue Bearbeitung, StuXgart: J. B. Metzler, 1894-1980. Rau 1924: R. Rau. Zur Geschichte des pannonischdalmatischen Krieges der Jahre 6-9 n. Chr., Klio XIX 1924. Smith 1867: W. Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology – vol. 1, 2, Boston 1867. Syme 1924: R. Syme. Lentulus and the Origin of Moesia, The Journal of Roman Studies, vol. 24, 1934. Williams 1999: D. Williams. Romans and Barbarians, New York 1999. Zippel 1877: G. Zippel. Die römische Herrscha in Illyrien bis auf Augustus, Leipzig 1877. 165