Филип Джиан

Филип Джиан е роден на 6 юни 1949 г. в Париж, Франция, и е от арменски произход. Баща му е аранжор на витрини, а майка му домакиня. Той е най-големият от трима братя. Израства в столицата. На 6 години постъпва в лицея „Turgot“. На 14 години се сприятелява с новопристигналия в лицея Жером Екуир, който му предава страстта си към музиката и литературата. Заедно четат Селин и Фокнър, Бодлер и Рембо, заедно пишат помежду си. На 16 години се мести в апартамента на камериерката и започва нощен живот сред секс, алкохол и нощен живот.

През 1967 г. Филип Джиан, заедно с Жером Екуир, заминава за четири месеца за Съединените щати, където се записва за кратко в училище по журналистика, след което отиват в Колумбия. Там работят на различни временни работи – докер, продавач, редактор, и др. Пишат статии за вестници, по поръчка за събиране на „истории, събрани от проститутки, полицаи и хора в общността“, които намират по-късно място в разказа му „50 contre 1“.

Военната служба прекъсва тясната връзка между Филип и Жером. Тя е ограничена поради открита глухота в дясното му ухо. На 25 години се запознава с бъдещата си съпруга Ан-Мари, която е художник, и се установяват в Корбиери, където се ражда синът му Луи.

Във Франция Джиан също работи на различни временни места. Докато е на нощна служба за събиране на пътни такси в Ла Ферте-Бернар, той започва да пише, ползвайки пишеща машина, дадена му от приятел. Първото му произведение е разказът „50 contre 1“, който се харесва на Кристиан Барош, член на литературно жури. Разказът не е приет, но Барош го препоръчва на Бернар Баро, който току-що е открил своя собствена издателска къща, и той е публикуван през 1981 г.

През 1981 г. Филип вече живее във Фиту заедно със съпругата си. Продължаващ с намерените временни работи и подпомаган от брат си той пише първите си романи „Bleu comme l'enfer“ (Синьо като ада, 1983) и „Zone érogène“ (Ерогенни зони, 1984). Те не намират прием сред читателите поради новаторския подход в тях, но са приети добре от критиката. По това време се запознава с швейцарския певец Стефан Ейшер и пише текстове за негови песни.

През 1982 г. се ражда дъщеря му Клара, а през 1985 г. семейството му се мести в къща в Биариц, където пише следващите два романа. Успехът му като писател идва през 1985 г. с романа „37,2 сутринта“ и неговата екранизация през следващата година.

През 1989 г. семейството се мести в САЩ, в Мартас Винярд, на малък остров край Бостън, като първо живее в хотел, а после наема къща. Тук той написва „Crocodiles“, завършва „Échine“ и „Навън към себе си“.

Верен на своя свободен дух Джиан се мести през 1991 г. във Флоренция, Италия, където авторът пише „Sotos“. В следващите години настъпва важна промяна в живота му. Джиан пътува до Париж, тъй като издателската къща на Бернар Баро фалира и е продадена на „Фламарион“, с която той отказва да подпише договор.

Завръща се във Франция през 1994 г. и се установява в Бордо. Там написва своята трилогия (Assassins, 1994; Criminels, 1997; Sainte Bob, 1998).

През 2000 г. се мести отново в Лозана. Там пише „Vers chez les blancs“, като заглавието е взето „назаем“ от пътепоказател, паднал по време на снежна буря.

След пет години в Швейцария, Джиан се връща в Париж, родния му град, където писателят в живее в дом, собственост на Ватикана, и там пише следващите си романи от серията „Doggy bag“, вдъхновена от американски сериали като „Семейство Сопрано“.

През 2009 г. Джиан получава наградата „Жан Фростие“ за романа „Incidences“, а през 2012 г. печели наградата „Ентралие“ за романа „О ...“, който през 2016 година е филмиран от Пол Верховен като „Тя“.^[1]

Възхваляван и оспорван от френската критика, Филип Джиан е „настолният“ писател на поколението, съзряло след бурните 60-те и 70-те, смятано от мнозина за наследник на бийт-културата. Книгите му са преведени на повече от 20 езика в много страни от света.

• Bleu comme l'enfer (1983)
• Zone érogène (1984)
• 37˚2 le matin (1985)
  37,2 сутринта : Бети Блу, изд. „Медиум 999-Колибри“ (1992), прев. Асен Зидаров
• Maudit manège (1986) – продължение на „37,2 сутринта“
  Проклета въртележка, изд.: ИК „Колибри“, София (2005), прев. Иво Христов
• Échine (1989)
• Lent dehors (1991)
  Навън към себе си, изд.: ИК „Колибри“, София (2002), прев. Максим Благоев
• Sotos (1993)
• Vers chez les blancs (2000)
• Ça c'est un baiser (2002)
• Frictions (2003)
• Oh... (2012) – награда „Ентралие“
  „Ох...“, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Красимир Петров
• Love Song (2013)
• Chéri-Chéri (2014)
• Dispersez-vous, ralliez-vous ! (2016)
• Marlène, Paris (2017)
• A l'aube, Paris (2018)
• Les Inéquitables (2019)

1. Assassins (1994)
2. Criminels (1997)
3. Sainte Bob (1998)

1. Doggy bag, saison 1 (2005)
2. Doggy bag, saison 2 (2006)
3. Doggy bag, saison 3 (2006)
4. Doggy bag, saison 4 (2007)
5. Doggy bag, saison 5 (2007)
6. Doggy bag, saison 6 (2008)

1. Impuretés (2005)
   Нечистота, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Росица Ташева
2. Impardonnables (2009)
3. Incidences (2010)

• 50 contre 1 (1981)
• Crocodiles (1989)
• Lorsque Lou (1992)
• Contes de Noël (1996)
• Mise en bouche (2003)

• 1986 Bleu comme l'enfer, филм по романа
• 1986 Betty Blue, филм по романа „37,2 сутринта“
• 2004 Ne fais pas ça!, съавтор на сценария за филма
• 2011 Unforgivable, филм по романа „Impardonnables“
• 2012 Krokodil, ТВ филм по новелата
• 2016 Тя, Elle – по романа „О...“

• Неофициален сайт на Филип Джиан
• Биография и библиография на Филип Джиан в Goodreads
• Филип Джиан в   Internet Movie Database

• Официален сайт на Филип Джиан
• Произведения на Филип Джиан в   Моята библиотека