Леопард: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 46.10.107.86 (б.), към версия на 5.53.143.201 |
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
||
Ред 75: | Ред 75: | ||
[[Категория:Фауна на Палеарктика]] |
[[Категория:Фауна на Палеарктика]] |
||
[[Категория:Фауна на Индо-Малайската екозона]] |
[[Категория:Фауна на Индо-Малайската екозона]] |
||
{{Link FA|az}} |
|||
{{Link FA|ar}} |
|||
{{Link FA|de}} |
|||
{{Link GA|fr}} |
{{Link GA|fr}} |
||
{{Link FA|mk}} |
|||
Когато женските са разгонени пръскат миризмата си навсякъде където се допрат и привличат мъжкари. Женските започват да дават признаци че са готови да заченат като се въртят около мъжките и се търкат в тях. Леопардката ляга на земята и мъжкият се качва върху нея и въвежда пениса си във вагината и.Бременноста трае около 100дни. Женските обикновенно раждат между скалите 2-3 малки. |
Когато женските са разгонени пръскат миризмата си навсякъде където се допрат и привличат мъжкари. Женските започват да дават признаци че са готови да заченат като се въртят около мъжките и се търкат в тях. Леопардката ляга на земята и мъжкият се качва върху нея и въвежда пениса си във вагината и.Бременноста трае около 100дни. Женските обикновенно раждат между скалите 2-3 малки. |
Версия от 11:57, 8 май 2015
- Тази статия е за животното. За танка вижте Leopard 2.
Леопард | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Леопард в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Леопардът (Panthera pardus) е една от така наречените „големи котки“. Леопардите имат дълги нокти за по-голяма стабилност. Дълги и силни крайници за бързина. Движи се с около 58 km/h. Имат и голяма ловкост. Те са жълти на черни петна.
Леопардите ловуват единствено нощно време и са свикнали да прекарват деня, спейки скрити в шубраците, в дупката на някое животно или на клоните на някое дърво.
За леопарда дърветата са място, където почива, ловува и складира храната си. От височината на дървото леопардът прави засадите и нападенията над своите жертви, а също така държи храната си вън от досега на хиените.
Любима негова плячка са маймуните и някои видове антилопи. Напада и зебри, биволи и др. Когато няма възможност да ловува тази плячка, той също може да се храни с плъхове и други дребни животни и дори плодове.
Както и останалите си събратя от семейство Котки, леопардът е самотник. Изключение прави през размножителния период. Бременността му трае около три месеца и женската може да има от едно до шест малки, обикновено две или три.
Подвидове
На науката са известни 9 ( 10—11 ) подвида:
- Африкански леопард (P. pardus pardus), разпространен в Субсахарска Африка.
- Амурски леопард (Далекоизточен) (P. pardus orientalis), разпространен в руския Далечен изток, Корейски полуостров и североизточен Китай.
- Арабски леопард (P. pardus nimr), разпространен в полуостров Арабия.
- Индийски леопард (Бенгалски) (P. pardus fusca), разпространен е в целия Индостан.
- Индокитайски леопард (P. pardus delacouri), разпространен е в Индокитай.
- Явански леопард (P. pardus melas), разпространен е на индонезийския остров Ява.
- Севернокитайски леопард (P. pardus japonensis), разпространен е в северен Китай.
- Персийски леопард (Ирански) (P. pardus saxicolor), разпространен е в Централна Азия.
- Шриланкски леопард (P. pardus kotiya), разпространен е на остров Шри Ланка.
Африканският леопард е с известни 10—11 вариации, Арабския и Персийския с по 5 вариации, Индийския, Индокитайския, Амурския с по 2 вариации и Севернокитайския, Цейлонския, Яванския без вариации. Някои автори причисляват Западноазиатския леопард към Персийския, други към Арабския, а трети като самостоятелен подвид. Занзибарският леопард според някои е вариация на Африканския, според други той е самостоятелен подвид, трети смятат, че дори е отделен вид (малки разлики в конструкцията на черепа спрямо другите леопарди). Занзибарският и Севернокитайският най-вероятно са изчезнали в природата.
Разпространение и местообитание
Цяла Африка на юг от Сахара, без пустинята Намиб и централен ЮАР. На север от Сахара има три „островни“ популации — Мароко, сев. Алжир и изт. Египет. Югозападна, южна, югоизточна, източна Азия: — Синай, Арабски п-ов., Кавказ, Узбекистан, Таджикистан, Иран, Пакистан, Индия, Непал, Бутан, Бирма, Шри Ланка, Бангладеш, Сиамски и Малайски п-ови, Ява, Китай на север до п-ов Корея и Амурският край. Малки популации в Турция ( западно от Анталия ), Ирак, Афганистан, централен Китай. В много далечно минало е населявал цяла Европа, Азия без Монголия и Африка. Срещал се е даже и на Британските острови. Обитава всякакви хабитати: Пустини, полупустини, гори, джунгли, планини (до 3000—3500 м.н.в. — Хималаите, Кавказ). Живее и в непосредствена близост до човека (Турция, Индия, Бангладеш). Интересен е факта, че леопарди никога не са живели на островите Суматра, Борнео и Сулавеси.
Физически характеристики
Едро и набито животно. Теглото на мъжките достига 36—70 кг (75-91 Амурски), женските стигат до 25—40 кг (60). Дължина на тялото 1,1—1,6 m (1,8—2,0 Амурски). Опашка 0,8—1,2 m. Козината е къса и гъста (Амурски и Северно-Китайски — дълга и гъста). На цвят леопардите са жълти, през охра и оранжево до светло кафяви. Срещат се чисто черни екземпляри (Меланизъм), — Явански, Африкански, Азиатски), които са наричани черни пантери. Петната на леопарда са цялостни, черни по крайниците, главата и опашката. По тялото най-често са в групи по четири. Коремът и гърдите са бели до жълтеникави, петната там са по-разредени. Притежава силно развито зрение и слух, обонянието е слабо. Бяга сравнително бързо (50—60 km/h на късо разстояние), но се уморява лесно.
Начин на живот
По принцип е нощно животно. Териториален — територията на мъжки леопард е между 10 и 100 km², при Амурският достига 500—700 km² (1000). Живее 8—16 години, в плен до 20 (25). Африканските са тясно свързани с дърветата, живеят, спят, даже отглеждат потомство на тях. Дори когато ловуват, гледат наблизо да има дърво. Също така обичат водата. Азиатските — напротив. Живеят главно на земята, по-рядко се катерят по дървета, плуват прекрасно. В природата леопарда се храни с дребен и среден дивеч рядко едър. Антилопи, сърни, диви прасета, маймуни, чакали, гризачи, ако е много гладен яде земноводни и влечуги, даже мърша. Африканският, когато улови нещо гледа да го качи на най-близкото дърво, защото често по-силни животни (лъвове, хиени), му отнемат плячката. Може да качи на дърво животно, което е два пъти по-тежко от него. Леопардът е единственото животно което може да качи плячката си на дърво. Женската ражда 1—3 малки, обикновено оцелява само едно. На някои места ( Индия, Непал, Бангладеш ) често напада домашни животни. При Азиатските леопарди не рядко се наблюдава и човекоядство (Индия, Шри Ланка, Бангладеш, о. Ява). Човекоядци стават много възрастни или ранени животни.
Интересни факти
Леопардът е защитен вид в целият си ареал. Това не пречи да е обект на лов от бракониери заради скъпата си кожа и части от тялото, които се използват в китайската медицина. Той и пумата са единствените големи котки, чиято численост в природата е по-голяма от колкото в плен.
Бележки
- ↑ Panthera pardus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Когато женските са разгонени пръскат миризмата си навсякъде където се допрат и привличат мъжкари. Женските започват да дават признаци че са готови да заченат като се въртят около мъжките и се търкат в тях. Леопардката ляга на земята и мъжкият се качва върху нея и въвежда пениса си във вагината и.Бременноста трае около 100дни. Женските обикновенно раждат между скалите 2-3 малки.