2023 МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ Годишник на департамент „Медии и комуникация“ 2023 Редакционна колегия: Гл. ас. д-р Тодор Г. Панайотов − главен редактор Проф. д-р Десислава Бошнакова Проф. д-р Росен К. Стоянов Доц. д-р Стойко Петков Доц. д-р Евелина Христова Рецензенти: Проф. Толя Стоицова, д. н., НБУ Доц. д-р Александър Христов, СУ На корицата: Преподаватели и докторанти от департамента на абсолвентски бал, випуск 2023 ISSN 2815-3359 MASS COMMUNICATIONS Annual book of the Department of Media and Communication 2023 Editorial Board: Assist. Prof. Todor G. Panayotov, PhD − Editor- in-Chief Prof. Dessislava Boshnakova, PhD Prof. Rossen K. Stoyanov, PhD Assoc. Prof. Stoyko Petkov, PhD Assoc. prof. Evelina Christova, PhD Reviewers: Prof. Tolya Stoitsova, PhD, D. Sc., NBU Assoc. Prof. Alexander Hristov, PhD, SU ISSN 2815-3359 СъдъРжание Уводни думи ................................................................................8 Студии на пРеподаватели Crowdsourcing and its role in VOD platforms ..................... 12 Prof. Dessislava Boshnakova, Ph.D. The Political Image Making .................................................... 29 Prof. Rossen K. Stoyanov, Ph.D. Поток от съдържание или поток от потребители .......... 59 доц. д-р Стойко петков Джендър тематиката в българското пространство на социалните мрежи: преглед на литература по темата ........................................ 74 доц. д-р евелина Христова Electoral Change of Mind in Modern Reality ....................... 81 Assoc. Prof. Vladislav Dimitrov, PhD Командитните дружества „Куриер“ и „Стрела“ като разпространители на печатните медии в България .......................................... 95 Гл. ас. д-р тодор Г. панайотов Пресечната точка на комуникацията и музеите ........... 122 Гл. ас. д-р десислава данкова Историята в един кадър ...................................................... 131 Гл. ас. д-р Ралица Филипова СъдъРжание Platformization of video sharing – local video sharing platforms in Bulgaria ........................... 158 Assist. Prof. Justine Toms, Ph.D. Студии на доктоРанти Борбата с дезинформацията онлайн – правна регулация на платформите в ЕС ......................... 165 Мария илиева пРолетна научна конФеРенция Медии и ПР по време на война .......................................... 187 еСенна научна конФеРенция Другата гледна точка ........................................................... 191 лятна школа по пР 25 години Лятна школа по ПР – а сега накъде? ......................................................................... 195 РеализиРани Студенти, випуСк 2023 ...................................................................... 205 випуСк 2023 ...................................................................... 218 conTEnTS Introduction .................................................................................8 ARTiclES By FEllowS oF ThE DEPARTmEnT Crowdsourcing and its role in VOD platforms .....................12 Prof. Dessislava Boshnakova, PhD The Political Image Making ....................................................29 Prof. Rossen K. Stoyanov, PhD Content flow or user flow .........................................................59 Assoc. Prof. Stoyko Petkov, PhD Gender issues in the Bulgarian space of social networks: literature review ......................................74 Assoc. prof. Evelina christova, PhD Electoral Change of Mind in Modern Reality .......................81 Assoc. Prof. Vladislav Dimitrov, PhD The limited companies “Courier” and “Strela” as distributors of the print media in Bulgaria ..................................................................................95 Assist. Prof. Todor G. Panayotov, PhD The intersection of communication and museums ............122 Assist. Prof. Desislava Dankova, PhD History in one frame ...............................................................131 Assist. Prof. Ralitsa Filipova, PhD conTEnTS Platformization of video sharing – local video sharing platforms in Bulgaria ...........................158 Assist. Prof. Justine Toms, PhD ARTiclES By PhD STuDEnTS Tackling online disinformation – EU platform regulations .........................................................165 mariya ilieva SPRinG conFEREncE Media and PR in Wartime .....................................................187 AuTumn conFEREncE The other point of view ..........................................................191 SummER School on PR 25 years of PR Summer School - now where?” ...................195 Alumni EmPloyED BEFoRE GRADuATinG, 2023 ..........................................................205 Alumni 2023 .......................................................................218 ПОТОК ОТ СъДъРЖАНИЕ ИЛИ ПОТОК ОТ ПОТРЕБИТЕЛИ доц. д-р Стойко петков Резюме: В статията се представят няколко теоретични подхода към анализа на процеса на изместване на традиционната телевизия и линейната доставка на аудио-визуално съдържание от нелинейните услуги и персонализираното получаване на медийно съдържание. Очертават се принципните различия между концепцията за телевизионния поток, създаван от медията при линейно излъчване и потока от съдържание, създаван от потребителя при нелинейна доставка. Ключови думи: телевизионен поток, линейни и нелинейни медийни услуги, медийно изместване CONTENT FLOW OR USER FLOW Assoc. Prof. Stoyko Petkov, PhD e-mail: spetkov@nbu.bg Summary: The article presents several theoretical approaches to the analysis of the process of displacement of traditional television and linear delivery of audio-visual content from non-linear delivery and personalized reception of media content. The fundamental https://doi.org/10.33919/ydmc.23.3 59 ПОТОК ОТ СъДържАНИЕ ИлИ ПОТОК ОТ ПОТрЕБИТЕлИ differences between the concept of the media-created television flow in linear broadcasting and the user-created content flow in non-linear services are outlined. Keywords: TV flow, linear and non-linear media services, media displacement През последните десетилетия сме свидетели на промени както в доставката на медийно съдържание, така и в очакванията и навиците на аудиторията. Зрителите не са престанали да гледат телевизионно съдържание, но все по-рядко използват линейното телевизионно излъчване, при което телевизионните оператори предлагат чрез телевизионни приемници програмно съдържание в определен час. Все по-често нелинейната доставка измества линейната телевизия, като се използват услугите ОТТ (over-the-top)1. Промени от такъв мащаб не се случват често. Радиото в продължение на почти 50 години е водеща медия за информация и забавление през XX век, докато телевизията не заема своята водеща роля през втората половина на века. Линейното аудио-визуално съдържание, доставено директно в дома на зрителите е огромен напредък в сравнение с радиото. Но новата епоха на нелинейната, поточна доставка (стрийминг) на информация и развлечение, която започна в средата на 2000-те години, е много по-мащабна трансформация, като се има предвид гъвкавостта и повсеместното разпространение на интернет и мобилните комуникации. Въпросът, дали една нова медия ще измести или допълни съществуващите медии, е постоянна тема сред медийните изследователи и професионалисти. Историята на медийната конкуренция показва, че новите медии принуждават старите да се съсредоточат върху силните си страни, за да оцелеят. 60 СТОйКО ПЕТКОВ програмен поток В своя публикация, озаглавена „Телевизия: Технология и културна форма“, през вече далечната 1974 година, Реймънд Уилямс описва телевизията като медия, която трябва да се разглежда в нейните три основни измерения: • като технология („излъчване“), • като социална практика („гледане на телевизия“) и • като културна форма („програми“).2 Той развива и концепцията за „програмния поток“ – поредност от свързани предавания, които задържат зрителя пред екрана. Уилямс обяснява, че телевизионните програми „не са случайна поредица от отделни текстове, а това е „планиран поток“.3 Десетилетия по-късно, Клаус Брун Йенсен4 предлага диференцирано разбиране на понятието телевизионен поток. Той въвежда понятия за три типа поток: Първо, всяка телевизионна организация планира поток на канала, за да задържи зрителя да гледа възможно най-дълго. Това е категорията, която е най-близка до оригиналната концепция на Уилямс. Второ, всеки зрител създава свой собствен зрителски поток, въз основа на налично в момента съдържание. Тук фокусът е върху субективния избор на всеки зрител. И накрая, тези две категории могат да бъдат свързани с всичко, което е налично по всички канали – за да се получи супер потокът на телевизията. Йосе дан Дайк5 съпоставя традиционната линейна програма и характеристиките ѝ описани от Уилямс, на платформата за видео споделяне Ютюб, като дефинира следните разлики: • новата технология е „домашно излъчване“ и онагледява тази характеристика с нишовото излъчване, т.е. насочване на медийното съдържание към специфични сегменти от аудиторията. 61 ПОТОК ОТ СъДържАНИЕ ИлИ ПОТОК ОТ ПОТрЕБИТЕлИ • социалната практика е „споделяне на видео“. • културната форма нарича „фрагменти“, което се отнася както за дължината на средностатистическия видеоклип в Ютюб, така и за типичното видео съдържание, създадено от потребители. Специфика на линейната и нелинейната телевизия Линейната телевизия е традиционното телевизионно излъчване, при което телевизионната организация планира поредността на излъчване на предаванията и зрителите се включват в определени часове, за да гледат. Това е класическата форма за гледане на телевизия, независимо дали съдържанието се излъчва по кабел, ефир (наземно радиоразпръскване) или сателит. Законът за радиото и телевизията дефинира линейните медийни услуги като „предоставени от доставчик на медийни услуги за едновременно гледане/слушане на предавания въз основа на програмна схема.“6 Характеристики на линейната телевизия: програма: Предаванията се излъчват в определени часове. канали: Зрителите превключват каналите, за да намерят желаното от тях съдържание. Събития на живо: Линейната телевизия е най-подходящата форма за излъчване на събития на живо като концерти, спорт, новинарски предавания и др.. ограничена интерактивност: Зрителите имат ограничен контрол върху програмата. Те не могат да поставят на пауза, превъртат назад или напред предаванията. Реклама: Рекламите са групирани в блокове и не могат да бъдат пропускани. Този традиционен модел налага редица ограничения на потребителите. Зрителите, интересуващи се от конкретни програми, трябва да се съобразят с планираната програма на съответния канал, а тези, които могат да гледат телевизия само 62 СТОйКО ПЕТКОВ в определени часове, са ограничени до съдържанието, излъчвано по това време, което от своя страна ограничава избора им на програми. Но във времето, технологичните промени премахнаха много от тези ограничения. Първо дистанционното управление, след това и видеокасетофоните (VCR), цифровите видео дискове (DVD), цифрови видеозаписи (DVR) и телевизията с времево изместване позволиха на зрителите да имат много повече контрол върху програмата, която да гледат и по-голяма гъвкавост (могат да гледат, когато пожелаят). Отново според Закона за радиото и телевизията, нелинейни (медийни услуги по заявка) са „медийните услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за гледане/слушане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги.“7 Услуги като Нетфликс, HBO Max и Amazon Prime Video позволяват на зрителите да гледат съдържание, доставено при поискване чрез интернет. Характеристики на стрийминг услугите: Гледане по заявка, без фиксирана програма: Зрителите могат да гледат предавания и филми, когато пожелаят. Няма точен час на излъчване, а цялото съдържание може да се предава по всяко време. персонализирани предложения: Алгоритмите предлагат предавания и филми въз основа на историята на гледане. абонамент: Обикновено потребителите плащат месечна такса за достъп до каталог (библиотека) със съдържание. Гъвкавост и контрол: Зрителите могат да получат съдържание на множество свързани устройства; да изтеглят съдържание за по-късен преглед; да използват функции като пауза, превъртане назад, напред, пропускане на реклами и др. Според анализаторите на Нетфликс, когато става въпрос за премиера, „нелинейното излъчване на сериал или филм има предимство пред линейни конкуренти. Линейните мрежи трябва да привлекат публика в дадена вечер, в даден час, а 63 ПОТОК ОТ СъДържАНИЕ ИлИ ПОТОК ОТ ПОТрЕБИТЕлИ киносалоните трябва да увеличат максимално посещаемостта за краен брой екрани. Ние можем да бъдем много по-гъвкави, тъй като предаванията в Нетфликс не се конкурират за ограничени слотове в най-гледаното време, както при линейната телевизия…“8. Съдържанието, което е достъпно чрез нелинейна доставка, има значително по-различна структура от линейната програма на традиционните телевизии по отношение на жанрове и формати. Услугите за стрийминг предоставят богат избор на сериали и филми, формати, свързани предимно с развлечение. Актуалните информационни формати като новини, репортажи за текущи събития, публицистични предавания и политически токшоута можем да гледаме, почти без изключение, само по традиционните телевизии. Тази разлика не е само въпрос на маркетинг и отчитане на очакванията на зрителите. Новините и репортажите за актуални събития са позиционирани в тясна времева рамка, през която са нова информация. Т.е. от структурна гледна точка, актуалните новинарски емисии не са съвместими с концепцията за стрийминг на телевизионно съдържание. За целите на изграждането на архив, това съдържание може да се предлага на зрителите в каталога на собствената платформа на медията, но не се очаква новинарска емисия от миналата година да генерира високи стойности на гледания днес. Едно от новите понятия, описващо и новия метод за разпространение на продукти, включително медийното съдържание, е масовото персонализиране.9 То се използва в различни браншове и сфери на дейност, като тук масовата аудитория се разглежда като сбор от отделни личности. Персонализираната виртуална среда е изградена с помощта на наличните в мрежата бази данни, съдържащи информация за потребителите. Тази информация се използва за създаването на връзката между доставчик на услуги и потребителската аудитория.10 В масовата комуникация със стратегията за „избутване“ на съдържание обозначаваме еднопосочния поток от ин- 64 СТОйКО ПЕТКОВ формация от комуникатора към реципиентите. Този подход е характерен за традиционните средства за масова комуникация (СМК) като телевизия, радио и периодичен печат, където създателите на съдържание или доставящите съдържанието решават каква информация да бъде разпространена, без пряк принос от аудиторията или взаимодействие с потребителите по време на самото излъчване или публикуване. Предполага се, че създаващите и разпространяващите медийно съдържание имат експертния опит да избират новини, развлечение или образователни материали, които са стойностни или подходящи за широка аудитория. Новите, по-интерактивни и ангажиращи форми на комуникация, създадоха необходимост от преосмисляне и промяна на традиционния модел на „избутване“. Социалните медийни платформи, нелинейната доставка на аудио-визуално съдържание, блоговете и др. позволяват двупосочен обмен, при който потребителите не само получават, но и създават и споделят съдържание. Тази промяна доведе до появата на стратегията на „издърпване“, при която аудиторията активно търси, избира и изтегля към себе си съдържанието, което желае да използва, което от своя страна често води до по-ангажирана и сегментирана аудитория. Съдържанието се доставя само при поискване от крайния потребител. Контролът се измества от медията или доставчика на съдържание към зрителя. Ефективността на стратегията за издърпване се крие в способността ѝ да отговори на индивидуалните предпочитания, като по този начин повишава удовлетворението и ангажираността на зрителя. Тя позволява висока степен на персонализация, при която алгоритмите могат да предложат съдържание въз основа на хронология на гледане и предпочитания. жизнен цикъл на медиите Както всяка организационна структура, медийните организации също имат свой жизнен цикъл. Лиман и Коен де- 65 ПОТОК ОТ СъДържАНИЕ ИлИ ПОТОК ОТ ПОТрЕБИТЕлИ финират етапите на жизнения цикъл на медиите по следния начин: 1) „зараждане; 2) навлизане на пазара; 3) растеж; 4) съзряване; 5) защитно съпротивление; 6) адаптация, конвергенция или износване“.11 зараждането често се отнася за медия, разработена като иновация от предишна медия. навлизане − нова медия навлиза на пазара, развива ново потребление и привлича аудитория. Растеж − изобретатели, разработчици и потребители придобиват умения да използват, прилагат и разширяват възможностите на медията. Съзрявайки, новата медия намира своето място в динамична комуникационна среда. Медията се разраства, като използва и прилага максимално възможностите си. защитната съпротива, конкуренцията между старите и новите медии, която тласка старите медии да търсят нови посоки, за да задържат настоящите си потребители. Последният етап е разделен на три възможности: адаптиране, конвергенция или износване. Ако старата медия е в състояние да се адаптира към новата ситуация чрез разработване на различни функции, които задържат потребителите му или намират нови потребители, медията преминава в етап на адаптиране. Ако старата медия не може да оцелее сама, но оцелее чрез присъединяване или сътрудничество с нова, медийният канал преминава в етапа на конвергенция. Ако традиционната медия не успее да се адаптира към промяната, тя преминава в етап на износване, постепенно намалява нейното влияние и след това изчезва. 66 СТОйКО ПЕТКОВ теориите „употреба-удовлетворение“, „Медийно изместване“ и „теорията за нишите“ Моделът „Употреба и удовлетворение“ (Uses and Gratification model)12 е разработен през 70-те години на XX век от Кац, Блумлер и Гуревич13, които използват вече натрупани изследвания по темата в периода между 40-те и 70-те години на миналия век. Тази теория предлага различно обяснение за промените в използването на медиите след въвеждането на нови медийни технологии. Според нея, хората използват медии, за които са убедени, че ще им помогнат да постигнат целите си. Акцентът е върху членовете на аудиторията като активни участници, избиращи определени форми на медиите. Потребителите избират измежду функционални алтернативи или медии, които могат да изпълнят подобни цели. Кабелната телевизия и видеокасетофоните (VCR) например са функционални алтернативи на линейната телевизия за аудио-визуално забавление. Според Тодор Петев „Подходът набляга конкретно върху „консумацията на медийното съдържание“ като преднамерено действие на активни потребители“.14 Основната идея, според Иван Михалев, е, че „членовете на аудиторията познават медийното съдържание и знаят коя медия могат да използват, за да удовлетворят нуждите си. Следователно създателите на медийно съдържание могат да се ориентират какво да предлагат на своите потребители. Отправната точка е, че хората и техните потребности влияят на медиите. Този подход се отличава от други теоретични постановки, които приемат аудиторията като пасивна.“15 Чрез тази теория се правят няколко основни допускания: 1. Аудиторията играе активна роля в избора на медия, както и в интерпретацията и интегрирането ѝ в живота си. 67 ПОТОК ОТ СъДържАНИЕ ИлИ ПОТОК ОТ ПОТрЕБИТЕлИ 2. Различните видове медии се конкурират за вниманието на зрителите както една с друга, така и с други източници на удовлетворение на потребностите на потребителите. 3. Медията, която осигурява най-голямо удовлетворение за дадено лице, ще се използва по-често от другите.16 Въведените за първи път от Алън М. Рубин17 термини ритуално и инструментално гледане на телевизия, се използват, за да опишат как различните аудитории приемат телевизионно съдържание в рамките на модела „употреба и удовлетворение“. Ритуалното гледане, според автора, е по-често срещано и пасивно, като гледане за компания и от скука, а инструменталното гледане е по-целенасочено и селективно, често поради емоционална мотивация или търсене на информация. Концепциите на Рубин се използват и днес за изследване на възникващи нови медийни технологии, които подобряват или променят традиционното гледане на телевизия. теория за медийното изместване Съществува изследователска традиция за изучаване на изместването в контекста на възприемането на нови медии. Понятието „изместване“ се използва в смисъла на окончателна замяна на една медия с друга по отношение на някои специфични функции на медията. Както вече отбелязахме, през втората половина на миналия век телевизията измести радиото като основен комуникационен канал, но радиото и телевизията продължават да съществуват паралелно, за да отговорят на различни потребности на потребителите. Изместването е различно от заместването по това, че заместването е временна замяна на една медия с друга, докато изместването е постоянна замяна. Именно възходът на телевизията е повод, според Брайънт и Фондрен,18 за ранните изследвания на изместването, което впоследствие води до развитието на четирите принципа 68 СТОйКО ПЕТКОВ на изместване: трансформация, близост, функционално сходство и периферни странични дейности. трансформацията е процесът, чрез който потребителите се адаптират към възприемането на нови медии, а близостта се отнася до едновременното използване на нови и стари медии, които заемат сходни позиции физически или психологически. Функционалното сходство предполага, че по-старите дейности, които са най-функционално сходни с новата медия (т.е. обслужват подобни цели или нужди), са дейностите, които е най-вероятно да бъдат изместени от нова технология. През 50-те години на миналия век посещаемостта на кината значително намалява в отговор на увеличеното гледане на телевизия.19 През същия този период от време повишеното гледане на телевизия от деца обикновено измества някои форми на домашно забавление, като четене на комикси и слушане на радио. И в двата случая новата медия (т.е. телевизията) измества подобни дейности (например гледане на филми), изпълняващи сходна функция (т.е. забавление). периферните странични дейности се отнасят до концепцията, че новите медии заместват или заемат част от свободното време. По-вероятно е новата медия да заеме част от свободното време, отколкото от дейност, върху която потребителите на медиите имат по-малък контрол, като например работа или обучение. Този принцип също предполага, че когато имаме изместване, новата медия е по-вероятно да изтегли време от различни дейности, а не от една единствена дейност. Когато говорим за „социалното изместване“ допускаме, че времето, прекарано в използване на медии, черпи от времето, обикновено използвано за междуличностно общуване, особено с близки приятели и семейство. Социалното изместване е само един вид медийно изместване, при което си задаваме въпроса: когато хората използват медии, за сметка на какво го правят? То има два основни компонента: време и промяна. За да знаем дали е налице социално 69 ПОТОК ОТ СъДържАНИЕ ИлИ ПОТОК ОТ ПОТрЕБИТЕлИ изместване, трябва да знаем как хората използват времето си и дали това използване на времето се променя. Например, по отношение на нелинейната и линейната телевизия, изучавайки медийния пазар в Бразилия, Силва и Лима20 установяват, че нарастването на популярността на Нетфликс е свързано с намаляването на абонатите на кабелна телевизия. Техните проучвания показват различни степени на изместване и допълване на линейна с нелинейна телевизия. теорията за нишите Теорията за нишите е разработена от био-еколози и съответно екологията е основното научно поле на нейно приложение, но първо Джон У. Димик21, а после и други изследователи изучават медиите през нейната призма, като по този начин обясняват конкуренцията и съвместното съществуване на медийния пазар. Тя е уникална рамка за концептуализация и измерване на икономическото въздействие на новите върху по-старите медии. Според Димик, трите важни концепции в теорията за нишите са широчина на нишите, припокриване на нишите и конкурентното превъзходство. Широчината на нишата показва количеството ресурси, използвани от медиите или зависимостта на медиите от ресурсите. Тя е показател за нивото на способността на медията да доставя удовлетворение. Въз основа на широчината на нишата, медиите могат да бъдат категоризирани като общи и специализирани. Припокриването на ниши е показател, който измерва приликата или разликата между две медии по отношение на тяхното използване на ресурси. Голямото припокриване показва силна конкуренция между две медии. Конкурентното превъзходство се използва, за да се установи кои платформи са сред двойката платформи, които имат потенциал за по-добро използване на ресурсите, което означава, че предоставят по-широко удовлетворение на потребителя.22 Основните ресурси, които са обект на конкуренция са медийно съдържание, потребителски разходи, време отделено 70 СТОйКО ПЕТКОВ от потребителите за медийно съдържание, рекламни разходи и възможности за получаване на удовлетворение на потребителите.23 заключение През последното десетилетие наблюдаваме как нелинейната доставка на медийно съдържание измества традиционната линейна форма. Този преход отразява бързоразвиващите се технологии и променящите се потребителски предпочитания. Възможността за избор, персонализация и непрекъснат достъп до съдържание по всяко време и от всяко място промени из основи начина, по който хората получават информация и забавление. Поради тези тенденции, адаптацията към нелинейни платформи и стратегии става все по-важна за създателите на съдържание и доставчиците на услуги, които искат да останат актуални и конкурентни в динамичната медийна среда. Освен новите нелинейни доставчици на съдържание, водещите световни линейни телевизионни мрежи вече предлагат своето съдържание при поискване на свои платформи или чрез приложения. Нелинейната доставка на аудио-визуално съдържание разчита на „създадения от потребителите поток“. Програмният поток вече не е създаден и иницииран от телевизионен канал, а от потребителите, които могат активно да създават собствени плейлисти или да се абонират за любими предавания (доставени чрез подкаст или друга подобна услуга). 71 ПОТОК ОТ СъДържАНИЕ ИлИ ПОТОК ОТ ПОТрЕБИТЕлИ Бележки: 1. „OTT предоставят онлайн аудиовизуално съдържание, без сами по себе си да са доставчици на интернет услуги или мрежови оператори/ електронни съобщителни услуги и мрежови доставчици“. Термини на информационното общество, https://www.mtc.government.bg/ bg/glossary/i (12.03.2024) 2. Raymond Williams, Television: Technology and Cultural Forum, 2nd edition (New York: Routledge, 2003), pp. 90–96 3. Пак там 4. Bruhn Jensen, Klaus. The Social Semiotics of Mass Communication. London: Sage Publications. 1995, p.108ff 5. van Dijck, José. “YouTube beyond technology and cultural form”. After the Break: Television Theory Today, edited by Jan Teurlings and de Valck, Marijke, Amsterdam: Amsterdam University Press, 2013, pp. 147–160 6. ЗРТ (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., бр. 96 от 2001 г., изм., бр. 14 от 2009 г., бр. 12 от 2010 г.), чл. 3, ал. 2 7. Пак там, ал. 3 8. Netflix’s View: streaming entertainment is replacing linear TV https://ir.netflix.net/ir-overview/long-term-view/default.aspx (24.03.2024) 9. Петков, С. Аудио-визията. Производство, разпространение, показване, София: Рой Комюникейшън, 2017, с. 153 10. Ross, Karen and Nightingale Virginia. Media and audiences: new perspectives, Open University Press, 2003, p. 63 11. Lehman-Wilzig S and Cohen-Avigdor N 2004 The natural life cycle of new media evolution New Media & Society 6(6) 707 12. В някои текстове на български език се среща и като „полза и удовлетворение“. 72 СТОйКО ПЕТКОВ 13. Katz, E., Blumler, J. G., & Gurevitch, M. (1973–1974). Uses and gratifications research. Public Opinion Quarterly, 37(4), 509–523. https://doi.org/10.1086/268109 14. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2004, с. 92 15. Михалев, И. Вестникът в епохата на Интернет, ФАБЕР – В. Търново, 2011, с. 42 16. Communication studies, Communication theories, https:// www.communicationstudies.com/communication-theories/uses-and-gratifications-theory (20.03.2024) 17. Alan M. Rubin, Ritualized and Instrumental Television Viewing, Journal of Communication, Volume 34, Issue 3, September 1984, Pages 67–77, https://doi.org/10.1111/j.1460-2466.1984. tb02174.x 18. Bryant J and Fondren W (2009) Displacement effects. In: Nabi RL, Oliver MB (eds) The Sage Handbook of Media Processes and Effects. Los Angeles: Sage, 505–516 19. Пак там 20. Silva, J. M. S. D., & Lima, R. C. D. A. (2022). Is Netflix a threat to the cable TV industry? Evidence from Brazil. Telecommunications Policy, 46(3), 102274. https://doi. org/10.1016/j.telpol.2021.102274 21. Dimmick J 2003 Media Competition and Coexistence: The Theory of the Niche (New Jersey: Laurence Erlbaum Associates Inc.). 22. Пак там 23. Dimmick J 2006 Media Competition and Levels of Analysis in Handbook of Media Management and Economics (New Jersey: Lawrence Erlbaum Associates) p. 345 73