Марк Лолий: Разлика между версии
м шаблон, форматиране; форматиране: 6lokavica, интервал, тире (ползвайки Advisor) |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{икона|en}} [http://www.livius.org/lo-lt/lollius/marcus.html Марк Лолий на страницата Livius.org] |
* {{икона|en}} [http://www.livius.org/lo-lt/lollius/marcus.html Марк Лолий на страницата Livius.org] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091021224106/http://www.livius.org/lo-lt/lollius/marcus.html |date=2009-10-21 }} |
||
{{Римски консули 27—1 пр.н.е.}} |
{{Римски консули 27—1 пр.н.е.}} |
||
Текуща версия към 09:19, 12 октомври 2023
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марк Лолий.
| Марк Лолий | |
| римски политик и военачалник | |
| Роден |
около 54 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 2 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Марк Лолий Павлин Младши |
Марк Лолий Павлин (на латински: Marcus Lollius Paulinus; † 2 г.) е древноримски генерал, първият губернатор на провинция Галация (25 пр.н.е.).
През 21 пр.н.е. служи като консул. Като управител на Галия, през 16 пр.н.е., е победен от сугамбрите и тенктерите – германски племена, прекосили Рейн. Тази загуба е свързана от Тацит с разгрома на Публий Квинтилий Вар в Тевтобургската гора, но тя по-скоро е позорна, отколкото опасна.
По-късно (2 пр.н.е.) Лолий заема положението на възпитател и съветник на Гай Цезар (син на Марк Випсаний Агрипа и Юлия Старша), по време на мисията му на Изток.
Марк Лолий е обвинен в изнудване и измяна към държавата, и предаден от Гай на императора. За да избегне наказанието, се самоубива, като се смята, че е погълнал отрова. Според Велей Патеркул и Плиний Млади, той е лицемер и се интересува единствено от трупането на богатство.
Марк Лолий има син, със същото име, който е през неизвестна година суфектконсул и е баща на Лолия Сатурнина и Лолия Павлина, третата жена на Калигула и императрица за кратко.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Антични източници:
- Светоний, „Дванадесетте цезари“ Август, 23, Тиберий, 12;
- Велей Патеркул ii.97, 102;
- Тацит, „Анали“, i.10, iii.48;
- Плиний Млади, „Естествена история“ ix.35 (58);
- Дион Касий, liv.6.
Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Марк Лолий на страницата Livius.org Архив на оригинала от 2009-10-21 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marcus Lollius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |