Септа Юлия: Разлика между версии

Септа Юлия
	Септа Юлия
	Септа Юлия в макета на античен Рим на италианския архитект Джизмонди
Информация
Местоположение	Марсово поле, Регион IX Циркус Фламиниус
Построяване	26 г. пр.н.е.
Построенo от/за	Марк Агрипа
	; Септа Юлия
	Септа Юлия в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 16:35, 29 януари 2023

Септа Юлия (на латински: Saepta Iulia) е обществена сграда, построена през 1 век пр.н.е. и свързана с провеждането на избори в античен Рим.

История

Първоначално пространството на септата вероятно е било част от Вила Публика и е представлявало мястото, където са събирали да гласуват трибутните комиции.^[2] Капацитетът му от ранни републикански времена е позволявал да се събират около 70000 гласуващи, които били разделени на 35 триби. Всяка триба от своя страна била физически отделена от другите посредством заграждения наричани на латински saepta, от където произлиза и името на сградата. Друго популярно наименование било ovile или ovilia, защото наподобявала кошара за овце.^[2]^[3]

През 54 г. пр.н.е. Гай Юлий Цезар замисля преустройване на септата, вероятно за да остави своя отпечатък върху Марсово поле в пряко съревнование с Помпей и изградения от него театър.^[4] Според писмо написано от Цицерон до приятеля му Атик е планирано сградата да бъде изградена от мрамор и да има портик с дължина от една миля.^[5] Самата архитектурна форма на квадропортика, каквато е била предвидена да се използва, е популяризирана от Цезар.

Строителството на септата не е завършено до смъртта на диктатора. След убийството му проекта е финансиран като подарък за гражданите на Рим от Марк Емилий Лепид, който е негов привърженик и впоследствие се съюзява с Октавиан, но той също не успява да завърши започнатото.^[4] Марк Випсаний Агрипа последен се натоварва и успешно довежда докрай изграждането на мащабната сграда. Септа Юлия е официално открита през 26 г. пр.н.е. и е кръстена така в чест на Август и Юлиевия род.

Сградата изпълнява най-разнообразни функции в продължение на десетилетия, но през 80 г. голям пожар разразил се на Марсово поле поврежда тежко. Популярността и местоположението на сграда вероятно стават причина тя да бъде бързо възстановена от император Домициан.^[6] Няколко десетилетия по-късно нова реставрация е извършена от Адриан. Сградата е изобразена на северовият мраморен план на Рим и се споменава през 3-4 век, но не и през Средновековието.

Описание

Септа Юлия заема пространство разположено на изток от Пантеона и Термите на Агрипа, където могат да се видят останките от на една от стените ѝ, на запад от храма на Изида и Серапис и на север от Дирибитория.

В завършения си вид Септа Юлия има обща дължина по периметъра си наполовината на това, което Цезар първоначално е планирал.^[7] Въпреки това със своите размери от 310 на 120 метра и разгърната площ над 37 000 кв. м. сградата остава една от най-впечатляващите. Според Дион Касий портици са обхващали и четирите ѝ страни. Според други данни това важи само за западната и източната страна, докато южната е долепена към Дирибитория чрез широк коридор без колони, а северната има преддверие, отделено от вътрешността посредством стена с осем входа, през които са влизали гласоподавателите.^[7] Сградата е била богато украсена с произведения на изкуството, изложени предимно в нейните портици, сред по-известните от които са статуи на Пан с Олимп и Хирон с Ахил от неизвестни скулптори, но толкова значими, че според Плиний Стари пазачите им са отговаряли за тях с цената на живота си.^[8]^[9]

Портик на Аргонавтите

Портикът на Аргонавтите е бил на западната страна и имал дължина от 310 метра. Името си той дължи на картина, изобразяваща мита за Язон и аргонавтите, поставена там от Агрипа. Сведенията от епиграмите на поета Марциал говорят, че портикът е бил бързо възстановен след пожара от 80 г. и е бил предпочитано място за разходки и пазаруване на луксозни стоки. От останките, запазени в непосредствена близост до Пантеона, се вижда, че в изграждането на западната стена на портика е бил използван бетон, облицован с тухли, на свой ред покрити с мрамор, а на равномерни интервали са разположени правоъгълни ниши, вероятно украсени със статуи.^[7]

Портик на Мелеагър

От източната страна на Септа Юлия е бил Портикът на Мелеагър, който се вижда във фрагменти от Северовият мраморен план и регионални каталози от 4 век. Подобно на срещуположния му портик, името на този вероятно произлиза от изложено в него произведение на изкуството (картина или статуя), посветено на аргонавта Мелеагър.^[7]

Функции

Първоначално основното предназначение на сградата било да осигури просторно място, където да се подават гласовете при избори. В допълнение към нея, от южната ѝ страна, Агрипа започнал строеж на т.нар. Дирибиторий, в който да се извършвало преброяването на подадените гласове.

Изградена по време, когато републиканската форма на управление е заменена с тази на принципата, с течение на времето Септа Юлия все по-рядко била използвана по първоначалното си предназначение като място за провеждане на избори. Големият размер и възможността временните прегради, използвани по време на гласуване, да бъдат премахвани позволило сградата да бъде използвана и като арена. През 12 г. пр.н.е. Август почел починалия Агрипа с провеждането на погребални игри, включващи гладиаторски битки в септата, а десетина години по-късно направил същото по случай освещаването на Храма на Марс Отмъстител.^[2] През 9 г. завърналият се с победа от Панония и Илирия Тиберий е посрещнат от императора и заведен в септата, където в присъствието на консулите и сенаторите е представен на събралите се граждани от специално изградена за целта трибуна.^[10]

Калигула използвал септата за гладиаторски битки, при които участвали двойки от най-добрите боксьори на Африка и Кампания. Същото правил и Клавдий по време на ежегодните чествания на годишнината от обявяването му за император, а Нерон провеждал гимнастически състезания в гръцки стил^[2]. По времето на Домициан сградата е популярно място за срещи и базар.^[6]

Галерия

Останки от Септа Юлия до Пантеона
Останки от Портика на Аргонавтите
Останки от частично запазената стена

Бележки

↑ Plastico di Roma Imperiale. Il Campo Marzio Centrale con lo Stadio di Domiziano (odierna Piazza Navona), le Terme Alessandrine e il Pantheon // Museo della Civiltà Romana. Посетен на 15 ноември 2018. (на италиански)
↑ ^а ^б ^в ^г Jacobs, стр. 90 – 91
↑ Richardson, стр. 278
↑ ^а ^б Rehak, стр. 19 – 20
↑ Cic. Att 4.16.14
↑ ^а ^б Jones, стр. 91
↑ ^а ^б ^в ^г Jacobs, стр. 128
↑ Steven Rutledge, „Ancient Rome as a Museum: Power, Identity, and the Culture of Collecting“, OUP Oxford, 2012, стр.303
↑ Lindsay Powel, „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“, Pen and Sword, 2015, стр.112
↑ Geoffrey Summi, „Ceremony and Power: Performing Politics in Rome Between Republic and Empire“, стр.252

Литература

Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome, JHU Press, 1992, ISBN 0-8018-4300-6
Jacobs, Paul W. Campus Martius, Cambridge University Press, 2015, ISBN 1-107-02320-3
Rehak, Paul. Imperium and Cosmos: Augustus and the Northern Campus Martius, Univ of Wisconsin Press, 2009, ISBN 0-299-22014-1
Jones, Brian. The Emperor Domitian, Routledge, 2002, ISBN 1-134-85313-0

[1] Plastico di Roma Imperiale. Il Campo Marzio Centrale con lo Stadio di Domiziano (odierna Piazza Navona), le Terme Alessandrine e il Pantheon // Museo della Civiltà Romana. Посетен на 15 ноември 2018. (на италиански)

[Jacobs-2] а ^б ^в ^г Jacobs, стр. 90 – 91

[Richardson2-3] Richardson, стр. 278

[Rehak-4] а ^б Rehak, стр. 19 – 20

[5] Cic. Att 4.16.14

[Jones-6] а ^б Jones, стр. 91

[J1-7] а ^б ^в ^г Jacobs, стр. 128

[8] Steven Rutledge, „Ancient Rome as a Museum: Power, Identity, and the Culture of Collecting“, OUP Oxford, 2012, стр.303

[9] Lindsay Powel, „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“, Pen and Sword, 2015, стр.112

[10] Geoffrey Summi, „Ceremony and Power: Performing Politics in Rome Between Republic and Empire“, стр.252

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 |label_name= Септа Юлия
 |image_name=Pantheon ThermesAgrippa SeptaJulia.png
-|tekst1= Септа Юлия в макета на античен Рим на [[Итало Джизмонди|Джизмонди]]
+|tekst1= Септа Юлия в макета на античен Рим на италианския архитект [[Итало Джизмонди|Джизмонди]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.museociviltaromana.it/it/node/4430 | заглавие= Plastico di Roma Imperiale. Il Campo Marzio Centrale con lo Stadio di Domiziano (odierna Piazza Navona), le Terme Alessandrine e il Pantheon|достъп_дата =15 ноември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Museo della Civiltà Romana |цитат= |език= it}}</ref>
 |label_x=0.30
 |label_y=0.29
@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 }}
-'''Септа Юлия''' ({{lang-la|Saepta Iulia}}) е обществена сграда построена през [[1 век пр.н.е.]] и свързана с провеждането на избори в античен [[Рим]].
+'''Септа Юлия''' ({{lang|la|Saepta Iulia}}) е обществена сграда, построена през [[1 век пр.н.е.]] и свързана с провеждането на избори в античен [[Рим]].
 == История ==
+Първоначално пространството на септата вероятно е било част от [[Вила Публика]] и е представлявало мястото, където са събирали да гласуват [[комиция|трибутните комиции]].<ref name="Jacobs">Jacobs, стр. 90 – 91</ref> Капацитетът му от ранни републикански времена е позволявал да се събират около 70000 гласуващи, които били разделени на 35 триби. Всяка триба от своя страна била физически отделена от другите посредством заграждения наричани на латински ''saepta'', от където произлиза и името на сградата. Друго популярно наименование било ''ovile'' или ''ovilia'', защото наподобявала кошара за овце.<ref name="Jacobs"/><ref name="Richardson2">Richardson, стр. 278</ref>
+През [[54 г. пр.н.е.]] [[Гай Юлий Цезар]] замисля преустройване на септата, вероятно за да остави своя отпечатък върху [[Марсово поле]] в пряко съревнование с [[Помпей Велики|Помпей]] и изградения от него [[Театър на Помпей|театър]].<ref name="Rehak">Rehak, стр. 19 – 20</ref> Според писмо написано от [[Цицерон]] до приятеля му [[Тит Помпоний Атик|Атик]] е планирано сградата да бъде изградена от мрамор и да има [[портик]] с дължина от една [[миля]].<ref>Cic. Att 4.16.14</ref> Самата архитектурна форма на квадропортика, каквато е била предвидена да се използва, е популяризирана от Цезар.
-Първоначално пространството на септата вероятно е било част от [[Вила Публика]] и е представлявало мястото, където са събирали да гласуват [[комиция|трибутните комиции]].<ref name="Jacobs">Jacobs, стр. 90-91</ref> Капацитетът му от ранни републикански времена е позволявал да се събират около 70000 гласуващи, които били разделени на 35 триби. Всяка триба от своя страна била физически отделена от другите посредством заграждения наричани на латински ''saepta'', от където произлиза и името на сградата. Друго популярно наименование било ''ovile'' или ''ovilia'', защото наподобявала кошара за овце.<ref name="Jacobs">Jacobs, стр. 90-91</ref><ref name="Richardson2">Richardson, стр. 278</ref>
+Строителството на септата не е завършено до смъртта на [[Диктатор (Древен Рим)|диктатора]]. След убийството му проекта е финансиран като подарък за гражданите на [[Рим]] от [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]], който е негов привърженик и впоследствие се съюзява с [[Октавиан]], но той също не успява да завърши започнатото.<ref name="Rehak">Rehak, стр. 19 – 20</ref> [[Марк Випсаний Агрипа]] последен се натоварва и успешно довежда докрай изграждането на мащабната сграда. Септа Юлия е официално открита през [[26 г. пр.н.е.]] и е кръстена така в чест на [[Октавиан|Август]] и Юлиевия род.
-През [[54 г. пр.н.е.]] [[Гай Юлий Цезар]] замисля преустройване на септата, вероятно за да остави своя отпечатък върху [[Марсово поле]] в пряко съревнование с [[Помпей Велики|Помпей]] и наскоро изградения от него [[Театър на Помпей|театър]].<ref name="Rehak">Rehak, стр. 19-20</ref> Според писмо написано от [[Цицерон]] до приятеля му [[Тит Помпоний Атик|Атик]] е планирано сградата да бъде изградена от мрамор и да има [[портик]] с дължина от една [[миля]].<ref>Cic. Att 4.16.14</ref> Самата архитектурна форма на квадропортика, каквато е била предвидена да се използва, е популяризирана от Цезар.
+Сградата изпълнява най-разнообразни функции в продължение на десетилетия, но през 80 г. голям пожар разразил се на [[Марсово поле]] поврежда тежко. Популярността и местоположението на сграда вероятно стават причина тя да бъде бързо възстановена от [[император]] [[Домициан]].<ref name="Jones">Jones, стр. 91</ref> Няколко десетилетия по-късно нова реставрация е извършена от [[Адриан (император)|Адриан]]. Сградата е изобразена на [[Форма Урбис Роме|северовият мраморен план]] на [[Рим]] и се споменава през [[3 век|3]]-[[4 век]], но не и през [[Средновековие]]то.
-Строителството на септата не е завършено до смъртта на [[Диктатор (Древен Рим)|диктатора]]. След убийството му проекта е финансиран като подарък за гражданите на [[Рим]] от [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]], който е негов привърженик и впоследствие се съюзява с [[Октавиан]], но той също не успява да завърши започнатото.<ref name="Rehak">Rehak, стр. 19-20</ref> [[Марк Випсаний Агрипа]] последен се натоварва и успешно довежда до край изграждането на мащабната сграда. Септа Юлия е официално открита през [[26 г. пр.н.е.]] и е кръстена така в чест на [[Октавиан|Август]] и Юлиевия род.
-Сградата изпълнява най-разнообразни функции в продължение на десетилетия, но през 80 г. голям пожар разразил се на [[Марсово поле]] поврежда тежко. Популярността и местоположението на сграда вероятно стават причина тя да бъде бързо възстановена от [[император]] [[Домициан]].<ref name="Jones">Jones, стр. 91</ref> Няколко десетилетия по-късно нова реставрация е извършена от [[Адриан (император)|Адриан]]. Сградата e изобразена на [[Форма Урбис Роме|северовият мраморен план]] на [[Рим]] и се споменава през [[3 век|3]]-[[4 век]], но не и през [[Средновековие]]то.
-== Функции ==
-Първоначално основното предназначение на сградата било да осигури просторно място, където да се подават гласовете при избори. В допълнение към нея, от южната ѝ страна, Агрипа започнал строеж на т.нар. [[Дирибиторий]], в който да се извършвало преброяването на подадените гласове.
-Изградената по време когато републиканската форма на управление е заменена с тази на [[принципат]]а, с течение на времето Септа Юлия все по-рядко била използвана по първоначалното си предназначение като място за провеждане на избори. Големият размер и възможността временните прегради използвани по време на гласуване да бъдат премахвани позволило сградата да бъде използвана и като арена. През [[12 г. пр.н.е.]] Август почел починалия Агрипа с провеждането на погребални игри включващи гладиаторски битки в септата, а десетина години по-късно направил същото по случай освещаването на [[Храм на Марс Отмъстител|Храма на Марс Отмъстител]].<ref name="Jacobs">Jacobs, стр. 90-91</ref> През 9 г. завърналият се с победа от [[Панонско въстание|Панония и Илирия]] Тиберий е посрещнат от императора и заведен в септата, където в присъствието на консулите и сенаторите е представен на събралите се граждани от специално изградена за целта трибуна.<ref>Geoffrey Summi, "Ceremony and Power: Performing Politics in Rome Between Republic and Empire", стр.252</ref>
-[[Калигула]] използвал септата за гладиаторски битки, при които участвали двойки от най-добрите боксьори на [[Африка (римска провинция)|Африка]] и [[Кампания]]. Същото правил и [[Клавдий]] по-време на ежегодните чествания на годишнината от обявяването му за [[император]], а [[Нерон]] провеждал гимнастически състезания в гръцки стил<ref name="Jacobs">Jacobs, стр. 90-91</ref> По времето на [[Домициан]] сградата е популярно място за срещи и базар.<ref name="Jones">Jones, стр. 91</ref>
-== Местоположение ==
-Септа Юлия заема пространство разположено на изток от [[Пантеон]]а и [[Терми на Агрипа|Термите на Агрипа]], където могат да се видят останките от на една от стените й, на запад от [[храма на Изида и Серапис]] и на север от [[Дирибиторий|Дирибитория]].
 == Описание ==
+[[Файл:Piranesi-4055.jpg|250px|мини|План на Септа Юлия от [[Джовани Пиранези|Пиранези]] (1756).]]
+Септа Юлия заема пространство разположено на изток от [[Пантеон]]а и [[Терми на Агрипа|Термите на Агрипа]], където могат да се видят останките от на една от стените ѝ, на запад от [[храма на Изида и Серапис]] и на север от [[Дирибиторий|Дирибитория]].
-В завършения си вид Септа Юлия има обща дължина по периметъра си от половината на това, което Цезар първоначално е планирал.<ref name="Jacobs1">Jacobs, стр. 128</ref> Въпреки това със своите размери от 310 на 120 метра и разгърната площ от 37000 квадратни метра сграда оставала една от най-впечатляващите. Според [[Дион Касий]] портици са обхващали и четирите страни на септата. Съобразно някои други данни се твърди, че това важи само за западната и източната страна, докато южната е долепена към [[Дирибиторий|Дирибитория]] чрез широк коридор без колони, а северната има преддверие отделено от вътрешността посредством стена с осем входа, от които гласоподавателите са влизали в сградата.<ref name="Jacobs1">Jacobs, стр. 128</ref> Сградата е била богато украсена с произведения на изкуството изложени предимно в нейните портици, сред по-известните от който са статуи на [[Пан]] с [[Олимп]] и [[Хирон]] с [[Ахил]] от неизвестни скулптури, но толкова значими, че според [[Плиний Стари]] охраняващите ги са носили отговорността с цената на живота си.<ref>Steven Rutledge, "Ancient Rome as a Museum: Power, Identity, and the Culture of Collecting", OUP Oxford, 2012, стр.303</ref><ref> Lindsay Powel, "Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus", Pen and Sword, 2015, стр.112</ref>
+В завършения си вид Септа Юлия има обща дължина по периметъра си наполовината на това, което Цезар първоначално е планирал.<ref name="J1">Jacobs, стр. 128</ref> Въпреки това със своите размери от 310 на 120 метра и разгърната площ над 37 000 кв. м. сградата остава една от най-впечатляващите. Според [[Дион Касий]] портици са обхващали и четирите ѝ страни. Според други данни това важи само за западната и източната страна, докато южната е долепена към [[Дирибиторий|Дирибитория]] чрез широк коридор без колони, а северната има преддверие, отделено от вътрешността посредством стена с осем входа, през които са влизали гласоподавателите.<ref name="J1"/> Сградата е била богато украсена с произведения на изкуството, изложени предимно в нейните портици, сред по-известните от които са статуи на [[Пан]] с [[Олимп]] и [[Хирон]] с [[Ахил]] от неизвестни скулптори, но толкова значими, че според [[Плиний Стари]] пазачите им са отговаряли за тях с цената на живота си.<ref>Steven Rutledge, „Ancient Rome as a Museum: Power, Identity, and the Culture of Collecting“, OUP Oxford, 2012, стр.303</ref><ref> Lindsay Powel, „Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus“, Pen and Sword, 2015, стр.112</ref>
 === Портик на Аргонавтите ===
+Портикът на Аргонавтите е бил на западната страна и имал дължина от 310 метра. Името си той дължи на картина, изобразяваща мита за [[Язон]] и [[аргонавти]]те, поставена там от Агрипа. Сведенията от епиграмите на поета Марциал говорят, че портикът е бил бързо възстановен след пожара от 80 г. и е бил предпочитано място за разходки и пазаруване на луксозни стоки. От останките, запазени в непосредствена близост до [[Пантеон]]а, се вижда, че в изграждането на западната стена на портика е бил използван [[бетон]], облицован с тухли, на свой ред покрити с [[мрамор]], а на равномерни интервали са разположени правоъгълни ниши, вероятно украсени със статуи.<ref name="J1"/>
-Портикът на Аргонавтите е обхващал западната страна на септата и е имал дължина от 310 метра. Името си той дължи на картина изобразяваща мита за [[Язон]] и [[аргонавти]]те поставена там от Агрипа. Сведенията от Епиграмите на поета Марциал говорят, че портикът е бил възстановен бързо след пожара от 80 г. и е бил предпочитано място за разходки и пазаруване на луксозни стоки. От останките запазени до [[Пантеон]]а се вижда, че в изграждането на западната стена на портика е бил използваn бетон облицован с тухли покрити на свой ред с мрамор, в която на равномерни интервали са разположени правоъгълни ниши вероятно декорирани със статуи.<ref name="Jacobs1">Jacobs, стр. 128</ref>
 === Портик на Мелеагър ===
+От източната страна на Септа Юлия е бил Портикът на Мелеагър, който се вижда във фрагменти от [[Форма Урбис Роме|Северовият мраморен план]] и регионални каталози от [[4 век]]. Подобно на срещуположния му портик, името на този вероятно произлиза от изложено в него произведение на изкуството (картина или статуя), посветено на аргонавта [[Мелеагър]].<ref name="J1"/>
+== Функции ==
-От източната страна на Септа Юлия е бил Портикът на Мелеагър, който е засвидетелстван във фрагменти от [[Форма Урбис Роме|северовият мраморен план]] и регионални каталози от [[4 век]]. Подобно на срещуположния портик, името на този вероятно произлиза от изложено в него произведение на изкуството (картина или статуя) посветено на аргонавта [[Мелеагър]].<ref name="Jacobs1">Jacobs, стр. 128</ref>
+Първоначално основното предназначение на сградата било да осигури просторно място, където да се подават гласовете при избори. В допълнение към нея, от южната ѝ страна, Агрипа започнал строеж на т.нар. [[Дирибиторий]], в който да се извършвало преброяването на подадените гласове.
+Изградена по време, когато републиканската форма на управление е заменена с тази на [[принципат]]а, с течение на времето Септа Юлия все по-рядко била използвана по първоначалното си предназначение като място за провеждане на избори. Големият размер и възможността временните прегради, използвани по време на гласуване, да бъдат премахвани позволило сградата да бъде използвана и като [[арена]]. През [[12 г. пр.н.е.]] Август почел починалия Агрипа с провеждането на погребални игри, включващи [[гладиатор]]ски битки в септата, а десетина години по-късно направил същото по случай освещаването на [[Храм на Марс Отмъстител|Храма на Марс Отмъстител]].<ref name="Jacobs"/> През 9 г. завърналият се с победа от [[Панонско въстание|Панония и Илирия]] Тиберий е посрещнат от императора и заведен в септата, където в присъствието на консулите и сенаторите е представен на събралите се граждани от специално изградена за целта трибуна.<ref>Geoffrey Summi, „Ceremony and Power: Performing Politics in Rome Between Republic and Empire“, стр.252</ref>
+[[Калигула]] използвал септата за гладиаторски битки, при които участвали двойки от най-добрите боксьори на [[Африка (римска провинция)|Африка]] и [[Кампания]]. Същото правил и [[Клавдий]] по време на ежегодните чествания на годишнината от обявяването му за [[император]], а [[Нерон]] провеждал гимнастически състезания в гръцки стил<ref name="Jacobs"/>. По времето на [[Домициан]] сградата е популярно място за срещи и базар.<ref name="Jones">Jones, стр. 91</ref>
 == Галерия ==
-<gallery mode=packed caption="" widths="300px" heights="200px">
+<gallery mode="packed" widths="220px" heights="180px">
 Pigna - muro dei Saepta Iulia a via della Minerva 1060177.JPG|Останки от Септа Юлия до Пантеона
+The Pantheon (III) (4924153315).jpg|Останки от Портика на Аргонавтите
 Pigna - muro dei Saepta Iulia a via della Minerva 1060180-1.JPG|Останки от частично запазената стена
 </gallery>
-== Литература ==
-* Richardson, L. ''A New Topographical Dictionary of Ancient Rome'', JHU Press, 1992, ISBN 0801843006
-* Jacobs, Paul W. ''Campus Martius'', Cambridge University Press, 2015, ISBN 1107023203
-* Rehak, Paul. ''Imperium and Cosmos: Augustus and the Northern Campus Martius'', Univ of Wisconsin Press, 2009, ISBN 0299220141
-* Jones, Brian. ''The Emperor Domitian'', Routledge, 2002, ISBN 1134853130
 == Бележки ==
 <references/>
+== Литература ==
+* Richardson, L. ''A New Topographical Dictionary of Ancient Rome'', JHU Press, 1992, ISBN 0-8018-4300-6
+* Jacobs, Paul W. ''Campus Martius'', Cambridge University Press, 2015, ISBN 1-107-02320-3
+* Rehak, Paul. ''Imperium and Cosmos: Augustus and the Northern Campus Martius'', Univ of Wisconsin Press, 2009, ISBN 0-299-22014-1
+* Jones, Brian. ''The Emperor Domitian'', Routledge, 2002, ISBN 1-134-85313-0
 [[Категория:Марсово поле]]