Владимир Расате: Разлика между версии

Владимир Расате
княз на България
Наказание Владимирово, стенопис от храма „Свети Димитър“ в Тешово, ХІХ век
Управление	889 – 893
Наследил	Борис I
Наследник	Симеон I
Лични данни
Роден	около 850
Починал	след 893 (на 43 г.)
Семейство
Династия	Крумова династия
Баща	Борис I
Майка	Мария

Владимир Расате е княз на България от 889 до 893 г. Той е първородният син на княз Борис I Михаил (управлявал от 852 до 889 и за кратко в 893, когато детронира Владимир), който предвид по-късните събития му преотстъпва трона, за да се замонаши и оттегли в манастир. Не е известно кога точно е роден Владимир. За неговия трети брат Симеон е известно, че е роден около 863 – 864 г., поради което Владимир несъмнено идва на власт като зрял мъж. Негова по-малка сестра е Княгиня Анна Българска.

Неговото кратко управление е свързано със сближаването на българското царство с Източното франкско кралство под Арнулф Каринтийски. Двамата монарси образуват през 892 г. военен съюз, насочен против Великоморавия, което е против интересите на Византия.

В българската историография личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна политика на християнизация, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи на българите. Хрониката на абат Регинон (840 – 915), най-общо съобщава, че, когато става княз, Владимир "... почнал да върши грабежи (според друг превод "... почнал да се занимава с лов..."), да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди".

Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във Фулда (днешна провинция Хесен, Германия) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ), където името му е объркано с това на хан Маламир. Името Расате (Rasate) се среща единствено в една преписка към прочутото евангелие от гр. Чивидале, откъдето минава българското пратеничество на път за Рим през 867 г., за да се срещне с папа Николай I. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство – княз Борис I, съпругата му Мария и техните деца. Прибавен е и списък с имената на българските пратеници и техните семейства. Очевидно мнението на мнозина учени, че Расате е езическото име на владетеля, е погрешно. Той действително запазва езическото си име, след като става християнин и продължава да се нарича Владимир. Всъщност Расате явно е прозвище идващо от битките му при Рас – пограничен български град по време на Първата българска държава. ^[1][2] Явно по името на града-крепост престолонаследника на княз Борис I – Владимир е наречен Владимир Расате, защото както предава в „За управлението на империята“ Константин Порфирогенет, Владимир пресича границата и нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с дванадесетте велики боили е пленен във втората българска война със сърбите около 854 г.^[3], което налага лично владетеля Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от Достиника до българската крепост Рас^[4]. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис^[5], а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор^[6], което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната. След като Владимир се качва на трона и се опитва да опожари няколко български града, Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница.

• Стефанов, П., йеромонах. Юлиан Отстъпник и Владимир-Расате. – В: 1100 г. Велики Преслав. Отг. ред. Т. Тотев. Т. 1. Шумен, 1995, 227 – 239.
• Владимиров, Г. Византийско-българският културен диалог в светлината на едно наказание. – Минало, V, 1998, № 3, 15 – 19.
• Павлов, П. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000.
• Пелтеков, А. Тешово. С., 2001, с. 39 – 40, ил. 39.
• Илиев, Б. Български легенди. Български исторически предания и легенди. С., 2001, 62 – 65.
• Райчев, Е. За ловната страст на владетелите във византийската книжнина. За един друг Владимир (Расате). – В: Черно море между Изтока и Запада. VII Понтийски четения, Варна, 10 – 11 май 2002. Варна, 2003, 139 – 146.
• Eggers, M. Die Flußfahrt ostfränkischer Gesandter von Siscia nach Bulgarien (892) in weiterem historischem Kontext. – Südost-Forschungen, 63 – 64, 2004 – 2005, 1 – 17.
• Йорданов, Й. Антропология на древните българи. Масовият кръгов гроб при Девня. С., 2008 (Българска вечност, 73), 224 с.
• Васил Златарски, История на Първото българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство
• Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London, 1930. George Bell & Sons, OCLC 832687.
• Christian Settipani, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, 2006
• Foundation for Medieval Genealogy, fmg.ac
• Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19. 05. 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237

• Detlef Kulman: Vladimir (Bulgarien), in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 4. München 1981, S. 423

Борис I

→

княз на България (889 – 893)

→

Симеон I