Национално малцинство: Разлика между версии

Национално малцинство е понятие, което към момента (2005 г.) няма общоприета дефиниция в международното право, а във вътрешното българско право няма легална дефиниция.^[1] Въпреки това, то се използва в различни международни документи, като рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства.

Понятието е възникнало след I-вата световна война, когато държавните граници са прекарани в разрез с етническите. За да се намалят евентуалните протести, са дефинирани някакви права за тези малцинства които се е препоръчвало да се спазват.

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.

Според^[1] проучването на Комисията по образованието и науката при ХХХІХ Народно събрание на република България, различните европейски страни имат два основни подхода, при дефинирането на понятието "малцинство".

При единия изчерпателно се изброяват етническите или езиковите малцинства. Той е възприет в Германия, Австрия, САЩ, Естония и Македония. В Германия например, са изброени: датчаните, лужичаните, фризите, синтите и циганите. Милионите турци живеещи там не попадат в това изброяване.

Другият подход, възприет в редица европейски държави, като Белгия, Руската федерация, Украйна, Молдова, дава обща дефиниция на разглежданото понятие, без да се изброяват изчерпателно етническите и езикови общности, които влизат в него.

Във Франция нито конституцията, нито законодателство дефинира понятието “малцинство”. Това се дължи на френската правна доктрина, според която нацията е единна и в страната няма малцинства.

В Препоръка 1134 (1990 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се дава следното определение на понятието „национално малцинство“:

Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението. ^[1]

Тя е част от Препоръка 1201 от 1 февруари 1993 г. на Европейския парламент, която изисква от страните членки на съвета да приемат проект за допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член първи на проекта за протокол съдържа обхватно определение, основано на предложеното през 1979 г. от проф. Франческо Капоторти в доклада му от името на подкомисия за малцинствата на ООН. Според препоръка 1201, за национално малцинство може да става дума при наличието на пет условия:

Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:

а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;

б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;

в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;

г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;

д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика.^[2]

На среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз.^{[източник?]}

Виенската среща на най-високо равнище събира на 8 и 9 октомври 1993 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа. И там става въпрос за националните малцинства. Подходът е доста по-ограничителен от този в Препоръка 1201. А именно: „националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира“

Тази конвенция^[3] е от 1 февруари 1995. Ратифицирана е от 38-мoто Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“, поради което някои страни са я приели, но с уговорката, че за тях не се отнася, понеже по тяхното законодателство няма малцинства.

Все пак, към нея има Обяснителен доклад ^[4] В точка 4 на този доклад се казва,

„че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство"“

В точка 5 обаче е записано, основанието за създаване на Рамковата конвенция:

„Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“

Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства.

Легална дефиниция (законововалидно определение) на „национално малцинство“ в българското право няма. Български закон не дефинира това понятие, подписаната от България „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“ (виж по-горе) също не дефинира понятието. В Конституцията на Република България се казва:

По въпроса е питан Конституцонния съд и той е излезнал с решение. По-точно, искано е да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на решението се казва:

„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“

и:

„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“^[5] (Край на цитатите)

До момента България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, дефакто политиката ни е като френската - съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Български малцинства в чужбина има вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически или икономически причини.

В Румъния българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като депутат в долната камара на парламента.

• Малцинство
• Права на националните малцинства
• Права на малцинствата

• Конституцията на Република България
• Шаблон:En икона Определение за национално малцинство: стари критерии и нови малцинства (част от семинар „Гражданство и национални малцинства в Европа“, януари 2003 към колежа „Св. Антъни“, Оксфордски университет)
• Шаблон:En икона RECOMMENDATION 1201 (1993)
• RECOMMENDATION 1134 (1990) на английски и френски език