Никола Шипковенски

Роден е в старопланинския град Троян на 19 декември 1906 г. След завършването на основното си образование, между 1925 и 1933 г., следва медицина в Софийския университет, след което работи година като участъков лекар в село Орешак.

От 1934 до 1937 г. е общински градски лекар в родния си град Троян, като същевременно се записва (1936) да специализира нервни и душевни болести в Мюнхен, Германия. През 1938 г. издава в Берлин Schizophrenie und Mord (бълг. „Шизофрения и убийство“), в която описва за първи път с помощта на примери двойствеността при самоубийствени импулси и тези, причинени от чужда агресия^[1]. През 1939 г. завършва специализацията си и се завръща в България.

Между 1938 и 1939 г. Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 г. е доброволен и редовен асистент в Университетската невропсихиатрична клиника в София. През 1943 – 1945 г. Никола Шипковенски е първоначално доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА и в Невро-психиатрична клиника на Софийския университет (1945 – 1947). През 1947 г. Шипковенски става редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника на Софийския университет, а професор – през 1954 г.

От 1960 г. е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961) и „Слабоумие и престъпление“ в Йена (1962). Особено интересна е публикацията му „Психопатология на ръкуването“, която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.

През 1963 г. професор Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания“ за научна степен „доктор на медицинските науки“.

Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски език. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.

Поддържа тесни контакти с проф. Карл Леонхард, който ръководи психиатричната клиника в болницата „Шарите“ в Берлин. Леонхард е бил негов гост в София и е изнасял публични лекции. Неговият наставник от годините на специализацията му в Германия – световноизвестният проф. Освалд Бумке, също е бил гост на Шипковенски в София и е изнасял публична лекция.

Шипковенски е обект на репресии по повод неговите контакти със западни психиатри и възгледите му в областта на психиатрията. В края на 1960-те и началото на 1970-те години се организират „публични“ дискусии, на които професорът е порицаван и заклеймяван за своята научна дейност с чисто политически мотиви.

Въпреки това той остава реалният основател на системното обучение по съдебна психиатрия в България. През 1971 г. Никола Шипковенски става консултант в Психиатричната клиника на Медицинската академия в София.

Публична известност придобива интервюто на проф. Шипковенски с Ванга, което е заснето от Българската телевизия и е част от документалния филм „Феномен“ (1976), на който той е сценарист.

• „Schizophrenie und Mord“ (бълг. „Шизофрения и убийство“) (1938)
• „Умствена недоразвитост и невменяемост“ (1955)
• „Съдебнопсихиатрични проблеми на травмената болест на мозъка“ (1955)
• „Клинична психиатрия“ 1 част (1956)
• „Циклофрения и убийство“ (1957)
• „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961)
• „Слабоумие и престъпление“ (1962)
• „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“ (1963)
• „Основни проблеми на съдебната психиатрия“ (1973)

• От и за Никола Шипковенски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Кратка биография на Шипковенски на сайта на музея в Троян(архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2008-06-20 в archive.today)
• Съдържание и Въведение към изданието на „Ятрогения или освобождаваща психотерапия“ от 2016 г. (изд. Изток – Запад)