Боженците: Разлика между версии

Боженците
	Боженците
	; Централната част на Боженците
	Боженците Боженците
Общи данни
Население	34 души (15 март 2024 г.); 4,65 души/km²
Землище	7,335 km²
Надм. височина	547 m
Пощ. код	5349
Тел. код	067193
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	04964
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община; – кмет	Габрово; Таня Христова ; (ГЕРБ; 2011)
	Боженците в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:05, 27 октомври 2017

Божѐнците^[2] е село в Северна България. То се намира в община Габрово, област Габрово.

Име

В книгата си „Из общественото и културно минало на Габрово“^[3], д-р Петър Цончев нарича селото (което тогава е и община) Боженци.

Единствената промяна е през 1978 г., когато статутът му от колиби^[4] е променен^[5] на село.

География

Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово. Разстоянието от Трявна е 8 km по черен път и 24 km по асфалтов път, от Габрово – 15 km, от София – 201 km, от Варна – 255 km, от Пловдив – 116 km, от Бургас – 207 km, от Русе – 150 km.

История

Село Боженци е създадено след османското нашествие в Търново в края на 14век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където e село Боженци. Именно на нея то носи своето име.Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейния разцвет е през XVIII, XIX в. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са кожа, вълна, восък, пчелен мед. В непосредствена близост до селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.

През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. На 6 септември 1964 г. Боженци е обявено официално за архитектурно-исторически резерват.

Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.

Архитектура

Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.

Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната псевдобазилика „Св Пророк Илия“. Църквата е построена през 1840 г. В долната част на църковния двор има килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия.

Културни и природни забележителности

Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват „Боженци“ има лятно работно време 08:30 - 20:00 часа и зимно работно време

08:30 - 19:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които билет се купува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.

В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история. Има запазени няколко училища - Килийно училище, Старото школо и Новото школо.

Музей Новото школо

Сградата на Новото школо е прилича на училищата в големите градове и същевременно запазва възрожденската си същност. Създадена е през 1872 година от известния майстор Генчо Кънев. Училището е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. Днес то се намира точно срещу Администрацията на архитектурно-историческия резерват и е една от най-посещаваните и интересни забележителности.

Редовни събития

За официалните празници в резервата се правят възстановки и концерти.

Личности

Стоян Милчев Мутафчиев (1852-1925) – хъш и опълченец от III-а Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора, почетен гражданин на Габрово^[6]; баща на
Петър Мутафчиев
Светослав Лучников
Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859–1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877–1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово^[7].

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Справка към 31.08.2008 г. в Националния регистър на населените места
↑ „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1934 г. (стр.2, стр. 55)
↑ Справка в Националния регистър на населените места към 7 март 1959 г.
↑ Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г., обнародван, ДВ, брой 101 от 26 декември 1978 г.
↑ Почетни граждани на Габрово.
↑ Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Боженците.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Справка към 31.08.2008 г. в Националния регистър на населените места

[3] „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1934 г. (стр.2, стр. 55)

[4] Справка в Националния регистър на населените места към 7 март 1959 г.

[5] Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г., обнародван, ДВ, брой 101 от 26 декември 1978 г.

[6] Почетни граждани на Габрово.

[7] Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 == История ==
 [[Файл:Bozhentsi-01.jpg|мини|ляво|Стара къща]]
-Село Боженци е създадено след османското нашествие в [[Търново]] в края на [[14 век|14век]]. Тогава от столицата на [[България]] бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженци. Именно на нея то носи своето име.Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейния разцвет е през XVIII, XIX в. С течение на времето селото се разраства и през [[Възраждане]]то се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са [[кожа]], [[вълна (материя)|вълна]], [[восък]], [[пчелен мед]]. В непосредствена близост  до  селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока [[Габрово]], а от източния край на селото започва горска пътека към [[Трявна]].
+Село Боженци е създадено след османското нашествие в [[Търново]] в края на [[14 век|14век]]. Тогава от столицата на [[България]] бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където e село Боженци. Именно на нея то носи своето име.Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейния разцвет е през XVIII, XIX в. С течение на времето селото се разраства и през [[Възраждане]]то се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са [[кожа]], [[вълна (материя)|вълна]], [[восък]], [[пчелен мед]]. В непосредствена близост  до  селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока [[Габрово]], а от източния край на селото започва горска пътека към [[Трявна]].
 През [[1962]] г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. На 6 септември 1964 г. Боженци е обявено официално за архитектурно-исторически резерват.