Писарево (област Велико Търново)

Писарево
Писарево 43.155779, 25.790214 Писарево
Общи данни
Население	1067 души[1] (15 март 2024 г.) 94,8 души/km²
Землище	11,26 km²
Надм. височина	72 m
Пощ. код	5127
Тел. код	061706
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	56472
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Горна Оряховица Николай Рашков (Пряка демокрация; 2023)
Кметство    – кмет	Писарево Ахмед Мустафов (ДПС)
Писарево в Общомедия

Писарево е село в Северна България. То се намира в община Горна Оряховица, област Велико Търново. Релефът е предимно равнинен, в териториалните граници на селото преминава река Янтра. Отстои на 12 км източно от град Горна Оряховица, а град Велико Търново на около 30 км.

Първите данни за съществуването на селото датират от времето на Римската империя и управлението на император Траян. По това време, името му било “Язъжикьой” (Слепите юруци), тъй като от заселилите се тук турци, единият бил сляп. Първоначалното местоположение на селото е в местността "Лозица", където е имало Римска крепост, а селището е едно от най-старите в района. Името на селото се споменава в повестта на Цани Гинчев - "Ганчо Косерката". По време на Освобождението на България, римската крепост е съборена и върху основите й е построен женски манастир. В селото е дошъл българин на име Цоньо Цонкин - войвода, който участвал с четата си в битката при с. Марян. След известно време се завръща отново в селото и запалва манастира. По-късно местоположението на селото се измества по поречието на левия бряг на река Янтра при воденицата. Поройни дъждове надигат реката и тя залива голяма част от къщите, намиращи се непосредствено до нея. Това е и причината за третото променяне на местоположението на селото. Името си селото взема от българин, който е бил писар и водел сметките на главният бей в местността “Геран”, като по това време не е имало нито училище, нито храм. Основният поминък на населението е земеделие, градинарство и животновъдство. През периода от 1900 г. до 1957 г. голяма част от младите мъже са работели като земеделци в Румъния, Австрия и Унгария.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2][3]

Година на преброяване Численост 1934 1156 1946 1338 1956 1344 1965 1258 1975 1203 1985 1081 1992 1116 2001 1097 2011 794 2021 430

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

Преимуществено населението изповядва исляма. В селото 80 % от местното население са мюсюлмани. Църквата "Свети Димитър" е построена през 1900 година. Преди нея е имало параклис носещ също името на Свети Димитър Солунски.

На територията на селото има детска градина, училище, читалище, ресторант и магазини.

История на училището: През 1867 г. по инициатива на българите придошли от балкана – Димитър Атанасов, Пеньо Петров, Иван Ганев, се поставя началото на училището в селото. Учениците се събирали в къщите на инициаторите и там се учели на четмо и писмо, като са нямали нито скамейки, нито столове. С такива се сдобиват през учебната 1868 – 1869 г. Пръв учител е бил хаджи Цоньо. След него е Никола, известен с прозвището “Куцият даскал”. През 1870 г. населението в селото нараства (700 – 800 души) и всички задружно се залавят да си построят Килия (училище). В периода 1874 – 1878 г. се посещава от много учители от околните села. Като видели, че килията е вече неудобна за училище и по настояване на инспекцията през 1890 г. е построено начално училище, впоследствие разрушено от земетресение в Търновско (1913) през 1913 г. и е построено отново през 1915 г. Поради нарасналия брой население през 1930 г. е построено друго училище - прогимназия и през 1930 – 1931 г. са започнали първите занятия в нея. След Девети септември 1944 г. в село Писарево е имало две функциониращи училища. Едното от от I до IV клас, а другото от V до VII клас. Разрушителното земетресение от 07.12.1986г. в Стражица нанася сериозни щети по сградата и това принуждава в продължение на 8 години за училище да се ползва административната сграда на бившето ТКЗС.^[5] На 12.09.1992г. започва строежа на друго – ново училище, завършено и тържествено открито на 08.12.1994г. с името ОУ "Отец Паисий"

Около 1900-та година в селото се заговаря и за читалище. Негови основатели стават действащите учители по това време в селото. Първоначално то се помещава в училището, а през 1905 г. вече има и собствена сграда. От самото създаване на читалището се сформира и театрална трупа, жънала големи успехи през годините. Една от най-успешните постановки е пиесата “Нонкината любов” (1959г.) по повест на писателят Ивайло Петров. В нея вземат участие Пенка Панева, Станка Димитрова, Стефан Богданов, Панайот Иванов и други. Земетресението от 1986 г. прави сградата необитаема и трупата прекъсва своята дейност. Последната пиеса е “Болница на края на града”. В нея участие вземат: Любен Маринов, Марин Петков, Стефан Панайотов, Радка Славчева, Валентин Петров, Димитрана Янкова. През 1956 г. учителката Бонка Панева събира жените на селото и сформира женска певческа група. Тя е и първият ръководител, а първата песен която групата разучава е “Завило сей вито хоро”. Мария Ганчева ушива носиите, с които жените излизат на сцена. През 2007 г. със съдействието и организационните действия на кмета на селото – Стефан Панайотов, се прави основен ремонт на читалищната сграда. На 13 октомври 2007 г. тя е тържествено открита от тогавашния министър на културата – проф. Стефан Данаилов. През 1956 година в селото е създадено ТКЗС „Победа“. През 1996 г. се създава и пенсионерски клуб „Янтра“. Идеята за създаването му идва от Николинка Ганчева, която получава подкрепата на Стефан Панайотов и двамата се заемат със задачата да учредят и узаконят клуба.

Близостта на селото до общинският център осигурява достъп до жп възел Горна Оряховица и международното летище в гр. Горна Оряховица.

В центъра на селото е се намира селска чешма изградена през 1929 г. Именно около нея ежегодно се провежда национален празник на автентичния фолклор "На мегдана". Целта на празника е да се съхраняват и популяризират българските народни традиции, обичаи и фолклорните песни. Фестивалът няма конкурсен характер, както и възрастови ограничения. Участниците и гостите на празника имат възможността да опитат традиционни гозби и да се насладят на кулинарните умения на писаровчани.^[6] На 16.09.2023 г. около селската чешма в селото отново ще се проведе фолклорен празник.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Портал „География“          Портал „България“