18
година
Тази статия е за осемнайсетата година от новата ера. За числото осемнайсет вижте 18 (число). За други значения вижте 18 (пояснение).
| << | 1 век | >> | |||||||
| |||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
18 (осемнайсета) година е обикновена година, започваща в събота по юлианския календар.
Събития
редактиранеВ Римската империя
редактиране- Пета година от принципата на Тиберий Юлий Цезар Август (14-37 г.)
- Консули на Римската империя са Тиберий (3-ти път) и Германик (2-ри път).
- Суфектконсули стават Луций Сей Туберон, Марк Ливиней Регул, Марк Випстан Гал и Гай Рубелий Бланд.
- Германик поема длъжността на консул в Никополис и заминава на изток заедно с по-голямата част от семейството си. След като се установява в Сирия, той повежда част от подчинените си войски в Армения, за да коронова и утвърди като тамошен цар Арташес III.[1]
- Квинт Вераний, който е приближен на Германик, е назначен за първи управител на новата провинция Кападокия.[1]
- Отношенията между Германик и назначения да го съветва Гней Калпурний Пизон, който е управител на Сирия, са обтегнати от взаимни обвинения. Пизон открито критикува формалния си началник, че е приел корона, макар и само почетна, от партска посланическа делегация, а Германик от своя страна го обвинява, че не е изпратил обещаните допълнителни войски за мисията в Армения.[1]
В Германия
редактиране- Вожда Марбод е прогонен от Катуалда и въстаналите маркомани. Той търси убежище при римляните и е задържан в Равена, защото император Тиберий разчита да го използва като удoбен инструмент срещу новия вожд на маркоманите, ако той се окаже враждебно настроен към империята.[2][1]
В Тракия
редактиране- Раскупорис II, цар на западната част на тракийското царство, детронира и арестува своя племенник Котис III, който владее източната част. Бидейки владетел-клиент на Рим, Раскупор се оправдава за стореното пред императора с мним заговор срещу него. Тиберий му нарежда да предаде племенника си на пропретора на Мизия Латиний Пандуза. Вместо това Котис е убит, а Раскупор съден в Рим и наказан с изгнание в Александрия.[3][1]
- Тракийското царство отново е разделено като едната половина е поверена на Реметалк II (син на Раскупор), а другата на малолетните деца на Котис, за чиито регент е назначен бившия претор Тит Требелен.[3][1]
Родени
редактиране- Юлия Ливила, дъщеря на Германик и Агрипина Старата († 42 г.)
Починали
редактиране- Ирод Архелай, етнарх на Самария, Юдея, Идумея (роден 23 г. пр.н.е.)
- Улей, шанюй на хунну
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 379
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 554
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. X The Augustan Empire“, Cambridge University Press, 1996. стр. 555