1-во средно училище „Пенчо Славейков“

Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г., като неин патрон е свети Иван Рилски. Подготовката за създаването ѝ започва веднага след Освобождението и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор Йосиф Ковачев.^[2] Проф. Марин Дринов, тогавашният ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела, полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, да открие класически и реални гимназии; за тази цел издава „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“.

Според тези правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов, което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.

В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:

„Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.“

Записани са 111 ученици от цялата етническа територия на България, сред които 24 от Македония и 6 от Пиротско. Гимназията има четирима учители, от които един е от Македония.^[3] В първи клас са 76 ученици (две паралелки), във втори клас – 35 ученици. Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.^[4] В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие („закон божи“), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:

 

„1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“

До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.^[5] Въпросът „реалното и класическо образование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения:

1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.

2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.

За удовлетворяване на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.

В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.

 

В нова постройка на гимназията, където се намират понастоящем Журналистическият факултет и Ботаническата градина, започва учебната 1882/3 г. След реалните паралелки, от 1909 г. се разкриват и полукласически.

Между 10 декември 1882 и 25 декември 1883 в сградата на Мъжката гимназия (ъгъла на ул. „Московска“ и „Дунав“) заседава Третото обикновено народно събрание на Княжество България.

Първоначално причислени към гимназията, три трикласни училища се обособяват като Първа, Втора и Трета софийски мъжки прогимназии, по-късно броят на учениците расте и се отделят Четвърта и Пета софийски мъжки прогимназии. През 1912 г. се отделят откритите в нея технически паралелки като Софийско средно техническо училище. Учители от гимназията се пренасочват и към софийските художествени и музикални училища.

Сградата на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски“, понастоящем Първо СУ „Пенчо Славейков“, е построена през 1931 г.^[6] Дотогава са наемани сгради от частни лица. Такава е все още съществуваща сграда на ул. „Будапеща“ 8 (ул. „Тетевенска“) и бул. „Дондуков“, някога собственост на Иван Бобевски.

• 1879 – 1881: Георги Стаменов
• 1884 – 1885: Димитър Агура
• 1886 – 1890: Райчо Каролев
• 1890; 1899 – 1914; 1918: Станимир Станимиров
• 1933 – 1944: Стефан Димитров
• -1945: Никола Табаков
• -1948: Стефан Знеполски^[7]
• -1950: Иван Пенчев

Сред известните възпитаници на гимназия са:

• Ивайло Драгиев, български актьор и YouTube-ър
• Борис III
• Кирил Преславски
• Хайгашод Агасян, композитор, инструменталист, поет и певец
• Любен Беров, политик
• Мартина Вачкова, актриса
• Йордан Венедиков, военен и революционер
• Огнян Герджиков, политик
• Атанас Далчев, писател
• Любомир Далчев, художник и скулптор
• Димчо Дебелянов, писател
• Димитър Димов, писател
• Стоян Загорчинов, писател
• Йордан Йовков, писател
• Кръстьо Кръстев, литературен критик и публицист
• Дончо Костов, агроном и генетик
• Георги Маджаров, политик и дипломат
• Георги Марков, писател
• Владимир Моллов, юрист и политик
• Елин Пелин, писател
• Никола Петков, политик
• Петко Петков, политик
• Стефан Софиянски, политик
• Йордан Соколов, политик
• Иван Трифонов, химик
• Дечко Узунов, художник
• Богдан Филов, политик
• Маргарита Хранова, певица
• Йосиф Цанков, композитор
• Войдан Чернодрински, писател
• Йордан Чкатров, революционер и общественик

• официална уебстраница