Nothing Special   »   [go: up one dir, main page]

Моби

американски музикант

Ричард Мелвил Хол (на английски: Richard Melville Hall), известен под артистичния си псевдоним Моби (на английски: Moby), е американски музикант, композитор, певец и диджей. Повече от 20 милиона копия от албумите на Моби са продадени по целия свят.

Моби
Richard M. Hall
американски музикант
17 декември 2018 г.
Роден
Религияхристиянство[1]
Музикална кариера
ПсевдонимMoby, Voodoo Child, U.H.F., Barracuda, Brainstorm, DJ Cake, Lopez, Jack Lopez Obregon, Mindstorm, Woodoo Child[2]
Стилтехно, даунтемпо, електроника, трип-хоп, ембиънт, хаус
Инструментипиано, китара, бас китара, клавирен инструмент, вокал
Активностот 1978 г.
Лейбъл„Мют Рекърдс“
Уебсайтmoby.com
Моби в Общомедия

Биография

редактиране

Моби завоюва слава като автор на електронна музика, като представител на веганския начин на живот и като защитник на правата на животните. Онлайн медията Олмюзик го нарежда като един от най-важните денс музикални личности от началото на 90-те, който съдейства за популяризирането на музиката сред масите във Великобритания и Америка.

Привлича вниманието на обществеността в началото на 90-те, благодарение на работата му в денс музиката, където експериментира в техно и брейкбийт хардкор жанровете. Петият му студиен албум е повлиян от електрониката и хаус музиката и носи името Play (1999). От него са продадени 6000 бройки само през първата седмица след пускането му на пазара, а при навлизането му в класациите от началото на 2000 година, той става внезапен хит, произвеждайки осем сингъла и носейки 10 милиона копия по цял свят. През 2002 г. той е последван от новия албум, 18, който също носи успехи, и от него са продадени 5 милиона копия; критиката е като цяло благоприятно настроена, макар че някои го критикуват заради приликата му с Play.

Следващият му голям запис е Hotel, който е като цяло жизнерадостен и излиза извън рамките на стила му. В него, за разлика от предишните му творби, са събрани повече рок елементи и албумът понася смесени рецензии. От него са продадени 2 милиона екземпляра по цял свят. Last Night (2008) е с денс влияния, а той се връща към даунтемпо електрониката от Play и 18 с Wait for Me, с преобладаващи ембиънт елементи, който намира по-силна критическа опора и умерени продажби, както и Destroyed от 2011 г. Последният албум на Моби се нарича Innocents и е издаден на 1 октомври 2013 г.

Моби има съавторство, продуциране и ремиксиране на песни за Майкъл Джексън, Дейвид Бауи, Дафт Пънк, Милен Фармер, Браян Ино, Пет Шоп Бойс, Бритни Спиърс, Ню Ордър, Пъблик Енеми, Гънс Енд Роузис, Металика, Саундгардън и други.

Първият концерт на Моби в България се състои на 13 август 2011 г. в рамките на четвъртото издание на музикалния фестивал Spirit of Burgas.

Дискография

редактиране

Void Pacific Choir

редактиране

Видеография

редактиране
  • Play: The DVD (2001)
  • 18 B Sides + DVD (2003)
  • The Hotel Tour 2005 (2006)
  • Go: The Very Best of Moby (2006)
  • Go: A Film About Moby (2006)

Личен живот

редактиране

Моби е потомък на писателя Херман Мелвил, известен като автор на романа Моби Дик.[3]

Моби води вегански начин на живот и е защитник на правата на животните.[4]

Идентифицира се като хетеросексуален, но изпитва слаб интерес към романтичните връзки и предпочита да води самотен начин на живот.[5] В периода 1996 – 2010 г. живее в родния си Ню Йорк, а след това се премества в Лос Анджелис.[6]

Фотография

редактиране

Моби е фотограф от десетгодишна възраст.[7] Чичо му е бил фотограф за The New York Times.[8]

През 2011 г. Моби издава книгата Destroyed, със снимки от международните си турнета. Издаден е и албум със същото име през същата година.

Изложби
  • Samuel Owen Gallery, Greenwich, Connecticut
  • Kopeikin Gallery, Los Angeles, California
  • Photo LA, Los Angeles, California
  • Irvine Contemporary, Washington D.C
  • CLIC Gallery, New York, New York
  • Brooklyn Museum, New York, New York
  • Art Basel, Miami, Florida
  • Proud Camden, London, UK
  • MADE Gallery, Berlin, Germany
  • Galerie Alex Daniels, Amsterdam, Netherlands
  • A&Gallery, Ghent, Belgium
  • Colette, Paris, France
  • Colombo Arte Exhibition, Milan, Italy
  • L'Inde Le Palais, Bologna, Italy
  • Palazzo Delle Esposizioni, Rome, Italy
  • Werkstette, Copenhagen, Denmark
  • Ivory Press, Madrid, Spain

Източници

редактиране
  1. Moby World Service interview // Би Би Си. Посетен на 12 февруари 2012 г.
  2. jo2002112152 // Посетен на 30 август 2020 г.
  3. DJ Moby finds inspiration in old Southern music
  4. Silvia Pingitore. Interview with electronic music legend Moby which is way too short but I'm happy anyway
  5. Pires, Candice. Moby: 'I was disappointed to be heterosexual' // The Guardian. November 26, 2016. Архивиран от оригинала на June 25, 2018. Посетен на June 25, 2018.
  6. Wadler, Joyce. At Home With Moby in a Hollywood Hills Castle // The New York Times, April 27, 2011. Архивиран от оригинала на February 2, 2017. Посетен на January 27, 2017.
  7. Olivier Laurent. Destroyed: Moby's first photography book video interview // British Journal of Photography. 3 май 2011. Архивиран от оригинала на 2012-03-29. Посетен на 21 март 2012.
  8. Elizabeth Avedon. Moby talks to Elizabeth Avedon // La Lettre De La Photographie. 22 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 2011-10-04. Посетен на 21 март 2012.