Владимир Расате: Разлика между версии
м Поправка на печатна грешка ("преписка" е съвсем друга дума със значение, различно от това на "приписка"). |
мРедакция без резюме |
||
(Не са показани 19 междинни версии от 15 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Монарх|име=Владимир Расате |
|||
| име-оригинал = |
|||
⚫ | |||
| категория = монарх |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| име-рождено = |
|||
| обкръжение= |
|||
| вложки = |
|||
| пълно име= |
|||
{{Личност/Монарх |
|||
⚫ | |||
| категория = монарх |
|||
| кръщене= |
|||
⚫ | |||
| роден=около [[850]] |
|||
⚫ | |||
| място на раждане= |
|||
⚫ | |||
| починал=след [[893]] (на 43 г.) |
|||
⚫ | |||
| място на смъртта= |
|||
⚫ | |||
| погребан= |
|||
| религия = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| потомци= |
|||
| отличия = |
|||
⚫ | |||
}} |
|||
| съпруга= |
|||
⚫ | |||
| втори брак= |
|||
| трети брак= |
|||
⚫ | |||
| баща=[[Борис I]] |
|||
| майка=[[Мария (Борис I)|Мария]] |
|||
⚫ | |||
|общомедия= |
|||
}} |
}} |
||
'''Владимѝр Раса̀те''' е княз на България от [[889]] до [[893]] г. |
|||
⚫ | |||
== Биография == |
|||
Неговото кратко управление е свързано със сближаването на българското царство с [[Източнофранкско кралство|Източното франкско кралство]] под [[Арнулф Каринтийски]]. Двамата монарси образуват през 892 г. военен съюз, насочен против [[Великоморавия]], което е против интересите на [[Византия]]. |
|||
⚫ | Той е първородният син на [[княз]] [[Борис I|Борис I Михаил]] (управлявал от 852 до 889 и за кратко в 893, когато детронира Владимир), който предвид по-късните събития му преотстъпва престола, за да се замонаши. Не е известно кога точно е роден Владимир. За неговия трети брат [[Симеон I Велики|Симеон]] е известно, че е роден около 863 – 864 г., поради което Владимир несъмнено идва на власт като зрял мъж. Негова по-малка сестра е [[Анна Българска|княгиня Анна Българска]]. |
||
В [[България|българската]] [[историография]] личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на [[християнство|християнската]] |
В [[България|българската]] [[историография]] личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на [[християнство|християнската]] религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна политика на [[християнизация]], Владимир проявява привързаност към старите [[езичество|езически]] обичаи на [[Първа българска държава|българите]]. Хрониката на [[абат]] [[Регинон]] (840 – 915) най-общо съобщава, че когато става княз, Владимир „''... почнал да върши грабежи'' (според друг превод ''„... почнал да се занимава с лов...“''), ''да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди“''. |
||
Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във [[Фулда]] (днешна провинция [[Хесен]], [[Германия]]) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (''Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ''), където името му е объркано с това на хан [[Маламир]]. Името Расате (''Rasate'') се среща единствено в една приписка към прочутото [[Чивидалско евангелие|евангелие]] от гр. [[Чивидале дел Фриули|Чивидале]], откъдето минава българското пратеничество на път за [[Рим]] през 867 г., за да се срещне с [[папство|папа]] [[Николай I (папа)|Николай I]]. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство – княз |
Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във [[Фулда (град)|Фулда]] (днешна провинция [[Хесен]], [[Германия]]) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (''Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ''), където името му е объркано с това на хан [[Маламир]]. Името Расате (''Rasate'') се среща единствено в една приписка към прочутото [[Чивидалско евангелие|евангелие]] от гр. [[Чивидале дел Фриули|Чивидале]], откъдето минава българското пратеничество на път за [[Рим]] през 867 г., за да се срещне с [[папство|папа]] [[Николай I (папа)|Николай I]]. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство – княз Борис I, съпругата му Мария и техните деца. Прибавен е и списък с имената на българските пратеници и техните семейства. Очевидно мнението на мнозина [[учен]]и, че Расате е езическото име на владетеля, е погрешно. Той действително запазва езическото си име, след като става християнин и продължава да се нарича Владимир. Всъщност Расате явно е прозвище идващо от битките му при [[Рас]] – пограничен български град по време на [[Първа българска държава|Първата българска държава]].<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref><ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Косово (геополитически анализ) |year= 2007 |publisher= УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3 }}</ref> Явно по името на града-крепост престолонаследникът на княз Борис I – ''Владимир'' е наречен Владимир Расате, защото както предава в „[[За управлението на империята]]“ [[Константин VII Багренородни|Константин Багренородни]], Владимир пресича границата и нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с дванадесетте велики [[боил]]и е пленен във ''[[Българо-сръбски войни (Средновековие)|втората българска война със сърбите]]'' около 854 г.<ref>Грот, К. Я. ''Известия Константин Багрянородного о сербах и хорватах'', Петроград, 1879, стр. 183</ref>, което налага лично владетелят Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от [[Достиника]] до българската крепост Рас<ref>Const. Porphyr., cap. 32, p. 154 – 155</ref>. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/syrbia.htm Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)]</ref>, а от своя страна източникът за събитията Константин Багренородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор<ref>Const. Porphyr., cap. 32, p. 154 – 155</ref>, което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната. Друга хипотеза е, че Владимир е представител на фракция, поддържаща тангризма, която се бои от нарастващото византийско влияние в българския двор чрез християнството и затова започва гонения. В това отношение той е по-близо до [[Юлиан Отстъпник]].<ref>''Regino''. Chronicon, p. 580</ref> След като Владимир се качва на престола и се опитва да опожари няколко български града, Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 44: | Ред 39: | ||
* Eggers, M. Die Flußfahrt ostfränkischer Gesandter von Siscia nach Bulgarien (892) in weiterem historischem Kontext. – Südost-Forschungen, 63 – 64, 2004 – 2005, 1 – 17. |
* Eggers, M. Die Flußfahrt ostfränkischer Gesandter von Siscia nach Bulgarien (892) in weiterem historischem Kontext. – Südost-Forschungen, 63 – 64, 2004 – 2005, 1 – 17. |
||
* Йорданов, Й. Антропология на древните българи. Масовият кръгов гроб при Девня. С., 2008 (Българска вечност, 73), 224 с. |
* Йорданов, Й. Антропология на древните българи. Масовият кръгов гроб при Девня. С., 2008 (Българска вечност, 73), 224 с. |
||
* [[Васил Златарски]], [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html История на Първото българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство] |
* [[Васил Златарски]], [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html История на Първото българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090429031038/http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_3_2.html |date=2009-04-29 }} |
||
* Steven Runciman, [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A history of the First Bulgarian Empire], London, 1930. George Bell & Sons, OCLC 832687. |
* Steven Runciman, [http://www.promacedonia.org/en/sr/index.html A history of the First Bulgarian Empire], London, 1930. George Bell & Sons, OCLC 832687. |
||
* Christian Settipani, ''Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle'', 2006 |
* Christian Settipani, ''Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle'', 2006 |
||
Ред 57: | Ред 52: | ||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG| |
{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|център|40px|Печат на Първото българско царство]][[Български владетели|княз на България]]|[[889]]|[[893]]|[[Борис I]]|[[Симеон I]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
{{Български владетели}} |
{{Български владетели}}{{Нормативен контрол}}{{Портал|История на България|Биографии}} |
||
[[Категория:Монарси на Първата българска държава]] |
[[Категория:Монарси на Първата българска държава]] |
||
[[Категория:Крумова династия]] |
[[Категория:Крумова династия]] |
Текуща версия към 22:40, 14 ноември 2023
Владимир Расате | |
княз на България | |
Наказание Владимирово, стенопис от храма „Свети Димитър“ в Тешово, ХІХ век | |
Роден |
около 850 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 893 г.
|
Управление | |
Период | 889 – 893 |
Предшественик | Борис I |
Наследник | Симеон I |
Семейство | |
Род | Крумова династия |
Баща | Борис I |
Майка | Княгиня Мария |
Братя/сестри | Симеон I Анна Българска Евпраксия Българска Яков Гавраил (аристократ) |
Владимѝр Раса̀те е княз на България от 889 до 893 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е първородният син на княз Борис I Михаил (управлявал от 852 до 889 и за кратко в 893, когато детронира Владимир), който предвид по-късните събития му преотстъпва престола, за да се замонаши. Не е известно кога точно е роден Владимир. За неговия трети брат Симеон е известно, че е роден около 863 – 864 г., поради което Владимир несъмнено идва на власт като зрял мъж. Негова по-малка сестра е княгиня Анна Българска.
В българската историография личността на княз Владимир-Расате се свързва с опита му да възпре налагането на християнската религия в България. Широко разпространено е мнението, че за разлика от баща си, който провежда последователна политика на християнизация, Владимир проявява привързаност към старите езически обичаи на българите. Хрониката на абат Регинон (840 – 915) най-общо съобщава, че когато става княз, Владимир „... почнал да върши грабежи (според друг превод „... почнал да се занимава с лов...“), да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди“.
Двойното име Владимир-Расате не се среща в изворите. Във византийските източници, в хрониката на манастира във Фулда (днешна провинция Хесен, Германия) и в домашните писмени паметници владетелят е записан единствено като Владимир (Laodomur, Βαλδιμερ или Μαλαμηρ), където името му е объркано с това на хан Маламир. Името Расате (Rasate) се среща единствено в една приписка към прочутото евангелие от гр. Чивидале, откъдето минава българското пратеничество на път за Рим през 867 г., за да се срещне с папа Николай I. В тази преписка са записани имената на всички членове на тогавашното княжеско семейство – княз Борис I, съпругата му Мария и техните деца. Прибавен е и списък с имената на българските пратеници и техните семейства. Очевидно мнението на мнозина учени, че Расате е езическото име на владетеля, е погрешно. Той действително запазва езическото си име, след като става християнин и продължава да се нарича Владимир. Всъщност Расате явно е прозвище идващо от битките му при Рас – пограничен български град по време на Първата българска държава.[1][2] Явно по името на града-крепост престолонаследникът на княз Борис I – Владимир е наречен Владимир Расате, защото както предава в „За управлението на империята“ Константин Багренородни, Владимир пресича границата и нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с дванадесетте велики боили е пленен във втората българска война със сърбите около 854 г.[3], което налага лично владетелят Борис I да се намеси за освобождаването им. Сключен е „вечен мир“, като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от Достиника до българската крепост Рас[4]. Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък („пактон“) и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис[5], а от своя страна източникът за събитията Константин Багренородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор[6], което фактически свидетелства за успешния за българите завършек на войната. Друга хипотеза е, че Владимир е представител на фракция, поддържаща тангризма, която се бои от нарастващото византийско влияние в българския двор чрез християнството и затова започва гонения. В това отношение той е по-близо до Юлиан Отстъпник.[7] След като Владимир се качва на престола и се опитва да опожари няколко български града, Борис I се връща на власт, изважда очите на Владимир и го хвърля в тъмница.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стефанов, П., йеромонах. Юлиан Отстъпник и Владимир-Расате. – В: 1100 г. Велики Преслав. Отг. ред. Т. Тотев. Т. 1. Шумен, 1995, 227 – 239.
- Владимиров, Г. Византийско-българският културен диалог в светлината на едно наказание. – Минало, V, 1998, № 3, 15 – 19.
- Павлов, П. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000.
- Пелтеков, А. Тешово. С., 2001, с. 39 – 40, ил. 39.
- Илиев, Б. Български легенди. Български исторически предания и легенди. С., 2001, 62 – 65.
- Райчев, Е. За ловната страст на владетелите във византийската книжнина. За един друг Владимир (Расате). – В: Черно море между Изтока и Запада. VII Понтийски четения, Варна, 10 – 11 май 2002. Варна, 2003, 139 – 146.
- Eggers, M. Die Flußfahrt ostfränkischer Gesandter von Siscia nach Bulgarien (892) in weiterem historischem Kontext. – Südost-Forschungen, 63 – 64, 2004 – 2005, 1 – 17.
- Йорданов, Й. Антропология на древните българи. Масовият кръгов гроб при Девня. С., 2008 (Българска вечност, 73), 224 с.
- Васил Златарски, История на Първото българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство Архив на оригинала от 2009-04-29 в Wayback Machine.
- Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London, 1930. George Bell & Sons, OCLC 832687.
- Christian Settipani, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les Princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, 2006
- Foundation for Medieval Genealogy, fmg.ac
- Николов, А., Факти и догадки за събора през 893 година. – В: България в световното културно наследство. Материали от Третата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 17 – 19. 05. 2012 г. Съст. Т. Тодоров. Шумен, 2014, 229 – 237
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография, 1917.
- ↑ Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.
- ↑ Грот, К. Я. Известия Константин Багрянородного о сербах и хорватах, Петроград, 1879, стр. 183
- ↑ Const. Porphyr., cap. 32, p. 154 – 155
- ↑ Пламен Павлов, СЪРБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА КНЯЗ КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ (852 – 889) И ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893 – 927), Електронно списание LiterNet, 24.05.2009, № 5 (114)
- ↑ Const. Porphyr., cap. 32, p. 154 – 155
- ↑ Regino. Chronicon, p. 580
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Detlef Kulman: Vladimir (Bulgarien), in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 4. München 1981, S. 423
Борис I | → | княз на България (889 – 893) | → | Симеон I |
|
|