Таурин

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Таурин
Свойства
Формула	C₂H₇NO₃S
Моларна маса	125,015 u[1]
Плътност	1,734 g/cm³
Точка на топене	305 °C
Идентификатори
CAS номер	107-35-7
PubChem	1123
ChemSpider	1091
DrugBank	DB01956
KEGG	D00047
MeSH	D013654
ChEBI	15891
ChEMBL	CHEMBL239243
SMILES	C(CS(=O)(=O)O)N
InChI	InChI=1S/C2H7NO3S/c3-1-2-7(4,5)6/h1-3H2,(H,4,5,6)
InChI ключ	XOAAWQZATWQOTB-UHFFFAOYSA-N
UNII	1EQV5MLY3D
Gmelin	82121
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Таурин в Общомедия

Тауринът е приет условно за есенциална аминокиселина, която в молекулата си съдържа сяра. Представлява главна съставна част на жлъчните соли, които са необходими за мастната абсорбция, като може да бъде открит и в по-ниски количества и в тъканите. Интересен е фактът, че тауринът не е част от същинската мускулна клетка, но съществува в аминокиселинния „басейн“ на тази клетка.

Произходът на думата Taurine идва от латинското Taurus – телец (бик или вол). Дължи се на факта, че първоначално през 1827 г. аминокиселината е изолирана от жлъчка на вол от австрийските учени Фридрих Тидеман и Леополд Гмелин. В тялото тауринът се образува от аминокиселините метионин и цистеин в черния дроб, с помощта на витамин В6, но е спорен въпросът дали тялото може да набави оптималните количества таурин. В резултат на което голяма част от таурина е синтетичен. Произвежда се от 2-хидроксиетансулфонова киселина или чрез реакция на етиленов оксид с воден разтвор на натриев бисулфит.

Тауринът се съдържа в ретината и представлява защитен пигмент. Установено е, че при новородените в 7 месец липсва таурин в ретината, което се свързва и с развитието на ретинопатия при бебетата. А те поемат таурин с кърмата. Направени са опити с котки, които са били хранени с храна, несъдържаща таурин, при което те развили слепота за много кратък период от време. При нормализирането на храненето – настъпило възстановяване на зрението.

Тауринът е аминокиселина с многостранно въздействие

• участва в регулацията на осмотичното налягане
• подобрява клетъчната активност
• участва в регулацията на калциевия инфлукс в мембраните
• участва в провеждането на нервния импулс
• действа успокояващо на симпатикусовата нервна система, като намалява кръвното налягане
• укрепва сърдечния мускул, стабилизира сърдечния ритъм
• предотвратява тромбообразуването
• предотвратява развитието на конвулсии и спазми при епилепсия и оток на мозъка
• предпазва от мускулен разпад
• действа като антиоксидант
• увеличава способностите на паметта
• детоксикира тялото и намалява нивото на холестерола
• подсилва имунната система, като компонент на белите кръвни клетки
• спомага за по-доброто усвояване на другите добавки
• увеличава обема на клетката (подобно на креатина)

Тауринът влиза в основните съставки на различните видове месо и яйцата. Но въпреки това тялото не може да си набави необходимите му количества от храната, тъй като при активна физическа дейност запасите от таурин бързо изчезват. Най-голям риск от изчерпване на нивата на таурин съществува за вегетарианците, които не консумират яйца и месо. Недостигът на таурин може да се прояви във функционалното увреждане на някои тъкани, което показва, че той играе ролята на модулатор на растежа. А освен това се наблюдава увреждане на ретината на очите и отслабване на имунната система. При хора със затлъстяване се наблюдават намалени нива на таурин в кръвта, което може да доведе до още по-голямо увеличение на килограмите и натрупването на мазнини.

Тауринът има редица интересни приложения в културизма – играе ролята на наподобяващ на инсулина агент, което означава, че може да повиши метаболизма на глюкозата и аминокиселините. Също така играе важна роля в клетъчното обемизиране, като по последни научни данни трикратният му прием от по 500 мг на ден може да забави протеиновия разпад. Експериментално е доказано, че таурин стимулира глюкозното покачване в клетките с 50%. В последните години той е обичайна съставка в енергийните напитки. Много често се използва таурин в комбинация с креатин, поради факта, че намалява умората в мускула при напрегнати тренировки и повишава капацитета на упражнението. Таурин спомага и за по-доброто усвояване на другите добавки и подобрява клетъчната активност.

Интензивни упражнения, както и други видове стрес, изчерпват нивата на таурин, затова добавянето на грам или два към диетата би било добра идея. При продължителен прием на аминокиселини се увеличава действието им върху анаболните процеси в организма, при това то е по-силно, отколкото при стероидните препарати. Те засилват синтеза на белтъчини и подобряват чувствително процеса на възстановяване.