Фибула
- Не бива да се бърка с Малък пищял.
Фибулата е метален предмет, вид катарама, за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното средновековие. Състои се от игла, дъга и иглодържател – по устройство и функции прилича на съвременната безопасна игла. Придържа дрехата или две дрехи една към друга.[1] Среща се в много разновидности. Видовете фибули имат важно значение за датиране на археологическите паметници.[2] Често се намират при погребения като част от облеклото и украсата на покойника. Най-честият метал е бронз, както и желязо, срещат се и комбинации с различни покрития от злато и сребро и комбинации от двете, но има и изделия изцяло от сребро, сребро с позлата, злато с украса и инкрустирани камъни.
Вероятно фибулата е предшественик на брошките, свързана е с нагръдните накити, медали и значки в нашето съвремие.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ фибула // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-03-21.
- ↑ Бонев, Велислав. Археометрично изследване на метални изделия от медни сплави от Тракия (І хил. пр. Хр.) (pdf) // Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019. с. 7. Посетен на 2023-03-21. Фибулата като елемент от костюма съчетава в себе си три функции – утилитарна (служи като средство за закопчаване на дрехите), а също така естетическа и декоративна. Последното касае екземплярите от благороден метал, някои от които са с много висока художествена стойност.
|
