Владимир Расате: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 62.44.115.202 (б.), към версия на Friedlibend und tapfer Етикет: Отмяна |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
В [[България|българската]] [[историография]] личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на [[християнство|християнската]] [[религия]] в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна [[политика]] на [[християнизация]], Владимир проявява привързаност към старите [[езичество|езически]] обичаи на [[българи]]те. [[Хроника]]та на [[абат]] [[Регинон]] (840 – 915), най-общо съобщава, че, когато става княз, Владимир ''"... почнал да върши грабежи'' (според друг превод ''"... почнал да се занимава с лов..."''), ''да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди"''. |
В [[България|българската]] [[историография]] личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на [[християнство|християнската]] [[религия]] в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна [[политика]] на [[християнизация]], Владимир проявява привързаност към старите [[езичество|езически]] обичаи на [[българи]]те. [[Хроника]]та на [[абат]] [[Регинон]] (840 – 915), най-общо съобщава, че, когато става княз, Владимир ''"... почнал да върши грабежи'' (според друг превод ''"... почнал да се занимава с лов..."''), ''да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди"''. |
||
Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във [[Фулда]] (днешна провинция [[Хесен]], [[Германия]]) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (''Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ''), където името му е объркано с това на хан [[Маламир]]. Името Расате (''Rasate'') се среща единствено в една |
Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във [[Фулда]] (днешна провинция [[Хесен]], [[Германия]]) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (''Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ''), където името му е объркано с това на хан [[Маламир]]. Името Расате (''Rasate'') се среща единствено в една преписка към прочутото [[Чивидалско евангелие|евангелие]] от гр. [[Чивидале дел Фриули|Чивидале]], откъдето минава българското пратеничество на път за [[Рим]] през 867 г., за да се срещне с [[папство|папа]] [[Николай I (папа)|Николай I]]. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство – княз [[Борис I]], съпругата му Мария и техните деца. Прибавен е и списък с имената на българските пратеници и техните семейства. Очевидно мнението на мнозина [[учен]]и, че Расате е езическото име на владетеля, е погрешно. Той действително запазва езическото си име, след като става християнин и продължава да се нарича Владимир. Всъщност Расате явно е прозвище идващо от битките му при [[Рас]] – пограничен български град по време на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref><ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Косово (геополитически анализ) |year= 2007 |publisher= УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3 }}</ref> Явно по [[име]]то на ''[[град]]а-[[крепост]]'' престолонаследника на [[княз]] [[Борис I]] – ''Владимир'' е наречен [[Владимир Расате]], защото както предава в „[[За управлението на империята]]“ [[Константин Порфирогенет]], Владимир пресича границата и нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с дванадесетте [[боил|велики боили]] е пленен във ''[[Българо-сръбски войни (Средновековие)|втората българска война със сърбите]]'' около 854 г.<ref>Грот, К. Я. ''Известия Константин Багрянородного о сербах и хорватах'', Петроград, 1879, стр. 183</ref>, което налага лично владетеля Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от [[Достиника]] до българската крепост Рас<ref>Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155</ref>. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/syrbia.htm Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)]</ref>, а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор<ref>Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155 |
||
</ref>, което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната. След като Владимир се качва на трона и се опитва да опожари няколко български града, Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница. |
</ref>, което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната. След като Владимир се качва на трона и се опитва да опожари няколко български града, Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница. |
||
Версия от 08:33, 11 март 2018
Владимир Расате | |
княз на България | |
Наказание Владимирово, стенопис от храма „Свети Димитър“ в Тешово, ХІХ век | |
Управление | 889 – 893 |
---|---|
Наследил | Борис I |
Наследник | Симеон I |
Лични данни | |
Роден | около 850
|
Починал | след 893 (на 43 г.)
|
Семейство | |
Династия | Крумова династия |
Баща | Борис I |
Майка | Мария |
Владимир Расате е княз на България от 889 до 893 г. Той е първородният син на княз Борис I Михаил (управлявал от 852 до 889 и за кратко в 893, когато детронира Владимир), който предвид по-късните събития му преотстъпва трона, за да се замонаши и оттегли в манастир. Не е известно кога точно е роден Владимир. За неговия трети брат Симеон е известно, че е роден около 863 – 864 г., поради което Владимир несъмнено идва на власт като зрял мъж. Негова по-малка сестра е Княгиня Анна Българска.
Неговото кратко управление е свързано със сближаването на българското царство с Източното франкско кралство под Арнулф Каринтийски. Двамата монарси образуват през 892 г. военен съюз, насочен против Великоморавия, което е против интересите на Византия.
В българската историография личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна политика на християнизация, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи на българите. Хрониката на абат Регинон (840 – 915), най-общо съобщава, че, когато става княз, Владимир "... почнал да върши грабежи (според друг превод "... почнал да се занимава с лов..."), да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди".
Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във Фулда (днешна провинция Хесен, Германия) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ), където името му е объркано с това на хан Маламир. Името Расате (Rasate) се среща единствено в една преписка към прочутото евангелие от гр. Чивидале, откъдето минава българското пратеничество на път за Рим през 867 г., за да се срещне с папа Николай I. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство – княз Борис I, съпругата му Мария и техните деца. Прибавен е и списък с имената на българските пратеници и техните семейства. Очевидно мнението на мнозина учени, че Расате е езическото име на владетеля, е погрешно. Той действително запазва езическото си име, след като става християнин и продължава да се нарича Владимир. Всъщност Расате явно е прозвище идващо от битките му при Рас – пограничен български град по време на Първата българска държава. [1][2] Явно по името на града-крепост престолонаследника на княз Борис I – Владимир е наречен Владимир Расате, защото както предава в „За управлението на империята“ Константин Порфирогенет, Владимир пресича границата и нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с дванадесетте велики боили е пленен във втората българска война със сърбите около 854 г.[3], което налага лично владетеля Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от Достиника до българската крепост Рас[4]. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис[5], а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор[6], което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната. След като Владимир се качва на трона и се опитва да опожари няколко български града, Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница.
Библиография
- Стефанов, П., йеромонах. Юлиан Отстъпник и Владимир-Расате. – В: 1100 г. Велики Преслав. Отг. ред. Т. Тотев. Т. 1. Шумен, 1995, 227 – 239.
- Владимиров, Г. Византийско-българският културен диалог в светлината на едно наказание. – Минало, V, 1998, № 3, 15 – 19.
- Павлов, П. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000.
- Пелтеков, А. Тешово. С., 2001, с. 39 – 40, ил. 39.
- Илиев, Б. Български легенди. Български исторически предания и легенди. С., 2001, 62 – 65.
- Райчев, Е. За ловната страст на владетелите във византийската книжнина. За един друг Владимир (Расате). – В: Черно море между Изтока и Запада. VII Понтийски четения, Варна, 10 – 11 май 2002. Варна, 2003, 139 – 146.
- Eggers, M. Die Flußfahrt ostfränkischer Gesandter von Siscia nach Bulgarien (892) in weiterem historischem Kontext. – Südost-Forschungen, 63 – 64, 2004 – 2005, 1 – 17.
- Йорданов, Й. Антропология на древните българи. Масовият кръгов гроб при Девня. С., 2008 (Българска вечност, 73), 224 с.
- Васил Златарски, История на Първото българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство
- Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London, 1930. George Bell & Sons, OCLC 832687.
- Christian Settipani, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, 2006
- Foundation for Medieval Genealogy, fmg.ac
- Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19. 05. 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237
Източници
- ↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
- ↑ Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.
- ↑ Грот, К. Я. Известия Константин Багрянородного о сербах и хорватах, Петроград, 1879, стр. 183
- ↑ Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155
- ↑ Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
- ↑ Const. Porphyr., ibid., cap. 32, p. 154 – 155
Външни препратки
- Detlef Kulman: Vladimir (Bulgarien), in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 4. München 1981, S. 423
Борис I | → | княз на България (889 – 893) | → | Симеон I |
|