Нидерландски език

Нидерландският език е западногермански език. Той произхожда предимно от долнофранкския и частично от други германски диалекти, като например долносаксонски, и се е доразвил в Делтата на Рейн-Маас-Схелде, северозападно от Бенратската линия.

Мнозинството от говорените в Нидерландия диалекти са с долнофранкски произход. Те са тясно сродени с рейнски и мозелфранкски диалекти от немското езиково пространство. Долнофранкският спада към старофранкските диалекти. Нидерландският се отличава не само с франкски, но и със саксонски и фризийски влияния.

Съвременният нидерландски почива предимно върху наречията от историческите области Холандия и Брабант (преди всичко около някогашния езиков център Антверпен). Заемките в езика идват предимно от френски, а в най-ново време – преди всичко от английски.

Що се отнася до думите, нидерландският е запазил много повече стари думи от немския. Освен с него като западногермански език, нидерландският е сроден и с английския и фризийския.

Исторически най-младият западногермански език африканс, който се говори преди всичко в РЮА и Намибия, е непосредствено свързан с нидерландския.

Също както при германските езици нидерландският не може да се класифицира еднозначно в исторически план.

Нидерландският, също като долнонемския и високонемския, спада към диалекталния континуум на континенталните западногермански езици. Във всеки случай днес между нидерландски и високонемски съществуват значителни различия на фонологично, морфлогично и лексикално-семантично ниво.

Нидерландският не се е развил в исторически план по същия начин, по който се е развил писменият високонемски, и се е оформил като независим език. Политическото разделение освен това е довело до отделен континуитет в езиковото развитие, включително и до различна динамика на външните езикови вличания (заемки) – в нидерландския език се наблюдават значително повече заети думи от френския, отколкото например в немския. Естествено нидерландският език се приема за отделен език.

Според традиционното, но междувременно рядко застъпвано схващане в историческата лингвистика, нидерландският и долнонемският се обединяват към обща група, която се отличава с това, че езиците нито са се променили според законите на второто звукоизместване, нито са взели участие в англофренските звукопромени. За долнофранския и долнонемския според този модел се приема, че имат един първоезик. Модерната лингвистика обаче отхвърля този модел, защото не е справедливо комплексна езикова действителност да се класифицира според звукопромените в нея. Въпреки това схващането все още намира застъпници извън научните среди. Днес теорията за общ долнонемски изходен език се приема за неправилна.

Историята на нидерландския език се разделя на следните фази.

Старонидерландски (около 800 – 1100) – като такъв се обозначават включващите се в областта на съвременната нидерландска езикова област долнофранкски диалекти. Има оскъдно количество запазени езикови източници.

Среднонидерландски (около 1100 – 1500) – под него се разбират частично писмено запазени долнофранкски диалекти. От това време датират и значими произведения от рицарско-дворцовата поезия.

Новонидерландски (от 16 в. до днес) – почива на холандски и брабантски писмени диалекти на нидерландския, на чиито основи се е образувал съвременният нидерландски кодифициран език. Поради отделната държава, засилващия се долнонемски и Северна Германия и развитието на истинска езикова граница, нидерландският в крайна сметка се развива до съвременното си езиково ниво.

Нидерландски се говори от почти всички жители на Нидерландия и Фландрия (северната част на Белгия), където често се назовава с местното наименование фламандски. Говори се също така и в двуезичния регион Брюксел, заедно с френски. В най-северната част на Франция, в околностите на Дюнкерк, се говори от малък брой хора, които го наричат фламандски език. На карибските острови Аруба и на Нидерландските Антили (в това число Кюрасао, Синт Мартин, Бонер, Саба и Синт Еустациус) се говори заедно с местния папиаменто и английски. Нидерландският е единственият официален език на Суринам, като е майчин на около 60 % от населението, а повечето от останалата част на населението е двуезично (говори се и Сранантонго, както и други малцинствени езици).

Нидерландският е граматично близък до немски, например на синтактично ниво и на ниво вербална морфология. Нидерландският има граматични падежи, но те са предимно ограничени до местоимения и идиоми. В нидерландския има три рода: мъжки, женски и среден, макар че мъжкият и женският род са се слели в общата форма de, докато средният род het е останал различен, както и преди. Склоненията в нидерландската граматика, например при окончанията на прилагателните и съществителните имена, са се опростили с времето. Разлики от останалите западногермански езици се наблюдават при произношението, особено при дифтонги и буквата <g>, която се произнася гърлено (само в Холандия обаче, във Фландрия се произнася меко).

• Лили Шхроот-Недева. „Холандско-български речник“, 2005, ISBN 90-807376-4-X
• Р. Великова. „Основен курс по нидерландски език“, 2003, ISBN 954-775-106-9
• Б. Борисова. „Българско-нидерландски разговорник“, 2001, ISBN 954-8805-38-3
• С. Окхайзен-Петкова. „Нидерландско-български речник. Българско-нидерландски речник“, 1999, ISBN 954-642-068-9

• Официални езици на Европейския съюз
• Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
• Европейски ден на езиците

 

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Правила за транскрипция и правопис на нидерландските географски имена

   Уикипедия на Нидерландски език

• Нидерландският език в Ethnologue