Сръбско консулство в Скопие
Сръбското консулство в Скопие (на сръбски: Српски конзулат у Скопљу или Srpski konzulat u Skoplju) е създадено в 1887 година със сключване на конвенция между Сърбия и Османската империя.
Сръбско консулство в Скопие | |
Српски конзулат у Скопљу | |
сградата на консулството в 1899 г. | |
Информация | |
---|---|
Основаване | 1887 г. |
Тип | дипломатическо представителство |
Седалище | Скопие, Османска империя |
С тази конвенция Сърбия получава правото да отвори консултво в Битоля, Скопие и Солун. Консулството започва да пработи през март 1887 година и първият консул е Алекса Пачич. Консулството активно сътрудничи на сръбската пропаганда в Македония.
Консули
редактиранеИме | Име | Години |
---|---|---|
1. Алекса Пачич | Алекса Пачић | март 1887 – септември 1887 |
2. Джордже Попович | Ђорђе Поповић | 1 юни 1888 – 16 октомври 1889 |
3. Владимир Карич | Владимир Карић | 21 ноември 1889 – 20 август 1892 |
4. Тодор Станкович | Тодор Станковић | декември 1892 – юни 1895[1] |
5. Михайло Ристич | Михаило Ристић | 22 април 1896 – 18 декември 1898[2] |
6. Милосав Куртович | Милосав Куртовић | 1898 – 1899 |
7. Павле Денич | Павле Денић | 1900 |
8. Милосав Куртович | Милосав Куртовић | 1900 – 1903 |
9. Михайло Ристич | Михаило Ристић | 10 юли 1903 – 1 юни 1904, 29 юни 1904 – 10 юни 1906[2] |
10. Любомир Михайлович | Љубомир Михаиловић | 29 юни 1907 – 10 септември 1907 |
11. Живоин Балугджич | Живојин Балугџић | 10 септември 1907 – 8 май 1909 |
12. Йован Йованович Пижон | Јован М. Јовановић Пижон | 22 май 1909 – 16 май 1911 |
13. Панта Гаврилович | Панта Гавриловић | 25 юни 1911 – октомври 1912[3] |
-
Писмо от МВнР до сръбското консулство в Скопие срещу владиката Партений, който не позволявал на сърбоманите да служат в кичевската църква, 31 декември 1907 г.
-
Доклад на консулството до външния министър Милован Милованович за състоянието на сръбството в Македония и за борбата с българите в Паланско и Велешко, 25 февруари 1909 г.
-
Доклад на консулството до външния министър Любомир Калевич с информация за потушаването на Илинденското въстание – падането на Крушево и турските зверства, 15 август 1903 г.
-
Доклад на консулството за арнаутското въстаническо движение в Битолския вилает, 16 октомври 1909 г.
-
Доклад на Йован Йованович за набирането на християни за войската, 11 декември 1909 г.
-
Писмо от Тихомир Попович до консула Йован Йованович за решенията взети от кабинета за сръбските училища в Османската империя, 1 октомври 1909 г.
-
Писмо от Тихомир Попович до консула Йован Йованович за бюджета на консулството, Белград, 7 януари 1910 г.
-
Писмо от Велибор Драгашевич до генералния сръбски консул в Скопие с предложение за отваряне на сръбска книжарница в града, 4 февруари 1910 г.
Бележки
редактиране- ↑ Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству. Београд, Историјски институт, 2012. ISBN 978-86-7743-095-5. с. 104.
- ↑ а б Вучетић, Биљана. Наша ствар у Османском царству, Београд, 2012, с. 15, 21.
- ↑ Станић, М. Успомене на митрополите са којима сам радио Михаила Г. Ристића // Вардарски зборник 2. Београд, 2003. с. 88.