Брижит Бардо

Брижит Бардо Brigitte Bardot
френска актриса, певица и модел
Брижит Бардо през 1962 г.
Родена	28 септември 1934 г. (90 г.) Париж, Франция
Религия	католицизъм[1]
Националност	Франция
Работила	актриса
Актьорска кариера
Активност	1952 – 1973
Семейство
Съпруг	Роже Вадим (1952 – 1957; развод) Жак Шарие (1959 – 1962; развод) Гюнтер Закс (1966 – 1969; развод) Бернар д’Ормале (1992– днес)
Партньор	Жилбер Беко Серж Генсбур
Деца	Никола-Бенуа Шарие (р. 1960)
Подпис
Уебсайт	www.brigitte-bardot.fr Страница в IMDb
Брижит Бардо в Общомедия

Брижит Ан-Мари Бардо^[2][3][4][5] (на френски: Brigitte Anne-Marie Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на XXI век Бриджит Бардо) е френска актриса,^[6] певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век.

Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем години, е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 година е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.

По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 година. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява на бъдещия ѝ живот и кариера.

Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 година, участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 година след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

По време на кариерата си в шоу-бизнеса тя участва в 47 филма, с изпълнения в няколко музикални предавания и записва над 60 песни.

През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.^[7]

През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.^[8]

След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.

През 2000 година тя инициира полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.^[9]

• Brigitte Bardot, Noonoah, le petit phoque blanc, Éditions Grasset Jeunesse, 1978, 25 p. (ISBN 978-2-246-00574-2)
• Brigitte Bardot, Initiales B.B.: mémoires, Éditions Grasset, 1996, 566 p. (ISBN 978-2-246-52601-8)
• Brigitte Bardot, Le Carré de Pluton: mémoires, Éditions Grasset, 1999, 693 p. (ISBN 978-2-246-59501-4)
• Brigitte Bardot, Un Cri dans le silence, Éditions du Rocher, 2003, 170 p. (ISBN 978-2-268-04725-6)
• Brigitte Bardot (en collaboration avec François Bagnaud), Pourquoi?, Éditions du Rocher, 2006, 298 p. (ISBN 978-2-268-05914-3)
• Brigitte Bardot (en collaboration avec François Bagnaud), Mes as de cœur, Paris, Éditions Arthaud, 2014, 192 p. (ISBN 978-2-08-130605-9)
• Brigitte Bardot et Anne-Cécile Huprelle, Larmes de combat, Éditions Plon, 2018 (ISBN 2259263755)
• Brigitte Bardot, Initiales B.B.: mémoires, Éditions Grasset, réédition 2020, 640 p. (ISBN 978-2-246-82541-8)

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бриджит Бардо.

• Брижит Бардо в Internet Movie Database
• Брижит Бардо в
• Брижит Бардо Архив на оригинала от 2004-09-27 в Wayback Machine. в Gainsbourg

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat