RUM-139 VL-Asroc
| RUM-139 VLA | |
 Пуск на противолодъчната ракета VLA | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Вид | Противолодъчна ракета |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Goodyear Aerospace, САЩ |
| Създаване | 1983 г. |
| Производител | Lockheed Martin, САЩ |
| На въоръжение | 1996 г. – понастоящем |
| На служба при |  САЩ |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 639 кг |
| Дължина | 4,89 м |
| Диаметър | 0,358 м 0,696 м (с крилата) |
| Степени | 2 |
| Технически характеристики | |
| Двигател | Твърдогоривни |
| Бойна глава | Торпедо Mk 46 или Mk 54 |
| Брой бойни глави | 1 |
| Обсег | 28 км |
| Скорост | >330 м/с |
| Насочване | Инерционно |
| Платформа | Надводни кораби |
| RUM-139 VLA в Общомедия | |
RUM-139 VLA (съкр. на английски: Vertical Launch ASROC (където, на свой ред ASROC e прието в САЩ съкращение на термина Anti-Submarine ROCket – Противолодъчна ракета с вертикален пуск) е американска противолодъчна ракета, модификация на ракетата RUR-5 ASROC, използваща като пускова установка универсалната УВП Mk 41. Тя е основно средство за поразяване на подводници от надводните кораби на американските ВМС. Използва се и във ВМС на някои други страни.
История на създаването
Разработката на ракетата започва през 1983 г., когато фирмата „Гудиър Аероспейс“ (Goodyear Aerospace) получава договор от ВМФ на САЩ за противолодъчна ракета с надводно базиране, съвместима с установката за вертикален пуск (УВП) Mk 41. Проектирането върви много бавно и продължава до 1996 г. За това време, през 1986 г., компанията „Гудиър Аероспейс“ е погълната от компанията „Лорал“ (Loral), а тя на свой ред – от компанията „Локхийд Мартин“ през 1995 г.[1]
Очаква се приемането на VLA на въоръжение през 1989 г., обаче през 1988 г., като единно противолодъчно оръжие за надводни кораби и подводни лодки е приета ракетата „Сий Ланс“. Въпреки това, през 1990, разработката на „Сий Ланс“ е прекратена, и проектът VLA е продължен.[2]
Главната задача на разработчиците е да се увеличи далечината на стрелба до радиуса на засичане на новия сонар AN/SQS-53 (13,5 км) при по-масивна бойна част (противолодъчните торпеда Mark 46 или Mark 50).[2]
Конструкция на пусковата установка
Като пускова установка се използва универсалната УВП Mk 41.
С минимални модификации ракетата може да се изстрелва от релсовата пускова установка Mk 26 и от контейнерната пускова установка Mk 112.[3]
Управление на стрелбата
Управление стрелбата се осъществява с помощта на бойната информационна система (на английски: ASW Combat System – ASWCS) SQQ-89.[4]
Тя включва в себе си системата за управление на подводната стрелба (на английски: Underwater Fire Control System – UFCS) Mk 116 Mod 6 или Mod 7, устройство за обмен на данните с БИУС на кораба, стационарният сонар AN/SQS-53 (първично устройство за целеуказание), буксируем сонар AN/SQR-19, сигнален процесор AN/SQQ-28 за обработка на данните от хидроакустичните буеве, предавани чрез вертолет със системата LAMPS Mk III (на английски: Light Airborne Multi-Purpose System).[5]
Конструкция на ракетата
Основата на системата за управление съставлява цифров автопилот (на английски: digital autopilot, DAC), който се използва за управление на вектора на тягата, за да изведе ракетата на необходимия ъгъл на възвишение (40° в началния участък, 29° на маршевия). За целите на снижаването на влиянието на отклонението от вятъра при големи височини траекторията на ракетата се прави по-полегата. Както и в класическия ASROC далечината на полета се регулира с изключването на двигателя и отделянето на бойната част в нужната точка от траекторията.[2]
Ракетата се поставя в транспортно-пусковия контейнер Mk 15 Mod 0 VLS, който изключва необходимостта от провеждане на техническо обслужване на борда на кораба.[5]
Производство
Започвайки от 1993 г. фирмата „Локхийд Мартин“ е произвела над 900 единици VLA.[3]
Модернизация
В първите комплекси VLA се използва състоящата на въоръжение ракета RUR-5 АСРОК с модернизирани твърдогоривен ускорител и цифрова система за насочване. Като бойна част тя носи самонасочващото се противолодъчно торпедо Mk 46, което в определена точка от траекторията се пуска с парашут. От 1996 г. ракетата е заменена с новата RUM-139A, а след това с RUM-139B.
Предлага се да се замени торпедото Mk 46 с Mk 50, обаче предложението е отклонено.
Във връзка с появата на концепцията за мрежовоцентрични бойни действия (net-centric warfare operations) се планира да се увеличи далечината на стрелба 4 – 5 пъти във версията VLA-ER (на английски: VLA Extended Range), за сметка на въвеждане на аеродинамични носещи елементи. Предполага се, че на тази модификация ще бъдат подложени 90% от намиращите се на въоръжение VLA. Планира се също създаването на унифицирана ракета за корабно и въздушно базиране CLAW (на английски: Common Launch Anti-submarine Weapon).[3]
Тактика за използване
След старта ракетата е автономна и нейната траектория не се коригира от носителя. Далечината на стрелба се определя от времето на горене на твърдогоривния заряд на маршевия двигател, което се въвежда в реле за време преди пуска. В разчетната точка от траекторията се отделя маршевия двигател и се разтваря парашута, осигуряващ забавянето и приводняването на торпедото. При входа във водата се отделя парашута и се пуска двигателя на торпедото, което започва търсене на целта.
Кораби – носители
- Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
- Разрушители тип „Арли Бърк“
- Разрушители тип „Атаго“
- Разрушители тип „Конго“
- Разрушители тип „Зумвалт“
- Разрушители тип „Мая“
Източници
- ↑ Thomas, Vincent C. The Almanac of Seapower. Navy League of the United States, 1987. ISBN 0-9610724-8-2. с. 190 – 191.
- ↑ а б в Norman Friedman. The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998. Naval Institute Press, 1997, 808 с. ISBN 1557502684, 9781557502681.
- ↑ а б в Vertical Launch Antisubmarine Missile (VLA)[неработеща препратка]. Lockheed Martin Product Card.
- ↑ Vertical Launch Anti-Submarine Rocket ASROC (VLA) Missile: Navy.mil
- ↑ а б RUM-139 Vertical Launch ASROC (VLA): GlobalSecurity.org
Литература
- Norman Friedman. The Naval Institute Guide to World Naval Weapons Systems, 1997 – 1998. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997, 808 с. ISBN 1557502684.
Външни препратки
- ASROC RUR-5A and VLA ((en))
- Противолодочный комплекс ASROC ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно RUM-139 VL-Asroc
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата RUM-139 VL-Asroc в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |