Станчо Савов

Роден е през 1877 година в еленското село Беброво. Завършва право в Германия. Първоначално започва да работи като съдия във Великотърновския окръжен съд. Известно време е член-съдия при Плевенския и Варненския окръжен съд. Напуска съда и се установява като адвокат във Варна с кантора на булевард "Мария Луиза"^[1] в близост до Военния клуб.^[2]

След антигръцките вълнения в България от 1906 г. до 1909 год. в комитет заедно с лекарите Иван Фарашев и В. Карамихайлов, Ст. Савов е начело на управлението на Варненската болница,^[3] преминала в общинско владение.^[4] От 1912 година става общински съветник във Варна, след като Общинския съд отхвърля изцяло листата на младолибералите и на турските кандидати.^[5] Oт август 1915 г.^[6] и по време на Първата световна война е кмет на Варна.^[7] През 1917 г. е награден от германското правителство с орден "Кръстът на Червения орел" III степен.^[8] След победата на Антантата посреща във Варна генерал Пол Кретиен, главнокомандващ на съглашенските войски в България.^[9] През пролетта и лятото на същата година в града и по Северното Черноморие е регистрирана епидемия от петнист тиф, с която общинската управа полага усилия да се справи.^[10] Савов има активна обществена активност и запазва съвещателен глас в настоятелството на Варненската оперетно-драматическа дружба, което преди това председателства.^[11] През септември 1919 г. Станчо Савов се уволнява по собствено желание и подновява адвокатската си дейност,^[12] в съдружие с бившия русенски прокурор Матей Р. Матеев.^[13] Изборната победа на тесните социалисти в местните избори от 1919 г. поставя начело на местното самоуправление Варненската комуна.

През септември 1924 г. Савов е член на общинска комисия заедно с Дабко Дабков, арх. Ст. Попов и Янко Мустаков, която се занимава с доизграждането на градския театър. Избран е за член на Варненската търговска камара от квотата на индустриалците^{[14] [15]} като председател на Акционерно индустриално дружество "Слънчоглед" - Варна.^[16] Участва активно в реорганизирането на Демократическия сговор във Варна.^[17] Живее на улица „Войнишка“ 17.^[18]

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година става отново кмет за няколко месеца до декември 1934 година. Сред активностите на Савов влиза съдействието за създаването на Аспаруховия парк и инициативата за изграждане на парка-мавзолей Владислав Варненчик^[19]. След кметуването си продължава да работи като адвокат, бил е общински съветник, председател на адвокатския съвет и други. Обявен е за почетен гражданин на град Варна^[20].

• Данни за дейността на Ст. Савов във варненската преса - 1909-1938 гг.
• По повод изложената от кмета С. Савов идея за създаване на летен кинематограф в Морската градина по проект на арх. Костов. - в-к Обнова - 10/03/1919, No. 74, 2 стр.