Как султанът отива на война?

Realia Byzantino-Balcanica как СУЛтанът ОтИва на вОЙна? Снежанка Ракова Две анонимни венециански писма разказват за похода на султан Сюлейман �еликолепни (1520�1566) от Истанбул до �иена. Годината е 1532, само три години след предишния поход от 1529 г., и шест години след знаменитата битка при Мохач. Това нямаше да е странно, ако писмата не бяха отпечатани, макар и без автор, без място на отпечатване и издател, което ги прави достояние на по-широка публика и ги извежда извън средите на дипломацията. Според оформлението на малките брошурки специалистите предполагат, че са издадени в Болоня от Джованбатиста Фаели.1 Така пред нас застават едни от първите италиански екземпляри на т.нар. „нови вестници“ � брошури за тур1 За него вж. http://edit16.iccu.sbn.it/scripts/iccu_ext.dll?fn=13&i=400, достъпно към септември 2012 г. 532 ските кампании към �иена и Буда, които най-напред започват да се отпечатват на немски език.2 Модел за подобни писания може да се търси и сред турските писмени извори от тази епоха, сред които знаем, че се появяват „Дневници“ за походите на Сюлейман.3 �енецианските писма всъщност не са били предназначени специално за отпечатване. Те са били писани до дожа на �енеция � Андреа Грити (1523�1538). След това по неведоми пътища се озовават в Болоня, като името на подателя естествено е пропуснато, но някои моменти от текста подсказват кой е техният получател. Съдържанието на писмата може да ни насочи към евентуалния подател. Първото впечатление е, че те нямат за цел да предадат конкретна дипломатическа информация, а по-скоро впечатления от похода на султана през Балканите към �иена, макар че има и конкретни цифри за въоръжението и армията на Султана. Това наблюдение води към заключението, че авторът им не е официален дипломатически представител на �енеция. Двете писма звучат по-скоро като любопитен текст, отразяващ погледа на възхитения чужденец към импозантната кампания, предвождана от Сюлейман, който в този момент е на върха на славата си. Това се усеща ясно в представеното тук четиво. Преди да се занимаем по-подробно със съдържанието на двата документа, трябва да отбележим, че тези редки и ценни издания са налични като микрофилм в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и самото им откриване е вече събитие. Микрофилмът вероятно е бил донесен още преди половин век от покойната наша османистка Бистра Цветкова. Той е копие на старопечатните брошури, съхраняващи се в Националната библиотека „Сечени“ в Будапеща.4 2 Подробно за немските „Нови вестници“ вж. дисертацията на Баръмова М. Дунав в европейско-османските отношения ХІV�ХVІ в., С., 2012, 117, бел. 200. Първите подобни издания са отпечатани през 1529 г. във връзка с обсадата на �иена от Сюлейман. 3 Пак там, с. 99, бел. 159 и сл. 4 National Library Szecenyi, Budapest, App. H. 251, 250 = НБКМ, БИА, МФ 32/80, № 533 Realia Byzantino-Balcanica Писмата се допълват хронологически: първото е за времето на похода от Цариград до Белград (т.е. тъкмо през българските земи) и второто е от Белград до �иена, пуснати съответно на 7 юли и на 26 август 1532 г. Ясният изказ и картинното изложение ни дават много точна представа за преминаването на огромната турска армия през Балканите. Осмелявам се да предложа тук своя хипотеза за вероятния автор на писмата. Според данни от съдържанието им, това е италианец и духовно лице: съдим за това по живия интерес, който авторът на писмото показва към съдбата на църкви, манастири и на францискански монаси. Твърде възможно е писмата да са писани от Агостино да Тревизо (Augustinus Tarvisinus, Augostinus Museus, 1490�1550). Този жител на Тревизо, монах августинец, приор на манастир в същия град и виден за времето си теолог е повикан през 1530 г. във �енеция от самия дож и е изпратен към Константинопол за наставник на неговите внуци.5 Става въпрос за децата на Алвизе Грити � незаконен син на дожа на �енеция, който има забележителна кариера на търговец и висш служител в османската столица. Алвизе Грити наследява търговската дейност на баща си в Константинопол, тъй като в началото на ХVІ в. Андреа Грити е принуден да я напусне след дългогодишно пребиваване там. Кариерата му след това е зашеметяваща и през 1523 г. бащата става дож на венецианската република. Синът Алвизе Грити (бейоглу, на турски � синът на бея), чието име и днес носи квартала на Истанбул в Галата, също е забележителна фигура на това странно време, в което се сблъскват двете религии и двете империи � християнската и османската. Той е сред големите личности на османската столица, личен приятел на великия везир Ибрахим и дори е човекът, който го напътства и наставлява.6 Ибрахим е водещото лице І�ІІ. 5 За него вж. Dizionario biografico degli Italiani, http://www.treccani.it/enciclopedia/ agostino-da-treviso_%28Dizionario_Biografico%29/, достъпно към септември 2012 г. 6 За него вж. Papo, A., G. Nemeth Luigi Gritti, partner commerciale e informatore polit- 534 за кампанията на Сюлейман от 1532 г., което се вижда и от нашия текст. А след нея Алвизе Грити ще бъде провъзгласен за губернатор на Унгария, ще получи земи, епископията в Егер и доходи от рудници и мини, т.е. ще стане безмерно богат. Злите езици твърдели, че се е домогвал до унгарската корона. За това писмата мълчат. 1532 г. е много трудна в османо-венецианските отношения. От една страна, дожът Грити се стреми да запази мир с турците, но от друга �енеция не може безучастно да гледа османското нашествие към сърцето на Европа. Поради деликатността на ситуацията дожът забранява всякаква кореспонденция със сина си и му нарежда да не подписва писмата си. Затова е толкова чудно, че тези документи са стигнали до печатницата на печатаря Фаели в Болоня. � описаните по време на похода събития Алвизе Грити не участва лично, но все пак името му е споменато. Трудно е да се определи еднозначно отношението на автора на писмата към случващото се по време на похода. От една страна � има проява на жив интерес към сведения, идващи от лагера на християните, от друга страна � той се намира в лагера на противника. И не само това, той изпитва възхищение и с голяма прецизност описва дрехи, облекла, оръжия. Като твърде живописен детайл се явава описанието на пиршеството, дадено от Сюлейман в Белград, на което той явно е присъствал. � тези страници четем не само за маниерите на хранене и церемониала, обслужването и вида на съдовете за хранене при провеждането на пиршеството, но имаме и пълен списък на присъстващите по реда и важността на службите и сана им. Без да споменава имена, Августино да Тревизо, не пропуска да отбележи и времето и мястото на аудиенциите на чуждите посланици, които тръгват заедно с войската още от Константинопол и след това, един по един, се отделят по пътя. ico-militare della Repubblica di Venezia. � Studi Veneziani, n.s., XLI (2001), 217�245; Papo, A., G. Nemeth, Ludovico Gritti, la carriera di un principe-mercante. � Rivista di studi ungheresi, 14, 1999, 47�84. 535 Realia Byzantino-Balcanica Австрийските пратеници, които се споменават са леонард фон Ногарола и Йозеф ламберт. За тяхното пратеничество има запазени документи: инструкция на австрийския ерцхерцог Фердинанд и доклад за мисията, които са публикувани още през ХІХ в.7. Маршрутът, по който върви мисията им � от любляна през Хърватско и Босна до Ниш и оттам с турската войска до Белград � е разгледан подробно от П. Маткович.8 Съвсем накратко е отбелязано и присъствието на венецианския пратеник в лагера на османските войски, отново без да се дава името му: той взима разрешение за заминаването си в София на 7 юни 1532 г. � частта от текста, в която се описват броя на войските и въоръжението на турските войници, авторът се е стремил към максимална прецизност. Някои твърде любопитни коментари за бойния дух и уменията на войската заслужават специално внимание. � чест на уважавания юбиляр представям тук пълния текст на двете писма с надеждата, че темата за Балканските реалии намира в тях истинско и точно отражение: на едно място са събрани данни и съобщения за пиршествата на султана, за тържествените му влизания в градовете след Белград, за организацията на похода и участието на християните в него и още ред други теми, които превръщат кампанията на Сюлейман от 1532 г. в живо възприятие � още повече, че и самата траектория на похода е символична � от Константинопол до �иена � през целите Балкани. 7 Gevay, А. Urkunden und Aktenstueke zur Geschichte der Verhaeltnisse zwischen Oesterreich, Ungarn und der Phorte im XVI. Jh., (Gesandschaft König Ferdinands I. an sultan Suleiman I. 1531�1532), Wien, Bd. I/III, 1838, 25�42: Bericht Leonards Grafen von Nogarola und Josephs von Lambert an königs Ferdinand I., sept. 1532. http://books.google. bg/books/about/Urkunden_und_Actenst%C3%BCcke_zur_Geschichte.html?id=gjs_ AAAAcAAJ&redir_esc=y, видяно към септември 2012 г. 8 Matković, P. Putovanja po Balkanskom poluotoku XVI vieka. Putovanje B. Kuripešića, L. Nogarola i B. Ramberta. � Rad JAZU, LVI, 1881,196�203. 536 текст: писмо № 1. Заглавие: Partita del Turcho da Constantinopoli; e narratione de lo ordine di tutto il suo essercito sino à Viena, [Bologna, Giovanni Battista Phaelli], 1532, f. 1v-4r Потеглянето на султана от Константинопол и разказ за реда на цялата му войска до Виена, 1532 Копие на писмо за похода на султана ден по ден до Белград. § Позволението, взето от майка му в Константинопол. § Aудиенциите, дадени на различни посланици по пътя му. § Pедът на каретите, които возят неговото съкровище и госпожиците от харема му. § Pедът на конете, които са водени на ръка, облеклото на неговите роби и пажове и на камилите, които носят павилионите на неговия двор. § Pедът на цялата негова конна и пеша войска и на неговите еничари и спахии, и на неговите солаци. § Pедът на нередовната войска, на обоза и на всички останали от неговата войска. § Tочният брой на цялата войска на християните, които вървят с него. § Tочният брой на артилерията. На втория ден на май капитанът на Галиполи, който е християнин-ренегат, наречен по име Заи, с армада от 50 леки галери и 60 бастарди излезе от пристанището на Константинопол с големи тържества и армадата беше пълна със свирки и други инструменти, каквито се използват в ломбардия, и имаше толкова тъпани и тромпети по турски обичай, че не бяха чувани такива силни звуци. И всеки кораб беше украсен целия в зелено и на излизане от пристанището дадоха изстрели с повече от хиляда топове с такъв шум, че изглеждаше, че ще се срути градът и въздухът се изпълни с шума на безброй 537 Realia Byzantino-Balcanica инструменти. Отправиха се към канала на Корфу, както им беше заповядано, за да се съединят с останалите кораби на корсарите на султана, а какво е станало после, не можах да разбера. На 6 май султанът даде аудиенция на тримата посланици на Софи9. Те излязоха радостни от двореца, придружени с големи почести от Ибрахим паша. На 7 май известиха пратениците на краля на Австрия, че султанът ще им даде аудиенция в Адрианопол [Одрин], където се надява да пристигне скоро. На 10 май, петък, имаше тържествена служба в голямата джамия на Константинопол [Света София], където беше благословено знамето на Мохамед и с големи церемонии, по техен обичай, беше отнесено в сарaя лично от Морбеко-гърка, най-храбрият паша, придружен от много други паши и турски благородници и от 3000 еничари от гвардията на султана10. На 12-ти май тръгнаха пешите войски и артилерията с безброй муниции и багажи, натоварени на камили и други превози, които надминаваха 30 000. На 16-ти тръгнаха 8 000 еничари-пешаци от гвардията на султана и на същия ден султанът отиде в сарая с малко хора, където се срещна с майка си за малко повече от час и от нея взе позволение и я прегърна с голямо почитание. А тя, плачейки много обезпокоена, го помоли да не тръгва в това начинание, припомняйки си едно свое видение, което имала много пъти и което било доста заплашително за него, ако тръгне на този поход. Но той с усмивка я успокоил и я оставил да плаче, заобиколена от всичките госпожици на харема. Казват, че тази нощ той прекарал с една своя фаворитка � голяма красавица, наречена Споничел11, родом от Македония. 9 Италианските извори наричат Софи шаха на Персия Исмаил. Не е ясно за кой от паша става дума. �ж. и текста на второто писмо. 11 Sponiciel. Неизв. 10 538 На 17-ти тръгнаха личните роби на султана, повече от 400 на брой, на прекрасни коне и с тънки турски копия, облечени в казаки12 от син атлаз, обшити със сребро с прекрасна изработка, и след тях вървяха 50 богато украсени карети. �сяка от тях беше теглена от четири прекрасни коня, покрити с най-фини коприни13, които бяха украсени отвсякъде с някакви украшения по гръцки маниер. И казват, че в една част от тези карети се вози съкровището на Господаря, а в другата част � госпожиците от споменатия сарай, придружени от 4 000 отбрани коне. На 17-ти султанът потегли и се отправи към градината на замъка14 по изгрев слънце, а преди него бяха изпратени 4 000 пеши еничари, следвани от 400 камили, натоварени с павилионите и всички неща от двора, които струват цяло състояние, и които по време на пътя половината стоят на мястото, където се намира султанът, а другата половина върви напред за следващата нощ, така че когато дворът пристигне, да намери всичко на мястото си подредено. След камилите имаше 200 коня, и всеки от тях беше огромен жребец; всички покрити и украсени богато. Тези коне бяха водени от хора от някакво място, които не плащат данък на Господаря, т.е. имат това зъдължение да водят конете винаги, когато султанът излиза15. После следваха 2 000 спахии на коне от гвардията на султана и сред тях едно голямо знаме, развявано от вятъра, с изображение на Мохамед, украсено с бисери и други изящни камъни. След тях идваха яздейки други прекрасни коне, сто от пажовете � роби от стаята на султана, с казаки от плат16 с позлата и 12 Тук и по-долу връхните дрехи, с които е облечена войската и аристокрацията, се назовават само с това название � казака. Това представлява връхна дреха от вълнен плат, чиито поли се загръщат на колана и така стига до коленете. 13 � текста: luchessini over scarlati � първият термин е неясен, вторият � скарлато � означава скъп копринен плат. 14 Не е ясно за коя крепост става дума 15 Допускаме, че тук става дума за категорията зависимо население, наречена войнуци, които са жители на християнски села, освободени от данъци поради военната служба по време на походи. 16 Tella d’oro 539 Realia Byzantino-Balcanica копия в ръце, всички в униформа ала дамаскина и с дълги, сплетени по женски, коси отпред, а отзад � с червени коси и с барети, изработени от злато и сребро и с пера � изцяло бели и прекрасни. Измежду тях имаше 12, които носеха 12 корони, които бяха изцяло покрити с камъни с безмерна стойност, а последната беше тази, която бяха направили няколко търговци от �енеция и Ибрахим паша я беше купил от тях в Константинопол и я беше подарил на султана; и казват, че струвала 140 000 дуката17. После следваха 1 000 солаци18, което на техния език означава вестоносци, всички подбрани с много висок ръст, облечени в казаки също от син плат, както преди споменатите, загърнати от коляното нагоре и с едни високи позлатени шапки на главата във формата на пирамида с едно бяло перо по средата � дълго и високо, така че наистина изглеждаха великани и всички с лъкове. И от тях стотина водеха на ръка прекрасни кучета и всякакви видове птици за лов, а в средата им яздеше лично султанът, който носеше на гърба си една наметка в червен цвят19, обшита в злато по дамаскински, и носеше една кама и един ятаган, цената на който не може да се прецени и с един бял тюрбан, целият покрит с диаманти. Той яздеше на червеникав кон, също с покривало от злато, изработено по дамаскински и целият украсен безкрайно скъпо, и зад него бяха четиримата най-главни от пашите, които той държи за съветници в тайния му съвет � Зинзимо (Касим), Аяс, Мустафа и Ибрахим20. След тях следваха 2 000 турски 17 За тази корона вж. Necipoğlu, G. Süleyman the Magnificent and the Representation of Power in the Context of Ottoman-Hapsburg- Papal Rivalry. � The Art Bulletin, vol. LXXI, n° 3, 1989, p. 411, както и изображението, направено от френския посланик Антоан Ринсон през същата 1532 г. 18 Sullachi � pallafrinieri 19 Giubba d’un cendado carmesino 20 Споменатите по име четирима везири са известни и по други източници, тук някои от имената са преиначени: първият споменат вероятно е Касим паша; той и Аяс са везири при Селим и Сюлейман, родени християни, Ибрахим е велик везир до 1536 г., когато е убит по заповед на султана, след него Аяс е велик везир. Споменатият Мустафа паша е всъщност Пири Мустафа паша. 540 благородници от двора му и всички те яздеха в такъв ред, че никъде не се чуваше никакъв шум. За този ден той измина 4 мили до едно място, наречено Чорлу. А на третия ден стигна до едно друго място � наречено Четиридесет църкви21. На осмия ден, който беше 24 май, султанът влезе в Одрин с голяма тържественост и остана там три дни. На 27 май той даде аудиенция на пратениците на австрийския крал22 и те бяха много почетени от негово величество. На 29-ти изслуша за втори път пратениците на Софи и на 30-ти те си заминаха към Персия, придружени от много турски конници. На 2 юни султанът тръгна от Одрин и язди четири дни до София. На 7 [юни] посланикът на венецианците23 взе разрешение за заминаване от султана, извинявайки се, че неговите господари не могат да участват в поход срещу християните без голям ущърб за тях. И султанът му разреши, но с неудоволствие. На 8-ми Султанът язди три дни до Ниш, който е на 50 мили от Белград. На 12-ти пристигна на това място войводата на Трансилвания24 и на втория ден влезе при Негово величество да му се поклони и беше възнаграден превъзходно, а на предния ден беше изпратен да го посрещне Зинзимо паша заедно с много турски благородници и 2 000 коня. На 17-ти тръгна от Ниш и язди 7 дни до Тус25, което е на 2 мили от Белград. На 24 юни, което беше деня на Свети Йоан, Султанът влезе следобед в Белград с такава тържественост и великолепие, с толкова свирни и звуци на различни инструменти, че беше чудно зрелище. На 21 Аладжахисар Фердинанд І (1526�1564), херцог на Австрия, брат на Карл V, император на свещената Римска империя. 23 Посланик по това време е Пиетро Зен, който изпълнява и службата на вицебаило. 24 Така авторът нарича Йоан Заполяй, бан на Трансилвания и от 1528 г. съюзник на турците, признат от Сюлейман за крал на Унгария. След смъртта на лайош ІІ на бойното поле при Мохач през 1526 г. този унгарски аристократ е главният претендент за престола в съперничество с австрийския ерцхерцог и брат на Карл V � Фердинанд. 25 Thus. Неясно за кое селище става дума. 22 541 Realia Byzantino-Balcanica влизане бяха сложени триумфални арки по улиците, където според античните римски традиции се виждаха игри и тържества, а той яздеше на кон под един богат балдахин, носен от най-благородните хора от града. После и в другите главни градове султанът влизаше по подобен начин. На 25, 26 и 27 юни тръгнаха към Буда 6 000 конници и 6 000 пешаци от всички отряди, които бяха разположени наоколо. Според това, което се каза, една част от тях са се разположили по-напред, друга част � по-назад, на 8 и на 10 мили от �иена. Мисли се, че след 4 до 6 дни Ибрахим паша ще ги последва c 30 000 конника, за да отиде с войската направо към �иена, султанът ще замине с останалата войска към Буда и околностите ѝ. Толкова много припаси и муниции се докараха и продължават да идват, че е невъзможно да се повярва, без да се види тяхното количество. И турците казват, че ще дойдат още безброй волове и хора от селата, за да обработват земята до там, докъдето се вярва, че през следващата зима � със или без победа � султанът ще направи своя резиденция. Тук пристигна новина, че във �иена са влезли 15 000 войници и че Императорът трупа огромни запаси. Също и, че лутераните са на път да се споразумеят26, нещо което не се вярва от турците засега и което ще е неприятно за тях доста, ако се случи. Затова те изпратиха веднага двама пратеници при татарите27, които да предложат голяма сума пари, за да наемат около 30 000 души и се надяват да ги получат. Тези татари са добри войници и жестоки. На 2 юли замина оттук Алиадим галзаа28 � човек много уважаван от султана; и отиде при краля на Полша, за да сключи мир с него � и това също поради новината, която научиха за приготовленията в Алемания, които по мое мнение турците не мислеха, че ще бъдат толкова големи. 26 Това е времето на големите войни на католицизма с протестанството. През 1521 г. Карл V забранява учението на Мартин лутер. 27 Става въпрос за татарите от Кримското ханство, васално на Османската империя от 1475 г. 28 Alyadum galzaa. �ероятно Али паша, приближен на султана. 542 Казват, че цялата войска на султана е повече от 300 000 души, от които повече от 200 000 са войниците, 30 000 � нередовна войска, а останалото снабдители и други необходими служители за войската, без 30 000 татари, които се очакват да дойдат. Артилерията, която вози войската, е взета в по-голямата си част от Константинопол и наброява 120 парчета всичко: шест двойни топа, 46 броя големи топове � много добри, и 100, които не надвишават колелото на каруца, способни да се въртят бързо на всяко място. Колобрини29 � 24 броя и останалото сагри и други подобни оръжия. От гвардията на владетеля 12 000 са еничари, от които половината се бият срещу заплащане и, разбира се, ще бъдат готови да се бият навсякъде. По същия начин и спахиите са много смели и благородни и хора, които са набрани от цвета на еничарите за гвардия на собствената персона на владетеля. � кавалерията по същия начин има много добри и благородни хора, но повече от половината са случайни наемници; докато тези от пешите войски, обратното � са паплач и тяхното въоръжение в по-голямата си част е от ризи, които стигат до колената, а мнозина са с ризници (?) също до коленета, изработени по италиански обичай. леки оръжия има до 15 000 броя най-вече у благородниците на коне, у спахиите и у еничарите. Голямо количество копия, лъкове и пушкала носят със себе си; някои имат също и аркебузи, но те не са много. �сички получават заповеди и се подчиняват на пашите си. Не влизат в битка без заповедта на своя началник, но след това обаче, ако всички са в атака, тичат безредно и както дойде и вървят след техните знамена без ред в нападението. Има и християни � от 6 до 8 000, които са в по-голямата си част унгарци, българи, власи, склавони доста и албанци, също и гърци голям брой, но от други народи има малко. Италианци има около 400, в 29 �ид топове, дълги и с тънка цев. 543 Realia Byzantino-Balcanica голямата си част качествени и ценни хора и мнозина стават за добри капитани, ако италианските компании можеха да ги наемат; но желанието на турците да имат перфектната войска благодарение на тях, както те много пъти са им предлагали, е напразно. Но е истина и това, което чух мнозина да казват, че султанът много пъти е споменавал, че ако би могъл да има за наемници един отряд от 10 000 италианци, би им дал купища пари, но не и ако са по-малко. Дадено в Белград във войската на Сюлейман на 7 юли 1532. писмо № 2: Li particulari successi de lo esercito turchescho da Belgrado per dua mesi seguenti [Bologna, Giovanni Battista di Phaelli], 1532, f. 1r-6r. Големите успехи на турската войска след Белград през следващите два месеца § За една благородна жена, взета в плен и върната на мъжа ѝ. § За един прекрасен подарък от войводата. § За дарението, направено от султана на един манастир на францисканци в Буда. § За пиршеството, дадено от султана на неговите паши. § За четирите хиляди татари, победени от 500 испанци. § За десетте хиляди турци, победени от 1 500 християни. § За примирието, подписано между християни и турци. § За богатото погребение, направено от султана за една жена християнка от неговия харем. § За оттеглянето на султана. § За големия глад в лагера на турците. § И за двореца, който на всеки три дни се прави за султана. § И за реда на войската в тази война; с имената на всички негови капитани и реда на войската от неговите провинции. Писах вече подробно на �аше Превъзходителство за пътуването на 544 султана от Константинопол до Белград, но след това не успях да ви известя, както поради голямата оскъдица, така и поради множеството големи опасности, така че не можех да дам никакво известие, понеже всичко ме караше да треперя от главата до нозете само като си помисля, но убеждавайки се, че животът, който имам, по всякакъв начин принадлежи на �аша Светлост и затова съм длъжен да ви служа винаги във всичко, с което бих могъл, за доброто и ползата за �ашата чест и удоволствие Започвам оттам, че когато султанът пристигна в Белград, веднага изпрати 60 000 конници и 60 000 пешаци в околностите на Буда � на 8-10 мили приблизително, и не искаше никой да отсяда в Буда, поради желанието той да отседне там с цялата си гвардия30. На 25 юни населението на Белград направи един подарък на султана �голямо количество бели свещи, конфети, домашни птици и коне, и тези хора бяха много похвалени от Ибрахим паша. На първи юли, господарят излезе от Белград в прекрасен строй на войската и стигна на четири дни път до Феана.31 Там спря за няколко дни, очаквайки отговора от своите пратеници, които беше изпратил в Полша, за да повикат татарите, които очакваше в своя лагер. На 10-ти юли водите на Дунава се вдигнаха до такава степен, че трябваше да преместят самия султан и той се оттегли в Сегедин; също така и голяма част от неговата войска се изтегли нависоко, а водите направиха някои поражения на улици и на провизии. На 18-ти юли дойде новина, че християните са победили 2 000 турски конници и са взели много глави добитък; казват, че като разбрал това, султанът се засмял три или четири пъти с Ибрахим паша. На 24-ти юли Ибрахим паша изпрати 50 000 конници, които нападнаха земите чак до границите на Полша, и нанесоха големи щети, оплячкосвайки много региони. Оттам взели в плен една дама, твърде 30 Срв. съдържанието на първото писмо, където се дава друг брой на отрядите, тръгнали от Белград към Буда � 6 000. 31 Неясно за кое селище става дума. 545 Realia Byzantino-Balcanica благородна и красива, по време на сватбеното ѝ тържество. Младоженецът след това изпратил свой пратеник, който да предложи 6 000 дуката, за да бъде освободена. Като разбрал това, султанът наредил дамата да бъде освободена с цялата си прислуга, без никаква вреда и без откуп. После се каза, че това било направено по молба и настояване на �ойводата [Йоан Заполяй]. На 29-ти юли, понеделник, султанът влезе в Буда с такъв триумф и тържественост, какъвто не може да се опише с думи, и, също като в Белград, със същите триумфални арки и народ, и с много други подобни церемонии, за които дълго ще се говори. На следващия ден, �ойводата направи прекрасни подаръци на султана � измежду които четири прекрасни жребеца, украсени превъзходно по италиански; 12 роби за самия него, всички облечени в златни шапки и казаки по униформа; четири девойки: една полякиня, една испанка и две италианки, всички така богато облечени и накичени, с такава красота, че беше нещо чудно да ги гледаш. През следващите два дни продължиха големите веселби, а на четвъртия ден султанът нареди да повикат всички големци на Унгария, и всички дойдоха в двора от любов към �ойводата, и той пожела да му поднесат клетва за вярност, казвайки, че го прави не за друго, а за да се подсигури от подозрения, понеже християните с големи борби и намеса показват голям интерес към неговата корона, и нещо повече от това � към неговата собствена персона. На първи август беше наказан еничар, много обичан от султана, който беше навредил на един викарий от манастира на францисканците в Буда. Султанът нареди да се дадат 600 златни дуката милостиня на този манастир и много турци казаха, че ако поради лошата си съдба той стане пленник в тази война, както изглежда много са го заплашвали, той лесно би станал християнин. На втори август султанът даде тържествен прием за много от своите 546 паши в една богата и висока зала. И освен това той се храни публично, а не както обикновено. � тази зала бяха поставени две маси по техен обичай, т.е. за него една квадратна, която имаше от всяка страна по шест места, и друга � на три педи от земята, покрита и украсена с чудно богатство, където той седеше върху златни възглавници, оставайки с гръб към стената, облегнат с ръце върху други пребогати възглавници от двете му страни и с крака кръстосни по неговия си турски обичай. От другата страна на залата имаше друга една маса, по същия начин квадратна и опряна в стената, каквито са масите на шивачите в Италия. После имаше едни по-ниски наполовина и те бяха предназначени за сядане. Четиримата везири на господаря, т.е. тайните му съветници: първият - „визирасам”, който е вече споменатият Ибрахим паша, вторият е Аяс паша, наречен �изиркасане, третият е Мустафа - �изирсани, четвъртият е �изир Цимцим Екайт, т.е. четвърти32. След тях седеше �ойводата, наречен на техния език Муисбаша, и след него - Мюфтията, ходжата и двамата кадъаскери, т.е. първият свещеник на Господаря, неговият наставник и двамата главни съдии на закона. След тях от другата страна седяха трима казначин [хазнадари]: първият е наричан Скиодере зелби, вторият Маумет челеби, третият � Акинат челеби и тези са тримата главни съкровищници, през ръцете на които влизат и излизат всички пари, като държат и съкровището на Господаря. След тях бяха този, който държи печата и се нарича Нишанджи паша, агата на еничарите, т.е. главният капитан, четвърти беше амарален [имралем], по име Киочимали, т.е. главният знаменосец на знамената на Господаря и след тези � други много паши и благородници, всички с голям престиж и преди всичко � много богато облечени с прекрасни казаки и други дрехи, украсени с много скъпоценни камъни33. На първата маса на султана сервираха около 100 отбрани хора и 32 Касим паша. �ж. бел. 17. Имената на служителите, както и названията на заеманите от тях служби са доста преиначени. 33 547 Realia Byzantino-Balcanica 100 спахи� оглани, т.е. пажове, отгледани в сарая, които след това обслужват стаята на султана и яздят пред него всички в униформа и носят неговите оръжия и короните, за които споменах на ваша Светлост. Съдовете на тази маса, които бяха безброй, всички бяха от порцелан, направен с голямо умение и чудна изработка. На другата маса прислужваха 400 души и други 100 от пажовете също спахи-оглани, които се хранеха в златни и сребърни съдове. И до тези маси имаше 12 души, които често се сменяха и които с огромни ветрила от паунови пера разхлаждаха масите. На това пиршество султанът изпи малко вино в началото и така направиха и много други, а някои се напиха; султанът пи, но с голямо количество вода, която по негов обичай е предпочитаната му напитка. Това тържество продължи под музиката на зурни и на други различни инструменти от 20 часа до 8 часа през нощта. След това всички отидоха да спят и през целия следващ ден нищо не се вършеше. Господин Аловизи Грити34 не беше на споменатото пиршество понеже беше отишъл в Стригония с 30 000 души, за да я превземе. И досега е имал 12 атаки, но всеки път са отблъсквани от християните смело, така че им се присмиват, че действат като деца. Наистина взеха няколко други крепости с неголямо значение, които впрочем веднага им бяха отнети от тези от �иена. На четвърти август пристигнаха с техния предводител 30 000 татари, които бяха преминали по необичаен и непряк път, идвайки на помощ на султана. Поради тяхното идване, имаше голяма радост сред войската и като ги сложиха най-отпред, заминаха За всеки пленен християнин, който биха хванали, Турчинът им обеща награда от един златен дукат, като след това те могат да разполагат с тях: да ги продават или даряват, като че ли са си техни. Тези татари носеха със себе си едни неща, прикрепени към лъко34 �ж. за него в увода. 548 вете, които използват като стигнат до някоя река: прикрепят ги към опашката на коня и се мятат върху тях, държейки юздите на коня и по този начин плувайки по 15 или 20 мили наведнъж. Много пъти са преминавали Дунава и са причинявали големи щети. �еднъж 500 аркебузиери-испанци, които бяха излезли извън �иена, нанесоха на 4 000 от тях такова поражение, че успяха да се спасят едва 300 и да преминат реката, понеже когато им се види трудно, са непохватни, така както се вижда да става в Италия сред нашите селяни. На шести август султанът язди три дни до Нуфхел и там спря за четири дни. Оттам изпрати войската да се установи до �иена. След това се разбра, че тя е непревземаема според това, което мнозина са видели. И казват, че на себе си проклинал много пъти. Накрая се вдигна и тръгна още на три дни път напред до едно място, което се нарича Мелг, на 12 мили от �иена, където видя, че ще бъде невъзможно да я превземе, и нареди да се разграбят околните земи с големи щети за християните; същото правеха тези от �иена срещу турците � убивайки и режейки на парчета всички, които хващаха. Така като се биеха постоянно всеки ден, винаги повече вреди понасяха турците, отколкото християните, и давам честната си дума на благородник, че това е вярно. Един ден, след като от �иена излязоха 1 500 християни срещу 10 000 турци пешаци, избиха ги като овце, и ги обърнаха в такова бягство и страх, че те по татарски, всички бягаха, сякаш ги гонеха сто хиляди огромни дяволи, поради което Ибрахим паша каза публично в голяма ярост, че е голям срам, да се държат подобни хора в неговата войска и останаха мъртви от тези глупци повече от 3000. На 11-ти август християните от �иена изпратиха свой пратеник при Ибрахим паша с предложение да се води „добра“ война, което беше прието и се спазваше от двете страни и се води наистина добра война. На 14-ти август избягаха с бой 15 души от �иена и дойдоха в тур549 Realia Byzantino-Balcanica ската войска. Те бяха веднага представени на Ибрахим и той след като ги разпита, нареди веднага да бъдат набити на кол, казвайки, че тъй като те са предали Господарите си от своята вяра, още повече ще са такива за турците и трябва да се убият, понеже могат да причинят вреда. На 15-ти август в един и същи ден умряха две от госпожиците от харема (тези от каретите, т.е. от сарая), поради което султанът се натъжи много. Едната беше християнка, много обичана от него; на това място той нареди да я погребат вътре в една разрушена църква на християните, в един гроб, за който похарчи 6 000 дуката и след това даде за милостиня за нейната душа други 4 000 на управителя на тези земи, за да се поправи бързо тази църква. На 17-ти август, след като разбра, че всеки ден турците понасят сериозни щети от християните, и, че императорът е събрал невероятна войска, за да ги пресрещне, султанът не пожела никаква войска да остане при �иена и нареди да се оттеглят всичките му хора � с изключение на капитан Михалоглу, началникът на наемниците, който с 30 000 конници да напада постоянно на различни места в страната (този беше християнин) и по същия начин да постъпят и татарите. Начинът, по който султанът водеше тази война е следният: понеже имаше неизброима войска, не можеше цялата за един ден да я подкара и настани, а едва за три дни. През първия ден тръгва авангардът, който се предвожда от четиримата бейлербейове � на Гърция, на Анатолия, на Кападокия и на Карамания и това са четирите префектури, които са подчинени на Ибрахим паша. На тяхно подчинение са 56 санджаци, което прави 60 000 души и това е авангардът на султана, с който постоянно върви 20 000 нередовна войска и 20 000 души дърводелци и веднага след като се спре, правят един дървен дворец, в който се настаняват 30 000 души. Той има зали и прекрасни стаи, обзаведени с всичко необходимо, и това става за два дни. После отиват с другия авангард да правят друг дворец на друго място, така че на всеки три дни султанът намира нов дворец, за да се настани. Освен това се водят 550 винаги 10 000 камили, натоварени с нещата за тази цел. На втория ден тръгва войската, водена от бейлербея на Диарбекир, т.е. Асирия и още двама бейлербейове - на Египет и на Адана, и те водят със себе си 40 санджака с 50 000 души войска. На третия ден тръгва султанът с ариегарда, заедно с бейлербея на Дамаск [?] И този на Меебелибей [?], което прави 70 000 души, без татарите, които са с авангарда и капитанът Михалоглу, който постоянно върви напред, на един ден път преди авангарда, за да проучи страната, да открие и да направи мостове и всички тези неща. Артилерията върви в средата и след нея е ариегардът на еничарите; след тях султанът със своите солаци, т.е. гвардейци и до него са неговите съветници и 2000 мютеферици, които са опитни ветерани и след всички тях - цялата останала част от хората му. От Белград до тук се носеха напред четири знамена � едното от които цялото бяло (то е било на султан Мехмед); другото � червено, което е негово [на Сюлейман], и всички доста богати и украсени със скъпоценни камъни. Тези знамена се носят винаги, когато се язди, и с голяма почит. � този лагер, поради големия брой хора и измамници, има голям недоимък � по начин такъв, че когато е евтино, един малък хляб струва две аспри, и много често по 4 и по 6 аспри (както беше през юли); и когато има недостиг, понеже мнозина живеят от измами, брашното за един хляб струва две скуди35, и дори не може да се намери. Тук почти нищо не се знае за християнската войска, понеже нищо не се казва, с изключение на нещичко за някоя малка схватка. Но мнозина знаят, и мнозина го казват, както споменах по-горе, че се събира голяма маса християни, и че Императорът скоро ще се появи насреща с прекрасна войска, и ако това се случи, няма да са много доволни да ме намерят на това място. Но в името на Бога, и на �ашата Синьория, 35 Италианска сребърна монета. 551 Realia Byzantino-Balcanica както Ибрахим паша казва, това население е толкова изплашено и в такъв ужас, че може да се вярва, че не ще чака и час, а ще гледа да избяга, за да се спаси, или от срам ще се бие, но с малко устрем. И от голям страх държи цялото това поле разрушено и разорено до оскъдица, и това ще се види непременно. И този наш божествен император славно ще премине навсякъде, където му харесва, и благословен ще бъде в своята добра благодат! Дадено във войската на султан Сюлейман на 26 август 1532 г. 552