Венера 13
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Венера 13 | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | Космическа програма на СССР |
Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин |
Тип | автоматичен |
Основни цели | изследване на Венера |
Дата на изстрелване | 30 октомври 1981 г. Байконур |
Стартова установка | Мълния-М |
Маса | 760 kg |
Орбита/траектория | орбита около Венера |
Важни събития | предаване на снимки от повърхността на Венера |
Продължителност | 121 дни |
Състояние | нефункциониращ, на повърхността на Венера |
Венера 13 в Общомедия |
Венера 13 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 30 октомври 1981 г. в 06:04 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 760 kg. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 1 март 1982 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит. Апаратът каца на повърхността в 05:17 ст. време на място с координати 7° ю. ш. и 303° и. д., в близост до издигната област наречена регион Феба и на около 950 km в североизточна посока от Венера 14.
Спускаемият модул е подобен на тези в предишните три мисии и е херметично изолиран. Налични са топлинен щит и три основни парашута, намаляващи скоростта на апарата от орбитална до свободно падане. В долната част е монтиран пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността на планетата. Във вътрешността се намира охладителна система, поддържаща работна температура за нормална работа на инструментите и комуникационната система. В горната част е монтирана спираловидна антена. Данните от спускаемия модул биват предавани към орбиталния модул на орбита около Венера, който ги ретранслира към Земята. Проведените измервания включват химичен и изотопен анализ на газовете в атмосферата на Венера, профили на осветеността и установяване на наличността на светкавици. Оборудването включва и телевизионни камери, рентгенов флуоресцентен спектрометър, сонда за повърхностен материал, уред за установяване на механичните свойства на повърхността и сеизмометър.
Снимките на повърхността разкриват плоски скални плочи и тъмен фин материал. С помощта на механичната сонда част от този материал е анализиран спектрографски във вътрешността на апарата, разкривайки алкални габроиди.
Апаратът функционира в продължение на 127 минути, въпреки че първоначално са предвидени около 32. Измерено е атмосферно налягане от 84 атмосфери (8,5 MPa) и температура от 457 °C. Венера 13 е първият от общо два апарата (другият е сондата Хюйгенс), предал звуци от друго небесно тяло.
Снимки
[редактиране | редактиране на кода]Дон Мичъл чрез допълнително анализиране на записи от оригиналните сигнали, изпратени от апаратите Венера, възстановява снимки с подобрено качество [1]. Въпреки че снимките са по-ясни от оригиналите, е необходим допълнителен анализ за установяване на точен цветови баланс.
|