Пъстрина
Пъстрината е изолирана височина в Северозападна България, Западния Предбалкан, Област Монтана, разположено източно от град Монтана, между река Огоста и десните ѝ притоци Шугавица и Ботуня.
Пъстрина | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Враца, Област Монтана) |
Част от | Предбалкан |
Най-висок връх | Пъстрина |
Надм. височина | 563,4 m m |
Подробна карта | |
Възвишението Пъстрината има почти овална форма с размери 8-9 км (север-юг) на 7-8 км (запад-изток). На север към долината на река Огоста и на запад към долината на десния ѝ приток Шугавица склоновете му са стръмни, на места осеяни със скални венци. Североизточните склонове, обърнати към долината на река Ботуня,не са така стръмни, а южните са полегати и постепенно затъват в хълмистата област на юг. По северното и североизточното подножие на рида преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина. Най-високата точка на рида е едноименният връх Пъстрина (563,4 м), разположен на скален венец югоизточно от село Долно Белотинци
Възвишението е образувано в дълбоко денудираната източна периклинала на Белоградчишката антиклинала. Изградено е от горноюрски варовици. Има скалисто било и асиметричен напречен профил, което е обезлесено, а склоновете му са покрити с рядка гора от дъб и горун. Широко разпространени са ксерофитните тревни формации.
В подножията на възвишението са разположени 6 населени места: по западното и югозападното подножие — селата Долно Белотинци, Николово и Крапчене; на северното подножие — град Бойчиновци, а по североизточното — селата Охрид и Палилула.
По североизточното и северното подножие на възвишението преминават участъци от жп линиите Мездра — Враца — Видин и Бойчиновци — Берковица.
По североизточното му подножие преминава и участък от 6,4 км от третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца — Бойчиновци — Гложене.
Пъстрина е популярно място за парапланеризъм.
Квартал на Монтана носи името Пъстрина.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 113. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581