Обикновена пънчушка
Обикновена пънчушка | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
P.Kumm., 1871 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Обикновена пънчушка в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената пънчушка, наричана също припънка, светеща пънчушка, фосфорна гъба и чума по дърветата (Armillaria mellea),[1] е вид ядлива базидиева гъба от семейство Physalacriaceae.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Шапката достига до 12 cm диаметър. В началото на развитието си е в полукълбовидна форма и тъмна, масленокафява до почти черна на цвят, покрита със стърчащи люспици. Когато съзрее, става плоска, с подвит надолу ръб, жълта, охрено-жълта, жълто-кафява, меснокафява или кафява на цвят, с опадващи люспици или почти гладка. Пънчето достига дължина 20 cm и е дълго, тънко, право или извито, влакнесто, нагоре по-бледо, надолу червеникаво-кафяво, а в основата често жълтеникаво. Пръстенчето под шапката е ципесто, бяло, с жълти снежинки по долната страна. Месото в шапката меко, а в пънчето – влакнесто. Вкусът му е приятен, а мирисът – подобен на сирене. След добра топлинна обработка е ядлива, но трудно смилаема гъба, като младите шапки се използват най-често за салати с оцет или като добавка в различни супи и ястия.[2]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Среща се относително често през юли – ноември в различни широколистни гори, а и в овощни градини. Расте край дънери, пънове, понякога и при живи дървета, обикновено на групи и огромни туфи, по-рядко самостоятелно.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Обикновена пънчушка « Сайт за гъбите в България
- ↑ а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 62.
|