Defense Policy

Някои допускания за отбранителната политика на Р България в контекста на динамиката в средата за сигурност Среда за сигурност През последните години ставаме свидетели на фундаментални трусове в геополитически план и многопластово пренареждане по отношение баланса на силите. Говорейки за разместване на пластовете трябва да имаме предвид, че по презумпция баланса на силите е динамична величина, която намира отражение в отношението на основните глобални играчи към системата на международен ред и сигурност, двустранните и многостранни отношения между държавите, в това число и международното право и междудържавни договори. Те са източника, инструмента и механизма за регулиране на отношенията между държавите, включително междудържавни териториолна и друг тип спорове. Основната характеристика, с която може да бъде описана глаболната система е постоянно състояние на несигурност и нестабилност. Тази тенденция се подсилва от политиката, която води от една страна американската страна, а от друга новия баланс и равновесно състояние, което се търси в международен план. Тези тенденции на голяма турболентност се засилват през последната година в контекста на новите условия, в които всички държави трябва да действат. Разпространението на новия и малко познат коронавирус (Ковид 19) наложи нови правила по отношение на политика, икономика и държавите. Ковид 19 промени коренно начина на живот на хората и функционирането на националните и световни икономики. Бихме могли да заключим, че наложените нови условия (които се стимулират от медии и социални мрежи) повлияха дълбоко и всеобхватно във всички сфери на социално-икономическия живот. И нй-вече поставиха под съмнение функционирането и темелите на международния либерален модел, в това число процесите на глобализация. Върнахме се в отминали времена, за които е характерно затвореност и тотален физически контрол на границите между държавите. Новата ситуация постави под съмнение целостта и функционирането на международни съюзи, институции и организации. Най-яркия пример за това е Европейския съюз, който се показа не способен да намери бърз, адекватен, комплексен и колективен отговор на възникналата криза. По същия начин можем да определим поведението на НАТО, която също до голяма степен беше парализирана. Всъщност една подобна криза от невоенен характер като разпространението на Ковид 19 показа, че държавите не са подготвени за биологични войни. На базата на според някои експерти проведената Трета световна война с друг тип средства – биологични, социални, политически, икономически и дигитални. И тези невоенни действия на практика доведоха до радикално преразпределение на политическо и икономическо влияние, ресурси и пазари, водещи до конструиране на нов тип глобална икономика. Преразпределението се свързва със смяна на собствеността по отношение на индустриалната база за реално производство. Най-ярък пример за тази тенденция се наблюдава в Китай, където предвид на срива в производството и глобалната икономика китайската страна придоби активи за няколко трилиона за няколко стотин милиарда. Разбира се тези обстоятелства трябва да ги разглеждаме в контекста на очевидно променящите се икономически взаимоотношения между САЩ и Китай. Преди появата и разпространението на Ковид 19 се очертаваха сериозни тенденции в социално-икономически план. Т.е. глобалната икономика вървеше към криза. Растеше и социалното напрежение в редица страни, което естествено предизвиква несигурност и нестабилност. Тази несигурност предизвика появата на нови политически формации, които имат силно националистичен и популистки характер. Ето защо на дневен ред започна да стои въпроса, свързан с ролята и функциите на националната държавата. Подобни тендеции поставят под въпрос установения глобален либерален ред и смисъла от международните институции. Започва процес на регионална интеграция и глобализация с регионални мащаби. Т.е. световните икономически мрежи започнаха да се трансформират, като може би ще придобият регионални измерения. Новите условия, в които държавите и човечеството съжителстват, характеризират появата не само на т.н. нова нормалност, но и на нов тип регионално съперничество. Тази тенденция ще доведе до появата на регионални центрове. Разбира се някои части на света ще си останат стратегически. Например такъв е случая с Близкия изток, където са разположени четири стратегически пролива. Те са важни за световната икономика от гледна точка на петролния пазар и всички отрасли, свързани с него. Потенциални регионални играчи със световно значение са страни като Турция, Израел, Египет, Франция, Германия, Индия, Япония, Пакистан и други. Азия се превръща в дългосрочен икономически, индустриален и демографски център с висок потенциал за развитие. Световната конюнктура обичайно се движеше от страни като САЩ, Китай и Русия, и прилежащите към тях държави. От еднополюсен светът започва да преминава към многополярен. От една страна е активната политика на руската страна, а от друга водената политика от президенската администрация на Доналд Тръмп. Виждаме, че бавно САЩ се оттеглят от Европа, което поставя много въпроси, в това число за общата политика за сигурност и европейска колективна отбрана. Очевидно 21 век ще бъде епохата на кризи от невоенен характер, породени от климатични промени, биологични войни и зарази и опити за демографски, икономически и политически контрол на всички нива – от глобалното до локалното равнище. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въпреки че трансграничните войни са все по-редки, глобалното спокойствие и сигурност се влошават за осем от последните дванадесет години, като за 2019 г. е първото подобрение от 2014 г.( според Глобалния мирен индекс за 2019 г.). От 23 показателя, оценени от Глобалния мирен индекс (обхващащи 99,7% от световното население), 17 имат среден мирен резултат по-нисък през 2019 г., отколкото през 2008 г. Тероризмът и вътрешните конфликти са се отразили най-много на глобалното влошаване на мира. От 177 държави, оценени от индекса, около 125 са в категорията "предупреждение" или "сигнал", включително някои съседни на ЕС държави. Средната възраст на убитите при конфликти е 25 години. Броят на бежанците и разселените лица е висок, като средната възраст е 60 години. Общото икономическо въздействие на насилието върху световната икономика през 2018 г. възлиза на 14,1 трилиона долара, което се равнява на 11,2% от световния БВП. Оттегляйки се от Договора за ядрени сили със среден обсег (INF), САЩ и Русия обявиха, че започват да разработват нови ракети с ядрена способност, забранени от договора. Това е в реакция и на техния стратегически недостатък спрямо други ядрени сили, особено Китай. Усилията за предотвратяване и разрешаване на конфликти все повече ще включват НПО и гражданското общество. В този смисъл нов социален договор може да увеличи превенцията. Глобалните играчи провеждат политика, която може да се определи като съвкупност от икономически мерки, хибридни войни, нови технологии (най-вече в системите за отбрана), контрол върху ресурсите и други. Много услия се влагат в разработване на хиперзвукови ракети, които могат да носят ядрени бойни глави. Отбранителна политика на Р България и задачи пред Министерство на отбраната на Р България Предвид на изменената среда за сигурност и провеждания Стратегически преглед на системата на национална сигурност е необходимо да се промени отбранителната политика на Р България, както и Актуализираната стратегия за национална сигурност. Естествено промяната в отбранителната политика трябва да отчита реалностите на Балканите, както и нивото на амбиции на Р България по отношение на сигурността на глобално, регионално и национално равнище спрямо икономическите ограничения и отбранителни способности, които могат да бъдат изградени. Не на последно място е от особена важност да бъдат анализирани новите технологии в отбраната, промяната в начина за водене на бойни действия, и от там какви способности бихме могли да развием. Очевидно става ясно, че българската страна трябва да разчита преди всичко на себе си и след това на колективната отбрана. Можем само да посочим примера със съдените на България държави – Гърция и Турция. И двете страни са част от колективната система за сигурност на НАТО и въпреки това се наблюдава постоянно напрежение, което е в пряка близост до националната територия. Затова е важно българската страна да има активна въшна политика на Балканите, и най-вече спрямо Турция, Гърция и Русия. В този смисъл е важно страната да възстанови позагубените позиции в Близкия изток и Средиземноморието, т.е. Северна Африка. Средиземноморието става все по-интересно от гледна точка на нови находища на ресурси, които се откриват – Израел, Кипър, Гърция, Турция и други. Основна задача пред външната ни политика е да се предърнем в авторитетен, предвидим, лоялен и отговорен партньор. Нивата ни амбиция по отношение на сигурността би трябвало да достигат до регионално ниво – Балканите, където да се съсредоточим основно и разбира се мисия „отбрана“. Няма по моему пряка опасност от въвличане в конфликт или опасност за териториалната цялост. Изхождайки основно от мисия „отбрана“ и „принос към националната сигурност в мирно време“ Министерство на отбраната трябва да развива нови способности на българската армия, свързани с опазване и контрол на границата, системи за ранно предупреждение, ПВО системи и нови артилерийски образци. Основният компонент на българската армия са Сухопътните войски и трябва да се развиват способностите им и да се модернизират по-бързо и ефективно. Промяната на задачите на българската армия са свързани с военни и невоенни рискове и роли. Това касае нови невоенни задачи, свързани с контрола на граници, логистика и транспорт, киберсигурност, охрана и защита на критична инфраструктура, други задачи, свързани със защита на населението също. В краткосрочен план няма да има участие в съюзни и коалиционни операции. В дългосрочен аспект коалиционни операции са възможни, стои под въпрос как ще изглеждат системите за колективна сигурност и отбрана. Основният проблем с недокомплекта на личен състав изисква комплексно решаване с икономически, социални, законови и друг тип инструменти. Практиката показва, че работеща структура е смесената армия. Затова може да се мисли в посока на създаване на смесен тип ВС - професионална и наборна. Това е свързано с премахване на мирно военновременната структура на българската армия, намаляване на командванията, връщане на ГЩ на БА като структура, както и увеличаване на числеността от порядъка на 40 000 души. Паралелно с това България трябва активно да участва в изграждане на отбранителни способности на ЕС, както и участие с формирования на Сухопътни войски. По отношениие на многонационални формирования страната е специализирана и може да участва с формирования за ЯХБЗ, медицинско осигуряване, инженерни формирования, логистика и транспорт. Държавата от моного време отсъства от полето на науката и научно-развойната дейност. Необходимо е да започне целенасочен процес и държавна политика за стимулиране на науката и инвестиции във фундаментални изследвания. Това рабира се включва също така засилване на сътрудничеството в научно-изследователската и развойната дейност по линия на ЕС. Тези дейности трябва да се допълват с работа и участие в многонационални проекти за придобиване на способности чрез Европейския фонд за отбрана. Все още изоставаме в това отношение. За тази цел е необходимо да се заздрави връзката между Министерство на отбраната и отбранителната промишленост. Също така трябва да се задълбочи интеграцията на отбранителната индустрия в рамките на европейската технологична и индустриална база. Новите промени в ролята и задачите на Българската армия трябва да имат и своите адекватни отбранителни способности. Например подобряване процеса на отбранителна аквизиция и въвеждане на дронове, нов тип радари, нови ПВО системи и т.н. Категорично трябва да се усъвършенства нормативната база, касаеща кризисни условия и променената роля и задачи на Българската армия в новите условия. Законовите промени налаган концептуални изменения на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България и Закон за резерва. Не на последно място е необходимо е изграждането на система за управление на кризи и ранно предупреждание.