Сиенска школа: Разлика между версии

Сиенската школа е направление в италианската живопис, развиващо се в град Сиена в XIII—XVI век. Тази школа се отличава особено, присъщо само за нея смесване на византийски, готически и ренесансови елементи. Някои художници, работеши в сиенски маниер, долго време на се оценяват от изкуствоведческата наука, което е свързано на първо място с традицията, идваща от Джорджо Вазари, мнението на който за византийската живопис, стояща като извор на сиенската школа, носи повърхностен характер. Сиена постоянно се конкурира с Флоренция за хегемония в Тоскана, а сиенските художници се конкурират с флорентийските. Сега се счита, от съвременна гледна точка , че в XIII—XIV век сиенската школа е вървяла преди флорентинската, а в XV—XVI век и отстъпва палмата на първенството.

Източниците на сиенската живописна традиция следва да се търсят във втората половина на XIII век. Именно към този период се отнася творчеството на първите художници, предшественици на Дучо, които разпространяващате се в Тоскана византийска живопис започват да трансформират в съответствие със своите представи и вкусове. Разпространението на византийските маниери е свъзано с общото мнение, че византийските икони по-достоверно предават ликовете на Христа и останалите евангелски персонажи, и притежават чудодейна сила. Готическите импулси, проникващи в Тоскана от север, внасят корективи и възпитават вкус към експериментаторство.

От една страна цялата тосканска живопис от това време, и сиенската в частност, може да се разглежда само като провинциален вариант на византийската живопис, в един ред с живописта на гърците, сърбите или българите. От друга страна, сиенските художници създават разнообразни вариации на византийските теми, и все повече се отделят от византийската йератичност, създавайки уникална сплав от различни художествени традиции. С средата на XIII век в сиенската живопис се забелязва завладяващо оживление. Положителната роля в развитието на сиенската школа изиграва появата в Сиена наКопо ди Марковалдо. Сиенските художници от втората половина на XIII век — Гвидо ди Сиена, Диетисалви ди Спеме, Гвидо ди Грациано и др. със своите разнообразни корекции на византийското изкуство подготвят почвата за качествен скок в сиенската живопис. Нужен е талант, който би въвел сиенското изкуство на ново ниво. Това се оказва Дучо.

След битката при Монтаперти (1260 г.), в която сиенците с вяра в това, че ги покровителства Богородица, побеждават флорентинците, Сиена става център на култа към Мадоната. През 1260—1300 година повечето икони на Мадоната за църквите на Тоскана се рисуват в художествените робатилници на Сиена. Именно затова в сиенската живопис, достигнала до нас от тези времена, има така много изображения на Богородица. Нейният култ в Сиена толкова дълбоко се вкоренява, че освен в църквите нейния "портрет" сметнали за нужно да се постави и на стената на Палацо Публико, за да може да "присъства" на всички заседания на градския съвет (фреска Симоне Мартини «Маеста» 1315 г).

С изключение на крупната политико-нравствена манифестация, която се явяват фресковите алегории Амброджо Лоренцети в Палацо Публико, практически цялата сиенска живопис на XIV век тематически е свързана с Библията или жизнеописанието на светците, респ. е религиозна.

В края на XIII век Дучо радикално трансформира византийския маниер, създавайки това, което вече може отчасти да се счита за разновидност на готическата живопис. Около него възниква цяла група ученици: майстор Бадиа а Изола, Уголино ди Нерио, Сения ди Бонавентура и неговия син Николо ди Сения, а така наречения Майстор Чита ди Кастело. Дучо — е фундаментът на сиенската школа.

Следващата крупна фигура — Симоне Мартини. Той е вече запознат с живописния рационализъм на Джото, но го преработва в готически дух, като създава изискана сплав. Негови ученици са Липо Меми, и някои художници, работещи в Авиньон, например, Матео Джованети.

Големи художници от първата половина на XIV век са братя Пиетро и Амброджо Лоренцети. Пиетро смело включва в своето творчество някои новации на Джото. Той повлиява на Николо ди Сер Соцо и Бартоломео Булгарини. Амброджо Лоренцети, който през 1321 година бил във Флоренция, в своето творчество използва опита на флорентинските художници.

Епидемията от чума през 1348 година внася своите корективи. Общият упадък застига страната и художествения процес, като някои от художниците просто умират от чума. След тази катастрофа, по сметка на специалистите, производството на художествени продукции в Тоскана се съкращава примерно около пет пъти. Художниците от втората половина на XIV век — Лука ди Томе, Липо Вани, Якопо ди Мино дел Пеличайо, и др. в своето творчество се опират на достиженията на сиенската школа от първата половина на века, създавайки изискано религиозно изкуство.

В средата на XVI век Сиенската република пада. С падането на републиката тихо изчезва и Сиенската школа. Този целенасочен, проникнат с висока религиозност дух, който обединявал сиенското изкуство, отстъва място на нов, по-трезв, научен възглед за света, а сиенските художници се отказват от местната традиция, заимствайки идеи от най-различни художници. Сред последните сиенски художници, в чиято живопис се забелязва връзка с местната традиция, може да се споменат Бернардино Фунгаи, неговите ученици Джакомо Пакияроти и Джироламо дел Пакия. Големите сиенски художници на XVI век — Доменико Бекафуми и Содома работят вече в съвсем друг стил, който се определя като маниеризъм.

• Майстор от Треса

• Копо ди Марковалдо
• Гвидо да Сиена
• Диетисалви ди Спеме
• Гвидо ди Грациано
• Риналдо да Сиена
• Вигорозо да Сиена

• Дучо ди Буонинсеня
• Мемо ди Филипучо
• Уголино ди Нерио
• Сеня ди Бонавентура
• Майстор Бадия а Изола
• Майстор Чита ди Кастелло
• Барна да Сиена
• Симоне Мартини
• Липо Меми
• Амброджо Лоренцети
• Пиетро Лоренцети
• Уголино Лоренцети
• Бартоломео Булгарини
• Николо ди Сеня
• Франческо ди Сеня
• Надо Чекарели
• Мео да Сиена

• Бартоло ди Фреди
• Спинелло Аретино
• Таддео ди Бартоло
• Андрея Вани
• Липпо Ванни
• Франческо ди Ванучо
• Лука ди Томе
• Николо ди Сер Соцо
• Паоло ди Джованни Феи
• Николо ди Бонакорсо
• Якопо ди Мино дел Пеличайо
• Андрея ди Бартоло
• Кристофоро ди Биндочо

• Джовани ди Паоло
• Пиетро ди Джовани д'Амброджо
• Стефано ди Джовани Сасета
• Мастер Осерванца
• Приамо дела Кверча
• Лоренцо ди Пиетро (Векиетта)
• Доменико ди Бартоло
• Мартино ди Бартоломео
• Бенедетто ди Биндо
• Сано ди Пиетро
• Грегорио ди Чеко

• Матео ди Джованни
• Нерочо де Ланди
• Сано ди Пьетро
• Франческо ди Джорджо
• Бернардино Фунгаи
• Бенвенуто ди Джовани
• Ориоли, Пиетро
• Коццарелли Гвидоччо
• Пелегрино ди Марияно
• Андрея ди Николо
• Майстор на историята за Гризелда
• Пиетро ди Доменико да Сиена
• Никола ди Улиссе

• Джироламо ди Бенвенуто
• Паккьяротти Джакомо
• Джироламо дел Пакия
• Содома
• Доменико Беккафуми

• Бартоломео Нерони (Ил Ричо)

• Вентура Салимбени
• Симондио Салимбени
• Франческо Вани

• Болонска школа по живопис
• Венецианска школа по живопис
• Ферарска школа по живопис
• Флорентинска школа по живопис
• Пизанска школа по живопис

• Лазарев В. Н. Происхождение итальянского Возрождения. Т.2 Искусство Треченто. М. Академия наук СССР. 1959.
• Смирнова И. А. Искусство Италии конца XIII—XV веков. М. Искусство.1987.
• Искусство итальянского Ренессанса. Под редакцией Рольфа Томана. Konemann. 2000.
• Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Будапешт. Корвина. 1988.
• Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии. 1280—1400. М. Белый город. 2003.
• Enzo Carli. Sienese Painting. Century Hutchinson. 1983.
• Giulietta Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998.
• Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260—1555). Yale University Press. 2003.
• Judith B. Steinhoff. Sienese Painting after the Black Death: Artistic Pluralism, Politics, and the New Market. Cambridge University Press. 2007,
• Diana Norman. Siena and the Virgin. Art and Politics in a Late Medieval City State. Yale University Press. 1999.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сиенская школа живописи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​