Атлетико Насионал

Историята на Атлетико Насионал може да бъде проследена до 1935 г. Тогава в меделинския квартал Буенос Айрес група младежи създава аматьорския футболен отбор ФК Унион. След като става шампион на втора дивизия на аматьорското първенство на Антиокия през 1942 г., ФК Унион се обединява с Индулана в Унион Индулана с идеята да бъде по-конкурентоспособен в първа дивизия, като този съюз трае три години. През 1947 г. бившият президент на аматьорската лига Алберто Вийегас Лопера създава дружество с ограничена отговорност с цел популяризиране и развитие на футбола и баскетбола на професионално ниво. В рамките на този проект Хулио Ортис, Хорхе Осорио Кадавид, Хорхе Гомес, Артуро Торес, Гилберто Молина, Алберто Ейстмън, Раул Сапата Лотеро и Алберто Вийегас Лопера създават Клуб Атлетико Мунисипал де Меделин.^[2] Въпреки че взима цветовете и по-голямата част от играчите на Унион, Атлетико Мунисипал не наследява неговата история.^[3]

По време на златната ера в колумбийския футбол, когато отборите примамват едни от най-добрите южноамерикански и европейски играчи със заплати, непосилни и за най-реномираните отбори в света, Атлетико Мунисипал избира политика да залага само на футболисти с колумбийска националност и затова през 1950 г. променя името си на Атлетико Насионал.^[3] Тази политика обаче не позволява на отбора да има шанс да се мери с останалите в шампионата и през 1953 г. Атлетико Насионал подписва с първия чужденец в историята си - аржентинеца Атилио Миоти. Година по-късно в отбора вече играят още трима аржентинци и уругваец, а треньор е Фернандо Патерностер, който като футболист през 1930 г. печели бронзов медал на Световното първенство в Уругвай. Първият голям любимец на публиката е колумбиецът Умберто „Турон“ Алварес. С тези играчи Атлетико Насионал печели първата титла в историята си.

През 60-те години на 20 век отборът изпитва финансови затруднения и втората титла на отбора идва почти 20 години след първата - през 1973 г., последвана от нови през 1976 и 1981 г. Следват нови десет години суша на местно ниво преди петата титла през 1991 г., но междувременно Атлетико Насионал извоюва най-престижната си купа - през 1989 г. побеждава парагвайския Клуб Олимпия на финала за Копа Либертадорес, превръщайки се в първия и единствен до 1999 г. колумбийски отбор с титла от южноамерикански международен турнир. Любопитен факт е, че тези два успеха са постигнати с отбор, съставен само от колумбийци, каквато е бива вече споменатата политика на клуба в първите години след основаването му. По това време играчи на Атлетико Насионал съставляват гръбнака на националния отбор, като девет от тях и двама бивши, водени от треньора на Атлетико Франсиско Матурана, са в състава на Колумбия на Световното първенство в Италия през 1990 г., където достигат осминафинал.

Въпреки че Атлетико Насионал е разтърсен от шока, който предизвиква разстрелът на Андрес Ескобар – футболистът, заради чиито автогол соченият за скрит фаворит Колумбия отпада още в груповата фаза на Световното първенство в САЩ,^[4] през 1994 г. отборът успява да спечели шеста шампионска титла. Атлетико Насионал отново е съставен единствено от колумбийски футболисти. До 2000 г. тимът е добавил към колекцията си още една шампионска титла и четири купи от южноамерикански турнири, но това е и краят на успехите на межденародна сцена. За сметка на това в Колумбия Атлетико Насионал се представя на ниво, с нови седем титли се превръща в най-успешния отбор от смяната на формата на Категория Примера А през 2002 г., когато за първи път за шампиони са определени тимовете, завършили на първо място в двете полусезонни фази Апертура и Финалисасион.

Цветовете на отбора са бяло и зелено. Това са и цветовете на Меделин и департамент Антиокия. Заради тях едни от прякорите на отбора са Зелените, Зеленобелите и Вечнозелените. Най-често срещаният прякор на Атлетико Насионал е Калдаръмчетата, заради цветето калдъръмче, ендемично за регион Паиса, обхващащ северозападната част на Колумбия, където се намира и Антиокия. Калдъръмчето цъфти в разнообразни нюанси на червено, оранжево, жълто, цикламено и бяло, като бялото е най-често срещането в околността на Антиокия. Друг от прякорите на отбора – Краля на купите – е измислен

Основният съперник на Атлетико Насионал е Индепендиенте Меделин, с когото делят един и същи стадион. Известно е като Ел Класико Паиса и е едно от най-ожесточените дербита в Южна Америка, както на, така и извън терена. Атлетико Насионал има превес в изигрните до 13 септември 2014 г. срещи - 120 победи срещу 85 загуби и 93 ремита в общо 298 срещи. Дербито срещу Мийонариос се базира на факта, че това са двата отбора с най-много титли в Колумбия. Съществува и дерби с Америка де Кали, тъй като двата тима често са се срещали в решаващи за изхода на първенството мачове.

 

 

№	Нац.	Играч	Роден	Последен отбор
Вратари
1		Кристиан Бонила	2 юни 1993	Бояка Чико
25		Кристиан Варгас	16 септември 1989
34		Франко Армани	16 октомври 1984	Депортиво Мерло
35		Луис Енрике Мартинес	20 август 1982	Енвигадо
Защитници
3		Оскар Мурило	18 април 1988	Депортиво Перейра
4		Елкин Кале	5 февруари 1980	Онсе Калдас
5		Франсиско Нахера	25 юли 1983	Клуб Олимпия
6		Хуан Давид Валенсия	15 януари 1986	Индепендиенте Меделин
12		Алексис Енрикес	2 януари 1983	Онсе Калдас
19		Фарид Диас	20 юли 1983	Енвигадо
22		Даниел Боканегра	23 април 1987	Индепендиенте Меделин
23		Диего Пералта	2 януари 1985	Депортиво Кали
'29		Сесар Кинтеро	9 ноември 1988	Ломбард-Папа
30		Милер Москера	16 юли 1992	Депортиво Перейра
Полузащитници
7		Шерман Карденас	7 август 1989	Хуниор
8		Диего Ариас	15 юни 1985	Крузейро
10		Едвин Кардона	8 декември 1992
13		Александър Мехия	11 юли 1988	Депортес Киндио
18		Вилдер Гуисао	30 юли 1991	Богота
20		Алехандро Бернал	3 юни 1988	Индепендиенте Санта Фе
21		Джон Валой	26 юли 1991	Депортес Киндио
24		Себастиан Перес Кардона	29 март 1993
25		Алехандро Гера	9 юли 1985	Минерос де Гуаяна (под наем)
27		Хосе Харисон	28 февруари 1986	Мийонариос
Нападатели
9		Хуан Пабло Анхел	24 октомври 1975	Чивас САЩ
11		Сантиаго Трелес	17 януари 1990	Чиапас
14		Луис Карлос Руис	8 януари 1987	Шанхай Шънхуа
16		Луис Алфонсо Паес	27 октомври 1986	Атлетико Уила
17		Джеферсон Дуке	17 май 1987	Леонес
28		Орландо Берио	14 февруари 1991	Патриотас де Бояка
30		Джонатан Копете	23 януари 1988	Индепендиенте Санта Фе

 

 

•   Хуан Пабло Анхел
•   Рене Игита
•   Андрес Ескобар
•   Виктор Аристисабал
•   Габриел Гомес
•   Гилермо Ла Роса
•   Густаво Бенитес
•   Давид Кордоба
•   Давид Оспина
•   Иван Кордоба
•   Иван Уртадо
•   Игнасио Кале
•   Леон Вия
•   Лионел Алварес
•   Карлос Переа
•   Луис Фернандо Ерера
•   Луис Фернандо Суарес
•   Мигел Калеро
•   Нелсон Гутиерес
•   Оскар Каликс
•   Оскар Роси
•   Серхио Сантин
•   Сесар Куето
•   Хайро Ариас
•   Хосе Луис Браун
•   Хуан Камило Сунига
•   Хуан Фернандо Кинтеро
•   Фаустино Асприля
•   Франсиско Матурана
•   Умберто Алварес
•   Хенри Рохас

Национални

• Категория Примера А:
  • Шампион (16): 1954, 1973, 1976, 1981, 1991, 1994, 1999, 2005 А, 2007 А, 2007 Ф, 2011 А, 2013 А, 2013 Ф, 2014 А, 2015 Ф, 2017 А
  • Вицешампион (10): 1955, 1965, 1971, 1974, 1988, 1990, 1992, 2002 А, 2004 А, 2004 Ф
• Купа на Колумбия:
  • Носител (3): 2012, 2013, 2016
• Суперлига Коломбиана:
  • Носител (2): 2012, 2016

Международни

• Копа Либертадорес:
  • Носител (2): 1989, 2016
  • Финалист (1): 1995
• Копа Судамерикана:
  • Финалист (2): 2002, 2014
  • Полуфиналист (1): 2003
• Копа Мерконорте:
  • Носител (2): 1998, 2000
• Копа Интерамерикана:
  • Носител (2): 1990, 1995
• Рекопа Судамерикана:
  • Носител (2): 2017
  • Финалист (1): 1990
• Междуконтинентална купа:
  • Финалист (1): 1989

• Най-голяма победа: 8:1 срещу Унион Магдалена, 1954 г.
• Най-голяма загуба: 10:0 срещу Бока Хуниорс де Кали, 1951 г.
• Най-много мачове: Хилдардо Осорио – 512
• Най-много голове: Виктор Аристисабал – 168
• Най-много победи в един сезон (стар формат) – 40, 1996/1997
• Най-много победи в един сезон (нов формат) – 17, 2013 Ф
• Най-много загуби в един сезон (стар формат) – 26, 1966, 1968, 1969
• Най-много загуби в един сезон (нов формат) – 10, 2003 А, 2006 А, 2008 А
• Най-много точки в един сезон (стар формат) – 139, 1996/1997
• Най-много точки в един сезон (нов формат) – 57, 2013 Ф
• Най-много голове в един сезон (стар формат) – 124, 1996/1997
• Най-много голове в един сезон (нов формат) – 49, 2005 А

Футболисти с най-много мачове

Място	Име	Мачове
1	Хилдардо Осорио	512
2	Раул Наваро	453
3	Алексис Гарсия	443
4	Андрес Ескобар	416
5	Абел Алварес	415
6	Густаво Санта	361
7	Ернан Ескобар Ечевери	360
8	Ернан Дарио Ерера	354
9	Франсиско Матурана	350
10	Игнасио Кале	346
"	Педро Сармиенте	346

Футболисти с най-много голове

Място	Име	Мачове
1	Виктор Аристисабал	168
2	Джон Хайро Трелес	115
3	Густаво Санта	101
4	Умберто Алварес	97
5	Освалдо Палавесино	84
6	Ернан Дарио Ерера	73
"	Уго Орасио Лондеро	73
8	Хуан Хайро Галеано	65
9	Алексис Гарсия	57
10	Серхио Галван	53