Стъргач

Според Йордан Н. Иванов името Стъргач произхожда от стърга, „тесен проход“, „крива местност“ от диалектното стърга, стръга, „преграда, през която пускат овцете“, „пътека за добитък“^[1] със суфикс за деятелни имена -ач, подобен на коп-ач, паз-ач. Сравними са сръбското селищно име Стъргачи в Република Сръбска и разширеното с наставката -ина старобългарско Стъргачина.^[5] Стърга е от корена *stъrg-, *sterg-, старобългарското стрыгѫ, редом със стрѣгѫ, стрѣшти, „пазя“, „вардя“.^[1]

Планината се простира на юг от Пирин, от която я отделя долината на река Мътница (десен приток на Места). На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица или Панаирска ливада (720 m), а на изток – чрез седловината Митницата – със северните разклонения на Боздаг, известни като Белотински планини (Перица). На югозапад долината на река Търлиска Мътница (Ватитопу) я отделя от планината Черна гора, а на югоизток долината на река Белотинската река (Милоревма) – от планината Боздаг. На юг склоновете на Стъргач се спускат стръмно към Елес-Зърневската котловина. Дължината ѝ от север на юг е около 15 km, а ширината – 10 km. По-голямата част от планината е на гръцка територия. На българска тя заема площ от 37 km², което е около 40% от общата ѝ площ.

От запад на изток в северната ѝ част между гранични пирамиди с №№ 112 (705 m) и 130 (112 m) преминава участък от българо-гръцката граница.^[2]

Изкачването до върха може да стане от село Куманич (Дасото, 620 m) на 10 км от Зърнево (Като Неврокопи) за около 3 часа. Планински черен път също стига до върха.^[2]

Със заоблените си очертания и слабо разчленено било, Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка връх Стъргач (1270 m) се намира на гръцка територия (познат още като връх Кулата), на около 1 km южно от гранична пирамида № 122. На българска територия най-високият връх е Асанов връх (1217,7 m). Най-високата точка (1249,4 m) в българската част е на билото при гранична пирамида № 121, в непосредствена близост до руините на гръцка застава, но не представлява връх.

Върхове

Име	Име	Височина	Местоположение
Стъргач	Περίβλεπτο, Στραγκάτς, Στραγκάτσι, Χαϊδαρίτσα/Χαϊδάριτσα	1272 m[2]	на главното било ЮЗ от Възмен (Ексохи)[3]
Асанов връх		1118 m[4]	ЮИ от Нова Ловча[3]
Белите камъни[4][3]		1052,2 m	И от Нова Ловча[3][6]
Борвица	Διάκος, Καρακατσανέϊκα, Μπόρνιτσα	798 m[2]	З от Вълково (Хрисокефалос)[3]
Буковина, Буковино, Меча скала, Кури	Μπουκοβίνα, Μπουκοβίνο, Μετζέ Σκάλα, Κουρί	1084 m[2]	СЗ над Куманич (Дасото)[3]
Валцока	Εύφορο, Βαλτσόκα	888 m[2]	СИ над Търлис (Ватитопос)[3][6]
Камила	Καμήλα, Καμίλλα	955 m[2]	С над Куманич (Дасото)[3]
Куманич	Άγιος Κωνσταντίνος, Κουμανίτσι	839 m[2]	СИ над Куманич (Дасото)[3]
Кър Чаир	Αυγό, Κιρ Τσαΐρ	960 m[2]	З от Възмен (Ексохи)[3][6]
Малкия Голак		815,3 m	Ю от Илинден (Либяхово)[3]
Маняско	Τρίγωνο, Μανιάσκο	891 m[2]	СЗ от Стъргач[3]
Пазлъка, Стъргач		1152 m[4]	ЮЗ от Илинден (Либяхово)[3]
Свети Константин	Άγιος Κωνσταντίνος	1203 m[2]	Пирамида № 125
Свети Константин	Άγιος Κωνσταντίνος	837 m	СИ над Куманич (Дасото)[3]
Свети Илия	Προφήτης Ηλίας	912 m[2]	СЗ над Зърнево (Като Неврокопи)[3][6]
Свети Петър		744,6 m	ССИ от Нова Ловча[3]
Сливек		1067,8 m	СИ от Нова Ловча и ЮЗ от Илинден (Либяхово)[3]
Саръ Меше[6]		653 m[3]	СЗ от Вълково (Хрисокефалос)[3][6]
Чолачето, Божените ниви	Τρίλοφο, Τσολάτσιτο, Μπουζένιτο Νίβι	1180 m[2]	на главното било Ю от Стъргач, СЗ над Куманич (Дасото)[3]
Чукари, Орница	Τσουκάρια, Όρνιτσα, Τσουκαλά	900 m[2]	С над Куманич (Дасото)[3]
	Άσπρη Τούμπα	1014 m[2]	ЮЗ от Стъргач[6]
	Άσπρη Τούμπα	780 m[2]
	Γαβρότοπος, Γραβότοπος	860 m[2]	Пирамида № 128
Чолакица[6]	Τρία Αυγά	899 m[2]	СИ от Куманич (Дасото) и З от Вълково (Хрисокефалос)[3][6]

Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали – мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.

Поради близостта на планината до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени горски. Само в най-високите ѝ части се срещат Кафяви горски и рендзини.

Климатичните и почвени условия в нея са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност – мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.

В самата планина няма селища, но в подножията ѝ на българска и гръцка територия са разположени 1 град и 5 села.

• В България – 2 села: Илинден и Нова Ловча;
• В Гърция – 1 град Зърнево (Като Неврокопи) и 3 села: Вълково (Хрисокефалос), Възмен (Ексохи) и Куманич (Дасото).^[7][8]

По източното подножие на планината, през седловината Митницата (чрез тунел под границата) преминава участък от второкласен път № 19 от Държавната пътна мрежа от Гоце Делчев за Драма.

• Списък на планините в България

• Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.

• Евгений Динчев, В Стъргач времето е спряло между две села, в-к Седем, 1 февруари 2006 (архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2007-12-17 в archive.today)
• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 482.