Сиенска школа: Разлика между версии

Сиенската школа е направление в италианската живопис, развиващо се в град Сиена през XIII-XVI век.

Тази школа се отличава с особено, присъщо само на нея смесване на византийски, готически и ренесансови елементи.

Художниците, творили в сиенски маниер, дълго време не се дооценяват от изкуствоведческата наука. Това е свързано на първо място с традицията, наложена с с теоретичните анализи на Джорджо Вазари. Твърденията му, че византийската живопис е основа на сиенската школа носят повърхностен характер.

Сиена постоянно се конкурира с Флоренция за хегемония в Тоскана, а сиенските художници се състезават с флорентинските. От съвременна гледна точка се счита, че през XIII-XIV век сиенската школа се изпреварва в художествено отношение флорентинската, но през XV—XVI век ѝ отстъпва това първенство.

За определяне на съществуването на художествена школа са необходими като минимум два параметра: 1. наличие на приемственост на художествените прийоми и навици; 2. наличие на художествени династии. При сиенската школа освен изброеното има нещо различно – свой особен светоглед, както и религиозна идеология, която формира този светоглед.

Сиенският художник не иска и не може да бъде флорентински, защото вече е сиенски, чрез своя сиенски патриотизъм, вярност на традицията, и своеобразно разбиране за красота. Вероятно, сиенският художник е по-близо до „божествения свят“, отколкото до земния, затова той следва тези художествени прийоми, които от неговата гледна точка могат реално да придадат религиозната идея, отколкото така наречения реализъм.

Източниците на сиенската живописна традиция следва да се търсят във втората половина на XIII век. Именно към този период се отнася творчеството на първите художници, предшественици на Дучо ди Буонинсеня, които започват да трансформират разпространилата се в Тоскана византийска живопис в съответствие със своите представи и вкусове. Разпространението на византийските маниери е свързано с общото мнение, че византийските икони по-достоверно предават ликовете на Христос и останалите евангелски персонажи, и притежават чудодейна сила. Готическите импулси, проникващи в Тоскана от север, внасят корективи и възпитават вкус към експериментиране.

От една страна, цялата тосканска живопис от това време, и сиенската в частност, може да се разглежда само като провинциален вариант на византийската живопис, наравно с живописта на гърците, сърбите или българите. От друга страна, сиенските художници създават разнообразни вариации на византийските теми. Те все повече се отделят от византийската неподвижност и застиналост, създавайки уникална сплав от достигналите до тях различни художествени стилове.

От средата на XIII век в сиенската живопис се забелязва завладяващо оживление. Положителна роля в развитието на сиенската школа изиграва появата в Сиена на Копо ди Марковалдо. Сиенските художници от втората половина на XIII век – Гвидо да Сиена, Диетисалви ди Спеме, Гуидо ди Грациано и др., със своите разнообразни корекции на византийското изкуство подготвят почвата за качествения скок в сиенската живопис. Нужен е обаче талант, който да издигне сиенското изкуство на това ново ниво. Този художник се оказва именно Дучо ди Буонинсеня.

След битката при Монтаперти (1260 г.), в която сиенците с вяра в това, че ги покровителства Богородица, побеждават флорентинците, Сиена става център на култа към Мадоната. През 1260 – 1300 г. повечето икони на Мадоната за църквите на Тоскана се рисуват в художествените работилници на Сиена. Именно затова в сиенската живопис, достигнала до нас от тези времена, има така много изображения на Богородица. Нейният култ в Сиена толкова дълбоко се вкоренява, че освен в църквите, сиенци смятат за нужно да поставят нейния „портрет“ и на стената на Палацо Публико, за да може да „присъства“ на всички заседания на Градския съвет (фреската е на Симоне Мартини „Маеста“ 1315 г.)

• Майстор от Треса

• Копо ди Марковалдо – (итал. Coppo di Marcovaldo; ок. 1225, Флоренция – ок. 1275, Сиена)
• Гуидо да Сиена – (итал. Guido da Siena)
• Диетисалви ди Спеме – (итал. Dietisalvi di Speme, ок. 1250 – 1291 г.)
• Гуидо ди Грациано – (итал. Guido di Graziano, Сиена – посл.четвърт на XIII в.)
• Риналдо да Сиена – (итал. Rinaldo da Siena, Сиена – посл. четвърт на XIII в.)
• Вигорозо да Сиена – (итал. Vigoroso da Siena; Сиена – посл. четвърт на XIII в.)

• 
  Копо ди Марковалдо. „Мадона с младенеца“. ок. 1265 г. църква Сан Мартино деи Серви, Орвието.
• 
  Гуидо да Сиена. „Маеста“ ок.1270 г. Палацо Публико, Сиена
• 
  Диетисалви ди Спеме. „Мадона с младенеца и ангели“. ок. 1262 г. Пинакотека. Сиена
• 
  Гуидо ди Грациано „Мадона с младенеца на трон“ 1285 – 95 г. Сиена, църква Сан Реголо.
• 
  Риналдо да Сиена Мадона с младенеца и Разпятие. ок. 1265 – 75 г., Национална галерия, Лондон
• 
  Вигорозо да Сиена. „Мадона със светци“ 1291 г. Перуджа, Национална галерия Умбрия]]

С изключение на крупната политико-нравствена манифестация, каквато са фресковите алегории на Амброджо Лоренцети в Палацо Публико, практически цялата сиенска живопис на XIV век тематично е свързана с Библията или с жизнеописанието на светците, респ. тя е изцяло религиозна.

В края на XIII век Дучо радикално трансформира византийския маниер, създавайки това, което вече може отчасти да се счита за разновидност на готическата живопис. Около него възниква цяла група ученици: Маестро ди Бадия а Изола, Уголино ди Нерио, Сеня ди Бонавентура и неговия син Николо ди Сеня, както и така наречения Маестро ди Чита ди Кастело. Дучо е фундаментът на сиенската школа.

Следващата крупна фигура е Симоне Мартини. Той е вече запознат с живописния рационализъм на Джото, но го преработва в готически дух, като създава изискано художествено съчетание. Негови ученици са Липо Меми и някои художници, работещи в Авиньон, например Матео Джованети.

Големи художници от първата половина на XIV век са братята Пиетро и Амброджо Лоренцети. Пиетро смело включва в своето творчество някои иновации на Джото. Той повлиява на Николо ди Сер Соцо и Бартоломео Булгарини. Амброджо Лоренцети, който през 1321 г. е във Флоренция, и в своето творчество използва опита на флорентинските художници.

Епидемията от чума през 1348 г. внася своите корективи. Общият упадък застига страната и художествения процес, като някои от художниците просто умират от чума. След тази катастрофа, по сметка на специалистите, производството на художествени продукции в Тоскана се съкращава примерно около пет пъти.

Художниците от втората половина на XIV век – Лука ди Томе, Липо Вани, Якопо ди Мино дел Пеличайо и др., в своето творчество се опират на постиженията на сиенската школа от първата половина на века, създавайки изискано религиозно изкуство.

• Дучо ди Буонинсеня – (итал. Duccio di Buoninsegna, 1260 – 1319)
• Сеня ди Бонавентура – (итал. Segna di Buonaventura, 1298 г. – 1326 г., Сиена), племенник на Дучо ди Буонинсеня
• Николо ди Сеня – (итал. Niccolò di Segna, работи през 1331 – 1345 г. в Сиена), син на Сеня ди Бонавентура
• Франческо ди Сеня – (ит. Francesco di Segna; фигурира в документи от 1328 до 1339 г.), син на Сеня ди Бонавентура

• Мемо ди Филипучо – (итал. Memmo di Filippuccio; ок. 1260 – 1265 – след 1324);
• Липо Меми – (итал. Lippo Memmi, работи от 1317 до 1350, Сиена), син на Мемо ди Филипучо;
• Симоне Мартини – (итал. Simone Martini; ок. 1284, Сиена – 1344, Авиньон), зет на Мемо ди Филипучо;

• Маестро ди Бадия а Изола – (итал. maestro di Badia a Isola, работи в края на XIII – началото на XIV век)
• Маестро ди Чита ди Кастело – (итал. Maestro di Citta di Castello; работи в Сиена в 1290 – 1320 г.)
• Барна да Сиена – (итал. Barna da Siena)
• Уголино ди Нерио – (итал. Ugolino di Nerio, работи в Сиена от 1317 г. – ум. 1339 – 1349 г. в Сиена)

• Амброджо Лоренцети – (итал. Ambrogio Lorenzetti, ок. 1290, Сиена – 9 юни 1348, Сиена), брат на Пиетро
• Пиетро Лоренцети – (итал. Pietro Lorenzetti; ок. 1280, Сиена – 1348, Сиена), брат на Амброджо
• Уголино Лоренцети – (итал. Ugolino Lorenzetti; измислено име от изкуствовед, всъщност картините принадлежат на четката на Бартоломео Булгарини
• Бартоломео Булгарини – (итал. Bartolomeo Bulgarini; 1300 (или 1310), Сиена, Тоскана – 1378, Сиена)
• Надо Чекарели – (итал. Naddo Ceccarelli; работи в Сиена 1330 – 1360 години)

• 
  Дучо ди Буонинсеня
  . „Лондонски Триптих“ 1300 – 05 г. Лондонска национална галерия
• 
  Мемо ди Филипучо
  , „Св. Йоан Богослов“ – фрагмент от полиптих
  , Музей Линденау, Алтенбург
• 
  Уголино ди Нерио
  . „Св. Маргарита с кръста в ръка“. ок. 1330. Музей на изкуството, Портланд.
• 
  Сеня ди Бонавентура, „Мадона с младенеца“, 1325 – 30
  , Хонолулу – Музей на изкуствата
• 
  Майстор Бадия а Изола.
  „Маеста“ ок.1300 г.
  Градски музей на религиозното изкуство, Коле ди Вал де'Елс.
• 
  Маестро ди Чита ди Кастело. „Разпятие“ ок. 1320 г. Манчестър, Галерия за изкуствата.
• 
  Барна да Сиена
  „Мистичната сватба на Св. Екатерина“
• 
  Симоне Мартини
  „Светото семейство“
• 
  Липо Меми
  . „Мадона Милосърдие“. ок. 1320 г. Орвието, катедралата.
• 
  Бартоломео Булгарини, „Света Екатерина“
• 
  Николо ди Сеня
  „Света Екатерина Александрийска“ – темпера върху панел
• 
  Франческо ди Сеня
  . „Кръст Булгарини“. 1328 – 39, Сиена, Пинакотека.
• 
  Надо Чекарели
  „Благовещение на Богородица“. Колекция Ноортман, Маастрихт, Нидерландия

• Бартоло ди Фреди – (итал. Bartolo di Fredi; документиран от 1353 г. — 26 януари 1410, Сиена)
• Спинело Аретино – (итал. Spinello Aretino, Spinello di Luca Spinelli; след 1346, Арецо — 1410, Арецо) 
• Тадео ди Бартоло – итал. Taddeo di Bartolo; 1362, Сиена — 26 август 1422, Сиена) 
• Андреа Вани – (итал. Andrea di Vanni d’Andrea, ок. 1332 — 1414, Сиена)
• Липо Вани – (итал. Lippo Vanni, споменава се от 1341 – 1375 години, работи в Сиена)
• Франческо ди Ванучо – (итал. Francesco di Vannuccio; работи в 1356 – 1389 години в Сиена)
• Лука ди Томе – (итал. Luca di Tomme; фигурира в документите на Сиена от 1355 до 1389 г.)
• Николо ди Сер Соцо – (итал. Niccolo di Ser Sozzo Tegliacci; споменава се в документи от 1348 г., ум. 1363, Сиена)
• Паоло ди Джовани Феи – (итал. Paolo di Giovanni Fei; ок. 1345, Сиена — 1411) 
• Николо ди Бонакорсо – (итал. Niccolo di Buonaccorso, съгласно документи работи в Сиена от 1355 – ум. 1388 г.) 
• Якопо ди Мино дел Пеличайо – (итал. Jacopo di Mino del Pelliciaio; документиран от 1342 до 1389 г.)
• Андреа ди Бартоло – (итал. Andrea di Bartolo; ок. 1360 – 70, Сиена — 1428, Сиена)

• 
  Бартоло ди Фреди
• 
  Спинело Аретино. „Мадона с младенеца и ангели“. ок. 1405 г. Кливлънд, Музей на изкуството.
• 
  Тадео ди Бартоло. „Мадона с младенеца, Св. Андрей и Йоан Кръстител“ 1395 г. Будапеща, Музей на изящните изкуства.
• 
  Андреа Вани „Мадона“
• 
  Липо Вани. „Богородица“, фреска. 1360 г. ц. Сан Леонардо ал Лаго, Сиена
• 
  Франческо ди Ванучо. „Разпятие със светци и донатори“. Хоругва. 1380 г. Берлин, Художествена галерия
• 
  Лука ди Томе. „Възкресение на Лазар“ до 1362 г. Ватикана, Пинакотека
• 
  Николо ди Сер Соцо и Лука ди Томе. „Мадона с младенеца и четири светии“ 1362 г. Сиена, Пинакотека
• 
  Паоло ди Джовани Феи. „Възнесение на Мария“, ок. 1385 г. Вашингтон, Национална галерия
• 
  Николо ди Бонакорсо „Мадона с младенеца, Йоан Кръстител, Светите архиепископи и ангели“
• 
  Якопо ди Мино дел Пеличайо. „Разпятие“ (Плачещи ангели), фреска. 1342 – 43 г. Чита-дела-Пиеве, Ораторио-ди-Сан-Бартоломео
• 
  Андреа ди Бартоло – Короноване на Мария. 1405 – 07 г. Ка д’Оро, Венеция

За влиянието на сиенската школа на създаване на портретния жанр виж Портретът в италианския Ренесанс.

Ако „идеен мотор“ на флорентинската живопис на XV век са представите на хуманистите и научните знания, то идеен стълб на художниците от Сиена през XV век е отново религиозната нравственост. Това положение учените обясняват с влиянието, което има нравственият пример на Св. Екатерина Сиенска, а така също проповедите на църковния деятел (живял в Сиена в началото на XV век) Св. Бернардин, който със своите речи довежда тълпата до изстъпление. Възвишената религиозна духовност изисква съответен художествен език, във връзка с който живописните прийоми на международната готика се оказват по-близко до сиенските художници, отколкото прийомите наа флорентинската школа. Разбира се, сиенските майстори виждат творбите на флорентинците, но се отнасят към тях с известно отчуждение. Възможно е причината да е дългият антагонизъм между Сиена и Флоренция. Така или иначе, ако сравним живописта на Флоренция и живописта на Сиена през XV век, се забелязва консервативността на последната. Този консерватизъм не отменя особената поетичност и изисканост, присъщи на сиенската школа в цялост.

ХV век е „сребърният век“ на сиенската живопис. През този период новият разцвет на сиенската школа не е така ярък като разцвета във Флоренция, но е не по-малко интересен.

• Джовани ди Паоло-(итал. Giovanni di Paolo di Grazia; ок. 1400 – 1482, Сиена)
• Пиетро ди Джовани д'Амброджо-(итал. Pietro di Giovanni d'Ambrogio; известен от документи с 1410, по 1449 г.)
• Стефано ди Джовани Сасета-(итал. Il Sassetta, истинко име Стефано ди Джовани, итал. Stefano di Giovanni; 1392, Сиена – 1450/1451, Сиена)
• Маестро дела Осерванца – (итал. Maestro dell'Osservanza, работи ок. 1430-1480-те г. в Сиена)
• Приамо дела Куерча-(итал. Priamo della Quercia; род. ок. 1400, Лука(?)
• Лоренцо ди Пиетро (Векиета) – (итал. Il Vecchietta, име Лоренцо ди Пиетро, итал. Lorenzo di Pietro; ок. 1410, Сиена – 6 юни 1480, Сиена)
• Доменико ди Бартоло – (итал. Domenico di Bartolo; род. ок.1400 г., Асчиано, – ум. след 1445 г., Сиена)
• Мартино ди Бартоломео – (итал. Martino di Bartolomeo; работи в Сиена през 1389 – 1435 години)
• Бенедето ди Биндо – (итал. Benedetto di Bindo; ок. 1380 – 85, близо до Сиена – 19 септември 1417, Перуджа)
• Сано ди Пиетро – (итал. Sano di Pietro; 1405, Сиена – 1481, Сиена)
• Грегорио ди Чеко – (итал. Gregorio di Cecco; известен от 1418 г. до 1424 г.)

• 
  Джовани ди Паоло. „Мадона умиление“. 1442 г. Бостън, Музей за изящни изкуства.
• 
  Пиетро ди Джовани д'Амброджо „Рождество със Св. Августин и Галгано.“. 1430 – 35 г. Ашано, Музей на религиозното изкуство.
• 
  Стефано ди Джовани Сасета. „Олтар на Ссв. Франциск". централен панел:Св. Франциск в слава. 1437 – 44. Сетиняно, колекция на Бернсон
• 
  Маестро дела Осерванца Мадона с младенеца и два херувима. 1440 – 44 г. Ню-Йорк, Музей Метрополитън
• 
  Приамо дела Куерча „Мадона с младенеца и ангели“. 1430 – 40, Музей Метрополитън, Ню-Йорк
• 
  Векиета „Мадона с младенеца и светци" 1457 г. Флоренция, галерия Уфици.
• 
  Доменико ди Бартоло – „Мадона с младенеца“ 1437 г
• 
  Мартино ди Бартоломео. „Коронясване на Мария" 1400 г. Лос Анджелис, Музей на окръга.
• 
  Бенедето ди Биндо – „Мадона с младенеца и донатори“. ок. 1415, Колекция на Самюел Флейшър, Филаделфия
• 
  Сано ди Пиетро. Мадона „Милосърдие". 1440-те. Частна колекция.
• 
  Грегорио ди Чеко. „Мадона на трон с ангели", началото на XV век, Музей Лихтенщайн, Виена.

Сиенската живопис от втората половина на XV век е недостатъчно добре изучена. Сега вече става ясно, че сиенският Ренесанс не е бледа сянка на Ренесанса във Флоренция, а притежава самостоятелно развитие от средата на XV век. Голяма роля в постепенното преобразяване на сиенската 200-годишна традиция изиграва Еней Силвий Пиколомини, който под името Пий II е избран за папа. Този изтъкнат хуманист и литератор покровителства Сиена във времето на своя понтификат, опекунства изкуството, и е проводник на нов светоглед. Сиенските художници все повече се включват в кръговрата на тосканските художествени идеи, а постиженията на сиенските живописци предизвикват възхищение у флорентинските художници, склонни към поетически светоглед, напр. Ботичели.

Флорентинско влияние имат работите на един от водещите художници на Сиена от XV век – Сасета. През 1427 и 1457 – 59 години в Сиена идва Донатело. Създадените от него в Сиена произведения усилват влиянието на флорентинските художествени идеи, които намират отражение в творчеството на Векиета и Доменико ди Бартоло. Тези идеи отчасти присъстват в творчеството на сиенските художници от 2-рата половина на XV век - Матео ди Джовани, Нерочо де Ланди, Франческо ди Джорджо, Бенвенуто ди Джовани, трактувани от тях в чисто сиенски, приказно-поетически, готически дух.

• Матео ди Джовани – (итал. Matteo di Giovanni di Bartolo), или Матео да Сиена (род. ок. 1430, Борго Сан Сеполкро – ум. 1495, Сиена)
• Нерочо де Ланди – (итал. Neroccio de Landi; 1447, Сиена – 1500, Сиена)
• Сано ди Пиетро (итал. Sano di Pietro; 1405, Сиена – 1481, Сиена)
• Франческо ди Джорджо – (итал. Francesco di Giorgio Martini; 1439, Сиена (кръстен на 23 септември) – 29 ноември 1501, Сиена)
• Бернардино Фунгаи – (итал. Bernardino Fungai; 1460, Сиена – 1516, Сиена)
• Бенвенуто ди Джовани – (итал. Benvenuto di Giovanni di Meo del Guasta; 13 септември 1436, Сиена – след 1518, Сиена)
• Пиетро Ориоли (итал. Pietro di Francesco degli Orioli; ок. 1458 – 1496, Сиена)
• Гуидочо Коцарели – (итал. Guidoccio Cozzarelli; 1450, Сиена – 17, Сиена)
• Пелегрино ди Мариано – (итал. Pellegrino di Mariano Rossini; ок. 1425 – ок. 1495)
• Андреа ди Николо – (итал. Andrea di Niccolo; ок. 1440, Сиена – 1514, Сиена)
• Майстор на историята за Гризелда – (итал. Maestro di Griselda, англ. Master of the Story of Griselda; работи в края на XV век в Сиена)
• Пиетро ди Доменико да Сиена – (итал. Pietro di Domenico da Siena, (1457 – 1506))
• Никола ди Улисе да Сиена – (итал. Nicola di Ulisse da Siena; известен по документи от 1428 до 1470 г.)

• 
  Матео ди Джовани. „Мадона с младенеца, ангели и херувими“. 1460 – 65 г. Вашингтон, Национална галерия.
• 
  Нерочо де Ланди. Женски портрет. ок. 1485 г. Вашингтон, Национална галерия.
• 
  Франческо ди Джорджо – „Мадона с младенеца“, Авиньон
• 
  Бернардино Фунгаи. „Дева Мария с младенеца и двама светци отшелници“. 1480 г. Лос-Анджелис, музей Гети колекция на Пол Гети
• 
  Бенвенуто ди Джовани. „Мадона с младенеца и светци". 1480 – 85 г. Вашингтон, Национална галерия
• 
  Пиетро Ориоли Сулпиция, The Walters Art Museum

Големите сиенски художници на XVI век – Содома и Доменико Бекафуми, работят вече в съвсем друг стил, който се определя като маниеризъм.

Важни събития настъпват с пристигането от Пиемонт в града на художника Джовани Антонио Бази, известен като Содома, който пренася новия стил, който е видял в Милано и е заимстван от Леонардо. На базата на този стил Доменико Бекафуми създава експериментален стил на базата на ефектите на светлината, цвят и изразителност. В своите творби, като например „Света Екатерина, получаваща стигмата“, има вдъхновение от традицията на петнадесетия век (като Перуджино), но с пространствена величествена чувствителност, издължени фигури и сложно проявени и абсорбирани от много лична чувствителност към светлината и цвета. Бекафуми умира, след като работи в продължение на четиридесет години в родния си град, през 1551. Само две години по-късно, през 1553 г., Сиена е кърваво завладяна от Козимо I Медичи, губи своята светска независимост, и на практика – дори и своята роля като художествена столица.

• Джироламо ди Бенвенуто – (итал. Girolamo di Benvenuto; 1470, Сиена – 1524, Сиена)
• Джакомо Пакияроти – (итал. Giacomo Pacchiarotti; 1474, Сиена – 1540, Витербо)
• Джироламо дел Пакия – (итал. Girolamo del Pacchia; 1477 – след 1535)
• Содома – (итал. Il Sodoma, собствено име Giovanni Antonio Bazzi, 1477, Верчели, Пиемонт – 15 февруари 1549, Сиена)
• Доменико Бекафуми – (итал. Domenico di Giacomo di Pace Beccafumi, 1486, Монтаперти, Сиена – 18 май 1551, Сиена) – маниерист

• 
  Джироламо ди Бенвенуто. „Портрет на млада жена“, ок.1508 г. Вашингтон, Национална галерия за изкуство.
• 
  Джакомо Пакияроти. „Мадона с младенеца“
• 
  Джироламо дел Пакия. „Мадона с младенеца и малкия Йоан Кръстител“.
• 
  Содома „Автопортрет“. Детайл от фреска „Чудо с решето". 1505 – 8 г. Монте Оливето Маджоре.
• 
  Доменико Бекафуми „Мадона с младенеца и младия Йоан Кръстител“

В средата на XVI век Сиенската република престава да съществува. С падането на републиката тихо изчезва и Сиенската школа. Този целенасочен, проникнат с висока религиозност дух, който обединява сиенското изкуство, отстъпва място на нов, по-трезв, научен възглед за света, а сиенските художници се отказват от местната традиция, заимствайки идеи от най-различни художници. Сред последните сиенски художници, в чиято живопис се забелязва връзка с местната традиция, може да се споменат Бернардино Фунгаи, неговите ученици Джакомо Пакияроти и Джироламо дел Пакия.

• Бартоломео Нерони (Ил Ричо) – (итал. Bartolomeo Neroni, il Riccio (Сиена, 1505 – Сиена, 1571) – маниерист

• 
  Бартоломео Нерони
• 
  Бартоломео Нерони
• 
  Бартоломео Нерони
• 
  Бартоломео Нерони
• 
  Бартоломео Нерони

• Вентура Салимбени – (итал.Ventura di Arcangelo Salimbeni, Сиена, 20 януари 1568 – Сиена, 1613) – маниерист

• 
  худ.Вентура Салимбени
• 
  худ.Вентура Салимбени – Диспутът за евхаристията

Сиченто – ознаменува залеза на епохата на Ренесанса в Италия и началото на контрареформацията и епохата на маниеризма и барока.

• Франческо Вани – (итал.Francesco Vanni, 1563 г.-26.10.1610 г.) – бароков художник
• Бернардино Мей – (итал.Bernardino Mei – Siena, 1612 – Roma, 1676) – бароков художник

• 
  худ.Бернардино Мей „Христос изгонва търговците от храма“, 1655, музей Гети
• 
  худ.Бернардино Мей – „Орест убива Клитемнестра“, 1655

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Сиенска школа.

• Авиньонска живописна школа
• Болонска живописна школа
• Венецианска живописна школа
• Лукано-пизанска школа
• Умбрийска школа
• Ферарска живописна школа
• Флорентинска живописна школа

• Лазарев В. Н. Происхождение итальянского Возрождения. Т.2 Искусство Треченто. М. Академия наук СССР. 1959.
• Смирнова И. А. Искусство Италии конца XIII—XV веков. М. Искусство.1987.
• Искусство итальянского Ренессанса. Под редакцией Рольфа Томана. Konemann. 2000.
• Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Будапешт. Корвина. 1988.
• Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии. 1280 – 1400. М. Белый город. 2003.
• Enzo Carli. Sienese Painting. Century Hutchinson. 1983.
• Giulietta Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998.
• Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.
• Judith B. Steinhoff. Sienese Painting after the Black Death: Artistic Pluralism, Politics, and the New Market. Cambridge University Press. 2007,
• Diana Norman. Siena and the Virgin. Art and Politics in a Late Medieval City State. Yale University Press. 1999.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сиенская школа живописи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​