Римско гражданство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 12:54, 29 октомври 2021

Римското гражданство е привилегирован политически и юридически статут по отношение на законите, даван на свободни индивиди по времето на Древния Рим. Римските граждани са имали най-много права. Гражданин е можел да бъде лишаван от гражданство само при някои изключителни обстоятелства. По време на Римската република и по-късно на Римската империя, хората в Римската държава се делят на няколко класи:

Жените нямат пълните права на римски граждани; не им се позволява да гласуват, нито да заемат обществен пост. Имат обаче право да притежават собственост, да се занимават с предприемачество и имат право на развод. На теория те са субект на почти пълната власт на главата на семейството и в някои области на правото само малко по-добре от робите. В републиканската висша класа бракът се използва за закрепване на политически съюзи и е ръководен от главата на семейството, който дори може да причини развод и да омъжи дъщеря си за друг политик.
Жителите на покорените (държави-клиенти) или на съюзните държави на Рим първоначално са перегрини, но с течение на времето получават ограничено Латинско гражданство според ius Latii или ius latinum. Те не могат да избират или да бъдат избирани^[1].
Освободените роби са роби, получили свобода. Те не получават автоматично римско гражданство и са лишени от някои привилегии като например да бъдат избирани за редовни магистрати. Техните деца обаче се раждат като свободни граждани; например бащата на Хораций е бил освободен роб.
робите са считани за собственост и не са субекти на правото. С течение на времето те получават известни протекции според римското право. Те могат да откупят свободата си със спестявания или срещу предлагане на бъдещи услуги след освобождаването им, а синовете им имат право да кандидатстват за гражданство; такава голяма степен на социална мобилност е необичайна за античния свят. Господарят и освободеният роб запазват известни юридически и морални задължения един към друг. След като бъдат освободени, пред тях няма много бариери да участват в социалния живот. Принципът, че човек може да стане гражданин, ако не е такъв по рождение, произтича от римската митология: когато Ромул побеждава сабиняните, той обещава на военнопленниците в Рим, че ще станат граждани^[2].

Тогата е отличителна дреха за древноримските граждани. Римските жени (които не са били считани за граждани) и не-граждани не са имали право да носят тоги

Права

Римските граждани имат следните права:

Ius suffragii: Право да гласуват в народните събрания.
Ius honorum: Право да заемат обществен пост.
Ius commercii: Право да сключват правни договори и да притежават собственост; да продават и завещават (comercium).
Ius gentium: Право на народите (перегрините). Към 3 век пр. Хр. с растящото международно влияние на Рим и необходимостта да се решават юридически спорове в новозаетите земи, се развива ius gentium юридическа кодификация на възприетото международно право за времето, основано на добре развитото търговско право на гръцките полиси и други морски държави.^[3] Тези права принадлежат на всички хора и по този начин са по-сродни на човешките права, отколкото на правата на гражданина.
Ius conubii: Право да сключват брак с римски гражданин^[4], правото да бъде глава на семейство paterfamilias и децата от този брака да са римски граждани.
Ius migrationis: Право да запази гражданството си при преместване в полис със сравним статут. Например гражданите cives Romani запазват пълното си civitas когато заминат за римска колония с пълни права: colonia civium Romanorum. Латините също имат това право и запазват тяхното ius Latii ако се преместят в друга латинска държава или латинска колония (Latina colonia). Ако обаче римски гражданин се премести в колония с по-нисък статут, гражданството му се понижава в статут ius Latii и такова преместване трябва да е доброволно.
Право на освобождаване от някои данъци и други задължения, най-вече с местен характер.^[5]
Право да бъде ищец и ответник в съдебно дело.
Право на съдебен процес (да се защити в съда).
Право да обжалва решения на магистрати и решения на низшестоящ съд пред по-високостоящ (provocatio ad popolum).
След приемането на Законите на Порций, римските граждани не могат да бъдат подлагани на мъчения или бичуване и могат да получат замяна на смъртна присъда с доброволно изгнание, освен ако не са признати за виновни в държавна измяна.
Ако бъде обвинен в държавна измяна, римският гражданин има право да бъде съден в Рим и дори да бъде осъден на смърт, това изключва разпъването на кръст. (Въпреки че са осъдени за същото нещо, Св. Павел и Св. Петър получават различни наказания. Павел е обезглавен, докато Петър, който не е римски гражданин, е разпънат на кръст.)

Римско гражданство се изисква за постъпване в легионите, но това понякога е пренебрегвано. Гражданите могат да бъдат бичувани от центурионите и старшите офицери с цел налагане на дисциплина. Тези без гражданство постъпват в Auxilia и получават гражданство чрез служба.

Методи за добиване на римско гражданство

Раждане в семейство на римски гражданин
Хора от латинските държави постепенно получават гражданство.
Освободените роби автоматично стават граждани
Римските легионери не са можели да сключват брак и поради това на техните деца не е давано гражданство, освен ако и докато легионерът не се ожени за тяхната майка, след като е освободен от служба.
На някои хора им е давано гражданство като награда за изключителната им служба на Римската република (по-късно империя).
Римското гражданство е можело и да бъде купено, но на много висока цена.
Участниците в помощните войски са възнаграждавани с римско гражданство след като срокът на службата им приключи. Техните деца също стават граждани и могат да се включат в Римските легиони.
Рим постепенно започва да дава гражданство на цели провинции; През 3 век се дава гражданство на всички свободни хора живеещи в империята.

Източници

↑ Hans Volkmann: Municipium. In: Der Kleine Pauly. vol. 3, Stuttgart 1969, col. 1464 – 1469.
↑ Плутарх, Животът на Ромул 16.4.
↑ Roman Law // The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. New York: Columbia University Press. Архивиран от оригинала на 2007-06-22. Посетен на 2007-07-28.
↑ Charlton T. Lewis, Charles Short, A Latin Dictionary, cōnūbĭum // perseus.tufts.edu. Посетен на 29 октомври 2021.
↑ Catholic Resources

Вижте също

Civis romanus sum

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman citizenship в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Hans Volkmann: Municipium. In: Der Kleine Pauly. vol. 3, Stuttgart 1969, col. 1464 – 1469.

[2] Плутарх, Животът на Ромул 16.4.

[3] Roman Law // The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. New York: Columbia University Press. Архивиран от оригинала на 2007-06-22. Посетен на 2007-07-28.

[4] Charlton T. Lewis, Charles Short, A Latin Dictionary, cōnūbĭum // perseus.tufts.edu. Посетен на 29 октомври 2021.

[5] Catholic Resources

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Древен Рим}}
-'''Римското гражданство''' е привилегирован по отношение на законите статут, даван на хора по времето на [[Древен Рим|Древния Рим]].
+'''Римското гражданство''' е привилегирован политически и юридически статут по отношение на законите, даван на свободни индивиди по времето на [[Древен Рим|Древния Рим]]. Римските граждани са имали най-много права. Гражданин е можел да бъде лишаван от гражданство само при някои изключителни обстоятелства. По време на [[Римска република|Римската република]] и по-късно на [[Римска империя|Римската империя]], хората в Римската държава се делят на няколко класи:
+* Жените нямат пълните права на римски граждани; не им се позволява да гласуват, нито да заемат обществен пост. Имат обаче право да притежават собственост, да се занимават с предприемачество и имат право на развод. На теория те са субект на почти пълната власт на [[глава на семейство|главата на семейството]] и в някои области на правото само малко по-добре от робите. В републиканската висша класа бракът се използва за закрепване на политически съюзи и е ръководен от главата на семейството, който дори може да причини развод и да омъжи дъщеря си за друг политик.
+* Жителите на покорените (държави-клиенти) или на съюзните държави на Рим първоначално са [[перегрини]], но с течение на времето получават ограничено [[Латинско гражданство]] според ''ius Latii'' или ''ius latinum''. Те не могат да избират или да бъдат избирани<ref>Hans Volkmann: Municipium. In: Der Kleine Pauly. vol. 3, Stuttgart 1969, col. 1464 – 1469.</ref>.
+* Освободените роби са роби, получили свобода. Те не получават автоматично римско гражданство и са лишени от някои привилегии като например да бъдат избирани за редовни магистрати. Техните деца обаче се раждат като свободни граждани; например бащата на [[Хораций]] е бил освободен роб.
+* [[робство|робите]] са считани за собственост и не са [[Субект на правото|субекти на правото]]. С течение на времето те получават известни протекции според римското право. Те могат да откупят свободата си със спестявания или срещу предлагане на бъдещи услуги след освобождаването им, а синовете им имат право да кандидатстват за гражданство; такава голяма степен на социална мобилност е необичайна за античния свят. Господарят и освободеният роб запазват известни юридически и морални задължения един към друг. След като бъдат освободени, пред тях няма много бариери да участват в социалния живот. Принципът, че човек може да стане гражданин, ако не е такъв по рождение, произтича от [[Римска митология|римската митология]]: когато Ромул побеждава сабиняните, той обещава на военнопленниците в Рим, че ще станат граждани<ref>[[Плутарх]], ''Животът на Ромул'' 16.4.</ref>.
+[[Файл:Toga Illustration-2.svg|мини|ляво|[[Тога]]та е отличителна дреха за древноримските граждани. Римските жени (които не са били считани за граждани) и не-граждани не са имали право да носят тоги]]
-== Същност ==
-Естеството и достъпността на гражданството през периода на Древния Рим варира. По време на на [[Римска република|Римската република]] и по-късно на [[Римска империя|Римската империя]], хора населяващи Римската държава се делят грубо на няколко класи:
-* [[робство|робите]] - считани за собственост и имат само някой много ограничени права по закон. Те могат да бъдат продавани, измъчвани, осакатявани, изнасилвани и убивани по волята на собствениците си. Убийството на роб е въпрос на загуба на собственост, а не на извършване на престъпление срещу човешко същество. На освободени от собствениците им роби се е давало форма на пълно римско гражданство.
-* На местните хора живеещи на територии завладени от Рим и в съюзнически страни е можело да се дава ограничен вариант на римско гражданство.
-* гражданите са имали най-много права. Гражданин е можел да бъде лишаван от гражданство при някои изключителни обстоятелства.
-* Жените са отделен клас, чийто статут варира в различните периоди. Въпреки това, на тях никога не им са дадени пълните права на римски граждани; не им е позволявано да гласуват, да заемат обществен пост. Имат обаче право да притежават собственост. На теория те са субект на почти пълна сила на техните [[глава на семейство|глави на семейството]] и в някои области на правото само малко по-добре от робите. В републиканската висша класа бракът е използван за закрепване на политически съюзи и затова е ръководен от главата на семейството, който дори е можел да причини развод и да омъжи дъщеря си за друг политик.
-[[Картинка:Toga_Illustration.png|мини|left|[[Тога|Тогата]] е отличителна дреха за древноримските граждани. Римските жени (които не са били считани за граждани) и не-граждани не са имали право да носят тоги]]
+== Права ==
-== Методи за добиване на римско гражданство ==
+Римските граждани имат следните права:
-*Раждане в семейство на римски гражданин
+*'''''Ius suffragii''''': Право да гласуват в народните събрания.
-*Хора от латинските държави постепенно получават гражданство.
+*'''''Ius honorum''''': Право да заемат обществен пост.
-*Освободените роби автоматично стават граждани
+*'''''Ius commercii''''': Право да сключват правни договори и да притежават собственост; да продават и завещават (''comercium'').
-*Римски [[Римски легион|легионери]] не са можели да сключват брак и поради това на техните деца не е давано гражданство, освен ако и докато легионерът не се ожени за тяхната майка след като е освободен от служба.
+*'''''Ius gentium''''': Право на народите (перегрините). Към 3 век пр. Хр. с растящото международно влияние на Рим и необходимостта да се решават юридически спорове в новозаетите земи, се развива ''ius gentium'' юридическа кодификация на възприетото международно право за времето, основано на добре развитото търговско право на гръцките полиси и други морски държави.<ref>{{cite web | url= http://www.bartleby.com/65/ro/Romanlaw.html | title= Roman Law | access-date= 2007-07-28 | work= The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. | publisher= New York: Columbia University Press | url-status= dead | archive-url= https://web.archive.org/web/20070622201418/http://www.bartleby.com/65/ro/Romanlaw.html | archive-date= 2007-06-22 }}</ref> Тези права принадлежат на всички хора и по този начин са по-сродни на [[Права на човека|човешките права]], отколкото на правата на гражданина.
-*На някои хора им е давано гражданство като награда за изключителната им служба на Римската републик (по-късно империя).
+*'''''Ius conubii''''': Право да сключват брак с римски гражданин<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Charlton T. Lewis, Charles Short, A Latin Dictionary, cōnūbĭum | автор =  | труд = perseus.tufts.edu | дата =  | достъп_дата = 29 октомври 2021 | уеб_адрес = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0059:entry=conubium | език =   | цитат =  }}</ref>, правото да бъде глава на семейство ''paterfamilias'' и децата от този брака да са римски граждани.
-*Римското гражданство е можело и да бъде купено, но на много висока цена.
+*'''''Ius migrationis''''': Право да запази гражданството си при преместване в полис със сравним статут. Например гражданите ''cives Romani'' запазват пълното си ''civitas'' когато заминат за [[римска колония]] с пълни права: ''colonia civium Romanorum''. ''Латините'' също имат това право и запазват тяхното ''ius Latii'' ако се преместят в друга латинска държава или латинска колония (''Latina colonia''). Ако обаче римски гражданин се премести в колония с по-нисък статут, гражданството му се понижава в статут ''ius Latii'' и такова преместване трябва да е доброволно.
-*участници в помощните войски са възнаграждавани с римско гражданство след като срокът на службата им приключи. Техните деца също стават граждани и могат да се включат в [[Римски легион|Римските легиони]].
+*Право на освобождаване от някои данъци и други задължения, най-вече с местен характер.<ref>[http://catholic-resources.org/Bible/Social_Aspects.htm Catholic Resources]</ref>
-*Рим постепенно започва да дава гражданство на цели провинции; През 3 век се дава гражданство на всички свободни хора живеещи в империята.
+*Право да бъде ищец и ответник в съдебно дело.
+*Право на съдебен процес (да се защити в съда).
+*Право да обжалва решения на магистрати и решения на низшестоящ съд пред по-високостоящ (''provocatio ad popolum'').
+*След приемането на Законите на Порций, римските граждани не могат да бъдат подлагани на мъчения или бичуване и могат да получат замяна на [[смъртна присъда]] с доброволно изгнание, освен ако не са признати за виновни в [[държавна измяна]].
+*Ако бъде обвинен в държавна измяна, римският гражданин има право да бъде съден в Рим и дори да бъде осъден на смърт, това изключва [[Разпъване на кръст|разпъването на кръст]]. (Въпреки че са осъдени за същото нещо, [[Павел (апостол)|Св. Павел]] и [[Петър (апостол)|Св. Петър]] получават различни наказания. Павел е обезглавен, докато Петър, който не е римски гражданин, е разпънат на кръст.)
+Римско гражданство се изисква за постъпване в легионите, но това понякога е пренебрегвано. Гражданите могат да бъдат бичувани от центурионите и старшите офицери с цел налагане на дисциплина. Тези без гражданство постъпват в [[Auxilia]] и получават гражданство чрез служба.
-== Права ==
-Правата на гражданите варират през различните периоди, но частичен списък включва:
-* Правото да гласуват (в периода на Римската република).
-* Правото да скючват правни договори.
-* Правото да сключват официален брак.
-* Правото да заемат обществен пост.
-* Правото да съдят (и да бъдат съдени от) други в съдилищата.
-* Правото на съдебен процес (да се защитят в съда).
-* Правото да не бъдат подлагане на мъчения и бичуване.
-* Правото да бъдат освободени от някои такси и други задължения.
+== Методи за добиване на римско гражданство ==
-Гражданин на Рим не може да бъде осъден на смърт освен ако е обвинен в измяна. Ако е обвинен в това, римски гражданин има правото да бъде съден в Рим. Дори и осъден на смърт, римски гражданин не може да бъде осъден на [[разпъване на кръст]]. (Въпреки че са осъдени за същото нещо, [[Павел (апостол)|Св. Павел]] и [[Петър (апостол)|Св. Петър]] получават различни наказания. Павел е обезглавен, докато Петър, който не е римски гражданин, е разпънат на кръст.)
+* Раждане в семейство на римски гражданин
+* Хора от латинските държави постепенно получават гражданство.
-Римско гражданство е изисквано за постъпване в легионите, но това е пренебрегвано понякога.
+* Освободените роби автоматично стават граждани
-<!--
+* Римските [[Римски легион|легионери]] не са можели да сключват брак и поради това на техните деца не е давано гражданство, освен ако и докато легионерът не се ожени за тяхната майка, след като е освободен от служба.
-==Abrogation of citizenship rights==
+* На някои хора им е давано гражданство като награда за изключителната им служба на Римската република (по-късно империя).
-{{See|In Verrem}}
+* Римското гражданство е можело и да бъде купено, но на много висока цена.
-All these rights were (as everywhere down the ages, and even today) sometimes ignored. For example, the [[definition]] of the crime "treason" varied largely from time to time.
+* Участниците в помощните войски са възнаграждавани с римско гражданство след като срокът на службата им приключи. Техните деца също стават граждани и могат да се включат в [[Римски легион|Римските легиони]].
+* Рим постепенно започва да дава гражданство на цели провинции; През 3 век се дава гражданство на всички свободни хора живеещи в империята.
-The governorship of [[Gaius Verres]] is perhaps the most blatant example how all these rights could simply be ignored by the State. Apparently, Verres (then governor of Sicilia) being informed that a local Roman citizen would travel to Rome in order to complain about the various abuses (high taxes, and systematic plunder of the entire province) ordered the arrest of the citizen. As the citizen demanded a trial (which he could later appeal and transfer to Rome), Verres denied it under the accusation of treason. Verres later ordered him flogged (torture), then crucified (death). The citizen repeated constantly: "I am a Roman citizen" but no one intervened.  When (much later) Verres was prosecuted by [[Cicero]], he simply fled Italy and his friends in the Senate never bothered themselves into ordering his arrest.
-==Citizenship as a tool of Romanization==
-Roman citizenship was also used as a tool of foreign policy and control. Colonies and political allies would be granted a "minor" form of Roman citizenship, there being several graduated levels of citizenship and legal rights (the [[Latin Right]] was one of them). The promise of improved standing within the Roman "sphere of influence", and the rivalry for standing with one's neighbours, kept the focus of many of Rome's neighbours and allies centered on the ''status quo'' of Roman culture, rather than trying to subvert or overthrow Rome's influence.
-The granting of citizenship to allies and the conquered was a vital step in the process of [[Romanization (cultural)|Romanization]].  This step was one of the most effective political tools and (at that point in history) original political ideas (perhaps one of the most important reasons for the success of Rome).
+== Източници ==
-As a precursor to this, [[Alexander the Great]] had tried to "mingle" his Macedonians and other Greeks with the Persians, Egyptians, Syrians, etc in order to assimilate the people of the conquered [[Persian Empire]], but after his death this policy was largely ignored by his successors. The idea was to [[cultural assimilation|assimilate]], to turn a defeated and potentially rebellious enemy (or his sons) into a Roman citizen. Instead having to wait for the unavoidable revolt of a conquered people (a tribe or a city-state) like [[Sparta]] and the conquered [[Helots]], Rome made the "known" (conquered) world Roman.
+<references />
+== Вижте също ==
-The [[Social War]] (in which the Italian allies revolted against Rome) ended gradually as Rome granted citizenship to all Italian freemen (with the exception of [[Gallia Cisalpina]]). After 212 AD, all freemen in the Empire were granted citizenship by an imperial edict (the [[Constitutio Antoniniana]]) of Emperor [[Caracalla]].
+* [[Civis romanus sum]]
--->
-==Източници==
-* [[:en:Roman citizenship]] - статия в английската Уикипедия
+{{Превод от|en|Roman citizenship|1051903753}}
-[[Категория:Римско право|Гражданство]]
-[[Категория:Идентификация на личността]]
+[[Категория:Римско гражданство| ]]
-[[ar:رومان (شعب)]]
-[[ca:Ciutadania romana]]
-[[cs:Římské občanství]]
-[[da:Romersk borger]]
-[[de:Römisches Bürgerrecht]]
-[[en:Roman citizenship]]
-[[es:Ciudadano romano]]
-[[fi:Rooman kansalaisuus]]
-[[fr:Citoyenneté romaine]]
-[[hu:Római polgárjog]]
-[[it:Cittadinanza romana]]
-[[ja:ローマ市民権]]
-[[lt:Romos pilietybė]]
-[[nl:Romeins burgerrecht]]
-[[no:Romersk borger]]
-[[pt:Cidadania romana]]
-[[zh:羅馬公民]]