Непал
| Федеративна демократична република Непал सङ्घीय लोकतान्त्रिक गणतन्त्र नेपाल | |
| Девиз: जननी जन्मभूमिश्च स्वर्गादपि गरीयसी „Майка и родина са по-ценни от царството небесно“ | |
| Химн: सयौं थुँगा फूलका | |
 Местоположение на Непал | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 147 181,254 km² (на 93-то място) |
| Води | 2,8% |
| Климат | субекваториален, мусонен, планински |
| Столица | Катманду |
| Най-голям град | Катманду |
| Официален език | |
| Религия | 81,3% индуизъм 9,0% будизъм 4,4% ислям 1,4% християнство 3,9% други религии |
| Демоним | непалец |
| Население (2022) | 30 666 598 (на 49-о място) |
| Население (2018) | 28 095 714 |
| Гъстота на нас. | 198 души/km² |
| Градско нас. | 20,6% (на 184-то място) |
| Управление | |
| Форма | федерална парламентарна република |
| Президент | Рам Чандра Пудел |
| Вицепрезидент | Рам Сахай Ядав |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Федерален парламент |
| Горна камара | Национално събрание |
| Долна камара | Камара на представителите |
| История | |
| Обединение и кралство | 1768 г. |
| Сугаулийски договор | 4 март 1816 г. |
| Непалско-британски договор | 21 декември 1923 г. |
| Федерална република | 28 май 2008 г. |
| Конституция | 20 септември 2015 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 141,1 млрд. щ.д.[1] (на 84-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 4677 щ.д. (на 150-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 39 млрд. щ.д. (на 102-ро място) |
| БВП на човек (ном.) | 1293 щ.д. (на 167-о място) |
| ИЧР (2019) | 0,602 (среден) (на 142-ро място) |
| Джини (2010) | 32,8 (среден) |
| Прод. на живота | 70,5 години (на 124-то място) |
| Детска смъртност | 32,2/1000 (на 121-во място) |
| Грамотност | 48,6% (на 162-ро място) |
| Валута | Непалска рупия (NPR) |
| Други данни | |
| Часова зона | NST (UTC+5:45) |
| Формат на датата | гггг/мм/дд |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | NP |
| Интернет домейн | .np |
| Телефонен код | +977 |
| ITU префикс | 9NA-9NZ |
| Официален сайт | nepal.gov.np |
| Непал в Общомедия | |
Непал, официално Федеративна демократична република Непал (на непалски: सङ्घीय लोकतान्त्रिक गणतन्त्र नेपाल, Saṅghīya Lokatāntrik Gaṇatantra Nepāl), е държава в Южна Азия, граничеща на север с Китайската народна република, а на юг, изток и запад с Индия. Непал няма излаз на море и е разположен в близко съседство с Хималаите, като на границата между Непал и Китай се намира връх Еверест. Столица на държавата е град Катманду. Около 80% от населението изповядва хиндуизма. Това е единствената официална религия в Непал преди той да бъде обявен за светска страна на 18 май 2006 г. На 28 декември 2007 г. временното правителство обявява Непал за федерална демократична република, за да свали монархията.[2] Настоящият крал Гянендра е последният крал на Непал, защото монархията е премахната след изборите през април 2008 г. На 28 май 2008 г. Непал е обявен официално за федерална република[3][4].
Релефът на Непал е разнообразен за малката държава, като в южната част се намира влажната Тераи, а на север се издигат Хималаите. Осем от десетте най-високи върха в света се намират на територията на Непал. Столица и най-голям град в Непал е Катманду. Произходът на топонима Непал не е установен със сигурност, но според най-разпространената теория той идва от думите „не“ (свещен) и „пал“ (пещера).
След като дълги години държавното управление на Непал е абсолютна монархия, през 1990 г. държавата последва модела на конституционна монархия. Това води до нестабилност както в парламента, така и в страната. След 1996 г. избухват много маоистки бунтове. Маоистите се опитват да свалят монархията и да осъществят своята идея за република. Така се разразява гражданска война, която отнема живота на 12 хил. души.
Земетресение с магнитуд 7,9 по Рихтер разтърсва Непал на 25 април 2015 година. Официално броят на жертвите е 6600 души, като 14 040 души са ранени. Земетресението е най-силното в Непал от 1980 година насам. На 2 май има втори силен трус с магнитуд 5 по Рихтер.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1990 година Непал е абсолютна монархия, под изпълнителната власт на краля. Изправен пред нарастващото недоволство на хората срещу абсолютната монархия, тогавашният крал Бирендра, се съгласява на мащабни политически реформи, като създава парламентарна монархия. Кралят запазва статута си на глава на държавата, а министър-председател се назначава за глава на парламента.
Правителствата на Непал обикновено са изключително нестабилни; нито едно правителство не се е задържало на власт повече от две години от 1991 г.
Природа
[редактиране | редактиране на кода]
Територията на Непал има формата на правоъгълник с дължина 650 km и ширина 200 km. Площта ѝ е 147 181 km². Непал обикновено се разделя на три физико-географски области: планинска, хълмиста и терайска. Тези екологически пояси се редуват от изток на запад и се пресичат от големите речни системи в Непал.
Терайските равнини, които граничат с Индия, представляват северната част на Индо-Гангската равнина. Те са образувани и се подхранват от три големи реки: Коси, Нараяни и Карнали. Областта се характеризира с горещ и влажен климат.
Хълмистата област (на непали Пахар) граничи с планинската. Надморската височина тук варира от 1000 до 4000 m. Ниските планински вериги Махабхарат Лех и Шивалик преобладават в областта. Хълмистият пояс включва и долината на Катманду (долината, на чието име е наречена и държавата: Непал), която е най-плодородният и урбанизиран район. Въпреки географската изолираност и ограничения икономически потенциал, областта винаги е била политически и културен център на Непал. За разлика от долинната част, земите с надморска височина над 2500 m са слабо населени.
Планинската област включва най-високите места на Земята. Най-високият връх – Еверест (Джомолунгма), висок 8848,86 m, е разположен на границата с Китай. Осем от десетте най-високи върха се намират в Непал. Кангчендзьонга е третият по височина връх в света и също се намира в Непал, граничейки на изток с индийския щат Сиким. Във всички области обезлесяването е главен проблем, който води до ерозия и унищожаване на екосистемите.
В Непал има шест климатични области, които се изменят във височинен план. Тропичната и субтропичната области са със средна надморска височина под 1200 m. Умерената област е между 1200 и 2400 m, студената област е от 2400 до 3600 m, а субарктичната е от 3600 до 4400 m. Арктичната област започва на надморска височина 4400 m. В Непал има пет сезона: лято, мусонен сезон, есен, зима и пролет. Хималаите служат за преграда на студените ветрове от Централна Азия през зимата и са северна граница на мусонните ветрове.
Въпреки че Непал няма обща граница с Бангладеш, двете държави са разделени от тясна ивица земя, широка около 21 km. Правят се опити за превръщането ѝ в свободна търговска зона.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]От 23 май 2008 г. Непал е република.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]
Непал се дели на 14 зони (анчол), които от своя страна се делят на 75 окръга (джила), групирани в 5 региона на развитие.
Четиринадесетте зони са:
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]
Непал е една от най-бедните и слабо развити държави в света. Близо половината от населението на страната живее под прага на бедността. Първичният сектор дава препитание на 80% от населението и дава около 40% от БВП. Третичният сектор заема около 40%, а вторичният – около 20%. Хълмистият и планински релеф в две трети от северната част на страната прави изграждането на пътнотранспортна мрежа и други инфрастуктурни съоръжения изключително трудно и скъпо. 4000 km от пътищата са павирани, а в южната част преминава жп линия с дължина 59 km. Авиацията е в по-добро състояние, като в страната има 46 летища, 9 от които са с павирани писти. На 46 души се падат средно една телефонна линия. Осигурен е достъпът до интернет на около 100 хил. места, но след обявяването на извънредно положение през 2005 г. услугата е спряна в някои части.
Липсата на природни ресурси и на излаз на море, технологическата изостаналост и гражданската война са пречки пред Непал за нормалното развитие на икономиката ѝ. Страната получава външни средства от Индия, Китай, САЩ, Япония и Европейския съюз. Бюджетът на правителството е около $665 милиона, а разходите са $1,1 млрд. Инфлацията е спаднала до 2,9%, след като през 90-те години нейното ниво е високо. Много години непалската рупия е обвързана с индийската рупия с постоянен обменен курс 1,6. Дългогодишното икономическо споразумение с Индия помага за укрепване на отношенията между двете страни. След отслабването на контрола върху чуждата валута в началото на 90-те години, черният пазар за нея почти изчезва.
Разпределението на богатството сред народа е подобно на това в много развити и развиващи се държави: първите 10% от домакинствата притежават 30% от националния доход, а последните 10% – малко повече от 10% от него.
Работната сила на Непал е около 10 милиона души. Съществен проблем е липсата на квалифицирана работна ръка. В първичния сектор работят 81% от работната сила, във вторичния – 3%, и в третичния 16%. Селскостопанската продукция включва производството на ориз, царевица, пшеница, захарна тръстика, кореноплодни растения, мляко и месо от индийски бивол. В промишления сектор главно се обработва селскостопанската продукция, включително юта, захарна тръстика, тютюн и житни растения. Природните дадености и екзотичната култура на Непал дават големи надежди за развитие на туризма, но икономическият растеж в този отрасъл е спънат от политическата обстановка в страната. Процентът на безработицата и непълната заетост на работната ръка достига половината от трудоспособната част от населението. Много непалци отиват в Индия, за да търсят работа, и много непалки са продадени в индийски публични домове, около 7000 всяка година.[5] Непал получава около $50 милиона годишно чрез войниците гурки, които служат в индийските и британските войскови части.
БВП на Непал за 2005 г. е около $37 млрд., което прави страната 83-тата най-богата страна в света. Средните доходи на човек са около $1402, което я нарежда на 163-то място в света. Непал изнася предимно килими, дрехи, кожени изделия, юта и зърнени култури, приходите от които възлизат на 568 милиона американски долара. Вносът се състои главно от злато, апаратура и оборудване, петролни продукти и торове на обща стойност $1,419 млрд. Индия (48,8%), САЩ (22,3%) и Германия (8,5%) са страните с най-голям дял в износа. Непал внася от Индия (43%), ОАЕ (10%), Китай (10%), Саудитска Арабия (4,4%) и Сингапур (4%).
Население
[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Непал е 27 676 547 души по данни от юли 2005 г., като естественият прираст е 2,2%. 39% от населението са на възраст до 15 години, 57,3% са на възраст от 15 до 64 години, и 3,7% са на възраст над 65 години. Средната възраст е 20,07 години (19,91 за мъжете и 20,24 за жените). На всеки 1000 жени се падат 1060 мъже. Средната продължителност на живота е 59,8 години (60,9 за мъжете и 59,5 за жените). Процентът на грамотните е 53,74% (68,51% от мъжете и 42,49% от жените).
Най-голямата етническа група са чхетрите (15,5%). Други етноси включват планинските брамани (12,5), магари (15%), тхару (6,6%), таманги (5,5), невари (5,4%), мюсюлмани (4,2%), ками (3,9%), ядави (3,9%), неопределени (2,8%) и други (32,7%). Според преброяването от 2001 г., 80,6% от населението изповядва индуизма, 10,7% – будизъм, 4,2% – ислям, 3,6% – кирант и 0,9% имат други вероизповедания. Непалският е официален език и за 47,8% от населението той е майчин език. Говорят се още маитхили (12,1%, боджпури (7,4%), тару (дагаура/рана) — 5,8%, таманг (5,1%), непалски баса (3,6%), магарски (3,3%), авади (2,4%), неопределен (2,5%) и други (10%). Различията между индуистите и будистите са малки поради общите вярвания. И в двете религии има едни и същи храмове и се почитат общи божества. Будисткото население е концентрирано в източните части и в централната част на Тераи. Будизмът е сравнително разпространен сред неварите и тибето-непалските групи. От тибето-непалците магарите, сунварите и раи попадат под най-силното влияние на индуизма. Влиянието на индуизма е по-малко сред групите гурунги, лимбу, бутия и такали, които използват будистки свещеници за релегиозните си церемонии. Индуизмът е официална религия в страната и това прави Непал единствената индуистка страна.
Северната планинска област е слабо населена. Преобладаващата част от населението живее в централните части, въпреки че през последните години значителна част от населението мигрира в плодородните Тераи. Столицата Катманду е най-големият град в страната с население 900 хил. души.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imf.org
- ↑ www.kantipuronline.com // Архивиран от оригинала на 2007-12-30. Посетен на 2008-01-14.
- ↑ Nepal swears in new assembly // Архивиран от оригинала на 2008-05-28. Посетен на 2008-05-28.
- ↑ Célébration de la nouvelle République Архив на оригинала от 2008-06-01 в Wayback Machine., Новина в Radio France Internationale
- ↑ Непал, архив на оригинала от 30 декември 2005, https://web.archive.org/web/20051230080519/http://www.uri.edu/artsci/wms/hughes/nepal.htm, посетен на 2 май 2006
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Фото на Непал
- Glacial Lakes and Glacial Lake Outburst Floods in Nepal. – International Centre for Integrated Mountain Development, Kathmandu, March 2011 Архив на оригинала от 2011-09-01 в Wayback Machine.
|
| |||||||||||||||||
