Канина (река): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
* {{Карта|K-34-84|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-084.jpg|scale=1:100000}} |
* {{Карта|K-34-84|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-084.jpg|scale=1:100000}} |
||
* {{Карта|K-34-96|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-096.jpg|scale=1:100000}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 09:12, 3 май 2013
Тази статия е за реката в Западните Родопи. За крепостта в Албания вижте Канина.
Канина (или Канина река) е река в Южна България, Област Благоевград, община Гърмен, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 36 км. Отводнява част от югозападните склонове на рида Дъбраш в Западните Родопи.
Река Канина извира на 1726 м н.в. от южното подножие на връх СВ Петър (1745 м) в рида Дъбраш на Западните Родопи. Отначало тече на запад в слабо наклонена и гъсто залесена долина. След устието на десния си приток река Вищерица завива на юг и долината ѝ става много дълбока, със стръмни и обезлесени склонове. В този участък наклонът на течението е много голям и Канина образува множество прагове и водопади. След село Марчево навлиза в Гоцеделчевската котловина, образува голям наносен конус и се влива отляво в река Места на 503 м н.в., на 2 км източно от Гоце Делчев.
Площта на водосборният басейн на реката е 234 км2, което представлява 6,79% от водосборния басейн на река Места. Средната надморска височина на басейна ѝ е 1400 м.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Чукурска река
- ← Ранча
- ← Хайдушка река
- → Чарково дере
- ← Банкова ливада
- → Гърмодско дере
- ← Вищерица (най-голям приток)
- ← Голямо Конско дере
- → Дряновска река
Среден годишен отток при село Огняново 2,95 m3/s. Реката има дъждовно-снежно подхранване с максимален отток през април и минимален през септември.
По течението на Канина са разположени две села в Община Гърмен: Огняново и Марчево.
Част от водите на Канина и притока ѝ Вищерица се отклоняват към горното течение на река Доспат и съответно към язовир "Доспат" посредством 7 водохващащи съоръжения и тунел под рида Дъбраш. В най-долното ѝ течение водите ѝ се използват за напояване.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 418
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 213. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
| |||||
